Решение № 2291 от 11.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2887/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Д. И. М., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.7, ап.26, представляван от адвокат Д. З.- пълномощник, обжалва Отказ за издаване на разрешително за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за ловни цели от физическо лице Рег.№432з-449 от 11.12.2024г. на изпълняващ длъжността (и.д.) началник на Първо районно управление (І-во РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който е отказано издаване на разрешително за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за ловни цели на жалбоподателя М. по заявление УРИ 432000-15824 от 07.11.2024г. Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност. Ответникът- Началник на І-во РУ в ОД на МВР - Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. На 15.01.2025г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№628 (лист 19) от юрисконсулт И. И. П.- пълномощник (лист 39), за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени дори под минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а считано от 18.02.2025г. Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.), като се съобрази Решение от 29.01.2024г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22. Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата. По допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното: Препис от оспорения акт (лист 4, 24) е получен на 11.12.2024г. от жалбоподателя, според нарочна разписка, обективирана в акта (лист 4а, 24а). От своя страна, жалбата (листи 2-3) постъпва в съда на 23.12.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Като доказателство по делото е прието заверено копие на жалба УРИ 432000-18252 от 27.12.2024г. (лист 23) на Мравков против Отказ Рег.№432з-449 от 11.12.2024г., адресирана до директор на ОД на МВР – Пловдив, както и заверено копие на Решение Рег.№317000-416 от 09.01.2025г. (листи 20-21) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с което решение посочената жалба е отхвърлена. Подадено е заявление УРИ 432000-15824 от 07.11.2024г. (лист 26), от жалбоподателя М., адресирано до началник на І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, за издаване на разрешение за придобиване на 1 брой късоцевно нарезно оръжие за ловни цели. Вероятно като приложение към посоченото заявление са представени: Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие №21662 от 18.04.2022г. (листи 6, 27, 34-35); Удостоверение за подборно ловуване от 10.10.2022г. (лист 7 горе, 28), издадено от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), на основание чл.26 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.24 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД), за вид дивеч: благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, дива свиня, глухар; Разрешение №20210796258 (лист 7 долу, 28а), издадено на 19.11.2021г., за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, валидно до 18.11.2026г., за ловно оръжие Sarsilmaz, калибър 12; копие на Членска карта [рег. номер] (лист 29) в Национално ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България“, заверена за 2024г. и платен членски внос за 2024г.; Билет за лов (лист 29а), заверен за 2021, 2022г., 2023г. и 2024г.; Удостоверение Рег.№283-1577 от 17.05.2024г. (лист 9, 34), издадено от Началник на оперативен архив на Българската армия, според което удостоверение Д. М. е бил военнослужещ във Военно формирование 48430 – ••• през периода от 06.07.2001г. до 31.10.2001г.; Удостоверение Рег.№283-1576 от 17.05.2024г. (лист 8), издадено от Началник на оперативен архив на Българската армия, според което удостоверение Д. М. е бил военнослужещ във Военно формирование 48430 – ••• през периода от 06.07.2001г. до 31.10.2001г. и е получавал осигурителен доход, изчерпателно посочен в удостоверението. С писмо Рег№432000-16052 от 14.11.2024г. (лист 32) на и.д. началник на І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив се уведомява жалбоподателят, на основание чл.34, ал.1 от АПК, че му се осигурява възможност да прегледа материалите по преписката, както и че му се определя 7-дневен срок да изрази допълнително становище, основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за ловни цели и да направи искания и възражения. Според положен от М. подпис върху посоченото писмо, екземпляр от същото е получен на 27.11.2024г. На 04.12.2024г. в І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив постъпват “допълнителни мотиви“ УРИ 432000-171160 (лист 33) от жалбоподателя М.. Според “допълнителните мотиви“, оръжието е необходимо на М. за доубиване на дивеч- дива свиня, в района на Широка лъка, където има наследствена къща и ходи на лов с дружинката. Запознат е, че оръжието, което му е необходимо, може да носи само в ловен ден, през ловния сезон, по време на ловен излет. Изготвена