РЕШЕНИЕ

№ 250

гр. Бургас, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова Членове: Радослава Н., Маждракова Мила, Г. Димова при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Гергана Ст. Илиева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600850 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Я. Ж. Г., адв. Захари Кирилов от БАК, против присъда № 102/03.06.2024 г., постановена по н.о.х.д.№1606/2024г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подс.Я. Ж. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и на глоба в размер на 1 000 лева. Осъден е да заплати и направените по делото съдебни разноски, както и са приложени разпоредбите на чл.354а, ал.6 от НК и чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, като са отнети в полза на държавата и веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба, изходяща от адв.Кирилов от БАК - защитник на подсъдимия Г. се твърди, че атакуваната присъда била неправилна и незаконосъобразна, като съдът не бил дооценил медицинските критерии, касаещи моментното здравословно състояние на подсъдимия.

Първоинстанционният съд необосновано отказал да назначи съдебно- медицинска експертиза, която да даде отговор дали Г. може да търпи наказание лишаване от свобода при затворен режим, ако такова му бъдело наложено.Отправя се искане, на основание чл.335, ал.2, пр.2 вр. с ал.1 от НПК, въззивната инстанция да отмени присъдата на РС-Бургас и да върне делото за ново разглеждане.Алтернативно, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК се прави искане въззивния съд да намали наложеното наказание на Г.. В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Захари Кирилов от АК - Бургас, взема становище, че по принцип не оспорват постановената присъда и виновността на подсъдимия.Счита, че здравословното състояние на Г. в случая имало приоритет над постановената присъда, като му предстояла сериозна хирургична интервенция и не можел да търпи наказание „лишаване от свобода“.

Подсъдимият Г. по принцип се присъединява към становището на защитника си.В последната си дума моли да се намали наказанието му или делото да се прекрати и се върне на първата инстанция, за да можел спокойно да се оперира и възстанови след това.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна.Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

На 05.04.2024г. в Пето РУ-Бургас била получена оперативна информация, че подсъдимият Я. Ж. Г. държал наркотични вещества в себе си, както и в дома си.В тази връзка около 10.30 часа полицейските служители - свидетелите Станислав Антонов Вълчев мл.разузнавач в сектор „КП“ при Пето РУ-Бургас, Я. Д. Д.-разузнавач в сектор „КП“ при Пето РУ-Бургас и В. Н. М.- мл.разузнавач в сектор „КП“ при Пето РУ-Бургас се намирали до дома н а подсъдимия в гр.••••••, ж.к.“•••••“, бл.••••, вх.••••, ет.••••, ап.•••••, с цел проверка на достоверността на получената информация.Полицейските служители М. и Д. влезли във входа на блока, а В. останал пред външната врата на входа на блока с цел обезпечаването му, в случай, че подсъдимият го напусне.Няколко минути след това, подсъдимият Г. слязъл с асансьора на партера.Служителите М. и Д. се легитимирали със служебните си карти и информирали подсъдимия, че ще му бъде извършена проверка за държане на наркотични вещества. Подсъдимият държал ръцете си свити в юмруци, като в лявата си ръка държал предмет, увит в черна найлонова торбичка. Той я пуснал на земята, до крака си и се опитал да си тръгне, както и опитал да окаже съпротива, което наложило поставянето на белезници от страна на полицейските служители.В този момент полицейският служител В. също влязъл във входа на блока и възприел ситуацията със задържането на подсъдимия и намиращото се в близост до него наркотично вещество в черна полиетиленова опаковка, както и специфичния мирис на марихуана.Полицаите попитали подсъдимия какво има в торбичката, а Г. отговорил, че в нея носил марихуана за лична употреба и желаел да я предаде доброволно. Действително в торбичката имало изсушени глави на коноп.

След това полицаите попитали подсъдимия, дали съхранява наркотици и в дома си, при което Г. отговорил че имал марихуана в дома си и желае да я предаде доброволно.Всички заедно се качили в дома на Г., където той посочил на полицаите буркан, съдържащ глави от марихуана, поставен върху масата в обитаваната от него стая, по отношение на която също изразил намерение и готовност да я предаде доброволно, както и пояснил, че е за лична употреба.

По делото е била изготвена химическа експертиза № 339/08.04.2024г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас.Видно от нейното заключение е, че предадените за изследване обекти, представлявали растителна маса, коноп с общо нето тегло 22, 592 гр., както следва: Обект № 1 /държаната в ръката на подсъдимия черна найлонова торбичка с наркотично вещество/ - коноп с тегло 6.404 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 30.50 %.; Обект № 2 /предадения в дома на подсъдимия буркан с наркотично вещество/ - коноп с тегло 16.191 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 28.10%. Според заключението на химическата експертиза растението коноп /канабис, марихуана/ и активния му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол чрез включването му в Списък № I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр.чл.3, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е достигнал и първостепенният съд, се установяват от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели - С. А. В. /в съдебното производство и приобщените по реда на чл.281, ал.5 НПК показания на л. 8 от ДП/, св.Я. Д. Д. /в съдебното производство и приобщените показания от ДП на л.9 от ДП/, св. В. Н. М. /в съдебното производство и приобщените по реда на чл.281, ал.5 НПК на л.10 от ДП/, обясненията на подсъдимия Я. Г. в хода на съдебното следствие, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум /л.11-л.13 от ДП/, протокол №339/08.04.2024г., обективиращ извършена химическа експертиза /л.17 –л.18 от ДП/, протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателни протоколи.

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване. Районният съд е посочил кои факти от значение за делото се извеждат от показанията на всеки един от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, какво е тяхното отношение с останалите доказателства, изложил е съображения кои от гласните доказателствени източници кредитира по отношение на тези факти.Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло възприема фактическата обстановка, установена от първостепенния съд.

Правилно и законосъобразно са приобщени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства / включително и представената от подсъдимия медицинска документация/, въз основа на които РС-Бургас е основал своите доказателствени изводи, чрез тяхното прочитане по реда на чл. 283 от НПК. Същите са процесуално допустими и годни, и отразяват валидно извършени процесуално-следствени действия.

Правилно е възприето и заключението на изготвената съдебно- химическа експертиза като обективна и компетентно изготвена.

В рамките на правилно установените фактически положения, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият Я. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.

Това обстоятелство дори не се оспорва в проведеното заседание пред въззивната инстанция, като се акцентира върху здравословното състояние на подсъдимия и невъзможността му да изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“.Било е направено искане както пред първата, така и пред въззивната инстанция да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, чието заключение да установи дали Г. е в състояние да изтърпява ефективно наказание в местата за лишаване от свобода.

Правилно първоинстационният съд е отказал допускането на съдебно-медицинска експертиза с такъв предмет, като е обосновал отказа си, че тези правомощия са от компетенцията на прокуратурата по реда на чл.415 от НПК, като здравословното състояние на подсъдимия следва да се вземе предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от субективна страна деянието е извършено от подс.Г. виновно, при форма на вината „пряк умисъл“, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

С оглед на изложените съображения, не са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В изводите си относно вида и размера на наказанието, което подс. Г. следва да понесе за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел многобройни смекчаващи вината обстоятелства-невисоката стойност на предмета на престъпление, обстоятелството, че наркотичното вещество било за лична употреба на подсъдимия, констатираните функционални здравословни увреждания. Изложени са мотиви, че по-продължителната ресоциализация на подсъдимия в условия на пенитенциарно заведение, би могла да доведе до задълбочаване на здравословните му проблеми.Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени и най-общо казано съдействието от страна на подсъдимия на полицейските служители при проверката и критичното му отношение към деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът е отчел обремененото съдебно минало на подсъдимия.Именно при тази съпоставка, правилно РС-Бургас е преценил, че следва да се отчетат броя и значението на смекчаващите вината обстоятелства, които дават основание за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като е определил наказания под законоустановения минимум, а именно ШЕСТ месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1000лв.

Обоснована е преценката на първостепенния съд, че предвид предходното осъждане на подсъдимия Г. /по н.о.х.д.№322/20г. по описа на БРС/, не е изтекъл предвиденият срок в чл.88а, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК за настъпила реабилитация, поради което подсъдимия ще следва да изтърпи ефективно наложното му наказание при първоначален ОБЩ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Въззивният съд не намери основания за намаляване на определеното наказание „лишаване от свобода“, тъй като същото е наложено в справедлив размер и малко над законоустановения минимум. РС-Бургас при определяне размера на наказанието изцяло се е съобразил с влошеното здравословно състояние на подсъдимия, като правилно го е възприел като смекчаващо такова.

С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Липсват основания за изменение на присъдата в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

В обобщение на изложеното, при извършената проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение на присъдата или нейната отмяна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338, във вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд