Решение № 756 от 13.12.2023 г. на Административен съд - Монтана по дело № 481/2023 г.

Производството по обезщетяване на правоимащите лица се осъществява в две фази по реда на чл. 6 ЗОСОИ. В първия етап от процедурата подадените в срок искания с посочване на избрания начин за обезщетяване се проверяват и се решават от съответния компетентен орган - министър, ръководител на ведомство или областен управител, в двумесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от вземането им по реда на ГПК. Неполучаването на решението до 30 юни 2001 г. се счита за мълчалив отказ ( чл. 6, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗОСОИ ). Във втория етап на производството уважените искания за обезщетяване по реда на ЗОСОИ се предават за оценка на претенциите и за установяване на квотите в съсобствеността със заповед на издалия решението на вещи лица, по утвърден списък, които изготвят експертизите в едномесечен срок от възлагането на задачата ( чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ ). В ал. 5 на чл. 6 ЗОСОИ е регламентирано, че направените оценки и установените квоти се утвърждават с нарочен акт на съответния компетентен орган - министър, ръководител на ведомство или областен управител, в едномесечен срок от подаването на оценката от вещите лица и се съобщават на предявилите исканията в 7-дневен срок от утвърждаването им по реда на ГПК. В чл. 6, ал. 5, изр. 2-ро изрично е предвидено, че неполучаването на решението в седемдневен срок се счита за мълчалив отказ. В настоящия случай няма данни към кой момент Експертната оценка е била предадена на областния управител на област Монтана и съответно от кой момент е започнал да тече едномесечният срок за утвърждаването и с изричен административен акт, с който приключва и производството по обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Най-късната дата, от която следва да се приеме, че това е станало е 22.06.1999 г. – датата на която жалбоподателят е бил уведомен за изготвяне на оценката. Следователно срокът за произнасяне на областния управител е изтекъл най-късно на 22 юли 1999 г. Седемдневният срок за уведомяване на правоимащия Б.А., съгласно приложимата норма на чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, е изтекъл на 29. 07.1999г. Към тази дата обаче в сила вече е била нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на РБългария (ЗАТУРБ), съгласно която територията на страната се разделя на 28 области (ДВ, бр. 154/28.12.1998 г.). В ал. 2 на чл. 6 ЗАТУРБ е регламентирано, че границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Съгласно изричната норма на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на РБългария (ПЗР ЗИД ЗАТУРБ, ДВ, бр. 154/1998 г.) неприключилите преписки и архивите на досегашните области се преразпределят между новите областни администрации в срока по ал. 1 – едномесечен от обнародване на указа на президента с който се определят границите на новите области и техните административни центрове. Висящите съдебни производства, по които страни са били областните управители на досегашните области, продължават при участие на новите областни управители, съобразно административно-териториалната им компетентност. С Указ № 1/05.01.1999 г. ( обн. ДВ, бр. 2/08.01.1999 г.) на президента на РБългария са утвърдени административните граници и центровете на административните области сред които и област Монтана. Областните управители на новообразуваните области са назначени с Решение на Министерски съвет (МС) № 45/01.02.1999 г. Следователно и доколкото в случая липсват данни производството по обезщетяване да е приключило към 08.02.1999 г. - срока по § 21, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗАТУРБ, то след тази дата компетентен да се произнесе с нарочен акт по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ за утвърждаване на изготвената оценка, е бил областният управител на област Монтана.При връчена експертна оценка на 22.06.1999г.на правоимащия Б.А., едномесечният срок по чл. 6, ал. 5 е изтекъл на 22.07.1999 г., след което е започнал да тече 7-дневният срок за уведомяване на правоимащия Б.А. Този срок е изтекъл на 29.07. 1999 г. Няма произнасяне с изричен акт – Заповед за утвърждаване на оценката от Областния управител на област Монтана, поради което и съгласно изричната норма на чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, дори да приемем, че е налице мълчалив отказ към 29 юли 1999 г., то този отказ е можело да бъде оспорен най-късно до 31.03.2000 г., съгласно изричната норма на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за оспорване на мълчалив отказ на областния управител, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила и въпросът не подлежи на пререшаване чрез подаване на нови искания за издаване на нарочен акт.Следователно, не е обжалвано Решение №494/19.01.1999г.на областния управител, нито оценката, и по отношение на нея дори да приемем, че областния управител е следвало да се произнесе с нарочна заповед и не е произнесъл, не е обжалван и формиралия се мълчалив отказ на областния управител.Налага се изводът, че решението и експертната оценка са влезли в сила. По компетентността на органа и формата на акта. В случая Решение № 494/19. 01.1999 г. е издадено от Областен управител на Област Монтана, който по силата на чл. 6, ал. 1, т. 2 е компетентен да се произнесе по искането за обезщетение. Същото е издадено при спазване на установената форма на акта, при което не е нищожно.