Решение № 9425 от 20.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4907/2021 г.

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е във връзка с решение № 5830/14.05.2021 г., постановено по адм.д. № 9992/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ-то отделение, с което е отменено решение № 4009/20.07.2020 г., постановено по адм.д. № 11208/2019 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлен предявеният от С. П. Х. иск срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 15.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Производството по делото е образувано по подадена от С. П. Х., чрез адв. Ю., срещу Националната агенция за приходите /НАП/ искова молба, с която е предявен иск за осъждането на ответника да му заплати сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие от страна на ответника за периода от 15.07.2019 г. до подаване на исковата молба, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължение по чл.59, ал.1 ЗЗЛД и по чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защитата на лични данни (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /ОРЗД, GDPR/, а именно да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване или достъп до личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., алтернативно от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. С депозираната по делото уточнителна молба относно конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди от бездействие на НАП, довело до неправомерно придобиване и разпространение на лични данни, се сочи, че ищецът се е почувствал застрашен от неправомерното използване на личните данни за неправомерни цели, изпитал притеснение, страхува се, че с личните му данни ще бъде злоупотребено. Притеснява се да не бъде отчуждено имуществото му, да не бъде злоупотребено с банковите му сметки или да не бъдат изтеглени кредити от негово име. Срещнал много плашещи материали от специалисти в областта за това как биха могли да бъдат използвани личните му данни. Това изключително много натоварило психически ищеца, стресирало го и го накарало да се почувства възмутен от допуснатия голям пробив в информационната система на НАП. Изтичането на данните повлияло в негативен аспект и на нормалния му ритъм на живот, на отношението с хората, на ежедневието му, затворил се в себе си, ограничил контактите си с хората. Чувства се изключително напрегнат, стресиран и уплашен. Страхува се от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и др. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Ю., който поддържа исковата молба и прави искане за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски по представен списък. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост на предявения иск, евентуално за неоснователност. Посочва, че ЗОДОВ е приложим само за имуществени вреди, а с исковата молба се претендират неимуществени. По отношение на твърденията, че НАП е длъжна да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира защитата на личните данни, счита, че е предприела въведени и функциониращи такива чрез Системата за управлението на бизнес процесите и Системата за управление на сигурността на информацията. Счита за неоснователно възражението за неполагане на достатъчна грижа от страна на НАП за защита сигурността на данните. Твърди, че нерегламентираният достъп до информационната система на НАП е вследствие на престъпление. Сочи, че след узнаването за неоторизирания достъп на основание чл.33 от Регламент (ЕС) 2016/679 НАП незабавно е уведомила Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Веднага след узнаването за този нерегламентиран достъп, НАП е предприела незабавни мерки за сигурност и преустановяването му. Счита, че не са налице данни да се приеме, че този неоторизиран достъп е резултат от действия или бездействия на НАП или нейни органи/служители. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в страх и притеснение. Посочва, че са информирани гражданите, които са с най-голям обем на достъпена информация, независимо, че тази информация е частична и за да се използва злонамерено е необходимо допълнително да бъде обработена. Конкретно ищецът Х. не е бил уведомен изрично, че спрямо него има по-голям обем от данни с нерегламентиран достъп, което би застрашило неговите права и законни интереси. Посочва, че въпреки твърдението си за сериозно притеснение от страна на ищеца, той не е положил необходимата грижа да разбере какви конкретно негови данни са били обект на достъп и дали същите биха могли да се използват в негова вреда, като не се е възползвал от правата, предоставени с разпоредбата на чл. 37б ЗЗЛД и не е подал до НАП заявление, с което да установи какви негови лични данни са изтекли. Поради това намира за недоказано твърдението за претърпени от Х. неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.Т., който оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор, като в тази връзка счита за неоснователни опасенията на ищеца относно исканото обезщетение. Представителят на СГП взема становище за неоснователност на исковата претенция. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Липсва спор между страните по делото, че поради нерегламентиран достъп, вследствие на умишлени престъпни действия от страна на неизвестно лице, осъществен на 15.07.2019 г., е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица, от които 4 104 786 живи физически лица, български и чужди граждани, и 1 989 598 починали физически лица. По делото е представено извлечение от получен на 26.07.2019 г., в 20, 02ч. SMS от номер 1220, със съдържание: „НАП: По заявка номер 4753 ИМА неправомерно разкрити лични данни“. Не е посочен телефонният номер, на който е получен посоченият SMS, както и не е уточнено лицето, за което е направена справката по посочената заявка с номер 4753. Ответникът не оспорва обстоятелството, че по отношение на ищеца са налице неправомерно разкрити лични данни. По отношение на предприетите мерки от страна на ответника са представени доказателства, че след изтичането на данните НАП е информирала Софийска градска прокуратура, Комисията за защита на личните данни, Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Държавна агенция " Национална сигурност". Установява се от представените по делото писмени доказателства, че със Заповед № 3ЦУ-586/30.04.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри С. по стандарт БДС IS0/IEC 27001: 2006 в НАП. Със Заповед № З-ЦУ-1436/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени „Указания за разработване, попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения, утвърдени на основание чл. 10, ал.1, т.5 и т.7 ЗНАП“, „Указания за обозначаване и работа с информация“, „Указания за попълване на образци на процедура“, „Указания за попълване на образеца на инструкция“ и др. Със Заповед № ЗЦУ-746/25.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдена Политика по защита на личните данни в НАП, както и е наредено на директора на Дирекция „Комуникации и протокол“ да предприеме необходимите действия за популяризиране на политиката. Представена е по делото Политика по информационна сигурност на НАП. Приета е Методика за оценка на риска, версия 1.1, към м. 11.2015 г., представляваща приложение № 3 към Процедура ПФИС 7. В НАП е утвърдена Инструкция № 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение № 1, към чл. 24, ал.2 от Инструкцията, служителите на НАП попълват декларация за това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им задължения. Видно от предоставена от КЗЛД информация е, че в КЗЛД към 09.10.2019г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред комисията, инициирано от С. П. Х. срещу НАП. С писмо с вх. № 39159/27.12.2019 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) уведомява съда, че в хода на извършена проверка от страна на КЗЛД е установено, че при осъществяване на дейността си НАП, в качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи технически и организационни мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на физически лица, в различен обем. В тази връзка председателят на КЗЛД е издал наказателно постановление за нарушение на чл. 32, §1, б. Б от Регламент /ЕС/ 2016/679, което не е влязло в сила, тъй като е оспорено пред СРС. На съда е служебно известно, че СРС се е произнесъл с решение от 26.10.2023 г., постановено по нахд № 14811/2019 г. на СРС, НО, 18-ти състав, с което е потвърдил оспореното наказателно постановление. С решение № 1247/26.02.2024 г., постановено по адм.д. № 12334/2023 г. по описа на АССГ, съдът е отменил решението на СРС и наказателното постановление поради изтекла погасителна давност. Отделно от това, предвид констатирани нарушения с решение № ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД на НАП е издадено и разпореждане за предприемане на подходящи технически и организационни мерки, което е оспорено пред АССГ. С решение № 565/02.02.2023 г., постановено по адм.д. № 10477/2019 г. на АССГ, е отменено решението на КЗЛД в частта му относно разпореждания № 7, 14, 15 изцяло, разпореждане № 5 в частта му: "Да се предприемат необходимите действия за създаването на одитни записи на отделните събития и дневници /журнали/ за привилегированите потребители", и разпореждане № 16 в частта му относно "повторното използване на такива данни", а жалбата на НАП в останалата й част е отхвърлена. С решение № 1398/07.02.2024 г. по адм.д. № 3781/2023 г. на Върховния административен съд решението на АССГ е отменено в обжалваната му отхвърлителна част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. За доказване на претърпените неимуществени вреди от страна на ищеца по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. В. В. К.-Х., от чиито показания се установява, че след направената проверка чрез SMS ищецът е направил справка в НАП, от която констатирал, че изтеклите негови данни са трите му имена, ЕГН и данни на фирмата, която има. Притесненията на ищеца били, че могат да изтеглят кредит на негово име, както и да използват данните му зад граница, за да купуват разни неща. От това се почувствал много зле, станал раздразнителен, дълго време не спял. В началото разговаряли само за това, което продължило около месец. Ищецът не е сменял личната си карта. Притеснявал се, че може да бъде отвлечен. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 79, параграф 1 и чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Исковата претенция, предмет на разглеждане в настоящото производство, е обоснована с твърдения за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължение по чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на лични данни, а именно да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване или достъп до личните данни на ищеца. Относно допустимостта на предявения иск за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и процесуалния ред за разглеждането му е налице произнасяне на Върховния административен съд, като с определение № 5325/05.05.2020 г., постановено по адм.д. № 2178/2020 г. по описа на ВАС, V отд., е посочено, че процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди, поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в глава ХІ "Производство за обезщетения" от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административно органи и длъжностни лица, ВАС е посочил, че в зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди – административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 - 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение, вкл. при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Следователно, в хипотезата на претендиране на вреди от бездействие на администратора на лични данни, под която следва да се подведе и разглежданият случай, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 4 АПК. Мотиви относно процесуалния ред, по който следва да се разгледа исковата претенция, се изложени и в решение № 5830/14.05.2021 г., постановено по адм.д. № 9992/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отд. По горните съображения налага се изводът, че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество, поради което неоснователно се явява наведеното от ответника възражение за недопустимост на иска. По отношение основателността на иска съдът намира, че същият е частично основателен, като съображенията за това са следните: Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие от страна на ответника – неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на сигурността на данните, с което счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на лични данни, като се позовава и на нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД. Правното основание на иска, както беше посочено по-горе, е по чл. 82, пар. 1 и 2 от Регламент ЕС 2016/679. Всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на този регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. От съображение 146 от ОРЗД става ясно, че чл. 82 от него въвежда собствен режим на отговорност в областта на защитата на личните данни. В чл. 82, пар. 2 от ОРЗД са посочени именно трите необходими условия, за да възникне право на обезщетение: обработване на лични данни в нарушение на разпоредбите на този регламент, вреди, нанесени на субекта на данните и причинна връзка между това незаконосъобразно обработване и вредите. ОРЗД не препраща към правото на държавите-членки относно смисъла и понятията на термините, съдържащи се в чл. 82 от ОРЗД, по-специално по отношение на понятията "материални и нематериални вреди", "обезщетение за нанесени вреди" и за целите на прилагането на посочения регламент тези термини трябва да се разглеждат като самостоятелни понятия на правото на Съюза, които трябва да се тълкуват еднакво във всички държави-членки ( Решение от 4 май 2023г. по дело С-300/21 на СЕС). При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че по несъмнен начин е установено наличието и на трите предпоставки, обуславящи основателността на иска за обезщетение за причинени вреди по чл. 82, пар. 1 от ОРЗД. По делото са събрани доказателства, че до лични данни на ищеца е осъществен неправомерен достъп. При това положение следва да се приеме, че са доказани твърденията за наличието на нарушено негово право – на защита на личните му данни от администратора на тези лични данни, което право е накърнено от неправомерния достъп до тези данни и разпространяването им в интернет пространството. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да въведе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД, предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са въведени подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки е претърпяло вреда. Съобразно т. 3 от диспозитива на решението на СЕС от 14 декември 2023г. по дело С-340/21 принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. Ответникът счита, че от представените доказателства е видно, че НАП е предприела множество мерки в тази връзка. По разбирането на настоящия състав събраните по делото доказателства установяват предприемането на мерки, но не се доказва по безспорен и категоричен начин, че тези мерки са били подходящи за овладяване на съответния риск. В качеството си на администратор на лични данни НАП следва да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента, като отчита естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица. Както се посочи, задължението се съдържа в член 24 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/679, като в този контекст член 32 от ОРЗД уточнява задълженията на администратора и евентуално на обработващия лични данни по отношение на сигурността на обработването. Така параграф 1 от този член гласи, че същите трябва да прилагат подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с рисковете, споменати в предходната точка от настоящото решение, ниво на сигурност, като се имат предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекстът и целите на съответното обработване, а съобразно параграф 2 от посочената разпоредба при оценката на подходящото ниво на сигурност трябва да се вземат предвид по-специално рисковете, които са свързани с обработването, в частност от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до такива лични данни. Тези задължения са въведени, за да се гарантира един от основните принципи на обработване на лични данни, прогласен в чл. 5, § 1, б. "е" от ОРЗД – цялостност и поверителност на данните. В случая ангажирането на многобройни писмени доказателства, без доказателства, че предвидените в тях мерки са ефективни, не доказва, че ответникът е взел подходящите организационни и технически мерки, които да обезпечат защитата на личните данни, които администраторът обработва. Липсват доказателства, че предприетите организационни мерки са били в такава степен подходящи и ефективни, че да гарантират обработването на личните данни в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. Липсват и доказателства за това какви конкретно технически мерки е взел ответникът, за да защити личните данни, които обработва, от неправомерен достъп като този, от който се претендират вредите. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. В съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Изтичането на информация от сървърите на НАП в резултат на извършен неоторизиран достъп категорично сочи на противоправно бездействие (пропуски) на ответника да изпълни произтичащи от закона и регламента задължения да обезпечи достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в т. ч. правото на защита на личните им данни, т.е., мерките не са били в такава степен подходящи и достатъчни, след като системата е била технически уязвима и е дала възможност за нерегламентиран достъп на информация, съответно не са приложени подходящи технологии и мерки за защита. Ако системата беше ефективно и надеждно защитена, то не би се стигнало до пробив, предизвикал разкриването на лични данни на ищеца. В случая липсата на доказване на приложени подходящи мерки установява наличието на първата предпоставка, тъй като ответникът не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата. Отмяната на издаденото от председателя на КЗЛД наказателно постановление не може да се разглежда като факт, доказващ, че НАП не е отговорна за събитието, като се има предвид, че наказателното постановление е отменено поради изтекла абсолютна давност. В случая са ирелевантни доводите на ответника, че след 15.07.2019 г., когато е осъществен нерегламентираният достъп, НАП е предприела мерки за защита личните данни. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, задължения, произтичащи от чл.24 и чл.32 от ОРЗД. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно формираната константна практика на Върховния административен съд чл. 59 ЗЗЛД е неотносим към задълженията на НАП като администратор на лични данни. Разпоредбата се намира в Глава осма на ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. По тези съображения наведените от ищеца възражения, че НАП чрез бездействието си е допуснала нарушение на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Втората предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП е наличие на претърпяна вреда от страна на ищеца от това незаконосъобразно бездействие. С исковата молба той твърди, че в резултат на изтичането на данните, респ. бездействието на ответника по осигуряване на тяхната защита, той е изпитал стрес, безпокойство, притеснения за възможна злоупотреба и неправомерно използване на личните му данни. Целта на доказването на претърпените вреди е да се ангажира отговорността на администратора на лични данни и да се определи адекватно парично обезщетение. Установява се въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че ищецът е изпитал притеснения от възможна злоупотреба и неправомерно използване на личните му данни. Както е посочено в решението на СЕС по дело С-340/21 г., чл. 82, параграф 1 от ОРЗД следва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват „нематериални вреди" по смисъла на тази разпоредба. Не е необходимо каквото и да е активно поведение на пострадалото лице, нито доказване, че притежава някакво имущество, заради възможността от възлагане на чужди задължения. Подобни изводи противоречат на характера на обществените отношения по обработването на лични данни, динамиката на тези данни в обществото и със самия характер на личните данни като дълбоко свързани с персоналната идентичност на субекта, която свързаност е до степен, че дори вероятността за тяхното разкриване винаги има за резултат чувствително засягане психическото и емоционално състояние на субекта. Това засягане има негативен характер, защото последицата от неправомерното обработване е засягане правата и свободите на личността. В този смисъл следва да се приемат за доказани претърпените от ищеца болки и страдания от категорията на обичайната реакция на страх, т.е., налице е негативно засягане на личността от неправомерното развитие на процесните обществени отношения, като следва да се посочи, че е налице и причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението. Именно бездействието на НАП да изпълни по подходящ начин задължението си да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица е в пряка причинна връзка с негативните усещания на засегнатите лица, в конкретния случай на ищеца. Предвид всичко гореизложено се налага извод, че в случая са доказани всички необходими елементи за реализиране правото на обезщетение и отговорност за причинени вреди по чл. 82 ОРЗД на ищеца. В решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е посочено, че член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като е изяснено в съдебната практика, че това понятие не е абстрактно, а е свързано именно с преценката на тези конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД в зависимост от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В тази връзка и като взе предвид установените по делото обстоятелства, релевантни относно интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът приема, че справедливият размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен на 500 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. Поради това искът до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху размера на приетото за дължимо обезщетение следва да се присъди и законна лихва, но от датата на предявяването на иска - 16.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Относно разноските в производството: При този изход на спора на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът претендира разноски за държавни такси, като се претендира и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т.3 ЗА. Тъй като делото е било два пъти на инстанционен контрол, се дължат държавните такси за този контрол, а именно 10 лв. за разглеждане на исковата молба, 30 лв. по частна жалба срещу прекратителното определение и 5 лв. по касационна жалба срещу първото решение, или общо от 45 лв., но съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 22, 50 лв. В тези производства ищецът е представляван от адвокат по оказана безплатна правна помощ. На основание чл. 38, ал.2 ЗА разноски за адвокат се дължат за оказаната безплатна помощ при осъществено процесуално представителство, като размерът се определя съобразно Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по-конкретно съобразно чл. 7, ал.1, т.1 вр. чл. 8, ал.1, и същият е 400 лв. за първото разглеждане на исковата молба, 400 лв. - за настоящата инстанция, и 400 лв. за производството по касационната жалба, за производството по частната жалба размерът също е от 400 лв., но на основание чл. 11 от Наредбата. Т.е., общият размер на възнаграждението възлиза на 1600 лв., а съобразно уважената част от иска е 800 лв., които следва да се присъдят на процесуалния представител на ищеца адв. Ю.. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът съобрази разпоредбите на чл. 10, ал.4 ЗОДОВ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на ответника, обема и качеството на осъществената процесуална дейност, поради което и приема, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съответно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Така мотивиран и на основание чл. 203 АПК, Административен съд София-град, ІІ отд., 72 състав,