РЕШЕНИЕ

№ 60

гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело № 20215300900461 по описа за 2021 година Ищецът – т.г. Г. И., роден на •••••••••• година в гр. ••••, представляван от пълномощника му адв. Е. А. Я., твърди, че д. му К. Д., гражданин на ФРГ /ФРГ/, роден на ••• г. в гр. О., ФРГ, е признат за виновен в това, че на •••• г., на А.Т., км. 108+300, област П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, с н. регистрационен номер ••••, е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 58, т. 3 Закон за движението по пътищата, и с това по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на м. К.Б., роден на ••• г., гражданин на Г., на Г. Е., родена на •••• г., гражданин на Р.Т., на Г. М., родена на ••• г., гражданин на Р.Т., на Г. Х., родена на ••• г., гражданин на Г. – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 5, б. „б“, предложение 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение 3 Наказателен кодекс, а също и че търпи неимуществени вреди от с. на с. си Г. И., на двете си д. Г. М. и Г. Х. и на в. си К.Б.. С всички тях ищецът бил в изключително близки житейски и емоционални отношения.

През целия си съвместен живот – повече от 30 години, със съпугата си живеели в едно домакинство, никога не се разделяли и били в отлични семейни отношения. От брака си с нея имат пет д., за които се грижели заедно. С.та му била опора в домакинството, в отглеждането на децата, създавала му семеен уют, положителни емоции, спокойствие и щастливо ежедневие, но загубата й прекъснала всички тези положителни емоции в живота му, създала незапълнима празнота в ежедневието му, несигурност за бъдещето, дълбоко и непоправимо страдание и болка.

Незаличима травма в живота на ищеца е и загубата на двете му д. и на в. му при катастрафата. Те били негов стимул за живот, негова радост. Надявал се Д.те му да се задомят и да го дарят с внуци.

Семейството на Г. живяло изключително сплотено, следвайки семейните и религиозни традиции, обичаите, моралните и нравствени принципи в обществото, споделяли едни и същи възгледи, били си взаимна подкрепа един за друг, като принудителната и внезапна раздяла внесла в ежедневието на ищеца силен и дълготраен емоционален стрес, който ще съпътства живота му завинаги.

Ищецът възприемал дългоочаквания в. Б. като свое собствено дете. Появата му внесла светлина в дома на б. му и на д. му, дал им стимул за живот, подхранвал очакване за предстоящи щастливи мигове и за сигурна опора на старини, но нелепата му смърт на такава крехка детска възраст преобърнала живота на ищеца, обезмислил го и това усещане за него ще е завинаги.

С покойните си д. и в. си ищецът живял в едно домакинство от раждането им, споделял с тях многобройни положителни емоции, съпъстващи раждането, израстването и развитието им. Радвал се на първите стъпки в живота им, на постигането на малки и големи победи в израстването им, съпреживявал с тях радости и несгоди, а те запълвали ежедневието му, останало пусто и безнадеждно след смъртта им.

Тъй като ищецът е пряк очевидец на пътния инцидетн, той изпитал още по- голям стрес, страдания и безпомощност при вида на смачкания до неузнаваемост автомобил и на покойните си роднини.

След смъртта на с. си, на д. си и на в. си ищецът се намира в емоционален срив, затворил се в себе си, станал мълчалив, раздразнителен, песимистично настроен към живота, рядко излиза от дома си, самоизолирал се с мъката си, животът му изгубил смисъл, не намира повод за радост, а само болезнена мъка, непрекъснато се връща към деня на катастрофата, като не намира сили да преодолее по какъвто и да е начин загубата.

Поради това, че към •••• г. отговорността на третото лице К. Д. за причинените от него неимуществени вреди на трети лица свързани с притежаването/използването на лек автомобил марка „Фолксваген“ с н. регистрационен номер •••, собственост на ищеца, чието обичайно пребиваване към посочената дата е на територията на ФРГ, е била застрахована по сключен с „Алианц Ферзихерунгс“ АД със седалище във ФРГ договор за застраховка във формата на застрахователна полица № ••••, със срок на валидност 01.01.2018 г. – 30.09.2018 г., ищецът поканил ЗАД „Алианц България“ АД като коресподент на „Алианц Ферцихерунгс“ АД да му определи и заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на С.та му, на двете му Д. и на в. му, за което е образувана Щета № •••••, по която са му заплатени обезщетения в размери от по 10 000 евро за вреди от с. на с. му и на двете му д., които не съответстват на критерия за справедливост, с оглед на което с настоящата искова молба ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати по още 90 000 евро до пълния размер на дължимите му обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на с. и на двете му д., а също и обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на в. му в размер на 50 000 евро ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането – •••• г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Базирайки се на очертаната в исковата молба фактическа обстановка и на направените с нея искания, както съдът вече е приел в определение № 716/20.12.2021 г., предмет на делото е спор с международен елемент, повдигнат от гражданин на Р.Т., с обичайно пребиваване на територията на ФРГ, за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на негови роднини – с., две д. и в., причинена от престъпление, извършено от третото лице К. Д. – гражданин на ФРГ, на •••• г. на територията на Р. Б., област П., рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на увреждащия автомобил – ищецът, и ответника – застрахователно дружество, чието седалище е на територията на ФРГ, приложимо към който по силата на чл. 4, § 2 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /“Рим ІІ/, е материалното право на ФРГ, съдържанието на което е установено чрез отправена заявка за инфорация до ФРГ по реда на Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави, в отговор на която е постъпило писмо изх. № І А 7-912400#00002#0079/25.04.2023 г. на Федерално министерство на правосъдието на ФРГ, въз основа на съдържата се информация в което с определение № 734/23.06.2023 г. исковете са квалифицирани като такива по чл. 229, § 43 от Германския граждански кодекс във връзка с § 115, ал. 1, изречение 1, т. 1 от Закон за застраховането /VVG/ във връзка с § 844, ал. 3 от Закон за прилагане на Германския граждански кодекс /BGB/ и § 3а, ал. 1, т. 2 Закон за задължителната застраховка /PflVG/ във връзка с § 288, ал. 1, изречение 2 от Германския граждански кодекс /BGB/.