е електронна справка за съдимост от 10.12.2024г. (листи 36-37), според която справка жалбоподателят осъждан – реабилитиран. Също така, като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №3286з-3703 от 13.10.2023г. (листи 5, 25) на главен директор на Главна дирекция “Национална полиция“ в МВР, с която заповед, на основание чл.68, ал.6, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР) и Заповед №8121з-267 от 10.03.2015г. (неприложена по делото), е заповядано да се снемат от всички информационни фондове на МВР полицейски регистрации №52069/18.07.1994г. на ОД на МВР - Пловдив и №55752/20.03.2003г. на Пето районно управление (V-то РУ) в ОД на МВР - Пловдив, извършени на жалбоподателя Мр.. Изготвена е нарочна Докладна записка УРИ 432р-25351 от 12.12.2024г. (лист 38), с вписана дата на изготвянето ѝ – 10.12.2024г., от служител в І-во РУ в ОД на МВР - Пловдив, според която записка, по заявлението на жалбоподателя М. е дадена възможност да представи допълнителни мотиви, доказващи необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели. Представени са такива с УРИ 432000-171160/04.12.2024г., които са приложени към преписката. След направена Електронна справка за съдимост, е установен, че М. е осъждан няколко пъти – реабилитиран по право. Посочените от М. мотиви не могат да обосноват по категоричен начин извода, че се налага да притежава късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която преписката постъпва при и.д. началник на І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, след което е издаден оспореният по делото акт. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е, че не е спазен едномесечният срок по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, но този срок е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е издаден от материално, териториално и по степен компетентен орган, предвид разпоредбите на чл.76, ал.1, чл.81, ал.1, чл.83, ал.5 и чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ, според които началникът на съответното РУ на МВР по постоянен адрес, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му, което обстоятелство не е спорно между страните по делото. В тази връзка, като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №317з-10917 от 03.10.2024г. (лист 49) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед, на основание чл.43, ал.3, т.2 и ал.4 от ЗМВР и чл.33, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР), е наредено С. В. М. - началник на Сектор “Криминална полиция“ в І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, издал оспорения по делото акт, да замества за периода от 03.10.2024г. до 16.10.2024г. А. П. К.- началник на І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, който ползва отпуск поради временна неработоспособност. Прието е заверено копие на Заповед №317з-11336 от 15.10.2024г. (лист 50) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед, на основание чл.43, ал.3, т.2 и ал.4 от ЗМВР и чл.33, ал.2 от ПУДМВР, е наредено С. В. М. да замества за периода от 17.10.2024г. до отпадане на необходимостта А. П. К.- началник на І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, който ползва отпуск поради временна неработоспособност. Прието е заверено копие на Болничен лист №Е20243094954, издаден на 16.10.2024г. (лист 59), според който болничен лист, А. П. К. има правото да ползва отпуск от 14.10.2024г. до 01.11.2024г. Прието е заверено копие на Болничен лист №Е20243013426, издаден на 06.11.2024г. (лист 60), според който болничен лист, А. П. К. има правото да ползва отпуск от 02.11.2024г. до 21.11.2024г. Прието е заверено копие на Болничен лист №Е20243512879, издаден на 26.11.2024г. (лист 61), според който болничен лист, А. П. К. има правото да ползва отпуск от 22.11.2024г. до 06.12.2024г. Прието е заверено копие на Болничен лист №Е20243727174, издаден на 10.12.2024г. (лист 62), според който болничен лист, А. П. К. има правото да ползва отпуск от 05.12.2024г. до 03.01.2025г. Така посоченото определяне на заместник, който да изпълнява функциите по общото и непосредствено ръководство на І-во РУ в ОД на МВР – Пловдив настоящият състав на съда намира за надлежно направено. Тук е мястото да се напише, че в оспорения по делото отказ, издаден на 11.12.2024г., погрешно е посочена Заповед №317з-10917 от 03.10.2024г. (чието действие е преклудирано на 16.10.2024г.) вместо Заповед №317з-11336 от 15.10.2024г. (чието действие е за периода от 17.10.2024г. поне до 18.01.2025г.), но това обстоятелство представлява очевидна фактическа грешка и не предпоставя извод за допуснато съществено нарушение на изискването за форма на оспорения акт. В съдебно заседание не са представени други доказателства от страните, а изслушан като свидетел по делото, П. П. Н. обяснява следното (листи 43а-44): “ С Д. М. се познаваме от много години, приятели сме. Известно ми е, че в извънработно време ходи на лов. И аз съм ловджия. Аз членувам в Ловна дружинка в с. Катуница, а той в с. Солища. Ние в с. Катуница излизаме за пернат дивеч, а в с. Солища излизат само за диви прасета. Този целия сезон, който беше, съм бил на лов за диво прасе. В с. Солища излизат само за едър дивеч – прасета, сърни, елени. Има необходимост да се ползва и късоцевно ловно оръжие. Има случаи, в които диво прасе да се отстреля с патрон – бренеке и като не се отстреля, както трябва животното, се налага доубиването му. Дивото прасе, когато е ранено, започва да напада човека. Има нужда и от второ оръжие, за да се предпазиш. Мечките също нападат човека. Има такива случаи, колеги са ми разказвали. Ние обикаляме по 20-40 км балканите и се случва да се попадне и на мечки. За да имаме възможност да се защитим, имаме нужда и от късоцевно оръжие. Не всички ловци имат късоцевно оръжие, а само тези, които са изкарали курс за боравене с късоцевно оръжие и за подборен лов. Не всички колеги имат възможност да го изкарат този курс. Има членове от дружинката, на които се налага да ползват късоцевно оръжие. Първо се кара курса и след това се пуска молба в служба КОС за разрешение. Знам, че Д. М. е изкарал курса в стрелбище 360 – Пловдив. Знам, че е служил, бил е кадрови войник. В Република България е разрешен индивидуален лов, но зависи какъв е дивечът. Когато е за пернат дивеч, може и индивидуален да е ловът. Когато е за диви прасета и зайци, тогава е групов лов. Когато е групов ловът, се нареждаме всички през 300-400 м, за да има защита, да няма инциденти и проблеми. Познавам всички членове на дружинката в с. Солища. Цялата дружинка е 100 човека, но не излизат всичките. Около 4-5 човека, с които аз съм говорил, имат късоцевно оръжие. Късонарезното оръжие винаги трябва да е скрито, да не се вижда, защото законът е такъв. Не съм присъствал на използване на късоцевно оръжие, защото стоим на разстояние един от друг. Колеги са ми споделяли, че са доубивали прасета с късоцевно оръжие “. На следващо място, според посочената като основание за издаване на оспорения отказ разпоредба на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В съдебната практика се приема, че за да е налице необходимост от издаване, респективно притежание на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да съществува постоянно, а е необходимо и достатъчно тази опасност да съществува потенциално, като опасността бъде преценява с оглед степента на застрашеност и важността на поставените в опасност обекти и обществени отношения. Съответно, заявителят (жалбоподателят) трябва да докаже и основателността на причината, т.е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага придобиване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, в случая, късоцевно огнестрелно оръжие за лов. Посочи се вече, че жалбоподателят М. е член на Национално ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България“, заплатил е членски внос за 2024г., притежава билет за лов, също заверен за 2024г., притежава дългоцевно ловно оръжие Sarsilmaz, калибър 12, притежава удостоверение за подборно ловуване, издадено на 10.10.2022г., респективно придобил е квалификация по реда на чл.26 от ЗЛОД. Освен това, нормата на чл.56, ал.4 от ЗЛОД установява, че подборното ловуване се извършва с дългоцевно нарезно ловно оръжие, късоцевно нарезно оръжие за ловни цели или с гладкоцевно ловно оръжие с куршум. Право на придобиване, носене и употреба на ловно нарезно оръжие и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели имат само лицата, придобили квалификация по реда на чл.26. При това положение, настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят притежава качеството “ловец“ по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗЛОД и след като му е издадено удостоверение за подборно ловуване от 10.10.2022г., то жалбоподателят има правото да придобие, носи и употребява късоцевно нарезно оръжие за ловни цели. Съответно, предоставеното с нормата на чл.56, ал.4 от ЗЛОД право на подборно ловуване с късоцевно нарезно оръжие представлява основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, обосноваваща издаването на заявеното от жалбоподателя Мравков разрешение. Следователно, като отказва да издаде заявеното разрешение за придобиване на късоцевно нарезно оръжие за ловни цели, административният орган постановява акта си в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗОБВВПИ. Противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на оспорения по делото акт и представлява достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна, като преписката следва да се изпрати на компетентния орган за постановяване на акт по заявление УРИ 432000-15824 от 07.11.2024г. на жалбоподателя М., предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда. С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Пловдив е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Така мотивиран, съдът