Решение № 3031 от 27.6.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1393/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба от К. Й. С. [ЕГН] от [населено място], депозирана чрез адв. Е. Х., съдебен адрес: [населено място], [жк], [адрес], с която е предявен иск против Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) - Благоевград за заплащане на сумата в размер на 9 000 (девет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата в качеството й на земеделски производител и производител на тютюн имуществени вреди, представляващи неполучено от ищцата К. Й. С. полагащо й се финансово подпомагане/субсидия за доказано средногодишно количество изкупен тютюн реколта 2018 г. по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за референтния период 2016 г. – 2018 г. за кампания 2023 г. в резултат на незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на Общинска служба по земеделие [населено място] по повод изпълнение на служебни задължения по обработване на представени от ищцата К. Й. С. за вписване в Регистъра на тютюнопроизводителите заявления и протоколи, доказващи количество изкупен тютюн за 2018 г. и предаване на некоректни/неправилни данни за действителните количества изкупен тютюн за реколта 2018 г. по партидата на ищцата К. Й. С. към системата И. за участие по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г. относно референтния период 2016 г. – 2018 г., както и незаконосъобразни фактически бездействия на служителите на Общинска служба по земеделие [населено място] да предприемат необходимите корекции по неправилно пренесени данни от таблица „Изкупен тютюн“ на Общинска служба по земеделие [населено място] в „И.“ за кампания 2023 г. и от фактически техни бездействия да уведомят администратора на системата „И.“ за допуснати служебни грешки в извършения пренос на данни до Държавен фонд „Земеделие“. Твърди се в исковата молба, че във връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) [населено място] ищцата е лишена от правото да участва в прием на заявления за подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г. за референтния период 2016 г. – 2018 г. и да получи полагащото й се финансово подпомагане, което се предоставя въз основа на доказано средногодишно количество изкупен тютюн за реколта от референтния период на подпомагане. Твърди се, че вредите са произтекли в периода от 10.02.2018 г. – началния момент, в който ищцата е започнала дейност по отглеждане на тютюн реколта 2018 г. до 14.03.2024 г., когато ДФ „Земеделие“ е изплатил окончателно помощта на стопаните, отглеждали тютюн през една от годините на референтния период 2016 г. – 2018 г. съгласно данни за изкупения тютюн, обявени в регистъра на тютюнопроизводителите според Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТИСТИ). Обезщетението се претендира ведно със законната лихва считано от момента на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане. В исковата молба се сочи, че ищцата К. Й. С. е депозирала на 26.03.2019 г. (със заявление № 75358 от 26.03.2019 г. – л. 5 и л. 42 от делото) и на 27.03.2019 г. (със заявление № 75890 от 27.03.2019 г. – л. 6 и гръб на л. 43 от делото) пред Общинска служба по земеделие [населено място] документи за изкупен тютюн за реколта 2018 г. – приемателна бележка № 19/28.11.2018 г., издадена от „СОКОТАБ“ ЕООД за изкупуване на тютюн реколта 2018 г. – 71, 79 кг - първо качество, 312, 33 кг - второ качество и 232, 92 кг - трето качество (общо количество на целия изкупен тютюн в размер на 679, 94 кг) (гръб на л. 42 - л. 43 от делото) и приемо-предавателен протокол № 200045 от 01.12.2018 г., издаден от „Алайънс Уан Табако България“ ЕООД, с който се удостоверява изкупуване на 167, 2 кг тютюн от реколта 2018 г. – първо качество 56 кг, второ качество – 58 кг и трето качество – 43, 1 кг) (л. 44 от делото). Документите са вписани от служителите на ОСЗ [населено място] в Таблица, водена от ОСЗ [населено място] „Изкупен Тютюн“ в Регистъра на тютюнопроизводителите. Тези протоколи удостоверяват количество изкупен тютюн за реколта 2018 г. и осигуряват възможност за ищцата да подаде заявление за подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за референтния период 2016 г. - 2018 г. на кампания 2023 година с оглед килограмите на доказания изкупен тютюн по нейните заявления. Твърди се, че при опит да подаде заявление за подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството“ за референтния период 2016 г. - 2018 г. за кампания 2023 г. на 18.07.2023 г. служителите на ОСЗ [населено място] са установили, че системата „И.“ генерира заявление за подпомагане по мярката за референтния период на 2016 г. - 2018 г., което съдържа данни за подпомагане само за 157 килограма тютюн. Ищцата К. Й. С. е отказала да подпише това заявление и е поискала от служителите да й представят за подпис заявление, което съдържа правилно количество на предадения тютюн за реколта 2018 г. От ОСЗ [населено място] не са предприели никакви действия, относими към коригиране на данните на количеството изкупен тютюн по генерираното заявление за подпомагане за кампания 2023 г., като са обяснили, че е допусната грешка при преноса на данни от таблица „Изкупен тютюн“ на ОСЗ [населено място] в И., както и че във връзка с тази грешка няма как да се генерира заявление с други количества изкупен тютюн по мярката за кампания 2023 г., с оглед на които на ищцата е генерирано заявление за подпомагане по мярката относно референтен период 2016 г. – 2018 г. за кампания 2023 г, съдържащо неверни данни относно количествата изкупен тютюн за 2018 г., което К. Й. С. е отказала да разпише, защото то съдържа неверни данни за предадените от нея количества изкупен тютюн за реколта 2018 г., К. Й. С. е подала съответни и незабавни възражения и сигнали по случая до Mинистерство на земеделието и храните (МЗХ). С оглед на гореизложеното се твърди, че по повод незаконосъобразните действия/бездействия на служителите на ОСЗ [населено място] по предаване на данни за кампания 2023 г. относно количеството изкупен тютюн за реколта 2018 г. на К. Й. С., тя не е успяла да подаде заявление за подпомагане по мярката за референтния период на 2016 г. - 2018 г. за кампания 2023 г., като във връзка с това К. Й. С. е загубила правото на финансово подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г., в която е финансиран референтният период 2016 г. - 2018 г. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Доводите, изложени в исковата молба, се поддържат в хода на производството пред настоящата инстанция чрез писмени становища от процесуалния представител на ищцата адв. Х.. Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, в писмен отговор по исковата молба и в депозирани по делото писмени становища, оспорва предявения иск. Счита същият за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Изразява становище, че предявеният иск е недопустим поради липса на съдебен акт, с който е установена твърдяната незаконосъобразност на действията на служителите на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград/Общинска служба по земеделие [населено място]. Сочи се недопустимост на предявения иск поради изтекла погасителна давност. В условие на евентуалност изразява становище, че в конкретния случай не са налице предпоставките за търсене на отговорност по ЗОДОВ. Твърди се, че и двата документа, подадени от ищцата, за закупено количество тютюн реколта 2018 г. са налични и актуални в регистъра на тютюнопроизводителите, воден от служителите на Общинска служба по земеделие [населено място]. Сочи се, че право на подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството“ за референтния период 2016 г. - 2018 г. за кампания 2023 г. имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2016 г. - 2018 г., който е изкупен по реда на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Допустими за участие в интервенцията за преходна национална помощ за тютюн са земеделски стопани, които продължават да извършват земеделска дейност, като това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване иа заявлението за подпомагане или на плащането на помощта са вписани в регистъра но чл. 7 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделя или в регистъра по чл. 4, ал. 2 от същия закон. Преходната национална помощ за тютюн се изплаща на килограм въз основа на годишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи, както и диференцирано за различните количества в сортовите групи през една от годините на референтния период (2016 г. - 2018 г.) съгласно данни за изкупения тютюн в регистъра по чл. 4, ал. 2 от ЗТТСТИ. Земеделският стопанин заявява еднократно при първото заявяване на интервенцията въз основа на коя от годините на референтния период, през която е отглеждал тютюн, да се определи размерът на изкупения тютюн по сортови групи. При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в интервенцията и избраната референтна година, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане, и декларират, че продължават да извършват земеделска дейност. В конкретния случай се сочи, че безспорно е установено в производството, че ищцата К. Й. С. не е подала заявление за участие по схеми и мерки за подпомагане, и конкретно за мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за референтния период 2016 г. – 2018 г., а и същата не твърди да е подавала такова, в този смисъл К. Й. С. въобще не се е възползвала от правото си да подаде заявление за подпомагане по мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за референтния период 2016 г. – 2018 г., ищцата не е подала заявление за подпомагане, във връзка с което не е получила подпомагане, в този смисъл се твърди, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно от горното се твърди, че подаването на заявление не гарантира получаване на субсидия, тъй като същото следва да отговаря на редица условия. Оспорва се и претендираният размер, доколкото не става ясно по какъв начин същият е определен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Представителят на Окръжна прокуратура Благоевград счита предявения иск за неоснователен и недоказан по размер. Релевира становище, че не се доказват всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на администрацията, в лицето на ответната страна. По делото са приети писмени доказателства, приобщено е заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, мотивирано, обосновано и професионално защитено. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е предмет на спор между страните, че въз основа на подадено от ищцата заявление (заявление № 66802/26.03.2018 г. за вписване в регистъра на тютюнопроизводителите на л. 23 от делото) Общинска служба по земеделие [населено място] е извършила вписване на К. Й. С. с [ЕГН], жител на [населено място], община Симитли за произведен и предаден тютюн, реколта 2018 г. Не е предмет на спор между страните, че от ищцата са подадени два броя заявления за произведен и предаден (изкупен) тютюн, реколта 2018 г., ведно с приемо-предавателни протоколи - на 26.03.2019 г. със заявление № 75358 и приемателна бележка № 19/28.11.2018 г., издадена от „СОКОТАБ” ЕООД, К. Й. С. е декларирала изкупен тютюн общо в размер на 617, 04 кг от сорт Басми, от които 71, 79 кг - 1-во качество, 312, 33 кг - 2-ро качество и 232, 92 кг - 3-то качество и на 27.03.2019 г. със заявление № 75890 и приемо-предавателен протокол № 200045/01.12.2018 г., издаден от „Алайнънс Уат Табако България“ ЕООД, К. Й. С. е декларирала изкупен тютюн 157, 10 кг от сорт Басми, от които 56 кг - 1-во качество; 56 кг - 2-ро качество и 43, 10 кг - 3- то качество, като общо по двете заявления декларираният предаден и изкупен тютюн е 774, 14 кг, от които 127, 79 кг - 1-во качество, 370, 33 кг - 2-ро качество и 276, 92 кг - 3-то качество. Същите са въведени от служителите на ОСЗ [населено място] в Регистъра на тютюнопроизводителите. Установява се по делото от представените извлечения от регистъра на тютюнопроизводителите, воден от Общинска служба по земеделие [населено място] (л. 90 от делото), в това число и от приетото и неоспорено от страните по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че по компютърната система при Общинска служба по земеделие [населено място] - електронен регистър на тютюнопроизводителите фигурират въведени количества изкупен тютюн реколта 2018 г. в количества и качества така, както са декларирани от ищцата и на двете дати - 26.03.2019 г. - 617 кг и 27.03.2019 г. - 157 кг или в общ размер на 774 кг. Не е предмет на спор между страните, също така, че по Интегрирана система за администриране и контрол (И.) фигурират декларираните количества от К. Й. С. на 27.03.2019 г. от 157 кг и не фигурират декларираните количества на 26.03.2019 г. от 617 кг. Служителите на Общинска служба по земеделие [населено място] отразяват и са отразили в конкретния случай данните в публичен регистър на тютюнопроизводителите, който се води в Министерството на земеделието и храните. Съгласно предоставена по делото информация от Държавен фонд „Земеделие“ – РА в ДФ „Земеделие“ – РА са предадени данни за изкупен и премиран тютюн за К. Й. С., регистрирана с УРН 506844, отнасящи се за 2018 г. за 157 кг сорт Басми, които данни са предоставени от Министерство на земеделието и храните като компетентен орган по създаване и поддържане на публичен регистър на тютюнопроизводителите. При установяване, че в Държавен фонд „Земеделие“ не е отразено цялото декларирано количество изкупен тютюн за 2018 г. ищцата е подала жалба до Министъра на земеделието и храните от 19.07.2023 г., с която е поискала коригиране на допуснатата грешка, подавала е и молби за съдействие до Министъра на земеделието и храните за коригиране на допуснатата грешка - на 05.03.2024 г. и 24.06.2024 г., във връзка с които са извършени съответни проверки, за резултатите от които ищцата е уведомена. Съгласно становище на Началника на ОСЗ [населено място] не е извършено анулиране на първото заявление от 26.03.2019 г., а второто от 27.03.2019 г. съдържа данни за 157 кг, системата е позволила въвеждане на второто без анулиране на първото, в резултат на което двете завления са валидни, К. Й. С. не е подала заявление по Пар. 6 от ПЗР на ЗТТИСТИ, същата е правила справки във връзка с подаване на заявление за участие по схеми и мерки за подпомагане кампания 2023 г., мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за референтния период 2016 г. – 2018 г., като в регистъра се зареждат само последните общи количества предаден тютюн 157 кг. Изразено е становище от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград № РД-12-01-268-1/03.04.2024 г. до Директора на Дирекция „Растениевъдство“ към МЗХ и Главния директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ към МЗХ с искане да бъде разпоредено актуализиране на количеството предаден тютюн от К. Й. С. в регистъра на тютюнопроизводителите и коректно зареждане на данните в И. за реколта 2018 г. за общо 774, 14 кг (клас I – 127, 79 кг, клас II – 370, 33 кг, клас III – 276, 92 кг) (л. 16 – л. 56 от делото). С писмо изх. № 94-1631/26.06.2024 г. на Заместник министъра на земеделието и храните ищцата е уведомена, че във връзка с извършените проверки е установено, че Общинска служба „Земеделие“ неправилно са въвели втория по ред протокол от „Алайънс Уан Табако България“ ЕООД, без да въведат отново и количеството тютюн от първата приемателна бележка за предаден тютюн от „Сокотаб“ ЕООД и без да анулират същата, при предаване на данните към И. за кампания 2023 г. за заредени данни единствено за количеството тютюн от втория протокол с обща стойност 167, 2 кг, ищцата не е заявила извършване на корекция по заявленията по реда на Пар. 6 от ПЗР на ЗТТИСТИ поради обстоятелството, че нито тя, нито служителите от ОСЗ са знаели за несъответствието, с оглед на което съгласно законодателството не е налице възможност за извършване на корекция на данни в регистъра. По делото не се съдържат данни и не се твърди извършване на конкретни действия по корекция на подадените от К. Й. С. данни за количество изкупен тютюн реколта 2018 г. Установено е безспорно в производството и не е предмет на спор между страните, че за кампания 2023 г. и 2024 г. от името на К. Й. С. не е подавано заявление за подпомагане по интервенциите под формата на директни плащания. Установено е в настоящото производство, че няма неприключило/невалидно заявление, подадено от ищцата К. Й. С., по мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г. за референтния период 2016 г. – 2018 г. (Писмо от ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-1100/42 от 22.04.2025 г.). Съгласно констатациите в заключението на приетото без оспорване от страните заключение по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза при посещение на място в ОСЗ [населено място] експертизата е установила, че ищцата няма подавано заявление за кандидатстване (подпомагане) по мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързан с производство“ за референтен период 2016 г. – 2018 г. по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за прилагане на административните санкции и Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. Установено е, че на К. Й. С. на 27.02.2020 г. е изплатена субсидия в размер на 1 294, 26 лева за референтен период 2007-2009 г. (л. 107 – л. 108 от делото). Безспорно е установено в производството, че за референтния период 2016 г. – 2018 г. (процесен по делото) на ищцата К. Й. С. не е изплащана субсидия, тъй като не е подавано заявление за подпомагане. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. При извършената проверка за допустимост на предявения иск настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Същата съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административни органи при и по повод изпълнение на административна дейност, обуславящи допустимостта на иска и компетентността на настоящия съд да го разгледа. Предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искът е допустим, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищцата е неблагоприятно засегната и е претърпяла имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдени незаконосъобразни действия на служители на Общинска служба по земеделие [населено място]. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Независимо от посочената разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ конкретния твърдения за достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз не са наведени в исковата молба и депозираните по делото писмени становища от ищцата, чрез процесуалния й представител по пълномощие. Искът е подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридически лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Пасивната процесуална легитимация е правилно определена съобразно правилото на чл. 205 от АПК. Съгласно изискванията на чл. 205 от АПК исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Искът е предявен срещу Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ – Благоевград). Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции. По искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на общинските служби по земеделие, представляващи териториални звена на Областните дирекции “Земеделие” (чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ), отговарят Oбластните дирекции “Земеделие”, които са самостоятелни юридически лица (чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ) и са надлежен ответник по предявения иск при съобразяване с нормата на чл. 205 от АПК. В този смисъл посоченият ответник в настоящото производство е пасивно легитимирана страна съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изхождайки от наведените от ищцата твърдения в исковата молба, в чиято структура съгласно цитираните норми попада Общинска служба по земеделие [населено място]. Поради което съдът намира, че съобразно правилата на чл. 205 от АПК Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград се явява надлежният ответник по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правната квалификация на иска почива на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за завеждането му от ищцата. Всички въпроси за тяхното обективно проявление са свързани с основателността на претенцията, а не обуславят нейната допустимост. Затова от самата претенция на ищцата за настъпили вреди от незаконни действия на служители на Областна дирекция „Земеделие“ и възникналият в тази връзка правен спор, който може да бъде разрешен само по съдебен ред, произтича правният интерес от предявяването и поддържането на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разгледана по същество, обаче, исковата претенция е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; действие или бездействие на орган, чиято незаконосъобразност следва да бъде установена от съда на основание чл. 204, ал. 4 от АПК, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди. За да бъдат основателни исковете за имуществени вреди следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно съобразно чл. 154 от ГПК. Исковете за тях се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който въвежда като допълнителна процесуална предпоставка за предявяването на иска, наред с общите за всички граждански искове - административният акт да е предварително отменен – чл. 204, ал. 1. Изключенията от това правило са случаите на вреди от нищожни или оттеглени административни актове, действия или бездействия на административни органи, чиято незаконосъобразност се преценява преюдициално от съда при разглеждането на иска – чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК. По аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието и бездействието следва да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите, ограничен обаче до осъществяване на административна дейност от държавните органи и длъжностни лица, а това са тези които имат властническо правомощие и осъществяват определена служебна функция и задължение. Под дейност на администрацията следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин. Служителите в Общинска служба по земеделие [населено място] осъществяват административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, в кръга на съответната им законоопределена компетентност. Под незаконосъобразно действие или бездействие законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални административни актове. С оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика „действията“ на административните органи представляват извършването на фактически действия при наличие на нормативно установено задължение за въздържане от такива действия, но не и изпълнение на задължение за волеизявление – за издаване на индивидуален административен акт. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Незаконните (неоснователни) действия са лишените от правно основание – извършени без да е издаден административен акт или без да са предвидени от закон (чл. 250 от АПК и арг. от чл. 252, ал. 2 от АПК). В настоящото производство на изследване подлежи обстоятелството кое е било дължимото най-общо поведение на административния орган и съответствието на действията му с целта на закона. Административният акт, съответно – действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия се разбира фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е „бездействие“ от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално-правни и процесуални норми......... Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетението“. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е, както бе посочено и по-горе, да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Отсъствието на който и да е от елементите води до отхвърляне на иска. В случая се претендира обезвреда за имуществени вреди, причинена от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Общинска служба по земеделие [населено място] по неправилно въвеждане на количество изкупен тютюн за 2018 г., предаване на некоректни/неправилни данни за действителните количества изкупен тютюн за реколта 2018 г. по партидата на ищцата К. Й. С. към системата И. за участие по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г. относно референтния период 2016 г. – 2018 г., както и незаконосъобразни фактически бездействия за предприемане на необходимите корекции по неправилно пренесените данни. В конкретния случай ищцата претендира обезвреда за неполучено финансово подпомагане въз основа на средногодишно количество изкупен тютюн за реколта 2018 г. от референтния период на подпомагане (2016 г. – 2018 г.) по мярка за кампания 2023 г. След 2023 г. Република България прилага Стратегически план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 г. – 2027 г. Т.е., твърди се, че в резултат на действия и бездействия на ответника ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 9 000 лева, поради обстоятелството че е била лишена от възможността да подаде заявление за подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г. относно референтния период 2016 г. – 2018 г. Безспорно се установи в производството, че за тази кампания ищцата не е подала редовно заявление за подпомагане. Същата твърди, че причина за това е обстоятелството, че по партидата й неправилно е въведено количеството изкупен тютюн за 2018 г. Безспорно е установено в производството и не се спори между страните, че по партидата на оспорващата в И. е налице некоректно вписване на изкупеното количество тютюн за 2018 г. Съдът намира, обаче, че в конкретния случай не е доказана пряката и непосредствена причинна връзка между тези записвания и твърдените от ищцата имуществени вреди. По повод обобщената теза на ищцата, че хронологията от отделни действия и бездействия на служителите на ответника, в тяхната съвкупност, в крайна сметка е довела дотам, че същата не е успяла да подаде заявление за финансово подпомагане по мярката „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ за кампания 2023 г. относно референтния период 2016 г. – 2018 г., следва да се има предвид, че производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е такова за обезщетение, което е обусловено от фактически състав с конкретни предпоставки, подлежащи на главно и пълно доказване – конкретен акт или действие/бездействие на ответника, който/което пряко е причинил/о увреждане. Това обезщетително производството не представлява цялостен и всеобхватен контрол върху провежданата дейност от служителите на ответника в конкретния случай във връзка с всички действия по регистрация, вписване и въвеждане на данни по отношение на земеделските стопани (на регистрирания тютюнопроизводител в конкретния случай). В случая съдът не констатира конкретно посочените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия да са в пряка и непосредствена причинна връзка с пропусното от същата финансово подпомагане, т.е. не се установява пряка причинно-следствена връзка между неправилно въведените данни от служителите на Общинска служба по земеделие [населено място] и претърпяната от частноправния субект вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразното действие/бездействие или административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия тютюнопроизводителите, които са сключили договори за изкупуване на тютюн, се вписват ежегодно в срок до 31 март в публичен регистър на тютюнопроизводителите в Министерството на земеделието и храните. Срокът за вписване в регистъра може да бъде удължен до два месеца със заповед на министъра на земеделието и храните. Редът за водене на регистъра се определя с наредба на министъра на земеделието и храните (чл. 4, ал. 5 от ЗТТИСТИ). Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 22 от 21.12.2016 г. за реда за воденето на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн всеки тютюнопроизводител подава ежегодно в срока по чл. 5, ал. 2 в съответната общинска служба по земеделие документите по чл. 5, ал. 3 за актуализиране на регистъра (в това число и копие от протокола за количествата изкупен тютюн за предходната година – чл. 5, ал. 3, т. 4). А.. 5 от същия член предвижда, че данните от заявлението и от приложените документи се въвеждат от служител на съответната общинска служба по земеделие в електронен регистър. В глава 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) „Прилагане на схемите за директни плащания“ са изброени схеми за директни плащания и условията, на които трябва да отговарят лицата, на които същите се отпускат (чл. 38а - чл. 41 от ЗПЗП). Стратегическият план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 г. - 2027 г. е одобрен с Решение за изпълнение на Комисията от 07.12.2022 г. за одобряване на стратегическия план по ОСП за периода 2023 г. - 2027 г. на България за подпомагане от съюза, финансирано от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони С (2022)8749 final. Съгласно чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/2115 държавите членки определят правната рамка, уреждаща предоставянето на подпомагане от Съюза на земеделските стопани и другите бенефициери в съответствие със стратегическите планове по ОСП, одобрени от Комисията и с принципите и изискванията, установени в същия регламент и в Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (OB L 435 от 6.12.2021 г.). В тази връзка са приети или издадени нормативните актове за прилагане на одобрения от Европейската комисия Стратегически план на Република България за периода 2023-2027 г., а именно Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.) и съответните, приети от министъра на земеделието и храните, подзаконови нормативни актове. Променена е схемата за преходна национална помощ за тютюн, одобрено от ЕК и заложено в Стратегическия план на България за новия програмен период. Референтната рамка 2007 - 2009 г. е заменена с нова. Взети са предвид годините 2016, 2017 и 2018 г. Съгласно чл. 38а, ал. 4 от ЗПЗП Министърът на земеделието и храните определя с наредба специфичните условия за прилагане на схемите по ал. 1 и 2. В случая предмет на разглеждане е мярка за преходна национална помощ за тютюн, необвързана е производството, по която редът и условията за кандидатстване се определят с Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за прилагане на административните санкции и Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. Съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП за подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл. 7, чрез подаване на заявление за подпомагане за съответната календарна година в срокове и ред, определени с наредба. В чл. 48 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции са посочени интервенциите, които подлежат на подпомагане. Съгласно чл. 48 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. се прилага интервенция за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. право на подпомагане по интервенцията за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2016 г. – 2018 г., който е изкупен по реда на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ). А.. 2 предвижда, че допустими за участие в интервенцията за преходна национална помощ за тютюн са земеделски стопани, които продължават да извършват земеделска дейност, като това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението за подпомагане или на плащането на помощта са вписани в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП или в регистъра по чл. 4, ал. 2 от ЗТТСТИ. Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия тютюнопроизводителите, които са сключили договори пo aл. 1, се вписват ежегодно в срок до 31 март в публичен регистър на тютюнопроизводителите в Министерството на земеделието и храните. Срокът за вписване в регистъра може да бъде удължен до два месеца със заповед на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 49, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. преходната национална помощ за тютюн се изплаща на килограм въз основа на годишното количество изкупен качествен (1-3 класа) тютюн по сортови групи, както и диференцирано за различните количества в сортовите групи през една от годините на референтния период по ал. 1, съгласно данни за изкупения тютюн в регистъра по чл. 4, ал. 2 от ЗТТСТИ. Земеделският стопанин заявява еднократно при първото заявяване на интервенцията въз основа на коя от годините на референтния период, през която е отглеждал тютюн, да се определи размерът на изкупения тютюн по сортови групи. При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в интервенцията и избраната референтна година, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане, и декларират, че продължават да извършват земеделска дейност (чл. 49, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.). Съгласно чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни с тази наредба се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по следните интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., наричан по-нататък „Стратегическия план“, и по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., като в т. 33 е посочена „Преходна национална помощ за тютюн, необвързан с производство“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за подпомагане по интервенциите и мерките по чл. 1 могат да кандидатстват земеделски стопани, които са регистрирани съгласно чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или по чл. 4, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - за интервенцията по чл. 1, т. 33. А.. 2 предвижда, че лицата по ал. 1 подават заявление за подпомагане в системата по чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗПЗП (Системата за подаване на заявления). Съгласно чл. 4 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. системата за подаване на заявления за подпомагане е част от Интегрираната система за администриране и контрол (И.) и съдържа информация, позволяваща да се извършват предварителни проверки за наличието на условията за получаване на подпомагане, към момента на подаване на заявленията по интервенциите и мерките, посочени в чл. 1. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. заявленията за подпомагане се подават, а подадените могат да се редактират, през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 15 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. заявленията за подпомагане съдържат през първата година на кандидатстване по интервенцията за преходна национална помощ за тютюн - референтната година, която кандидатът избира от референтния период 2016 г. - 2018 г. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. предвижда, че при подаване на заявленията за подпомагане в срока по чл. 5, ал. 1 кандидатите за подпомагане могат да потвърдят и/или да коригират предварителните данни по чл. 6, след което подписват заявлението за подпомагане. Предварителните данни по чл. 6 включват предварителни данни за заявления за подпомагане на база на информацията от системите по чл. 30, ал. 2 от ЗПЗП и от други източници на информация данните, които Държавен фонд „Земеделие“ ежегодно предоставя в индивидуалните профили на кандидатите за подпомагане в СЕУ. Т.е. от горецитираната нормативна уредба може да се формулира категоричен извод, че подаването на заявления за деклариране на количества изкупен тютюн по ЗТТСТИ и подаване на заявления за подпомагане по мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство“ към референтен период 2016 г. - 2018 г. по реда на ЗПЗП представляват различни административни процедури, подчиняващи се на различни нормативни уредби, които не са пряко свързани помежду си. Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай безспорно се установява и не е предмет на спор между страните обстоятелството, че К. Й. С. е вписана за произведен и предаден тютюн, реколта 2018 г., както и, че са вписани в електронния регистър на Общинска служба по земеделие [населено място] посочените от същата количества изкупен тютюн за 2018 г., т.е. в Регистъра на тютюнопроизводителите са вписани коректно изкупените количества тютюн реколта 2018 г. в количество и качество, декларирано от ищцата. Не е спорно и обстоятелството, че ищцата няма подавано заявление за кандидатстване (подпомагане) по мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързан с производство“ за референтен период 2016 г. – 2018 г. за кампания 2023 г. по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители и цитираните две Наредби, т.е. в случая няма заявена от ищцата помощ през 2023 г., а и последващите години, когато действа новият програмен период за подпомагане по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 г. – 2027 г. С оглед неизпълнение на тези изисквания, изцяло зависещи от ищцата, съдът приема, че тя не е направила необходимото в указания срок, в този смисъл същата неоснователно търси защита срещу бездействия на служители от Общинска служба по земеделие [населено място], тъй като в случая самата тя не е извършила нужните действия в свой интерес, за да възникнат задължения за извършване на съответните проверки и отпускане, съответно неотпускане на финансово подпомагане, т.е., за да се твърди, че в конкретния случай същата е лишена от полагащото й се финансово подпомагане. Не могат да бъдат споделени изложените в исковата молба твърдения, че ищцата е отказала подписване на генерирано заявление, доколкото безспорно се установи в производството, че заявление въобще не е подавано, от една страна, и, от друга страна, няма неприключило заявление по партидата на ищцата, т.е. няма данни за подадено заявление от К. Й. С.. Не е предмет на спор между страните, както бе посочено и по-горе, че безспорно са налице погрешно въведени данни и същите не са коригирани независимо от предприетите от ищцата действия, като ирелевантна е причината за допуснатото несъответствие в конкретната фактическа обстановка. Не може да бъде споделено, обаче, твърдението, че причината за неподаване на заявление са именно тези действия по некоректно въвеждане на подадените от ищцата данни. Видно от горецитираните разпоредби Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за прилагане на административните санкции не изисква подаване на конкретно количество изкупен тютюн, данните се вземат предвид съобразно регистъра на тютюнопроизводителите, където, както се установи в настоящото производство, фигурират всички заявени от ищцата количества изкупен тютюн реколта 2018 г. В Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни е регламентиран ред за корекция на представените данни от И., т.е. наличието на некоректно въведени данни не е основание за неподаване на заявление за финансово подпомагане. Действително ищцата е предприела действия по корекция на декларираното количество, но, от една страна, тези действия са предприети след изтичане на нормативно регламентираните срокове, от друга страна, от К. Й. С. не е подадено заявление за подпомагане, в този смисъл не може да се твърди, че ищцата К. Й. С. е лишена от право за участие в подпомагане по процесната мярка „Преходна национална помощ за тютюн, необвързан с производство“ за референтен период 2016 г. – 2018 г. Подаването на заявление за участие в процесната мярка е поставено в зависимост от личния избор и преценка на кандидатата и неподаването на заявление не следва да се вменява във вина на служителите на Общинската служба по земеделие. Наличието на неправилно въведени данни не препятства подаване на заявление за подпомагане по реда и в сроковете, регламентирани в приложимите нормативни разпоредби, посочени по-горе. Поради това следва да се приеме, че събраните доказателства не установяват спрямо ищцата да са осъществени фактически действия, в резултат на които да са настъпили за нея имуществени вреди. Липсата на елемент от фактическия състав на отговорността обосновава неоснователността на предявения иск. За да е налице пряка зависимост между претендираната вреда и конкретното бездействие, следва с осъществяването на същото ищецът да е претърпял вредата, за която твърди, че следва да бъде обезщетен. Това би се случило само ако въпросното бездействие се явява единствената пречка лицето да не осъществи намеренията си за получаване на процесното финансово подпомагане. В случая не може да се приеме, че пренесените грешни данни са пряка и единствена причина за непредприемане на подаване на заявление от ищцата, доколкото, както бе посочено и по-горе, подаването на заявление за подпомагане е предоставено на волята и намерението на кандидата. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ищцата не доказва, че спрямо нея са осъществени неправомерни действия от служителите на Общинска служба по земеделие [населено място], в резултат на които за същата са настъпили вреди от имуществен характер в твърдения от ищцата размер. Доколкото ищцата е направила собствен избор за неподаване на заявление за подпомагане, за подаването на което не се установява в производството да е възпрепятствана, не се доказва причинна връзка между погрешно въведеното количество тютюн и неизплатеното й финансово подпомагане, за което същата на практика не е кандидатствала в конкретния случай. Отделно от горното, в конкретния случай се претендират пропуснати ползи, които не следва да се предполагат, а трябва да бъде доказано тяхното сигурно настъпване, ако не са били незаконосъобразните действия на служителите на ответника. Обстоятелството, че ищцата формално отговаря на регламентираните критерии не означава, че при всички случаи същата ще бъде одобрена за подпомагане и финансова помощ ще й бъде изплатена. Обстоятелството, че същата формално отговаря на регламентираните критерии, не означава, от една страна, че тя е имала обективна възможност и субективно намерение да предприеме всички необходими действия за кандидатстване по съответната мярка, респектино да получи подпомагане в претендирания размер. Доказателства в тази насока не са представени в производството. Твърденията на ищцата в тази насока са обосновани единствено с вероятната възможност тя да изпълни намеренията си, което не е достатъчно, за да се приеме наличие на причинна връзка между твърдяното бездействие и претендираните от нея имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи. Наличието на причинна връзка между пропуснатите ползи, изразяващи се в сигурно увеличаване на имуществото й чрез финансово подпомагане не следва да е резултат от субективното очакване на ищеца, а пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие, неопосредена от други актове и действия от страна както на длъжностни лица на ответниците, така и от страна на самия ищец. За основателността на тази претенция следва да е налично бъдещо сигурно получаване на имуществените облаги и не е достатъчно те да се предполагат. В конкретната хипотеза претендираните вреди са условни и хипотетични, реализирането им зависи от редица условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие. Събраните по делото доказателства не обосновават с категоричност настъпването на такива като следствие от твърдените от ищцата неправомерни действия и бездействия. Липсват основания да се приеме, че ищцата е желаела да подаде заявление, че тя е щяла със сигурност да подаде заявление, което, както се установи в производството, не е направено и в този смисъл липсват данни за образувано административно производство във връзка с изплащане на финансово подпомагане на К. Й. С. по процесната мярка, в това число и издадени в този смисъл административни актове от компетентните административни органи. По изложените съображения съдът намира, че ищцата не е доказала по категоричен начин наличие на реално причинени имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените действия, липсват убедителни доказателства, че твърдените от ищцата вреди са настъпили единствено от действията на служителите на ответника. В заключение, не са осъществени в тяхната кумулативност всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди следва да бъде отхвърлена. Изискването за кумулативност на посочените по-горе условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения в ЗОДОВ специален ред. Предвид така констатираното отсъствие на причинна връзка между незаконосъобразното действие и претендираните имуществени вреди неоснователна е исковата претенция за присъждане на обезщетение в претендирания размер, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В този контекст основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, доколкото по делото има данни за процесуално представителство от такова естество. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (нова, обн. ДВ. бр. 94/2019 г.) ответната страна има право на присъждане на разноски. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника е заявила претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното, Административен съд – Благоевград