РЕШЕНИЕ

№ 5169

гр. Пловдив, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330103061 по описа за 2023 година Ищецът И. Н. Б. е предявил срещу Б. Н. Б. иск за делба на триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 108 кв.м., ведно с дворното място, в което същата е построена, представляващо ••••••••••••• от квартал ••• по регулационен план на гр. С., одобрен със заповед № •••••••••••••••• г. с площ от 538 кв.м., находящо се в гр. С., ул. „•••••••••••••••••“ № ••.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са придобили по наследство и давностно владение описаните имоти, като дворното място е придобито от ••••••••••• Н. И. Б. /починал на •••••••••••• г./ и В. П. Б. /починала на ••••••••• г./ чрез договор за покупко-продажба, обективиран в ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, които през време на брака си са построили в него триетажната масивна жилищна сграда. Впоследствие, като техни наследници, страните се снабдили с нотариални актове за собственост по наследство и давностно владение, както следва: ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• г. за притежание на процесните имоти при равни права. Изложени са твърдения, че ищецът живее на третия самостоятелно обособен жилищен етаж, а ответникът на втория етаж, като първият етаж от сградата ползват двамата заедно, както заедно ползват и дворното място, в което е построена сградата. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, претендира процесните недвижими имоти да бъдат допуснати до съдебна делба при квоти от по ½ ид. част за всеки един от съделителите, като дворното място и първи жилищен етаж от сградата да останат в съсобственост от по ½ идеална част за всеки съделител, а втори и трети жилищен етаж от сградата да бъдат възложени в индивидуална собственост на страните, съответно втори етаж – на ответника Б. Н. Б. и трети етаж – на ищеца И. Н. Б.. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Б. Н. Б., с твърдения за основателност на иска за делба. Посочва, че при решаване на спора, следва да се вземе предвид, че дворното място не би могло да бъде реално разделено и следва да остане съсобствено между страните при квоти от по ½ идеална част, каквото е и искането по отношение на първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане по реда на чл.341, ал.2 ГПК в делбата да бъдат включени и второстепенните постройки, построени в поземления имот, уточнени с молба вх. № 97233/ 27.10.2023 г., а именно: 1) масивна сграда, която се намира на границата с ••••••••••• с площ от около 40 кв.м., построена от наследодателите на страните Н. И. Б. и В. П. Б. през •••••••• г.; 2) масивна сграда, отбелязана на скицата под номер •• с площ от 29 кв.м., построена от наследодателите на страните Н. И. Б. и В. П. Б. през •••••••••••г.; 3) масивно жилище, отбелязано на скицата под номер •• с площ от 28 кв.м., построено от наследодателите на страните Н. И. Б. и В. П. Б. през ••••••••• г.; 4) масивно жилище, отбелязано на скицата под номер •• с площ от 7 кв.м., построено от наследодателите на страните Н. И. Б. и В. П. Б. през ••••••••• г.; 5) масивна сграда, която се намира на границата с ••••••••••• с площ от 40 кв.м., построена през ••••••• г. с общи сили и средства на страните по делото.

Постъпил е писмен отговор от ответната страна на дата 04.12.2023 г., с който не възразява срещу включването в делбата на описаните сгради и признава, че те са построени от наследодателите на страните, като последната от сградите била изградена от ищеца и ответника. Намира, че постройките са второстепенни, на допълващо застрояване.

С протоколно определение от 11.01.2024 г. описаните в молбата на ищеца от 27.10.2023 г. сгради са включени на основание чл.341, ал.2 ГПК в предмета на делбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За възникването на потестативното право на делба следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на първо място, да е налице съсобственост между страните по спора, като участието на всички съсобственици е задължително и те имат качеството на задължителни необходими другари. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК проявлението на тези обстоятелства.

В случая, страните не спорят по отношение на факта, че са съсобственици в имотите, предмет на делбата, като същите са се снабдили и с два констативни нотариална акта, а именно ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• г. С описаните нотариални актове страните са признати за собственици при равни права по отношение на ••••••••••• от кв.••• по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № ••••••••••••••••• г. с площ от 538 кв.м., административен адрес: гр.С., ул. „••••••••••••••••••“ № •••, ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., представляваща търпим строеж съгласно удостоверение за търпимост № •••••••••••••••• г., издадено от •••••••••••••••••••••••• на общ. С., ведно с всички подобрения и приращения в имота.

По отношение на легитимиращото действие на двата констативни нотариални акта, следва да се имат предвид задължителните постановки на ТР № 11/ 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно ТР констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. С оглед така установеното легитимиращо действие на констативния нотариален акт, издаден в полза на страните, за съда се налага изводът, че процесният имот е придобит от страните по спора при равни квоти, по ½ ид.ч. по наследство от наследодателите Н. И. Б., починал на ••••••••••••• г. и В. П. Б., починала на •••••••••••• г., последните закупили имота съгласно ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• По делото се установява, че в •••••••••••••••, освен триетажната жилищна сграда има и други изградени постройки, които са включени в делбата маса на основание чл.341, ал.2 ГПК. За тяхното фактическо състояние е изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещо лице В. Х., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че за жилищната сграда, обозначена като 3МЖ по регулационен план, към момента не са налични строителни книжа, поради което площите на обектите са определени на място съгласно разпоредбите на пар.2, ал.1 от ДР на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ. Жилищната сграда се състои от три етажа – един приземен /сутерен/ и два жилищни етажа и е с площ от 108 кв.м. Вещото лице дава заключение, че на основание чл.37, ал.2 ЗУТ сградата 01 е на основно застрояване и е с предназначение „жилищна“. Другите сгради, отразени на скицата като 02, 03, 04, 05 и 06 са сгради на допълващо застрояване съгласно чл.41, ал.1 и ал.2 ЗУТ. Уточнява, че сгради 02 с площ от 28 кв.м. и 03 с площ от 7 кв.м. са функционално свързани, като сграда 03 е коридор, обслужващ сграда 02, състояща се от две помещения с вход от сграда 03. Сграда 02 МЖ и сграда 03 МЖ са функционално свързани и съгласно чл.46 ЗУТ в цялост са второстепенни постройки, като трябва да се вземе предвид, че сграда 03 МЖ се явява и като обслужваща постройка на 02. Вещото лице дава заключение, че сграда 04 МС с площ от 29 кв.м. е сграда с допълващо застрояване със селскостопанско предназначение, съгласно чл.44 и чл.45 ЗУТ, т.е. допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни, като сградата в момента е предназначена за склад и отглеждане на кокошки. Масивна сграда 05 с площ от 27 кв.м. е сграда с допълващо застрояване със селскостопанско предназначение съгласно чл.44 и чл.45 ЗУТ, т.е. допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни (като сградата в момента е предназначена за отглеждане на прасета). Масивна сграда 06 с площ от 25 кв.м. е сграда на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение съгласно чл.44 и чл.45 ЗУТ, т.е. допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни (като сградата в момента е предназначена за отглеждане на гълъби и кокошки).

С оглед установеното фактическо положение, до делба следва да се допуснат и второстепенните постройки, установени по площ и предназначение от заключението на вещото лице. Установи се, че тези постройки са на допълващо застрояване, следват главната вещ, респективно не могат да са самостоятелни обекти на правото на собственост без главната вещ. Тези сгради са построени в поземления имот, собственост на наследодателите на страните по делото, поради което по силата на приращението са станали тяхна собственост, а след смъртта им са преминали в съсобственост на техните наследници, настоящи страни. По въпроса относно начина, по който следва да се индивидуализират делбените имоти в решението по допускане на делбата е налице последователна съдебна практика на ВКС, съгласно която имуществото, предмет на делбата, следва да бъде допуснато до делба според състоянието, в което се намира към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество. Съдът е длъжен да цени настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата и да отчете настъпили обстоятелства по прекратяване на съсобствеността или промяна в кръга на лицата, притежаващи правото на собственост/решение № 246 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 289/ 2012г., II г.о., решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на II г.о., решение № 138 от 11.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2016 г., II г. о., ГК и др./. Ако в хода на производството се установи, че част от съсобствените между страните сгради са били надстроени или преустроени, то тази промяна следва да бъде съобразена от съда и отразена в диспозитИ. на решението. Когато пристройката не представлява отделен обект на собственост, същата на основание чл. 98 ЗС става част от главната вещ, към която се присъединява, и съответно може да бъде обект на съдебна делба само заедно с тази главна вещ, като част от нея. За такава пристройка не може да се поиска отделно делба, щом не е самостоятелен обект на собственост, поради което тя, ако не подлежи на премахване като незаконен строеж, следва да се оцени при извършване на делбата на обекта, към който е присъединена/ в същия смисъл решение № 413 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., I г. о. и решение № 391 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2023 г., I г. о., както и решение № 47 от 16.07.2024 г.по гр.д. № 37/2023 г. на ВКС, I г.о.

В заключение, с оглед гореизложеното делбата следва да се допусне между ищеца и ответника, при равни права по ½ ид.ч., по отношение на •••••••••••••• от кв.••••, ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., както и описаните по-горе второстепенни постройки.

Така мотивиран, съдът