Решение № 70 от 17.4.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 34/2025 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№11843/11.12.2024г. от П.Р.Б.

(ПРБ) против Решение №443/06.12.2024г. по гр.д. №303/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, в частта му, с която е осъдена ПРБ да заплати на И. Б. П., ЕГН: •••••••••• от гр.В., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетения в размер на 20 000 лв за имуществени вреди, 2 600 лв – за имуществени вреди (платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство) и 32, 50 лв имуществени вреди (поето задължение за възнаградителна лихва по договор за паричен кредит), ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 16.12.2023г., до окончателното изплащане, както и разноски по производството от 618 лв.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, евентуално, да бъде намалено присъденото на ищеца обезщетение.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила втора въззивна жалба, с вх.№12179/20.12.2024г., от ищеца И. Б. П., в частта, му, с която е отхвърлен искът му срещу ПРБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лв, до пълния предявен размер от 50 000 лв и в частта, с която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, съответно за разликата над сума от 2 600 лв, до пълния предявен размер от 4 900 лв (имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство) и за разликата над сумата от 32, 50 лв, до сумата от 400 лв (имуществени вреди от поети задължения за възнаградителна лихва по договор за паричен кредит).

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

По така подадените жалби, от страните не са подадени отговори.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, както и с оглед чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предвид частите, в които го обжалват страните, предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е пълния размер на предявените искове.

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на ПРБ да му заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие образуваното срещу него досъдебно производство вх.№5846/2023г. по описа на Районна прокуратура-Пазарджик, териториално поделение В. и №ЗМ- 532/23г. по описа на РУМВР-В. за престъпление по чл.167, ал.2 от НК, производството по което е било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.11.2023г. на прокурор при РП- Пазарджик, ТО-В., както следва:

• 50 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, - 400 лв обезщетение за имуществени вреди – платени лихви по изтеглени и погасени кредити, - 4 900 лв обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари по наказателното производство, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 20.10.2023г., до окончателното изплащане.

В ИМ се твърди, че на 20.10.2023 г., около 17.30 ч., ищецът се намирал в офиса на „Д.Ц.“ЕООД в Ц.ната градска част на гр.В., която фирма стопанисвала заведение „Ц.“. От дълги години, той работел в това ЕООД като управител и на посочената дата изплащал аванси на служители, като при него в офиса се намирал пицаря на заведението А.Г.. Твърди се, че внезапно в офиса нахлули полицейски служители, които му казали да става и да тръгва с тях. Попитал ги какво става и защо да тръгва, но не получил отговор. Дори не му било позволено да прибере парите за заплатите в касата. Без обяснения, бил изведен от офиса. Градината на заведението била пълна с клиенти, повечето от които познати на ищеца. Извеждането му, под охрана от полицията, било ужасно унизително за ищеца, тъй като станало пред погледите на хората, персонала и клиентите. Така той бил воден и през целия пълен с хора паркинг до полицейския автомобил, в който бил „натикан“. Пак пред погледите на хората, бил отведен в сградата на РПУ-В.. Стоял в една стая около час и не получил обяснения защо е там, като в същия момент силно се притеснил от неизвестността за това какво се случва. След това, бил качен отново в полицейски автомобил и отведен в дома му, където трябвало да се извърши претърсване и изземване. Полицаите били около 10 човека, като водели също поемни лица и експерти. Твърди се, ищецът е семеен и живее в дома си със съпругата и две малки деца, които в този момент си били вкъщи и след влизане на служителите на МВР, започнали да пищят, а съпругата му изпаднала в шок, паника и ужас. В дома си, ищецът държал парични средства от отпуснат паричен кредит и спестявания в размер на 23700 лева и спестени пари в евро банкноти, които закупил за предстоящо пътуване на екскурзия в чужбина. При претърсването, полицията взела всички намерени в дома му парични средства в лева и евро, както и дебитните и кредитните карти, както и цялото му портмоне и телефона. Ищецът бил отведен отново на паркинга на заведението „Ц.“ при автомобила му, където също започнало претърсване и изземване пред погледите на целия персонал на заведението и клиентите. Около ищеца имало внушителен брой полицейски служители, които стояли неотлъчно до него, при положение, че към този момент заповед за задържане все още не му била връчена. На въпрос дали е задържан и дали може да си тръгне, му било отговорено, че това е невъзможно. Едва тогава му било обяснено, че имало сигнал от лице, че той купува гласове за предстоящите избори, след което му била връчена и заповед задържане – часове след като било ограничено правото му на свободно придвижване. Ищецът бил задържан за 24 часа в арестните помещения на РУ-В., през което време не били извършвани никакви процесуално следствени действия, а на следващия ден бил освободен без обвинение. Прибрал се при семейството си, което било в истински шок след преживения стрес. Тъй като не разполагал с никакви парични средства, с кредитни или дебитни карти, които били иззети, се наложило, както той, така и съпругата му, да изтеглят кредити от по 1000 лв. всеки, за да могат да закупят храна за семейството си и да посрещнат ежедневните нужди, понеже нямали пари дори за един хляб. Тези кредити били погасени по-късно лично от ищеца, който върнал сумите от по 1200 лв. за всеки, или общо 2400 лв. На 01.11.2023 г. му било предявено постановление за привличане на обвиняем и повдигнато обвинение, затова че на 20.10.2023 г. в гр.В. е предложил на Д.Г.Д. от В. имотна облага - сумата от 100 лева, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на политическа партия ПП „З.“ и в полза на определен кандидат – А.Р., на изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г. - престъпление по чл.167, ал.2 от НК, явяващо се „тежко“ престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Твърди се, че ищецът останал шокиран от случващото се, почувствал се ужасен и безкрайно унижен от несправедливо повдигнатото му обвинение. По отношение на него била взета мярка за неотклонение подписка. Впоследствие, на няколко пъти бил призоваван и викан в полицията за извършването на процесуално-следствени действия и очни ставки с човека, който е наговорил измислици на полицията и дал свидетелски показания срещу него. Твърди се, че всяко едно явяване коствало на ищеца много душевни терзания и страдания, както на него самия, така и на семейството му.

