Решение № 470 от 9.10.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 975/2024 г.

Производството е въззивно и по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 538 ал. 2 ГПК и чл. 130 ал. 3 СК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от В. К. М., ЕГН ••••••••••, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Л. М., ЕГН ••••••••••, родена на •••г., и двете с адрес ••• 4, срещу Решение № 649 от 05.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 2044/2024г. по описа на РС Благоевград, с което е оставено без уважение, като неоснователно, искането по чл. 130, ал. 3 от СК, за даване на разрешение на В. К. М., ЕГН ••••••••••, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Л. М., ЕГН ••••••••••, за продажба на 1/ 2 идеална част от недвижим имот:

-171.86/456ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на •, одобрен със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, находящ се в ••• 4, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, целият с площ от 456 кв.м., описан в предходен документ за собственост като имот пл. №•, находящ се в кв.• по плана на •, ведно със сгради, които попадат върху имота, както следва:

• жилище/апартамент със застроена площ от 77 кв.м., с идентификатор •••, ведно с едно мазе под кухнята;

-сграда със застроена площ от 24 кв.м., на един етаж, с предназначение - сграда за обществено хранене, с идентификатор •••.5;

-сграда със застроена площ от 17 кв.м., на един етаж, с предназначение - гараж, с идентификатор •••;

-сграда със застроена площ от 23 кв.м., на един етаж, с предназначение- селскостопанска сграда, с идентификатор •••, за продажбата на дела на малолетната Л. Л. М.. За собствеността на имота е издаден Нотариален акт № •••., по описа на Нотариус И. К.. С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС Благоевград. Поддържа се, че обжалвания съдебен акт е немотивиран, тъй като не са обсъдени задълбочено и всестранно представените към молбата доказателства, както и че е направен необоснован извод, че исканото разпоредително действие не е в интерес на малолетното лице. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, който неправилно е приел че основния мотив за искането за разрешаване на разпореждане с идеална част от недвижимия имот, са влошените отношения между майката и детето и роднините на починалия- бабата и лелята на детето по бащина линия. Застъпва се становище с частната жалба че основния аргумент за искането е да бъде осигурена на детето спокойна обстановка за живот- без стрес и конфликти, което се обусловя от здравословното състояние на детето/същото страда от „•••“/. Оспорват се изводите на първостепенния съд, тъй като същият не се е съобразил и е игнорирал и изразеното становище от ДСП- Благоевград- че действието по разпореждане е в интерес на детето. Поискано е първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и жалбата да бъде уважена.

Изложени са аргументи с частната жалба, че към настоящия момент детето е съсобственик на апартамента с трето лице, на което майката е продала идеалната част от имота си, като единственото жилище вече не е сигурно място за майката и детето.

Навадени са доводи за настъпили нови факти по делото- майката и детето са напуснали процесното жилище и живеят под наем, за което е представен договор за наем пред въззивната съдебна инстанция.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от връчване на съобщението на молителя, депозирана е пред съда от надлежна страна, насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

РС Благоевград е сезиран с молба от В. К. М., ЕГН ••••••••••, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Л. М., ЕГН ••••••••••, и двете с адрес •, •••, с правно основание чл. 130 ал.3 от СК, за даване на разрешение за извършване на действия на разпореждане с наследствени недвижими имоти на малолетната.

Твърди се от молителката, че майката В. К. М. и дъщеря й Л. Л. М. са собственици по наследство от Л. Ж. М., при равни квоти, на недвижим имот, за който се легитимират с Нотариален акт № •••. От представения Нотариален акт № •••г., видно е че майката В. К. М. се е разпоредила със своята ид.ч. от процесните имоти- 80/456 ид. части, като се иска от съда да разреши и дъщеря й Л. Л. М. да се разпореди със своята идеална част от имотите.

Съображенията за исканото са аргументирани с нуждата от средства за лечение на детето- Л. Л. М., което страда от „•••“ и влошените отношения с роднините на бащата, които живеят в имота. Като основен мотив за искането е посочена атмосферата в която майката и дъщерята живеят заедно с роднините си по линия на починалия наследодател. Сочи се в молбата, че след смъртта на бащата на детето през 2016г., отношенията с неговите роднини /майка му и сестра му/ трайно са се влошили. Последните също имат съсобственост в имота, поради което пребиваването им в една къща, предвид отношенията помежду им, травмират детето до степен, че то не желае повече да живее там, а с оглед на заболяването му, на същото е предписано от лекарите спокойна семейна среда. Твърди се още, че наследствената къща от Л. Ж. М. е в лошо състояние и е необходим ремонт за предпазването й от саморазрушаване, със средства за които молителката не разполага, а също така излагат се аргументи че влагането на такива средства в тази стара постройка е неоправдано. Майката сочи, че притежава наследства къща в •, която предвижда да надстрои с един етаж с парите от продажбата на процесните имоти, за което е получила оферта от строителна фирма на стойност- 80 хил. лв. Сочи се от молителката в молбата по чл. 130 ал. 3 от СК, че идеалната част имотите, припадащи се на дъщеря и, ще бъдат продадени за 32 хил. лв.

Предвид изложеното, до съда е отправено искане да разреши разпоредителната сделка, за да бъде осигурена спокойна атмосфера за отглеждането на детето. Иска се разрешението за продажбата на идеалната част на имота да бъде дадено за цена, не по-малка от данъчната оценка на всеки от имотите.

С молбата си молителите са поискали от РС Благоевград, да бъде разрешена продажбата на един недвижим имот– етаж от къща и прилежащи постройки в ПИ •••, за да се извършат строителни дейности по надграждане на жилищна сграда в друг имот наследствен на майката на детето– дворно място с жилищна сграда в •.

Представени са писмени доказателства относно собствеността на двата имота, представени са скици, представени е оферта за извършване на строителните дейности, удостоверения за данъчни оценки, Епикризи- 4бр. Изготвен е социален доклад от Отдел закрила на детето при ДСП-Благоевград, в който е изразено становище, че извършването на разпоредително действие с идеалната част от недвижимия имот е в интерес на детето.

Въз основа на така представените доказателства, съставът на РС Благоевград е приел, че същите не установяват по несъмнен начин, че отчуждаването на имота ще отговаря на интересите на детето, като е отказано разрешаване на разпореждане в полза на трето лице, чрез продажба на идеалната част на детето от недвижимия имот. Изложени са доводи, че не е в интерес на детето, да бъде отделено от роднините си по бащина линия, като преустановяването на влошените отношения с тях, не може да бъде основание за продажба на недвижимия имот, още повече в хипотеза като настоящата, при която майката не разполага с друго жилище, в което да отглежда детето. Отделно съдът се е аргументирал, че сумата от продажбата на идеалната част на детето от наследствения имот, не може да стигне за изграждането на втори жилищен етаж в наследствения имот на майката в •, поради което „замяната“ на двата имота не е еквивалентна по стойност. Изложени са съображения от съдебния състав, че строежа на нов жилищен етаж в • е едно бъдещо и несигурно събитие, за което липсват строителни книжа и строително разрешение, както и одобрен архитектурен проект, което поставя интересите на детето в риск. В заключение съдът е приел че даване на разрешение за продажба на идеалната част от наследствения имот на детето от неговия баща, би нарушило баланса между задоволяването на текущите социално- битови нужди на детето и запазване на неговото имущество, като това може да бъде допуснато само ако се налага осигуряването на потребности на детето, които не могат да бъда осигурени по друг начин.

При така установеното от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Даването на такова съдебно разрешение е свързано с охраняване интересите на детето и създаването на гаранции при извършване актове на разпореждане, засягащи неговото имущество. Съдът може да разреши действието, ако то не противоречи на интереса на детето, като е длъжен да съблюдава неговите интереси и да защитава правната му сфера.

Въззивният съд намира че за правилното решение по настоящия казус и охраняването на интересите на детето, следва да се намери правилния баланс между осигуряването на подходящи социално битови условия за детето за съхраняването на живота и здравето му и запазването на имуществото от патримониума му, останало в наследство от неговите родители.

Съставът на ОС Благоевград съобрази, че влошените отношения между майката и детето и роднините по бащина линия на детето/майката и сестрата на починалия Л. Ж. М./ сами по себе си не могат да бъдат основание за даване на разрешение за продажба на идеална част от недвижимия имот, останал в наследство от бащата на детето. Но въззивният съд намира че съществен за настоящия казус е въпроса за влошеното здравословно състояние на детето, с оглед на установеното заболяване- поставена диагноза „•••“ от българските лекари, а според турски специалисти- „•••“. Най- важно към настоящия момент е запазване живота и здравето на детето. Несъмнено Л. Л. М. ще се нуждае и от средства за лечение, но и от спокойна семейна обстановка, в която детето да живее без ежедневно да присъства на скандали и разправии.

По делото са представени убедителни доказателства за съществуващи спорове и разправии между майката не детето и роднините на нейния починал съпруг- водени са дела за имуществени спорове, депозирани са многобройни жалби до социалните служби, РП и други органи, като според съда отношенията са достигнали до степен при която продължаването на съвместното живеене е обективно невъзможно, а за детето е станало непоносимо. В тази насока е изразеното становище на социалните работници в представените по делото социални доклади.

В решение № 672 от 18.10.2010г. по гр.д. № 914/2010г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при възможност- да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с тях. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.)/ Решение № 249 от 6.01.2020г. на ВКС по гр.д. № 351/2019г., IV г.о.; Решение № 60270 от 21.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 660/2021г., IV г.о., ГК/ Въззивният съд въз основа на събраните писмени доказателства пред РС Благоевград намира, че в настоящия случай продължаването на съвместното живее на майката с детето в една къща с техните роднини по бащина линия, няма да бъде в интерес на детето с оглед на специфичните нужди на детето, обусловени от установеното му психично заболяване. Несъмнено не може да бъде прекъсвана връзката на детето с неговите роднини по бащина линия, но не и когато това общуване или съвместно съжителство с тях могат да въздействат по начин опасен за психическото му здраве. Поради изложеното въззивният съд намира за съществен с оглед на запазване на интереса на детето, извеждането му от съвместното жилище с неговите роднини по бащина линия за да живее на друго място.

След като към настоящия момент за охраняване на психичното здраве на детето следва да бъде променено местоживеенето му/нещо което майката е направила чрез извеждането на детето в жилище под наем/, то интереса му да бъде запазено имуществото, останало му в наследство от неговия баща, от което детето няма да може да се ползва, е лишено от основание. Въззивният съд намира, че майката правилно е преценила че следва възмездно да се разпореди с това имущество, за да може със средствата от неговата продажба, да потърси друга алтернатива за задоволяване на непосредствените нужди на детето от сигурна семейна среда, при спокойна обстановка, с хора с които детето се чувства защитено.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че жилището в което майката и детето са живели преди да наемат апартамент под наем, вече не съставлява сигурна семейна среда на детето. От една страна влошените отношения на майката с нейните роднини по наследствена линия от починалия и съпруг са ескалирали до крайност и стават повод за постоянни скандали и разправии. /В тази насока съдът се доверява на данните изнесени със социалния доклад по делото/От друга страна майката се е разпоредила вече с наследствената си част от имота, като я е продала на трето лице, като жилището е съсобствено на детето с трето лице купувач. Същият може да поиска да бъде въведен във владение на закупения от него имот, като детето може да се окаже в ситуация да съжителства с непознат за него човек, което още повече ще влоши положението му с оглед на неговото заболяване. Ето защо въззивният съд намира че запазването на идеалната наследствена част, припадаща се на детето от процесното жилище в неговия патримониум, не може да му създаде сигурност че има подходящо място в което да живее и това не би следвало да е в негов интерес.

Въззивният състав на ОС Благоевград напълно споделя изводите на първостепенния съд, че решението на майката да надгражда жилищна сграда на своите роднини по майчина линия в •, е рисковано, несигурно бъдещо събитие, тъй като липсват издадени строителни книжа и строителни разрешения, средствата от продажбата на идеалната част на детето от недвижимия имот в • може да се окажат недостатъчни за изграждане на жилищен етаж, а от друга страна следва да бъдат заплатени и суми за изкупуване на дяловете на бабата и прабабата на детето по майчина линия/представен е по делото предварителен договор/ Несъмнено паричните средства от продажбата, в случай че такава бъде разрешена от съда, биха се оказали недостатъчни за покриване и на разходите за лечението на детето, което несъмнено следва да продължи. След изнасянето на семейството да живее в жилище под наем в •, следва да се покриват и разходите за наемната цена за наетото жилище.

При категорично налагащ се извод, че средствата от продажбата на идеалната част на детето от наследствения имот на неговия баща са недостатъчни, въззивният съд намира че не може и не следва да се пренебрегне с оглед защита непосредствените интереси на детето, нуждата на Л. Л. М., веднага да бъде осигурено място за живее, в което тя да се чувства сигурна и защитена, да не е подлагана на фурстрация от съпътстващи живота и кавги и разправии, на които тя да става свидетел всекидневно. Следва незабавно с оглед на особеното и здравословно състояние да и бъде осигурена сигурна и спокойна семейна среда, както и да продължи нейното лечение. Именно тази задача въззивният съд намира за първостепенна по важност при намиране на баланса между нуждата от подходящи социално битови условия и запазването на имуществото на детето, като в тази връзка запазването на идеалната част от наследствения недвижим имот от нейния баща се явява неоправдано.

При изложените съображения, въззивният съд намира че следва да бъде дадено разрешение на В. К. М., ЕГН ••••••••••, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Л. М., ЕГН ••••••••••, родена на •••г., и двете с адрес ••• 4, да сключи разпоредителна сделка/договор за продажба/ на собствената на детето 1/ 2 идеална част от правото на собственост, върху следните имоти:

-171.86/456 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на •, с ЕКАТТЕ 04279, одобрен със Заповед №РД-18- 32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от 22.05.2024г., находящ се в •••, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, целият с площ от 456 кв.м., при граници /съседи/ - •••; с номер по предходен план •, който имот съгласно документ за собственост представлява 150/398 ид.ч. от имот с пл.№•, в кв.• по плана на •, действащ към 1983г., при граници /съседи/ - •••, с реално ползване на идеалните части откъм улицата;

• самостоятелен обект в сграда, с предназначение „жилище, апартамент“, заснет с идентификатор •••, находящ се в сграда едно, разположена в поземлен имот с идентификатор ••• с ЕКАТТЕ 04279, одобрен със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, с площ 77 кв.м., с адрес на имота •••, •••, при граници /съседи/ - на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - •••. ведно с едно мазе под кухнята, с декларирана площ от 14 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по документ за собственост представлява: първи етаж, ведно с едно мазе под кухнята, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в жилищна сграда, изградена в имот пл.№•, в кв.• по плана на •, действащ към 1983г., при граници /съседи/ - •••.

-сграда с предназначение „селскостопанска сграда“, заснета с идентификатор •••, разположена в поземлен имот с идентификатор ••• с ЕКАТТЕ 04279, одобрен със Заповед №РД- 18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, с площ 23 кв.м., брой нива на обекта - 1, с адрес на имота •••, при граници /съседи/ - от две страни поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор •••, сграда с идентификатор идентификатор •••.3, сграда с идентификатор идентификатор ••• и поземлен имот с идентификатор идентификатор •••, който имот по документ за собственост представлява - плевня, изградена в югозападната част на имот пл.№•, в кв.• по плана на •, действащ към 1983г., при граници /съседи/ - •••.

-сграда с предназначение „сграда за обществено хранене“, заснета с идентификатор •••.5, разположена в поземлен имот с идентификатор ••• с ЕКАТТЕ 04279, одобрен със Заповед №РД- 18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, с площ 24 кв.м., брой нива на обекта - 1, с адрес на имота •••, при граници /съседи/ - сгради с идентификатори •••., •••.3, поземлен имот с идентификатор ••• и улица, който съгласно Разрешение за строеж №165-1, издадено на 14.08.1992г. от Община Благоевград и одобрен архитектурен проект, представлява - търговски обект със застроена площ от 24 кв.м., представляващ пристройка, залепена непосредствено до североизточната фасада на изградената в имота жилищна сграда /с вход откъм •/, изграден в североизточната част на имот с пл.№• в кв.• по плана на •, действащ към 1983г., при граници /съседи/ - •••.

-сграда с предназначение „хангар, депо, гараж“, заснета с идентификатор •••, разположена в поземлен имот с идентификатор ••• с ЕКАТТЕ 04279, одобрен със Заповед №РД-18- 32/10.05.2006г. на ИД на АГКК, с площ 17 кв.м., брой нива на обекта - 1, с адрес на имота •••, при граници /съседи/ - •, от две страни поземлен имот с идентификатор ••• и поземлен имот с идентификатор •••, а съгласно молба за учредяване право на строеж по чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№1172, акт №109 на 06.08.1992г. и одобрени строителни книжа, същият недвижим имот представлява - гараж със застроена площ от 17 кв.м. с вход откъм •, изграден на имотната граница с поземлен имот с идентификатор •••, в югоизточната част на имот с пл. №• в кв.• по плана на •, действащ към 1983г., при граници /съседи/ - •••, на цена не по-малка от данъчната оценка на всеки от имотите.

Поради изложените съображения обжалваното решение на РС Благоевград, следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него да бъде дадено разрешение за продажба по реда на чл. 130 ал.3 от СК от състава на ОС Благоевград.

Водим от горното, съдът