Решение № 41 от 11.2.2022 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 252/2021 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.7 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества/ЗАВОИ/. Образувано е по жалба от И.Х., гражданин на Република България, с ЕГН ••••••••••, притежаващ лична карта №•••, издадена на ••• год. от МВР – Кърджали, валидна •••, с постоянен адрес: •••, с която обжалва мълчалив отказ на кмета на град /вероятно се има предвид община/ Джебел, да се произнесе по молба с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год. на Общинска администрация – Джебел, подадена на основание чл.7, във вр. с чл.5 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества/ЗАВОИ/, относно възстановяване на собствеността на отнет от наследодателя му Ш. Д. С./Ш. Х./ недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 160 кв.м., ведно с построената в него през 1935 год. двуетажна полумасивна жилищна сграда, с площ от 67 кв.м., подробно описан в Акт №••• за държавна собственост на недвижим имот, съставен на 20.07.1981 год. в град Джебел и съответно да бъде отписан този имот от актовите книги за държавна собственост. Жалбоподателят заявява в жалбата, че със обжалва мълчаливия отказ на кмета на община град Джебел /вероятно се има предвид община Джебел/ относно произнасянето по молба с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год., с която заявил искане по силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижим имоти, на основание чл.2, ал.1, предл.последно и ал.3 и чл.7 и във връзка с чл.5 от Закона за амнистията и връщане на отнети имущества, в качеството му на наследник на Ш. Д. С. /Ш. Х./ и представляващ надлежно всички останали наследници, да бъде възстановена собствеността върху отнетия от наследодателя им имот, представляващ дворно място с площ от 160/сто и шестдесет/ кв.м., ведно с построената в него през 1935 год. двуетажна полумасивна жилищна сграда, с площ от 67/шестдесет и седем/ кв.м., подробно описан в Акт №••• за държавна собственост на недвижим имот, съставен на 20.07.1981 год. в град Джебел и съответно, да бъде отписан от актовите книги. Сочи, че в депозираната молба с посочения входящ номер отправил искане до кмета на град Джебел, на основание чл.18 от Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 от Закона за амнистията и връщане на отнетото имущество, съгласно чл.20 от същата Наредба, да отправи предложение до областния управител на област Кърджали за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост и предаване на владението на имота на наследниците на Ш. Д. С. (Ш. Х.), а в случай, че са налице предпоставките по закона, алтернативно заявил претенция за получаване обезщетение във връзка с описания имот. Сочи също, че в депозираната молба с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год. описал фактическата обстановка въз основа на който се обосновава правния му интерес относно отправеното искането, както и представил доказателства. В жалбата твърди, че през 1968 год. Ш. Д. С. (Ш. Х.), заедно с членовете на семейството му, заминали за ••• с туристическа виза и след изтичането на срока на престой в •••, не се завърнали в пределите на Република България и че с Указ №••• от ••• год. на Държавния съвет на НРБ, Ш. Д. С. (Ш. Х.) бил лишен от българско гражданство и имуществото му било отнето изцяло в полза на държавата, съгласно писмо №•••/••• год. на Министерство на правосъдието. В жалбата сочи, че описаният имот в молбата до кмета на град Джебел: дворно място с площ от 160 (сто и шестдесет) кв.м., ведно с построената през 1935 год. в него двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 67 (шестдесет и седем) кв.м., бил актуван с Акт №••• за държавна собственост на недвижим имот, съставен на 20.07.1981 год. в град Джебел. В жалбата се сочи, че Ш. Д. С. (Ш. Х.) е починал на ••• год. в •••, •••, видно от приложения препис извлечение от Акт за смърт №•••, като в жалбата са описани наследниците му и документите, въз основа са които са признати за такива. В жалбата се твърди, че към датата на подаването й, все още няма произнасяне по депозираната молба с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год., поради което в законопредоставения срок, жалбоподателят обжалва пред съда мълчаливия отказ на кмета на град Джебел относно произнасяне по същата. Поради изложените обстоятелства, с жалбата моли да бъде постановен съдебен акт, по силата на който съдът да задължи кмета на град Джебел да се произнесе по депозираната молба с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год., както и м оли да му бъдат присъдени всички разноски по настоящето производство. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят И.Х. се явява лично само в първото съдено заседание, като се представлява и от редовно упълномощен процесуален представител – адв.А. А.Х. от АК-•••, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като уточнява, че се обжалва мълчаливия отказ на кмета на община Джебел, да се произнесе по подадена молба от жалбоподателя на 05.08.2021 год. Преди последното съдебно заседание депозира и писмена защита, в която излага доводи и съображения в подкрепа на жалбата. В писмената защита излага установените по делото факти и обстоятелства, вкл. и със заключението на назначената и приета, като неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, като сочи, че от изложената фактическа обстановка се обуславят и правните изводи относно предмета на съдебна проверка в настоящето производство до това, дали са налице материалноправните предпоставки за произнасяне на кмета по молбата с Вх.№ 94И-572 от 05.08.2021 год. в частта за възстановяване на описаният имот на жалбоподателя, респективно - съществува ли задължение за административния орган за произнасяне по молбата с Вх.№94И-572 от 05.08.2021 год. Сочи, че от разпоредбата на чл.16 от Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ следва, че от датата на депозиране на искането с молба Вх.№94И-572 от 05.08.2021 год., административният орган не представя доказателства, че в законоустановения срок са предприета действия по разглеждане и произнасяне на молбата в частта за възстановяване на процесния имот, с направено искане до областния управител, респективно - за удължаване на срока за произнасяне и че едва след провеждане на първото съдебното заседание на 23.11.2021 год. по административно дело №252/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали, административният орган представил доказателства по делото с писмо Вх.№2676/14.12.2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в които писмено е признал, че не се е произнесъл в законния срок по молба Вх.№94И-572 от 05.08.2021 год. и едва след изтичане на законния срок за произнасяне по молбата с Вх.№94И-572 от 05.08.2021 год. в частта за възстановяване на процесния имот, административният орган поставил за разглеждане същата на поименната комисия, която назначил със Заповед №1667/01.12.2021 год. сочи също, че комисията едва на 02.12.2021 год. разгледала молбата, видно от изготвения протокол и насрочило второ заседание за 22.12.2021 год., като се произнесла, че по безспорен начин не може да установи и конкретизира одържавеният недвижим имот, описан в Акт №••• за държавна собственост на недвижим имот от ••• год. Поради изложените съображения в писмената защита счита, че се доказало по безспорен начин наличието на мълчалив отказ, на основание чл.145, ал.2, т.1 от АПК, във връзка с чл.58, ал.1 от АПК, тъй като било налице неизпълнение на задължението на административния орган, да разгледа по същество отправено до него искане, като сочи, че целта, с която чл.58, ал.1 от АПК въвел правната фигура на мълчаливия отказ, била решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, в случай на бездействие. Твърди, че с непроизнасянето си в законния срок по молбата с Вх.№94И-572 от 05.08.2021 год. в частта за възстановяване на процесния имот, административният орган едностранно преграждал пътя за настъпване на правните последици, които били търсеният правен резултат. Твърди също, че в настоящия случай се доказало, че е налице мълчалив отказ, тъй като компетентният административен орган - кметът на град Джебел /кметът е на община Джебел, а не град Джебел/ бил задължен да извърши поисканата административна услуга - да се произнесе по молба с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год., тъй като в неговата компетентност било да назначи комисия, съгласно чл.16 от Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ и да отправи предложение до областния управител на област Кърджали за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост и предаване на владението на имота на наследниците на Ш. Д. С. (Ш. Х.). В писмената защита са развити подробни доводи и съображения в насока, че подадената молба за възстановяване на одържавения недвижим имот е следвало да бъде уважена, като се прави извод, че към момента на влизане в сила на ЗАВОИ /04.01.1991 год./, процесният недвижим имот е бил държавна собственост и следвало да се възстанови на наследниците на Ш. Д. С. (Ш. Х.), на основание чл.8, ал.2, във вр. с чл.7 и чл.5 от ЗАВОИ, съгласно направеното искане с молбата с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год., а по отношение на разрушената двуетажната къща да се произнесе със съответно предложение за изплащане на обезщетение. С писмената защита моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспорения отказ и да уважи претенцията на жалбоподателя, като разпореди връщане на преписката на административния орган и даване на задължителни указания на административния орган за произнасяне по молбата с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год., както и моли да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя всички разноски по настоящето производство, съгласно представения списък с разноски към писмената защита. Жалбоподателят И.Х. в първото съдебно заседание по делото се явява лично и заявява, че къщата се е намирала в •••, на •••, но че същата е съборена и на мястото на имота се намира •••, като не знае за какво се използва тази сграда. Ответникът по жалбата – кметът на община Джебел, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат М. С. от АК – •••, който оспорва жалбата, като счита, че същата е предявена и преждевременно и излага доводи в тази насока. Сочи, че на мястото на процесния имот съществува изграден по проект Културно-информационен център, който представлява •••. По същество моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че одържавеният имот не е налице, поради което счита, че срокът за произнасяне на комисията е бил 6-месечен, съгласно Наредбата за прилагане на чл.5, ал.2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества. Моли да му бъде дадена възможност да представи писмена защита, в срок, определен от съда, както и да бъдат присъдени в полза на община Джебел направените по делото разноски. Също така, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда 10-дневен срок, а и впоследствие, до постановяването на съдебния акт по делото, не е представена такава писмена защита. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: По административната преписка е приложена и приета като доказателство по делото молбата с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год. на Общинска администрация – Джебел, подадена от жалбоподателя И.Х., гражданин на Република България, с ЕГН ••••••••••, притежаващ лична карта №•••, издадена на ••• год. от МВР – Кърджали, валидна •••, с постоянен адрес: •••, до кмета на община Джебел /л.6-л.8/. Видно е от съдържанието на същата, че с нея, на основание чл.18 от Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 от Закона за амнистия и връщане на отнетото имущество, от жалбоподателя е отправено искане до кмета на община Джебел, съгласно чл.20 от същата Наредба да отправи предложение до областния управител на област Кърджали за отписване на посочения в нея имот от актовите книги за държавна собственост и предаване на владението на имота на наследниците на Ш. Д. С. (Ш. Х.), а в случай, че са налице предпоставки, алтернативно е заявявил претенция за получаване на обезщетение във връзка с описания имот. В тази молба жалбоподателят Х. е поискал произнасяне в законен срок по същата, като е заявил, че в случай, че не получи писмен отговор в законен срок, на основание чл.58 от АПК, ще счита, че е налице мълчалив отказ, който по характер и последица подлежи на съдебно обжалване и ще упражни субективното си право на обжалване. Доколкото Законът за амнистия и връщане на отнети имущества/ЗАВОИ/, респ. и Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ, не предвиждат някакви различни срокове за произнасяне по искания за връщане на отнети недвижими имоти, то следва да се приеме, че срокът за произнасяне по тези искания е 14 дни от датата на започване на производството, съобразно общото правило на чл.57, ал.1 от АПК, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК. разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК от своя страна регламентира, че мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Съдът намира, че в случая, 14-дневният срок за произнасяне от кмета на община Джебел по така направеното искане за връщане на отнетия недвижим имот е изтекъл на 19.08.2021 год. включително/присъствен ден – четвъртък/. При това положение, едномесечният срок по чл.149, ал.2 от АПК за оспорване на този мълчалив отказ изтича на 20 септември/19 септември е неприсъствен ден – неделя/. Жалбата е подадена по предвидения в закона ред - чрез административния орган, чиито мълчалив отказ се оспорва, до Административен съд – Кърджали, на датата 16.09.2021 год., т.е. в законоустановения едномесечен срок. Жалбата освен това е подадена от лице с правен интерес и има изискуемото се съдържание, съгласно чл.150, ал.1 и ал.2 от АПК. Предвид това съдът намира че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Към жалбата е приложено и прието като доказателство по делото, заверено копие от Акт №••• от ••• год. за държавна собственост на недвижим имот, съставен в град Джебел и одобрен от председателя на ИК на Общинския народен съвет – Джебел /л.10/. От този Акт е видно, че същият е съставен за одържавен недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 160 кв.м., ведно с построената в него къща, полумасивна, на 2/два/ етажа, с площ от 67 кв.м., с година на построяване – 1935 год., при описани съседи: от двете страни – улица, държавно място и улица. В същия Акт от ••• год. за държавна собственост на недвижим имот е посочено, че бивш собственик на имота е Ш. Д. С., бивш жител ••• и че имотът е станал държавна собственост на основание Указ ••• от ••• год. на Държавния съвет на НРБ, с който указ, Ш. Д. С. е лишен от българско гражданство и се отнема цялото му имущество с Писмо №•••/••• год. на Министерство на правосъдието, като в акта изрично е посочено, че целият имот е станал държавна собственост. Както бе посочено и по-горе, с молба Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год. на Общинска администрация – Джебел /л.6-л.8/, подадена от жалбоподателя И.Х., като наследник на Ш. Д. С. /Ш. Х./, същият е сезирал кмета на община Джебел с искане да бъде възстановена собствеността, по реда на чл.7, във вр. с чл.5 от ЗАВОИ, в полза на наследниците на Ш. Д. С., върху отнетия от него и одържавен с посочения Акт за държавна собственост, недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 160 кв.м., ведно с построената в него къща, полумасивна, на 2/два/ етажа, с площ от 67 кв.м., с година на построяване – 1935 год. Към тази молба жалбоподателят И.Х. е приложил писмени доказателства, съставени в ••• и с легализиран превод на български език, удостоверяващи качеството му на наследник на Ш. Д. С. /Ш. Х./, както и удостоверяващи, кои са останалите наследници на същия, а освен това доказващи и представителната му власт, а именно – че е упълномощен от останалите наследници да ги представлява в Република България пред всички официални служби и институции, вкл. и във връзка защитата на интересите им, свързани с недвижимия имот, бивша собственост на наследодателя им, одържавен с Акт №••• от ••• год. за държавна собственост на недвижим имот. Видно от препис извлечение от Акт за смърт №•••, съставен от отдел „Гражданско състояние” –•••, Ш. Д. С. (Ш. Х.) е починал на ••• год. в •••, ••• /л.30-л.31/. С Решение № ••• на 3••• съд ••• /л.33-л.34/ е прието наследството на наследодателя Ш. Д. С. (Ш. Х.), на 5 (пет) дяла: 1. дял на А. Х. - син на Ш. Д. С. (Ш. Х.); 2. дял на И.Х. - син на Ш. Д. С. (Ш. Х.); 3. дял на Ф./Х./ К. - дъщеря на Ш. Д. С. (Ш. Х.); 4. дял на Х./ Х./ Б. - дъщеря на Ш. Д. С. (Ш. Х.) и 5. дял на Ш./Х./ А. - дъщеря на Ш. Д. С. (Ш. Х.). Видно от Удостоверение №••• от ••• год. за наследници, издадено от •••, нотариус Г. Б. /л.28-л.29/, единият от тези петима наследници и брат на жалбоподателя - А. Х., е починал на ••• год. и в неговия дял встъпват неговите наследници: 1.Х. Х. (с имена, изписани в Република България - Х. М. С.); 2. М. Х. (с имена, изписани в Република България - М. А. С.); 3. М. К. и 4. З. К. (с имена, изписани в Република България - З. А. С.). Приложен е и препис от Удостоверение с Изх.№••• от ••• год., издадено от ••• – Областна дирекция на полицията, за идентичността на имената на И.Х. ( И. Ш. А. ) /л.26-л.27/, в което удостоверение е посочено, че чужденецът с българско име Ш. Д. А., роден на ••• год. в •••, от родители Т. и Х., е вписан като емигрант с лична карта за разрешено пребиваване •••, през периода 23.03.1973 – 22.09.1975 год. и с Решение на Министерски съвет от 22.04.1975 год., е придобил ••• гражданство, с имената Ш. Х. Към молбата са приложени и три броя пълномощни с нотариално заверени подписи - Пълномощно с Рeг.№••• от ••• год. на •••, нотариус Р. Г. /л.23-л.25/, Пълномощно с Рeг.№••• от ••• год. на •••, нотариус Н. А. /л.18-л.22/ и Пълномощно с Рeг.№••• от ••• год. на нотариус А. С., нотариус в ••• /л.11-л.13/, от които пълномощни се установява, че жалбоподателят И.Х. е упълномощен да представлява всички наследници на баща си Ш. Д. С. (Ш. Х.), общо 8 на брой, пред надлежните длъжности лица на територията на Република България и по силата на които да предприема надлежни действия и от тяхно име във връзка с възстановяване собствеността на отнетото имущество от техния наследодател. От ответника по жалбата, със съпроводително писмо с Изх.№А94-00-1950/30.09.2021 год. на заместник-кмет на община Джебел /л.45/, по делото е представена и е приета като доказателство Заповед №475 от 15.05.2019 год. на кмета на община Джебел /л.46/, с която, на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл.16 от Наредба за прилагане на чл.5, ал. 2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, е назначена поименно петчленна комисия, в т.ч. председател и четирима членове, която да разглежда исканията на лицата или техните наследници, пред Община Джебел, за връщане на отнети имоти в полза на Държавата. По делото не са представени доказателства, а липсват въобще и твърдения, до 23.11.2021 год., когато е било насрочено първото открито съдебно заседание по делото, в което е даден ход на същото, тази комисия да е разгледала искането, подадено на 05.08.2021 год. от жалбоподателя И.Х. Впоследствие, от ответника по жалбата по делото, заедно с депозиран писмен отговор на поставени с протоколно определение на съда два въпроса /л.59-л.60/, в отговор на първия въпрос е представена и втора заповед – Заповед №1667 от 01.12.2021 год. на кмета на община Джебел /л.62/, с която, на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл.16 от Наредбата за прилагане на чл.5, ал.2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, е назначена поименно нова петчленна комисия, в т.ч. председател и четирима членове, която да разглежда исканията на лицата или техните наследници, пред Община Джебел, за връщане на отнети имоти в полза на Държавата. Представен е и е приет като доказателство и Протокол от 02.12.2021 год. от заседание на тази комисия, назначена със Заповед №1667 от 01.12.2021 год. на кмета на община Джебел /л.63-л.65/, на което заседание комисията за първи път е разгледала молба с Вх.№94И-572-1/05.08.2021 год. до кмета на община Джебел, подадена от жалбоподателя И.Х., в качеството му на наследник на Ш. Д. С. (Ш. Х.), за възстановяване на собствеността върху отнет от Ш. Д. С. имот, представляващ: дворно място с площ от 160 (сто и шестдесет) кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ 67 кв.м., построена през 1935 год., описана в Акт №••• за държавна собственост от ••• год. В този протокол, в 6 точки комисията е описала установени факти и обстоятелства относно претендирания за връщане недвижим имот, като е приела, че на основание посочените факти, към настоящият момент еднозначно не може да идентифицира имота и е изложила мотивите за това в протокола. Предвид изложеното и на основание чл.16 от Наредбата за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ, комисията е взела решение да насрочи ново заседание на 22.12.2021 год., от 10.00 часа, в сградата на Общинска администрация – Джебел, както и да се уведоми лицето /вероятно подалият искането И.Х./ за представяне на допълнителни данни във връзка с горните констатации. Комисията е решила да предложи на кмета на община Джебел, да бъде поканен и прокурор от TO – Момчилград при РП - Кърджали за присъствие на това заседание на комисията. В изпратения до съда писмен отговор с Изх.№А94-00-2544 от 13.12.2021 год. на кмета на община Джебел, на поставения му втори въпрос същият е отговорил, че кметът на община Джебел не е отправил искане до областния управител на област Кърджали, за отписване от актовите книги за държавна собственост на недвижимия имот, одържавен с Акт за държавна собственост № ••• от ••• год. /л.60/. В съдебно заседание на 23.12.2021 год. е представено и е прието като доказателство писмо с Изх.№А94-00-2554 от 13.12.2021 год. на кмета на община Джебел, адресирано до жалбоподателя И.Х. /л.96/, в което е посочено, че на 02.12.2021 год., комисията, назначена със Заповед №1667/01.12.2021 год. на кмета на община Джебел е разгледала молбата с Вх.№94И-572-1/05.08.2021 год. за възстановяване на собствеността върху отнет от Ш. Д. С. имот, представляващ: дворно място с площ от 160 (сто и шестдесет) кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ 67 кв.м., построена през 1935 год., описан в Акт №••• за държавна собственост от ••• год. и установила следното: 1. Видно от акта за държавна собственост съставен през 1981 год., имотът на Ш. Д. С. е записан като неурегулирано дворно място, а за посоченото от молителя място в •••, към датата на съставяне на акта е имало влязъл в сила ПУП от 1971 год., следователно посоченият имот не може да се счита за неурегулиран през 1981 год.; 2. Друго разминаване е фамилното име на наследодателя на молителя, като в Акта за държавна собственост е записано името Ш. Д. С., а по разписен лист от 1971 год. името е Ш. Д. А. В писмото е посочено също, че на основание горепосочените факти, към настоящият момент комисията еднозначно не може да идентифицира имота и че във връзка с изложеното е необходимо, в срок до 21.12.2021 год., молителят да представи допълнителни данни във връзка с направените по-горе констатации. В същото съдебно заседание е представена и е приета като доказателство молба с Вх.№94И-572-2 от 20.12.2021 год. на община Джебел, подадена от жалбоподателя И.Х. и адресирана до кмета на община Джебел, с копие до Комисията по чл.16 от Наредбата за прилагане на чл.5, ал.2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, назначена съгласно Заповед №1667 от 01.12.2021 год. /л.97/, с която, в изпълнение на указаното му с посоченото по-горе писмо, същият е представил препис от заключението по извършената съдебно-техническа експертиза по настоящото административно дело №252/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали, както и препис от нотариално заверени документи за идентичност на имена, за това, че лицето Ш. Д. С. и Ш. Д. А. са едно и също лице - 2 броя декларации с нотариално заверени подписи, съответно с Рег.№••• от ••• год. на нотариус К. Д., с район на действие РС – •••, с Рег.№••• на Нотариалната камара /л.98/ и с Рег.№••• ОТ ••• год. на нотариус К. Д., с район на действие РС – •••, с Рег.№••• на Нотариалната камара /л.99/, също представени и приети като доказателство по делото в съдебното заседание на 23.12.2021 год. В тази декларации жалбоподателят И.Х. е декларирал, че имената: Ш. Д. С., записани в Акт №•••/••• за държавна собственост на недвижим имот, Ш. Т. А., записани в документа за идентичност от ••• и Ш. Д. С., записан, в заявлението до началника на Общинска служба по земеделие и гори – Джебел, са имена на неговия баща, както и че името на починалия му баща Ш. Т. А. и Ш. Д. С., са негови имена. От ответника по жалбата, с молба Вх.№74 от 14.01.2022 год. на АдмС – Кърджали /л.115/ е представен и е приет като доказателство и Протоколът от 22.12.2021 год. от заседание на тази комисия, назначена със Заповед №1667 от 01.12.2021 год. на кмета на община Джебел /л.116-л.117/, на което заседание комисията е разгледала допълнително представените документи от И.Х., описани в три точки в протокола, включително копие от заключението по извършената съдебно-техническа експертиза по настоящото административно дело №252/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали. Предвид представените документи, комисията е взела решение, че по безспорен начин не може да установи и конкретизира, че одържавеният недвижим имот, описан в Акт №••• за държавна собственост на недвижим имот от ••• год., е идентичен с имота, описан в молбата с Вх.№9411-572-1 от 05.08.2021 год., подадена от И.Х. и нищо повече. По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя и с оглед установяване възможността за реално връщане на отнетия и одържавен недвижим имот, с протоколно определение от 23.11.2021 год. по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението на която вещото лице е следвало да отговори на няколко основни въпроса, а именно: 1. Съществува ли реално имотът, одържавен с приложения по делото Акт за държавна собственост №••• от ••• год., съставен от Общински народен съвет – Джебел? 2. Къде по действащия ПУП - ПР на гр. Джебел попада имотът, ако съществува понастоящем? 3. Да се проследи хронологията на имота по наличните документи при административния орган, касаещи процесния имот на жалбоподателя, от датата на съставяне на Акта за държавна собственост - ••• год. до настоящия момент. 4. Вещото лице да проследи, дали имотът е унищожен, съгласно чл.9 от Наредбата, респективно, изложени ли са материално-правните предпоставки при унищожаването на имота. Дали са били отредени за съответни мероприятия на държавата и на кооперациите, съгласно чл.10 от Наредбата, дали е отнет имотът и дали е преустроен съгласно чл.11 от Наредбата? 5. Ако не съществува имотът, какво има в момента на мястото на одържавения имот? Назначеното вещо лице - инж.В. В.Д., след запознаване с материалите по делото и с материалите, находящи се в Общинска администрация - Джебел, както и след извършен оглед на място, е представило в срок подробно мотивирано заключение /л.66-л.81/, с множество приложения към него /л.82-л.92/, което не е оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, професионално и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 23.12.2021 година /л.101/. В заключението си, на първия поставен му въпрос, вещото лице е отговорило, че имотът, описан в приложения по делото Акт за държавна собственост №••• от ••• год., съставен от Общински народен съвет – град Джебел, под условие идентифициран от вещото лице на място, въз основа на направен оглед на място, на 04.12.2021 год., в присъствието на жалбоподателя по делото, не съществува реално. На втория поставен му въпрос, вещото лице дава отговор, че по действащия ПУП - ПР на град Джебел, одобрен със Заповед №882/13.12.1985 год. на председателя на ИК на ОНС Кърджали, изменен със Заповед №288 от 23.06.2010 год. на кмета на община Джебел, имотът попада върху УПИ/парцел/ •••, отреден за рекреационни дейности, спорт и атракции, еднозначно определен по ЗКИР, с идентификатор ••• по КККР на град Джебел, одобрени със Заповед №РД-18-46/13.07.2010 год. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед №КД-14-09-146/27.06.2011 год. на началник на СГКК - Кърджали. По третата поставена му задача, а именно - Да се проследи хронологията на процесния имота по наличните документи при административния орган, касаещи същия, от съставянето на Акта за държавна собственост - ••• год., до настоящия момент, вещото лице е описало, че според датата на съставяне на Акта за държавна собственост - ••• год., действащ е плана на град Джебел от 1971 год., като в същия, имотът е нанесен с пл. сн.№•••, кв.••, назначение на имота: къща, като за имота няма отреден парцел и той е неурегулиран. Вещото лице е описало, че площта на имота по графични данни е: дворно място общо от 160 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна сграда с площ 67 кв.м. и граници: северозапад - улица; югозапад - улица; североизток - имоти с пл. сн.№№••• и ••• и югоизток - имот с пл. сн.№••• от кв.•••, както и че за имота е вписан собственик: собствено, бащино фамилно име: Ш. Д. А. Вещото лице е описало също, че в разписния лист към плана е вписан текст: вид и назначение - къща, имотът попада в кв.••, от имота не е образуван парцел, вписан е текст: отчуждава се за ГОНС и АПК. Вещото лице е уточнило, че според Условни знаци за кадастрални планове на населените места и незастроени терени - мащаби 1: 1000 и 1: 500, абревиатурата ГОНС се чете Градски общински народен съвет и че за имота няма прокарани странични регулационни линии по ПУП и следователно, той е неурегулиран и че в разписния лист не е вписан № и дата на акт за собственост. По-нататък в заключението вещото лице е описало, че в последващия ПУП на град Джебел - от 1985 год., процесният имот попада върху част от имот с пл. сн.№••, кв.••, като при съпоставка на плана от 1971 год. и от 1985 год. се отчита, че югоизточната граница на свободната дворна площ на имота не е материализирана и това обстоятелство се вижда и в издадената Скица-извадка №••/••• год. на част от кв.••• по ПУП на град Джебел, община Джебел, област Кърджали, издадена от община Джебел, с отбелязване: скицата да послужи за преписка. Вещото лице е описало, че в разписния лист към плана за имот с пл. сн.№••, кв.•• са вписани следните данни: Имотът има пл. сн.№••, вид и назначение на имота: двор, собствено, бащино и фамилно име на собственика: общинско, от имота е образуван парцел: за сключено групово застрояване. По-нататък вещото лице е описало, че със Заповед №288 от 23.06.2010 гос. на кмета на община Джебел е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ/план за регулация и застрояване/ на УПИ •• в кв.•• по плана на град Джебел, област Кърджали, а именно: образуването на нов УПИ ••, отреден за рекреационни дейности, спорт и атракции и че спрямо това изменение, процесният имот попада именно върху този УПИ ••, кв.••. Вещото лице е посочило, че УПИ ••, кв.•• по плана на град Джебел, по КККР на град Джебел има идентификатор ••• и че за УПИ ••, кв.•• по плана на град Джебел, има Акт №••• за частна общинска собственост, съставен на ••• год. в град Джебел, с правно основание: чл.2 и чл.56 от Закона за общинската собственост и Заповед №288/23.06.2010 год. за изменение на ПУП, като н акта е вписано: вид и описание на имота: УПИ •• в кв.•• по ПУП на град Джебел, с площ 1462 кв.м., отреден за рекреационни дейности, спорт и атракции, местонахождение: •••, граници на имота: североизток - улица; северозапад - улица; югоизток - площад; югозапад - улица; съсобственици - няма отбелязани; номер и дата на по-рано съставени актове: АОС №••/••• год., както и че в акта е вписана забележка: Имотът е образуван от разделяне на УПИ •• в кв.••. вещото лице е отбелязало, че актът е вписан с Дв.Вх.рег.№••/••• год. в СВ – град Момчилград, Акт №••, том ••, който е вписан в кадастралната карта. По поставения му четвърти въпрос, а именно - да проследи, дали имотът е унищожен, съгласно чл.9 от Наредбата за прилагане на ч.5, ал.2 от ЗАВОИ, респективно, изложени ли са материално - правните предпоставки при унищожаването на имота и дали са били отредени за съответни мероприятия на държавата и кооперациите, съгласно чл.10 от Наредбата, дали е отнет имотът и дали е преустроен съгласно чл.11 от Наредбата, вещото лице е възпроизвело разпоредбата на чл.9 от Наредбата, че към момента, към който е направено искането с молба на жалбоподателя по настоящото дело до кмета на община Джебел - 05.08.2021 год., са проведени мероприятия на държавата, респективно на общината, по влязло в сила със Заповед №288 от 23.06.2010 год. на кмета на общината одобрено изменение на ПУП - ПРЗ/план за регулация и застрояване/ на УПИ •• в кв.•• по плана на град Джебел, област Кърджали, а именно: образуването на нов УПИ ••, отреден за рекреационни дейности, спорт и атракции, реализирани са дейности - изградена е открита площадка за спорт, монтирани са пейки за отдих, изпълнена е детска площадка със съоръжения за спорт, монтиран е дървен навес. Вещото лице е отбелязало, че тези дейностите са обхвата на чл.151 от ЗУТ, като е извело извод, че при изложените обстоятелства може да се счита, че имотът е унищожен. По нататък, при отговора на този четвърти въпрос, вещото лице е възпроизвело нормата на чл.10, ал.1 от Наредбата, като впоследствие е посочило, че процесния имот е с местоположение в идеалния център на град Джебел, в който се намират предимно обществени сгради, площади, озеленени площи за широко ползване - върху общински имоти, търговски обекти: заведения за обществено хранене, магазини, че там се провеждат масови обществени прояви - културна дейност, свързана с националните празници и тези с местно значение за град Джебел и съставните села на общината. Вещото лице е отбелязало, че не маловажно е, че на територията на общината, на отстояние около 2 км от чертите на града, се намира сондаж за минерална термална вода, която е доказано с добри лечебни качества и че е важен и факта, че на територията на общината се намира средновековната крепост „Устра”, която в момента се посещава от много туристи, вкл. от страната и чужбина и че при тези дадености, общинското ръководство подготвя град Джебел да стане атрактивен туристически център, както и че в момента град Джебел е обновен значително, като прави впечатление за изграден неповторим вид на централната му част, където се намира и процесния имот. Вещото лице е посочило, че към датата на искането за връщане на отнетото имущество, отправено до кмета на общината с молбата с Вх.№94И-572-1 от 05.08.2021 год., е изминал период на експлоатация на сградата 86 години, като експлоатационен срок за такива сгради се приема около 60 год. и че такива сгради – полумасивни, не могат да имат толкова дълъг живот, без да се поддържат текущо и без да са изпълнени налагащи се основни ремонти. Вещото лице е посочило също, че няма данни общината да е ползвала сградата в периода 1981 год. - 05.08.2021 год., както и да е влагала средства за необходими ремонти, т.е. че е допустимо да се счита, че сградата - полумасивна, е била значително остаряла, както и че имала е повреди. Вещото лице е допълнило, че видно от поместената извадка от плановете на град Джебел от 1971 год. и 1985 год. е, че кварталът, който попада в обхвата на УПИ ••, кв.•• по плана на град Джебел, община Джебел, област Кърджали, е бил застроен от множество полумасивни сгради, стопански постройки, външни тоалетни, които с външния си вид загрозяват централната част на града и че поради това, за тези имоти не са предвидени парцели по дворищно регулационния план на град Джебел, а е вписано в разписните листове към плана от 1971 год.: отчуждава се ГОНС и АПК, а в плана от 1985 год. - за сключено групово застрояване. Вещото лице отново е посочило, че по изменението на ПУП от 2010 год., УПИ-••, кв.•• по плана на град Джебел, община Джебел, област Кърджали, е отреден за: рекреационни дейности, спорт и атракции. В заключението е отбелязало, освен това, че към материалите по делото няма приложени документи относно разрешаване строителството на сградата, както и че няма запазени документи в архива на общината относно освидетелстване на сградата като незаконен строеж. По нататък, при отговора на този четвърти въпрос, вещото лице е възпроизвело нормата и на чл.11 от Наредбата, като е посочило, че в архива на община Джебел няма запазени документи за отстъпено право на строеж върху процесния имот, а също така да е изпълнено преустройство, надстрояване или пристрояване, при които съществено са променени конструкцията, обема, площта или предназначението на имота или стойността на извършеното преустройство, надстроената или преустроената част е по-висока от стойността на конфискувания или отнетия имот или, вещото лице е приело, че процесният имот - жилищна сграда, не може да се счита за преустроена.