Твърди се, че с постановление № 5846 от 28.11.2023 г. образуваното наказателно производство ЗМ № 532/2023 г. по описа на РУ-В. и по вх.№ 5846 по описа на РП-Пазарджик-ТО В. било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1, предл 1-во от НПК. Посоченото постановление не било обжалвано от ищеца, който нямал правен интерес да го атакува.

Твърди се, че всички обстоятелства около воденото срещу ищеца наказателно производство му причинили огромни негативни морални и психологически вреди. Изпитвал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата. Изтъква се, че той е дългогодишен управител на едно от най-посещаваните и големи заведения в центъра на гр.В., дълбоко уважаван и ценен, както от работодателя и персонала, така и от хората в региона, както и от честите гости от други населени места. Вследствие на образуваното и водено срещу него наказателно производство, той изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал големи терзания и притеснения, че може да бъде осъден, без да има някаква вина, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания, не можел да спи и да работи нормално. Настъпили негативни промени в личността му, което му създавало проблеми в общуването с близките хора, с персонала на заведението и с приятелите. Приятелският му кръг се състоял от също уважавани хора в града, които обаче се отдръпнали и избягвали комуникация и срещи с него. Сочи се, че гр.В. е малко населено място и много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което станало обществено достояние, коментирало се и получило гласност. Поради тази, причина ищецът изпитвал срам, почувствал се като отхвърлен от обществото, имал чувството, че във всеки поглед, който отправяли към него, у съгражданите му имало отрицателна реакция и укоримо отношение. Бил принуден да ограничи социалните си контакти, като се затворил в себе си, нямал желание да се вижда и комуникира с никого. Това довело да влошаване на обстановката на работното му място, където се изисквали ежедневен контакт с клиенти, персонал и доставчици. Изпитвал огромно притеснение и стрес, че това негово състояние е възможно по някакъв начин да рефлектира и върху работата му и върху работния режим на работа, която изисквала максимална концентрация, отдаденост и задълбоченост. Изпитвал също сериозни притеснения да не загуби работното си място. Изтъква се, че бил задържан в арестните помещения на РУ-В., където изтърпял истински стрес, почувствал се като животно в клетка и било ограничено правото му на свободното придвижване. Вземането спрямо него макар и на най-леката на мярка за неотклонение създало у него също доста стресова ситуация, предвид факта, че за всяко напускане на населеното място следвало да уведомява органа, който я е наложил. Посочва се, че с Решение № 1515/18.04.2024 г. по адм.д. № 224/2024 г. на Адм. Съд-Пазарджик, заповедта за задържане на ищеца е била отменена. Поддържа се, че в съдебната практика се приема, че повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване. Сочи се, че до този момент, ищецът не е бил осъждан, не е имал досег до правоохранителните и правораздавателните органи и че образуваното и водено срещу него наказателно производство го извадило от нормалното му състояние от началото, до приключването му. Твърди се, че наказателното производство се отразило негативно върху личния му и обществен живот. Поддържа се, че всеки индивид, подложен на такава репресия, изпитва притеснения, несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг, евентуално затруднения в професионалната реализация, безперспективност. Твърди се, че фактът на засягане на личната сфера настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършвали действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не от формалното му привличане в качество на обвиняем по реда на НПК. Твърди, че вследствие на преживения стрес, му се наложило да посети специалист-лекар в областта на психологията, който излязъл със становището, че на ищеца са му били причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда и обществено положение.

Освен претърпените неимуществени вреди, ищецът твърди, че във връзка с представителство пред правозащитните органи по воденото срещу него наказателно производство, ищецът упълномощил адвокати, за което им заплатил адв. хонорар в размер на 4 900 лв., представляващи за него имуществена вреда. Твърди се, че освен това, ищецът претърпял и имуществени вреди от 400 лв във връзка с изтеглени 2 кредита от банка, равняващи се на платените лихви по всеки от тях. Кредитите били изтеглени, тъй като семейството му останало без никакви пари за издръжка, след като от дома им били иззети банкноти на значителна стойност и банкови карти. Това наложило да вземат двата заема от банка с поемането на съответното задължение за заплащане на лихви.

Ответникът ПРБ оспорва исковете по основание и размер.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът И. Б. П. от гр.Пазарджик е бил обвиняем по ДП ЗМ 532/23 г. на РУ на МВР – В. за извършване на престъпление по чл.167, ал.2 НК, което се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева, което го определя като тежко по см. на чл.93, т.7 от НК. Привличането му като обвиняем е станало на 27.10.2023г., а на 01.11.2023 г. е бил разпитан в това качество.

Самото наказателно производство е започнало на 20.10.2023г., като бързо полицейско производство №367 ЗМ 532/23 на РУМВР-В., образувано на основание чл.212, ал.2 и чл.256, ал.3 НПК, с извършване на разпит на свидетел. На 26.10.2023г., с постановление на прокурор при РП-Пазарджик, бързото полицейско производство е преобразувано в досъдебно производство по общия ред.

Установява се от материалите по досъдебното производство, че на 20.10.2023г., органите на полицията са извършили претърсване и изземване в дома на ищеца И. Б. П. в гр.П. №135, от 17, 47 ч до 20, 25 ч., при условията на неотложност, при които от там са иззети 223 банкноти по 100 лв, 13 банкноти по 50 евро, един мъжки черен кожен портфейл с 3 броя банкови карти, банкнота от 100 лв и 2 бр. хартиени листа. Впоследствие, на същия ден, между 20, 55 ч и 21, 10 ч, на адрес гр.В., пл.С. №1, е извършено претърсване и изземване на лек автомобил М., с рег.№..., собственост на ищеца И. П., на което последният също е присъствал.

На 20.10.2023г. са извършени действия по претърсване и изземване и в офис на „Ц.“ЕООД, с управител А.И.Р., както и в офис-помещение на кафе „Ц.“ гр.В., намиращи се на адрес пл.С. №1, съответно между 18, 55 и 19, 30 и между 20, 01 ч и 20, 30 ч.

Установява се от материалите по делото, че на 20.10.2023г., в 17, 40ч., от полицай при РУ-В. е издадена заповед за задържане на лице, съгласно която се задържа за срок от 24 часа лицето И. Б. П., с адрес гр.В., в помещение за временно задържане на в РУ-В.. На стр.2 от заповедта е отбелязано, че същата е връчена на И. П., но липсва отразяване кога, поради което не се установява точния час на задържането му, на основание същата. В тази връзка, следва да се отбележи, че съгласно коментираните по-горе протоколи за претърсване и изземване, тези действия в дома на ищеца на адрес бул.С. №135, са протекли от 17, 47 ч до 20, 25 ч., а впоследствие е извършен и оглед на автомобила му, от 20, 55 ч и 21, 10 ч, Ето защо, следва да се приеме, че задържането на ищеца съгласно горепосочената заповед, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е извършено след приключване на тези действия по претърсване и изземване, на които същият е присъствал, отразени са негови бележки и възражения и е подписал протоколите след приключването на процесуалните действия. В заповедта не е отразено в колко часа и на коя дата ищецът е освободен от помещението за временно задържане, но в ИМ се признава, че същият е освободен на следващия ден, т.е. на 21.10.2023г.

На 24.10.2023г., И. П. е разпитан като свидетел по бързо полицейско производство №367 ЗМ 532/23 на РУМВР-В.. На 27.10.2023г., с постановление на прокурор при РП-Пазарджик, И. П. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство вх.№5846/2023г. и №367 ЗМ 532/23 на РУМВР-В. за това, че на 20.10.2023г., в гр.В., е предложил на Д.Г.Д. от В. имотна облата – 100 лв, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на политическа партия ПП „З.“ и в полза на определен кандидат – А.Р., кандидат за общински съветник от същата партия на изборите за общински съветници и кза кметове, насроцени за 29.10.2023г. – престъпление по чл.167, ал.2 НК. Със същото постановление, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 01.11.2023г., И. П. е разпитан в качеството му на обвиняем по досъдебно производство вх.№5846/2023г. и №367 ЗМ 532/23.

На 03.11.2023г. е направена очна ставка между ищеца, в качеството му на обвиняем, и Д.Г.Д., по чийто сигнал е започнала проверката и е образувано досъдебното производство.

На 09.11.2023г., по отношение на ищеца е извършено предявяване на разследването. На същата дата, на И. П. са върнати иззетите му като веществени доказателства един мъжки черен кожен портфейл с 3 броя банкови карти, банкнота от 100 лв и 2 бр. хартиени листа., за което е съставен приемно-предавателен протокол.

Други процесуално-следствени действия по отношение на ищеца не са извършвани от момента на привличането му като обвиняем на 01.11.2023 г., до прекратяването на наказателното производство. То е прекратено с постановление от 28.11.2023 г. На прокурор при РП-Пазарджик, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1, предл.1 НПК, поради това, че деянието, за което е привлечен като обвиняем, не е извършено. Със същото постановление е отменена взетата спрямо обвиняемия МНО „подписка“ и е постановено да му се върнат иззетите като веществени доказателства от дома му парични суми в лева и евро. Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производството е връчен на И. П. на 29.11.2023г., поради което и същото е влязло в сила по отношение на него на 07.12.2023г Предвид горната, установена по делото фактология, следва да се приеме, че по отношение на ищеца е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – срещу него е подвигнато обвинение в извършване на престъпление и образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

Ето защо, на следващо място, трябва да се даде отговор на въпроса дали ищецът е претърпяла описаните в ИМ неимуществени и имуществени вреди и дали същите са настъпили в пряка причинно-следствената връзка с повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено. В тази насока са й развитите в жалбите на страните възражения, които съдът следва да съобрази съгласно чл.269, изр. 2 ГПК.

По отношение на неимуществените вреди:

В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че наказателното преследване срещу едно лице винаги се отразява негативно на психиката и на личния му живот, с оглед на което може да се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, дори без същите да бъдат описвани подробно в исковата молба. В редица свои решение ВКС приема също, че обезщетение в тези случаи се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени – нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. С други думи, фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се приеме, че обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, както и че за периода на наказателното преследване, е имал отрицателни изживявания от незаконното обвинение, тъй като то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Тези доводи са напълно относими и към конкретния случай по делото, поради което, следва да се приеме, че в резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение, ищецът е претърпяла обичайните неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психиката му и личния й живот, засягане на честта и достойнството й. В исковата молба са посочени и конкретни негови негативни преживявания и последици от воденото наказателно производство, за които обаче, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, тежестта да бъдат доказани е на ищеца.

В тази връзка, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на 3-ма свидетели по инициатива на ищеца.

Според показанията св. Т.Т., същата живее на семейни начала с ищеца от 8г. и имат две малолетни деца (на 1г. и половина и на 5г. и половина). По време на претърсването и изземването на 20.10.2023г., била с децата в дома, в който живеят с ищеца. Около 18, 58 ч, мъжът й влязъл в дома им, придружен от много полицаи, бил видимо много притеснен. Полицаите казали да напуснат жилището и тя излязла навън с двете деца, които изпаднали в ужас от случващото се, пищяли и плачели. Голямата им дъщеря била гладна, но полицаите не ги пуснали да влязат в жилището, като не давали обяснения за какво става въпрос. Претърсили и свидетелката да не носи нещо в себе си. Според свидетелката, след този ден, ищецът станал друг, затворил се в себе си, станал тревожен и много притеснителен, започнал да има кошмари, не спял почти, ставаше посред нощ, не искал да контактува с никой. Неговите приятели се отдръпнали от него. Изпитвал срам да излиза от вкъщи. Мислел, че всички го сочат с пръст и че са му лепнали етикет, че е човек, който е извън закона и върши нередни неща. Преди въпросната случка, ищецът бил лидер, горд със себе си и с това, което е постигнал, но след това беше сринат психически, не искаше да излиза от вкъщи. Имало период от няколко седмици, в които не ходел на работа, а сега вече окончателно не работел там. Посещавал психолог, за да се възстанови от случилото се. Преди тази случка, той бил здрав човек – физически и психически. След това, дори отказал да ходи да взима детската кухня на децата, защото пътят му минава покрай заведението. Било го срам дори да мине покрай заведението, вървял с наведена глава.

Свидетелката посочва, че при полицейската акция на 20.10.2023г., полицаите взели всичките им налични средства– спестени пари и от кредит, дори картите, които ищецът имал в портмонето. Самата тя имала само някакви дребни пари. На следващия ден те нямахме пари дори за храна на децата, затова се наложило да изтеглим кредити. Впоследствие, партньорът й И. погасил тези кредити с работа. Имали наличности по банковите сметки и кредитните карти, но картите също били иззети. Наличностите по банковите сметки били на влог, замразени и нямало как да ги ползват. Това състояние продължило месеци, дори и сега свидетелката сънувала кошмари. Ищецът се върнал да работи в заведението след случката, но сега вече не бил там. Напуснал заведението във В. на 01.09.24 г., два месеца бил без работа и след това и понастоящеб бил в чужбина. След всички неща, които се случили, той просто не искал повече да стои в града. Било го срам, че всички го сочат с пръст и му лепнали етикет, че е бандит.

Като свидетел е разпитан и А.И.Р.. Посочва, че. познавам И. П. повече от 6 години, работили заедно в ресторантьорския бранш. Последно ищецът работел като управител на „Ц.“ - обект, които свидетелят лично ръководел, който се стопанисвал от фирмата на съпругата му. Посочва, че докато И. П. подготвял заплатите на персонала, се появили над 30 полицая, които започнали да правят обиск и изземвания. Влезли в офиса без никакви документи, без всякакви разрешителни. В момента, в който И. П. плащал заплати, полицаите влезли и казали да става веднага Държали се с него, като с отрепка, извели го навън с белезници, пред целия екип, пред целия град, била много грозна ситуация. След това, полицаите започнали обиск на офис на свидетеля. И. П. го отвели част от полицаите. Според свидетеля, след случилото се, ищецът не бил на себе си, станал по-затворен, започнал да не си върши достатъчно добре работата. Постоянно бил притеснен. Клиенти и персонал го питали постоянно какво е станало защо са го заключили. Задържането станало буквално пред целия град, пред децата му в последствие. Имало период след това, около месец, в който И. П. не идвал изобщо на работа. Започнал да казва, че не издържа вече и че иска да напусне. Споделял, че не се чувства добре, че се чувства много унизен. Веднъж видял полицаи, които идвали да връчват призовка на свидетеля, при което пребледнял и започнал да трепери. Личало си, че имал напрежение и стрес, което довело до това той да напусна заведението и да замине за чужбина. Според свидетеля, И. П. му споделял, че достойнството и честта му били наранени и това била причината да замине, че хората си правели майтап с него на база на неговото задържане. Част от колектива в заведението го подкрепял, други искали да го злепоставят. Шушукало се между клиентите, персонала, обществото. Свидетелят посочва, че има общо със случая, тъй като сигналът за купуване на гласове бил срещу него.

Съдът като съобрази показанията на горепосочените свидетели съгласно чл.172 ГПК, не кредитира същите, тъй като са изключително пристрастни, противоречиви и заинтересовани в полза на ищеца. Св.Т. е партньорка на ищеца в живота и безспорно има интерес да интерпретира случилото се изцяло в полза на положителен за него изход по делото. Показанията й, както относно извършеното на 20.10.2023г. претърсване и изземване в дома им, така и относно отражението на воденото срещу ищеца наказателно производство са силно преувеличени и не се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност по делото. В тази връзка, освен в нейните показания, по делото няма никакви други данни относно грубо отношение на полицаите при извършеното в дома им с ищеца претърсване и изземване, което силно да е разстроило нея и малолетните им деца. Крайно несъответстващи на установената по делото фактология относно продължителността на наказателното производство срещу И. П. и извършените по него процесуално- следствени действия спрямо него е описаното в показанията й силно негативно и продължително отражение на същото спрямо ищеца. Следва да се отбележи, че по делото няма доказателства (освен показанията на св.Р.), сочещи, че спрямо ищеца на 20.10.2023г. е осъществен арест в заведението, където е бил на работа и че той е бил изведен демонстративно и като престъпник оттам пред очите на много хора.

В тази връзка, съдът не кредитира показанията на св.Р. по този въпрос като крайно пристрастни и заинтересовани, тъй като именно с него и участието му в местните избори е бил свързан подадения сигнал за извършено от ищеца престъпление, по който е образувано досъдебното производство. Констатират се противоречия в същите, поставящи под съмнение дали свидетелят действително е възприел описания „арест“ и извеждане на И. П., предвид това, че от данните по досъдебното производство се установява, че на 20.10.2023г., св.Р. е присъствал при претърсването и изземването на офиса на „Ц.“ЕООД на адрес пл.“С.“№1 в гр.В. между 18, 55ч. и 19, 30 ч., но същият не фигурира в протокола за претърсване и изземване на офис помещения на кафе „Ц.“, находящ се на същия адрес. Също така, в нито един от двата протокола, ищецът И. П. не фигурира като присъстващ или като поемно лице. Въпреки това, свидетелят Р. твърди, че в момента, в който в офиса са влезли полицаи, И. П. е бил там, неясно в кой точно офис, като е раздавал заплати на служители. Прави впечатление също, че в протокола за претърсване и изземване на офис помещения на кафе „Ц.“, е посочено, че присъства и салонен управител, ползващ помещението, но не ищеца, а друго лице - Б.А.Я.. Според данните от протокола става ясно, че са открити и списъци със заплати на служители и парични средства, които Б. е посочил, че са за заплати, което разколебава твърденията на ищеца в ИМ, че той е раздавал заплати на служители, когато полицаи нахлули в офиса на заведението, в което работел като управител. Освен това, св. Р. говори за извеждането на ищеца от заведението с белезници, каквито твърдения дори самия ищец не е навел в ИМ, което потвърждава извода, че този свидетел дава недостоверни и пристрастни в полза на ищеца показания.

По делото пред първата инстанция е разпитана и св.М.А.Б.. Същата посочва, че по професия е психолог, че има частна практика във В. и че ищецът И. П. я е посетил в кабинета през м. ноември 2023г., където провели 60 мин. консултация. По отношение на дадените от тази свидетелка показания, съдът намира, че същите не следва да се обсъждат, тъй като чрез разпита й е заобиколено изискването на чл.195, ал.1 ГПК, по въпроси, за които се изискват специални знания, да се назначава експертиза. Освен това, дадените в разпита й като свидетел показания, свързани с работата й като психолог, касаят обиктивираните в представеното по делото „Становище относно психологичен и емоционален статус на И. П.“, с дата 28.12.2023г., който по същество има характер на частна психологическа експертиза и доколкото се касае за частен документ по см. на чл.180 ГПК, същият съставлява единствено доказателство, че изявлението в него, е направено от лицето, посочено като негов автор. В тази връзка, съдът споделя практиката на ВКС, обективирана в решение №214/2013 от 29.05.2014г. по т.д.№992/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., че частната експертиза не съставлява годно доказателствено средство и за да се позове на експертно заключение по разрешения в същата въпрос, изискващ специални знания, съдът следва да допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно да събере същата като доказателство в рамките на исковото производство.

Съвкупната преценка на анализираните дотук писмени и гласни доказателства мотивира настоящата инстанция да приеме, че ищецът е претърпял негативни изживявания от воденото срещу него наказателно производство, отразили се отрицателно върху психиката му и личния му живот, но същите като цяло са с нисък интензитет и с много кратка продължителност. Както се посочи по-горе, наказателното производство срещу ищеца е с много кратка продължителност - от 20.10.2023г., до 07.12.2023г., когато е влязло в сила постановлението от 28.11.2023г. за прекратяване на същото, т.е. около месец и половина. Задържането на ищеца за 24ч. по чл.72 от ЗМВР в периода 20.10.2023г.-21.1.2023г. безспорно е засегнало най-съществено личността и правата му, тъй като същият е бил лишен от правото да се придвижва свободно, бил е задържан в помещения за временно задържане в РУ-В., извън дома си и без семейството си. Същевременно, ищецът е бил освободен още на следващия ден, без да е поискано продължаване на задържането му до 72 часа. Привличането му като обвиняем на 27.10.2023г. е било за умишлено престъпление по чл.167, ал.2 НК, което е тежко по см. на НК, доколкото за същото се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5г. (от 1 до 6г.), както и глоба. По отношение на ищеца обаче е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, изразяваща се в задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение от съответния орган, да не променя същото, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и да се явява при призоваване, която МНО се характеризира с най-нисък интензитет спрямо личността на обвиняемия и която е действала в един много кратък период до прекратяването на нак. производство с постановление от 28.11.2023г., т.е. 1 месец. По време на наказателното производство, спрямо ищеца са извършени претърсване и изземване в дома му и в автомобила му, като при това в дома му са иззети като веществени доказателства налични парични средства на семейството му на обща стойност 22 300 лв и портфейл 3 с бр банкови карти и 100 лв. Портфейлът с банковите карти и банкнотата от 100 лв, иззети на 20.10.2023г., са върнати на ищеца сравнително бързо - още на 09.11.2023г., поради което следва да се приеме, че е бил възстановен достъпът му чрез тях до налични по банкови сметки суми или до кредитни лимити по същите. Иззетите банкноти на обща стойност 23 000 лв са били върнати на ищеца на 04.12.2023г. Като процесуални действия спрямо ищеца са били извършени единствено разпит в качеството му на обвиняем на 01.11.2023г. и очна ставка на 03.11.2023г. между него и лицето, по чийто сигнал е започнала проверката и е образувано досъдебното производство. На 09.11.2023 му е предявено обвинението. Така изложената фактология сочи, че ищецът не е бил обект на съществена наказателна репресия. Общата продължителност на наказателното производство от около месец и половина не е голяма, като от извършване на първото действие по разследването – претърсването и изземването на 20.10.2023г., до предяването на разследването на 09.11.2023г., след което не са извършвани други действия, са изминали около 20 дни, през които, с изключение на задържането му за 24 часа по ЗМВР, останалите действия спрямо ищеца са малко на брой и с нисък интензитет на засягане на личността му. По делото няма доказателства за каквото и да е било медийно отразяване на случая с ищеца, в това число относно отвеждането му от полицията на 20.10.2023г. от заведението „Центра бар енд динър“, което не се установи да се е осъществило при посочената в ИМ фактическа обстановка – грубо, демонстративно, пред много хора. Самият ищец признава, че е продължил да работи в процесното заведение и след случилото се, поне още 1 година, преди да замине да работи в чужбина. В тази връзка, съдът не приема за доказано, че това решение на ищеца е било обусловено от воденото срещу него наказателно производство, респ. че е налице пряка причинно-следствена връзка със същото. Съдът приема, че безспорно, изземването като веществени доказателства на сумата от общо 23300 лева от дома на ищеца, както и на портфейла му с 3 банкови карти е довело до времено затруднение от финансов характер, но счита, че то не е било от такова драстично естество, като се твърди в ИМ. Според показанията на св.Т., тя и ищецът й са имали банков влог, което сочи, че не са останали без пари, а не са представени доказателства за условия по този влог, които не позволяват да бъде ползвана сумата по него. Освен това, дори да са били иззети банковите карти на ищеца, това не е било пречка същия да ползва паричните средства по банковите сметки, свързани с тези карти, за които са признава в показанията на партньорката му, че семейството е имало, като посети банков клон изтегли необходимите му суми на каса.

Ето защо, съдът приема за недоказани твърденията в ИМ, че воденото срещу ищеца наказателно производство му причинили огромни негативни морални и психологически вреди, че изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, че са настъпили негативни промени в личността му, което му създавало проблеми в общуването с близките хора, с персонала на заведението и с приятелите, част от които се отдръпанли от него. Недоказани се явяват и твърденията, че вследствие воденото срещу него наказателно производство, ищецът изпитвал срам, почувствал се отхвърлен от обществото, че у съгражданите му имало отрицателна реакция и укоримо отношение, че бил принуден да ограничи социалните си контакти, че се затворил в себе си, нямал желание да се вижда и комуникира с никого. Недоказано се явява и твърдението, че вземането спрямо ищеца макар и на най-леката на мярка за неотклонение създало у него доста стресова ситуация, предвид факта, че за всяко напускане на населеното място следвало да уведомява органа, който я е наложил.

С оглед установените по делото характера и продължителност на претърпяните от ищеца неимуществени от воденото срещу него наказателно производство, следва да се определи справедливо обезщетение за същите.В съдебната практика няма разнобой по въпроса, че понятието „справедливост“, в аспекта на нормата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, поради което и във всеки конкретен случай, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взема предвид установените по делото факти, свързани с личността на пострадалия, отражението на случилото се върху личността му и живота му, вида, характера и продължителността на негативните преживявания, икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането и др. С оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, такива факти са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; Рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи.

Предвид горното и като взе предвид установените по делото факти, свързани с горепосочените обстоятелства, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство е в размер на 2000 лв. Както се посочи по-горе, воденото срещу него производство е за тежко умишлено престъпление, но е протекло изключително бързо и е приключило в рамкита на месец и половина, спрямо ищеца е налице единствено задържане за 24 часа по ЗМВР, не са извършвани съществен обез процесуално-следствени действия с негово участие, не се установиха трайни негативни посредици за него от наказателното производство в житейски и емоционален план. Тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 07.12.2023г, от този момент ще се присъди и законната лихва върху сумата от 2000 лв, до окончателното й изплащане.

По исковете за имуществени вреди:

Съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 400 лв обезщетение за имуществени вреди – платени лихви по изтеглени и погасени кредити, е неоснователен, на първо място, тъй като не се доказва, че по време на наказателното производство, ищецът е взел посочените в ИМ 2 кредита. По делото пред първата инстанция са представени 2 бр. договори за паричен кредит, с №107607 и №107605, всеки с дата 21.10.2023г., първият сключен между Т.Т. Т., като кредитополучател и Тием финанси ООД, като кредитор а вторият, между ищеца и същото дружество, подписани от кредитор и кредитополучаел. В договорите са обективирани съглашения между посомчените лица и дружеството за отпускане на всяко от тях на кредит по 1000 лв, който се дължи връщане на 1032, 50 лв главница плюс лихва. Съгласно представените погасителни планове към всеки от тях, освен главница и лихва, се дължи и неустойка от по 167, 50 лв. Посочените документи обаче са частни такива, поради което, на основание чл.180 ГПК, са доказателство само за това, че изявленията в тях са на лицата, посочени като техни автори. Те обаче нямат задължителна за съда и насрещната страна доказателствена сила, че обективираните в тях изявления са верни и че отразените в тях факти, че сумата на кредита по всеки договор е предадена на кредитополучателя. Освен това, тези документи нямат достоверна дата за трети лица и за съда, по арг. от чл.181 ГПК, тъй като са представени за първи път по настоящото дело. Ето защо, съдът не може да приеме за установени твърдените от ищеца факти, за доказване на които са представени тези доказателства, а именно- че тези договори са сключени на посочената в тях дата (21.10.2023г.). Освен това, няма доказателства и че ищецът е върнал въпросните заеми, в това число и че е платил лихвите по същите, по 32, 50 по всеки от договорите, както и неустойките от по 167, 50 лв, който освен това и не са с характер на лихви. Ето защо, искът за заплащане на сумата от 400 лв обезщетение за имуществени вреди – платени от ищеца лихви по изтеглени и погасени кредити по време на наказателното производство, следва да се отхвърли изцяло.

По отношение на иска за сумата от 4 900 лв обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари по наказателното производство, той същото се явява изцяло неоснователен, по следните съображения:

Ищецът претендира имуществени вреди във връзка с незаконното обвинение в размер на 4 900 лв., като представя два договора за правна защита и съдействие, но само единият от тях, с №30/23.10.2023г., сключен с Адвокатско дружество „М.“, е с предмет осъществяване на правна защита и съдействие по процесното досъдебното производство. В него е уговорено възнаграждение в размер на 2 600 лв. Установява се от платежно нареждане за кредитен превод от 07.12.2023г., че от ищеца по банков път е преведена на Адвокатско дружество „М.“ сумата от 2 600 лв, с основание превод по договор 30/21.10.2023г. – адв. хонорар Въпросният договор обаче не е представен по досъдебното производство, където има (на л.220) само пълномощно от ищеца в полза на посоченото адв. дружество и договор с друг адвокат – И. И.ов, по който е уговорено възнаграждение от 1000 лв, което не е отразено да е изплатено. Съдът намира, че доколкото договор за правна защита и съдействие с №30/23.10.2023г., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „М.“ няма достоверна дата, не може да се приеме, че същият е сключен на посочената в същия дата, по време на воденото д. срещу ищеца наказателно производство, съответно и че сумата от 2 600 лв, платена от ищеца по сметка на въпросното дружество съставлява възнаграждение по този договор, като само посоченото в платежното нареждане основание не е достатъчно, за да се приеме за доказано сключването му.

Другият договор между ищеца и Адвокатско дружество „М.“, представен по делото, с №31/23.102.203г. касае обжалването на заповедта за полицейското задържане, което е осъществено пред АС-Пазарджик. Впрочем, видно то съделното решение по адм. дело №224/2024г., на ищеца са присъдени сторените по производството разноски от 1 510 лв, включващи и платения адвокатски хонорар Поради това, други, допълнителни разноски, извън присъдените в производството пред административния съд, няма основание да бъдат присъждани в настоящото производство. По изложените съображения, предявеният от И. П. срещу ПРБ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно производство, в размер на 4 900 лв разходи за адвокатски хонорари, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Гореизложеното налага първоинстанционното решение да се отмени в частта:

• с която се осъжда П.Р.Б., представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. П., ЕГН ••••••••••, от гр. В. бул. „С.“ № 135, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, над сумата от 2 000 лв, до присъдени размер от 20 000 лв, - в частта, с която се осъжда П.Р.Б., представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. П., ЕГН ••••••••••, от гр. В. бул. „С.“ № 135, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от 2 600 лв. платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство - обезщетение за имуществени вреди от 32, 50 лв - платена възнаградителна лихва по договор за паричен кредит/, заедно със законната лихва върху обезщетенията, - разноски съразмерно с уважената част от исковете, над сумата от 54, 61 лв, до присъдения размер от 618 Вместо това, ще се отхвърлят исковете на И. Б. П., ЕГН ••••••••••, от гр. В. бул. „С.“ № 135 да се осъди П.Р.Б., представлявана от Главния прокурор, да му заплати, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, над сумата от 2 000 лв, до присъдени размер от 20 000 лв, обезщетение за имуществени вреди от 2 600 лв. платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, както и обезщетение за имуществени вреди от 32, 50 лв - платена възнаградителна лихва по договор за паричен кредит/, заедно със законната лихва върху обезщетенията. В останалата обжалвана част, първоинстанционното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът