Решение № 537 от 9.11.2017 г. на Административен съд - Плевен по дело № 549/2017 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК. Заповедта е връчена на 21.06.2017г. Жалбата е подадена на 28.06.2017г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Видно от Доклад Рег. № 11-05-2801/05.04.2016г. на старши експерт в отдел „Водачи и безопасност на движението“ при ИА“Автомобилна администрация“ на осн. чл. 19 т.28 от Устройствения правилник на ИААА е извършен преглед на видеозаписи от теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, между които и на теоретичен изпит, проведен на 14.04.2015г. в Регионална дирекция АА – Враца (понастоящем Областен отдел АА – Враца). При прегледа на видеозаписа от изпита с Протокол № 186/14.04.2015г. с председател Г. Т. К. се установява, че при заемане на мястото си в залата кандидат № 20 Т.А.О. и кандидат № 19 П. К. С. разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Към доклада е приложен Протокол № 186/14.04.2015г. на РДАА – Враца за провеждане на теоретичния изпит. Предложено е на осн. чл. 56 т.6 от Наредба № 38 да се анулира проведения теоретичен изпит с протокол № 186/14.04.2015г. и практически изпит с протокол № 255/19.05.2015г. на РДАА – Враца за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“ на кандидата Т.А.О.. Според Протокол № 186/14.04.2015г. на РДАА – Враца за провеждане на теоретичния изпит с председател Г. Т. К. кандидат № 19 П. К. С. е решила изпитен тест № 222296 като получила 28 т. и не издържала теоретичния изпит. Кандидат № 20 Т.А.О. е решил тест № 222260 като получил 66т. и издържал теоретичния изпит. Изтеглените и решени от двамата кандидати изпитни тестове на хартиен носител са приложени по делото и от тях е видно, че са индивидуализирани с баркод и индивидуален номер, последният, вписан в протокола от изпита. Според схемата на разположението на кандидатите в кабинета на ОО „АА“ – гр. Враца по време на теоретичния изпит, проведен с протокол № 186/14.04.2015г. двамата кандидати с № 19 – П. К. С. и № 20 – Т.А.О. са заемали места в дъното на залата, един до друг на последната маса, в ляво на схемата. При провеждане на изпита системата за видеонаблюдение е била изправна и включена в режим постоянен запис от 9, 20ч. до 16.15ч., което е удостоверено с приложения по делото протокол от 14.04.2015г. Към административната преписка е приобщен пълен архивен видеозапис от проведения на 14.04.2015г. теоретичен изпит на оптичен носител, приет и приложен като веществено доказателство по делото. В съдебно заседание беше извършен оглед на вещественото доказателство в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя. Чрез преглед на съдържащия се видеофайл № 186_14.04.15_2 камера №2 и камера № 3 съдът индивидуализира двамата кандидати П. К. С. и Т.О., които заемат места в дъното на залата, на последната маса в ляво на екрана, един до друг. Председателят/квесторът извиква поименно двамата кандидани в 10, 23 – 10, 24ч., всеки от тях получава индивидуализирания тест за решаване и след заемане на местата си в 10, 25ч. двамата си разменят тестовете, които впоследствие решават. С оспорената Заповед № РД-01-912/07.04.2016г. Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ – София са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „С“ съгласно протокол № 186/14.04.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Враца към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. Заповедта е издадена с правно основание чл. 56 т.5 от Наредба № 38 от 16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити. Мотивирана е с доклада за прегледа на видеозаписа, от който е било установено, че кандидат № 20 – Т.А.О. си разменя изпитния тест с кандидат № 19 – П. К. С.. Това е обосновало извод, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория „С“ Т.А.О. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38 ал.2, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Разпоредено е заповедта да се изпрати на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца за сведение и за връчване, на Началника на ООАА – Враца, както и екземпляр от заповедта да се изпрати на началника на отдел „Водачи и безопасност на движението“ за отразяване на анулирането на резултатите от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категории „С“ в електронната информационна система за провеждане на изпитите след влизането й в сила. С полицейски протокол от 13.06.2017г. в гр. Бремен на полицейско управление Делменхорст, Германия е иззето българското СУМПС на О. поради шофиране без разрешително с цел забрана за шофиране и свидетелството е изпратено на българската контролна институция, поради отнемане. Заповедта е била връчена на 21.04.2017г. - повече от година след издаването й и жалбоподателят е упражнил правото си на съдебно обжалване в срока. Според чл. 56 т.5 от Наредба № 38 - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Според чл. 38 ал.2 от същата наредба тестът за всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер. Заповедта е издадена от Изпълнителния директор на ИААА, който е компетентния орган, разполагащ с правомощието да анулира резултатите от изпита на кандидата, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й. Заповедта е материално и процесуално законосъобразна и съобразена с целта на закона. По безспорен начин от писмените доказателства по делото и прегледа на видеозаписа от теоретичния изпит, проведен на 14.04.2015г. се установи, че жалбоподателят (кандидат № 20) е получил за решаване индивидуален тест, обозначен с баркод и индивидуален № 222260, но е разменил получения тест с предоставения за решаване на друг кандидат с № 19 - П. К. С., индивидуален тест с № 222296, който е решил. Следователно О. е решил тест, индивидуализиран и обозначен с уникален № 222296, който е предоставен за решаване на друг кандидат – П. К. С.. Това обосновава като правна последица анулиране на резултатите от теоретичния изпит на посоченото в заповедта правно основание, с цел да не се допусне кандидат, който не притежава необходимата теоретична подготовка да придобие правоспособност за управление на МПС и по този начин да застраши живота и здравето на участниците в движението, което е от изключителен обществен интерес. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на заповедта. Съгласно чл. 53а записите от теоретичните и практичните изпити се съхраняват 3 месеца. Това е задължителния срок на съхранение след предаването и архивирането им, след което подлежат на унищожаване. Но фактът, че записът е запазен, а не е бил унищожен след този срок не го прави негодно веществено доказателство, защото срокът е инструктивен и изтичането му не е свързано от закона с правни последици, погасяващи правото на администрацията да започне административно производство и да издаде заповед за анулирането на резултатите. Прегледът на записа, заедно с приложените по преписката писмени доказателства позволява да бъдат установени всички правно-релевантни факти, обосноваващи издаването на заповедта. Не е съществено нарушение и факта, че жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство и не е могъл да участва в него, включително и да се запознае с доказателствата и да прегледа файла, тъй като тази възможност му е осигурена в хода на съдебното производство. И след преценката на всички доказателства съдът не установи фактическа обстановка, различна от възприетата от административния орган, което да обоснове отмяната на заповедта. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По отношение на направеното искане за връщане на отнетото СУМПС на О. съдът съобрази следното: С процесната заповед са анулирани резултатите на О. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“. Разпоредено е заповедта да се изпрати на началника на отдел „Водачи и безопасност на движението“ за отразяване на анулирането на резултатите от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категории „С“ в електронната информационна система за провеждане на изпитите, но след влизането на заповедта в сила. Следователно в заповедта липсва разпореждане на административния орган за предварителното й изпълнение в хипотезата на чл. 60 от АПК. Не е налице и допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, защото в наредбата не се предвижда такова и следователно подаването на жалбата има суспензивен ефект по силата на чл. 166 ал.1 от АПК и спира изпълнението на заповедта до приключване на делото. Соченото от жалбоподателя правно основание на чл. 167 АПК се отнася за допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед от съда и затова е неотносимо в случая. По-същественото е, че заповедта няма за предмет отнемането на СУМПС и затова фактическото отнемане на свидетелството не произтича като пряка последица от процесната заповед. Разпоредбата на чл. 19 от Наредба № І-157 за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, предвижда изземване на свидетелство за управление на МПС, което е издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен с тази наредба. То се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено „Пътна полиция“, който го е издал или подменил. Изпълнителният директор на ИААА не е разпоредил изземване на свидетелството с процесната заповед, а и тази административна мярка е от компетентността на друг орган. Според протокола за изземване на свидетелството като основание е посочено – шофиране без разрешително и забрана за шофиране, което предполага издаването на подобна заповед. Следователно фактическото изземване на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя не се основава на процесната заповед, а на друг административен акт и друга административна процедура. Затова и не е предмет на настоящото производство. Поради това искането за връщане на СУМПС на жалбоподателя не е пряко свързано с настоящото производство и следва да се остави без разглеждане като недопустимо. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в минимален размер 100 лв. съгласно наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът