Решение № 3355 от 6.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 331/2023 г.

Предявен е иск П. С. Д., ЕГН ••••••••••, София, ж.к. "••••••• против „Л.С.“ ЕАД, ЕИК •••••••, София, бул. „•••••••, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че между П. С. Д. и „Л.С.“ ЕАД съществува мандатно правоотношение, възникнало на основание на Договор № ВД-19 от 08.04.2022 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, сключен между П. С. Д. и министъра на транспорта и съобщенията. Претендират се разноски. В исковата молба се твърди, че на 08.04.2022 г. между ищеца и министъра на транспорта и съобщенията бил сключен Договор № ВД-19 от 08.04.2022 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, съгласно който Министърът възлага, а ищецът приема, като член на Съвета на директорите, да управлява и представлява дружеството „Л.С.“ ЕАД в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с действащото законодателство, Устава на дружеството, решенията на Министъра и съгласно условията на самия договор. Договорът е сключен с правно основание чл. 52, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, вр. чл. 17, ал. 4 ЗПП, за срок до провеждането на конкурсна процедура. Като резултат, между ищеца и ответника възникнало договорно правоотношение с мандатен характер. Органното представителство възникнало на 16.05.2022 г., когато ищецът бил вписан като член на Съвета на директорите на ответното дружество, съобразно реда, предвиден в Търговския закон. На 19.10.2022 г. на електронната страница на Министерството на транспорта и съобщенията е публикувана Обява за провеждане на конкурс за избор на двама представители на държавата и един независим член на Съвета на директорите на „Л.С.“ ЕАД, одобрена с Протокол № РД-08-544/19.10.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията. На 09.01.2023 г. по партидата на ответника в Търговския регистър е подадено Заявление А5 с № 20230109115019 за вписване прекратяване на органното представителство на ищеца по отношение на ответника и възникване на органно представителство на ответника от три лица, избрани след проведената конкурсна процедура от Министъра на транспорта и съобщенията. Волеизявлението на министъра на транспорта и съобщенията за прекратяване на органното представителство на ищеца по отношение на ответника е обективирано в Протокол № ПД-5 от 06.01.2023 г. Ищецът счита, че министърът на транспорта и съобщенията може да назначава нови членове на Съвета на директорите на ответника и да създава мандатни договорни правоотношения с тях само като резултат от законосъобразно проведена конкурсна процедура за техния избор по реда на ЗПП. На следващо място заявява, че министърът на транспорта и съобщенията може да освободи предсрочно предходно назначени членове на Съвета на директорите на ответника само при наличие на някое от лимитативно посочените в чл. 24 ЗПП основания. В конкретния случай, ищецът счита, че никое от тези две основания не е налице, тъй като цитираната по - горе конкурсна процедура е незаконосъобразно проведена и не е произвела правни последици. Заявява, че подписаният от министъра на транспорта и съобщенията Протокол № ПД-5 от 06.01.2023 г., в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата при ответника, не поражда прекратителен ефект по отношение на съществуващото между ищеца и ответника мандатно договорно правоотношение, възникнало на основание на Договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с № ВД- 19 от 08.04.2022 г., съответно не поражда прекратителен ефект и по отношение на органното представителство, произхождащо от съществуващото мандатно правоотношение - тоест и мандатното правоотношение на ищеца с ответника съществува, тъй като не е било прекратено, съответно съществува и органното представителство на ищеца по отношение на ответника, доколкото то е производно на съществуващото мандатно такова. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 124 ГПК, съществуването на описаното по – горе мандатно правоотношение между него и дружеството ответник, като му се при съдят сторените разноски. Представил е прилагане на писмени доказателства. Изискал е прилагане на следните писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК от трето, неучастващо в делото лице - Министерство на транспорта и съобщенията: 1. Пълната документация, находяща се в преписката по проведения конкурс, обявен с Протокол № РД-08-544/19.10.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, 2. Пълната документация, находяща се в преписката по издаването на подписания от Министъра на транспорта и съобщенията Протокол № ПД-5 от 06.01.2023 г. Ответникът „Л.С.“ ЕАД оспорва предявения иск изцяло, както недопустим и неоснователен. Претендира разноски. На първо място заявява, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на иска, поради което същият е недопустим. Според ответника, мандатното правоотношение между изпълнителния член на Съвета на директорите и дружеството не възниква и не се прекратява на основание Договора за възлагане на управление на търговското дружество, а след настъпването на сложен юридически факт, включващ: решение на едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на Общото събрание /избор и освобождаване на членовете на СД/; овластяване от Съвета на директорите на член на СД да представлява дружеството по реда на чл. 235, ал. 2 ТЗ; подписване и нотариалното удостоверяване на изискуемите от Търговския закон декларации, писмени съгласия и документи /напр. такаива по чл. 237 и чл. 234 ТЗ/ от съответния избран член на Съвета на директорите; заявяване за вписване, провеждане на регистърно производство пред ТРЮЛНЦ и вписването в Регистъра, като се отчита, че това вписване е с конститутивно действие. Заличаването на представляващия акционерното дружество член на Съвета на директорите от ТРЮЛНЦ действа правопогасяващо на възложените функции на съответния член на Съмета на директорите. С настъпването на този юридически факт става обективно невъзможно изпълнението на Договора за възлагане на управлението на търговско дружество и договорът се прекратява по право. По нататък заявява, че Договор № ВД-19/08.04.2022 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала е прекратен поради приемането на решение на едноличния собственик на капитала за промяна на състава на Съвета на директорите на дружеството, от датата на вписването в ТРЮЛНЦ на заличаването на ищеца като лице, което изпълнява функциите по мандатното правоотношение. Следователно договорът е прекратен и на предвидено в него договорно основание, а именно: чл. 2, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 — с изтичане на срока, за който е сключен. Ответникът не оспорва, че „Л.С.“ ЕАД е публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия. Оспорва, че „Л.С.“ ЕАД е „голямо предприятие" по чл. 4 от ЗПП, поради невъзможност този факт да бъде установен, тъй като финансовия отчет на дружеството за 2022 г. не е приет от едноличния собственик на капитала и в ТРЮЛНЦ е постановен отказ за обявяването на отчета. Оспорва тезата на ищеца, че за конституирането и освобождаването на член на Съвета на директорите, Законът за публичните предприятия има примат спрямо Търговския закон. Представил е писмени доказателства. По същество моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди сторените разноски по представен списък. Съдът, като разгледа представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От представените писмени доказателства се установява, а и не се спори по делото, че на 08.04.2022 г., на основание чл. 52, ал. 1 ППЗПП, между ищеца и министъра на транспорта и съобщенията бил сключен Договор № ВД-19 от 08.04.2022 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, съгласно който на ищеца е било възложено, в качеството му на член на Съвета на директорите, да управлява и представлява „Л.С.“ ЕАД в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с действащото законодателство, Устава на дружеството, решенията на инистъра и условията на самия Договор. Договорът е със срок до провеждането на конкурсна процедура. Не се спори, че между страните договорът е породил мандатно правоотношение. Не се спори, че на 16.05.2022 г. ищецът е бил вписан като член на Съвета на директорите на ответното дружество пореда, предвиден в Търговския закон. Не се спори също и, че на 19.10.2022 г. е стартирана конкурсна процедура за избор на двама представители на държавата и един независим член на Съвета на директорите на „Л.С.“ ЕАД, одобрена с Протокол № РД-08-544/19.10.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията. След проведената процедура и извършения, в резултат на нея, избор, с решение на министъра на транспорта и съобщенията, взето с Протокол № ПД-5 от 06.01.2023 г. ищецът Д. и другите двама членове на Съвета на директорите са освободени и Договорите им за възлагане на управление на дружеството са прекратени, като са избрани и назначени нови членове на Съвета на директорите – двама представители на държавата и един независим, считано от датата на решението. Установи се, а и не се оспорва обстоятелството, че на 09.01.2023 г. по партидата на ответника в Търговския регистър е подадено Заявление А5 с № 20230109115019 за вписване на посочената промяна в ТРЮЛНЦ. В доказателствените си искания ищецът поиска прилагане по реда на чл. 192 ГПК от Министерство на транспорта и съобщенията на пълната документация, находяща се в преписката по проведения конкурс, обявен с Протокол № РД-08-544/19.10.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията и пълната документация, находяща се в преписката по издаването на Протокол № ПД-5 от 06.01.2023 г. В хода на производството съдът неколкократно даде възможност на ищеца представи нарочна молба с исканията си до третото, неучастващо в делото лице, съобразно нормата на чл. 192 ГПК, но това не бе сторено и посочените писмени доказателства не бяха изискани. Други доказателства по делото не се представиха, а и ищецът не се яви в съдебно заседание. При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: Предявен е отицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че между страните съществува мандатно правоотношение, възникнало в резултат на Договор за възлагане на управлението на дружество с държавно имущество в капитала. Съдът споделя ответниковата теза, че мандатното правоотношение между изпълнителен член на Съвета на директорите и дружеството не възниква и не се прекратява по силата на Договора за възлагане на управление на търговското дружество, а след настъпването на сложен юридически факт, включващ: решение на едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на Общото събрание; овластяване от страна на Съвета на директорите на член на Съвета на директорите да представлява дружеството по реда на чл. 235, ал. 2 ТЗ; подписване и нотариалното удостоверяване на изискуемите от Търговския закон декларации, писмени съгласия и документи /напр. такива по чл. 237 и чл. 234 ТЗ/ от съответния избран член на Съвета на директорите; заявяване за вписване, провеждане на регистърно производство пред ТРЮЛНЦ и вписването в Регистъра, което вписване е с конститутивно действие. Съответно, заличаването на представляващия акционерното дружество член на Съвета на директорите от ТРЮЛНЦ действа правопогасяващо на възложените функции на съответния член на Съмета на директорите, като с настъпването на този юридически факт договорът се прекратява по право. В настоящия случай Договор № ВД-19/08.04.2022 г. за възлагане на управлението с ищеца е прекратен по решение на едноличния собственик на капитала за промяна на състава на Съвета на директорите на ответника, а, считано от датата на вписването в ТРЮЛНЦ на заличаването на ищеца като член на Съвета на директорите и представляващ, е прекратено мандатното правоотношение между него и дружеството - ответник. Съдът намира, че относно назначаването и освобождаването на членове на Съвета на директорите на на настоящото дружество приложение намират разпоредбите на Търговския закон, уреждащи тази материя. В хода на делото не се събраха доказателства досежно проведената конкурсна процедура и за издаване на заповед за освобождаването на ищеца като член на Съвета на директорите, тъй като ищцовата страна на реализира предоставеното й право да представи нарочна молба по реда на чл. 192 ГПК, в съответствие с предвидената разпоредба и съдът не изиска тези доказателства. Съдът, пред вид проведената конкурсна процедура и избор и назначаване на нови членове на Съвета на директорите, приема, че Договорът за възлагане на управление с ищеца е прекратен на предвиденото в него договорно основание - съгласно чл. 2, вр. чл. 9, ал. 1, т. 8 — до провеждане на конкурсна процедура. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за признаване за установено, че съществуването на процесното мандатно правоотношение, е изцяло неоснователен и недоказан и, като такъв следва да бъде отхвърлен. Съдът не обсъжда останалите възражения на ответника по описаните по – горе мотиви и пред вид недоказаността на ищцовата претенция. С огледизхода на спора на ответника се следват разноски по представен списък – адв. възнаграждение в размер 3 600 лв. Водим от горното, съдът