Решение № 88 от 20.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 233/2025 г.

Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е решение № 20, постановено в закрито съдебно заседание на 5.01.2024 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 3295/2023 г., в частта му, с която е оставена без уважение жалба, депозирана от „••“АД, ЕИК •••••••• в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против разпределение от 15.08.2023 г. по изп.д.№••••••••••••• по описа на ЧСИ П.Н.. Жалбоподателят „••“АД-гр.П., длъжник (ипотекарен длъжник) в изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в жалбата с вх. № 4594/6.02.2024 г., решението да бъде отменено като неправилно, като бъде отменено и потвърденото с него разпределение.

Ответниците по жалбата „Б.Д.“АД-гр.С. (взискател в изпълнителното производство), „М.М.“ЕООД-гр.П. (присъединен взискател в изпълнителното производство), ТД на Н.•• (присъединен взискател в изпълнителното производство), О. П. (присъединен взискател в изпълнителното производство), „Д.••••“ЕООД-гр.П. (присъединен взискател в изпълнителното производство) и „Г.••••“ЕООД-гр.П. (присъединен взискател в изпълнителното производство) не са взели становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 21.08.2023 г. от „••“АД-гр.П., длъжник (ипотекарен длъжник) в изпълнителното производство, е подадена чрез ЧСИ П.Н. до ОС-П. жалба с вх. № 31 533 против разпределение от 15.08.2023 г. по изп.д. № 368/2023 г. на сумата 718 098, 98 лв, представляваща продажна цена на СОС с идентификатор •••••••••••••••. Жалбоподателят твърди, че разпределението следва да бъде отменено като неправилно. Твърди, че по неправилен начин са посочени вземанията, подлежащи на удовлетворяване по изпълнителното дело, както и редът за удовлетворяването им, съобразно императивните разпоредби на чл.136 от ЗЗД. Твърди, че от съдържанието на разпределението не става ясно какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението – главница, лихви или разноски, вида на разноските и техния размер, данъци и пр., какъв е редът за удовлетворяване на притезанията (посочване на привилегиите по чл.136 от ЗЗД) и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях, както и че не е ясно как е изчислен и коефициентът, послужил като база за определяне размера на сумите в отделните редове привилегии. Заявено е, че в пункт I „Взискатели и размер на вземанията“ ЧСИ е включил и вземанията на присъединения по право взискател „Д.••••“ЕООД в качеството му на заложен кредитор по силата на договор за особен залог на търговско предприятие от 29.01.2014 г., вписан в ТРРЮЛНЦ на 28.02.2014 г., възлизащи в общ размер на сумата 2 000 079, 94 лв., но ЧСИ не е включил това вземане на присъединения взискател „Д.••••“ЕООД в реда на вземанията, ползващи се с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, без да изложи мотиви за това. Счита се, че ЧСИ трябва да включи в разпределението обезпеченото вземане на заложния кредитор, което по силата на чл.10, ал.3, пр.1 от ЗОЗ се счита за изискуемо до размера на възложената му сума по разпределението. Твърди се, че съгласно чл.16 от ЗОЗ вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД и в този случай не е необходимо заложният кредитор да е пристъпил към изпълнение, нито да представя удостоверение за това. Твърди се, че когато изпълнението срещу имоти от заложената съвкупност по реда на ГПК предхожда пристъпване към изпълнение на заложния кредитор по ЗОЗ индивидуализацията на конкретния имот, представляващ дотогава част от съвкупността, е настъпила с възбраняването му и от това насочване на изпълнението от СИ по реда на ГПК особеният залог е преминал от залог върху съвкупност към залог върху конкретни елементи от съвкупността – върху конкретен недвижим имот, поради което законодателят е предвидил, че заложният кредитор става присъединен по право взискател в това производство и упражнява правата си само с удостоверението от регистъра за вписан особен залог и нотариално заверена декларация за актуалния размер на дълга. Твърди се, че в случая е установено по изпълнителното дело качеството на „Д.••••“ЕООД на заложен кредитор с вписан особен залог върху имуществото, което е предмет на изпълнението по реда на ГПК – недвижим имот, представляващ част от заложената съвкупност (търговско предприятие), поради което „Д.••••“ЕООД в качеството му на присъединен по право заложен кредитор следва да участва в разпределението на събраната от заложеното имущество сума и има право да получи по реда на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД суми по разпределението. Твърди се, че затова обжалваното разпределение следва да бъде отменено, като предвид липсата на данни за актуалния размер на вземането на кредитора делото следва да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение при съобразяване с актуалния размер на вземането, удостоверено с декларация по чл.10, ал.3 от ЗОЗ. Заявено е, че доколкото наличието на такава декларация е изискване за упражняване на правата от присъединения взискател и получаване на сумите по разпределението, то СИ не е имал основание да отрече качеството на присъединен взискател на „Д.••••“ЕООД при липсата на актуална такава, а освен това в случая СИ изобщо не е дал указания на взискателя преди извършване на разпределението да депозира актуална декларация, която СИ да съобрази при изготвяне на разпределението. Заявено е, че по аргумент от чл.21, ал.3 от ЗОЗ договорът за залог върху търговско предприятие е непротивопоставим само на трети лица, придобили права върху отделни активи, когато тези права са придобити и придобиването е вписано в съответния регистър преди вписването на договора за особен залог. Твърди се, че вместо след удовлетворяване на вземанията на „Б.Д.“АД, обезпечени с ипотека, с остатъка от неразпределената сума частично да погаси вземанията на заложния кредитор „Д.••••“ЕООД, СИ погрешно е пристъпил към удовлетворяване на вземанията, ползващи се с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 от ГПК, което води до незаконосъобразност на обжалваното разпределение. Твърди се, че неправилно в обжалваното разпределение СИ е приел за привилегировани по реда на чл.136 от ЗЗД собствените си вземания за заплащане на пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че погрешно СИ е приел, че вземанията на О. П. за такса „Битови отпадъци“ се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, а те следва да имат поредност по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Твърди се, че СИ е определил неправилно размера на дълга, който следва да бъде определен към датата на изготвяне на разпределението и съгласно чл.136, ал.2 от ЗЗД правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда. Твърди се и че по неправилен начин е изчислена и дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че към разпределението липсва сметка за размера на дълга от ЧСИ съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ и че по изпълнителното дело ЧСИ не е изготвил постановление за разноски. Иска се разпределението да бъде отменено и преписката да бъде върната на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, евентуално, да бъде отменено разпределението и съдът да извърши ново разпределение.

С решение № 20/5.01.2024 г. окръжният съд оставя жалбата без уважение като неоснователна. Съдът приема, че от съдържанието на обжлаваното разпределение е видно, че са описани всички взискатели по изпълнителното дело със съответните вземания с разбивки по пера – главница и лихва към датата на изготвяне на разпределението, неолихвяеми вземания, разноски, пропорционална такса по т.26 върху материялния интерес на всеки един от взискателите, платени такси и разноски по ТТРЗЧСИ за всеки един от взискателите, вид на вземанията на взискателите по делото с посочен вид на привилегия по чл.136 от ЗЗД, като вземанията на взискателите са определени съгласно съдържанието на изпълнителните титули по изпълнителните листове и удостоверенията по чл.456 от ГПК и издадени по чл.191 и чл.192 от ДОПК, поради което са неоснователни оплаквания, че са неправилно определени вземанията на взискателите. Съдът посочва, че присъединен по право взискател по смисъла на чл.459 от ГПК е заложен кредитор по ЗОЗ, който съгласно специалната разпоредба на чл.32, ал.5, изр.2 от ЗОЗ до изготвяне на разпределението може да се присъедини въз основа на извлечение за вписан залог, а в случая по изпълнителното дело липсват данни до момента на разпределението „Д.••••“ЕООД да се е присъединило по законоустановения ред, поради което СИ не следва да зачита правата му и последният не би могъл да бъде включен в извършеното разпределение. Съдът посочва, че договорът за особен залог е непротивопоставим на трети лица, които придобиват права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато не е вписан в имотния регистър по аргумент от чл.453 от ГПК и чл.21, ал.3, изр.1 от ЗОЗ, и доколкото в случая няма данни, нито твърдения, че договорът за особен залог е вписан в имотния регистър, то той е непротивопоставим на третите лице- кредитори и взискатели по изпълнителното дело, поради което „Д.••••“ЕООД не може да бъде включено в разпределението. Съдът приема, че е неоснователно и оплакването, че неправилно са изчислени в първи ред по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД авансовите такси по ТТРЗЧСИ. Съдът намира, че е видно от съдържанието на разпределението ясно посочване на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, точно е посочено какви суми са дължими за съответните такси, като те са индивидуализирани, посочени е кои от тях се ползват с предпочтително удовлетворяване по привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Съдът посочва, че вземанията на ЧСИ за пропорционална и субсидиарна такса се ползват с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД съгласно съдебната практика. Съдът приема, че правилно ЧСИ е включил вземанията на О. П. за такса „битови отпадъци“ с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Съдът посочва, че е неоснователно и оплакването, че неправилно е определен дългът, тъй като е следвало да бъде определен към деня на изготвяне на разпределението, защото в атакуваното разпределение вземанията са конкретно посочени и изчислени към датата на изготвяне и предявяване на разпределението, то е изцяло съобразена с мотивите на т.6 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като подробно под формата на таблица са описани по основание и размер начислените такси в производството и размер на вземанията на взискателите по делото. Затова окръжният съд оставя без уважение жалбата.

Жалбоподателят „••“АД-гр.П. е уведомен за решението на съда на 30.01.2024 г. и на 6.02.2024 г. е подадена жалбата до ПАС с вх. № 4594. Твърди, че решението на окръжния съд е неправилно. Изложени са съображенията за неправилност на разпределението, вече изложени в жалбата до окръжния съд. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменено потвърденото с него разпределение, като бъде върната преписката на СИ, евентуално, да бъде отменено разпределението и да бъде извършено ново разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. Видно от изпратената документация на изп.д. № 368/2023 г. на ЧСИ П.Н., на 15.08.2023 г. ЧСИ е изготвил съгласно чл. 495 от ГПК разпределение на сумата 718 098, 98 лв. (л.461), за която е обявен за купувач на проведената по изпълнителното дело публична продан взискателят с вписана възбрана „М.М.“ЕООД-гр.П. относно недвижимия имот-собственост на ипотекарния длъжник „••“АД самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••••• по КККР на гр.П. в гр.П., ул.“А.В.“••, ет.•, представляващ игрална зала за хазартни игри със застроена площ 187, 44 кв.м., като ЧСИ определя, че цялата сума 718 098, 98 лв. подлежи на внасяне за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели и дължимите такси по изпълнителното дело от обявения за купувач взискател „М.М.“ЕООД в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Видно е от изпратената документация, че на 18.08.2023 г. разпределението е предявено по изпълнителното дело с протокол за предявяване на разпределение (л.470). Жалбата до окръжния съд е подадена от „••“АД-гр.П. на 21.08.2023 г. с вх. № 31 533.

Както е изрично указано в т. 1 от ТР №2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д.

№ 2/2021 г., ОСГТК, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, като съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Видно от така изготвеното разпределение, в него е посочено на първо място в раздел I „Взискатели и размер на вземанията“ кои са взискателите в изпълнителното производство и техните вземания, на второ място са посочени в раздел I I „Вид на вземанията“ вземанията с привилегии на основание чл.136, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.6 от ЗЗД. В раздел I са ясно и конкретно посочени всички взискатели по делото и техните вземания: (1) първи взискател „Б.Д.“АД с вземане, обезпечено с вписана първа по ред договорна ипотека върху продадения недвижим имот на 28.07.2008 г., новирана с вписване на 22.05.2018 г., за главница 334 446, 93 лв., законна лихва върху главницата, изчислена към 15.08.2023 г. 285 799, 84 лв., неолихвяемо вземане 35 441, 91 лв., разноски по гражданско дело 7828, 59 лв., такси и разноски по ТТРЗЧСИ в полза на взискателя, свързани с изпълнителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя 4 357 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 19 788, 41 лв.; (2) втори взискател Д., ТД на Н.••-П. за задължения на длъжника „••“АД съгласно удостоверение от 30.03.2023 г. в размер на 25 123, 87 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху цялото вземане 2072, 92 лв.; (3) трети взискател Д., О. П., Д.М.•• за задължения на длъжника „••“АД съгласно удостоверение от 1.08.2023 г. – за ДНИ 3 484, 49 лв., пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена върху вземането 346, 85 лв., и задължения за ТБО 3296, 30 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена върху вземането 328, 12 лв.; (4) четвърти взискател „Г.••••“ЕООД - кредитор с вписана на 5.06.2023 г. възбрана върху продадения недвижим имот с общо задължения 131 892, 35 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена върху вземането 7029, 42 лв.; (5) пети взискател „М.М.“ЕООД като кредитор с вписана на 5.06.2023 г. възбрана върху продадения недвижим имот общо задължения 122 053, 41 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена върху вземането 6793, 28 лв. и (6) шести взискател „Д.••••“ЕООД като заложен кредитор по договор за особен залог от 29.01.2014 г., вписан в ТР на 28.02.2014 г. за вземане съгласно договора за особен залог 2 000 079, 94 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена върху вземането 51 865, 92 лв. В раздел I I са посочени привилегированите вземания – общ дълг с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на взискателя „Б.Д.“АД в размер на 4357 лв. за такси и разноски по ТТРЗЧСИ в полза на взискателя, свързани с изпълнителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя; общ дълг с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД към Д., О. П., Д.М.•• в размер на 3484, 49 лв. за дължими ДНИ за продадения недвижим имот; общ дълг с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД към „Б.Д.“АД за вземания, обезпечени с първа по ред договорна ипотека върху продадения имот в размер на 663 517, 27 лв. (за посочените в първия раздел вземания за главница 334 446, 93 лв., законна лихва върху главницата, изчислена към 15.08.2023 г. 285 799, 84 лв., неолихвяемо вземане 35 441, 91 лв. и разноски по гражданско дело 7828, 59 лв.); общ дълг с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД към Д., ТД на Н.••-П. и О. П., Д.М.•• – за дължими ТБО за продадения недвижим имот в размер на 28 420, 17 лв.; общ дълг на присъединените кредитор „Г.••••“ЕООД, „М.М.“ЕООД и „Д.••••“ЕООД в размер на 2 254 025, 70 лв.; пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане, определена върху вземанията, общо в размер на 88 224, 92 лв. След това ЧСИ разпределя предложената при публичната продан сума 718 098, 98 лв. с оглед нормата на чл. 495 от ГПК. В първи ред е разпределено вземане с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД – сумата 4 357 лв. за „Б.Д.“АД, включваща платени такси и разноски, начислени по ТТРЗЧСИ с посочен вид, дата, основание и размер в лева и с ДДС. Във втори ред са разпределени с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД сумата 3 484, 49 лв. за О. П., Д.М.•• за дължими ДНИ за продадения имот и сумата 346, 85 лв. за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответна на събраното вземане. В трети ред с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД е разпределено вземането на „Б.Д.“АД в размер на 663 517, 27 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответна на вземането 19 788, 41 лв. В четвърти ред с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е разпределено вземане на Д., ТД на Н.••-гр.П. в размер на 21 687 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответна на вземането 1789, 35 лв., както и вземане на Д., О. П., Д.М.•• за дължими ТБО за продадения недвижим имот 2 845, 38 лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответна на вземането 283, 23 лв., с което сумата за разпределение е изчерпана.

Видно е следователно, че от ЧСИ ясно е посочено и от съдържанието на разпределението в т.I и II е видно какви са вземанията на взискателите към момента на разпределението и техните привилегии. Относно вземането на „Б.Д.“АД е посочено и конкретно какви са дължимите суми за главница, законна лихва върху нея, изчислена към датата на разпределението 15.08.2023 г., неолихвяемото вземане, разноските по гражданско дело и таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, като в случая само относно това вземане (не и относно вземания на взискателите „Г.••••“ЕООД, „М.М.“ЕООД и „Д.••••“ЕООД) е от значение да се посочи какво включва общата сума на дълга към банката като ипотекарен кредитор с лихвите, тъй като само за вземането на този кредитор след това има разпределена сума при условията на чл.495 от ГПК, с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Неоснователно е затова твърдението на жалбоподателя, че разпределението е неправилно изготвено заради неяснота относно вземанията на взискателите към момента на разпределението, включително относно дължимите лихви.

В случая е предвидено в разпределението плащане с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД конкретно на ясно посочени в таблицата на стр.3 такси, които са дължими във връзка с осъществения изпълнителен способ и които са вече платени (конкретно описани в таблицата относно дата на начисляване, основание, брой, вид, сума без ДДС и с ДДС – съобщение до взискател за публична продан, съобщения за публична продан, хонорар на вещо лице, за опис на недвижим имот, за данъчна оценка на недвижимия имот, за образуване на изпълнително дело, две за имуществено проучване на длъжници, молба за вписване на възбрана до АВ, за покани за доброволно изпълнение, за уведомление до заложен кредитор, за възбрана), поради което не е и необходимо да се изготвя сметка за размера на дължимите такси съгласно чл. 79 от ЗЧСИ и постановление за разноски. Заявеното от жалбоподателя оплакване за липса на такава сметка е неоснователно.

Според жалбоподателя неправилно ЧСИ вместо след вземанията на „Б.Д.“АД, обезпечени с ипотека, да предвиди с остатъка от неразпределената сума (посочена като 26 604, 96 лв.) частично да се погасят в реда по чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД вземанията на заложния кредитор „Д.••••“ЕООД, ЧСИ не е включил тези вземания в разпределението, а погрешно е предвидил удовлетворяване на посочените вземания на ТД на Н.••-П. и на О. П., Д.М.••, ползващи се с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Видно е и понастоящем от посочените в ТРРЮЛНЦ обстоятелства относно ипотекарния длъжник „••“АД-гр.П., сега жалбоподател, че е отразено вписване от 8.11.2012 г. относно непарична вноска в неговия капитал на магазин, находящ се в гр.П., ул.“А.В."••, както и е вписан на 28.02.2014 г. залог на търговското предприятие на дружеството със заложен кредитор „Д.••••“ЕООД с посочена цена 2 000 079, 94 лв. и срок на особения залог 31.12.2014 г. Съгласно чл.10, ал.3, изр.1 от ЗОЗ, заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителното производство по ГПК, в което изпълнението е насочено върху заложеното имущество. Съгласно нормата на чл.10, ал.3, изр.2 и 3 от ЗОЗ обаче в тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението, като заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Освен това съгласно чл.12, ал.1 и ал.3 от ЗОЗ, учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лице от момента на вписването му, но когато ЗОЗ предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗОЗ, подлежащите на вписване по ЗОЗ обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя. Съгласно чл.21, ал.3 от ЗОЗ, договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан в съответния специален регистър, който се води за такива активи. Съгласно нормата на чл.22а, ал.1 от Правилника за вписванията в редакцията й към 28.02.2014 г., вписването на залог върху търговско предприятие (чл.21, ал.3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.“д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, което трябва да отговаря и на изискванията на чл.6. Съгласно нормата на чл.22а, ал.1 от Правилника за вписванията в редакциите й след измененията в ДВ, бр. 63/2014 г., вписването на залог върху търговско предприятие (чл.21, ал.3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.“д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, като към удостоверението се прилага вписаният в търговския регистър договор за особен залог заедно с нотариално заверена декларация с описани недвижимите имоти – собственост на предприятието, съгласно изискванията на чл. 6. Съгласно нормите на чл. 22а, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията в редакцията след измененията в ДВ, бр.92/2014 г., в сила от 7.11.2014 г., вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл.21, ал.3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.“д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, като когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението са прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог, и вписването на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите. Съгласно чл.30, ал.2 от ЗОЗ, действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл.26, ал.1 от ЗОЗ, като то може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл. В случая е видно от изпратеното от ЧСИ в копия досие на изпълнителното дело, че взискателят, по чието искане е образувано изпълнителното производство, „Б.Д.“АД-гр.С. е ипотекарен кредитор, в чиято полза с нотариален акт за договорна ипотека от 28.07.2008 г. (л.4 от досието на изпълнителното дело) е учредена ипотека от „••“АД-гр.П. върху недвижимия имот в гр. П. на ул.“А.В."••. Видно от приложения по изпълнителното дело договор за особен залог на търговско предприятие от 24.01.2014 г. (л.20), той е сключен между „Д.••••“ЕООД-гр.С. като заложен кредитор и „••“АД-гр.П. като залогодател, като в чл.4 е посочено, че договорът се сключва за срок до 31.12.2014 г. и той не съдържа описание на недвижим имот като част от търговското предприятие на дружеството-залогодател. С писмо от 29.03.2023 г. от ЧСИ е поискано издаване на удостоверение от АВ-Служба по вписванията-П. от имотния регистър относно недвижимия имот. Видно от приложените удостоверения от АВ-СВ-П. от 13.04.2023 г. (л.155) за периода 9.11.2007 г.-12.04.2023 г. и от 21.04.2023 г. (л.161) за периода 1.01.1991 г.-21.04.2023 г., относно този недвижим имот няма вписване в имотния регистър на особени залози на търговско предприятие на „••“АД-гр.П., включително няма вписване на такъв особен залог със заложен кредитор „Д.••••“ЕООД. С молба от 16.05.2023 г. (л.342) от дружеството „Д.••••“ЕООД е поискано от ЧСИ то да бъде конституирано като присъединен взискател по чл. 456 от ГПК за вземане в размер на 78 000 лв. по заповед за незабавно изпълнение от 4.10.2017 г. и изпълнителен лист, която сума представлява главница по запис на заповед от 10.05.2016 г. (с разпореждане от 22.05.2023 г. на ЧСИ присъединяването е отказано). С молба до ЧСИ от 1.06.2023 г. (л.374) е поискано от „Д.••••“ЕООД-гр.П. да бъде присъединено като взискател по делото в качеството му на кредитор по особен залог, учреден обаче от длъжника в изпълнителното производство „И.Г.••“ЕООД и вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на това дружество. Установява се следователно, че дружеството „Д.••••“ЕООД, което е заложният кредитор по особения залог, учреден от „••“АД, е Н.••равило искане за присъединяване на друго основание и нито е заявило съгласно чл.10, ал.3, изр.3 от ЗОЗ искане да упражнява правата си на присъединен взискател като заложен кредитор по особения залог, учреден от „••“АД като залогодател, нито е представило удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. След като съгласно вписаните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ особеният залог по начало е учреден със срок до 31.12.2014 г., като не се нито твърди, нито установява след изтичане на действието на вписването с петгодишния срок по чл.30, ал.2 от ЗОЗ действието на вписването да е продължено, и при липсата на съответна претенция на кредитора по особения залог в рамките на изпълнителното производство, както и при липсата на представяне от него на удостоверение за наличие за времето след образуването на изпълнителното дело през 2023 г. на вписан в регистъра по ЗОЗ особен залог и на декларация за актуален размер на така обезпечено вземане, по начало не се установява в изпълнителното производство „Д.••••“ЕООД да има понастоящем заложно право като заложен кредитор по особения залог. Освен това следва да се отчете, че не се нито твърди, нито установява този особен залог да е вписан в имотния регистър, като от изисканите от ЧСИ удостоверения е видна липсата на такова вписване, поради което той не е противопоставим на останалите взискатели в изпълнителното производство. На 15.08.2023 г. ЧСИ със заявление (л.459) е Н.••равил искане до ЦРОЗ за предоставяне на информация за наличие или липса на вписване по партидата на „••“АД и на 16.08.2023 г. е получено удостоверение (л.468) за вписвания за период 1.01.2013 г.-16.08.2023 г., в което не е посочено вписване на особен залог на търговското предприятие на това дружество със заложен кредитор „Д.••••“ЕООД. Неоснователно е затова твърдението на жалбоподателя, че права на това дружество в качество на заложен кредитор по особения залог следва да бъдат съобразявани при изготвяне на разпределението от ЧСИ, съответно, негово вземане да бъде предвидено при условията на чл. 495 от ГПК за удовлетворяване в поредност по чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД съгласно чл.16, ал.1 от ЗОЗ, след вземането на банката като ипотекарен кредитор и преди вземанията на Д. и О.та за данъци и такси за продавания на публичната продан недвижим имот.

В четвърти ред са посочени в разпределението вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД – за Д., ТД на Н.••-гр.П. 21 687 лв. (и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответна на вземането 1789, 35 лв.) и за Д., О. П., Д.М.•• за дължими ТБО за продадения недвижим имот 2 845, 38 лв. (и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответна на вземането 283, 23 лв.). Както е посочено в т.4 от ТР №2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, вземането на О.та за такса „битови отпадъци“ не се ползва със специалната привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, а с общата по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че погрешно ЧСИ е приел вземанията на О. П. за такса „битови отпадъци“ да се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД, докато те според жалбоподателя следва да имат поредност по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Видно е обаче от раздел I на разпределението, че вземането на ТД на Н.••-П. е в размер на 25 123, 87 лв., а това на О. П., Д.М.•• за задължения за ТБО е в размер на 3 296, 30 лв. Посочените в разпределението суми са по- малки от така посочените като дължими, но не е посочено от ЧСИ, че се касае за частично плащане, нито е посочен, нито е видно да е изчислен коефициент, приложим за определяне на размера на двете суми, посочени в разпределението, както основателно твърди жалбоподателят, тъй като съгласно чл. 136, ал.3 от ЗЗД вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. Основателно е следователно оплакването на жалбоподателя, че не е посочено в разпределението относно вземанията с поредност на удовлетворяване чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД на Д. за данъци за недвижимия имот и на О.та за ТБО, че е предвидено частично плащане на тези две вземания, както и какъв коефициент за съразмерност е приложен, съответно, как е той изчислен.

По начало относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ (т.нар. „такса за успех“), следва да се отчита, че, както ясно е посочено в мотивите по т.3 от ТР №2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2021 г., ОСГТК, със специалната привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват вземанията (независимо от титуляра им) както за авансово внесените от взискателя такси, така и за невнесените предварително от него такси по изпълнението, включително тези по т.26 от ТТРЗЧСИ. Затова е неоснователно оплакването, че неправилно ЧСИ е приел за привилегировени по реда на чл. 136 от ЗЗД собствените си вземания за заплащане на пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. В случая тези такси са посочени относно вземанията с привилегии по чл.136, ал.1, т.2, т.3 и т.6 от ЗЗД в същата поредност, както за всяко едно от тези вземания, предвид обстоятелството, че сумите към момента на изготвяне на разпределението не са събрани, а то се изготвя при условията на чл. 495 от ГПК.

Основателно е обаче оплакването на жалбоподателя, че по неправилен начин е изчислена дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

За вземането с привилегията по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД на О. П., Д.М.•• за дължими ДНИ за продадения недвижим имот посочената от ЧСИ (и в раздел I) сума е 3 484, 49 лв. Съгласно т.26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като когато тя е от 1000 до 10 000 лв. таксата е 100 лв. плюс 8 на сто от горницата над 1000 лв. В случая таксата се изчислява на (100 лв. плюс 8% от 2 484, 49 лв. или 198, 76 лв.) 298, 76 лв., плюс 59, 75 лв. за ДДС, общо 358, 51 лв., а посочената в разпределението е 346, 85 лв. С оглед обаче на принципното положение, посочено в мотивите по т.1 от ТР №2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2021 г., ОСГТК, че ако присъединен по право кредитор е включен в разпределението, но неправилно е изчислена припадащата му се сума, при липса на жалба от този взискател съдът не следи служебно за тази незаконосъобразност, както и като се отчита, че промяна на размера на таксата би бил в ущърб на жалбоподателя (вярната цифра 358, 51 лв. е по-голяма от посочената в разпределението346, 85 лв.), при приложение и на принципа да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба (чл. 271, ал.2, изр.2 от ГПК) следва да се приеме, че няма основание разпределението да бъде коригирано в тази негова част – относно посочената за разпределение за такса за ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ сума. Относно този размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, посочен в разпределението по чл.495 от ГПК – 346, 85 лв. разпределението следва да бъде изменено само в частта му по т. I с посочване на вярната цифра (358, 51 лв. вместо 346, 85 лв.).

За вземането с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД в размер на 663 517, 27 лв. е посочена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 19 788, 41 лв. Съгласно т.26, б.“е“ от ТТРЗЧСИ таксата е 5220 лв. плюс 2 на сто за горницата над 100 000 лв. или в случая (5220 лв. плюс 2% от 553 517, 27 лв. или 11070, 34 лв.) 16 290, 34 лв., плюс 3258, 07 лв. за ДДС или 19 548, 41 лв., а посочената в разпределението е 19 788, 41 лв. Следва при тези обстоятелства разпределението да се коригира, като се предвиди такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер не на 19 788, 41 лв., а в размер на 19 548, 41 лв. Следва да се коригира и тази цифра в раздел I от разпределението. Тази корекция води до промяна в размера на остатъка за разпределение за вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД – вместо посочената в разпределението сума за остатък 26 604, 96 лв. вярната сума на остатъка е 26 844, 96 лв. Това налага да се извърши промяна в разпределението относно сумите, предвидени за разпределение в поредността по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД.

Следва при тези обстоятелства още да се посочи, че за вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД на ТД на Н.••-П. в размер на 21 687 лв. и на О. П., Д.М.•• за дължими ТБО за продадения недвижим имот 2 845, 38 лв. таксите по т.26 от ТТРЗЧИ също са неправилно изчислени – те са посочени като 1789, 35 лв. и 283, 23 лв., а изчислени съгласно т.26, б.“г“ и чл.26, б.“в“ от ТТРЗЧИ те са (820 лв. плюс 6% от 11 687 лв. или 701, 22 лв.) 1521, 22 лв., плюс 304, 24 лв. за ДДС или 1825, 46 лв., и (100 лв. плюс 8% от 1845, 38 лв. или 147, 63 лв.) 247, 63 лв., плюс 49, 53 лв. за ДДС или 297, 16 лв. Доколкото обаче се променя остатъкът на сумата за разпределение за вземанията в класа по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, ще следва сега да се извърши ново разпределяне на сумите, като се изчисли върху новите суми и съответната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Остатъкът на сума за разпределение след предвидената съгласно чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД сума за ипотекарния кредитор „Б.Д.“АД в размер на 663 517, 27 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 19 548, 41 лв. е (709 910, 64 лв. минус 663 517, 27 лв. минус 19 548, 41 лв.) 26 844, 96 лв. Тъй като вземанията, които следва да бъдат удовлетворени в поредността по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД са две – на Д. за данъци за недвижимия имот в размер на 25 123, 87 лв. (и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 2072, 92 лв.) и на О.та за ТБО 3296, 30 лв. (и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 340, 44 лв.), общо 30 833, 53 лв. или повече от остатъка за разпределение 26 844, 96 лв. - следва съгласно чл. 136, ал.3 от ЗЗД те да се удовлетворят съразмерно. Коефициентът за съразмерност в случая е равен на 0, 8706417980, получен като частно при делението на остатъка за разпределение от 26 844, 96 лв. и общия размер на вземанията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД от 30 833, 53 лв. При прилагането на този коефициент сумите, за които следва да се предвиди в разпределението по чл. 495 от ГПК плащане, са, както следва: в полза на Д. за данъци за недвижимия имот (25 123, 87 лв. по 0, 8706417980) 21 873, 89 лв. и такса върху тази сума по т.26 от ТТРЗЧСИ (2072, 92 лв. по 0, 8706417980) 1804, 77 лв., в полза на О. П. за ТБО (3296, 30 лв. по 0, 8706417980) 2 869, 90 лв. и такса върху тази сума по т.26 от ТТРЗЧСИ (340, 44 лв. по 0, 8706417980) 296, 40 лв.

Относно посочените в т. I от разпределението такси по т.26 от за вземанията на взискатели, в чиято полза суми не са предвидени за разпределение съгласно чл.495 от ГПК и тези вземания няма да бъдат удовлетворявани е по начало безпредметно да се изчислява такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което няма основания евентуално разпределението да се коригира в тази негова част и затова сега и не се извършва проверка дали посочените три суми са правилно изчислени.

Установява се следователно, че подадената до апелативния съд жалба от жалбоподателя „••“АД-гр.П. с вх. № 4594/6.02.2024 г. е частично основателна, съответно, частично основателна е и подадената до окръжния съд жалба от дружеството с вх. № 31 533/21.08.2023 г. Решението на окръжния съд, с което посочените по-горе неправилности – грешки в пресмятането на сумите за такси по т.26 от ТРРЗЧСИ и неправилност във връзка с прилагане на правилото на чл. 136, ал.3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването на вземанията с поредност по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД - не са констатирани и отстранени, а е отхвърлена изцяло подадената жалба, следва да бъде отменено, като апелативният съд съгласно т.2 от ТР № 2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2021 г., ОСГТК следва да потвърди частично разпределението и да го отмени частично, като само в отменената част извърши разпределение съобразно изложените по-горе съображения и изводи, без да е необходимо в случая да се изготвя изцяло ново разпределение. Както е посочено в мотивите по т.1 от посоченото тълкувателно решение, съдът може да измени извършеното от СИ разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси, като с оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 от ГПК норма на чл. 463 от ГПК в производството по разглеждане на жалбата против разпределението съдът прилага правилата на въззивното обжалване. Посочено е също така, че при уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на СИ и това разпределение ще бъде задължително за СИ по силата на чл. 278, ал.3 от ГПК. Посочено е още, че уважаването на жалбата, с оглед конкретния й предмет, не винаги води до необходимост от промяна на цялото разпределение. Прието е, че относно законосъобразността на разпределението съдът е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна той може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.

При тези обстоятелства след отмяната на обжалваното решение на окръжния съд следва да бъде отменено обжалваното разпределение в неговите части, както следва: (1) в раздел I „Взискатели и размер на вземанията“ в №1 по т.1.6, като вместо невярно посочената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 19 788, 41 лв. се посочи верният размер 19 548, 41 лв.; (2) в раздел I „Взискатели и размер на вземанията“ в №3 по т.3.2, като вместо невярно посочената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 346, 85 лв. се посочи верният размер 358, 51 лв.; (3) в раздел I „Взискатели и размер на вземанията“ в №3 по т.3.4, като вместо невярно посочената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 328, 12 лв. се посочи верният размер 340, 44 лв.; (4) в частта на разпределението на суми в т.3 от трети ред за вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД вместо невярно посочената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 19 788, 41 лв. се посочи верният размер 19 548, 41 лв. и остатъкът за разпределение след погасяване на вземанията от трети ред вместо 26 604, 96 лв. се посочи 26 844, 96 лв.; (5) в частта на разпределението на суми в т.4 от четвърти ред на вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД за втори взискател Д. ТД на Н.••-П. вместо сумата 21 687 лв. се посочи 21 873, 89 лв., вместо пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съответна на вземането 1 789, 35 лв. се посочи 1804, 77 лв., за трети взискател Д., О. П., Д.М.•• за дължими ТБО за продадения недвижим имот вместо 2 845, 38 лв. се посочи 2 869, 90 лв. и вместо пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съответна на вземането 283, 23 лв. се посочи 296, 40 лв. Следва да бъде потвърдено обжалваното разпределение в останалите негови части.

За прегледност следва да се посочи, че след така извършените изменения същинското разпределение на сумата 718 098, 98 лв., изготвено съгласно чл.495 от ГПК, е в следния вид:

1. От първи ред – вземанията с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД – за първи взискател „Б.Д.“АД, ЕИК ••••••••• – сумата 4 357 лв., включваща платени такси и разноски, начислени по ТТРЗЧСИ (посочени в таблицата на стр.3 от разпределението); остатък за разпределение след погасяване на вземанията от първи ред 713 741, 98 лв.;

2. От втори ред – вземанията с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД – за трети взискател Д., О. П., Д.М.•• за дължими ДНИ за продадения недвижим имот 3 484, 49 лв.; пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съответна на събраното вземане 346, 85 лв.; остатък за разпределение след погасяване на вземанията от втори ред 709 910, 64 лв.;

3. От трети ред – вземанията с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД – за първи взискател „Б.Д.“АД, ЕИК ••••••••• 663 517, 27 лв.; пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съответна на вземането 19 548, 41 лв.; остатък за разпределение след погасяване на вземанията от трети ред 26 844, 96 лв.;

4. От четвърти ред – вземанията с привилегия на основание чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД – за втори взискател Д., ТД на Н.••-П. 21 873, 89 лв.; пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съответна на вземането 1804, 77 лв.; за трети взискател Д., О. П., Д.М.•• за дължими ТБО за продадения недвижим имот 2 869, 90 лв.; пропоционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съответна на вземането 296, 40 лв.; остатък за разпределение след погасяване на вземанията от четвърти ред 0, 00 лв.

С оглед на гореизложеното съдът