Мотиви към Решение № 441 от 15.5.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1577/2023 г.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Образувано е по повод постановление от 20.04.2023 г. на прокурор при БРП, с което е внесено предложение обвиняемият Г. Н. З. с ЕГН •••••••••• да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това, че на ••••••••• г. в гр. Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, пред системен оператор Р.П., във връзка с издаване на дубликат на Свидетелство за управление на МПС, потвърдил неистина в писмена декларация – подал саморъчно попълнена от него писмена Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на български лични документи /ПИБЛД/, приет с Постановление на Министерски съвет № 13/2010 г., обн. ДВ, бр. № 12 от 12.02.2010 г., изм. и доп. бр. 66 от 10.08.2021 г., в сила от 01.09.2021 г. „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената „Миграция“ при ОДМВР“, която по силата на закона – чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, вр. чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта – Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства – декларирал за „изгубено“ свидетелството му за управление на МПС, издадено от ОД на МВР - Бургас, с № •••••••••, с валидност от •••••••• г. до •••••••• г. и то не е предадено на властите в чужбина, с цел да му бъде издадено ново българско СУМПС, като в действителност същото е било предадено от него на компетентните власти на В. във връзка с подмяната му с английско такова – престъпление по чл. 313, ал.1 от НК. В съдебно заседание представител на Бургаска районна прокуратура поддържа внесеното предложение, като предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 (хиляда) лева. Обвиняемият редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява от защитник. Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Г. З. е роден на ••••••••г. в гр.Бургас. Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Обвиняемият притежавал валидно Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №•••••••••, издадено на ••••••••г. от ОД МВР Бургас, валидно до ••••••••г., съответно бил правоспособен водач на МПС. Той работел във В. и докато бил там, през месец юни 2021г., решил да подаде документи до компетентните власти да му бъде издадена английска шофьорска книжка. За целта, на 12.06.2021г., докато бил във В., З. подал по пощата заявление до Агенция за лицензиране на шофьори и превозни средства в А. /DVLA/, за смяна на българската му шофьорска книжка с английска такава, като към заявлението си приложил и българското си СУМПС, цитирано по-горе, което било изискуемо от английските власти за издаване на ново СУМПС. По този начин, след като подал заявлението си и приложил към него шофьорската си книжа, обвиняемият останал фактически без свидетелство за управление на МПС. На 04.09.2021г., обвиняемият З. се прибрал в България през ГКПП Аерогара Бургас, като към тази дата все още не му било издадено заявеното от него британско СУМПС. Тъй като не разполагал със свидетелство за управление на МПС, а искал да шофира в България, З. решил да излъже българските власти, че свидетелството му за управление е изгубено и да поиска да му бъде издаден дубликат. В изпълнение на решението си, на •••••••••г., посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, където през това време работела свидетелката Р.П. - системен оператор към „АНД, профилактика и ПОФ“ при с-р „Пътна полиция“ към ОД МВР Бургас. Свидетелката П. проверила самоличността на обвиняемия, след което по негово искане му предоставила набор документи за издаване на свидетелство за управление. Пред нея, обвиняемият попълнил и подал Заявление с вх. №15232/•••••••••г., за издаване на свидетелство за управление на МПС, с което пожелал „ускорена“ процедура, също така попълнил и саморъчно и подал към заявлението си и писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилник за издаване на български лични документи /ПИБЛД/, приет с Постановление на Министерски съвет № 13/2010 г., обн. ДВ, бр.№12 от 12.02.2010 г., изм. и доп. бр.66 от 10.08.2021г., в сила от 01.09.2021г. „В случаите на изгубване, кражба, повреждане ти унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ- МВР ти в звената "Миграция" при ОДМВР“, която по силата на закона - чл.17, ал. 1 от ПИБЛД вр. чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта - Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. На първата страница от бланката на декларацията, под предварително зададения текст „Декларирам: “, З. вписал саморъчно пред свидетелката П. неверни данни, а именно че „на дата 05.09.2021г., докато съм сменял МПС-mo са ми изпаднали от джоба“, а на втората страница на декларацията допълнил: , Докато съм слизал или влизал в МПС-mo са ми паднали от джоба. Проверих мястото на тръгване и на слизане от МПС-то, но не успях да ги намеря (шофьорска книжка). Декларирам, че не са отнети от властите и не са подадени в чужбина.“ В самата декларация имало предварително зададен, предупредителен текст, че „За деклариране от мен на неверни данни, нося отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс“. Към Заявлението и декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, пред св.П., обвиняемият попълнил на същата дата и декларация по чл.151, ал.5 и 7 от ЗДвП, с която декларирал обичайното си пребиваване на адрес в Република България. Така попълнените от обвиняемия документи били предадени от него на св.Петрова, която ги въвела в системата и придвижила служебно към Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, като декларираното от него за изгубено СУМПС, цитирано по-горе, било със статус „невалиден/изгубен/откраднат/. На 10.09.2022 г., обвиняемият З. получил лично издаденото му от ОД МВР Бургас СУМПС №285264791, с дата на издаване 08.09.2021 г., валидно до 08.09.2031г, след което на 30.09.2021г. заминал обратно към В.. В ГДНП-София постъпил Списък на подменени български СУМПС в чужбина през 2022г., съобразно Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно СУМПС и Конвенцията за движението по пътищата /от Виена, 1968г./, в който списък фигурирали данните на обвиняемия З., както и било отразено, че на същия е било издадено британско СУМПС през Декември 2021г. Към Списъка, компетентните власти на В. приложили съобразно международните договори и българските документи на обвиняемия З., изпратени им по пощата при подаване на заявлението от негова страна, цитирано по- горе. По делото е приобщена в оригинал декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД. В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена графическа експертиза, чието заключение е че: подписите, поставени след текста „Декларатор“ и след собственоръчно написания текст на гърба на декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, както и саморъчно изписания текст в същата декларация, с изкл. на „документ №“ са изпълнени от обвиняемия Г. Н. З.. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приетите по делото доказателства - съдържащи се в досъдебно производство, относими към предмета на доказване в настоящото производство, а именно: свидетелство за съдимост /л. 11/, протокол за разпит на свидетелката Р.П. /л. 36/, постановление за привличане на обвиняем /л.32/, протокол за разпит на обв. З. /л.33/, протокол № 270 от 15.12.2022 г. за графическа експертиза /л. 65-66/, справка за нарушител/водач /л. 51/, Списък на подменени български СУМПС в чужбина през 2022г., съобразно Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно СУМПС и Конвенцията за движението по пътищата /от Виена, 1968г./ - /л.43/; Декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи / л.80/. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Безспорно се установява, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК. От обективна страна на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено, като е изпаднало от джоба му след като слизал или влизал в МПС. Тази декларация има характер на документ, доколкото съдържа писмено изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти имащи правно значение. Безспорно е и че посочената декларация е употребена, като е представена пред надлежен орган на властта-Началник на Сектор, , ПП‘‘ при ОД на МВР гр. Бургас за удостоверяване истинността на посочените по-горе обстоятелства. Необходимо е още от обективна страна по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл. 160 от ЗДвП. Именно в самата декларация обвиняемият е уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическия състав на престъплението е осъществен. Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото СГЕ е категорична относно кое е лицето изпълнило подписа и ръкописния текст в инкриминираната декларация, а именно обвиняемия З.. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки знанието си, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, с ясното съзнание, че същото е предадено на чуждите власти с цел да му бъде издадена английска шофьорска книжка. Фактическата обстановка не се и оспорва, поради което няма да бъде извършван подробен анализ на фактите в постановлението на БРП. При определяне на наказанието, съдът съобрази следното: Налице са законовите предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до триста лева. С деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение постановлението на прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано. Предвид гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност, обстоятелството, че с деянието не са причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а извършеното се явява изолиран акт в поведението на обвиняемия, намери за адекватно налагането на наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно глоба от 1000 (хиляда) лева в полза на държавата. Така определеното наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като ще способства за поправяне и превъзпитание на дееца. По разноските: Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 НПК обвиняемия да заплати сторените на ДП разноски в размер на 218, 79 лв. по сметка на ОД МВР Бургас, както и сумата от 5/пет/ лева по сметка на Районен съд-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Така мотивиран, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: