РЕШЕНИЕ

№ 4343

гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100101786 по описа за 2023 година Образувано е по предявени от Н. Т. Н. и О. Т. Т. срещу „К.К.“ЕАД кумулативно, обективно съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.266, ал.5 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците общо сумата от 70 000 лева, от които:

-на Н. Т. Н., сума в размер на 29670, 00лева, представляваща възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация с №54/21, 12, 2017год., сключен с нейния наследодател Е. П. Н., за периода от м.юли 2019г. до м.февруари 2022г., както и сума в размер на 5 330, 00лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01, 07, 2019г. до 28, 02, 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 15, 02, 2023год. до изплащане на вземането.

-на О. Т. Т., сума в размер на 29 670, 00лв., представляващи възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация с №54/21, 12, 2017год., сключен с нейния наследодател Е. П. Н., за периода от м.юли 2019г. до м.февруари 2022г., както и сума в размер на 5 330, 00лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01, 07, 2019г. до 28, 02, 2022год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на искова молба- 15, 02, 2023год. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че ищците са законни наследници на Е. П. Н., която съобразно протокол №РД-06-168 от 21.12.2017г. на изпълнителния директор на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, и по силата на Договор № 54/21.12.2017год. за възлагане на ликвидация е назначена за ликвидатор на „К.К.“ ЕАД. Тази длъжност е изпълнявала до 22.02.2022г., когато е починала. През цялото време на действие на договора Е. П. Н. е изпълнявала длъжността ликвидатор на „К.К.“ ЕАД добросъвестно и в съответствие с нормативната уредба в чл. 266 и сл. от ТЗ, както и с дължимата грижа на добър търговец. Твърди се наследодателката на ищците да не е получавала предвиденото в раздел V, чл. 15, ал. 1 от договора възнаграждение, равняващо се на 3 (три) минимални работни заплати. Задължението за заплащане на възнаграждение в случая е с определен срок за изпълнение, поради което покана за изпълнението му от страна на кредитора не е необходима, респективно ответното дружество е в забава за всяко едно ежемесечно възнаграждение. Вземанията са предявени извънсъдебно спрямо ответното дружество с молба с вх. No 94-00- 35/08.07.2022г. Ответното дружество е признало по основание и размер дължима сума в общ размер на 59 841, 60 лева за периода м.юли 2019г. до м.февруари 2022г., но плащане не е постъпило.

Съобразно изложеното се излага становище за основателност на исковата претенция. Претендират разноски.

Ответникът-„К.К.“ ЕАД в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, чрез назначен особен представител по чл.29 от ГПК излага становище за недопустимост, евентуално неоснователността на иска. Поддържа договор за възлагане на ликвидацията на ЕАД, с възложител „Държавна консолидационна компания" ЕАД, чрез Я.С., да не е подписан от лице с представителна власт, поради което договорените условия не обвързват „К.К." ЕАД. Поддържа се, че договорът е срочен и е без клауза за подновяване като е сключен със срок до 31.12.2018год., поради което претенция за възнаграждение след този срок е неоснователна. Оспорва Е. Н. да е изпълнявала добросъвестно и в съответствие с чл.266 и сл. от ТЗ задължения, както и клаузите на договора. При условията на евентуалност излага вземанията да са погасени по давност.

Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Едноличен собственик на капитала на “К.К.” ЕАД е „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, на което едноличен собственик на капитала е Министерство на икономиката.

От извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че по протокол №РД-06- 134/21, 07, 20217год. и на основание протокол №307/21, 07, 2017год. на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД /“ДКК“ ЕАД/, в качеството на едноличен собственик на капитала на „К.К.“ ЕАД е взето решение за прекратяване, чрез ликвидация на „К.К.“ ЕАД и е определен срок на ликвидацията до 31, 12, 2017год. Назначен е ликвидатор В.Ч.С.. С протокол №РД -06-168/21, 12, 20217год. и въз основа на решение по протокол №356/21, 12, 2017год. на СД на „ДКК“ЕАД, е взето решение за продължаване на срока на ликвидация на дружеството до 31, 12, 2018год. С т.2 по решението е освободен ликвидатор В.Ч.С. и назначен ликвидатор Е. П. Н. с определено възнаграждение в размер на три минимални работни заплати за страната на месец. Възложено е сключване на договор за възлагане на ликвидация на изпълнителния директор на „ДКК“ЕАД.

С договор №54/21, 12, 2017год., на Е. П. Н., е възложено в качеството на ликвидатор, да извърши ликвидацията на „К.К.“ ЕАД в срок до 31, 12, 2018год. / чл.1 и чл.2/. С чл.15, ал.1 от договора е определено възнаграждение на ликвидатора в размер на три минимални работни заплати за страната, платимо ежемесечно, но не по-рано от последното число на текущия месец. Възнаграждението на ликвидатора е за сметка на дружеството. В чл.17, ал.1 от договора са предвидени хипотези на прекратяване на договора преди срока на ликвидацията, а в ал.2 възможност за едностранно прекратяване от страна на възложителя.

С допълнително споразумение към договора от 21, 12, 2018год. е постигнато съглашение за продължаване на срока на договора до 21, 12, 2019год.

Видно от заявление за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация Б 6 с №20190108152127 по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, срокът на ликвидацията на ответното дружество е продължен до 31.12.2019 г. на основание протокол № РД - 06-164/05.12.2018г., като е възложено на изпълнителния директор на „Държавна консолидационна компания“ЕАД да сключи договор за възлагане на ликвидацията с Е. П. Н.. Видно от заявление за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация Б 6 № 20191223131633 по партидата на дружеството в ТР към АВп. срокът на ликвидацията на ответното дружество е продължен до 31.12.2020г., като е възложено на изпълнителния директор на „ДКК“ЕАД да сключи договор за възлагане на ликвидацията с Е. П. Н. на основание протокол № РД-02-77/05.12.2019г.

С договор №94/06, 12, 2019год. е възложена ликвидация на дружеството със срок до 31, 12, 2020год. на Е. П. Н.. От заявление за вписване Б6 №20201209104624 по партидата в ТР на ответното дружество се установява, че срокът на ликвидацията е продължен до 31.12.2021г. на осн. протокол № РД-03-62/03, 12, 2020год., като е възложено на изпълнителния директор на „ДКК“ЕАД да подпише анекс към договор за възлагане на ликвидацията за продължаване на срока до 31.12.2021 г. С анекс 1 към договор №94/06, 12, 2019год. срокът на договора е удължен до 31, 12, 2021год.

Е. П. Н. е заличена като ликвидатор на ответното дружество на 13.06.2022 г. Не е спорно и видно от удостоверение за наследници изх.№ РМЛ22-УГ01- 3187/28, 02, 2022год. на Столична община се установява, че за Е. П. Н. е съставен акт за смърт на 22, 02, 2022год. Законни правоприемници на починалото лице са ищците по делото/ нейни низходящи /;

Видно от отговор на „К.К.“ ЕАД от 25, 07, 2022год./стр.14/, ищците са депозирали претенция вх.№ №94-00-35/08, 07, 2022год. на Министерство на икономиката и индустрията за сума в общ размер на 88521, 24лв. за вземания на ликвидатора Е. Н. за изпълняваната от нея дейност като ликвидатор на „К.К.“ ЕАД за периода от 21, 12, 2017год. до 22, 02, 2022год. Заявено е становище за дължимост на месечно възнаграждение при договорени условия по договор за възлагане на ликвидация, като изрично е релевирано възражение за погасителна давност за периода преди 08, 07, 2019год. Заявено е становище дължимата сума за ликвидатора към този момент да е 59841, 60лв.

По делото е изслушано заключение на назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява, че брутните месечни възнаграждения за периода от 01.07.2019г. до 22.02.2022г. са общо в размер на 58 852.50 лв.

Осигурителните вноски за сметка на лицето / ДОО, ДЗПО и ЗОВ / са общо в размер на 8109.87лв. Облагаемият доход, определен като разлика между брутното месечно възнаграждение и осигурителните вноски, е общо в размер на 50 742.63лв. Начисленият данък по ЗДДФЛ е общо в размер на 5074.26лв.

Нетните месечни възнаграждения за периода от 01.07.2019г. до 22.02.2022г. са общо в размер на 45 668.36лв.

Лихвата за забава върху брутните месечни възнаграждения за периода от 01.07.2019г. до 22.02.2022г., изчислена за периода от 01.08.2019г. до 15.02.2023г. е общо в размер на 13317.76лв.

Лихвата за забава върху нетните месечни възнаграждения за периода от 01.07.2019г. до 22.02.2022г., изчислена за периода от 01.08.2019г. до 15.02.2023г. е общо в размер на 10 296.64 лв.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Ответникът „К.К.“ ЕАД е с едноличен собственик на капитала „Държавна консолидационна компания ЕАД, с едноличен собственик Държавата, чрез министъра на икономиката и е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия /Обн. ДВ. бр.79 от 8 октомври 2019г./, като попада в обхвата на този закон и правилника за прилагането му /Обн. ДВ. бр.40 от 5 май 2020г./.

Съгласно устава на „К.К.“ЕАД и съобразно чл.219, ал.2 от ТЗ едноличният собственик на капитала решава въпросите включени в компетентността на общото събрание. Сред същите и съобразно чл. 15, ал.1, б.“в“ и б.“ж“ от устава, взема решения и за прекратяване на дружеството и определяне на ликвидаторите при прекратяване на дружеството. За решенията на едноличния собственик на капитала се съставя протокол в писмена форма, която е предпоставка за действителност на решенията.

В процесния случай на 21, 07, 2017год. е взето решение за прекратяване на ответника, чрез ликвидация и е възложено сключване на договор за ликвидация с представляващия едноличен собственик на капитала. Видно от справка по партидата на дружество „ДКК“ЕАД в ТРРЮЛНЦ е видно, че представляващ „ДКК“ ЕАД в периода от 23, 12, 2015год. до 01, 09, 2021год. е Я.Т.С.. В този мисъл неоснователно е възражението на ответника, че едноличния собственик на капитала не е надлежно представляван от законен представител или упълномощено лице.

Възражението на ответника, че договора за ликвидация не обвързва „К.К.“ЕАД, тъй като е сключен с „Държавна консолидационна компания“ ЕАД не се споделя от състава. В случая договорът е сключен в изпълнение на решение на едноличния собственик на капитала/ЕСК/ за назначаване на ликвидатор Е. П. Н., като орган упражняващ правата от компетентността на общото събрание на акционерите съгласно чл.221, т.9 от ТЗ. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 58 от 2003 г.). Видно от чл.15, ал.2 от договора възнаграждението на ликвидатора е за сметка на средствата на дружеството, а не за ЕСК, поради което договорните клаузи за възнаграждение ангажират ответното дружество.

По доводите за прекратяване на договора с изтичане на срока на договора за ликвидация до 31, 12, 2018год. настоящият състав намира, че действително договорът е срочен, поради което в общия случай следва де се счита прекратен с изтичане на срока. Въпреки това с оглед спецификата на възникналото правоотношение следва да се има предвид, че основанието за назначаване на ликвидатора е решение на едноличния собственик на капитала, а не самия договор, който има за цел да конкретизира отделни условия по възникналото правоотношение -права, задължения, възнаграждение, предсрочно прекратяване и др. Видно от съдържанието на договора и решението на ЕСК обективирано в протоколи, волята на страните е възлагането на дейността по ликвидацията да се извърши от Е. П. за определения срок на ликвидацията до приемане на различно решение. В този смисъл с допълнително споразумение към договора е взето решение за продължаване на ликвидацията до 21, 12, 2019год. като останалите условия се запазват непроменени. С протокол от 05, 12, 2019год./ преди изтичане на срока на договора/ е взето решение на ЕСК да продължи ликвидацията до 31, 12, 2020год. и е възложено сключването на договор за ликвидация с Е. Н.. Макар и формално отношенията да са оформени с договор №94/06, 12, 2019год. предвид идентичност на условията следва да се приеме, че се касае до продължаване на срока на договора за срока на ликвидация до 31, 12, 2020год. още повече, че в последния абзац на договора е посочено че влиза в сила от 01, 01, 2018год. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимо процесуално изменение на основанието на иска, тъй като представения договор е различно от заявеното основание. Основанието на исковата претенция е възнаграждение на основание възложена ликвидация, като представените доказателства от страната в подкрепа на твърдението й не съставляват изменение на иска. С решение по протокол от 03, 12, 2020год. е продължен срока на ликвидацията и възложено сключване на анекс към договора за ликвидация, което е извършено с анекс 1/03, 12, 2020год.

Предвид гореизложеното съдът приема Е. П. да е изпълнявала възложената и дейност по ликвидация в периода от 01, 01, 2018год. до 31, 12, 2021год. За периода от 01, 01, 2022год. до датата на смъртта 22, 02, 2022год. няма данни, както за продължаване на срока на договора, така и за осъществена дейност от изпълнителя.

Възраженията на ответника за липса на добросъвестно изпълнение на задълженията на ликвидатора, съдът намира за неоснователни.

В отношенията, които възникват между ликвидатора и дружеството, намират приложение разпоредбите относно договора за поръчка. Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества/ чл. 266, ал. 6 ТЗ/. Видно от договора задълженията на ликвидатора са да издири и уточни имуществото и да събере вземанията на дружеството, да довърши текущите сделки, да сключва нови сделки, само когато това се налага от ликвидацията, да предостави на възложителя доклад и документация по извършени продажби на активи в 14 дневен срок след осъществяването им, да представя тримесечни доклади за дейността си и годишен финансов отчет до 25 април следващата година, да контролира и не допуска извършването на нецелесъобразни разходи за сметка на дружеството, да състави краен ликвидационен баланс, след удовлетворяване на кредиторите и го представи на възложителя, които са в изпълнение на задълженията по чл. 267 и чл. 268 от ТЗ. Съгласно чл. 270, ал. (1) от ТЗ ликвидаторите следва да съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността си пред ръководния орган. При изпълнение на възложените му действия довереникът /ликвидатор/ е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец-чл.268, ал.4 от ТЗ.

На осн.чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Възражението на ответника за недължимост на възнаграждение предвид липса на добросъвестно изпълнение на задълженията на ликвидатора не се споделя от състава. Видно от обявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, Е. П. е представяла доклади за дейността си за периода 2018год., 2019год., 2020год., последният от които е от 20, 01, 2021год. Представени са ГФО на дружеството и приложения към финансовия отчет за периода. /посочените обстоятелства са видни по партидата на дружеството в ликвидация за релевирания период/; отчетени са висящи съдебни производства, събрани са вземания и др. Неоснователно е възражението за неизпълнение на задължението за предаване на имуществото на дружеството и цялата му кореспонденция. Видно от вписаните обстоятелства в ТР ликвидацията на дружеството не е приключила и към момента на съдебните прения по делото, като понастоящем е определен срок до 31, 12, 2024год.

Съобразно горното на ликвидатора се дължи възнаграждение за периода, в който съдът приема да е изпълнявал възложените му функции от 01, 01, 2018год. до 31, 12, 2021год. до когато е продължен срока на договора или съобразно релевирания период от 01, 07, 2019год. до 31, 12, 2021год. Възнаграждението определено с оглед ССчЕ е в размер на 55440, 00лв.-брутно възнаграждение, формирано от договореното в чл.15, ал.1 от договора в размер на три минимални работни заплати за страната.

Не се установява от събраните по делото доказателства и от приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза задълженията да са платени, поради което исковата претенция е основателна в посочения размер. Следва да се отбележи, че частта от брутното възнаграждение, представляваща данък общ доход и осигурителни вноски като публични държавни вземания следва да бъде съобразена в изпълнителното производство, където държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите публични вземания/чл.458 от ГПК/ като съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. /Реш. №166/25, 02, 2010год. по гр.д.№220/2009 ГК на 3ГО на ВКС/.

По претенцията за обезщетение за забава за периода от 01.07, 2019год. до 28.02, 2022год.

С оглед съглашението по чл.15, ал.1 от договора, възнаграждението се изплаща ежемесечно, но не по-рано от последното число на текущия месец. С оглед срочната му дължимост кредиторът е в забава от датата следваща падежа и без покана- чл. 84 от ЗЗД.

Ето защо за релевирания период се дължи обезщетение за забава, което определено по реда на чл.162 от ГПК е в размер на 7393, 10лв., изчислено от първо число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение. / Съдът съобрази заключението на ССчЕ за периода от 01, 08, 2019год. до 13, 03, 2020год. –колона 3 от ССчЕ в размер на 441, 69лв. За периода от 09, 04, 2020год. до 28, 02, 2022год. лихвата за забава определена от съда е 322, 47лв.-месечно или за 2019год./322, 47•6/ общо 1934, 82лв. За първите три месеца на 2020год. по 351, 25лв.-месечно /351, 25•3/=1053, 75лв., за възнагражденията от април 2020год. до м.02, 2022год. общо 2494, 35лв., за възнагражденията за 2021год. в размер на 1468, 49лв. Ето защо общо законната лихва за забава е 441, 69лв.+ 1934, 82лв.+1053, 75лв.+2494, 35лв.+1468, 49лв.=7393, 10лв./ По възражението за давност:

От ответната страна е релевирано възражение за давност съобразно чл.120 от ЗЗД.

