Решение № 1891 от 22.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 942/2024 г.
Административен съд - София-град22.03.2024 г.докладчик Искра Гърбелова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 4638 от 17.10.2023 г., постановено по нахд №12104/2023г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 001957/24.04.2023 г., издадено от директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 200 ЗЗП, на „Никон – НК“ ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите чрез процесуалния му представител адв. А. К. срещу Решение № 4638 от 17.10.2023 г., постановено по нахд №12104/2023г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление /НП/ № 001957/24.04.2023 г., издадено от директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 200 ЗЗП, на „Никон – НК“ ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че в конкретния казус не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и същия не може да намери приложение. По същество от съда се иска да отмени атакуваното решение и потвърди отмененото с него Наказателно постановление. В случай, че жалбата не бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. В съдено заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител – адв. К. за даване ход на делото и по съществото му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото – „Никон НК“ ЕООД, редовно призован се представлява от юрк. Д., която моли съда да потвърди решението на СРС и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище за правилност на обжалваното решение. Административен съд – София - град, XXVII касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на преклузивния 14-дневен срок. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 28.02.2023 г. в търговския обект магазин „Дар“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Никон-НК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] била извършена проверка от служители на КЗП. В рамките на същата било констатирано, че се предлагат за продажба стоки на разфасовки, сред които: Боровинки, клас 1, произход Чили, 125 гр., с обявена цена за разфасовка 3, 79лв./бр. и касис, клас 1, 125гр., произход, с обявена цена за разфасовка 10, 99 лв./бр. И за двата продукта нямало обявена цена за килограм. Във връзка с констатациите, описани в протокола, бил съставен АУАН, а въз основа на него - атакуваното наказателно постановление. Съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат необходимите реквизити, описанието на нарушението съответства на дадената му правна квалификация, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Направил е извод, че при така установената фактическа обстановка жалбоподателят формално е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗЗП, но случая се явява маловажен, поради което неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН и на това основание е отменил процесното наказателно постановление. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В хода на въззивното производство спорните факти обективиращи извършването на описаното в НП деяние са били правилно установени от първоинстанционния съд, като съгласно чл. 220 от АПК преценката на касационния съд по прилагането на материалния закон се основава именно на тях. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът приема, че извършеното от ответника нарушение по чл.20 от ЗЗП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно той е санкциониран с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение. Несподелими са съжденията на контролирания съд за приложимост в случая на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нормата предполага липса или незначителност на вредните последици или наличие на други смекчаващи обстоятелства, поради които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Доколкото адм. нарушение по чл. 20 от ЗЗП е формално такова по своя характер, то резултата за липсата или незначителност на вредните последици е ирелевантен, т.е. от значение е наличието на други смекчаващи обстоятелства. Последните за да обусловят по-ниска степен на обществена опасност следва да бъдат многобройни или изключителни такива, като в случая не е налице нито едното, нито другото. Разсъжденията на санкционираното лице и първостепенния съд, че средно образования и нагоре потребител има възможността да си направи сам аритметичната сметка за цена на килограм изобщо не представлява каквото и да било смекчаващо обстоятелство. Нормата гарантира правата на потребителя да се информира за цената на предлаганата стока по недвусмислен, лесно разбираем и ясен начин. Същевременно, липсата на други нарушения по ЗЗП и отстраняване на нарушението в кратък срок след неговото констатиране не представлява изключително по своя характер смекчаващо отговорността на търговеца обстоятелство или многобройни такива, поради което касационният съд намира, че случаят не се отличава с нищо от обикновените случаи на адм. нарушения от същия вид. По тези съображения, обратните правни изводи на районния съд противоречат на правилното приложение на материалния закон. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено поради противоречието му с материалния закон, а отмененото с него Наказателно постановление потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на спора се следват разноски в полза на касатора, но касационният състав не намира основания за тяхното присъждане. В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция касаторът е представляван от адв. А. К., процесуален представител по пълномощие, именно в качеството ѝ на адвокат. Същевременно с касационната жалба и с молба от 01.03.2024г. са претендирани разноски за юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер от съда ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, какъвто адв.К. не е в структурата на касатора. Същевременно няма доказани, а и претендирани разноски за платено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски. Воден от горното, Административен съд София – град, ХI-ти касационен състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 4638 от 17.10.2023 г., постановено по нахд №12104/2023г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 001957/24.04.2023 г., издадено от директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 200 ЗЗП, на „Никон – НК“ ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите чрез процесуалния му представител адв. А. К. срещу Решение № 4638 от 17.10.2023 г., постановено по нахд №12104/2023г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление /НП/ № 001957/24.04.2023 г., издадено от директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 200 ЗЗП, на „Никон – НК“ ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че в конкретния казус не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и същия не може да намери приложение. По същество от съда се иска да отмени атакуваното решение и потвърди отмененото с него Наказателно постановление. В случай, че жалбата не бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. В съдено заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител – адв. К. за даване ход на делото и по съществото му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото – „Никон НК“ ЕООД, редовно призован се представлява от юрк. Д., която моли съда да потвърди решението на СРС и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище за правилност на обжалваното решение. Административен съд – София - град, XXVII касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на преклузивния 14-дневен срок. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 28.02.2023 г. в търговския обект магазин „Дар“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Никон-НК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] била извършена проверка от служители на КЗП. В рамките на същата било констатирано, че се предлагат за продажба стоки на разфасовки, сред които: Боровинки, клас 1, произход Чили, 125 гр., с обявена цена за разфасовка 3, 79лв./бр. и касис, клас 1, 125гр., произход, с обявена цена за разфасовка 10, 99 лв./бр. И за двата продукта нямало обявена цена за килограм. Във връзка с констатациите, описани в протокола, бил съставен АУАН, а въз основа на него - атакуваното наказателно постановление. Съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат необходимите реквизити, описанието на нарушението съответства на дадената му правна квалификация, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Направил е извод, че при така установената фактическа обстановка жалбоподателят формално е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗЗП, но случая се явява маловажен, поради което неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН и на това основание е отменил процесното наказателно постановление. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В хода на въззивното производство спорните факти обективиращи извършването на описаното в НП деяние са били правилно установени от първоинстанционния съд, като съгласно чл. 220 от АПК преценката на касационния съд по прилагането на материалния закон се основава именно на тях. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът приема, че извършеното от ответника нарушение по чл.20 от ЗЗП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно той е санкциониран с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение. Несподелими са съжденията на контролирания съд за приложимост в случая на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нормата предполага липса или незначителност на вредните последици или наличие на други смекчаващи обстоятелства, поради които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Доколкото адм. нарушение по чл. 20 от ЗЗП е формално такова по своя характер, то резултата за липсата или незначителност на вредните последици е ирелевантен, т.е. от значение е наличието на други смекчаващи обстоятелства. Последните за да обусловят по-ниска степен на обществена опасност следва да бъдат многобройни или изключителни такива, като в случая не е налице нито едното, нито другото. Разсъжденията на санкционираното лице и първостепенния съд, че средно образования и нагоре потребител има възможността да си направи сам аритметичната сметка за цена на килограм изобщо не представлява каквото и да било смекчаващо обстоятелство. Нормата гарантира правата на потребителя да се информира за цената на предлаганата стока по недвусмислен, лесно разбираем и ясен начин. Същевременно, липсата на други нарушения по ЗЗП и отстраняване на нарушението в кратък срок след неговото констатиране не представлява изключително по своя характер смекчаващо отговорността на търговеца обстоятелство или многобройни такива, поради което касационният съд намира, че случаят не се отличава с нищо от обикновените случаи на адм. нарушения от същия вид. По тези съображения, обратните правни изводи на районния съд противоречат на правилното приложение на материалния закон. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено поради противоречието му с материалния закон, а отмененото с него Наказателно постановление потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на спора се следват разноски в полза на касатора, но касационният състав не намира основания за тяхното присъждане. В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция касаторът е представляван от адв. А. К., процесуален представител по пълномощие, именно в качеството ѝ на адвокат. Същевременно с касационната жалба и с молба от 01.03.2024г. са претендирани разноски за юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер от съда ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, какъвто адв.К. не е в структурата на касатора. Същевременно няма доказани, а и претендирани разноски за платено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски. Воден от горното, Административен съд София – град, ХI-ти касационен състав,