Решение № 1375 от 7.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12966/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 10270/21.09.2022 г. по гр. д. № 31 119/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в, ответникът по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 361 ТЗ сумата 3 422, 69 лева e осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на договор за спедиция, сключен през месец януари 2021г. във връзка с извършването на транспорт на 3650 използвани укрепващи колани от гр. Бермео, Испания до гр. Бургас, България, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата Също така за неоснователно като разгледано по същество е прието възражението за прихващане сторено в срока по чл. 131 ГПК от ответника за отхвърляне на предявения иск частично за сумата от 293, 37 лева - обезщетение за провалено товарене, заплатено на „Татари 2” ЕООД, ведно със сумата от 31, 87 лева – обезщетение за забава за периода от 25.02.2021 г. до 21.03.2022 г. Подадена е въззивна жалба в № 238892/04.11.2022 от ответника „Е.Т.Е.Г.” ЕООД против решението. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че сключеният между страните договор е спедиционен, като всъщност той бил договор за превоз, по който въззиваемият е товародател, а ответникът, сега въззивник, превозвач. Излага, че страните са в трайни търговски отношения по см. на ТЗ, в каквато връзка е представил доказателства пред първата инстанция. Поддържа заявеното от него и с отговора, което не е прието в обжалваното решение, че договорът е сключен на 20.01.2021 г. / а не на 19.01.2021 г. както е прието в решението/, с изпращане от страна на въззивника на заявка за транспорт № 20211000239/20.01.2021 г. На второ място излага, че постигнатото съгласие на страните е било товародателят да осигури чрез изпращача на товарния адрес в Испания, от където въззивникът е следвало да натовари стоката, стоката да бъде опакована в биг бег, а не в насипно състояние. Товарът съставлява използвани укрепващи колани, които са хлъзгави и меки и трудно се закрепят, поради което по настояване на ищеца – товародател се постигнало съгласие превозът да бъде осъществен чрез брезентов камион. Въззивникът не спори да се е развила представената от ищеца писмена кореспонденция /стр. 3 от въззивната жалба/, не оспорва и допълнителни уговорки относно състоянието на товара да се осъществели по телефон /стр. 5 и стр. 16 от отговора/, но поддържа заявеното и в отговора, че въззивникът изрично е заявил на товародателя, че стоката не може да се превози от Испания до Бургас през Сърбия в брезентов камион в насипно състояние, а следва да е опакована в биг бег. Това се налагало поради изискването на сръбските власти брезентовият камион да не е издут; поради опасността да се наложат санкции на превозвача дори и до отнемане на камиона, понеже стоката имала вид на „отпадък“ в насипно състояние; стоката неопакована и в насипно състояние могла да увреди останалите превозвани стоки, като превозът е групажен и от 13, 6 товарни метра на камиона процесните използвани укрепващи колани заемат товарни метра; коланите били мокри на товарния адрес и не могли да се укрепят с брезента. Оспорва да се е съгласявал по време на телефонните разговори да коригира заявката си, според която стоката следва да е опакована, а не в насипно състояние. Оспорва да му е изискван поправен вариант на заявката от ищеца – товародател. На следващо място сочи, че неправилно показанията на свид. Д. относно горепосочените обстоятелства /вкл. уговорен вид на стоката – в биг бег или в насипно състояние/ не са били кредитирани, като този свидетел за разлика от другите разпитани свидетели вече не е служител при ответника и съотв. показанията му са по-достоверни. На четвърто място излага, че не само че стоката – укрепващи колани, е била неподходяща за превозване в насипно състояние, но на място се установило, че тя и мокра. Това обстоятелство било от значение за спора. Намокрени коланите се раздули и щели да заемат по-голям обем от камиона, съотв. брезентът да се издуе и да придобие непрегледен вид, което е забранено на сръбска територия. Мокри коланите имали вид на „отпадък“ /стр. 8 от въззивната жалба/, поради което правилно водачът на камиона отказал да ги натовари на камиона. Ищецът след разговори с изпращача /лицата на товарния адрес отказал да опакова стоката в биг бег. Въпреки че видно от представените от самия ответник заявки по предходни поръчки между страните въззивникът е осъществявал превози на подобна стока в насипно състояние, то се касаело за различни маршрути. В случая не било възможно с оглед насипното състояние на стоката и общия й вид според ОУ на ответника тя да бъде превозена в брезентов камион по уговорения между страните маршрут. На пето място оспорва ищецът да е сключил договор с друг превозвач относно процесната стока; оспорва размера на иска като разлика между уговорената по втория договор цена и цената по процесния договор. Излага и че неправилно е било отхвърлено по същество възражението за прихващане. Ответникът, сега въззивник, е заплатил на дружеството, на което е възложил превоза, сумата от 293, 37 лв. неустойка за провалено товарене, която сума ищецът му дължал на осн. 22, изр. 2 ОУ на ответника. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Б.Ш.С.” ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че преди сключване на спедиционния договор между страните уговорено стоката да е на товарния адрес в насипно състояние, като ищецът е поискал поправка на заявката. Именно поради непредставяне на коригирана заявка ищецът не я подписал чрез законния си представител, но по време на телефонните разговори страните се съгласили стоката да не е опакована. Сочи, че ответникът добавил в документите пощенския код на испанския град, където е товарният адрес. Излага, че коланите са от пластмасова материя и не се раздуват при намокряне, а и са били съхранявани в склад на товарния адрес. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Така предявеният иск от доверителя срещу спедитора на осн. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 361 ТЗ за заплащане на ответника на сумата от 3 422, 69 лв. без ДДС – обезщетение за неизпълнен спедиционен договор от м. 01.2021 г. за организиране от ответника като спедитор на превоз по суша на товар – 3 650 бр. използвани укрепващи колани с тегло около 7-8 тона, от Бермео, Испания до Бургас в насипно състояние с брезентов камион, е допустим. Ищецът твърди, че по силата на този договор ответникът като спедитор се задължил срещу възнаграждение от свое име, но за сметка на доверителя да сключи договор или договори за превоз на товар за превоз на товара от товарен адрес в Бермео, Испания до Бургас. Страните се уговорили коланите, които се използват в търговското мореплаване, да бъдат превозени до пристанището в Бургас и то в насипно състояние. Въпреки постигнатите уговорки ответникът да организира транспорта срещу възнаграждение от 3 716, 09 лв. без ДДС то на дата 22.01.202021 г. когато камион на „Татари 2“ ООД /превозвач, нает от спедитора ответник/ пристигнал на товарния адрес товарът на бил качен на камиона по мотиви, че следвало товарът да е опакован в големи товароносими торби /биг бег/. Според ищеца това не били уговорките на страните. Поради проваления превоз ищецът организирал превоза на стоката, отново в насипно състояние, от друго дружество Трансленд, но срещу по-висока цена, а именно 7 138, 78 лв. без ДДС; претендира от ответника обезщетение за неизпълнение на договора в размер на горницата над уговорената цена от 3 422, 69 лв. без ДДС по процесния договор до сумата от 7 138, 78 лв. без ДДС или искът е предявен за сумата от 3 422, 69 лв. Ответникът оспорва иска при твърдения, че така сключеният договор е такъв за превоз. Излага и че уговорките на страните са били стоката да е в биг бег, понеже съществуват изисквания брезентовият камион, с който се осъществява превозът, да не е издут; да не предизвиква проверки по границите. Също така на място се установило, че коланите са мокри и издути, замърсени и така ще заемат повече място в камиона, като превозът е групажен; ще повредят другата стока в камиона. Твърди и че мокри коланите не могли да бъдат укрепени. Ответникът оспорва и ищецът да е сключил последващ договор за превозване на стоката на сочената от него цена, оспорва превозвач по него да е дружеството Трансленд. Действително исковата молба е подадена на 20.04.2021 г., като преди това на дата 11.02.2022 г. настоящият ответник и въззивник, като ищец, е предявил отрицателен установителен иск срещу доверителя за признаване за установено, че спедиторът не дължи на доверителя сумата от 1500 лв. – претендирана от последния неустойка за неизпълнен договор. Видно от исковите молби обаче предметът на делата не идентичен. В настоящото пр-во се претендира обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, а в другото пр-во се претендира признаване за установено недължимост на неустойка. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното. Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя /товародател/ и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя. По силата на този договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение от свое /на спедитора име/, но за сметка на доверителя да сключи договор или договори за превоз на товар. Страни по договора или договорите за превоз на товар са изпращачът и превозвачът. Не е задължително именно изпращачът да предаде стоката на превозвача. В динамиката на търговските отношения качеството изпращач се придобива с възлагане на превоза, който е не реална, а консенсуална сделка. При сключен спедиционен договор правата и задълженията по договорите за превоз възникват в правната сфера на спедитора и той се представя като страна по тези договори. Отделните договори за превоз се извършват от съконтрактори на спедитора или от самия него – чл. 362 ТЗ. Със сключването на договор по чл. 361 и сл. ТЗ доверителят срещу съответното възнаграждение си осигурява превозване на товар от едно място до друго, като е освободен от това да сключва отделни договори за превоз сам; да следи за тяхното изпълнение; и при евентуални вреди от договорно неизпълнение насочва претенцията си към едно лице – спедитора, а не към отделни превозвачи. Впоследствие след изпълнение на договора за превоз спедиторът прехвърля правата на доверителя – чл. 361, ал. 2 вр. чл. 356, ал. 1 ТЗ. В случай че правният субект, който по поръчка на доверителя организира превоза, сключва договорите за превоз от името и за сметка на доверителя, то не е налице същински спедиционен договор. Налице е мандатно правоотношение, включващо и упълномощителна клауза, с която на довереника се предоставя представителна власт да действа направо от името и за сметка на доверителя. Следва обаче да се посочи и че много често в товарителницата или коносамента не присъства името на спедитора като изпращач, а това на доверителя; но това не води автоматично до извода, че е налице договор за поръчка. Невинаги спедиторът присъства при предаване на стоката и за улеснение е възможно като изпращач в товарителницата или коносамента да се впише името на доверителя, като по природа договорът продължава да е спедиционен. Така Решение № 38 от 2.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60030/2016 г., IV г. о., ГК. В случая еднозначно от доказателствата, анализирани самостоятелно и във взаимовръзка, се установява, че в началото на м. 01.2021 г. между ищеца „Б.Ш.С.” ЕООД като доверител и ответника „Е.Т.Е.Г.” ЕООД като спедитор е сключен не договор за превоз, а спедиционен договор. Установява се от приложената и-мейл кореспонденция /неоспорена от страните и чието съдържание е потвърдено по време на разпита на свид. Д. – служител на спедитора, и свид. Т.- служител на доверителя/, приложените към отговора ОУ на ответника и и-мейл от 25.01.2021 г. от служител на ответника, че между страните е сключен договор за спедиция, по силата на който ответникът като спедитор се задължил да организира от свое име и за сметка на ищеца превоз на 3 650 бр. използвани укрепващи колани с тегло около 7-8 тона от Бермео, Испания до Бургас по суша с брезентов камион. Видно от приложените доказателства за предходни сключвани сделки между страните и ОУ на ответника то неговата практика като спедитор е следната. Клиентът /доверител/ е длъжен да представи на спедитора в писмен вид сведения относно товара – вид, тегло, обем, вид опаковка, стойност, товарен адрес, място на разтоварване, изисквания. След това спедиторът ответник изготвя заявка по негови бланки, която заявка следва да се потвърди от доверителя – чл. 21 ОУ. Видно от представените от самия ответник документи по други сделки между страните по спора, то те са в търговски отношения, като посоченият в ОУ ред е