Решение № 65 от 22.4.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 43/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С Присъда № 40/30.10.2024 г., постановена по НЧХД № 82/2024 г., Районен съд – Велико Търново е признал подсъдимата А. Т. С. за невиновна по обвинението в това, че в периода 15.08.2019 г. – 31.12.2019 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, въвела и поддържала заблуждение в Н. В. Н., с което му причинила имотна вреда за сумата от 50 000 лева, като причинената вреда е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Подсъдимата А. С. е призната за невиновна и по обвинението в това, че на неустановена дата в периода 01.01.2020 г. – 20.01.2020 г., присвоила чужди движими вещи, принадлежащи на Н. В. Н., поверени й да ги пази, а именно златни накити с общо тегло от 160 грама, включващи 3 гривни, 5 пръстена, 3 чифта обеци, два ланеца, буква „Н“, като обсебването е в големи размери, поради което и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от тъжителя Н. Н. граждански иск срещу подсъдимата А. Т. С. за сумата от 59 000 лева, от които 50 000 лева представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1 НК и 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от адв. С. С., в качеството му на повереник на частния тъжител Н. Н.. В подадената въззивна жалба се заема становище за необоснованост и неправилност на обжалваната присъда, като счита, че същата е постановена в противоречие с материалния закон, на процесуалния закон и се явява явно несправедлива по отношение на тъжителя. Счита, че от доказателствата по делото не е установено, че подсъдимата С. и частният тъжител Н. са съжителствали на семейни начала, поради което и делото е следвало да бъде разгледано като такова от общ характер. Посочва, че подсъдимата и тъжителят са живеели заедно, но не съпружески, а като приятели. В тази връзка, счита, че впечатленията на св. К. В. и св. Т. К. са недостатъчни да установят обратното, а св. С. Р. живее в чужбина, поради което и няма преки впечатления относно тези факти. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил противоречие в показанията дадени от св. К. В., дадени по НЧХД № 1680/2021 г. на ВТРС и по настоящото дело. Счита, че неправилно съдът не е отчел, че постановление на органите на досъдебното производство не е връчено на тъжителя, а на неговия брат, с което тъжителят е лишен от възможност да обжалва същото. Посочва, че от представените доказателства се установява, че след като подсъдимата С. се е запознала с Н., е започнала да тегли множество заеми и да погасява такива, като счита, че е следвало да се изиска справка от Централния кредитен регистър в тази връзка. Счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен факта, че при даване на пари или други заместими вещи, обикновено не присъстват други свидетели. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като подсъдимата бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатите й обвинения, а алтернативно – делото да бъде прекратено и да бъде образувано като наказателно дело от общ характер. Моли да бъдат обсъдени допуснати нарушения при връчване на актове от органите на досъдебното производство на тъжителя. По делото е депозирано допълнително становище от адв. С., в което посочва, че правата на частния тъжител са нарушени, тъй като не му е връчено лично постановление от досъдебното производство, а същото е връчено на неговия брат. Поддържа изложените в жалбата доводи относно това, че подсъдимата и тъжителят не са живеели на съпружески начала и делото следва да бъде разгледано като такова от общ характер. Счита, че правата на доверителя му са били нарушени, тъй като е лишен от възможност да дава обяснения. Моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато във фаза на досъдебно производство или за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства. Пред въззивния съд повереникът адв. С. и тъжителят Н. Н. не се явяват. Защитникът на подсъдимата адв. К. заема становище за неоснователност на жалбата, като счита, че постановената оправдателна присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че възраженията, че делото следва да бъде разгледано като такова от общ характер са неоснователни, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че тъжителят и подсъдимата са живеели заедно, в едно домакинство в процесния период. Посочва, че по делото не е доказано от обективна и субективна страна подсъдимата С. да е извършила престъпление, поради което моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Подсъдимата С. поддържа казаното от защитника й. В последната си дума, подсъдимата моли да се потвърди първоинстанционната присъда. Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба е процесуално допустими като подадена от Л., имащо право и интерес да обжалва процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното: Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите и е приобщил писмените доказателства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са наЛ. основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното преповтаряне. Собственият анализ на доказателствените източници, направен от въззивния съд не доведе до промяна на установените от първата инстанция фактически положения, като се налага известно детайлизиране с оглед направените пред настоящата инстанция възражения, при което настоящият съдебен състав намери следното: Подсъдимата А. Т. С. е родена на ••.