РЕШЕНИЕ

№ 101

гр. Първомай, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100034 по описа за 2022 година Предявени са пасивно субективно и обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 и т. 4 от (ДОПК).

Ищецът П.Р.Е. в качеството на Старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, процесуално представлявана по пълномощие от юрисконсулт С. Х. П., с адрес за съдебна кореспонденция: •••, моли съда да обяви за недействителен по отношение на Държавата Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт № ••• дело № ••• г. от 10.05.2019 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № ••• по регистъра на Нотариалната камара, между ответника „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от А. А. Г. в качеството на управител, от една страна като „Продавач“, и ответника „АЛФАЕКСИМ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от А. Г. Г. в качеството на управител, от друга страна като „Купувач“, в частта относно покупко-продажбата на незастроен поземлен имот ••• по плана на ••• утвърден със Заповед № •••, целият с площ от 940 кв. м., за който имот по действащия регулационен план на ••• утвърден със Заповед № •••, е отреден УПИ •••, целият с незастроена площ от 890 кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена дворища и неприложена улична регулация, при граници: улица, •••.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че в изпълнение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003689-020-01/27.06.2018 г., изменена със Заповеди № № Р-16001618003689-020-002/02.10.2018 г., Р-16001618003689-020- 003/31.10.2018 г. и 16001618003689-020-004/14.02.2019 г., връчени на ответника „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД по електронен път съответно на 04.07.2018 г., 02.10.2018 г., 05.11.2018 г. и 19.02.2019 г., срещу него било образувано ревизионно производство, спряно със Заповед № Р-16001618003689-023-001/13.11.2018 г. и възобновено със Заповед № Р- 16001618003689-143-001/14.02.2019 г., получени от ревизирания по електронен път съответно на 22.11.2018 г. и 19.02.2019 г., като същото приключило с издаване на Ревизионен доклад № Р-16001618003689-092-001/21.03.2019 г. и Ревизионен акт № Р- 16001618003689-0911-001/13.05.2019 г., влязъл в сила на 28.05.2019 г., за установяване на публични задължения в общ размер на 97 733, 29 лева. При осъществено след края на ревизията проучване органите по приходите констатирали, че проверяваният субект не притежава имуществени активи, достатъчни да обезпечат принудителното удовлетворяване на вземанията на фиска – предмет на Изпълнително дело № •••/2018 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, по което липсвали погашения, както и че на 10.05.2019 г. е предприел процесната разпоредителна сделка, която, намалявайки патримониума му, била сключена с намерение да увреди публичния взискател между свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, тъй като законните представители на договарящите дружества са роднини по права линия – А. А. Г. е майка на А. Г. Г.. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, като с Молба вх. № 3478/28.11.2022 г., депозирана от процесуалния му пълномощник, поддържа исковете, а ответните дружества, редовно призовани при режима на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се представляват и не застъпват становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи, приема от фактическа страна следното:

Видно от Справки от електронната платформа на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за актуалното състояние на ответните дружества към 24.01.2022 г. (л. 104 – л. 107) и Справка от НАП – база население (ЕСГРАОН), за родствени връзки от 21.12.2021 г. (л. 96), считано от 19.05.2017 г., едноличен собственик на капитала и управител на ответника „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, е А. А. Г., ЕГН: ••••••••••, а от 31.08.2018 г. на ответника „АЛФАЕКСИМ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: ••• – синът й А. Г. Г., ЕГН: ••••••••••, който бил оправомощен от първата с Пълномощно (л. 11), нотариално удостоверено от Кмета на Кметство, •••, да я представлява пред НАП, НОИ, митници, ХЕИ, ДВСК, Агенция по вписванията, общински администрации, министерството на транспорта, ИА „АА“ и всички държавни, общински, финансово- кредитни институции, банки, фирми и трети лица.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003689-020-01/27.06.2018 г. (л. 8), издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив и връчена на 04.07.2018 г. на А. Г. в качеството на пълномощник на майка му, на главни инспектори по приходите при ТД на НАП – Пловдив било възложено извършването на ревизия на управляваното от нея „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД с обхват облагане с корпоративен данък за периода 11.04.2017 г. – 31.12.2017 г. и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 03.05.2017 г. – 31.05.2018 г. в срок до три месеца от връчването на възлагателния акт, последователно продължен до 04.11.2018 г., 04.12.2018 г. и 07.03.2019 г. съответно със Заповеди № № Р-16001618003689-020-002/02.10.2018 г. (л. 12), Р- 16001618003689-020-003/31.10.2018 г. (л. 15) и Р-16001618003689-020-004/14.02.2019 г. (л. 27) на същия данъчен орган за изменение на първоначалната, съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК. С негови Заповеди № № Р-16001618003689-023- 001/13.11.2018 г. (л. 19) и Р-16001618003689-143-001/14.02.2019 г. (л. 23) ревизионното производство било съответно спряно при условията на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК по Молба вх. № РД-20-2999/09.11.2018 г. на ревизирания субект и възобновено в съответствие с чл. 35 от ДОПК.

В Съобщения от орган на НАП за връчване/представяне по електронен път (л. 13, л.

17, л. 29, л. 21 и л. 25) и Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л. 14, л. 18, л. 30, л. 22 и л. 26) е верифицирано, че последно изброените пет заповеди са изпратени с електронни линкове на и изтеглени от електронния адрес на търговеца адресат ••• съответно на 02.10.2018 г. (л. 14), 05.11.2018 г. (л. 18), 19.02.2019 г. (л. 30), 22.11.2018 г. (л. 22) и 19.02.2019 г. (л. 26).

Предприетите процесуални действия и констатираните факти ревизиращият екип обобщил по реда на чл. 117 от ДОПК в Ревизионен доклад № Р-16001618003689-092- 001/21.03.2019 г. (л. 31 – л. 72) и издаден въз основа на него от Началник на сектор в ТД на НАП – Пловдив и влязъл в сила на 28.05.2019 г. Ревизионен акт № •••/13.05.2019 г. (л. 77 – л. 80), които били връчени на упълномощения А. Г. съответно на 15.04.2019 г. и 14.05.2019 г. и с които били установени публични задължения на „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД в общ размер на 80 062, 68 лева, от които корпоративен данък – 6 810, 34 лева, ДДС – 64 643, 45 лева, и сумарна лихва за просрочие – 8 608, 89 лева.

В ревизионния доклад е отразено, че в изпълнение на отправени от ревизорите Искания № № Р-16001618003689-040-001/27.06.2018 г. (изх. № 70-00-7730/04.07.2018 г.) и Р- 16001618003689-040-002/19.09.2018 г. (изх. № 70-00-10664/19.09.2018 г.) за представяне на документи и писмени обяснения, първото от които получено 04.07.2018 г. от пълномощника А. Г., а второто – на 25.09.2018 г. по електронна поща, на 03.08.2018 г. проверяваното дружество депозирало с Опис вх. №•••/03.08.2018 г. първични счетоводни документи, обяснения и счетоводни справки, в които декларирало притежание на дълготрайни материални активи – транспортни средства и стопански инвентар, и липса на собствени недвижими имоти, а на 18.10.2018 г. и 08.11.2018 г. – приложило допълнителни доказателства.

По инициатива на ревизиращия орган с мотиви за евентуално затрудняване събирането на публичните вземания, начетът на които в резултат на ревизията се очаквал да надхвърли длъжниковото имущество, с Постановления изх. № № ••• г. (л. 82) и изх. № •••/30.05.2019 г. (л. 86) на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив съответно за налагане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121, ал. 1 от ДОПК и продължаване на действието им поради съставения ревизионен акт на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, които по информация от Удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 83) и Известие за доставяне баркод ••• на „•••” (л. 87) били доведени до знанието на длъжника съответно на 14.08.2018 г. по имейл и на 01.06.2019 г. по пощата, бил наложен запор върху негови моторни превозни средства и суми, налични и постъпващи по банкови сметки и депозити и предоставени на доверително управление, вложени вещи в трезори и касети в „•••”.

Включените в доказателствената съвкупност Справки от ТД на НАП – Пловдив за задълженията му към 24.01.2022 г. (л. 97 – л. 103) и 28.11.2022 г. (л. 169 – 173) показват, че предмет на насочено срещу него Изпълнително дело № •••/2018 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив са възникнали от 01.09.2017 г. до 31.07.2018 г. публични дългове за данъци, осигурителни вноски и лихва за забава, общо възлизащи към 24.01.2022 г. на 231 202, 83 лева и към 28.11.2022 г. – на 238 824, 96 лева, в това число и начислените с Ревизионен акт № •••/13.05.2019 г. От Справки № № •••/24.01.2022 г. (л. 95) и •••/31.01.2022 г. (л. 112) от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода съответно от 01.01.2019 г. до 24.01.2022 г. и от 01.01.1991 г. до 31.01.2022 г. и Нотариален акт № ••• дело № ••• г. от 10.05.2019 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № ••• по регистъра на Нотариалната камара (л. 91 – л. 92), вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № ••• г., дв. вх. № ••• се изяснява, че по силата на обективирания в съдържанието му Договор за покупко-продажба, сключен между ответниците „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД, ЕИК: •••, и „АЛФАЕКСИМ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: •••, представлявани от управителите си в лицето съответно на А. Г. и сина й А. Г., първото прехвърлило на второто правото си на собственост върху следните два недвижими имота, които придобило съгласно Договори за покупко-продажба по Нотариални актове, вписани на 23.01.2018 г. в Служба по вписванията – Първомай с вх. № № съответно •••) незастроен поземлен имот ••• по плана на ••• утвърден със Заповед № •••, целият с площ от 940 кв. м., за който по действащия регулационен план на ••• утвърден със Заповед № •••, е отреден УПИ •••, целият с незастроена площ от 890 кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена дворища и неприложена улична регулация, при граници: •••, находящ се в ••• с площ от 3.478 дка, срещу цена съответно от 2 000 лева и 300, 00 лева, заплатена изцяло от купувача на продавача преди подписване на сделката. С приложената по нотариалното дело Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 10.05.2019 г. (л. 166) А. Г. удостоверила, че представляваното от нея „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

По данни от Удостоверения изх. № № ••• (л. 94) и ••• (л. 93), издадени от Община Първомай, и от Писмо изх. № ••• и вх. № •••. (л. 93) на Кмета на Община Първомай до старши публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив данъчната оценка на продадените обекти се равнява съответно на 1 782, 20 лева и 200, 00 лева, като към 14.01.2022 г. УПИ ••• продължава да фигурира в масивите на Звено „Местни данъци и такси” при Община Първомай по партида ••• на дружеството прехвърлител.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Наведените в исковата молба фактически твърдения и формулираният петитум позволяват да се заключи, че главната и евентуална искови претенции черпят правното си основание от чл. 216, ал. 2 във вр. с ал. 1 съответно т. 6 и т. 4 от ДОПК в меродавната му за казуса редакция от ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г. В разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ДОПК е закрепено правото на публичния взискател или публичния изпълнител да предяви по реда на ГПК иск за обявяване на недействителността по отношение на държавата, съответно на общините, на извършените след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на същата са установени публични задължения, или след датата на тяхното установяване, сделки във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице (чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК), или с намерение да се увредят публичните взискатели (чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК).

По своята правна природа искът е отменителен и е предназначен да гарантира безпрепятственото удовлетворяване на публичния кредитор от имуществото на длъжника, като чрез прогласяване за недействително в отношенията помежду им на предприето от последния правно разпореждане със собствен актив постига запазването му в неговия патримониум.

Съгласно чл. 108, ал. 1 и чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК, публичните държавни и общински вземания, към които чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК причисляват тези за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски, други вноски за бюджета и лихвите за тяхното просрочие, се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК, на който, независимо дали е обжалван, чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК придава силата на титул за принудителното им изпълнение.

Процедурата за осъществяването му се регулира от Глава двадесет и пета на ДОПК и е поверена от чл. 167, ал. 1 от ДОПК в компетентност на орган на НАП в лицето на публичния изпълнител, на когото, за да охрани интереса на държавата като публичен взискател, чл. 216, ал. 2 от ДОПК признава активна процесуална легитимация да упражни правото й на иск в качеството на неин процесуален субституент.

По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешното му провеждане ищецът носи тежестта да докаже кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на съдебно заявеното публично материално право, като създаде у съда категорично убеждение, че от обективна страна ответникът е длъжник по установено с влязъл в сила административен акт или съдебно решение публично вземане (в този смисъл Решение № 166/30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2009 г., II о., Решение № 228/20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 530/2010 г., II т. о., Решение № 436/22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о.), който след датата на връчване на заповедта за възлагане на установяващата го ревизия или след тази на установяването му е предприел сделка със свое имущество, с която осуетява или затруднява принудителното удовлетворяване на дълга, бидейки свързано по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ДОПК с контрагента си лице (при хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК) или действайки в субективен аспект с намерение да увреди публичния взискател (при хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК).

За разлика от чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК знанието за увреждащото действие се презумира от чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК поради свързаността на договарящите, дефинирана в §1, т. 3 от ДР на ДОПК, и не подлежи на доказване.

Конкретният доказателствен масив с висока степен на категоричност разкрива наличие на всички признаци от състава чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК (в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.).

Със Заповед № Р-16001618003689-020-01/27.06.2018 г. (л. 8) за възлагане на ревизия, изменена със Заповеди № № Р-16001618003689-020-002/02.10.2018 г. (л. 12), Р- 16001618003689-020-003/31.10.2018 г. (л. 15) и Р-16001618003689-020-004/14.02.2019 г. (л. 27), всички издадени от Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, спрямо ответника „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД, ЕИК: •••, на основание чл. 112, ал. 1 от ДОПК е образувано ревизионно производство със срок до 07.03.2019 г. и обхват облагане с корпоративен данък за периода 11.04.2017 г. – 31.12.2017 г. и ДДС за периода 03.05.2017 г. – 31.05.2018 г., спряно и възобновено в съответствие с чл. 34, ал. 1, т. 4 и чл. 35 от ДОПК със Заповеди съответно № № Р-16001618003689-023-001/13.11.2018 г. (л. 19) и Р-16001618003689-143- 001/14.02.2019 г. (л. 23) на същия данъчен орган и приключило с влязъл в сила и издаден от него въз основа на Ревизионен доклад № Р-16001618003689-092-001/21.03.2019 г. (л. 31 – л. 72) Ревизионен акт № •••/13.05.2019 г. (л. 77 – л. 80) по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който в полза на фиска са признати публични вземания за корпоративен данък и ДДС в общ размер на 71 453, 79 лева и сумарна лихва за тяхното просрочие от 8 608, 89 лева, останали непогасени до края на съдебното дирене, доколкото данни за противното не са събрани, а заинтересовани да ангажират такива съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК (в този смисъл Решение № 166/30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2009 г., II о.) се явяват ответниците. Казаното легитимира държавата като носител на публични притезания срещу ревизирания субект, подлежащи на принудително изпълнение, предприето чрез включването им в предмета на Изпълнително дело № •••/2018 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив.

Административните актове, съставени в хода на ревизията, са връчени на проверяваното дружество при стриктно спазване на процесуалните изисквания на Глава шеста на ДОПК, приложими по правилото на чл. 33 от ДОПК, и в частност – възлагателната заповед, ревизионният доклад и ревизионният акт – по реда на чл. 29, ал. 6 от ДОПК на упълномощено от управителя му А. А. Г. лице А. Г. Г. с Пълномощно (л. 11), нотариално удостоверено от Кмета на Кметство, •••, съответно на 04.07.2018 г., 15.04.2019 г. и 14.05.2019 г., а останалите пет гореизброени заповеди, както и Постановление изх. № ••• г. (л. 82) на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК – по порядъка на чл. 29, ал. 4 от ДОПК (в редакцията от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) на електронния му адрес ••• съответно на 02.10.2018 г., 05.11.2018 г., 19.02.2019 г., 22.11.2018 г., 19.02.2019 г. и 14.08.2018 г. На 10.05.2019 г. ответниците „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД, ЕИК: •••, и „АЛФАЕКСИМ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: •••, представлявани от управителите си в лицето съответно на А. А. Г. и сина й А. Г. Г., са сключили Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № ••• дело № ••• г. от 10.05.2019 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № ••• по регистъра на Нотариалната камара (л. 91 – л. 92), с който първото е продало на второто собствените си недвижими имоти: 1) незастроен поземлен имот ••• по плана на ••• утвърден със Заповед № •••, целият с площ от 940 кв. м., за който имот по действащия регулационен план на ••• утвърден със Заповед № •••, е отреден УПИ •••, целият с незастроена площ от 890 кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложена дворища и неприложена улична регулация, при граници: улица, УПИ •••, и •) поземлен имот № ••• (идентификатор •••), находящ се в ••• с площ от 3.478 дка, срещу цена съответно от 2 000 лева и 300, 00 лева, която е получило от купувача изцяло преди подписване на сделката.

Несъмнено вещно-транслативният й ефект, въпреки нейната възмездност, уврежда публичния взискател, тъй като провокира такава промяна в имуществото на продавача, служещо, съгласно чл. 133 от ЗЗД, за общо обезпечение на неговите кредитори, която се изразява в трансформиране на правото на собственост върху недвижима вещ в притежание на паричната му равностойност, поддържането на чиято наличност е доста несигурно. Респективно уязвява се платежоспособността на длъжника, с което се възпрепятства предприетото по Изпълнително дело № •••/2018 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив принудително събиране на доброволно непогасените му публични задължения по Ревизионен акт № •••/13.05.2019 г. (л. 77 – л. 80).

Съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 135 от ЗЗД, уеднаквена с Решение № 149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., I т. о., Решение № 320/05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., и Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о.), относима и към специалния отменителен иск по чл. 216, ал. 1 от ДОПК (в този смисъл Определение № 629/20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1745/2017 г., I т. о.), константно застъпва, че притежанието от задължения субект на друго имущество извън това – предмет на процесното разпореждане, или получаването на равностойна насрещна престация срещу отчуждената вещ, са фактически положения, непротивопоставими на неудовлетворения публичен взискател, на когото законът признава интерес от съхраняване целостта на длъжниковия патримониум през времето на съществуване на вземането. Противното би означавало да се лиши кредиторът от законоустановеното му право да насочи взискането си срещу който и да било от секвестируемите активи на длъжника и такава свобода на избор да се предостави на него въпреки недобросъвестността му, изразяваща се във въздържание от доброволно изпълнение при наличие на възможност за такова.

Към датата на процесната продажба между законните представители на ответните търговски дружества съществува родствена връзка по права линия, обуславяща профила им на „свързани лица” по §1, т. 3, б. „а” от ДОПК. Въпреки че разпоредбата визира родство на физически лица, съдебната практика трайно приема, че то предопределя свързаност и на управляваните от тях юридически лица, чиято воля формират и изразяват.

Изводът е, че оспорената сделка е сключена от длъжника „САГРО КЪМЪРШЪЛ“ ЕООД със свързано с него лице, след като е получил заповедта за възлагане на ревизия, която е приключила с установяване на публични задължения, във вреда на публичния взискател.

Гореизложеното мотивира съда да уважи предявения за обявяването на частичната й недействителност досежно УПИ ••• иск на заявеното главно основание по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, което изключва необходимостта от разглеждане на евентуалното такова по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят поравно: в полза на бюджета на съдебната власт дължимата се държавна такса за разглеждане на исковата молба в размер на 50, 00 лева, изчислена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 във вр. с чл. 71, ал. 2 във вр. с чл. 72, ал. 1 от ГПК, от чието предварително внасяне ищецът е освободен при предпоставките на чл. 84, т. 1 от ГПК, и на ищцовата страна – съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лева, определено по регламента на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и конкретното процесуално участие на довереника юрисконсулт в него.

Водим от горното, съдът