спазван. Доверителят съобщава на спедитора каква стока иска да се превози, в какво състояние, от къде и до къде. Доверителят изпраща точния товарен адрес, проформа фактура за одобрение, в която са посочени вид на стоката, как се превозва /вкл. вид опаковка/, както и опаковъчен лист. В него отново са посочени изпращач, товарен адрес, вид стока / брой или килограми/, вид опаковка. В случай че спедиторът приеме да организира превоза, то той чрез негов служител изпраща на доверителя документа по чл. 21 ОУ, а именно заявка, както и данните на шофьора и рег. № на камиона за превоза. Заявката е на бланка на ответника и съдържа следната информация – възложител /доверител/, адрес и дата на взимане на стоката, какво представлява товарът и в какво е опакован, местоназначение и дата на доставяне, цена. Според ОУ на ответника договорът се счита за сключен с приемане на заявката от доверителя, който я подписва. Според представените от ответника документи по предходни сделки всички заявки са подписани от представител на доверителя. Според ОУ на ответника /чл. 22 ОУ/ в случай, че при товаренето се установи, че теглото, количеството, обемът и видът на товара не съвпадат с посоченото в заявката, то клиентът дължи обезщетение на спедитора, вкл. сумата, която последният е платил като глоби или на нает от него превозвач при провален превоз. Видно от представените документи по предходни сделки ответникът като спедитор е осъществявал превоз на товари на укрепващи колани като процесните както в насипно състояние, така и опаковани. Страните не оспорват съдържанието на и-мейл кореспонденцията. Същата е приложена по делото и съдържанието й намира потвърждение в показанията на свид. Д. – служител на спедитора, и на свид. Т. - служител на доверителя. В писмената кореспонденция страните се уговарят относно вида товар - 3 650 бр. използвани укрепващи колани с тегло около 7-8 тона, товарен адрес и място на разтоварване - от Бермео, Испания до Бургас, вид на транспорта - по суша, и цената. Относно начина на превоз на стоката. Ищецът твърди, че по силата на договора товарът е следвало да бъде превозен в насипно състояние, а ответникът твърди, че уговорките на страните са били да бъде превозен в биг бег или големи плътни товароносими торби. Уговорките относно това дали товарът следва да бъде превозен в насипно състояние или опакован са осъществени по телефона между свидетелите Т. и Д.. По делото не е представена товарителница. Според чл. 50, ал. 2 ЗАП действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата, но договорът за превоз се установява с товарителница. Също така съгл. чл. 60, ал. 2 ЗАП превозвачът може да вписва възражения относно състоянието или опаковката на стоката в товарителницата. Установява се от кореспонденцията, че на 13.01.2021 г. ищецът е отправил запитване до ответника като спедитор в какви срокове и за каква цена може да организира транспорта на товара, а именно 3 650 бр. използвани укрепващи колани с тегло около 7-8 тона, товарен адрес и място на разтоварване - от Бермео, Испания до Бургас, вид на транспорта - по суша. Изрично в и-мейла е посочено, че товарът е в насипно състояние и това е желанието на ищеца / а и на неговите съдоговорители, по договорите, по които той е задължен и не са предмет на изследване по делото/. В запитването е посочено, че товарът е in loose или в насипно състояние. Следва разговор по телефона между водещите кореспонденцията, разпитани и като свидетели. След това на дата 20.01.2021 г. ответникът изпраща на ищеца данни на шофьора и рег. Номер на камиона. Следва доуточняване на товарния адрес и адреса на разтоварване; ищецът изпраща проформа фактура и опаковъчен лист. В тях отново е посочено, че товарът е в насипно състояние. В отговор на това на 20.01.2021 г. представител на ответника отговаря „ок, да действаме“ и изпраща заявката за транспорт по ОУ на ответника. Моли да му се върне подписана и подпечатана. Видно от заявката в нея обаче ответникът е заложил „безопасен/бег бегове“, т.е. товарът да е опакован. Според писмената кореспонденция тази заявка с уточнението от ответника „безопасен/бег бегове“ не е била приета от ищеца. Заявката е изпратена на ищеца, но той не я е върнал подписана и одобрена по подобие развитието на договорните отношения по предишни сделки между страните. Също така в писмената кореспонденция липсват каквито и да било данни ответникът да е обърнал внимание на ищеца за разминаването, а именно, че в заявката е заложена опаковка на товара „безопасен/бег бегове“ от ответника, а ищецът според фактурата и опаковъчния лист държи товарът да се превози в насипно състояние. Следващ и-мейл на ответника до ищеца съдържа молба в опаковъчния лист /който е с отметка „в насипно състояние“ / ищецът –доверител да добави пощ. код на испанския град, което ищецът е сторил. По този начин видно от кореспонденцията по и-мейл не е бил спазен точно в процедурно отношение заложеният в ОУ ред за сключване на сделката с приемане от ищеца на заявката, изготвена ответника. Страните не спорят, че въпросът относно това дали товарът да се превози в насипно състояние или в торби е бил обсъждан и по телефона между свид. Д. и Т.. Стойността на договора е под 5 000 лв. Както се посочи, не е представена товарителница. Разпитан свид. Т. – служител при ищеца, дава показания, че товарът представлява колани, които се използват в търговското мореплаване за укрепване на стока. В случая коланите обаче били втора ръка и не било изгодно за ищеца да заплаща опаковането им, поради което изпратил на ответника и-мейл запитване дали ще организира транспорта на товара в насипно състояние. Сочи, че не бил съгласен със заявката на ответника с отметка „биг бег“ и по телефона посочил това на свид. Д. и поискал промяна в заявката. В отговор свид. Д. му заявил, че ще промени заявката в тази част. Така товарът следвало да бъде укрепен с брезента на камиона или с колани, но не и да е опакован. Укрепването в камиона не било задължение на ищеца. След това на датата на товарене 22.01.2021 г. ответникът се свързал с ищеца и му заявил, че товарът няма да бъде качен в камиона, което принудило ищеца да сключи договор с „Трансленд“ ООД за превоз на товара до местоназначението Бургас. Разпитан свид. Д. – служител при ищеца, дава показания, че по телефона се разбрали стоката да е в торби – биг бег. На това свид. Т. отвърнал, че ще съдейства да се опакова товарът в торби от „испанците“. Свидетелят сочи, че на място се установило, че товарът не само е в насипно състояние, но и е замърсен и мокър и с вид на „отпадък“. Поради това и отказа по телефона на ищеца да съдейства за опаковане товарът не бил качен. Сочи, че нарочно превозът щял да се извърши с брезентов камион, за да се укрепи товарът „отстрани на камиона“. Свид. С. - шофьор на камиона и разпитан по делегация, дава показания, че на място се установило, че коланите са мокри и мръсни. Били меки и хлъзгави. Поради това не могло според свидетеля да бъдат укрепени. Превозът бил групажен – заедно с товар на други клиенти. Следвало товарът да мине първо през износна митница на ЕС и входна граница и входна митница на Сърбия, и след това митниците на сръбско – българската граница. Имало риск заради този товар с вид на отпадък и неопакован да се стигне до санкции, глоби, вкл. и конфискация на камиона. Поради това стоката не била натоварена. Сочи, че товарът – колани, били на пода на склад, но мокри. Запитан сочи, че не може да определи какво място би заел товарът в ремаркето. Правилно районният съд при отчитане на обстоятелствата по чл. 172 ГПК е дал вяра на показанията на свидетелите с изключение на показанията на свид. Д. в частта, според която другият свидетел Т. по телефона заявил, че ищецът ще организира опаковането на товара на място в Испания. Показанията на свид. Д. в тази част са напълно изолирани от останалия доказателствен материал. От своя страна показанията на свид. Т. намират потвърждение писмена кореспонденция между ищеца и неговя съконтрагент Спанако Шипинг Сървисиз. Видно от нея Спанако Шипинг Сървисиз изрично сочи, че коланите са втора ръка и следва да бъдат превозени в насипно състояние без доплащане за опаковане. Също така, в тази същата кореспонденция представител на ищеца сам сочи, че коланите въпреки, че са били в склад са били мокри. По този начин настоящата инстанция споделя извода на решаващия състав на СРС, че между страните е сключен спедиционен договор, по силата на който ответникът като спедитор се задължил от свое име и за сметка на ищеца доверител да организира превоза на 3 650 бр. използвани укрепващи колани с тегло около 7-8 тона от Бермео, Испания до бургаското пристанище по суша до 22.01.2021 г. Било е уговорено между страните превозът да се осъществи в брезентов камион и наред с друг товар именно за да е възможно да се укрепят коланите с брезента или с други колани. Съдът намира, че не е било уговорено ищецът сам или чрез изпращача на място в испанския град да опакова коланите в големи товароносими торби „биг бег“. Практиката на ответника е познавала превоз на колани в насипно състояние видно от доказателствата. Също навсякъде в писмените документи /проформа фактура, опаковъчен лист, самия и-мейл от 13.01.2021 г., както и в товарителница от 25.01.2021 г. по втория договор / е посочено, че коланите са в насипно състояние. Заявката на ответника не е била приета и не е налице хипотезата на чл. 292 ГПК относно заявката. Предложител е ищецът, а и изпращайки поправения опаковъчен лист / с посочено в него „в насипно състояние“/ ищецът несъмнено не е приел заявката с посочено „биг бег“. Товарът е следвало да бъде превозен в насипно състояние според сключения договор. Договорът е сключен при тези условия след проведена кореспонденция по и- мейл и телефон. Липсва потвърдена заявка на ответника, но съгласие относно горепосочените обстоятелства и съществените елементи на договора е постигнато между страните. Договорът е сключен след 13.01.2021 г. и до 20.01.2021 г. С и-мейл от 20.01.2021 г. ответникът е изпратил на ищеца данни за шофьора на комина и рег. № на превозното средство, с което предложението е прието. Напълно се споделя изводът на районния съд, че точната дата на сключване на договора /19.01. или 20.01/ е без съществено значение. Това е така, понеже страните не спорят, че договор е сключен и в срок на уговорената дата /22.01.2021 г./ и час камион, осигурен от ответника, е бил на товарния адрес, като в него е имало място да се натовари товарът наред с друг вече качен товар. Следва да се посочи, че относно момента на сключване на договора са разпитани и свидетели, които не възпроизвеждат точни дати, което често се наблюдава при свидетелски показания. По тази начин ответникът се е задължил да организира транспорта на товара – дълги колани, използвани на кораби, в насипно състояние. Също така самите колани са били употребявани, а не нови. Ако ответникът като спедитор е счел, че опаковката на товара / в случая чрез брезента на камиона до други стоки от групажния превоз/ не е подходяща за превоза, то е следвало да предупреди доверителя за това съгл. чл. 364, ал. 2 ТЗ и ОУ на ответника. Също така в случая не се явява неподходящо коланите да бъдат превозени в насипно състояние. Товарът е бил в състояние, годно да издържи превоза. Не се доказа ответникът да е уведомил ищеца за това, че товарът не е подходящо да се превози в насипно състояние. Ответникът не твърди и превозът в насипно състояние да е опасен за самия процесен товар. Ответникът организира превоза вкл. товарите, които да участват в групажния превоз. На 22.01.2021 г. камионът е пристигнал за взимане на товара на товарния адрес в Испания, но процесният товар не е натоварен. Относно състоянието, в което е заварен товарът на товарния адрес в Испания следва да се посочи следното. Съдът намира за установено от показанията на водача на камиона, че коланите са били съхранявани на товарния адрес в закрито помещение – склад, но въпреки това са били мокри при пристигането на камиона да ги товари. Това се установява от писмената кореспонденция и показанията. Напълно възможно е стока да се намокри в склад или да е пристигнала мокра, като към 22.01.2021 г. в случая процесният товар е бил мокър. Става дума за дълги колани/каиши, които се използват на корабите за закрепване на стока. Не е спорно, а и се установява, че процесните колани са били употребявани - втора ръка. В тази връзка ответникът сочи в отговора и във въззивната жалба, че: коланите се издули и така щели да заемат повече място в камиона, като превозът е групажен; поради това, че брезентът щял да се издуе и камионът минава през митници, а коланите имат вид на „отпадък“ и строгите правила в Сърбия то превозвачът рискувал да му се наложат глоби, че превозва стока с вид на „отпадък“ с издут брезент без опаковка; ще повредят другата стока в камиона; че мокри коланите не могли да бъдат укрепени с брезента и евентуално по друг начин / с колани/; Относно вида на товара, който наподобявал „отпадък“, съдът намира, че ответникът се е съгласил съгласно договора да превозва употребявани каиши за укрепване на стока на кораби, поради което техният вид не се е променил съществено след намокрянето им. Също така ответникът като спедитор се е съгласил да превози колани в насипно състояние именно по посочения маршрут. Това възражение е неоснователно. От показанията на свид. С. не може да се направи категоричен извод, че коланите мокри са се раздули до такава степен, че не могли да се поберат в предвидения обем. В отговора на въззивната жалба ответникът е сторил преклудирано твърдение, че коланите са от „пластмасово подобна“ материя и не се раздуват, но съдът не го обсъжда. Въпреки това от показанията на водача не се установява по несъмнен начин, че коланите са увеличи обема си до степен да не се побират в камиона. По този начин недоказано остана и че коланите щели да издуят брезента. Спедиторът е следвало да уведоми доверителя ако опаковката на товара не е подходяща за превоза вкл. и с оглед конкретния маршрут на камиона. Недоказано остана по несъмнен начин и да е съществувала възможност коланите да повредят другата стока. Също така задължение на спедитора е да организира превоза на товара, като той отговаря за извършване на превоза вкл. при групажен превоз. Недоказано остана и намокрянето на коланите да е довело до невъзможност същите да бъдат подредени и превозени с камиона. Товарът представлява дълги каиши, използвани при корабно карго, които са направени от устойчива материя с оглед предназначението им. Според чл. 57 ЗАП натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго. С оглед на изложеното правилен е изводът от обжалваното решение, че ответникът не е имал основания да откаже натоварването на товара и е налице договорно неизпълнение на негова страна. Установява се от фактура от 29.01.2021 г. и товарителница, че ищецът е организирал превоза на коланите с друг превозвач, като същите са взети от посоченото МПС във фактурата и товарителницата /рег. № съвпада/ от гр. Бремео, Испания и са превозени до бургаското пристанище на 29.01.2021 г. В товарителницата е посочен процесният товар, описан по същия начин като в и-мейл кореспонденцията – 3 650 употребявани укрепващи колани в насипно състояние. Следователно доказано е именно процесният товар да е бил превозен от друг превозвач/спедитор срещу възнаграждение от 7 138, 78 лв. без ДДС. Същото е заплатено от ищеца видно от преводно нареждане от 04.03.2021 г. на л. 219 наред с други фактури; посочен е номер на фактура. По този начин се доказа вследствие на неизпълнението на ответника ищецът да е претърпял загуби в размер на разликата между уговореното възнаграждение по процесния договор 3 716, 09 лв без ДДС и заплатеното по втория договор 7 138, 78 лв. без ДДС. Правилно възражението за прихващане е било отхвърлено като неоснователно след разглеждането му същество. Ответникът се е задължил да превози коланите в насипно състояние, като заявката, според която коланите следва да са в чували, не е била одобрена. Ответникът се позовава на чл. 22, изр. второ ОУ, но според уговореното в тази клауза доверителят дължи заплащане на суми, заплатени от спедитора като глоби или на негови съконтрагенти, ако има несъответствие на състоянието на товара с посочено в заявката или в СМР товарителницата или пък документацията не е изрядна. В случая няма одобрена заявка, не е представена товарителница по процесния договор между ищеца и ответника и няма данни да са налагани глоби. Действително ответникът е заплатил сочената сума, предмет на възражението за прихващане, на превозвача поради това, че не е натоварил стоката и част от камиона е не е бил запълнен с товар в ущърб на превозвача. Липсват обаче доказателства за несъответствия със заявката и товарителницата; няма и данни документация да липсва или да не е изрядна. Решението следва да бъде потвърдено. За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно договор за правна защита и съдействие въззиваемият е заплатил по банков път на процесуания представител сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд