Решение № 2 от 5.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 261/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. К. срещу „ФИДЕЛИС КОРПОРЕЙШЪН" АД с БИК 2015169764 за признаване за установено вписването на несъществуващи обстоятелства. Ищецът твърди, че е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, като при подаване на заявление А5 с peг. № 20241230130836 година са ползвани неистински /неподписани от ищеца, посочен като автор/ документи в Търговския регистър при Агенция по вписванията, за промяна на вписаните в регистъра обстоятелства относно 1) едноличния собственик на капитала на акционерното дружество, 2) промяна в седалището и адреса на управление, 3) промяна състава на управителния орган на дружеството, както и е 4) избран нов законен представител на дружеството. Сочи, че за установяване на горните обстоятелства е представено решение на Съвета на директорите, който е заседавал в състав, който не е определен по решение на ищеца в качеството му на действителен едноличен собственик на капитала. Сочи и че към посоченото заявление са представени Временно удостоверение No 1 и джиро към него и Временно удостоверение № 2 и джиро към него, видно от които, на дата 01.03.2024 година Л. К., роден на •••• година прехвърля, съответно - на С.П.Г. 499 обикновени налични поименни акции с право на глас, с номинална стойност 100 лева всяка от тях, от капитала на „Фиделис Корпорейшън" ЕАД с ЕИК 205169764, удостоверени във временното удостоверение № 1, и отново на С.П.Г. - 1 обикновена налична поименна акция с право на глас, с номинална стойност 100 лева от капитала на дружеството, удостоверена във Временно удостоверение № 2. Оспорва да е подписвал посочените документи за джирант, поради което намира, че същите са неистински. Счита, че вписването на нищожни /липсващи/невзети/ решения на органи на дружеството обосновават извод за извършване на вписване на несъществуващи обстоятелства, като обосновава и правния си интерес от предявените искове. Сочи, че решенията по протоколи от 27.12.2024 година на едноличния собственик на капитала и на съвета на директорите са взети от трети за дружеството лица. Сочи и че при евентуалност съдът следва да игнорира последиците на вписването, след като отмени поради незаконосъобразност взетите решения, което ищецът квалифицира като самостоятелен иск по чл. 74 ТЗ, съответно - чл. 71 ТЗ по уточнителна молба, във връзка с който излага същите обстоятелства, за да аргументира незаконосъобразността. В уточнителна молба във връзка с дадени от съда указания, уточнява, че нарушенията, които сочи във връзка с претенция по чл. 71 ТЗ е довело до вписване на несъществуващо обстоятелство. С уточнителна молба от 20.05.2025 година (л. 65) сочи, че след завеждане на иска е извършено ново вписване по заявление А5 вх. № 20250225210924, което също оспорва, тъй като касае последващи вписвания на промени на същите обстоятелства относно седалище и адрес на управление на дружеството и едноличния собственик на капитала. Ответникът оспорва исковете, като сочи, че вписаните обстоятелства са възникнали и съществуващи. Сочи, че е взето решение от едноличния собственик на капитала С.Г. да не търси защита на правата си по съдебен ред относно предходни вписвания по заявления на ищеца, извършени след като последният не е бил вече едноличен собственик на капитала, а с оглед бързина – е предприел действия по вписване на реалния адрес, на който се намира дружеството и актуалния състав на Съвета на директорите, без да оспорва предходни вписвания. Поддържа, че решенията, обстоятелствата във връзка с които са предмет на процесните вписвания, са взети от компетентните за това органи, в обхвата на тяхната компетентност. Твърди, че временните удостоверения носят подписа на ищеца, но и че за дружеството и неговите органи няма задължение да установяват как е положен този подпис. Правната квалификация на предявен иск се извършва от съда, при съобразяване фактическите твърдения и изложените обстоятелства в исковата молба (в случая и уточнителната молба), както и заявения от ищеца петитум. Тоест, съдът дава правната квалификация и определя вида на предявените искове, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. В конкретния случай, изложените в исковата молба обстоятелства и съответстващия им петитум следва да бъдат подведени единствено под правната квалификация по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Ищецът твърди да са вписани обстоятелства въз основа на нищожни (липсващи решения, поради това, че са взети от лица, които не са акционери/членове на Съвета на директорите на АД), което поддържа във връзка и с двата, разграничени от него иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 71 ТЗ, като в същото време поддържа и един и същи петитум – за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства. Не са посочени различни факти, свързани с искане за отмяна поради незаконносъобразност на взети решения на органи на дружеството, както и не е заявен петитум за самостоятелно установяване нищожност на самите решения, във връзка с иск по чл. 124 ГПК (който би бил и недопустим, доколкото специалният иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ включва в предмета си установяване нищожността на вписани решения на органи на дружеството/едноличен собственик на капитала). При тези уточнения, в тежест на ищеца по предявените искове е да докаже следните факти: 1) че в търговския регистър по партидата на дружеството са вписани промени в обстоятелствата, каквито са посочени в исковата молба и по процесните заявления пред Агенция по вписванията, а именно: за промяна на вписаните в регистъра обстоятелства относно едноличния собственик на капитала на акционерното дружество, промяна в седалището и адреса на управление, промяна на състава на управителния орган на дружеството, както и относно избор на нов законен представител на дружеството; 2) че джирата са нищожни, тъй като не са подписани от ищеца в качеството му на джирант. В тежест на ответника по предявените искове е да докаже, че към датата на извършване на оспорените с иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ вписвания и взимане на процесните решения, е осъществен фактическият състав и акциите, притежавани от ищеца са били прехвърлени валидно с процесните джира и съответно – че са налице валидно взети решения от 27.12.2024 година от едноличния собственик на капитала, съответно – Съвета на директорите на ответното дружество. Като общоизвестни не подлежат на доказване обстоятелствата, вписани в търговския регистър. С подробни мотиви, изложени в определението за насрочване на делото, съдът е приел международната компетентност на българския съд в приложение на чл. 24 от Регламент (ЕО) 1215/2012. В същото определение е уточнено и че българското право е приложимото към спорните отношения, което следва от анализа на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и чл. 56, ал. 1 от КМЧП. По допустимостта на производството. Според чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. В случая, правният интерес на ищеца произтича от твърденията той да е едноличен собственик на капитала на ответното акционерно дружество към датата на оспорените решения, което се установява и от вписаните в търговския регистър обстоятелства, които имат правно действие по отношение на всички трети лица. Следователно, засегнати са негови субективни права като едноличен собственик на капитала, произтичащи от притежаваните от него акции. Съгласно Определение № 727 от 20.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 610/2009 г., II т. о., ТК, правен интерес от предявяването на установителен иск по чл. 29 от ЗТР следва да бъде признат на лицето, чието правно положение се засяга и зависи от вписаното обстоятелство и което би се променило вследствие на заличаването му, каквато е именно настоящата хипотеза. Ищецът не претендира възстановяване на собствеността върху акциите от капитала, а поддържа, че никога не е губил собствеността върху тях. Правна последица от уважаването на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е заличаването на вписаните обстоятелства, от което ще следва и легитимацията на ищеца като собственик на капитала, съгласно предходното вписване и отразяването в търговския регистър на действителното правно положение. Този интерес съдът не намира да е отпаднал и с последващите вписвания на едни и същи по вид обстоятелства, тъй като вписванията са извършени в хода на процеса. Действително, за наличието на абсолютните предпоставки за допустимост, съдът следи до приключване на устните състезания. Настоящият съдебен състав принципно споделя и възприетото в установената съдебната практика (решение № 51 от 05.11.2019 г. по т.д. 949/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, РЕШЕНИЕ № 51 ОТ 05.12.2019 Г. ПО Т. Д. № 949/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 277 ОТ 09.02.2024 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2144/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др.), че при поредица от последователни вписвания на един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му. Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един вид, е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства. Това е така, защото на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, при уважаване на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско заличаване. Или, правен интерес от предявяване на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания е налице, когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид, тъй като само тогава заличаването по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ ще произведе своите същински правни последици и ще доведе до промяна в правното положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В конкретния случай, по партидата на ответното дружество е извършено такова последващо, включително последващо за предявяване на исковете, вписване по Заявление А5 вх. № 20250225210924 на следните обстоятелства– промяна на седалището и адреса на управление и относно заличаване на едноличния собственик на капитала. По друго последващо заявление вх. А 5 № 20250520075713 са вписани промени и относно представителя на дружеството и членовете на Съвета на директорите. В случая, обаче, се касае до частен случай на последващи вписвания, тъй като същите са последващи и предявяване на иска, тоест, са извършени в хода на висящ процес. Съдът намира, че в конкретната хипотеза наличието им не може да обоснове отпадане на правния интерес на ищеца, тъй като кореспондира с хипотеза, в която от волята на ответника да зависи допустимостта на производството по предявения иск. Ищецът би могъл да предяви без срок, както до окончателно приключване на настоящото производство, така и след след разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора по настоящото дело (като изходът по настоящото дело би обусловил допустимостта на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за оспорване на последващите вписвания/обстоятелства). Следва да се допълни и с оглед заявеното от ищеца оспорване в уточнителната молба от 20.05.2025 година на последващото вписване по Заявление А5 вх. № 20250225210924, че оспорване на същото (след образуване на настоящото производство) не може да стане предмет на разглеждане по делото нито по реда на уточнение на исковата молба, нито по реда за изменение на иска, тъй като касае едновременно изменение и на основанието и на петитума и засяга вписване по друго заявление. По основателността на предявения е иск с правна квалификация чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата "ФИДЕЛИС КОРПОРЕЙШЪН" АД, по подадено заявление А5 с вх. № 20241230130836, са вписани несъществуващи обстоятелства. В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания относно кога е налице хипотеза на несъществуващо обстоятелство и относно това, че вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Основното спорно обстоятелство, за което ищецът твърди, че е вписано в търговския регистър, без да е валидно възникнало, е обстоятелството по вписване на С.П.Г. като едноличен собственик на капитала в поле 23, което при извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на търгоското дружество, се установява да е сторено на 06.01.2025 година. На същата дата се установява да са вписани и останалите обстоятелства, които се твърди да не са се осъществили, а именно: вписване на ново седалище и адрес на управление в гр. София в поле 5, прието с решение на едноличния собственик на капитала от 27.12.2024 година; заличаване като представител в поле 10 на Д.Б. и вписване на нов представител – Д. Х.Д., прието с решение от заседание на Съвета на директорите от 27.12.2024 година; заличаване като членове на Съвета на директорите Л. К., Д.Б. и М.Г. в поле 12 и вписване като членове на Съвета на директорите на Д. Х.Д., С.П.Г. и К.В.Б., прието с решение на едноличния собственик на капитала от 27.12.2024 година. Установяване вписването на посочените в исковата молба обстоятелства налага отговор на следващия релевантен въпрос - дали от представените в производството доказателства се установява, че те са възикнали към датата на вписване в търговския регистър с акт на длъжностното лице по регистрация. Вписване на нов едноличен собственик на капитала е извършено в хода на регистърното производство въз основа на Временно удостоверение № 1 и № 2 и джира към тях от 01.03.2024 година, както и съответно - приети от лицето, което по силата на джирата се легитимира като нов едноличен собственик на капитала и решения на Съвета на директорите в състав от членове, определени по решение на новия собственик. Основният спорен въпрос по делото е дали ищецът валидно е