Мотиви към Решение № 538 от 27.9.2021 г. на Софийски районен съд по дело № 13383/2021 г.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер и следва да се установи дали при съставянето на АУАН са спазени изискванията на ЗАНН. Съдът намери, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен от компетентно лице – орган на МВР, с полицейски правомощия, съгласно чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ, при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и сл. от ЗАНН и на тримесечния срок по чл.26, ал.2 от ЗООРПСМ. В същия е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение. За пълнота, настоящият съдебен състав следва да отбележи, че въпреки, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, видно от приложената по делото декларация (л. 9), неправилно полицейските органи са приели, че нарушителят следва сам да уведоми член от семейството си за своето задържане. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от НПК, това задължение е вменено на задържащия орган, а не на задържаното лице. Въз основа на установената фактическа обстановка, актосъставителят е приел, че с действията си жалбоподателят е допуснал от обективна страна нарушение на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ. Цитираната норма изрично определя като противообществена проява /спортно хулиганство/ по този закон носенето на пиротехнически изделия на спортни мероприятия, каквото е било проведената футболна среща на 26.09.2021 г. на Национален стадион „Васил Левски“, между отборите ЦСКА-София и Левски-София. С оглед на събраните по делото доказателства и разпоредбата на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, съдът намира за безспорно установено, че нарушителят е извършил противообществена проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект преди спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на пиротехнически изделия, въпреки предвидената в закона забрана за това. Изложената доказателствена маса е пълна, съответна, безпротиворечива, като при преценката на отделните доказателства поотделно, както и в тяхната взаимовръзка, съдът констатира логичност и последователност на доказателствените материали, приобщени в хода на преписката и съдебното следствие, като не установи фрагментарност в същите и основания за тяхното дискредитиране, поради което в цялост ги възприема при изграждане на изводите си по фактите. Доказателствените източници безспорно и последователно установяват датата, мястото на извършване на деянието и неговото авторство. Съдът, приема, че от установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин се установява много ниска степен на увреждане на защитените обществени отношения. Намерените предмети у нарушителя не са били използвани, а единствено държани от него, след което са били предадени на полицейските органи доброволно, видно от протоколите за доброволно предаване. Следва да бъде отбелязано, че притежанието на пиротехнически изделия не е изцяло запретено от законодателя, а само в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект, във връзка със спортното мероприятие. Характеристичните данни на К. са добри - показателно е, че това е първото му и единствено нарушение по смисъла на ЗООРПСМ, както и че демонстрира искрено съжаление за извършеното на 26.09.2021 г. Същият е навършил 16 години, само четири месеца преди извършване на противообществената проява, и към настоящият момент е ученик в десети клас, поради което съдът намира, че е възможно да е бил повлиян от по-възрастни от него лица, поради ниската си възраст, съответно поради нивото си на психическо развитие. Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения. Има случаи, обаче, при които поради малозначителността на конкретно извършеното деяние или поради явната незначителност на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или дори да липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна, респективно административнонаказателна репресия, в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, във вр. чл.28 от ЗАНН, законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на признаците на състава на нарушението, поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не се наказва. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК не съдържа ограничения, касаещи приложението му по отношение на определен вид престъпление, респективно административно нарушение. Следователно чл.9, ал.2 от НК е принципно приложим по отношение на всички състави на нарушения по ЗООРПСМ. Следва да се отбележи, че държавната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, използването на репресия на свой ред се явява обществено неоправдано. За това съдът преценява и дали е налице пропорционалност между конкретно извършеното деяние, последиците от него и предвиденото за него наказание. Изхождайки от характера на обществените отношения, обект на защита в ЗООРПСМ, този съдебен състав приема, че в настоящия казус се касае до такова деяние, което застрашава съществуващите отношения в много ниска степен. В такъв смисъл не е игнорирано същественото значение на обекта сам по себе си, но при преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се обсъжда конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност. В ППВС №6/1975 г. изрично е изтъкнато, че преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация. Посоченият акт на Върховния съд касае деятелността на непълнолетните. Макар да се отнася до престъпления той има общовалидно принципно значение, тъй като указва кои са основните критерии за преценка на обществената опасност на конкретните престъпления, а от там по аналогия и за нарушенията. В конкретния случай деянието на нарушителя К. се характеризира с явно незначителна обществена опасност, т.е. с деянието е реализирана обществена опасност, но тя не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие деянието качеството на престъпление. Явната незначителност на обществената опасност на деянието в случая се обуславя от личността на извършителя – добрите му характеристични данни, липсата на противообществени прояви и добросъвестното процесуално поведение го очертават като личност с явно незначителна обществена опасност; от доброволното предаване на вещите, описани в АУАН, както и че и най-леко предвиденото наказание (каквото в случая съгласно чл.25, ал.5 от ЗООРПСМ е задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 10 денонощия и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години) е несъразмерно тежко на реално стореното от лицето. За конкретната постъпка на К. предвидената в закона, държавна репресия е неоправдана и непропорционална на конкретните му действия, както и на неговата обществена опасност, която в случая е явно незначителна. Предвид изложеното, съдът бе мотивиран да приеме, че макар деянието на К. да покрива от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, то обществената опасност на извършеното от него е явно незначителна, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вр. с пар.1, т.4 от ДР на ЗООРПСМ и АЛ. КР. КР. да не бъде наказан, а да бъде оправдан за извършената противообществена проява (спортно хулиганство) по чл.21, т.9 от ЗООРПСМ. На основание чл.24 от ЗООРПСМ, следва да се отнемат в полза на държавата приложените по делото като веществени доказатества: три броя димки, розови на цвят с надпис „SMOKE“, запечатани в политиленов плик с картон №А0461673 и печат 104 на ОЕКД-СДВР, и два броя факли с надпис „Red Torch ФАКЛА“, запечатани в политиленов плик с картон №А0461674 и печат 104 на ОЕКД-СДВР, оставени на съхрание в 01 РУ-СДВР, като след влизане на решението в законна сила, същите следва да бъдат унищожени. Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.