Ответникът „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд Мюнхен с рег. № 75727, със седалище в гр. Мюнхен, ФРГ, ул. „Кьонигщрасе“ 28, представляван от пълномощника му адв. С. М., признава начилието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет процесното моторно превозно средство марка „Фолгксваген“, с н. регистрационен № ••••; виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил К. Д. на •••• г. и произтеклата от пътния инцидент смърт на лицата Г. Е., Г. М., Г. Х. и К.Б., но оспорва предявените искове, тъй като: дружеството е заплатило обезщетения за неимуществени вреди на ищеца от загубата на с. му и на двете му д. в размери от по 10 000 евро, които са изцяло съобразени с предписанията на § 844, ал. 3 от Германския граждански кодекс и с практиката на германските съдилища, поради което над този размер исковете са неоснователни и недоказани; според германското право следва да се търси паричен еквивалент на емоционалното страдание, причинено от смъртта на любимия човек, а кръгът на лицата, за които може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до с./а, деца и родители и максималният размер на обезщетенията е рамкиран до сумата от 10 000 евро на лице; размерите на претендираните обезщетения не съответстват на твърдените вреди и са несъизмерно високи съобразно принципа на справедливост; не се доказват твърдените близки отношения и търпените болки и страдания от претърпяната загуба; за основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от загубата на в.а на ищеца не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необхоД. вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка; роднините на ищеца, за неимуществени вреди от смъртта на които се претендират процесните обезщетения, са допринесли за вредоносния резултат поради допуснати от тях нарушения на правилата за движение – неизползване на обезопасителен колан /от страна на С.та и на двете Д. на ищеца/ и на система за обезопасяване на деца /от страна на в.а на ищеца/; неоснователни са и акцесорните искове за обезщетения за забава; евентуално съгласно чл. 409 във връзка с чл. 405 Кодекс за застраховането /КЗ/ началният момент, от който може да се претендира лихва е изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

Третото лице-помагач на страната на ответника - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от пълномощника му юрк. Р. Ч., застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ••••, между който и лек автомобил марка „Фолксваген“ с н. регистрация № ••••, е произтекъл сблъсък на •••• г., и за водача на който товарен автомобил се твърди да има вина за настъпване на пътния инцидент, тъй като в нарушение на чл. 59 и чл. 97, ал. 3 Закон за движението по пътищата е спрял в аварийната лента на магистралата при липса на основание за това /авария или друга независеща от него причина/, без да обозначи за това си действие с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал, в която хипотеза отговорността за покрИ.е на обезщетение за неимуществени вреди е солидарна, в подадения по делото отговор вх. № 25663/05.10.2023 г. оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, наведените твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди и тяхната продължителност и интензитет, отношенията на близост между ищеца и покойните му роднини, както и изразява становище, че: не е налице интерес от привличане на дружестквото в процеса; не е налице виновно поведение на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ••••– от представените по делото доказателства се установява, че единствено застрахованият водач в ответното дружество е наказан, че на •••• г. той виновно е причинил ПТП, при което са починали родственици на ищеца, като срещу водача на товарния автомобил дори не е образувано и административно-наказателно производство; водачът на товарния автомобил няма и принос за настъпване на вредоносния резултат; пертендираните размери на обезщетенията са прекомерни и некореспондиращи със сторените твърдения за търпени болки и страдания, както и с действително търпените вреди от ищеца; покойните роднини на ищеца са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като са пътували без обезопасителни колани, поради което размерите на обезщетенията следва да бъдат намалени.

В подадената в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК Допълнителна искова молба вх. № 16876/23.06.2022 г. адв. Е. Я. изразява несъгласие с твърдението на ответника, че съгласно немското право и съдебна практика обезщетенията са ограничени до 10 000 евро по следните съображения: отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“ се урежда от правната уредба на Европейския съюз /ЕС/, като практиката на Съда на ЕС отрича допустимостта да се ограничават с вътрешни разпоредби на националното заканодателство обезщетението за неимуществени вреди до определена максимална сума, по-малка от предвидената в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент, кръгът на правоимащите лица и обхватът на подлежащите на обезщетяване вреди, с оглед на което заплатените на ищеца обезщетения за неимуществени вреди от с. на с. му и на двете му д. по никакъв начин не покриват критериите за справедливост и съразмерност; последните две понятия не са абстрактни, а са свързани с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне на размера на обезщетението; в настоящия случай следва да се приложи и принципът за съответстващо тълкуване съобразно рЕ.нията на Съда на ЕС, съответно чл. 26 от Регламет № 864/2007 Рим ІІ и чл. 45 КМЧП; при анализа на приложимото право следва да се отчете, че ответникът е организация за изплащане на обезщетения, натоварен от съответното законодателство на държава членка със задача, произтичаща от общата цел за защита на пострадалите преследвана от правната уредба на Съюза в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС, а това следва да се разглежда като задача в обществен интерес, която в случая е свързана със задължението наложено на държавите членки с чл. 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО, според която пострадалите от произшествия ще бъдат третирани по сходден начин независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието; държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална павна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществени вреди претърпени от близките членове на семейството на жертвите на ПТП се покрива от задължиталната застраховка до минималните суми посочени в чл. 1, параграф 2 от Втора директива; не на последно място при оценка на фактите и приложимото към тях право следва да се вземе предвид, че в настоящия случай претендираното обезщетение е за вреди, от които са настъпили извънредни обстоятелства в живота на ищеца, породени от обстоятелството, че е загубил значима част от своето семейство; интензитетът на скръбта и негативните психологически и емоционални изживявания и последици далеч надхвърля обичайните случаи, което предпоставя необхоД.ст за прилагането на правни норми, чиито правни последици биха довели до защита на правния интерес в пълна степен; това обуславя и води до отпадане на ограничението за прилагане на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни независимо от приложимото към извъндоговорното задължение материално право доколкото немското материално право противоречи на обществения ред или на императивна правна норма на българсото материално право; при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди причинени на ищеца от внезапната смърт на значима част от семейството му е приложим предвиденият в чл. 52 ЗЗД принцип.

В депозирания Отговор на допълнителна искова молба вх. № 19495/20.07.2022 г. адв. М. е изложил следните допълнителни съображения в подкрепа на становището му относно дължимостта и размерите на процесните обезщетения, а именно: тълкувайки разпоредбите на Първа, Втора и Трета моторни директиви Съдът на СЕС е посочил в практиката си, че общите им цели, на първо място, са да осигурят както свободното движение на превозните средства с обичайно домуване на територията на Съюза, така и на лицата, които пътуват в тях и на второ място – да гарантират, че пострадалите от произшествие причинено от тези превозни средства ще се ползват от сходно третиране независимо от това къде на територията на ЕС е настъпило произшествието, като те не целят да хармонизират режима на гражданската отговорност в държавите членки и при сегашното съС.ие на правото на ЕС последните са свободни да определят режима на гражданската отговорност приложим към произшествията при използването на превозни средства, поради което следва да се прави разграничение между задължените за покрИ.е от застраховката „Гражданска отговорност“ на вреди причинени от МПС, което е определено и гарантирано от законодатеството на ЕС и обхвата на обезщетяването на пострадалите на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице – материя, която по същество е уредена от националното право; държавите членки имат право да определят самостоятелно обхвата на обезщетяването и по този начин присъденото обезщетение отразява това, което в определен момент и на определено място се признава за подходящо от гледна точка на парична стойност спрямо претърпяната от пострадалия вреда; н.ят законодател е изпълнил предписанията на горните директиви и е предвидил взможност за обезщетяване на пострадалите при всички видове вреди от събитието, но прилагането на законодателството е в изключителна компетентност на националния съд, който определя обхвата на дължимото обезщетение; според рЕ.ние по дело С-22/12 и по дело С-277/12 обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от близки на лица загинали в ПТП, доклокто то се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахованите, се определя съгласно приложимото към спора по главното производство национално право; съобразно немското законодателство и практиката на немските съдилища определените и изплатени обезщетения репарират обективно и справедливо всички неимуществени вреди търпени от ищеца; разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не попада в рамките на повелителните норми, поради което не може да дерогира приложението на немското право.

Съдът като обсъди твърденията, признанията, доводите на страните и възраженията на ответника и на третото лице-помагач на негова страна във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

С оглед на разпоредбата на чл. 29 Кодекс за международно частно право, спорът е разгледан по реда на действащия в Република България Граждански процесуален кодекс.

Според § 1 от Закон за задължителното застраховане /PflVG/ притежателят на автомобил или ремарке с обичайно местонахождение в страната е длъжен да сключи и поддържа застраховка Гражданска отговорност за себе си, собственика и водача, за да покрие увреждане на лица, материални щети и други имуществени щети, причинено от използването на превозното средство, когато последното се използва на обществени пътища или площи, като при наличие на такава и настъпило застрахователно събитие, обхванато от нея, по силата на § 115, ал. 1, т. 1 на Закон за застрахователните договори /VVG, в редакцията му към •••• г./ в правната сфера на пострадалия възниква право да предяви пряк иск срещу застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност“. Тъй като, обаче, предмет на последния е гражданската отговорност на притежателя/собственика/водача на увреждащия автомобил за вреди от деликт, поради което отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите, то за ангажирането на отговорността на застрахователя следва да са налице и предпоставките за реализиране на отговорността на прекия причинител. Последните са регламентирани в § 823, ал. 1 от Германски граждански кодекс – BGB /приложим при решаване на настоящия спор наред със Закон за движение по пътищата и Закон за задължителната застраховка за гражданска отговорност по силата на чл. 229, § 43 от Закон за прилагане на Германския граждански кодекс/, постановяващ, че: „Който умишлено или поради небрежност накърни неправомерно живота, телесната неприкосновеност, здравето, свбодата, собствеността или друго право на друго лице, е задължен да изплати на другото лице обезщетение за възникналите в тази връзка вреди и щети.“ Когато щетата е нематериална § 253, ал. 1 от BGB допуска предявяване на иск за обезщетение в пари само в определените в закона случаи. Такава е хипотезата на обезщетение за причинени морални страдания на наследник от смърт при непредумишлено убийство, уредена в § 844, ал. 3 от BGB, според който: „Задълженото да изплати обезщетение лице следва да заплати на наследника, който към момента на нараняването е бил в особено близки лични отношения с убитото лице, за причинените на наследника морални страдания подходящо обезщетение в пари. Особено близки лични отношения се предполагат, когато наследникът е с./С., житейски партньор, родител или дете на убитото лице.“, като според дадените разяснения относно приложението на тази норма в Писмо с изх. № І 7-912400#00002#0079/25.04.2023 г., изпратено от Федералното министерство на правосъдието на ФРГ в отговор на заявката на съда за инфорация до ФРГ по реда на Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави: „...При други лица, като например братя и сестри, баба, дядо и лели, близките трябва да обяснят и докажат защо по изключение са налице особено близки отношения. НеобхоД. е да са налице действително съществували особено близки социални отношения, тоест интензивността им категорично да надхвърля обичайните връзки в социалната сфера /познанство, приятелство, далечно родство/ и отговоря на тези, които обичайно съществуват между съпрузи, партньори в съжителство или родители и деца. Близост означава лична близост, но не задължително фактическо съжителство. Последното, обаче, често се явява признак на лична близост. От решаващо значение се явява общата оценка на всички обстоятелства за наличие или липса на връзка /превод на цитираната част от писмото – том 3, лист 745 от делото, последен абзац/.

Що се отнася до размера на дължимото обезщетение по § 844, ал. 3 от BGB според предоставената с Писмо с изх. № І 7-912400#00002#0079/25.04.2023 г. на Федералното министерство на правосъдието на ФРГ информация, то: същия следва да се определи „... от съда за всеки конкретен случай...“ според § 287, ал. 1, изр. 1 от Граждански процесуален кодекс /ZPO/, разпореждащ, че: „Ако между страните е спорно дали е възникнала щета и на какъв размер възлиза щетата или интересът, който следва да бъде компенсиран, то в тази връзка се взема рЕ.ние от съда при преценка на всички обстоятелства по лично усмотрение.“; „В този смисъл евентуално вече платено застрахователно обезщетение по принцип няма обвързващо действие. В проект на правителството за въвеждане на парична претенция на близките /Печатен орган на Буденстага 18/11397, стр. 11/, като обезщетение за шока при убийство на близък се посочва сумата от 10 000 евро, която обикновено се определя от съдилищата като обезщетение за душевни страдания. Може да се предположи, че тази сума се явява ориентировъчна и за претенцията за обезщетение на близки. Трябва, обаче, все пак да се вземе предвид, че паричното обезщетение на близки, за разлика от обезщетението за претърпян шок, не предполага увреждане на здравето. Неговото предназначение е да смекчи душевното страдание, което не достига до този праг. С цел избягване на противоречия при оценяването признатата на близкия в конкретния случай сума по принцип е по-ниска от тази, която би му се полагала, ако претърпянато от него душевно страдание има характер на увреждане на здравето - Върховен федерален съд, присъда от 6 декември 2022 – VI ZR 73/21 /том 4, лист 746, абзац 2/.

Въз основа на дадените разяснения относно приложимото към спора материално право, предвид твърденията, че покойните Е. Г., М. Г., Х. Г. и Б. К. са съответно С., Д. и в. на ищеца и нормата § 844, ал. 3, изр. 2 BGB, презумираща наличието на особено близки отношения само, ако ищецът се явява с., партньор в съжителство, родител или дете на убитото лице, то съдът приема, че за уважаване на предявените искове съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да докаже, че: е с. на Е. Г. и б. на М. Г. и на Х. Г. и действително претърпените вреди от смъртта им предвид твърденията, че те надвишават по интензитет обичайните; е д. на Б. К.; че приживе е създал трайна и дълбока емоционална връзка с последния и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания, като размерите на претендираните обезщетения следва да бъдат определени от съда на база анализа на всички събраните по делото доказателства, без да е обвързан нито от извършените от ответника плащания, нито предложения в проект на правителството на ФРГ за въвеждане на парична претенция на близките ориентировъчен размер на обезщетение за шок при убийство на близък от 10 000 евро.

Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на Присъда № 93/07.10.2019 г. постановена по нохд № 1516 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2019 г., влязла в сила на 23.10.2019 г., че с нея подсъдимият К. Д., роден на ••• г. в гр. О., ФРГ, т., гражданин на ФРГ, е признат за виновен в това, че на •••• г., на А.Т., км. 108+300, област П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ с н. регистрационен номер ••••, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 2 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/: „Водачите са длъжни а намалят скоростта и в случай на необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението“, и чл. 58, т. 3 ЗДвП: „При движение по автомагистрала наводача е забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и пр здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.“, и с това по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно на: 1. м. К.Б., роден на ••• г.; 2. Г. Е., родена на •••• г.; 3. Г. М., родена на ••• г.; 4. Г. Х., родена на ••• г. – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 5, б. „Б, , предложение 1 във ръзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение 3 Наказателен кодекс.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Пловдив по нохд № 1561/2019 г. и влязла в сила на 23.10.2019 г. присъда съдът приема за установено, че е налице противоправно деяние – нарушение на установените в Закона за движението по пътищата правила за движение, съставляващо престъпление, извършено виновно от третото лице К. Д. на •••• г. на А.Т., км. 108+300, област П. при управление на лек автомобил марка марка „Фолксваген“ с н. регистрационен номер ••••, вследствие на което е причинена смъртта на Г. Е., Г. Х., Г. М. и К.Б.. Следователно налице са част от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние; вреда; вина и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на третото лице К. Д. и произтеклия вредоносен резултат – смъртта на Г. Е., Г. Х., Г. М. и К.Б.. Не е спорно, също така, че последните, видно и от представените от ответника и приети като доказателства заверени преписи на документи на немски език, придружени с превод на български език, съставляващи удостоверения за наследници съответно на Е. Г. /том 3, листове 525 – 532/, на Х. Г. /том 3, листове 521 – 524/, на М. Г. /том 3, листове 515 – 520/ и на Б. К. /том 1, листове 26 – 33/, а също и Документ за гражданско съС.ие на Е. Г. /том 1, листове 35 – 37/, са съответно С., Д. и в. на ищеца.

В унисон с твърденията на ищеца констатира се, че в приетия като доказателство заверен препис на препис на Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на •••• г. от разследващ полицай при Сектор „РПТ“ при ОД на „МВР Пловдив, във връзка с процесния пътен инцидент, е отразено, че при огледа, южно от южното платно за вижение на АМ „Т.“, в затревена площ е намерен товарен автомобил в покой, с марка „Мерцедес Спринтер 312D“, с рег. № •••, бял на цвят, тип „Фургон закрит“, за който третото лице-помагач на страната на ответника не оспорва, че към •••• г. е имало сключен с него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица № •••••, със срок на действие от 29.12.2017 г. до 28.12.2018 г. според приложената към отговора на исковата молба разпечатка от интернет страницата на Гаранционен фонд за проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност /том 3, лист 533 от делото/.

Протоколът за оглед на местопроизшествие е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установени в закона - чл. 128 и чл. 129 във връзка с чл. 155 и чл. 156 Наказателно-процесуален кодекс, форма и ред, поради което на основание чл. 179, ал. 1 ГПК съставлява доказателство за изявленията пред лицето, което го е съставило, съответно за извършените от и пред последното действия, поради което въз основа на него настоящият състав приема за установено, че участник в пътния инцидент е и товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 312D“, с рег. № •••, като е налице спор относно съпричастността към произшествието на водача му.

В тази насока последният – И. С. А., бе допуснат до разпит като свидетел, като според показанията му: на •••• г., на зазоряване, още било здрач, на км. 108 на АМ „Т.“, на т. нар. С.л. на гр. П., по време на движение с управлявания от него камион марка „Мерцедес“, почти напускал аварийната лента на магистралата, по която карал в продължение на около 300 метра с пуснати аварийни сигнализации, когато чул силен звук, удар, вследствие на което камионът се поместил с около 8 – 9 метра, изправил се на две колела и се върнал обратно; погледнал към магистралата и видял, че червен бус се търкалял; управлявал товарния автомобил в аварийната лента; от малък страда от нощно напикаване и се наложило да спре, тъй като, ако не се изходел щял да се напикае; целта му била да спре товарния автомобил извън аварийната лента, тъй като към този момент на магистралата все още нямало мантинели; в момента, в който отбивал, за да спре товарния автомобил видял в далечината форове от друг автомобил, който идвал зад неговия, но последният не бил подал сигнализация, че ще спира в аварийната лента; лекият автомобил се движел с голяма скорост.

Допусна се извършването на основна комплекса съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от д-р Й. Ш. и инж. С. М., а също и на повторна такава от д-р З. Н. и инж. С. Г. по задачите формулирани в раздел V, т. 5.5 от отговора на исковата молба, вещите лица по които абсолютно категорично и еднозначно заключават, че произшествието е произтекло по следния механизъм: водачът К. Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ по АМ „Т.“ в южното платно за движение, в посока от запад на изток, по което се е движел и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, чийто водач е навлязъл в лентата за принудително спиране, намалявайки скоростта, като през това време лекият автомобил е напуснал с предната дясна част платното за движение в дясно и е навлезнал частично в лентата за принудително спиране и водачът му с рязка маневра е отклонил автомобила в ляво в опит да заобиколи товарния автомобил, при което е последвал удар в предна дясна част на лекия автомобил и в задна лява част на товарния автомобил, а също и че причина за произшествието от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил, напускайки с последния платното за движение от дясно не е реагирал своевременно на възникналата опасност от удар с намиращия се пред него товарен автомобил.

С оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на придвижването им, опазване на имуществото на юридическите и физическите лица, а също и на околната среда от замърсяването от моторните превозни средства държавата чрез законодателния й орган е приела Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, регламентиращ правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата отворени за обществено ползване, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, принудителните мерки и наказанията за нарушаване на разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни актове, в разпоредбите на който, имащи отношение към процесното пътнотранспортно произшествие, е предвидено следното:

„При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство; “ /чл. 58, т. 3 ЗДвП/;

„Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена виД.ст сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.“ /чл. 59, ал. 1 ЗДвП/;

„Водачът на пътно превозно средство, движещо се по скоростен път, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху площадката за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена виД.ст сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал.“ /чл. 59а, ал. 1, изр. 1 ЗДвП/;

Според цитираните правила от забраната за движение и спиране в лентата за принудително спиране на автомагистрала са налице две изключения - при повреда на пътното превозно средство и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство него, като при възникване на някое от тях водачът може да спре пътното превозно средство върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, а ако такава необхоД.ст възникне през нощта и при намалена виД.ст – водачът следва да сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или с включен авариен сигнал.

В съответствие с посочените правила установи се от показанията на свидетеля, които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира, че той е управлявал товарния автомобил в лентата за принудително спиране с включени аварийни светлини, тъй като все още е било сумрачно, с цел да спре извън нея поради възникнала у него физиологична потребност, породена от болестно съС.ие – нощно напикаване. Следователно налице е здравословен проблем у водача на товарния автомобил, при наличието на какъвто е било допустимо движението на последния в лентата за принудително спиране, поради което и с оглед на еднозначните изводи на експертите и по двете експертизи, че основна причина за пътния инцидент от техническа гледна точка е напускането на платното за движение и частично навлизане в лентата за принудително спиране на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, управляван от третото лице К. Д. и липсата на своевременна реакция от страна на последния на възникналата опасност от удар с движещия се в същото време в лентата за принудително спиране товарен автомобил, то съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че причина за пътнотранспортното произшествие е нарушение на правилата за движение от водача на товарния автомобил.

Безспорно по делото е, също така, че към •••• г. гражданската отговорност на третото лице К. Д. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Фолксваген“ с н. регистрационен номер •••• е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № •••• с ответника, въпреки което, обаче, той оспорва предявените срещу него преки искове с оглед на твърденията, че ищецът не е материалноправно легитимиран по иска за обезщетение за вреди от смъртта на неговия в. и че застрахователят е определил и заплатил обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на С.та му и на двете му Д. в размери от по 10 000 евро /които факти не се оспорват от него/, съответстващи на предписанията на § 844, ал. 3 BGB и на практиката на германските съдилища, а също и предвид възраженията за принос на покойните роднини на ищеца за настъпилия вредоносен резултат.

Обобщавайки горе установената фактическа обстановка съдът приема, че са налице визираните в закона – чл. 229, § 43 от Германския граждански кодекс във връзка с § 115, ал. 1, изречение 1, т. 1 от Закон за застраховането / VVG/ във връзка с § 844, ал. 3 от Закон за прилагане на Германския граждански кодекс / BGB/, предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което е настъпила смъртта на роднини на ищеца, от което той търпи неимуществени вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност”, което следва да се пристъпи към изясняване на основните спорни по делото въпроси за размерите на претендираните обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С.та и дъщерята на ищеца през призмата на наведените в отговора възражения за наличие на принос на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат и твърдения, че заплатените обезщетения съответстват на предписанията на германския закон и на практиката на германските съдилища, а също и дали между ищеца и покойния му в. приживе са били установени особено близки отношения.

За установяване на последните бе допуснат до разпит като свидетел г. гражданин С.Н.Е., според чиито показания: „Да, аз познавам И. Г. от около 10 години и съм много добър приятел на неговия син Н.Н. Както вече казах съм приятел с неговите синове от 16 годишна възраст и за тези години сме се събирали заедно, празнували сме рождени дни, играели сме заедно и в този смисъл ги познавам много добре. Ние живеем в един и същи град, но в различни квартали. Живеем в О. в различни квартали.... Много често бяхме заедно, празнувахме заедно и както казах много често правехме екскурзии и излизахме навън. Неговата фамилия се състои от б.та - И. Г. и м. Е., тогава идват Д.те - М., Р. и Х., двамата сина, тоест моите приятели - Н. и Н.. Всички бяха в едно домакинство. Р. бЕ. семейна и живееше в собствено жилище с мъжа си, д. си Б. и с. си Б. и. Като се омъжи тя живееше със семейството си в същия град. Отдавна се случи инцидентът, мисля, че повече от преди пет години. Н. и Н., предполагам са били в Г. и те са живи, като водач на транспортното средство е бил Д., С.та на И. - Е., Д.те Р., Х. и М. и внуците Б. и Б. и от всичките са останали живи Д., Р. и Б.. Аз много често ги посещавах и посещавам с цел да им помогна, тъй като ние сме си най - близките приятели и затова искам да ви кажа, че много тежко той понесе случилото се. Това бЕ. едно щастливо семейство с много членове и в един момент от цялото това семейство половината вече ги нямаше, остана само И. и двамата му сина. И. беше. един семеен човек, той се радваше да бъде в компанията на жена си, на Д.те си и беше горд със семейството си, защото Х. беше завършила и започваше да работи и той беше много горд с това. Също беше много горд и със своя в. Б., който като първи в., той беше един много щастлив човек. Междувременно вече е много депресиран и отдръпнат в себе си. Той живее в миналото. Той непрекъснато разглежда стари снимки, където са били семейно на екскурзия, където са били с останалите членове на семейството. Не ходи на работа, непрекъснато е вкъщи. Доколкото ми е известно преди това работеше. Бил е уличен търговец, продавал е по пазарите, а. т.. И. беше много силен мъж, но след нещастието и произшествието неговите синове трябваше много бързо да пораснат, тъй като те с един удар едновременно загубиха и майка си и сестрите си и б. си, тъй като И. не беше вече толкова силен. Той, като го погледнеш беше същия, но се беше сринал. Освен това и физически той вече не е същият. Занемарил се е, не се къпе, много пуши, мирише. Ние се опитваме да му помогнем, например моята майка отива и помага. Аз също отивам и ако мога пазарувам, каквото мога да свърша и да помогна. И. трябва да е над 60 годишен, не съм сигурен, някъде около 69 годишен. Той получава подпомагане от държавата, но не зная дали е пенсионер или не. И. беше много горд, защото Р. беше първата, която се беше омъжила. Тъй като това беше първият му в. те са се виждали всеки ден, заедно са закусвали, събирали са се. И тъй като живеят в един и същи град почти са били непрекъснато заедно. Мисля, че поне два - три пъти седмично са били заедно. След катастрофата връзката много силно се промени. Той няма желание за живот. Както казах, той предпочита да живее в миналото и да разглежда снимките, отколкото да бъде в действителността. Още веднъж искам да кажа, че по - рано той беше стълбът на семейството, а сега ние трябва да се грижим за него и да го обгрижваме. Връзката им с Е. беше много добра. Е. я познавах лично. Беше много любезна, много сладка жена и винаги с нея съм имал много сърдечни моменти. И. имаше само сърдечни отношения със С.та си, не съм ги видял да се карат, само любезни и приятелски отношения. Много близки помежду си. М. живееше с тях, а Х. следваше в друг град. Доколкото си спомням малко преди прословутата екскурзия тя е завършила и беше в междинен статус, беше завършила и се беше върнала временно вкъщи, като след това я е очаквало разпределение. В Г., когато си учител нямаш възможност да избираш къде да работиш, а държавата те разпределя и тя е била точно в такъв момент. Винаги, когато съм бил при тях, фамилията ми е правила много позитивно, положително впечатление. Винаги са били добронамерени, вежливи и добри между тях си. Аз бях често там и можех да видя как се държат помежду си един към друг. Всички бяха положителни. Да, мога да кажа, че от време на време имаше и искри, но бяха малки дрязги между братята и сестрите, но бяха по – скоро като закачки, дружески. И трябва да ви кажа, че максимум след един - два часа всичко беше забравено и отново имаше смях, отново имаше закачки. И. преди инцидента беше а. т., ходеше от пазар на пазар и по този начин издържаше семейството, но след инцидента той психически и физически не е в съС.ие. Има силни болки и психически не е в съС.ие да работи и да се грижи за себе си. Б. по принцип за него се грижеха неговите родители – Д. и Р., но те много често ходеха на гости при И., както и са го оставяли И. да се грижи за Б.. Водеше го на детска площадка да играе, водел го е и на кино. Играели са си заедно, смеели са се. След инцидента И. се отдръпна, седи на едно място и гледа в празното или разглежда стари снимки. Той не търси контакт с никого, ние търсим контакт към него. Не си играе с другото внуче. Ситуацията дори се влошава понастоящем, защото по - рано беше в голяма къща с голямо семейство, а сега дори синовете му се изнесоха от къщата. По – рано живееха заедно, но се изнесоха и те, защото той обвинява себе си, но постепенно почва да прехвърля вината и върху останалите и те са се изнесли. В момента И. живее сам. И. не е посещавал специализирана помощ, ние искахме да го заведем, но той тотално отказа. Синовете му живеят съвсем наблизо, но в собствен дом. Те живеят на достатъчно близко разС.ие от него, така че да могат да му помагат по всяко едно време, включително и финансово, но не могат да живеят повече заедно с б. си, не издържат. И. след инцидента има още един роден в., пак от Р.. Тя не е била в добро здравословно съС.ие, имала е тежко раждане и в резултат на това тежко раждане, детето, което ражда, момченце е пак е с много тежки увреждания и непрекъснато е на медикаменти, за да няма гърчове. Не може да се движи.“ Неустановени от показанията на свидетеля и от останалите събрани по делото доказателства останаха твърденията на ищеца, че е живял с първородния си в. Б. в едно домакинство от раждането му. Напротив според показанията на св. С.Н.Е., макар и в същия град, детето живеело в дома на родителите си – майка си Р. и б. си Д., съответно д. и д. на ищеца.

Съдът не кредитира показанията на св. С.Н.Е. като твърде пресилени, услужливи и несигурни в частта им, в която заяви, че тъй като Б. бил първият в. на И., те се виждали всеки ден и че почти били непрекъснато заедно, доколкото впоследствие сам направи едно колебливо уточнение с израза: „Мисля, че поне два – три пъти седмично са били заедно.“ Не се ангажираха доказателства и в подкрепа на твърденията на ищеца, че възприемал в. си Б. “...като свое собствено дете.“, още повече, че невръстният Б. е имал свои собствени родители, които именно според св. С.Н.Е. полагали родителските грижи за него, а ищецът неколкократно виждал Б. през седмицата и спорадично го водел на детска площадка и кино, като този тип контакти според настоящия състав не могат да бъдат приравнени на такива като между родител и дете.

Вън от горното към датата на пътния инцидент Б. е бил на 1 година и 11 месеца, на която възраст всяко дете най-много се нуждае от майчини грижи, което изключва и черезвичайна привързаност между него и д. му.

Или от събраните по делото доказателства и техния анализ не могат да се извлекат конкретни обстоятелства, навеждащи на извод между ищеца и покойния му в. приживе да са били изградени особена близост и дълбока емоционална връзка. Напротив разборът на показанията води до заключение, че отношенията им са били в рамките на обичайните такива за връзката д. – в.: ищецът и в. му са живеели макар и в един град, в различни жилища, като Б. е посещавал дома на д. си и баба си 2-3 пъти седмично, през което време ищецът е и работел, поради което не винаги е можел да вижда детето. Последното е на крехка възраст и първороден в., поради което житейски е абсолютно очаквано от загубата му да се търпят неимуществени вреди. Последните, обаче, не подлежат на репариране предвид неустановяването на трайна и дълбока емоционална привързаност в отношенията между д. и в..

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищецът не е материално-правно легитимиран да получи обезщетение от ответника за неимуществени вреди от смъртта на в. си, произтекла от противоправното деяние на б.та на последния, поради което на това основание предявените за това искове с правно основание чл. 229, § 43 от Германския граждански кодекс във връзка с § 115, ал. 1, изречение 1, т. 1 от Закон за застраховането /VVG/ във връзка с § 844, ал. 3 от Закон за прилагане на Германския граждански кодекс /BGB/ и § 3а, ал. 1, т. 2 Закон за задължителната застраховка /PflVG/ във връзка с § 288, ал. 1, изречение 2 от Германския граждански кодекс /BGB/ като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъжда наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие – •••• г., ищецът е на ••• години, в разцвета на силите си – според показанията на св. С.Н.Е. той бил много силен мъж, работел като а. т., бил стълбът на семейството. Пак според свидетеля: преди тази дата многолюдното семейство на И. било изключително задружно, всички били добронамерени един към друг, вежливи, спомагали се и се подкрепяли; И. поддържал приятелски отношения със С.та си, не се карали, като взаимно се грижели за семейството – тя за домакинството, а той осигурявал доходите; въпреки, че д. им Х. не живеела в дома им, тъй като следвала в друг град, И. много се гордеел с нея, тъй като в годината на катастрофата завършила висше образование и чакала разпределение.

Установи се, обаче, от събраните в хода на производството доказателстава, че нещастният инцидент обърнал живота на ищеца – за миг той загубил голяма част от близките си - С.та си, двете си Д. – М. и Х., маловръстния си в. Б., а още по жестоко – станал очевидец на кончината им, което обстоятелство неминуемо води и до по-висок интензитет на страданията му, за което се съди и от показанията на свидетеля С.Н.Е., според които: ищецът се сринал физически и психически – занемарил се, не се къпе, много пуши, мирише, спрял да работи, алиенирал се е, не контактува с никого, дори с поведението си принидул двамата му сина да напуснат дома им, тъй като започнал да ги обвинява за случилото се, като от стожер на семейството понастоящем той има нужда от помощ и единствената му утеха, макар и 5 години след злощастното събитие се, са снимки от миналото.

Или изключителният инзинет на страданията, неяснотата относно тяхната продължителност и огромната непрежалима лична загуба обосноват присъждане на обезщетения за вредите от смъртта на С.та и двете Д. на ищеца в претендираните в исковата молба пълни размери от по 90 000 евро, от които суми следва да бъдат приспаднати платените преди датата на подаване на исковата молба в съда застрахователни обезщетения в размери от по 10 000 евро.

Тъй като от значение за отговорността на застрахователя и за размера на дължимото обезщетение според § 846 във връзка с § 254, ал. 1 BGB e наличието на вина на пострадалото лице, която да е допринесла за настъпването на претърпените от него щети - според цитираните норми, ако в случая на § 844, ал. 3 BGB вина на пострадалото лице е допринесла за настъпването на щетите претърпени от третото лице, за претенцията на третото лице се прилагат разпоредбите на § 254 BGB, алинея първа на който постановява следното: „Ако вината на пострадалото лице е допринесла за възникването на щетата, задължението за предоставяне на обезщетение и размерът на обезщетението, което трябва да бъде изплатено, зависят от обстоятелствата, по- специално от това доколко щетата е причинена главно от едната или от другата страна.“, то следва да бъдат разгледани и направените в преклузивния срок от ответника възражения за приноса на пострадалите за произтеклия вредоносен резултат.

Установи се вече по-горе в настоящото изложение, че пътният инцидент е настъпил на територията на Р. Б., поради което при извършване на преценка на поведението на пострадалите при него следва да се приложи действащият у нас Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, регламентиращ и правата и задълженията на участниците в движението, каквито по смисъла на § 6, т. 28 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП са и пътниците в автомобила.

В действителност чл. 137а, ал. 1 ЗДвП създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, от която според чл. 149, ал. 1, т. 2, б. 4а“ ЗДвП е и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспоретр“, рег. № ••••, в който са пътували С.та и Д.те на ищеца в момента на пътнотранспортното произшествие, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като за установяване на обстоятелството дали в момента на произшествието Е. Г., М. Г. и Х. Г. са били с поставени обезопасителни колани бе поставен нарочен въпрос към вещите лица по допуснатата по делото основна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, а впоследствие и по повторната такава, на който и двете групи експерти дават еднопосочен отговор, че по време на изследвания пътен инцидент както С.та, така и Д.те на ищеца са били с поставени предпазни колани.

Съдът кредитира този извод на специалистите, тъй като той е абсолютно обоснован и базиран на констатациите на лекарите от Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД при извършените от тях по възлагане от органите на досъдебното производство огледи и аутопсии на трите пострадали жени, обективирани в приетите като доказателства заверени преписи на Експертни справки №№ •••••. /том 1, листове 45 – 47 включително/ и на съдебно-медицински експертизи на труп №№ ••••• /том 1, листове 51 – 65/ относно наличието на травматични увреждения, характерни при Синдрома на предпазния колан, а също и на констатациите на органите на досъдебното производство относно местоположението на телата на трите пътнички при извършения в деня на инцидента оглед на местопроизшествието, удостоверени в приетия като доказателство заверен препис на протокола за оглед на местопроизшествие, а от тук приема, че ответникът не доказа при условията на главно пълно доказване наведеното в отговора възражение за принос на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат, поради което предявените искове с правно основание чл. 229, § 43 от Германския граждански кодекс във връзка с § 115, ал. 1, изречение 1, т. 1 от Закон за застраховането / VVG/ във връзка с § 844, ал. 3 от Закон за прилагане на Германския граждански кодекс / BGB/ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С.та и на двете Д. на ищеца следва да бъдат уважени до размерите от по 80 000 евро, а за разликите до пълнтите размери от по 90 000 евро – отхвърлени като неоснователни, поради извършеното преди датата на завеждане на исковата молба в съда плащане.

Съобразно § 3а, ал. 1, т. 1 Закон за задължителната застраховка /PflVG/ при предявяване на претенция по чл. 115 Закон за застрахователните договори / VVG/ застрахователят и регулаторът на щетата предоставят мотивирано предложение за компенсация на щетата на третото лице незабавно, най-късно до 3 месеца, ако задължението за плащане е неоспорено и щетата е количествено определена, или мотивиран отговор на изявленията, съдържащити се в заявлението, ако задължението за плащане е оспорено или не е ясно установено, или щетата не е напълно количествено определена, който срок започва да тече от датата на получаване на заявлението по щетата, като според точка втора на алинея първа на § 3а от PflVG при непредставяне на оферта в рамките на този срок претенцията на третото лице се олихвява с лихва за просрочие по § 288, ал. 1, изречение 2 от Германския граждански кодекс /BGB/ в размер на пет процентни пункта над основния лихвен процент. Регламентация на последния се съдържа в § 247 от Германски граждански кодекс /BGB/, в алинея първа на която разпоредба е посочено, че основният лихвен процент се променя на 1 януари и на 1 юли всяка година с процентните пунктове, с които се е увеличила или намалила референтната стойност – лихвеният процент за последната основна операция по рефинансиране на Европейскатат централна банка преди първия календарен ден от съответното полугедие, след последната промяна на основния лихвен процент, а в алинея втора на параграфа е предвидено, че Дойче Бундесбанк побликува действащия основен лихвен процент във Федералния държавен вестник незабавно след настъплане на промените на горепосочените две дати през съответната година.

Видно от представените в последното проведено по делото открито съдебно заседание и приети като доказателства заверени преписи на електронни писма, разменени между адв. Е. Я.-К. – пълномощник на ищеца, и ЗАД „Алианц България“ АД в качеството му на кореспондент за уреждане на претенции в Р. Б. в периода 27.12.2019 г. – 08.01.2020 г. /писмата са приложени в том 4, на листове 991 – 1001 от делото/, за настъпване на процесното застрахователно събитие отетникът е уведомен от деликвента на 02.01.2020 г., като на тази дата е регистрирана и Щета № •••••, по която са разгледани и претенциите на ищеца за изплащане на застрахователни обезщетения за вредите от смъртта на съгрутата и на двете му Д.. От този ден по силата на § 3а, ал. 1, т. 1 PflVG е започнал да тече предвиденият в същата норма 3-месечен срок за произнасяне на застрахователя по щетата и същият е изтекъл на 02.04.2020 г., като след тази дата ответникът е изпаднал в забава и на основание точка втора на алинея първа на § 3а, ал. 1, т. 2 PflVG дължи лихва за просрочие по § 288, ал. 1, изречение 2 от Германския граждански кодекс /BGB/ върху присъденото от съда обезщетение в размер пет процентни пункта над основния лихвен процент. Ето защо и предявените искове за заплащане на лихви за просрочие следва да бъдат уважени, но от 03.04.2020 г., като поради обстоятелството, че размерите им са определяеми, няма пречки същите да бъдат изчислени при изпълнението.

Неоснователно е възражението на третото лице-помагач на страната на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 35 000 лв. без ДДС или 42 000 лв. с включен ДДС, тъй като минималният дължим такъв за защитата му по предявените от него четири иска съгласно чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 43 546.29 лв. без ДДС /в това число по иска с цена от 50 000 евро – 8 473.32 лв., а по всеки от трите иска с цена от 90 000 евро – по 11 690.99 лв./, поради което искането за редуцирането му следва да бъде оставено без уважение. При това положение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС на основание § 2а от ДР на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 31 500 лв. съразмерно на уважените искове /75 %/.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 6 375 лв. разноски по производството съразмерно на отхвърлените искове /1400 лв. депозит за възнаграждения на вещите лица по допуснатата основна КСМАТЕ + 1000 лв. депозит за възнаграждения на вещите лица по допуснатата по делото повторна КСМАТЕ + 23 100 лв. адвокатско възнаграждение х 25%/.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 18 775.97 лв. държавна такса по производството съразмерно на уважените искове.

По изложените съображения съдът: