Решение № 37116 от 11.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6874/2025 г.

Производството е по реда на 53, ал. 4 от ЗМ във вр. чл. 145 и сл. от АПК. Производството е образувано по жалба на „ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, [ЕИК], съд. адр. [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 срещу Решение № Р-309/32-196067/27.06.2025 г. на директора на Агенция "Митници", с което се отнема лиценз № 746 на лицензирания складодържател „ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, [ЕИК] за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки, с адрес на склада [населено място] 1220, [улица] с идентификационен номер на лицензиран складодържател - BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00523001 и е прекратено действието на лиценза, на основание чл. 53, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 5, въввр. чл. 4, т. 18 от Закон за акцизите и данъчните складове. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт във връзка с разпоредбите на ЗАДС, ЗАНН и практиката на СЕС. Моли отмяна на акта и присъждане на деловодни разноски. Ответникът директора на Агенция "Митници" оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Моли присъждане на деловодни разноски. Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взима становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Безспорно от фактическа страна е, че с обжалваното Решение № Р-309/32-196067/27.06.2025 г. на директора на Агенция "Митници" се отнема лиценз № 746 на лицензирания складодържател „ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки, с адрес на склада [населено място] 1220, [улица] с идентификационен номер на лицензиран складодържател - BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00523001 и е прекратено действието на лиценза, на основание чл. 53, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 4, т. 18 от Закон за акцизите и данъчните складове. За да постанови решението, административният орган е съобразил, че с влязло в сила НП № BG2022/999958/НП от 31.10.2022 г. на директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ /МРР/, Централно митническо управление /ЦМУ/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 44 384, 94 лв. и отнемане на акцизни стоки предмет на нарушението, на основание чл. 126, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС. Съобразено е, че това е основание за отнемане и прекратяване на лицензия на чл. 53, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2, т. 1 и чл. 47, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 4, т. 18 от ЗАДС. При гореизложените факти съдът приема, че заповедта е издадена във формата и с съдържанието по чл. 59 от АПК, както и от компетентен орган по чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, поради което е валиден административен акт. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 149, ал. 3 от АПК и от адресат на акта – дружеството, което стопанисва данъчния склад и при отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Фактическо основание за отнемане на лиценза в случая е извършването от лицензирания складодържател "ЕН ПИ СИ ТРЕЙД" ЕООД на тежко нарушение по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС, установено с влязло в сила наказателно постановление. Правно основание са разпоредбите на чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС определя, че лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на условията по чл. 47. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАДС лицензиран складодържател може да бъде лице, което не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. В случая безспорно е налице влязло в сила НП, с което на жалбоподателя "ЕН ПИ СИ ТРЕЙД" ЕООД, именно в качеството му на лицензиран складодържател е наложена имуществена санкция в размер на 44 384, 94 лв. и отнемане на акцизни стоки, на основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. В чл. 4, т. 18 от ЗАДС е дадено определение за тежко нарушение по смисъла на ЗАДС, а именно: "Тежко" е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 15 000 лв. В случая не се констатира наличие на посоченото в нормата на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАДС изключение -административнонаказателното производство да е приключило със сключване на споразумение. В случая се доказа от жалбоподателя, че същият след влизане в сила на наказателното постановление да е заплатил наложената му имуществена санкция. Според чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Нарушението, предмет на цитираното НП, касае засягане на нормите, регламентиращи обществените отношения за внасяне на задълженията на акциз. В конкретния случай, освен административната санкция, с обжалвания административен акт на жалбоподтеля е наложена и принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки (ПАМ) са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Компетентният орган не може да ги налага произволно, т. е. те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от същия закон. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в случая в решение, което има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което следва да отговаря на всички изисквания към съдържанието и формата на административните актове. Видно е от съдържанието на оспорения административен акт, че в същия подробно е описана фактическата обстановка, свързана с мястото и датата на извършване на деянието. В конкретния случай оспореното решение е мотивирано с установено във връзка с дейността на оспорващото дружество стопанисване на данъчен склад административно нарушение, установено и санкционирано в производство пно ЗАНН. По приложението на материалния закон: По-горе се посочи, че правно основание на обжалваното решение са разпоредбите на чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС определя, че лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на условията по чл. 47. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАДС лицензиран складодържател може да бъде лице, което не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение. Безспорно е установено, че в случая с влязло в сила НП на жалбоподателя "ЕН ПИ СИ ТРЕЙД" ЕООД, в качеството му на лицензиран складодържател, е наложена имуществена санкция в размер на 44 384, 94 лв. и отнемане на акцизни стоки, на основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. По делото няма спор за факти. Предвид горното, съдът намира, че в случая безспорно е осъществен съставът на чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС и чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС – основанието, на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не. Принудителната административна мярка, както бе посочено и по-горе, е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 53 от ЗАДС. В конкретния случай е относима практиката на Съда на Европейския съюз по данъчни казуси, която е задължителна за националните съдилища на основание чл. 633 от ГПК, към която препраща чл. 144 от АПК. Според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата (в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BVC-570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26, както и т. 34 от решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело С-97/21). При налагане на същите следва да е спазен принципът на пропорционалност, тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели (чл. 6, ал. 2 от АПК и точка 56 от решението на СЕС от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21). Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От своя страна разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В решение по дело № С-210/10 г. от 09.02.2012 г. СЕС изрично сочи (т. 24), че "когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение преследваните цели". В т. 56 от решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело С-97/21 е посочено, че "що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C-570/20, EU: C: 2022: 348, т. 34 и цитираната съдебна практика). Съразмерността на наложената мярка се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. В горецитираното решение СЕС от 04 май 2023 г. по дело С-97/21 съдът е посочил, че за да се установи приложимостта на член 50 от Хартата, следва да се провери дали съответните мерки, тоест имуществената санкция, наложена по силата на член 126, ал. 1 от ЗАДС, и отнемането на лицензията за извършване на търговска дейност в главното производство, извършено на основание член 53 от ЗАДС, могат да се квалифицират като "санкции, които имат наказателноправен характер". Съгласно постоянната практика на СЕС релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/10, EU: C: 2022: 202, т. 25). В случая, както е посочил и СЕС в решението си, производствата и мерките, разглеждани в главното производство, са квалифицирани като административни във вътрешното право. Макар, че с процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения, като цяло процедурата за търсене на отговорност и предвидените административни санкции в настоящата хипотеза имат наказателноправен характер по смисъла на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък "Хартата").