••.•••• г. в гр. •••, с постоянен адрес гр. •••, кв. •••, българка, български гражданин, със средно образование, разведена, неосъждана, работеща, ЕГН ••••••••••. Тъжителят Н. Н. и подсъдимата А. С. се запознали през 2019 г. по интернет. Тъжителят живеел в с. •••, заедно със своята майка – св. И., където отглеждали животни, а подс. С. на квартира в гр. •••. Видно от приложените по делото писмени доказателства – служебна бележки от 14.01.2019 г., от 30.09.2019 г., както и приложените данъчни декларации, от отглеждането на животните и продажбата на млякото, тъжителя получавал доходи, като за периода октомври 2018 г. – септември 2019 г. получил 12 075 лева. В последствие двамата се сближили и тъжителят започнал ежедневно да пътува до гр. ••• и да нощува при подсъдимата С.. През деня се връщал в с. •••, грижел се за животните, след което пак се връщал при С. в гр. •••. Няколкократно Н. водил подсъдимата С. в дома си в с. •••, където преди живеел с майка си, като през есента на 2019 г., тъжителят представил подсъдимата С., като снаха на своята майка и споделил, че имат планове да си закупят апартамент. Около този период и тъжителят започнал да разпродава животните от стопанството, като продал общо 54 крави. Междувременно тъжителят направил ремонт на санитарните помещения и кухнята в жилището, наето от подсъдимата С.. Закупил и различни мебели и домашни електроуреди – телевизор, пералня, микровълнова, хладилник. Освен в жилището тъжителят участвал в ремонта и обзавеждането на заведение, което стопанисвало •••, представлявано от синът на подсъдимата С. – св. Н. К. Заведението се намирало в гараж в близост до жилището на С., като тъжителят участвал в ремонта и обзавеждането на същото. Направил конструкция за поставяне на тента пред заведението и закупил и различни електроуреди. По това време - от декември 2019 г. до март 2020 г., тъжителят и подсъдимата С. живеели в нейното жилище, което тя ползвала под наем. След този период отношенията между двамата се влошили и тъжителят напуснал жилището на подсъдимата и си наел квартира в същия квартал. С помощта на синът си - св. Н., тъжителят си прибрал от жилището на подсъдимата А. вещите, които бил закупил – диван, телевизор, хладилник, пералня, маса, микровълнова фурна и ги преместил в своята квартира. Видно от приложения трудов договор от 14.02.2020 г., тъжителят постъпил на работа при •••, на длъжност – шофьор на товарен автомобил за международни превози. При така установеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед събраните по делото доказателства, повдигнатите с тъжбата обвинения срещу подсъдимата С. за извършени от нея престъпления по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 НК, както и по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, са недоказани, като преди да бъдат изложени конкретните съображения за този извод, следва да бъде отговорено на възражението на жалбоподателя, според което в случая не са наЛ. предпоставките по чл. 218в, т. 2 НК и делото следва да бъде разгледано като такова от общ характер. На първо място, следва да се посочи, че цитираната разпоредба намира приложение единствено спрямо определени престъпления, между които и обсебване и измама, за които в настоящия случай е повдигнато обвинение на подсъдимата С.. На следващо място, за да се приложи разпоредбата и наказателното преследване да се възбужда по тъжба на пострадалия, а не чрез обвинителен акт, следва да са наЛ. две кумулативни предпоставки – предмет на престъплението да е частно имущество и да е наЛ. определена семейноправна връзка между пострадал и подсъдим, или те да „живеят в едно домакинство“. В случая предмет на инкриминираната деятелност несъмнено е частно имущество на тъжителя, доколкото повдигнатите на подсъдимата С. обвинения касаят пари, собственост на тъжителя, както и притежавани от него златни накити, оставени от починалата му жена. В случая не е наЛ. семейноправна връзка между тъжителят и подсъдимата, но настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите са живеели в едно домакинство в периода от декември 2019 г. до март 2020 г., поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая наказателното преследване се възбужда по частна тъжба от пострадалия, а не по общия ред. От събраните по делото доказателства /показанията на св. Г. Н., В., К., Т./ несъмнено се установява, че тъжителят и подсъдимата С. са имали връзка. Съдът намира, че от доказателствата се установява, че те са заживели заедно в едно домакинство през м. декември 2019 г., като са обитавали квартирата на С. в кв. •••. Посочените показания се подкрепят и от обясненията на подсъдимата С., които макар да имат двойствена природа - средство за защита и доказателствено средство, в тази им част следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото са подробни, непротиворечиви и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този извод не се опровергава от факта, че тъжителят си е ходел до село •••, за да се грижи за животните, с които е разполагал към онзи момент и след това се е връщал обратно в гр. •••, където е обитавал квартирата на подсъдимата. Ежедневното пътуване до друго населено място, във връзка със служебни ангажименти, не променя факта, че всяка вечер тъжителят Н. се е връщал в процесната квартира, обитавана от подсъдимата С., където е живял и нощувал. Наличието на интимна връзка между двамата, както и факта, че обитават едно общо жилище към процесния период, означава, че те са живеели в едно домакинство по смисъла на чл. 218в, т. 2 НК. Връзката между тях и съжителството им, макар и косвено, се потвърждава и от свидетелските показания, според които тъжителят е представял пред семейството си (майка си) подсъдимата С. като бъдеща снаха, като съшият е извършвал ремонтни дейности в квартирата на подсъдимата, закупил е мебели и оборудване и регулярно е нощувал там. Посоченият извод не се опровергава от показанията на св. М. Н., тъй като в тази част показанията му са неконкретизирани и до голяма степен преразказват това, което тъжителят му е казал, а не негови лични впечатления, като същевременно не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Изводите за съвместното съжителство в общо домакинство на подсъдимата и тъжителя не се опровергава и от показанията на св. В. Т., който твърди, че те са били във връзка, като заявява, че не са живеели „на семейни начала“, но в същото време посочва, че тъжителят не е живеел при него, а всяка сутрин е пътувал до с. •••, след което се е прибирал всяка вечер при подсъдимата С.. В тази им част показанията са вътрешно противоречиви, тъй като свидетелят твърди, че подсъдимата и тъжителят са живеели заедно, но същевременно счита, че това съжителство не е било на семейни начала, макар да са били във връзка. С оглед гореизложеното, възраженията, че разпоредбата на чл. 218в, т. 2 НК е неприложима са неоснователни и правилно първоинстанционният съд е приел, че деянията, за които е обвинена подсъдимата С. се преседяват по тъжба на пострадалия и не подлежат на разглеждане по общия ред. По отношение на обвинението по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 В депозираната частна тъжба се твърди, че подсъдимата А. С. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, като в периода 15.08.2019 г. – 31.12.2019 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е въвела и поддържала заблуждение в Н. Н., с което му причинила имотна вреда за сумата от 50 000 лева, като причинената вреда е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 НК може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. Втората форма е поддържане на заблуждение, т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на жертвата или вече са били създадени от подсъдимия или от друго Л.. За да е наЛ. измама, необходимо е адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение, което го мотивира да извърши имуществено разпореждане. В тази връзка, при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно Л., неговото поведение и настъпването на имуществената щета. Видно от депозираната пред първоинстанционния съд тъжба, според частното обвинение подсъдимата С. е осъществила и двете форми на изпълнителното деяние, като е въвела в заблуждение тъжителя и е поддържала създадените в него неверни представи, че двамата ще създадат семейство, поради което той трябва да се разпореди с притежаваните от него животни и да изтегли кредит за закупуване на жилище. На първо място, настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимата С. е въвела Н. в заблуждение или да е поддържала такова, че ще живеят съвместно и ще си купуват жилище в гр. •••. Както вече бе посочено, от показанията на свидетелите Г. Н., В., К., Т. несъмнено се установява, че подсъдимата С. и тъжителят Н. са били във връзка, като са живеели заедно в квартирата на подсъдимата в кв. •••, като съдът не констатира противоречия в показанията на св. В., каквито се твърдят в депозираната въззивна жалба. Поради това, съдът намира, че няма как подсъдимата да е въвела Н. в заблуждение относно съвместното им съжителство, което от събраните по делото доказателства се установява, че се е осъществило. Освен това, както посочва и първоинстанционният съд, дори да са били наЛ. някакви очаквания у тъжителя относно съвместния им живот и бъдеще с подсъдимата С., това не означава, че е осъществено изпълнителното деяние на измамата по смисъла на НК. За да е осъществено изпълнителното деяния, следва не просто дадено Л. да е въведено в заблуждение, а това да е довело до правно значимо поведение, в причинна връзка със заблуждението, което е причинило на пострадалия имуществената вреда. В настоящия случай, нито от събраните в хода на производството писмени доказателства, нито от свидетелските такива, се установява, че тъжителят е извършил такова правно значимо поведение, което го е увредило и то в причинна връзка със създадени или поддържани от подсъдимата неверни представи. На следващо място, по делото липсват доказателства, че частният тъжител е осъществил конкретен акт на имуществено разпореждане във връзка със създадени или поддържани у него неверни представи, в следствие на което да е претърпял твърдените в тъжбата вреди. В тъжбата се твърди, че тъжителят е въведен в заблуждение от подсъдимата С., поради което той е продал кравите си, за да си закупят апартамента в гр. •••, към който се били насочили и към този момент е бил обитаван от тях. От събраните по делото гласни доказателства се доказа, че към този момент апартаментът не е бил в продажба и липсват каквито и да било доказателства някога да са водени преговори за продажба на това жилище, нито подсъдимата да е закупила същото впоследствие. Липсват и доказателства по делото дали и в какъв размер тъжителят е извършил определено имуществено разпореждане за закупуване на оборудване на хранително-питейно заведение, нито то да е било извършено поради въвеждане на тъжителя в заблуждение от подсъдимата. Освен това, макар от показанията на св. М. Н., Г. Н. да се установява, че тъжителят Н. е продал част от животните, за които се е грижел, липсват категорични доказателства относно това кога всъщност е извършена тази продажба, каква е сумата получена от нея и в чия полза са отишли получените парични средства. Нещо повече, от показанията на св. Г. Н. се установява, че тъжителят е продал кравите в периода 2018 – 2020 г., което е индиция, че тези продажби са осъществени дори преди той да се е познавал с подсъдимата С., като същевременно свидетелят твърди, че продадените крави са били собственост на майка му, а не на тъжителя Н.. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя изложеното в обжалваната присъда, че представените в съдебно заседание доказателства, че подсъдимата е погасявала част от задълженията си, всъщност не доказва по никакъв начин от къде произхождат средствата, с които тя е погасявала задълженията си и съответно не се доказва тези средства да са предоставени от частния тъжител и да са свързани с продадените от него животни. Поради това и неоснователни са възраженията, че съдът е следвало да съобрази, че след като подсъдимата се е запознала с Н., е започнала да тегли множество заеми и да погасява такива, доколкото това по никакъв начин не доказва фактите от предмета на доказване и че тези действия са свързани с парични средства, предоставени от тъжителя. Освен това, от представените по делото доказателства несъмнено се установява, че тъжителят е имал множество заеми, които предхождат периода на съжителство между него и подсъдимата, което е индиция, че той е имал нужда от парични средства за тяхното погасяване. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. М. Н. в частта, в която свидетелят заявява, че „доколкото знам цялата сума от тези животни е отишла там“. В тази част показанията са неконкретизирани, непълни и не става ясно дали свидетелят възпроизвежда свои лични впечатления или преразказва думи, които е чул от тъжителя, както и дали според него парите са били предназначени за закупуване на общо жилище, както се твърди в тъжбата, за ремонт на квартирата на подсъдимата или за нещо друго. Действително от свидетелските показания на св. М. Н., Г. Н., а и от обясненията на подсъдимата С., се установява, че тъжителят Н. е закупил оборудване и обзавеждане за квартирата, но от посочените гласни доказателства, а и от показанията на св. В., св. Т. и св. С. Радославова, се доказа по несъмнен начин, че той е взел всички вещи, които е купил. Посочените показания са подробни, непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си, поради което и правилно са кредитирани от първоинстанционния съд в тази им част. Предвид изложеното, от установената по делото доказателствена съвкупност, не може да бъде направен категоричен и еднозначен извод, че подсъдимата С. е въвела в заблуждение или поддържала такова у тъжителя Н., в следствие на което той да извърши имуществено разпореждане, довело до неговото имуществено ощетяване. В тази връзка, повереникът на частният тъжител навежда възражения, че при даване на пари или други заместими вещи, обикновено не присъстват други свидетели, което е следвало да бъде обсъдено от първоинстанционния съд. Действително в много случаи предаването на пари или заместими вещи се извършва не пред свидетели, но това не означава, че е възможно присъдата да почива на предположения при липса на доказателства по делото, поради което и първоинстанционният съд е изградил доказателствените и правните си изводи с оглед събрания по делото доказателствен материал. Както е приел и първоинстанционният съд, при недоказаност на основните признаци от фактическия състав на престъплението измама, не е необходимо да се обсъжда наличието на квалифициращите обстоятелства – особено големи размери и особено тежък случай. За пълнота на изложението, за да е наЛ. квалифициращ признак особено големи размер, имотната вреда следва да се равнява на 140 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието, което към 2019 г. възлиза на минимум на 78 400 лева, като в частното обвинение не се съдържат твърдения за вреда в посочения или по-голям размер. При недоказаност на обвинението от обективна страна, не е необходимо и подробно да бъде анализирана субективната страна на повдигнатото обвинение, но настоящият съдебен състав намира, че обвинението е недоказано и от субективна страна. От субективна страна за измамата е характерно, че деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът съзнава, че възбужда и/или поддържа заблуждение у пострадалия и че именно вследствие на тези негови действия, измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. Деянието се извършва при наличието на специфична користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. По делото липсват доказателства подсъдимата С. да е съзнавала, че у тъжителят са наЛ. неверни представи относно тяхното съвместно съжителство и закупуване на общ недвижим имот, нито такива умишлено да са били създадени от нея. По делото липсват и доказателства за наличие на користна цел у подсъдимата С. във връзка с тези представи, което да доведе до имотна облага било за нея, било за трето Л.. Действително не е необходимо при наличие на користната цел тя да е била постигната, като е достатъчно тя да е била налична към момента на инкриминираната деятелност. Въпреки това, липсват на каквито и да било преки или косвени доказателства за наличие на користна цел у подсъдимата, което води до единствения законосъобразен извод за недоказаност на обвинението и от субективна страна. С оглед гореизложеното, повдигнатото спрямо подсъдимата А. С. обвинението по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 НК, за това, че в периода 15.08.2019 г. – 31.12.2019 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, въвела и поддържала заблуждение в Н. В. Н., с което да му е причинила имотна вреда за сумата от 50 000 лева, като причинената вреда е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, е недоказано от обективна и субективна страна, поради което и правилно подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото й обвинение. По отношение на обвинението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК: От обективна страна, за да е наЛ. престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, е необходимо чуждата вещ предмет на обсебване да се е намирала на определено правно основание във фактическата власт на дееца. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се доказа тъжителят Н. да е предал във владението на подсъдимата твърдените златни накити. Макар свидетелите Г. Н. и М. Н. да свидетелстват пред съда, че покойната съпруга на тъжителя е имала златни накити, които след нейната смърт са останали в него, то никой от тях не е пряк очевидец на това, че те са били предадени на подсъдимата С.. В показанията св. М. Н. посочва, че знае от тъжителя, че той е дал златните накити на подсъдимата. В тази част, свидетелските показания не могат да бъдат кредитирани от една страна, защото не се подкрепят от събрания доказателствен материал, а от друга, защото преразказват думи на тъжителя, а не преки впечатления на свидетеля. В тази връзка и доколкото е наЛ. възражение, че тъжителят е бил лишен от възможност да дава обяснения, следва да се посочи следното: По делата от частен характер, каквото е и настоящото, частният тъжител е страна в процеса, която предявява обвинението и го поддържа пред съда. НПК не допуска сливане на процесуални качества, поради което макар тъжителят да е пострадал от престъплението от частен характер, при тази категория дела, той встъпва в процеса като страна, която осъществява обвинителната функция и не може да бъде разпитан като свидетел именно поради наличието на несъвместимост между двете процесуални качества - страна и свидетел. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС - Решение № 184 от 21.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 801/2019 г., III н. о., НК и Решение № 105 от 16.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г., II н. о., НК. Този извод не се променя и от факта, че в настоящото производство са приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от частния тъжител, тъй като той продължава да е страна в процес и да осъществява обвинителната функция. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал разпит на тъжителя, а правилно е оставил това искане без уважение. Доколкото частното обвинение използва израз „даване на обяснения“, следва да се посочи, че единствено подсъдимите лица могат да дават обяснения по наказателни дела, а не и други страни или участници. С оглед изложеното, посочената забрана за съвместяване на качеството тъжител и свидетел не може да бъде преодоляван и чрез кредитиране на свидетелски показания, които преразказват впечатления на самия тъжител, като отново следва да се подчертае, че в случая те не се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Освен, че по делото не се установява подсъдимата С. да е упражнявала фактическа власт върху процесните накити на някакво правно основание, липсват и доказателства тя да е осъществила престъпно присвояване - чрез юридическо или фактическо разпореждане, което да осуети възможността на собственика да се разпорежда с нея. Макар в показанията си свидетелите да сочат, че златните накити са изчезнали, те не представят пред съда информация кога, как и при какви обстоятелства и условия те са изчезнали. Следователно, липсват доказателства подсъдимата С. да е упражнявала власт върху златните накити на правно основание, нито да се е разпоредила с тях било то юридически, или фактически. Така повдигнатото обвинение е недоказано и от субективна страна. Дори и да се приеме, че тъжителят е предоставил на подсъдимата сочените накити, за което не бяха събрани доказателства по делото, то от субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че владее или пази чужда движима вещ, на конкретно правно основание, да съзнава правомощията си по отношение на вещта и собственика им и да съзнава, че с разпореждането си излиза извън предоставените му правомощия. Както посочва и първоинстанционният съд, данни и доказателства в тази насока облаче липсват. С оглед гореизложеното, повдигнатото спрямо подсъдимата А. С. обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата в периода 01.01.2020 год. – 20.01.2020 год., е присвоила чужди движими вещи, принадлежащи на Н. В. Н., поверени й да ги пази, а именно златни накити с общо тегло от 160 грама, включващи 3 гривни, 5 пръстена, 3 чифта обеци, два ланеца, буква „Н“, като обсебването е в големи размери, е недоказано от обективна и субективна страна, поради което и правилно подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото й обвинение. Според разпоредбата на чл. 303 НПК, съдът признава дадено Л. за виновно в извършване на определено престъпление, само и единствено когато, повдигнатото срещу него обвинение е доказано по несъмнен начин, тъй като осъдителната присъда не може да почива на предположения. С оглед направения доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира, че повдигнатите срещу подсъдимата обвинения се градят изцяло на недоказани по делото факти и не могат да обосноват постановяване на осъдителна присъда. В заключение, настоящият съдебен състав намира, че и двете обвинения спрямо подсъдимата С. са недоказани както от обективна, така и от субективна страна. Тежестта за доказване лежи върху частното обвинение, което в процесния случай не е представило убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а съгласно чл. 303 НПК осъдителната присъда следва да почива на категорични, непротиворечиви доказателства, които без съмнение доказват осъщественото изпълнително деяние, авторството и вината. Липсата на такива, както е в процесния случай, води до единственото законосъобразно и крайно решение, а именно оправдаването на подсъдимата по повдигнатите й обвинения по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 НК и по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК. По отношение на субективно съединените граждански искове: По отношение на предявените от частния тъжител граждански искове против подсъдимата за претърпени имуществени вреди в размер на 59 000 лева, от които 50 000 лева обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1 НК и 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, съдът намира, че доколкото са свързани с резултата от признаването на дееца за виновен, или респ. неговото оправдаване, в конкретния случай правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. Видно от събраните по делото доказателства, в случая липса противоправно деяние, което е елемент от обективната страна на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Доколкото нито едно от описаните в тъжбата изпълнителни деяния не беше доказано по предвидения процесуален ред и беше констатирано липсата на деликт по време, място и вина на дееца, което да доведе до увреждане на пострадалия и претърпяване на вреди, присъдата следва да бъде потвърдена и в частта, в която предявените искове са били отхвърлени. По отношение на поддържаното възражение в жалбата и допълнението към нея, че правата на частния тъжител са нарушени, тъй като не му е връчено лично постановление от органите на досъдебното производство, а същото е връчено на неговия брат, съдът намира същото за неоснователно. На първо място, следва да се посочи, че редът за връчване както в съдебното, така и в досъдебното производство, е уреден в чл. 178 и сл. НПК. Според чл. 180, ал. 2 НПК, когато Л.то, за което е предназначено съобщението отсъства, то съобщенията и призовките се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. В случая процесното постановление, с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 НПК е било спряно наказателното производство, е връчено на пълнолетен член от семейството на тъжителя, а именно неговия брат – Г. Н., който се е задължил да му го предаде. Следователно, не са наЛ. доказателства връчването да е било нередовно и са спазени изискванията на чл. 180 НПК. Дори да бяха наЛ. данни за допуснато нарушение, то тъжителят е разполагал със съответната възможност да го обжалва по предвидения в закона ред и начин, като настоящият съдебен състав намира, че не е наЛ. основание за преразглеждане на посочения прокурорски акт. Освен това, за пълнота на изложението, тъй като постановлението касае спиране на наказателното производство, тъй като престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, следва да се посочи, че и двете съдебни инстанции по делото единодушно приемат, че инкриминираната деятелност се преследва по тъжба на пострадалия, като са изложени подробни аргументи в тази насока. Предвид всичко гореизложено и доколкото не се констатираха основания за нейната отмяна или изменение, първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена в цялост. Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК вр. чл. 338 НПК‚ Великотърновски окръжен съд