Решение № 7277 от 12.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 402/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на И. Б. Я., чрез адв. Н. М. Б., ВАК, против Разпореждане за насочване на храни № 01110 от 12.02.2024г. издадено от д-р Р. Н. главен инспектор в отдел "Контрол храни" при ОДБХ Варна. В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е нищожен, в евентуалност. моли се да бъде отменен. Сочи се, че същият е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неправилно установена фактическа обстановка, нарушение на процесуалните и материалните разпоредби, несъответствие с целта на закона. Иска прогласяване на нищожност, в алтернатива отмяна на оспорвания акт и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от Б., ВАК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Ответникът по жалбата – д-р Р. Н. главен инспектор в отдел "Контрол храни" при ОДБХ Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита издадения административен акт за правилен и законосъобразен, постановен при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Разпореждане за насочване на храни № 01110 е издадено от д-р Р. Н. главен инспектор в отдел "Контрол храни" при ОДБХ Варна на 12.02.2024г. на основание чл.24, ал.1 и чл.46, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл.138, параграф 2, букви „г“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625. Разпоредено е унищожаване чрез обезвреждане в предприятие за преработка на странични животински продукти замразена риба и рибни продукти общо количество 462, 01кг. и замразени местни продукти – общо количество 15.800кг. (с приложен подробен опис на гърба на разпореждането), намиращи се в обект: хладилна камера към парцел ПИ с идентификатор 1035.3514.856 лодкостоянка „Черно море“ с адрес гр.Варна, Западна промилена зона, стопанисван от И. Б. Я., гр.Варна, [улица], вх.1, ап.8, поради следните причини: гореописаните храни се съхраняват в хладилна камера, която не е вписана в национален регистър на бизнесоператорите на БАБХ. На разпореждането (гръб) е направен опис, съгласно който в хладилната витрина са установени: 1.замразен кефал в черна пластмасова каса 13 кг.; 2.замразена сьомга в сива лонда – 9кг.; 3.замразена скумрия в черна пластмасова каса – 9кг.; 4.замразени остатъци от различни видове риба – 8кг.; 5.замразен неизчистен сафрид в бели кашони с надпис „Север Експорт“ 11 кашона х 18 кг. = 198кг.; 6.замразен неизчистен сафрид в кафяви кашони с етикет „Север Експорт“ ООД 4бр. х 18 кг. = 72кг.; 7.замразен калкан в черни пластмасови каси – 22кг.; 8.замразен паламуд в бели кашони ЕТ “А. А. С.“ 3бр.- 42.980кг.; замразен паламуд в бели кашони „Север Експорт“ 3 кашона – 63.100кг.; 10.замразен хайвер в пластмасови кофи 6 бр. – 22.930кг.; 11.замразена кайма – 7кг. в сива лонда; 12.саздърма – 1.200кг.; 13.трайни сурови сушени продукти (суджук, пастърма, пръчици) в полиетиленов плик; 14.замразен пъдпъдък – 0.100кг.; 15.замразено пиле – 2.500кг.; 16.замразени скариди (произход Гърция) с L3011-23 – 2кг.; Общо рибни продукти: 462.01кг. и Общо местни продукти – 15.800кг. Под описът се съдържат трите имена на жалбоподателя с положен от него подпис и втори подпис. Разпореждането за насочване е редовно връчено на 12.02.2024г. срещу подпис на И. Б. Я. – собственик на храните, предмет на забраната. Към административната преписка се съдържат два констативни протокола с №№ 029108 и 028069, в които са изложени данни за извършената проверка и направените констатации. Приложена е към административната преписка длъжностната характеристика на издателя на разпореждането за насочване на храни и снимков материал относно хладилната камера. Приложен е сигналът, по който е извършена проверката от контролния орган. При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Разпореждане за насочване на храни № 01110 от 12.02.2024г. е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУАВ „Официалните ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване храни от животински произход“. Съгласно представените в отговор на изискване от Съда, доказателства от ответника, д-р Р. Н. е определена за официален ветеринарен лекар в направление „Контрол на храните“ към БАБХ предвид заповед № РД 11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ и приложеният към заповедта списък. В случая приложените мерки са измежду посочените по чл. 138, § 2, б.“ж“ от Регламента „разпореждат изземване, изтегляне, преместване и унищожаване на стоки и когато е целесъобразно, разрешават използването им за цели, различни от първоначалното им предназначение“, а именно – „насочване на храни за унищожаване чрез обезвреждане в предприятие за преработка на странични животински продукти“. Регламент (ЕС) № 2017/625 се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила – независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки – с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните – включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация (чл. 1, § 2, б. "а" от Регламента). В Регламента е делегирана компетентност на държавите – членки на ЕС да определят органите, които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България. Тези органи са определени на национално ниво в Законът за управление на агрохранителната верига (чл. 1 от ЗУАВ). В разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ е разписана компетентност на БАБХ по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 по осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ) и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. За целите на ЗУАВ се прилагат определенията от Регламент (ЕС) 2017/625 ( § 2 от ДР на ЗУАВ ). Определение за понятието "официален контрол" е дадено в чл. 2 от Регламента и се свежда до следното: дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, § 2 правила. "Компетентни органи", съгласно чл. 3, т. 3 от същия регламент са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, § 2. Регламентация относно компетентния орган за издаване на оспореното разпореждане за насочване е дадена в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗУАВ. Съгласно цитираната разпоредба - храните от животински произход се насочват за унищожаване от официален ветеринарен лекар. По делото е представена заповед № РД 11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ, с приложен към нея списък, съгласно които д-р Р. Н. е официален ветеринарен лекар. Ето защо следва да се приеме, че атакуваното разпореждане е издадено от компетентен орган, тъй като д-р Н. е официален ветеринарен лекар. Разпореждане за насочване е издадено при спазване на установената форма, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Издадено е и е връчено в съответствие с предвидените срокове по смисъла на чл. 57 и чл. 61 от АПК. Съдът преценява законосъобразността на акта с материалния закон към момента на издаването му. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.5 от ЗУАВ „Официалните ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване храни от животински произход, когато: 5. установят, че са произведени, преработени или дистрибутирани в обекти, които не са регистрирани или одобрени по реда на Закона за храните “. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закона за храните ( Oбн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г., изм. и доп., бр. 65 от 21.07.2020 г., в сила от 21.07.2020 г., бр. 13 от 16.02.2021 г., изм., бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., доп., бр. 80 от 19.09.2023 г., изм., бр. 100 от 1.12.2023 г., в сила от 1.12.2023 г., бр. 102 от 8.12.2023 г., бр. 41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) „Производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.“ Съгласно ал.2, т.1 на чл.23 от Закона за храните, Компетентен орган за регистрация за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 е директорът на областната дирекция по безопасност на храните – по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни. От доказателствата събрани в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване се констатира, че хладилната камера, в която са съхранявани насочените за унищожаване замразени риба и рибни продукти е собственост на г-н И. Я. и, че не е регистрирана по надлежния ред по Закона за храните. Спор за тези обстоятелства между страните по делото няма. Спорът е формиран за това – хладилната камера, в която са установени храните насочени за унищожаване попада ли в обхвата на понятието „обект“, подлежащ на регистрация по ЗХ и следва ли храните държани в хладилната камера от физическото лице И. Я. да се приемат за такива, предназначени за производство, преработка и/или дистрибуция? За да отговори на първият поставен въпрос, съдът съобрази дадените легални дефиниции на понятията „Обект“ и в §1, т.10 и т.6 от ДР на ЗХ, съгласно които „"Обект" е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект.“, а „"Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.“ Хладилната камера попада в обхвата на понятието „обект“ за „дистрибуция на храни“, т.к. е самостоятелно съоръжение с размерите на помещение, намира се на територията на Западна промишлена зона, Лодкостоянка, т.е. върху имот частна държавна собственост с предназначение за задоволяване на обществени нужди – водна спортна база, предназначена е да съхранява и е съхранявала към момента на проверката значително по обем количество риба, рибни и месни продукти. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗХ този обект е подлежал на регистрация по ЗХ. В светлината на разглежданата нормативна уредба и констатираните факти, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че е физическо лице и като такова не е извършвал търговска дейност, нито друга дейност по закона за ЗХ, поради което хладилната камера не била обект по ЗХ и не подлежала на регистрация. В ЗХ не е поставено условие регистрацията на обектите да се извършва само от търговци (регистрирани по ТЗ). Водещ критерий по ЗХ е дали обектът попада в дефинициите по в §1, т.10 и т.6 от ДР на ЗХ вр. чл.26 от ЗХ. В случая, както беше посочено, хладилната камера има такава конструкция и разположение, че попада в обхвата на понятието обект по ЗХ. Освен това, констатираното голямо количество риба и рибни продукти са съхранявани в хладилната камера, а съхранението е форма на понятието „дистрибуция“. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че констатираните в хладилната камера риба и рибни продукти са за лична употреба. Доказателства относно това твърдение не са посочени в жалбата и не са представени от жалбоподателя. Освен това твърдението е бланкетно – не е посочено как точно, след като няма данни домът на г-н Я. да е на Лодкостоянката е ползвал или е щял да ползва в лично качество значителните количества риба и рибни продукти. Не са изложени твърдения за брой членове на семейството на г-н Я. и за количеството храна, в това число риба и рибни, които консумират и за какъв период, за да бъде съобразено за какъв период от време биха били консумирани рибата и рибните продукти установени в хладилната камера. За част от количествата на установената риба ( при условие, че същата е на националния пазар целогодишно – сафрид, сьомга, скумрия, хайвер) не е ясно, защо физическото лице ще заплаща електрическа енергия на промишлени цени за съхранението й, за употребата й за дълъг период от време (предвид големите количества). Както беше посочено по-горе, неоснователни са доводите на жалбоподателя за некомпетентност на административния орган издал разпореждането. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че бланката на разпореждането е типова и в нея са отпечатани основанията за издаването на акта. Този подход на администрацията не е съобразен със спецификата на различните производства установени в разпоредбите на ЗХ и следва да бъде преустановен. В конкретния случай в бланката за разпореждане са посочени повече основания за компетентност на повече от един орган, чл.24, ал.1 от ЗУАВ и чл.46, ал.1 от ЗУАВ. Правилното е второто. Първото и второто ще бъдат налице едновременно (както са вписани в бланката) само в един изолиран случай – тогава, когато официалният ветеринарен лекар е и Ръководител на съответното ведомство по чл. 7, т.е. на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – арг. от чл.25, чл.24, ал.1 вр. чл.7 от ЗУАВ. Във всички останали случай, между които е и разглежданият в настоящото производство, компетентен е официалният ветеринарен лекар. Освен това, Съдът констатира, че в разпореждането д-р Н. е посочила една от заеманите от нея длъжности, а именно главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Варна, като същата както беше посочено е и официален ветеринарен лекар съгласно заповед № РД 11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ, което качество получава, предвид заеманата от нея длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“. Констатираното, не представлява нарушение на формата на административния акт от категорията на съществените и не се отразява на констатацията, че издателят на разпореждането, като официален лекар е имал компетентност ex lege (произтичаща от закона) за осъществяването на контрол по ЗУАВ и издаването на оспорения в настоящото производство акт. Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане. Същото е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът,