Решение № 466 от 5.3.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7266/2024 г.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация. С Тълкувателно постановление от 16.01.2019 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на районния съд, като е обявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15г. по тълк. д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4. С Определение № 233/13.01.2025г. съдът се е произнесъл и по възражението на ответника за недопустимост на процеса, като е приел, че в исковата молба са наведени твърдения за непряка дискриминация, произтичаща от разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС - подзаконов нормативен акт, който е издаден от Министъра на правосъдието. Поради това и ответникът притежава пасивна процесуална легитимация в конкретния правен спор. По исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1 ЗЗДискр.: Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДис забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. На основание чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Следователно за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за защита от дискриминация ищецът следва да установи наличието на привидно неутрална разпоредба, въз основа на която може да се направи предположение, че по отношение на него е налице непряка дискриминация по признак „гражданство“, а ответникът носи доказателствената тежест да установи, че разпоредбата е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Не е спорно между страните, че ищецът С. П. С. с ЕГН •••••••••• е български гражданин, като същият е постъпил в Затвора - гр. Бургас на 04.10.2021 г., където изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Между страните не е налице спор, че като лишен от свобода ищецът няма право да получава малки пакети или колетни пратки по пощата, а само по време на свиждане, тъй като е български гражданин, а такова право е предвидено само за лишените от свобода чужди граждани съобразно приложението на правилото на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС. Следователно спорен между страните е правният въпрос дали посочената подзаконова разпоредба поставя ищеца като лишен от свобода български гражданин в дискриминационно положение да търпи по-малко благоприятно третиране спрямо лишените от свобода чужди граждани въз основа на признака „гражданство“, съответно дали разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС е обективно оправдана с оглед на законова цел и дали средствата за постигането й са подходящи и необходими. Отговорът на така очертаните спорни правни въпроси е обусловен от съдържанието на действащата законова и подзаконова уредба относно правата на лишените от свобода български и чужди граждани да получават храни и предмети. Нормата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в редакцията от ЗИНЗС - обн. ДВ. бр. 25 от 3 Април 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) предвижда, че лишените от свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно. На основание чл. 86, ал. 4 ЗИНЗС (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) по време на свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. Съобразно чл. 86, ал. 5 ЗИНЗС (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в място за лишаване от свобода, което не е най-близо до постоянния им адрес, могат да ползват правата на свиждане и телефонна връзка при по-благоприятни условия, определени със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка месечно. Извънредната хранителна пратка освен като самостоятелна награда може да бъде разрешена и при ползването на свиждане или домашен отпуск. На основание чл. 103, ал. 2 ЗИНЗС вещите, които наказаните могат да държат и ползват, се определят с правилника за прилагане на закона. Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е издаден от Министъра на правосъдието на основание § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИНЗС и е влязъл в сила на 01.02.2010 г. Лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане (чл. 82, ал. 1 ППЗИНЗС). Извънредна хранителна пратка се разрешава като награда, при ползване на свиждане или домашен отпуск (чл. 82, ал. 2 ППЗИНЗС). За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка (чл. 82, ал. 3 ППЗИНЗС). Лишените от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си (чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС в ред. с ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г.). Съгласно действащата редакция на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС (доп. ДВ, бр. 14 от 2017 г.) лишените от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг. хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци (чл. 82, ал. 5 ППЗИНЗС в ред. с ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 01.02.2010 г.). Съгласно действащата редакция на чл. 82, ал. 5 ППЗИНЗС (доп. ДВ, бр. 14 от 2017 г.) хранителните пратки подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди започване на свиждането; пратки, които надвишават установеното количество, по желание на лишения от свобода му се предават за следващ период или се връщат обратно на подателя за негова сметка; получените хранителни пратки се отразяват в личните картони на лишените от свобода. Лишените от свобода могат да съхраняват при себе си до 50 кутии цигари на месец (чл. 82, ал. 6 ППЗИНЗС). При така очертаното съдържание на действащата законова и подзаконова уредба относно правата на лишените от свобода български и чужди граждани да получават храни и предмети съдът намира, че разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС поставя ищеца като лишен от свобода български гражданин в дискриминационно положение да търпи по-малко благоприятно третиране спрямо лишените от свобода чужди граждани въз основа на признака „гражданство“, като разпоредбата не е обективно оправдана с оглед на законова цел. В тази връзка съдът намира, че е налице е хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. - непряка дискриминация, произтичаща от разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС и изразяваща се в поставяне на лишени от свобода лица, носители на защитен признак „гражданство“ - в случая български граждани спрямо лишени от свобода чужди граждани, в по-малко благоприятно положение, като не им е разрешено да получават предмети и храна от чужбина по пощата за разлика от втората група. Възможността за чуждите граждани, лишени от свобода, да получават по пощата храни и предмети от чужбина, която не е предвидена за лишените от свобода българските граждани, произтича от нормата на издаден от министъра на правосъдието подзаконов нормативен акт по смисъла чл. 75, ал. 1 АПК, който е по-нисък по степен от закон и международен акт, поради което не е налице изключението на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗЗДис. Разпоредбите на ЗИНЗС уреждат отношенията по повод получаване на предмети и храна по време на свиждане, но не и по пощата. Следователно законът не предвижда различен режим за българските и чужди граждани за получаване на храна и предмети по пощата, поради което не е налице и изключението по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. - привидно неутралната разпоредба да обслужва законова цел. Както чуждите, така и българските граждани, биха могли да имат близки извън страната, които да не могат да ги посетят, поради което да се налага да изпращат разрешените за притежаване предмети и храна по пощата от чужбина. В този смисъл е постановено Решение № 2042 от 23.02.2023 г. по административно дело № 6028/2022 г. на ВАС, чиито мотиви настоящият съдебен състав споделя изцяло. По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца С. П. С. против Министерство на правосъдието искове чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че за периода от 04.10.2021 г. до 18.06.2024 г. в Затвора - гр. Бургас е извършено нарушение от Министерство на правосъдието по чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, изразяващо се в непряка дискриминация по признак „гражданство“, произтичащо от привидно неутралната разпоредба на чл. 82, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от министъра на правосъдието, по отношение на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. Бургас, както и да бъде осъдено Министерство на правосъдието да преустанови нарушението по отношение на ищеца. По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.: В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на поставянето му в неравноправно положение спрямо чуждите граждани, третирани по- благоприятно чрез регулацията в ППЗИНЗС, разрешаваща им да получават неограничен брой колети с продукти и вещи, които се явяват пратка, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни чувства и състояния, породени от неравното третиране – чувство за малоценност и незначителност, обида и незначителност. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от дискриминационното отношение на ответника. Настъпването на неимуществени вреди от дискриминация не се предполага, доколкото липсва законоустановена презумпция в този смисъл. Настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди не може да се приеме за доказано само поради наличието на установената по делото непряка дискриминация, а подлежи на пълно и главно доказване съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК. При наличието на доказани неимуществени вреди на пълно и главно доказване подлежи и причинно- следствената връзка между тях и допуснатата дискриминация. При преценка на събраните по реда на ГПК доказателства съдът намира за недоказани изложените в исковата молба твърдения, че за периода от от 04.10.2021г. до датата на предявяване на иска, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от допуснатото от ответника нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., представляващо непряка дискриминация, изразяваща се в поставянето на ищеца в положение да търпи по-малко благоприятно третиране спрямо лишените от свобода чужди граждани, които в процесния период са имали право да получават колетни пратки по пощата с храни и предмети, които са имали право да ползват и държат при себе си. Ищецът не само не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, но не е и сезирал съда с доказателствени искания в тази насока. С определение № 233/13.01.2025г. съдът изрично е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на ищеца кои факти и обстоятелства следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказаване. Следва да се държи сметка, че отговорността по Закон за защита от дискриминация не е обективна, а е разновидност на деликтната отговорност, уредена в Закон за задълженията и договорите. Предвид това правилата на чл.45-53 от ЗЗД намират съответното приложение. В този смисъл Решение № 546/19.12.2-12г. ВКС по гр.д.№ 828/2012г. ІV-то г.о. Едва при установяване от ищеца на претърпени неимуществените вреди и на причинно- следствената връзка между тях и допуснатата дискриминация съдът би могъл по реда на чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на съдебната практика, включително ТР №1/01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. ОСГТК на ВКС, да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е недоказан, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход от спора между страните разноски в производството не следва да бъдат присъдени. Ищецът не е бил задължен да заплати държавна такса, съобразно нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., а същият не е заплатил адвокатско възнаграждение, доколкото по делото му е предоставена безплатна правна помощ. Воден от горното, съдът