Съдът не споделя в този смисъл наведените възражения за нищожност, които биха могли да се претендират при обжалване на материалната законосъобразност на акта, което в настоящето производство е недопустимо, поради изпуснат срок. Не е предмет на настоящото производство дали ИАА е законосъобразен, каквито опити за връщане към пререшаване на въпроса по същество прави жалбоподателят. Жалбата е подадена в условията на безсрочност по чл. 149. ал. 5 от АПК. В тези случаи не се прилага общото правило на чл, 168. ал. 1 от АПК за проверка от съда на законосъобразността па всички основания по чл. 146 от АПК, а съдът се ограничава само с разглеждане на въпроса нищожен ли е актът или не, без да го отменя, ако установи, че е унищожаем. (В този смисъл: Решение № 15544/16.12.2010 г. на ВАС - Трето отделение по адм. д. № 7502/2010 г.; Решение № 13800/18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2014 г.) Твърдението, че решени ето в двете му фази на обезщетителното производство не е връчен о и съответно не е получен о от адресатите му, се опровергава от доказателствата, представени от самия жалбоподател - те са се снабдили с нотариален акт, т.е. реализирали са правата си още през 1999 г. Нещо повече, сред документите, описани в самия Нот, акт № 40, том X, per. № 4432, дело № 1367 от 1999 г.. послужили за съставянето му, са описани Решение № 494/19.01.1999 г. на Областен управител на област Монтана и Експертиза по ЗОСОИ. което означава, че братята А••• са разполагали с тях. Горното твърдение ( че не са получени ) цели оспорване на законосъобразността, вместо да обосновава предпоставките за нищожност. В АПК не съществуват отделно формулирани основания за нищожност на адм. актове. Съдебната практика и теория са възприели за критерии особено тежките нарушения на основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. За нищожен се счита такъв акт, който от момента на издаването си не е бил способен да породи правните последици, към които е насочен.Така всяка некомпетентност на адм инистративния орган води до нищожност на ИАА. Нарушение във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозно, че практически се приравнява на липса на форма и оттам до липса на волеизявление. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е основание за нищожност, но също само когато порокът е толкова сериозен, че води до липса на форма, съответно на волеизявление. По-различно стои въпросът с нарушенията на материалния закон - те касаят правилността на ИАА. а не неговата валидност. Поради това нищожен би бил само акт. издаден при липса на законова основа - не съответства на нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин адресата. Ето защо нищожността се прилага като изключение в адм инистративното право - единствено за актове, които наистина са радикално опорочени. Тя е възможно най-тежката санкция и се прилага с изключително внимание, защото засяга правната сигурност. В настоящия случай нито е д ин от горните пороци не съществува. Жалбоподателя не посочва конкретен порок, засягащ валидността на атакуван ото решени е. И това е така, тъй като целта н а оспорването е да се ревизират квотите по оценката каквото уточнение прави процесуалния представител на Б. А. в съд. заседание. Но това означава оспорване на законосъобразността, което е недопустимо. Въпросът за съсобствеността има друга подведомственост и гражданските съдилища вече са се произнесли, като са съобразили и ревизирали разпределението на квотите по оспорваната в настоящото производство оценка. Отсъства логика да се търси подобно произнасяне от административния съд. Що се отнася до изследването на правния интерес на жалбоподателя в зависимост от изхода на спора за собственост пред ВКС, каквито указания се съдържат в Решение № 7882/14.07.2023 г. по адм. дело № 10632/2022 г. на ВАС, то следва да се приеме следното. Жалбоподателят е адресат на атакуваните решения на областния управител и за него те са позитивни, т.е. удовлетворили са претенцията му. Доколко те ще бъдат признати от един или друг съдебен граждански състав не може да засегне изначалната им годност да породят пр. последици и това не ги прави нищожни. По тази логика - ако се търси валидация със СПН от административния съд на ИАА вместо обявяване на нищожност, за да може да се представи по гражданските дела, където да послужи за признаване на собствеността, има смисъл да се претендира валидност, вместо нищожност от самия адресат. Изрично а двокат И. го заявява на л. 6 от „ Уточнение на жалба " цит. „ Искам да посоча, че издаденият ИАА за обезщетение в полза на доверителят ми е валиден, но той не може да ползва правата си по него, тъй като никой не го зачита.". Но в предявения първоначално иск, с който е образувано адм. дело № 416/2021 г. на АС - Монтана, както и в сегашното „ Уточнение на жалба " п о адм. дело № 481/2023 г„ а и в съд. заседание от 20. 11.2023 г. претенцията е за обявяване на нищожност. Буди интерес фактът, че въпреки че с Решение № 321/01.08.2022 г. по адм. дело № 416/2021 г. на АС - Монтана решението на ОУ е прогласено за нищожно, което би трябвало да удовлетвори Б. А., но той подава касационна жалба против него. Това поставя под съмнение намерението му за краен резултат от оспорването. Така се оказва, че независимо от изхода на настоящия спор - позитив ен за жалбоподателя или не, той пак ще обжалва, защото единственото, което би го устроило, е съда да реши изначалния въпрос по същество и да го обезщети чрез друг способ или при ново разпределение на квотите, което искане е недопустимо. Предвид гореизложеното, съдът намира, че Решение№494/19.01.1999г. в двете му фази на обезщетително производство/вкл. оценката/не е нищожно.Същото е издадено от компетентен орган, при спазване на необходимата форма, при липса на особено тежки нарушения на материалния и процесуалния закон.Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора, претендираните от ответника разноски следва да се присъдят на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП като юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв., платими от жалбоподателя. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Монтана, ІІІ състав,