Решение № 108 от 10.6.2024 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 336/2023 г.

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 14, ал. 1 от ЗK и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени с допълнителна молба - л. 17) от страна на ищците М. Г. М. и Л. Г. М., упълномощили съгласно представено към исковата молба пълномощно към договор за правна защита и съдействие Адвокатско дружество „Т. и партньори“, представлявано от адв. В. Т. от САК (л. 5 и 7), за осъждането на ответника – ЗКПУ „Т.“ – Г., да заплати на всеки от ищците:

1.1. стойността на неизплатения дялов капитал (главница), наследен от майката на ищците, Сузана Петрова Кирилова, в размер на 1 224, 58 лв.;

1.2. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД за периода от 26.01.2017 г. до 04.07.2023 г., в размер на 1 042, 31 лв.;

1.3. Ищците твърдят, че покойната им майка – С. П. К., приживе е сключила договор за предоставяне на земя под наем със ЗКПУ „Т.“. Договорът е бил прекратен през м. април 2015 г. след решение на ОС на кооперацията.

1.4. Твърди се, че към момента на прекратяване на членственото правоотношение внесената сума като дялови, допълнителни и целеви вноски е била в размер на 4 719 лв. На 01.04.2016 г., след проведено общо годишно отчетно събрание на член кооператорите, е бил приет ГФО за 2015 г. на ЗКПУ „Т.“.

1.5. Ищците твърдят, че са депозирали молба с вх. № 76/07.11.2016 г. до ответната кооперация с оглед изплащането на дяловия им капитал, дължимо им в качеството им на наследници на Сузана Кирилова.

1.6. Ищците признават, че на 24.11.2017 г. ЗКПУ „Т.“ е изплатила сумата от 1 495, 30 лв. на двамата наследници, която погасявала частично техните вземания.

1.7. Ищците твърдят, че са депозирали молба с вх. № 18/03.06.2019 г. с искане за изплащане на остатъка от внесения дялов капитал, вследствие на което на 21.05.2021 г. е изплатена сумата от по 387, 27 лв. на всеки един поотделно, което отново погасило частично претендираните вземания.

1. Ответникът К"ЗКПУ "Т.”, представлявана от председателя М. П. М. е депозирал в срок отговор на ИМ по чл. 131 от ГПК, с който оспорва основателността и доказаността на предявените искове.

2.1. Оспорва възникването на членствено правоотношение между ищците и ЗКПУ (което няма отношение към спора, доколкото ищците твърдят, че майка им е била член - кооператор).

2.2. Възразява, че по отношение на твърдените вземания е изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.

От фактическа страна 3. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ – л. 154 и сл.).

1. В проведените през 2010 г. и 2011 г. Общи събрания на кооператорите (ОСК) липсват решения за промяна на дяловия капитал (вж. СИЕ).

1. На 28.04.2012 г. е проведено заседание на ОСК, на което е приет ГФО за 2011 г. По т. 3 [1] от дневния ред е взето решение за увеличаване на дяловия капитал. Протокол № 22/28.04.2012 г. е представен по горепосоченото следствено дело. На трета страница от протокола е включен следния текст: „…А. Т. запозна присъстващите с годишния счетоводен отчет на кооперацията. За целта кооперацията приключи с печалба 605 000 лв., от тях 60 000 лв. е данък 108 960 лв. е фонд резервен и 435 833 лева да се разпредели по дяловия капитал, след което беше гласувано приемането му от Общото събрание единодушно.” (л. 60).

1. На 28.10.2012 г. починала майката на ищците - С. П. К.. Нейни единствени наследници са двамата ищци (л. 42).

1. На 27.04.2013 г. е проведено заседание на ОСК, на което е приет ГФО за 2012 г. По т. 8 от дневния ред е взето решение 20% от печалбата за 2011 г. да се изплати като дивидент, а разликата да се капитализира към дяловия капитал на всеки член - кооператор съгласно дяловете му. Съставен е Протокол № 23/27.04.2013 г. (л. 63).

1. В проведените през 2014 г. и 2015 г. ОСК липсват решения за промяна на дяловия капитал (вж. СИЕ).

1. На 04.04.2015 г. е проведено ОСК на ответната кооперация, на което ищецът М. М. е изключен (в решението е посочено „освободен” - л. 79).

1. На 02.04.2016 г. е взето решения на ОСК по т. 1.4 (№ 4) от дневния ред, с което ищецът Л. М. е изключен поР. нарушаване на устава на кооперацията (л. 88).

1. На 01.04.2017 г. е проведено заседание на ОСК, на което е одобрен ГФО на кооперацията за 2016 г. (л. 92) 12. На 24.11.2017 г. на всеки от ищците е заплатена сумата от 747, 65 лв., който факт се признава от тях.

1. На 21.05.2021 г. на всеки от ищците е заплатена сумата от 387, 27 лв., който факт се признава от тях.

I. По допустимостта 14. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество.

II. Общи положения 15. По отношение на актуализацията на дяловите вноски 15.1. Дяловите вноски на член - кооператорите (образуващи в своята съвкупност дяловия капитал на кооперацията) са динамична величина и се равняват на внесените от тях парични средства, които следва да бъдат актуализирани по предвиден от закона ред.

15.2. Актуализирането по установения нормативен ред означава наличие на нормативни актове от различен вид (закони, наредби, правилници и др.), които да уреждат изрично необходимостта, а така също и методиката за актуализиране на въпросните вноски в кооперацията, които актове не е нужно, а е и практически невъзможно да бъдат изчерпателно изброени предварително в ЗК, но същественото за тях е, че следва да имат нормативен характер и да уреждат именно отношенията по актуализация на тези вноски.

15.3. Като пример за нормативни документи, които предвиждат определен ред за актуализация на вноските в кооперацията, могат да бъдат посочени напр. ПМС № 4ЗЗ от 19.11.1007 г. с което се приема Методика за ревалоризация на активите и пасивите на предприятията към 31.11.1997 г., както и изискванията на Закона за счетоводството и новите счетоводни стандарти с влизането им в сила от 01.01.2002 г., според които всяко предприятие е длъжно да извърши преоценка на ДМА, като същите се отчетат по справедлива стойност, а не по балансова, което предполага да се изследва извършвана ли е такава преоценка в конкретното предприятие и как това се е отразило или следва да се отрази на дяловата вноска на отделния кооператор. Такъв акт е и Закона за деноминация на лева, в сила от 05.07.1999 г. 15.4. При положение, че няма други нормативни актове, които да се предвиждали такъв нормативен ред, и които са приложими и за кооперацията, то единствената друга възможност за актуализация на дяловите вноски е в правомощията на Общото събрание на кооператорите, което може да взема решение за промяна на размера на предвидената в устава дялова вноска по арг. от чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗК. В тази връзка няма пречка дяловия капитал да бъде увеличен и за сметка на неразпределената печалба съгл. чл. 33, ал. 3, изр. 2, предл. 2 от ЗК.

15.5. От изложеното дотук следва, че актуализация на дяловата вноска може да бъде извършена било директно по силата на закона, но с изрично решение на общото събрание.

1. По отношение на размера на дяловите вноски 16.1. В законът е посочено, че бившият - член кооператор има право при напускането си на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Казуистичното изброяване изключва възможността за получаването на ликвидационен дял от имуществото на кооперацията (какъвто е например случая при напускане на съдружник в ООД).

16.2. Дяловата вноска по смисъла на действащия ЗК е нещо различно от т. н. „имуществен дял” - понятие което е било употребявано в ЗК преди изменение с ДВ, бр. 13 от 2003 г. В този смисъл чл. 29, ал. 3 от ЗК (ред. към бр. 98 от 2001 г.) е предвиждал, че имуществените дялове на кооперацията се актуализират всяка календарна година съобразно дяловия капитал от предходната година и се вписват в книгата за регистрация на кооператорите. Така използвано понятието „имуществен дял” разкрива сходство с вземането на прекратилия участието си съдружник в търговско дружество, което вземане се определя по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, което предполага изследване на цялото имущество на търговското дружество. Това имущество се променя и това негово променливо състояние следва да намери адекватен израз в съответния счетоводен баланс на предприятието. Имуществения дял на прекратилия участието си съдружник в търговското дружество се определя именно на база на неговия дял от капитала на дружеството, отнесен към актуалното към месеца на прекратяване състояние на цялото имущество на това търговско дружество. При това състоянието на това имущество може да е станало тактова в резултат на осъществяваната от него стопанска дейност, че да не достига за покриването дори на номиналния размер на дяловия капитал, т. е. то може да е с отрицателен знак и в такъв случай съдружника няма да получи претендирания от него имуществен дял. Ако пък това имущество на ТД се е увеличило значително поР. успешната търговска дейност, то стойността на имущественият (ликвидационен) дял на съдружника ще бъде значително по - голяма от номинала на дяловия му капитал.

16.3. Различна е уредбата в действащия ЗК, която според съда цели да се гарантира на прекратилия участието си кооператор, че ще получи направената от него дялова вноска, независимо от конкретното състояние на имуществото на кооперацията. Именно в тази връзка следва да се разгледа и нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗК, която предвижда, че дяловата вноска на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения, докато такава забрана няма по отношение на дружествения дял на съдружник в търговско дружество.

16.4. Дял от имуществото на кооперацията член - кооператорът може да получи единствено при ликвидация на кооперацията по арг. от чл. 45, ал. 2 и чл. 48 от ЗК, при което остатъкът от актива на кооперацията (след удовлетворяването на вземанията по чл. 45, ал. 1 от ЗК) се разпределя между членовете на кооперацията пропорционално на дяловите им вноски.

1. В този смисъл доводи са развити и в Решение № 229/22.12.2023 г. по в. търг. д. № 353/2023 г. на Окръжен съд - гр. Силистра, Решение № 113/21.06.2017 г. по в. търг. д. № 121/2017 г. на Окръжен съд - гр. Добрич, Решение № 462 от 10.10.2014 г. по в. гр. д. № 691/2014 г. на Окръжен съд – гр. Плевен, Определение № 268/12.11.2015 г. по т. д. № 224/2015 г., II т. о. на ВКС и статията на проф. д-р Георги Стефанов „Имуществени последици при прекратяване на членството в кооперация” (Списание "Търговско и облигационно право", бр. 3, март 2014 г., 5 стр.).

III. По иска за заплащане на дяловата вноска 18. По делото е безспорно установено, че майката на ищците ищецът е била член кооператор, видно от СИЕ.

1. Членството ѝ в кооперацията е прекратено с нейната смърт на 28.10.2012 г. 20. Ищците са нейни единствени наследници съгласно представеното удостоверение за наследници, поР. което всеки един от тях съгл. чл. 5, ал. 1 от ЗН има право да получи 1/2 ид. ч. от наследственото имущество. В тази връзка за всеки от ищците е възникнало правото по чл. 14, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 9, т. 7 от ЗК да получи половината от направената от С. К. дялова вноска от капитала на ответната кооперация.

1. През 2014 г. дяловият капитал на С. К. е разделен и „прехвърлен по партидите на ищците” с обяснителен текст „прехвърляне на дялов капитал на наследници съгласно подадените молби” (Вж. приложеният към СИЕ диск - Подробен хронологичен опис на сметка № 101 и Аналитична оборотна ведомост на сметка № 101).

1. Настоящият състав на съда приема това „прехвърляне” за незаконосъобразно, тъй като възможност за прехвърляне на дялов капитал в кооперация не е предвидена в закона. Въпреки това съдът следва да се съобрази с практиката на Окръжен съд - гр. Силистра, която приема, че счетоводното отразяване на това прехвърляне представлява признание на неизгоден за ответника факт, което следва да бъде съобразено от съда (Решение № 140 от 29.06.2023 г. на СсОС по в. гр. д. № 67/2023 г.).

1. При това положение следва да се приеме, че капиталът на наследодателя се е трансформирал в личен дялов капитал на ищците, който може да бъде получен след прекратяването на членството им в кооперацията. Членството е прекратено:

23.1. за М. М. - на 04.04.2015 г., 23.2. за Л. М. - 02.04.2016 г. 24. За да бъде получена дяловата вноска, следва да бъде доказано по безспорен начин:

24.1. внасянето на дяловата вноска;

24.2. актуализацията на същата по предвидения в закона ред;

24.3. приемането на ГФО за годината на прекратяването.

1. Относно увеличаването на дяловия капитал 25.1. СИЕ е установила, че към 01.01.2011 г. размерът на дяловия капитал на С. К. е бил 2 389, 31 лв., поР. което съдът приема, че същият е внесен.

25.2. През 2011 г. СИЕ е установила, че размерът на дяловата вноска на С. К. е увеличен на 3 308, 88 лв. Увеличаването на дяловата вноска е извършено без правно основание, тъй като липсва решение на ОСК за увеличаването на дяловия капитал. ПоР. тази причина счетоводните операции, касаещи дяловата вноска на ищеца, извършени през 2011 г., следва да бъдат игнорирани, което налага извода, че към края на 2011 г. размерът на дяловата вноска е същият, както към 01.01.2011 г. - 2 389, 31 лв.

25.3. През 2012 г. СИЕ е установила, че размерът на дяловата вноска на С. К. е увеличен на 3 508, 95 лв. Увеличаването е извършено в изпълнение на решение, взето от ОСК на 28.04.2012.

25.4. През 2013 г. СИЕ е установила, че размерът на дяловата вноска на С. К. е увеличен на 3 799, 42 лв. Увеличаването е извършено в изпълнение на решение, взето от ОСК на 27.04.2013 г. 25.5. През 2014 г. тази дялова вноска е разделена и прехвърлена на ищците, като СИЕ е установила, че по партидата на всеки един от тях е заведена сумата от 1 899, 71 лв.

1. Относно дължимия остатък от дяловия капитал 26.1. Съдът приема, че следва да бъде взет под внимание размерът на дяловия капитал на ищците към датата на одобряване ГФО за годината на прекратяване на членството им (2015 и 2016 г.) - съответно 02.04.2016 г. и 01.04.2017, чиято стойност няма данни да е изменена след 2013 г. - по 1 899, 71 лв. за всеки ищец.

26.2. Съдът отчита, че на всеки от ищците е изплатена част от дяловия капитал, равняваща се на 1 194, 65лв., поР. което исковете се явяват основателни за непогасената част от дяловата вноска на всеки ищец - 705, 06 лв.

1. Относно възражението за изтекла погасителна давност 27.1. Съгл. чл. 29, ал. 5 от ЗК дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в продължение на три години. При положение, че в закона изрично е предоставена възможност дължимите дялови вноски да бъдат изплатени отложено, съдът приема, че бившият член кооператор не може да иска изпълнение преди изтичането на този тригодишен срок. Кооперацията обаче може да изплати задължението веднага след одобряването на отчета за годината на прекратяване на членството. (В този смисъл Решение № 52 от 12.02.2015 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 757/2014 г. и Решение № 18 от 23.01.2019 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 817/2018 г.) 27.2. В тази връзка съдът приема, че изискуемостта настъпва три години след настъпването на ликвидността, т. е. на 02.04.2019 г. (за М. М.) и 01.04.2020 г. (за Л. М.). По отношение на давността за погасяване на дяловите вноски намира приложение общата давност по чл. 110 от ЗЗД, която изтича на 01.04.2024 г. (за М. М.) и на 01.04.2025 г. (за Л. М.). Исковата молба е заведена на 06.07.2023 г., с оглед на което следва да се приеме, че вземанията не са погасени.

1. Горното обуславя извода, че исковете се явяват основателни до размера на сумата от по 705, 06 лв. за всеки ищец.

1. При изплащането на сумата ответникът следва да удържи дължимите данъци, ако са налице законовите основания за това (по този въпрос съдът не следва да взема отношение в настоящото производство).

IV.По иска за заплащане на мораторна лихва 30. Вземането за мораторна лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност съгл. чл. 111, б. „б” от ЗЗД (мораторната лихва представлява обезщетение за забава).

1. Исковата молба е заведена на 06.07.2023 г., което налага извода, че в резултат на направеното от ответника възражение непогасено е останало обезщетението за периода до 06.07.2020 г. - 05.07.2023 (вкл.) В тази връзка дължимата лихва следва да бъде изчислена, както следва:

Дата Бележки Капитал на всеки ищец Лихва (лв.) (лв.) 02.04.2016 дата - ГФО 2015 1 899, 71 01.04.2017 дата - ГФО 2016 1 899, 71 24.11.2017 плащане 1 112, 71 06.07.2020 начало - непогасен период на лихва 1 112, 71 21.05.2021 плащане 705, 06 98, 61 05.07.2023 край - непогасен период на лихва 705, 06 157, 33 ОБЩО 255, 94 32. Следователно иска за заплащане на обезщетение се явява основателен за сумата от 255, 94 лв.

Разноски 33. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото съобразно уважената част от исковете в размер на по 369, 59 лв. за всеки ищец.

1. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 353, 61 лв. от всеки ищец.

1. Мотивиран от гореизложеното, съдът [1] В протокола погрешно е отбелязана като точка втора.