Решение № 2301 от 7.4.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 5888/2015 г.

Производството е образувано по искова молба от С.Х.Ф., с която е предявен срещу Ю.Б. АД (конституиран в правата на първоначалния ответник А.Б. – КЛОН Б. по реда на чл.226, ал.2, вр. чл.222 ГШК) иск с правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС за сумата от 34022 лв., представляваща стойност на неразрешени платежни операции - теглене на пари в наличност от платежна сметка с IBAN ••• 0 лв. на 18.12.2014 г. и паричен превод от същата сметка на стойност 29000 лв. на 19.12.2014 г., както и 22 лв. - банкови такси за операциите. Претендира законната лихва и разноските. Ищецът твърди, че на 18.12.2014 г. и 19.12.2014 г. са извършени две неразрешени от него платежни операции със средства от собствената му спестовна сметка – теглене на пари в наличност на стойност 5000 лв. и паричен превод на стойност 29000 лв. Операциите са извършени от трето неоправомощено лице без ищецът лично да я е нареждал или да е дал съгласие за изпълнението им. Иска възстановяване на стойността на неразрешените операции. Ответникът оспорва иска. Твърди, че процесните две платежни операции са извършени от пълномощник на ищеца с нотариално заверено от сръбски нотариус пълномощно и че изпълнението на преводите е извършено при условията на чл. 75, ал. 2 ЗЗД – доставчикът на платежните услуги е действал добросъвестно, тъй като от обстоятелствата недвусмислено можело да се направи извод, че операциите са разрешени. Позовава се на уговорки по Рамковия договор за платежните услуги, действащ между страните, по силата на които рискът и последиците от изпълнението на редовни от външна страна нареждания, които са неистински, остават за сметка на клиента. Третите лица помагачи не вземат становище по иска. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Безспорни между страните са следните обстоятелства: Между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за спестовен влог от 04.08.2014 г., по силата на който ищецът е внесъл, а ответникът в качеството му на банка е приел за съхранение за неопределен срок парични средства по спестовна сметка с IBAN •••. От внесените от ищеца суми са извършени две платежни операции – теглене на пари в наличност на стойност 5000 лв. на 18.12.2014 г. и паричен превод на стойност 29000 лв. на 19.12.2014 г., за които със събрани банкови такси в размер на 22 лв. Настъпването на тези обстоятелства се потвърждават и от събраните писмени доказателства и изслушаната икономическа експертиза. От икономическата експертиза, изготвена въз основа на първични счетоводни документи и вписвания в банката се установява, че двете платежни операции са регистрирани в системата на банката и извършени въз основа на писмено пълномощно. От показанията на свидетеля Р. се установява, че платежните операции със средства от сметката на ищеца са извършени по нареждане на третото лице Н.Н., легитимирал се пред банката с Пълномощно от 15.12.2014 г. Посоченият документ е приет по делото като писмено доказателство (л.37), същият е съставен на сръбски език, съдържа заверка от сръбски нотариус и апостил и е придружен от превод на български език (л.35). В документа е вписано изявление от името на ищеца, с което упълномощава третото лице помагач Н.М.Н. да тегли и прехвърля средства от негови банкови сметки в А.Б. – КЛОН Б. (праводател на ответника). Документът е оспорен по реда на чл.193 ГПК и съдът е открил производство за проверка на истинността му. От първоначалната и повторната графически експертизи се установява, че подписът за „упълномощител“ не е положен от ищеца С.Х.Ф.. Съдът кредитира изцяло и двете експертизи, изводите на вещите лица от една страна съвпадат напълно, а от друга са обосновани и убедително аргументирани. Поради това съдът приема, че ищецът в съответствие с доказателствената си тежест установи, че представеното Пълномощно от 15.12.2014 г. е неавтентичен документ – не е подписан от посочения в него автор. Ето защо следва да се приеме, че обективираното изявление в документа не изхожда от ищеца и не удостоверява валидно учредена представителна власт в полза на третото лице помагач Н.Н. да извършва от името на ищеца и с негово съгласие платежни операции от банковите му сметки при праводателя на ответника. Съгласно чл.51, ал.1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението ѝ. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. При установените по делото факти съдът приема, че двете процесни платежни операции са неразрешени по смисъла на чл.51, ал.1 ЗПУПС – не са наредени от ищеца и са извършени без съгласието му. Отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции е регламентирана в чл.57 ЗПУПС - в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Отговорността е обективна, не е поставена в зависимост от неизпълнение на договорни задължения от страна на банката или на неполагане от нея на дължима грижа. Основанията за ограничаване на отговорността на доставчиците на платежни услуги са уредени в чл.58 ЗПУПС и са свързани с неполагане на дължима грижа от страна на платеца когато неразрешената операция е извършена чрез платежен инструмент и платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента. В този случай при обикновена небрежност отговорността до 300 лв. е за сметка на платеца, а над тази сума – за доставчика на платежни услуги, а при измама, умисъл или груба небрежност всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции са за сметка на платеца. В настоящия случай неразрешените платежни операции не са извършени чрез платежен инструмент и ограниченията в отговорността на доставчика на платежни услуги по чл.58 ЗПУПС не се прилагат. Именно уредбата на отговорността по чл.57 ЗПУПС като обективна следва да мотивира доставчика на платежни услуги да въведе такива системи за контрол, които изключват или минимизират възможността за извършване на неразрешени операции. Това не на всяка цена изисква извършване на графически експертизи за всяко пълномощно, както сочи ответникът в писмените си бележки – комуникационните технологии през 21 век са достатъчно развити и дават възможност за връзка в реално време - по телефон, известяване със смс-съобщение или съобщение по електронна поща, които са достатъчни за потвърждаване или оспорване на инициирана операция. Ответникът твърди, че не следва да носи отговорност за процесните платежни операции на основание чл.75, ла.2 ЗЗД – тъй като представеното пълномощно от външна страна представлява редовен документ, годен да удостовери представителна власт, поради което е действал добросъвестно - от обстоятелствата недвусмислено можело да се направи извод, че операциите са разрешени. Настоящият състав приема, че доводите не са относими и не следва да се обсъждат. Със ЗПУПС са установени специални правила, уреждащи отговорността за неразрешената платежна операция, които дерогират общите правила на гражданското право и по-специално чл.75, ал.2 ЗЗД. ЗПУПС въвежда правила за отговорност на банката, когато тя е изпълнила формално редовно от външна страна нареждане, стига неговата неоторизираност да не се дължи на проявена от платеца груба небрежност или умисъл (при използване на платежен инструмент). Поради това съдът няма да обсъжда представените доказателства и наведените доводи, свързани с възможната добросъвестност на ответника – изпълнение на действия от служителите на банката по проверка на представеното пълномощно. Неоснователни и са възраженията на ответника, произтичащи от действащите между страните общи условия, разписани в Рамков договор за платежните услуги. Съгласно уговорките в раздел II, т.6.5 (л.19 от делото), „банката не носи отговорност … когато е изпълнила нареждане, направено от лице, включително пълномощник, легитимирало се с редовни от външна страна неистински документи … Рискът и последиците от изпълнението на редовни от външна страна нареждания или съгласия за платежни операции, които са неистински, остават за сметка на Клиента“. Съгласно чл.48, ал.2 ЗПУПС страните могат да уговорят в отношенията им да не се прилагат някои от установените в закона правила, но чл.57 ГПК не е сред изброените диспозитивни норми, от които отклонение е допустимо. Отделно от това такова отклонение е допустимо само ак о ползвателят на платежна услуга не е потребител. В настоящия случай платецът е физическо лице и няма данни процесните платежни услуги да са му предоставени за негова търговска или професионална дейност, поради което съдът приема, че ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §1, т.23 ДР ЗПУПС. Това е още едно основание да се приеме, че е недопустимо чрез общи условия страните да се отклоняват от установените в закона правила за отговорността при неразрешени платежни операции. По изложените съображения съдът приема, че по делото се установи извършване на неразрешени платени операции от сметката на ищеца на 18.12.2014 г. и 19.12.2014 г. на стойност, заедно с банковите такси, в размер на 34022 лв. По силата на чл.57, ал.1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция, отговорността е за доставчика на платежни услуги. Поради това съдът приема, че ответникът дължи възстановяване на стойността на неразрешените платежни операции. Предявеният иск е основателен в пълния предявен размер. По разноските: С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените разноски – в размер на 1540, 88 лв. Поради което, Софийският градски съд