Решение № 193 от 26.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 179/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 463 ОТ ГПК, ВР. ЧЛ. 278 ОТ ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от И. И. П., ЕГН ••••••••••, А. И. П., ЕГН •••••••••• и Д. И. П., ЕГН ••••••••••, като наследници по закон на баща си И. И. П., и тримата действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., чрез адвокат В. А. В., САК, Съдебен адресат: София, 1404, кв. „Манастирски ливади-Б“, бл. 48, ет. 5, aп. 19А, против РЕШЕНИЕ № 6520 от 27.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12417/2024 г. на III В с-в на СГС, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 55064 от 14.06.2024 срещу предявеното на 11.06.2024 г. Разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на ЧСИ С. Х., peг. № ••• за 2024 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на извършените действия от съда, респ. от ЧСИ, по отношение на извършеното разпределение.

В частната жалба се твърди, че за да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че жалба срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съотвените им привилегии. Това обаче противоречи на другия основен мотив, за да се остави без уважение жалбата, а именно, че съдебният изпълнител следвало само да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми съгласно чл. 136 ЗЗД. В настоящото производство по обжалване на разпределение следва да се държи сметката и за специалния Закон за особените залози (ЗОЗ), доколкото едно от вземанията, по които се изпълнява не е такова, произтичащо от изпълнителен лист, издаден от съда, а е извънсъдебно изпълнително основание - вписано пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 и сл. от ЗОЗ, съгласно който заложният кредитор с първи по ред залог може да впише пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение. Твърди се, че няма такова неизпълнение спрямо взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, т.е. че вземането на банката не е изискуемо за сумата от 1 800 000 лева, поради което и не са налице основанията на чл. 32 и сл. от ЗОЗ и следователно неправилно съдебният изпълнител е разпределил сумите в полза на заложния кредитор съгласно чл. 136, т. 1 ЗЗД. Софийски градски съд по тълкувателен път сам ограничил правомощията си в настоящото производство като приел, че няма право на преценка дали заложният кредитор е имал право да пристъпи към изпълнение, предвид обстоятелството, че вземането му се е погасявало редовно спрямо погасителния план. Това възражение се правело не от длъжника по заложеното вземане, а от присъединен кредитор съгласно чл. 459 ГПК, но той имал такова право по арг. от чл. 134, ал. 3 ЗЗД, с оглед възражението от жалбоподателите за това, че между заложен кредитор и длъжник е организиран симулативен процес по ЗОЗ с пристъпване към изпълнение върху неизискуемо вземане единствено с цел осуетяване ефекта от наложения обезпечителен запор в полза на И., А. и Д. П.. Ако се установи, че вземането на заложния кредитор не е изискуемо и няма непогасена част от главницата, обезпечена със залог, то и разпределението в този му вид би било неправилно като постановено в нарушение на чл. 136 ЗЗД. Тези доводи не противоречат на чл. 10, ал. 3 ЗОЗ, защото в случая принудителното изпълнение е било започнато не по искане на жалбоподателите, а по искане на заложния кредитор, т.е. този заложен кредитор следва да има изискуемо вземане - арг. от чл. 32 ЗОЗ. Ако обаче друг кредитор беше пристъпил към изпълнение, то заложният кредитор би бил присъединен за цялата сума по разпределението, независимо дали вземането му е изискуемо или не.

Жалбоподателите считат, че поради гореизложеното неправилно СГС е оставил без уважение доказателственото искане за експертиза, доколкото поисканата ССЕ щяла да установи изискуемо ли е вземането на заложния кредитор или не, а въз основа на това съдът да прецени на основание чл. 32 ЗОЗ и чл. 136 ЗЗД правилно ли е обжалваното разпределение.

Посочва се, че основното възражение в жалбата се свежда до това, че вземането на УниКредит по договор за банков кредит 0013 7/840 от 29.10.2020 г. се обслужва редовно от длъжниците по договора и не е настъпила изискуемост дори на част от сумата като настоящото принудително изпълнение е един симуативен процес между взискател и длъжник, организиран с цел да бъде осуетен ефектът от наложените обезпечения в полза на жалбоподателите, заради които те са и присъединен взискател.

Посочва се, че жалбоподателите са кредитори за стойността на дружествения дял на покойния си баща И. И. П., бивш жител на гр. София, починал на •••••••• г., който към момента на смъртта имал 25 процента дялово участие в следните дружества: „СЕНИД” ООД, ЕИК 130419394, „ИЗОЛА П.” ООД, ЕИК 831537045, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД, ЕИК 102848716, „ВЕСЕЛЕЦ“ ООД, ЕИК 102887915 „ИЗОЛА КОМЕРС“ ООД, ЕИК 131153511. Жалбоподателите сезирали СГС с искови молби с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, по които били образувани дела срещу съответните дружества. По две от делата били допуснати обезпечения - съгласно Определение № 2671 от 13.10.2021г. по ч.гр.д. № 2912/2021г. на САС било допуснато обезпечение - запор на сметки и възбрана имоти на „СЕНИД“ ООД. Запор на сметките на „СЕНИД“ ООД спрямо „УниКредит Булбанк“ АД бил наложен със запорно съобщение с изх. № 35042 от 13.10.2021г. по изп.дело 2889/2023г. на ЧСИ С. Х.. peг. № •••. С последвало Определение № 1153 от 19.11.2021г. по т.д. № 1878/2021г. на СГС, VI-11 с-в на СГС било допуснато обезпечение и на исковете срещу „ИЗОЛА П.“ ООД, като бил наложен запор на вземания по договор за наем спрямо „ЕВРОПА ВН“ ООД (с правоприемник ФАНТАСТИКО ГРУП). По молба за налагане на обезпечителна мярка с вх. № 61537 от 22.11.2021 по изп. дело № 3201/2021 на ЧСИ С. Х., peг. № •••, бил наложен запор върху вземанията на „ИЗОЛА П.“ ООД спрямо „ЕВРОПА ВН“ ООД, видно от запорно съобщение с изх. № 40753 от 22.11.2021 по същото изпълнително дело. След направеното уведомление третото задължено лице, добросъвестно започнало да изпълнява задълженията си по чл. 508 от ГПК като започнало да задържа при себе си дължимите от него наеми, чакайки изхода на исковото дело Твърди се в жалбата, че банката сключила поредица от сделки, увреждащи жалбоподателите, като съдействала на законния представител на петте посочени по-горе дружества да се осуети ефектът от наложените обезпечения от съда, а същевременно да се източват значителни средства от целевия банков кредит за строителство на хотел, като в тази връзка се твърди, че част от кредита бил станал изискуем и непогасен в настоящото изпълнително производство, което жалбоподателите считат за симулативно. В резултат от тези действия, извършени от взискателя УниКредит и длъжниците от групата „ИЗОЛА“, единственото реално наложено обезпечение, чийто ефект не е бил осуетен, останал въпросният запор на вземания спрямо трето лице – „ЕВРОПА-ВН“ ООД с универсален правоприемник „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД. Настоящият симулативен процес бил образуван и организиран така, че ефектът и от това обезпечение да бъде осуетено.

Търсена сума от 1 800 000 лева не съответствала на погасителния план, освен ако това не било направено привидно само за нуждите на този изпълнителен процес, чиято единствена цел била да се накара третото задължено лице „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД да преведе събраните у него 3 416 495.78 лева, което на практика би обезсмислило и наложения обезпечителен запор в полза на жалбоподателите, а пък длъжниците по кредита щели да си освободят близо 3, 5 милиона лева - парите отивали формално в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, но кредитополучателите щели да се освободят от задължението си да плащат вноски до размер същия размер.

В жалбата се твърди, че разпределението е неправилно тъй като заложният кредитор с първи по ред залог (което не се оспорва), е вписал пристъпване към изпълнение симулативно, доколкото обезпеченото със залог вземане по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 се погасява регулярно и в срок съгласно приложения като доказателство погасителен план. Твърди се също, че всички длъжници по кредита, в това число и „встъпилият като съкредитополучател“ ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ, разполагат със средства да погасят посочената в декларацията по чл. 10 ал. 3 ЗОЗ изискуема главница от 1 800 0000 лева като банката умишлено не си събирала парите, за да може да „услужи“ на длъжника и да осуети ефекта от наложения обезпечителен запор със Запорно съобщение с изх. № 40753 от 22.11.2021 г. по изп.д. № 3201/2021 на ЧСИ •••. Отделно от изложеното, взискателят се възползвал и от нормата на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОЗ, съгласно която: обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението като така при изискуеми 1 800 000 лева, в полза на УниКредит се разпределят 3 335 516 лева, с което 1 535 516 лева неизискуеми задължения вместо да останат заделени за жалбоподателите отиват в полза на техните длъжници, които могат да ги ползват за други нецелеви разходи.

С жалбата се заявява оспорване на частният свидетелстващ документ декларация по чл. 10, ал. 3 ЗОЗ с нотариално удостоверен подпис с peг. № 1710 от 28.03.2024г., като се излага твърдение, че няма изискуеми вземания по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020г., а алтернативно - че длъжниците по договора разполагат със средства да ги погасят, но поради организираната симулация между Банката и ИЗОЛА П. това не се правело с цел да се осуетят правата по бъдещото осъдително решение на жалбоподателите срещу ИЗОЛА П. ООД, по което дело самият ответник признал дължимост на 3 128 000 лева.

Направено е искане съдът да назначи съдебно счетоводна експертиза, в заключението по която вещото лице, след като извърши съответните проверки в „УниКредит БУЛБАНК“ АД и по банковите сметки на „СЕНИД“ ООД, ЕИК 130419394, „ИЗОЛА П.“ ООД, ЕИК 831537045, „ИЗОЛА ПАРАДАЙЗ“ ООД, ЕИК 102848716, „РАКИТА-Р“ ЕООД, ЕИК 112615810 и „ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ“ ЕООД, ЕИК 131076851, да даде отговор на въпросите за наличието на просрочени вноски по кредита, изискуемост, респ. предсрочна изискуемост на суми. Жалбоподателите считат, че доказателственото искане е допустимо, относимо и необходимо, противно на приетото от СГС, тъй като съдът, разглеждащ жалбата срещу разпределението, дължи да формира становище по въпроса дали съществува изискуемо вземане, подлежащо на изпълнение, което е включено в разпределението. В случая жалбоподателите твърдят, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД не съществува изискуемо вземане за главница от 1 800 000 лева по договор за банков кредит от 29.10.2020, обезпечен с особен залог върху вземания спрямо ФАНТАСТИКО ГРУП, защото съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ, право на пристъпване към принудително изпълнение има само заложният кредитор в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение.

С поисканата експертиза жалбоподателите се домогват да установят, че между главният взискател УниКредит Булбанк АД и заложния длъжник „ИЗОЛА П.“ ООД се води симулативен изпълнителен процес като в действителност не са налице никакви основания за частично пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, а вземанията на банката по договор за банков кредит № 00137/840/29.10.2020г., в който договор ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ е встъпил като съкредитополучател, се обслужват изцяло редовно от длъжниците. Целта на симулативния процес е законният представител на всички дружества Д. И. П. - чичо на жалбоподателите, да си освободи паричен ресурс от 3 335 516 лева, както и да осуети изцяло ефекта от допуснатото и наложено обезпечение - запор на вземания спрямо „ЕВРОПА – ВН“ ООД (с универсален правоприемник ФАНТАСТИКО ГРУП), което обезпечение е наложено още през 2021 г. и средствата следвало да бъдат заделени за жалбоподателите. Същевременно жалбоподателите нямат друг способ за защита да разкрият симулацията освен настоящата жалба.

Направено е искане възражението за редовно обслужване на кредита да се счита и като искане по чл. 134, ал. 3 ЗЗД, доколкото не представлява предявяване на иск. Заявява се, че ако искането се остави без уважение, ищцците щели да бъдат принудени да водят пореден - вече 13-ти съдебен процес - този път за иск по чл. 464 ГПК.

Направено е искане съдът да отмени като неправилно Решение № 6520 от 27.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12417/2024 III В с-в на СГС, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 55064 от 14.06.2024 г. срещу предявеното на 11.06.2024г. разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на ЧСИ С. Х., peг. № ••• за 2024г. и да бъде извършено ново разпределение, по силата на което средствата в общ размер на 3 416 495.78 лева, постъпили от третото задължено лице - „ФАНТАСТИКО ГРУП“ ООД, ЕИК 206255903, универсален правоприемник на „ЕВРОПА - ВН“ ООД, ЕИК 831524037, да останат заделени за присъединените по реда на чл. 459 ГПК взискатели И. И. П., ЕГН ••••••••••, А. И. П., ЕГН •••••••••• и Д. И. П., ЕГН ••••••••••, съгласно издадената в тяхна полза обезпечителна заповед, приложена по изп.д. № 20218630403201 по описа на кантората на ЧСИ С. Х., peг. № •••.

В законоустановения срок – на 13.01.2025 г., е постъпил отговор на частната жалба от „ИЗОЛА П.“ ООД с ЕИК 831537045, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Нови Искър, ж.к. „Чепинци“, ул. Стара планина № 64, представлявано от управителя Д. И. П. с ЕГН ••••••••••, чрез „Еднолично адвокатско дружество К.“, регистрирано по ф.д. № 48/2022 г., VI- 1 състав на СГС, с ЕИК по Булстат 180805625, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Асен“ № 9Б, ет. партер, представлявано от управляващия съдружник адв. М. П. К. с ЕГН ••••••••••, съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 10, ет. 2.

Заявено е становище за допустимост, но по същество – неоснователност на жалбата. Заявява се, че жалбата цели увреждане интересите на длъжника и „Уникредит Булбанк“ АД, която да бъде принудена да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. В подкрепа на горното са изложени следните съображения:

Налице е признание на процесуалния представител на жалбоподателите, че допуснатото и наложено в тяхна полза обезпечение е неоснователно и не може да постигне целите, за които е наложено, а същото е насочено единствено към блокиране на въпросните вземания, за да се вреди на длъжника.

От това признание ответникът прави следните изводи: 1. Уникредит Булбанк е кредитор с учреден първи по ред особен залог върху процесните вземания и нито един друг кредитор не може да се удовлетвори от същите до окончателното погасяване на дълга, който към датата на разпределението е бил общо 31 403 981, 84 лева.

1. Няма правно значение какъв е размерът на падежиралите задължения към „Уникредит Булбанк“ АД, защото цялото вземане на банката до окончателното погасяване на дълга по отпуснатия банков кредит е обезпечено с първи по ред особен залог.

1. Наложеното от жалбоподателите обезпечение е неизпълнимо до пълното погасяване на дълга по Договор за комбиниран банков кредит № 00137/840/29.10.2020 г. 4. Единствено „Уникредит Булбанк“ АД може да реши от кое обезпечение ще се удовлетвори, дали от учредените ипотеки, особени залози на вземания от трето лице и банкови сметки или пък по реда на ЗДФО. Искането на жалбоподателите за обезпечение цели нанасяне на вреди на длъжника „Изола П.“ ООД и то с цел фалирането му.

Наложеният от присъединените взискатели обезпечителен запор върху това вземане не им дава никаква привилегия, но създава вреди за длъжника „Изола П.“ ООД. Задълженията на последното дружество към присъединените взискатели е въпрос, който ще се разреши със сила на пресъдено нещо в производството по т.д. № 1878/2021г., VI-11 състав на СГС, като до този момент те са единствено хипотетичен кредитор, за разлика от взискателя в изпълнителното производство „Уникредит Булбанк“ АД. Към настоящия момент с Решение № 1558 от 15.12.2023 г. по т.д. № 1879/2021 г., VI-1 състав на СГС исковете на жалбоподателите за общо 51 000 000 лева срещу „Сенид“ ООД са били изцяло отхвърлени.

Оспорени са изложените в жалбата твърдения за провеждане на симулативно изпълнително производство по изп. д. № 20248630401123 на ЧСИ С. Х.. Запорът върху вземането, наложен в обезпечителното производство, не е противопоставим на заложния кредитор, длъжника и третото задължено лице.

Представеният към жалбата погасителен план е преди предоговарянето на условията за усвояване и издължаване на кредита. Самото предоговаряне е вследствие от невъзможността да се усвоят суми по договора за продължителен период от време, поради наложените от жалбоподателя обезпечения и обхваща единствено инвестиционен лимит I от договора, който е в размер на 27 500 000 лева. Този лимит е бил усвоен до размера 24 835 894, 87 лева към 29.10.2022 г. - последната дата за усвояване по договора, което също наложило предоговарянето на крайните срокове за усвояване и съответно началните за издължаване.

Ответникът поддържа, че в настоящия процес е без значение какъв е размерът на вземането, за което е пристъпено към изпълнение от страна на „Уникредит Булбанк“ АД, тъй като заложният кредитор е привилегирован по реда на ЗОЗ до окончателното погасяване на целия банков кредит, а също така дали вземанията на този кредитор са изискуеми или не са.

Взето е становище по доказателствените искания в жалбата: Ответникът счита оспорването на декларацията по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ за недопустимо по реда на чл. 193 ГПК, тъй като тя представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК.

Моли съдът да не допуска поисканата експертиза, тъй като само заложният кредитор избира способа за изпълнение и има право на преценка към кое обезпечение да насочи изпълнението. Това е въпрос по целесъобразност, който не може да се изследва в настоящето производство, което се свежда до установяване на привилегиите на присъединените кредитори.

Заявява се, че жалбоподателите не разполагат с права по чл. 464 от ГПК, тъй като вземанията им не са установени по основание и размер, като все още е висящ процесът, по който са получили обезпечителна заповед.

Ответникът моли съдът да потвърди Решение № 6520 от 27.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12417/2024 г., Ч.Ж., III-В състав на Софийски Градски Съд.

Моли да бъдат оставени без уважение направените с жалбата доказателствени искания.

Иска се присъждане на сторените в настоящето производство разноски. В тази връзка, на 30.01.2025 г. е представена молба, съдържаща искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС. Към молбата са приложени Договор за процесуално представителство от 20.01.2025 г., Фактура № 52 от 27.01.2025 г., извлечение от банкова сметка и Акт за регистрация по ДДС от 19.10.2022 г. на Еднолично адвокатско дружество К.. В законоустановения срок – на 16.01.2025 г., е постъпил отговор на частната жалба и от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя” № 7, с ЕИК 831919536, представлявано от законните представители Ц. М. и А. Т. - Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител К. А. - старши юрисконсулт в „Необслужвани кредити и мониторинг”.

Заявено е становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

Подкрепя се изложеното в първоинстанционното решение, където е посочено, че жалбата срещу разпределение може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършеното разпределение. Този извод на съда съответства и на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, където е очертан съдебния контрол относно обжалването на разпределението. Всички други доводи са извън предмета на преценката на съда и законодателят е предвидил специален исков ред за разрешаване на спор между взискатели относно размера на техните вземания и този исков ред изключва възможността както на съдебния изпълнител, така и на съда в производството по чл. 463 от ГПК, което не е исково, да разрешава спор относно вземанията на взискателите.

Поддържа се, че дори и твърденията на въззивника за липса на изискуемост на вземанията на Банката да са относими, същите са неоснователни и не отговарят на истината. С Анекс № 8/06.03.2024г. към договора за кредит страните по кредита са уговорили нов погасителен план и вноска в размер на 1 800 000 лева.

Ответникът моли съда да остави подадената жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Съобщението за изготвеното решение, заедно с препис от самото решение на СГС, е било получено от пълномощника на жалбоподателите адв. В. на 17.12.2024 г., а жалбата му срещу решението е с вх. № 142077 от 20.12.2024 г. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 20248630401123 е образувано по молба на кредитора "Уникредит Булбанк" АД, в която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу „Изола П.“ ООД за доброволното плащане на 1 800 000 лв. въз основа на представено Удостоверение от регистъра на особените залози за вписано пристъпване към изпълнение. Към молбата е представено Удостоверение за вписвания № 2024031811340/ 18.03.2024 г, издадено от Агенцията по вписванията, за периода 15.03.2019 г. – 18.03.2024 г., в което е посочено, че на 02.11.2020 г. по партидата на дружеството е вписан особен залог в полза на „Уникредит Булбанк“ АД. Представени са и документите, свързани с вписването на особения залог, включително: Заявление за вписване на договор за залог със залогодател „Изола П.“ ООД, длъжник по обезпеченото вземане „Сенид” ООД и заложен кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, обезпечено вземане – Договор за комбиниран банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020 г. и Договор за особен залог върху вземане № 1 от 29.10.2020г., размер на главницата - 33 000 000 лева, заложено имущество: всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя, произтичащи от Договор за наем от 01.06.2017 г. с „Европа ВН” ЕООД; Представени са и цитираните Договор за комбиниран банков кредит и Договор за особен залог върху вземане; Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2017 г., сключен между „Изола П.“ ЕООД и „Европа-ВН“ ЕООД. Представено е Удостоверение от регистъра на особените залози за вписано пристъпване към изпълнение с peг. № 20240316105557 на Централният регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на заложени вземания по Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650, срещу длъжника "Изола П." ООД за събиране на сумата от 1 800 000 лв., за която е вписано пристъпване към изпълнение.

В Сметка № 0000312265/04.04.2024 г. е посочено, че “Уникредит Булбанк”АД следва да заплати такси по чл. 26, т.1, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 66.00 лв. С платежно нареждане от 04.04.2024 г. „Изола П. Ястребец“ ООД е заплатило таксата.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОЗ по изпълнителното дело е присъединено вземането на "Уникредит Булбанк" АД в размер на 29 603 981, 84 лева (разликата от съобщеното с декларацията по чл. 10, ал. 3 ЗОЗ вземане в общ размер на 31 403 981, 84 лева и вземането от 1 800 000 лева, за което е вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ) Това вземане било формирано от следните обстоятелства: на 28.03.2024 г., с Декларация по чл. 10, ал. 3 ЗОЗ и Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650, "Уникредит Булбанк" АД е присъединил вземанията си от "Сенид" ООД, "Изола П." ООД, "Изола Парадайз" ООД, "Ракита-Р" ЕООД и "Изола П. Ястребец" ЕООД, възникнали по Договор за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) № 00137/840/29.10.2020 г. и анексите към него, които вземания са обезпечени със залог върху вземания, съгласно Договор за особен залог върху вземане със залогодател "Изола П." ООД, вписан в ЦРОЗ под акт № 2020110200650. Съгласно декларацията по чл. 10, ал. 3 ЗОЗ вземанията на "Уникредит Булбанк" АД към 27.03.2024 г. са следните: 29 487 265.13 лева - редовна главница, 1 800 000 лева - изискуема главница, 15 925, 45 лева - изискуеми лихви, 100 791, 26 лева - такса управление, общо: 31 403 981, 84 лева.

Поканата за доброволно изпълнение и била връчена на длъжника „ИЗОЛА П.“ ООД на 17.04.2024 г. На 19.04.2024 г. е било връчено запорно съобщение на „Фантастико Груп“ ООД, с което на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507 и чл. 508 ГПК е наложен запор върху вземанията /настоящи и бъдещи/ на залогодателя „Изола П.“ ООД от „Фантастико Груп“ ООД /универсален правоприемник на „Европа-ВН“ ООД – страна по договор за наем от 01.06.2017 г. за сумата от 1 847 130 лв.

С Уведомление, входирано от съдебния изпълнител под № 42420/25.04.2024 г., "Фантастико Груп" ООД съобщава, че "Изола П." ООД има вземания от "Фантастико Груп" ООД, предмет на особен залог в полза на "Уникредит Булбанк" АД, както и че върху същите има наложен и друг - обезпечителен запор по изпълнително дело № 20218630403201.

Видно от Удостоверението от ЦРОЗ по партидата на длъжника има едно единствено вписване - на Договор за особен залог върху вземане от 29.10.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020110200650.

На 17.05.2024 г. третото задължено лице "Фантастико Груп" ООД е превело по специалната сметка на ЧСИ в "Уикредит булбанк" АД сума в размер на 2 910 283, 18 лева.

На 20.05.2024 г. третото задължено лице "Фантастико Груп" ООД е превело по специалната сметка на ЧСИ в "Уникредит Булбанк" АД сума в размер на 506 212.60 лева.

Общият размер на постъпилата по специалната сметка на ЧСИ сума е в размер на - 3 416 495, 78 лв.

Въз основа на представена обезпечителна заповед, издадена на 19.11.2021 г. по търг. дело № 1878 от 2021 г., СГС, VI - 11 състав, т.о., въз основа на която е наложен обезпечителен запор върху всички вземания на „Изола П.“ ЕООД от „Европа-ВН“ ООД и съобразно чл. 459 ал. 1 ГПК обезпечените кредитори И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., се смятат за присъединени взискатели, тъй като изпълнението е насочено върху предмета на обезпечение.

На 11.06.2024 г. съдебният изпълнител е предявил на страните, включително и на жалбоподателите, извършеното от него разпределение. В него е прието, че постъпилата по делото сума от 3 416 495, 78 лева е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на взискателите, поради което следвало да се приложат правилата за привилегиите. Прието е, че вземанията за разноски в изпълнителното производство за осъществяване на изпълнителния способ подлежат на предпочтително удовлетворяване преди вземанията на останалите взискатели, съобразно разпоредбата на чл.136, ал.1, т. 1 ЗЗД. Вземането на заложния кредитор "Уникредит Булбанк" АД е с привилегия по чл.136, ал.1, т. 3 ЗЗД пред вземанията на присъединилите се на основание чл. 459 ГПК взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Гореизложената фактическа обстановка е била установена и от СГС в постановеното от него решение. За да отхвърли жалбата срещу разпределението съдът е приел, че то може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии, а други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение биха били извън предмета на съдебния контрол по повод извършено разпределение.

Приел е също, че при постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК. Изразил е становище, че поради това в обхвата на проверката не попадат обстоятелствата, отнасящи се до изискуемостта на вземанията по договор за банков кредит, обезпечен с процесното вземане. На това основание е оставено без уважение, като неотносимо към предмета на проверката, направеното в жалбата доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В решението е прието също, че в разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност - т. 1-4 на ал.1 на чл. 136 ЗЗД, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т. 5 и 6 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД последователност, а накрая - хирографарните кредитори.

В настоящия случай на основание чл. 460 от ГПК е извършено разпределение, тъй като изпълнението е било насочено върху запорирана сума, която е постъпила по изпълнителното дело след доброволно плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.

Установено е, че по делото има четирима взискатели – „Уникредит Булбанк“ АД кредитор по заложно вземане, както и обезпечените кредитори И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Това обстоятелство е било съобразено, както от съдебния изпълнител, така и от СГС в решението му.

По делото е постъпила сума в размер на 3 416 495, 78 лв., която се явява недостатъчна за удовлетворяване на участващите в делото взискатели. Взискателят „Уникредит Булбанк“ АД има две вземания - първото е в размер на 1 800 000 лв., а второто в размер на 29 603 981, 84 лв. или в общ размер на 31 403 981, 84 лв. Обезпечението на присъединилите се взискатели е от по 17 000 000 лв. за всеки един от тях или общо 51 000 000 лв. Размерът на търсените суми е породил необходимостта от извършване на разпределение на постъпленията.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на държавата, респективно на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени от взискателя такси (авансови, субсидиарни и пропорционални) по зпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Поради това в настоящия случай вземанията за разноски в изпълнителното производство за осъществяване на изпълнителния способ подлежат на предпочтително удовлетворяване преди вземанията на останалите взискатели, съобразно разпоредбата на чл.136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В Сметка № 0000312265/04.04.2024 г. е посочено, че „Уникредит Булбанк” АД следва да заплати такси по чл. 26, т.1, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 66 лв. Обикновени такси по ТТРЗЧСИ, платени от присъединените взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. - 336 лв. Неплатени обикновени такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ са в размер на 115 лв. Пропорционална такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ е в размер на 80 462.78 лв.

Вземането на заложния кредитор "Уникредит Булбанк" АД е с привилегия по чл.136, ал.1, т. 3 ЗЗД пред вземанията на присъединилите се на основание чл. 459 ГПК взискатели И. И. П., А. И. П. и Д. И. П.. Договорът за особен залог върху вземане е от 29.10.2020 г. и е вписан в ЦРОЗ на 02.11.2020 г. Обезпечителната заповед е издадена на 19.11.2021 г., а нейното налагане по образуваното изпълнително дело е след датата на вписване на Договора за особен залог (29.10.2020 г.), от който черпи права заложният кредитор, взискателят „Уникредит Булбанк“ АД.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Както правилно е констатирал СГС в мотивите към решението си, съгласно чл. 460 ГПК разпределение се извършва, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, както е и в процесния случай. Разпоредбата е императивна и частният съдебен изпълнител е длъжен при постъпване на недостатъчна да покрие задължението сума да извърши разпределение на същата, спазвайки правилата на чл. 136 от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, при извършване на разпределение по чл. 460 ГПК се извършва конкретно разпределение на постъпленията от отделните изпълнителни способи, спрямо които се преценява и привилегията по чл. 136 от ЗЗД.

В мотивите на ТР № 2 от 22.11.2022 г. по т.д. № 2 от 2022 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че при обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. В настоящия случай не са налице обстоятелства и аргументи, които биха подкрепили извод за невалидност или недопустимост на оспореното разпределение, които да не са били обсъдени от първоинстанционния съд.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението в рамките на изпълнителния процес принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата (в този смисъл е ТР № 2/2021 г., постановено на 22.11.2022 г. ОСГТК, ВКС).

На база на изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че оплакванията в частната жалба срещу решението на СГС, с което е отхвърлена жалбата срещу предявеното на 11.06.2024 г. разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на ЧСИ С. Х., peг. № ••• за 2024г., са неоснователни.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, жалбата срещу разпределението може да се основава само на определени доводи, а именно: 1) неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

В конкретния случай не се релевира конкретно оплакване по нито една от така изброените хипотези, както в жалбата до Софийски градски съд, така и в частната жалба до Софийски апелативен съд. Възраженията на жалбоподателите за неправилност на разпределението се основават на твърденията им, че заложният кредитор с първи по ред залог (обстоятелство, което т е не оспорват), е вписал пристъпване към изпълнение симулативно, доколкото обезпеченото със залог вземане по договор за банков кредит № 00137/840 от 29.10.2020г. се погасявало регулярно и в срок съгласно приложения като доказателство погасителен план. В случая жалбоподателите твърдят, че в полза на УниКредит Булбанк АД не съществува изискуемо вземане за главница от 1 800 000 лева по договор за банков кредит от 29.10.2020 г., обезпечен с особен залог върху вземания спрямо ФАНТАСТИКО ГРУП, тъй като съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ, право на пристъпване към принудително изпълнение има само заложният кредитор в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение. Твърди се също, че всички длъжници по кредита, в това число и „встъпилият като съкредитополучател“ ИЗОЛА П. ЯСТРЕБЕЦ, разполагат със средства да погасят посочената в декларацията по чл. 10 ал. 3 ЗОЗ изискуема главница от 1 800 0000 лева като банката умишлено не си събирала парите, за да може да „услужи“ на длъжника и да осуети ефекта от наложения обезпечителен запор със Запорно съобщение с изх. № 40753 от 22.11.2021г. по изп.д. № 3201/2021г. на ЧСИ рег. № •••.

Настоящият съдебен състав приема, че в рамките на производството по обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК е недопустимо съдът да обсъжда въпроси извън самото разпределение и неговата законосъобразност, чиито измерения следва да се търсят като бъдат обсъдени доводите за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Оплаквания за други допуснати нарушения в изпълнителния процес биха били извън предмета на съдебния контрол по повод извършеното разпределение, каквито са и указанията в цитираното Тълкувателно решение на ВКС. Поради това в обхвата на съдебната проверка не попадат обстоятелствата, отнасящи се до изискуемостта на вземанията по договор за банков кредит, обезпечен с процесното вземане, както и обстоятелството дали останалите длъжници имат финансовата възможност да погасят изискуемите задължения по кредита. Всички тези отношения остават извън изпълнителния процес и съдът не може да контролира наличието или не на едни или други обстоятелства, довели до образуването на изпълнителния процес, след като той вече е факт в правния мир. В производството по чл. 463 ГПК, съдът не може да разглежда възражения относно съществуването на изпълняемото право, както и срещу валидността му.

Горното е основание и да бъде отказано на жалбоподателите допускане на поисканата от тях съдебно – счетоводна експертиза с така поставените задачи, както и да бъде образувано производство по оспорване на частния свидетелстващ документ декларация по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ с нотариално удостоверен подпис, peг. № 1710 от 28.03.2024 г. Липсва основание за произнасяне и по искането възражението за редовно обслужване на кредита да се счита и като искане по чл. 134, ал. 3 ЗЗД, доколкото не представлява предявяване на иск, което също сочи на претенция за изследване на обстоятелства, стоящи извън оспореното разпределение.

Предвид изложеното, и тъй като при извършване на разпределението ЧСИ е съобразил изискванията на чл. 136 от ЗЗД, досежно поредността на удовлетворяване на вземанията, жалбата срещу атакуваното решение на СГС, с което е потвърдено предявеното на 11.06.2024 г. разпределение по изп.д. № 20248630401123 по описа на ЧСИ С. Х., peг. № ••• за 2024 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По претенцията на „Изола П.” ООД, чрез „Еднолично адвокатско дружество К.”, представлявано от управляващия съдружник адв. М. П. К., за присъждане на разноски в настоящото производство - адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС:

Присъждането е поискано с молба, подадена на 30.01.2025 г., с приложени към нея доказателства: Договор за процесуално представителство от 20.01.2025 г., Фактура № 52 от 27.01.2025 г., извлечение от банкова сметка и Акт за регистрация по ДДС от 19.10.2022 г. на Еднолично адвокатско дружество К.. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, „Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.” В настоящия случай претендиращата присъждане на разноски страна не е представила списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Освен това, видно от извлечението от сметка, не се доказва плащането да е извършено от молителя „Изола П.” ООД, а се установява плащане в полза на „Изола П.” ООД. Плащането към адвокатското дружество е направено от трето лице – „Изола П. Ястребец”, което не е страна в настоящото производство. Защо последното дружество е направило това плащане е въпрос, стоящ извън предмета на спора, но не може да бъде основание да се претендира възстановяване на платени суми от лице, което реално не е направило този разход.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че искането на „Изола П.” ООД за присъждане на разноски в настоящото производство - адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС следва да бъде оставено без уважение като неоснователно и недоказано.

Водим от горното, Апелативен съд - София