Решение № 1717 от 17.3.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 11019/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 38, ал. 7 от ЗЗЛД. Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от И. И. Е. срещу Решение № ППН-01-495/2021 от 01.11.2022г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Заключението на КЗЛД, че не ставало ясно кои точно адреси на Х. С. П. се обработват и съхраняват, не било фактически обосновано. Дружеството обработвало и съхранявало данни както за адреса на топлоснабдения имот, така и за личния адрес на заявителя, обобщено наречени със събирателното название „адрес“ в кореспонденцията между страните. Същото се отнасяло и до извода на КЗЛД, че отговорите на „Топлофикация София“ ЕАД били непълни и бланкетни по отношение обема на личните данни на г-н П., които дружеството обработва - имейл, банкова сметка, имотното му състояние, социално - осигурителния му и трудов статус. С отговора си от 31.03.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е уведомило Х. П., че разполага с данни по изп. дело № 671/2021 г. на ЧСИ Х.. Изхождайки от същността на едно изпълнително производство, дружеството разполагало с данни като банкова сметка, имотното състояние, социално - осигурителния му и трудов статус. Неизчерпателното им изброяване в случая не следвало да се приема като нарушение нито на ЗЗЛД, нито на ОРЗД. Що се отнасяло до имейл адреса, Х. С. П. го е посочил в заявлението си за достъп до лични данни с вх. № Г-5070/24.03.2021 г., като е поискал отговор да му се изпрати на актуален електронен адрес. Действително в изготвения отговор не е посочен имейл като част от данните, които „Топлофикация София“ ЕАД обработва и съхранява, но това не означавало, че дружеството ги притежава и обработва неправомерно. По отношение на коригирането на личните данни, касаещи адреса му, видно от изпратения отговор от 31.03.2021 г., вписаният адрес е именно посоченият за актуален - [населено място], [улица], ет. 2, ап. 8. Следователно можело да се направи извод, че данните, отнасящи се до адреса на Х. П. са коригирани и „Топлофикация София“ ЕАД на практика е изпълнила поставеното от него искане за корекция. В решението не се съдържали определени реквизити, като описание на нарушението; датата и мястото, където е извършено то; обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както доказателствата, които го потвърждават. От диспозитива на решението за налагане на санкцията не ставало ясно, кои са законните разпоредби, които са били нарушени виновно и в какви времеви граници е извършено/извършвано нарушението. В тази връзка се оспорва и размера на наложената санкция, която не отговаряла на тежестта на нарушението, което представлявало и маловажен случай. В проведеното открито съдебно заседание на 17.02.2023г. жалбоподателят е редовно призован и се представлява от юрк. Б. А., който поддържа изложеното в жалбата. Претендира за нейното уважаване и отмяна на административния акт, като допълнителни съображения са развити в писмени бележки от 20.02.2023г. Акцентира се, че не може да се установи налице ли е идентитет между проекта на решение по протокол № 33/07.09.2022г. и издаденото в последствие такова, доколкото самия проект на решение липсва в протокола от заседанието. Нямало и възможност да се установят мотивите наложили вземането на едно или друго решение идентични ли са с тези изложени в писменото решение. Писменото решение трябвало само да преповтори мотивите, които са подтикнали колегиалния орган да вземе едно или друго решение, а не тепърва да ги създава. Постановяваният акт на Комисията по същество е такъв с който се осъществява правораздаване, тъй като съдържал воля за налагане на санкция и за това следвало да бъде мотивиран. В процесния случай липсата на каквато и да е възможност за проверка на тези въпроси, касаещи начина на вземане на решението, мотивите които го обосновават и съответства ли волята обективирана по време на заседанието на тази обективираната в решението изцяло опорочавало административния акт. Накърнени били принципите на „законност“, защото било невъзможно да се установи коя цел на закона преследва постановения акт, както и на „истинност“, тъй като не можело да се прецени дали всички факти и доводи от значение за случая са взети предвид на заседанието на Комисията. Ответникът – КЗЛД, редовно призована се представлява от юрк.Д. Г., която оспорва жалбата. Излага се, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при съблюдаване на реда за провеждане на административното производство и в съответствие с нормата на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Х. С. П. не е депозирал писмен отговор- становище по оспорването, както и не се явява в проведеното заседание. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр.чл. 144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Производството е образувано по постъпила в КЗЛД жалба с рег. № ППН-01-495/28.06.2021г. /л. 67-л.76/, подадена от Х. С. П. срещу „Топлофикация София” ЕАД. Жалбоподателят уведомява, че на 24.03.2021 г. е подал заявление за достъп до лични данни, заведено в деловодството на администратора под per. № Г-5070/24.03.2021 г. На 25.03.2021 г., на посочения в заявлението имейл адрес е получил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, изведен под per. № Г-5070/25.03.2021г. Тъй като, отговорът съдържал непълноти относно вида и обема данни, които „администраторът съхранява, обработва и предоставя на трети лица, както и „неверни“ негови лични данни, жалбоподателят се възползвал от възможността да изпрати отговор до „Топлофикация София“ ЕАД, като във връзка с правата, които има по ОРЗД, посочил, че очаква отговор, съдържащ информация за всички категории негови лични данни, които дружеството съхранява и обработва. Поискано е и поправка на данните, за които е установил, че са неверни /адрес и телефон/, като отправя и искане да му бъде предоставена информация за всички трети лица, на които данните му са предоставени за обработване и за основанието за предоставянето им, както и изтриване/заличаване на същите. На 31.03.2021 г. е получил писмо, в което „Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че поддържа изцяло „депозираното становище“. Същевременно, П. информира, че дружеството в това второ писмо, сочи и други източници на негови лични данни, както и че не били индивидуализират конкретни трети лица, които са получавали за обработване неговите лични данни. Жалбоподателят е изтъкнал, че искането за поправка на личните му данни е „изцяло игнорирано“, а на искането му за заличаване/изтриване на данни, счита, че е отговорено бланкетно, без да се държи сметка, че искането е направено по отношение на данни, които се съхраняват от администратора на основание негово съгласие за обработване, а не на законово изискване за това. В нарушение на чл.15, §1 от ОРЗД, Х. С. П. твърди, че администраторът - както в първия, така и във втория отговор не е посочил всички негови лични данни, които съхранява и обработва, не е коригирало и актуализирало същите. „Топлофикация София” ЕАД, е информирана за образуваното административно производство. Изразява доводи в становище вх. № ППН-01-495#2/15.09.2021г. /л. 44-л.46/, че на дата 16.09.2003 г., в Т. С.“ ЕАД е постъпило заявление-декларация per. № 2739/16.03.2003 г., подадено от Х. П. за откриване на партида с адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] абонатен № 212404, Доколкото жалбоподателят е собственик на топлоснабден имот, респ. клиент на топлинна енергия била налице облигационно-правна връзка при публично известни общи условия, личите му данни се обработвали на основание чл. 6, § 1, б. „б“ от ОРЗД. На 13.03.2019 г. в „Топлофикация София“ ЕАД е било получено заявление- декларация с вх. № Г-6256/13.03.2019 г., подадено от М. Г. за смяна на титуляр на сметка на партида № 212404 на същия адрес: [населено място], [жк], ул.“В. Д. С.“, [жилищен адрес] ведно с приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, както и споразумителен протокол от 07.02.2019 г. между Х. П. и М. Г., приемо-предавателен протокол за предаване на владението на недвижим имот от 07.02.2019 г. Предвид изложените обстоятелства, от същата дата Х. П. не е клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, неговите лични данни не се обработват и са архивирани, но в зависимост от основанието, срокът на съхранението им е различен, за което в отправените до него отговори, жалбоподателят е информиран. Според „Топлофикация София“ ЕАД, личните данни се съхранявали от дружеството за срок от 5 години от прекратяване на договора/отпадане на основанието, въз основа на които данните са събрани първоначално и в случай, че договорните задължения са изпълнени. След изтичане на посочените срокове и в случай, че не съществува законово основание за продължаване на съхранението, информацията се унищожава. На заседание, проведено на 30.06.2022 г. /протокол № 27 – л. 119-120/, КЗЛД е приела, че жалбата на Х. С. П. срещу „Топлофикация“ ЕАД е допустима, конституирани са страните в производството и е определена дата- 07.09.2022г. за провеждане на открито заседание, за което са изпратени съобщения до страните /л.36-л.41/. На 07.09.2022г. е проведено заседание на КЗЛД, на което жалбоподателят в производството – Х. С. П. е редовно уведомен, но не се явява и не се представлява /протокол № 33 от 07.09.2022 г. – л. 117-118/, а ответната страна - „Топлофикация София” ЕАД, редовно уведомена, също не се представлява. Взето е решение с четири гласа „за“ жалбата да бъде обявена за основателна /протокол № 33; л. 117-л.118/, като на чл. 58, § 2, б. „и“ от ОРЗД, на администратора „Топлофикация София“ ЕАД се налага административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева. За нарушението по чл.12, § 3 във връзка с упражнените от Х. С. П. права е издадено разпореждане на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави отговор на заявлението за коригиране. Въз основа на горното е постановено Решение № ППН-01-495/2021 от 01.11.2022г. на КЗЛД, като са изложени подробни съображения, касаещи допустимостта и основателността на жалбата /л. 16-24/. Предвид констатираното нарушение, извършено от администратора на лични данни, на основание чл. 58, § 2, б. „и“ от ОРЗД, във връзка с чл. 83, § 5, б. „б“ от Общия регламент относно защитата на данните, е наложено на „Топлофикация София“ ЕАД, с адрес: [населено място], 1680, [улица] и ЕИК[ЕИК], административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева. На основание чл. 58, § 2, б. „в“ от ОРЗД, е издадено на „Топлофикация София“ ЕАД разпореждане за изпълнение исканията на субекта на данни за упражняване на правата му по чл. 15 и чл. 16 от Регламента и за отправяне до него на отговор на заявлението му за коригиране, както и пълен отговор за видовете и обхвата на обработваните за него лични данни, вкл. информация за основанието за обработване на банковата му сметка. При така установените факти, Административен съд София-град достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима, защото е предявена срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, който неблагоприятно засяга правната сфера на оспорващия, с оглед на което за него е налице правен интерес от отмяната му. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за обжалване, считано от 01.11.2022г. /чл. 38, ал. 7 ЗЗЛД; чл. 149, ал. 1 АПК/. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. На първо място, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, КЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон. На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й /чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД - председател и 4 членове/. Същото следва да бъде подписано от всички членове, участвали в гласуването, като следва да се съобрази и специалната норма на чл. 12 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА, приет на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗЛД/, регламентираща валидността на решението, когато то може да се вземе и неприсъствено, ако председателят и всички членове на комисията са съгласни и го подпишат. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ПДКЗЛДНА „председателят или член на комисията, който не е съгласен с решение, го подписва с особено мнение“. Спазено е изискването за кворум, доколкото на проведените заседания присъстват председателят и още трима от членовете на Комисията /чл. 8, ал. 6 от ПДКЗЛДНА; протоколи № 27/29-30.06.2022г. и № 33/07.09.2022г./. Лицата, присъствали на съответните заседания, са положили подписите си под оспорваното решение, взето с изискуемото мнозинство (4 гласа „за”, 0 гласа „против”). Предвид горното съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК за прогласяване на нищожността му. На второ място, поради липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и съдържанието на решението, приложение следва да намери чл.59, ал. 2 АПК. Спазена е писмената форма, като в решението изрично е посочено правното основание и фактическите причини обусловили неговото издаване. Ответникът, чрез своите фактически констатации обосновано е посочил действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Не се констатираха несъответствия или противоречия между мотивите и разпоредителната му част. На трето място, съдът счита, че не са налице съществени нарушения на административно