прехвърлил правата по Временните удостоверения № 1 и № 2, представени с процесното заявление от 30.12.2024 година, върху притежаваните от него поименни акции от капитала на ответното дружество. Не се спори между страните, а и от вписаните по партидата на ответника в търговския регистър обстоятелства и представените към процесното заявление документи, се установява че към датата на вписването, а и към 01.03.2024 година капиталът на дружеството е в размер на 25565 евро, разпределен в обикновени, поименни акции, всяка с номинал от 51, 13 евро, като от вписванията в акционерната книга, а и предвид липсата на спор е видно, че акциите не са били емитирани, като са били издадени Временни удостоверения № 1, удостоверяващо правата върху 499 обикновени налични поименни акции, с право на глас, с номинална стойност 100 лева всяка от тях, от капитала на „Фиделис Корпорейшън" ЕАД с ЕИК 205169764 и № 2, удостоверяващо правата върху 1 обикновена налична поименна акция, с право на глас, с номинална стойност 100 лева от капитала на дружеството, по реда на чл. 167 ТЗ, които ищецът е придобил съответно - с джиро към Временно удостоверение № 1 от 27.02.2019 г. и джиро към Временно удостоверение № 2 от 11.02.2021 година (л. 23 и сл. от делото). Според представените към заявлението и по делото писмени доказателства, с джира, прикрепени към Временни удостоверения № 1 и № 2, всяко от 01.03.2024 година, ищецът е прехвърлил правата по Временни удостоверения № 1 и № 2 на С.Г., като са извършени и съответни вписвания в Книгата на акционерите, вкл. на С.Г. като джиратар под № 5 и № 6. Според чл. 187, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, временното удостоверение се прехвърля по реда на чл. 185, ал. 2 и прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява. Съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ, поименните акции се прехвърлят чрез джиро, което за да има действие спрямо дружеството трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери. В разпоредбата на чл. 468, ал. 1 ТЗ е предвидена изискуемата форма за действителност, която изисква джирото да бъде написано върху ценната книга или върху прикрепен към нея лист /алонж/ и да бъде подписано от джиранта. Ищецът оспорва валидността на джирата, с които са прехвърлени временните удостоверения, удостоверяващи притежанието на 100% от капитала на дружеството (което е допустим предмет на изследване по аргумент от посоченото в Определение № 569 от 2.09.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 480/2014 г., II т. о., Решение № 136 от 2.07.2010 г., по т. д. № 581/2009 г. на II т. о. и № 87 от 2.08.2013 г., по т. д. № 68/2012 г. на I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/10 г. на II ТО на ВКС). По делото е прието заключение по почерковата експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, ясно, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице. Ответникът е оспорил експертизата общо и оспорвайки част от сравнителния материал, ползван от вещото лице. Доколкото, обаче, посочения в писмените молби на ответника документ, ползван от вещото лице като сравнителен материал (протокол на л. 11 от делото), от една страна е представен като писмено доказателство още с исковата молба и не е оспорен от ответника в срока по чл. 193 ГПК, а от друга страна - представлява документ с нотариална заверка на подписите, съдът не приема тези възражения да разколебават достоверността на заключението. Още повече, вещото лице е ползвало като сравнителни образци на подписа, такива, положени от ищеца лично пред експерт. Заключението, че подписите за джирант и в двата оспорени документа не са изпълнение от посочения в тях като автор – Л. К., вещото лице е направило след подробен и мотивиран анализ от една страна на цялата съвкупност от ползваните от него сравнителни материали и от друга страна – на всички признаци на положените от Л.К. и тези, изпълнени в оспорените джира. Вещото лице действително е открило сходства, но същите са единствено по отношение на наклона и степента на свързаност на елементите, докато посочените различия вещото лице подчертава, че са в по-характерните и индивидуализиращи елементи, като формата на изпълнение на свързващия елемент между главна буква и следващ нечетлив елемент, в размера и формата на изпълнение на нечетливия елемент след главната буква, които освен, че са силно отличителни белези, се характеризират и със значителни различия. Ето защо, съдът изцяло възприема изводите на експерта за това, че подписите, положени от името на Л. К. за „джирант“ в джирата към Временно удостоверение № 1 и № 2 не са изпълнени от посоченото за автор лице. Следователно, ищецът проведе успешно оспорване по реда на чл. 193 ГПК и обори формалната доказателствена сила на противопоставяните му документи, като установи, че положените за джирант подписи всъщност не изхождат от лицето, посочено като техен автор. Поради това, се налага и заключението, че джирата, с които са прехвърлени правата по временните удостоверения са недействителни, тъй като не съдържат подпис на лицето, посочено като джирант. Ето защо, не се установява и прехвърляне на удостоверените по представените два броя временни удостоверения права върху всички акции от капитала на дружеството в полза на С.Г., вписан като джиратар в Книгата на акционерите. Тук следва да се добави и че само по себе си вписването в книгата на акционерите не придава качеството на акционер на едно лице/дружество, съотв. не е от значение за придобиване на това качество, а създава задължение за акционерното дружество да счита за притежатели на акции /временни удостоверения именно лицата, вписани в книгата на акционерите, без да придава неоспоримост на вписванията в книгата на акционерите (решение № 52 от 25.04.2013 г. по т.д. № 472/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 220 от 14.02.2012 г. по т.д. № 839/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 204 от 16.04.2010 г. по т.д. № 813/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, според които джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване). Следователно по делото се установи, че към 06.01.2025 година, когато в търговския регистър по партидата на "ФИДЕЛИС КОРПОРЕЙШЪН" АД е вписано ново лице като едноличен собственик на капитала на това дружество, едноличен собственик на капитала е Л. К. и вписването на друго лице като едноличен собственик (което не е придобило това качество, тъй като джирата от които черпи права не са произвели прехвърлително действие), представлява вписване на обстоятелство, което действително н е е възникнало, т.е. на несъществуващо такова. Ето защо, искът в тази част е основателен. Несъществуващо обстоятелство е налице и в хипотезата, в която се установи, че то е породено от решение на орган на юридическото лице, което е нищожно. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е посочено и че нищожно е и липсващо /невзето/ решение, което е отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга, както и ако е вписано в търговския регистър. С оглед мотивите по - горе относно вписването на несъществуващо обстоятелство относно едноличния собственик на капитала, следва да се приеме, че ищецът не е губил това си качество. Следователно, решенията, взети от лице, което към 27.12.2024 година не е едноличен собственик на капитала относно промяна на седалището и адреса на управление, както и относно членовете на съвета на директорите са нищожни, а такива са и произтичащите от тази нищожност решения на Съвета на директорите в състав от лица, които не са негови членове, тъй като не са избрани за такива от действителния едноличен собственик- относно промяна на законния представител на дружеството (в този смисъл решение № 74 от 18.07.2016 г., постановено по т. д. № 1113/2015 г. по описа на ВКС, II т. о.). Тези лица не са могли да изразят правно валидна воля за вземане на отразените в протоколите решения на едноличния собственик на капитала или на Съвета на директорите, което се приравнява на хипотеза на вписване на несъществуващи обстоятелства. Ето защо и тези обстоятелства не са възникнали валидно и вписването им в търговския регистър следва да се квалифицира като вписване на несъществуващо обстоятелство. Следователно, предявените искове по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ следва да се уважат по отношение на всички оспорени с исковата молба и вписани обстоятелства. При този изход от производството, разноски са дължими само на ищеца, който е направил своевременно искане и е представил доказателства за това да са сторени. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, обаче, на ищеца са дължими разноски за един адвокат, поради което не могат да му се присъдят такива, съобразно представения списък. Или, дължими са разноски общо от 1940 лева – за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за приемане на еврото в Република България, Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по- нататък "Регламент (ЕО) № 974/98 всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., е 1 евро = 1.95583 лева. Или в случая, ответникът дължи разноски от 991, 91 евро. Така мотивиран Софийски градски съд