Решение № 164 от 18.12.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 145/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI "Обжалване на определенията" ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 20230802100028/02.08.2023 г., подадена от Р. Г. З., ЕГН ••••••••••, председател на Сдружение с нестопанска цел „СДРУЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА 2023“, против Отказ 20230726120053/28.07.2023г. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230726120053. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, като се излагат следните доводи: Смята се, че съображенията на ДЛР са несъстоятелни, същите били в резултат на превратно и тенденциозно тълкуване на закона и устава на сдружението. Нямало правна норма, в която да било посочено, че списъкът на учредителите трябва да съдържа единен граждански номер. След като учредителите са с посочени единен граждански номер в друг документ - протокола от проведеното учредително събрание и са идентифицирани, не било необходимо такива да бъдат изписвани във всички документи по регистрацията на сдружението.Още повече, че разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ задължавала ДЛР да даде указания да бъде представен такъв документ, който да съдържа ЕГН на учредителите, след като е счело, че това е необходимо. Обосновава се, че приетият устав на сдружението е съобразен с изискванията на чл.20, т.10 и т.12 от ЗЮЛНЦ. В чл.11 от устава било уредено как става членството в сдружението и прекратяването му, а в чл. 16, 17 и 18 на устава били уредени имуществените отношения при прекратяване на сдружението. Позовавайки се на чл.11, ал. 2 от КЗПЧОС, жалбоподателят твърди, че Сдружението си било поставило цели, които са съответни за едно демократично общество. Целите на сдружението не противоречали на чл.44, ап.2 от Конституцията на Р България. Отправено е искане за отмяна на атакувания отказ и за постановяване на решение, с което се извърши вписване по заявлението. С жалбата не са направени доказателствени искания. По делото е постъпил отговор от Агенция по вписванията, чрез И. И. – юрисконсулт. С отговора се сочи, че подадената жалба е неоснователна, а постановения от длъжностното лице по регистрацията отказ е правилен и законосъобразен. Развиват се съображения за обосноваване на тази теза. Отправено е искане за оставяне без уважение на постъпилата жалба. Претендират се сторени разноски. Благоевградският окръжен съд, след преценка на преписката по посоченото заявление, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.07.2023 г. в град Благоевград е взето решение от 7 физически лица да се учреди процесното Сдружение с нестопанска цел „СДРУЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА 2023“, което ще осъществява дейност в обществена полза и ще бъде със седалище и адрес на управление – с. Габрово, обл.Благоевград. Подадено е заявление по образец, съгласно приложение А15 от Наредба №1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Към заявлението са приложени следните документи: декларация по чл.1З, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, образец от подписа на лицето, което представлява сдружението, протокол от проведено учредително събрание с лични данни и със заличени лични данни, Устав, списък на учредителите със саморъчен подпис на всяко лице и документ за заплатена държавна такса. С мотивиран отказ на длъжностното лице към Агенцията по вписванията е отказано вписване заявление с вх. № 20230726120053. ДЛР констатирало, че към заявлението е приложен списък на учредителите със саморъчен подпис на всяко лице, който не съдържа единен граждански номер на учредителите, за да се установи тяхната идентификация, както и да се установи дееспособността на учредителите, в изпълнение на разпоредбата на чл.19 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Посочило, че съгласно разпоредбата на чл.20, т.10 и т.12 от ЗЮЛНЦ, уставът, който приемат учредителите, трябва да съдържа правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството и реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски. В приложеният към заявлението устав, обаче, според ДЛР - не се съдържа такъв текст, поради което съдържанието на устава не съответства на необходимото съдържание от посочената разпоредба. ДЛР посочило и разпоредбата на чл.4, ал.2, т.10 от приложения Устав, в която като средства за постигане на целите на сдружението били записани "организиране на митинги и демонстрации", които представлявали мероприятия, присъщи за дейността на политическите партии, а според § 2 ПЗР към ЗЮЛНЦ, организациите, имащи за цел, извършването на политическа дейност се уреждат с отделен закон. В тази част уставът не отговарял на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЮЛНЦ, във връзка с чл.20 от ЗЮЛНЦ. Посочените недостатъци били пречка да бъде извършено исканото вписване. В този случай, според ДЛР, разпоредбата на 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ не следвала да намери приложение, тъй като констатираните нередовности не представлявали липса на документ или платена държавна такса, поради което на основание чл.24, ал.1 във връзка с чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, последвал направо отказ по заявление с вх. № 20230726120053 от 26.07.2023 г. ОС – Благоевград намира подадената жалба – за неоснователна, а този отказ - за правилен и законосъобразен и че следва да бъде потвърден. Съгласно чл.21 от ТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, като съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т.4, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 от ЗТР изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съдът констатира от материалите по делото, че изготвеният списък на учредителите / л.79 от делото/ - не съдържа данни с ЕГН на всяко едно от лицата, фигуриращи в него. Действително може да се извлече информация от съставения протокол от учредителното събрание, където лицата вече са индивидуализирани с ЕГН. Посочването на ЕГН е свързано с изискването на чл. 5 и чл. 19 ЗЮЛНЦ, с оглед проследяване изискването за дееспособност на физическите лица. Доколкото лицата, учредили дружеството могат да бъдат индивидуализирани с данните, вписани в протокола, констатираната нередовност от ДЛР – не следва да бъде взета предвид. Настоящият съд намира, че следва да бъдат споделени изводите на длъжностното лице по регистрация от АВ към ТР, постановило обжалвания отказ, тъй като възприема, че начинът, по който са формулирани, смисълът, в който са употребени и вложеното съдържание в дефинираните цели на сдружението/чл. 4.1 от Устава/разкрива несъответствието им с поставените от законодателя изисквания за дейност в обществена полза по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЮЛНЦ Следва да се посочи, че въз основа на предвиденото в чл. 4 ал. 1 т. 2 от Устава, сдружението си е поставило за цел- „защита на човешките права на македонците и други етнически малцинства в България…“. Изложеното налага извода, че се отправя искане за регистрация на сдружение, насочено срещу единството на нацията, забраняващо се от нормата на чл. 44 ал. 2 от Конституцията. В редица решения на АС София е мотивирано, че „В България не съществува македонско етническо малцинство, по смисъла на дефиницията, съдържаща се в Препоръка 1134 от 1990г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/, като обособена и утвърдена на територията на страната група от хора, чийто членове са граждани на държавата и притежават отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. Ето защо и афиширането на такова малцинство чрез организация - сдружение с нестопанска цел, предназначени да удовлетворява техни специфични потребности по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, е насочено срещу единството на нацията...” Част от приетите средства за постигане на обществените цели на сдружението - „Организиране на национални Македонски събори, чествания на исторически дати и събития“, не обосновават извода за относимостта на тези дейности към определен етнос или към историята на българската нация, вкл. и чрез организирането на регионални събори на етически принцип. Изложеното не води до извода за защита на значими обществени права и интереси на обособена група от хора, а за отделяне на групи от български граждани, основано на принципи, които не са утвърдени от Конституцията на страната. Съдът споделя извода на ДЛР, че средствата за постигане на целите на сдружението записани като: "организиране на митинги и демонстрации", представляват мероприятия, присъщи за дейността на политическите партии, а § 2 ПЗР към ЗЮЛНЦ разпорежда, че организациите, имащи за цел, извършването на политическа дейност се уреждат с отделен закон. Съдът намира, че изложените нередовности могат да бъдат отстранени само чрез провеждане на ново Учредително събрание, а не и по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, което да приеме нов устав, съобразен с изискванията на ЗЮЛНЦ, който да е в съответствие със закона, като се приведе в съответствие формата на сдружението с целите и средствата за тяхното постигане. Атакувания отказ, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден от съда. По разноските: Не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на АВ. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по нататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски / така в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК /. Въз основа на гореизложеното, съдът