Срокът на погасителната давност относно вземането за възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация е три годишен съобразно чл. 111, б. " в " от ЗЗД, доколкото се касае до периодични плащания по смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Касае се до задължение за парична сума, имащо единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Най старото вземане за възнаграждение е за м.07, 2019год., чийто падеж настъпва на 31, 07, 2019год. Срокът на погасителната давност е 31, 07, 2022год. В този смисъл съдът дължи преценка на доводите на ищеца за признанието на вземането съобразно чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Съгласно ТР №4/14, 10, 2022год. по т.д.№4/2019год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекъсване на давността по чл.116, б.а от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. В процесния случай с писмо от 25, 07, 2022год. в отговор на искане на ищците вх.

№ 94-00-35/08, 07, 2022год. представляващият дружеството ликвидатор Б. Б., /вписан в ТР на 13, 06, 2022год., заличен на 05, 05, 2023год./ е заявил изрично, че не оспорва дължимостта на месечното възнаграждение в размер на три минимални работни заплати, както и неговия падеж последно число на месеца и след възражение за погасителна давност за сумите дължими преди 08, 07, 2019год. е признал вземане на ликвидатора Е. П. Н. за сума в размер на 59841, 60лв.. Причина да не се изплати визираното вземане е липса на активи на дружеството. Ето защо настоящият състав обосновава да е налице признание на длъжника относно основанието, правоимащото лице и размера на задълженията, поради което същото има удостоверителен характер. Изявлението е направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане / до 31, 07, 2022год./, като без значение е кога кредиторът е узнал за същото. С признанието на дълга се прекъсва погасителната давност. Съобразно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност, която към датата на исковата молба -15, 02, 2023год. не е изтекла.

Предвид това, че признанието касае само дължимото възнаграждение на ликвидатора, то същото няма отношение към вземането за обезщетение за забава, което на общо основание е процесуално допустимо. Приложимата три годишна давност съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с оглед датата на исковата молба -15, 02, 2023год. е изтекла за вземания преди 15, 02, 2020год.

Ето защо за периода от 15, 02, 2020год. до 28, 02, 2022год. обезщетението за забава, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК е в размер на 7049, 14лв. /Лихвата за забава за възнагражденията през 2019год. е изчислена от 15, 02, 2020год. до посочената дата 13, 03, 2020год. за всеки месец в размер на 13, 07лв. или за 2019год. общо 78, 42лв., за възнаграждение за м.01, 2020год., от 15, 02, 2020год. до 13, 03, 2020год. в размер на 14, 23лв., лихвата за възнаграждението за м.02, 2020год. е дължима от 04, 03, 2020год., поради което е в размер на 5, 08лв. или общото задължение за лихва по колона 3 от ССчЕ е в размер на 97, 73лв. Т.е. 6951, 41лв.+97, 73лв.=7049, 14лв.

Тъй като ищците са наследници по закон / деца на починалата/ същите съобразно чл. 5, ал.(1) от ЗН наследяват по равни части вземането на наследодателя.

Вземането на ищцата Н. Н. е сума -27720, 00лв.-възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация и сума 3524, 57лв.-лихва за забава.

За ищцата О. Т. вземането е 27720, 00лв.-възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация и 3524, 57лв.-лихва за забава.

За горницата над посочените размери исковете подлежат на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищците, които съдът намира за доказани в размер на 5629, 25лв. от общо 6325, 00лв., от които 2800, 00лв.-д.т., 400, 00лв.-вещо лице, 3125, 00лв. –особен представител./ Съдът не съобразява разноски в размер на 3000, 00лв.-адв. възнаграждение, тъй като доказателства за това са представени след приключване на съдебното дирене с писмени бележки по делото, които не могат да бъдат зачетени/;

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд