Решение № 196 от 7.2.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5004/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-0444- 000373/06.08.2023 г. на Началник 05 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на К. Б. (C. B.), род. на ••••, и. гр., с адрес •••••••, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушениe по чл.638, ал. 3 от КЗ. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон. Твърди се, че не са налице реквизитите на чл. 57 ЗАНН, а именно на вмененото нарушение не е дадена правна квалификация и наказателното постановление не било подписано от органа, издал го. Страната редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който поддържа доводите по жалбата и ги развива, като в допълнение се излагат аргументи за представяне на валидна полица на застраховка Гражданска отговорност, неверни констатации в АУАН, че не се представя валидна полица, липса на първоначално уведомяване на собственика за условията за прекратяване на договора, очевидно наличие на валиден договор за гражданска отговорност, съставяне на АУАН повече от 4 часа след установяване на нарушението, Кредиторът по договора бил в забава, защото отказал да приеме плащане, както и бил неизряден, тъй като не уведомил собственика за прекратената застраховка и съдебния състав бил заинтересован от изхода на делото, тъй като отказал да уважи доказателствените искания на защитата и после неправилно възприел и перефразирал изявленията на вещото лице. Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна съдът намери за установено следното: На 06.08.2023 г. в 09: 15 ч. в гр. Пловдив, бул. Съединение до № 133, жалбоподателят К. Б. (C. B.), гражданин на ••••, без постоянен или настоящ адрес в РБългария, е управлявал лек автомобил Нисан Примера с рег. № ••••, собственост на М. П. Т.. Автомобилът бил без действаща застраховка „Гражданска отговорност“. По това време на същото място служебните си задължения по метода линеен контрол изпълнявали свид. М. М. и свид. Т. Д.. При приближаване на автомобила свид. М. проверил в сайта на Гаранционен фонд и установил, че за автомобила нямало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност. Служителите на 05 РУ при ОД на МВР потеглили след автомобила, подали му звуков и светлинен сигнал, водачът ги забелязал и отбил. Тъй като времето било дъждовно служителите поканили и. гр. да ги последва до 05 РУП при ОД на МВР Пловдив. При пристигане в РУП и осъществения вербален контакт, полицейските служители забелязали, че водачът на автомобила лъхал на алкохол, поради което решили да го изпробват за алкохол. По твърдение на и. гр., същият не разбирал български език и желаел да бъде прдставляван от адвокат, поради което в районното били извикани процесуалният му представител по настоящото производство и преводач Л. А.. За установеното нарушение, а именно че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал лек автомобил, но не притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, бил съставен АУАН № 931722/06.08.2023 г., който бил връчен в присъствието на преводач и защитник. На 07.08.2023 г. в 11: 32 ч. жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска отговорност“, за което била съставена застрахователна полица № ••••. С оглед установяването на нарушението с АУАН, на основание чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в акта. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, а именно разпитите на свид. М. М. и Т. Д., както и на писмени доказателства, а именно, копие на застрахователна полица № •••• от 07.08.2023 г., АУАН, № 931722/06.08.2023 г., заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, заповед № 317з- 12605-30.12.2022 г., писмо от гаранционен фонд за наличие или липса на активна ЗГО, ведно със справка за подадени уведомления, история на промените по данни на МВР, справка от С-р Миграция при ОД на МВР Пловдив, за липса на регистрация и адрес на К. Б. (C. B.), писмо от ОД на МВР 05 РУП, с което ни уведомяват за липса на подадени възражения или обяснения, писмо от „ЗАД ДаллБогг: Животи здраве“ АД, ведно с общи условия, както и заключението на съдебно графическата експертиза. Писмените доказателства АУАН № 931712/06.08.2023 г. ЗППАМ № 181/23-0444-000092, лист за преглед, Талон за медицинско изследване № 0182677, Протокол за медицинско изследване, справка за резултатите на Дрегер Алкотест 7510, писмо/молба от Б. до Началника на 05 РУ при ОД на МВР Пловдив, деловодна спрвка за движение на преписка, справка за собственост, НП № 22-0444-000309, АУАН 424189/22.09.2022 г. не касаят съставомерни факти по атакуваното НП, но съдът ги кредитира доколкото следва да се оценяват само като индиция за характеристични данни. Описаната фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетелите М. М.- •••• и Т. Д., които потвърждават, че описаното в АУАН отговаря на установеното, както и фактите, при които е било установено нарушението. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като непротиворечиви вътрешнологични и взаимноподкрепящи и допълващи се. Същите кореспондират и с приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. Не се споделя възражението на защита, че е представена валидна полица за гражданска отговорност тъй като в разпита на свид. М. от 16.10.2023 г. (л. 35 от съдебното производство), същият заявява, че няма спомен дали е имало полица, а свид. Д. в разпита си на същата дата (л. 35 гръб от съдебното производство заявява, че по спомен представената полица била изтекла, но не се сеща какво е пишело в полицата. Не са постъпвали искания за поправка на протокола или повторни разпити на свидетелите, поради което съдът намира възражението, че от разпитите на свидетелите се установявало, че жалбоподателят представил валидна полица за гражданска отговорност за несъстоятелни. Безспорно установено по делото от разпита на актосътавителя и свидетеля по акта е, че липсата на валидна застраховка гражданска отговорност е установена при справка в РСОТ – работната станция на служителите на МВР. Недоказан остана факта, че към датата на проверката е имало сключен валиден договор за застраховка Гражданска отговорност (ГО). Съдът дава вяра на показанията на свид. М., че при справка в системата на ОД на МВР, е било видно, че за автомобила няма валиден сключен договор за ГО. Същото се потвърждава и от данните подадени от застрахователя към Гаранционния фонд на основание чл. 573 от КЗ. Съдът намира, че данните от информационния регистър на Гаранционния фонд са годни доказателства тъй като същият е поддържан на основание чл. 571, ал. 1, т.1 от КЗ и според действащия кодекс е официален регистър на действащите договори за ЗГО, аналогичен на търговския регистър. Въведеното твърдение, че валидна полица е съществувала към дата на проверката и същата е била предоставена на контролните органи не се подкрепя от събраните доказателства. Съдът приема, че тъй като не се доказаха факти различни от описаните в АУАН, то следва да се зачете доказателствената сила на констатациите, отразени в акта, съставен от държавните органи при упражняването на контролните им функции. Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и ••••я неоспорена от страните се доказва от т. 2.2. вр. с т. 1.3.3 на така представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, във вр. със заповед № 317з- 12605-30.12.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Не се създава твърдяната неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Описано е къде и кога е управлявал автомобила, собствеността на същия като е посочено, че няма сключен действащ договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила, който нарушителя управлява. Такова описание на нарушението е напълно коректно, ясно и недвусмислено. Не се откриха твърдените от процесуалния представител пороци, че административнонаказателната отговорност на водача била ангажирана за непредставяне на валидна или невалидна полица. Не съществува такъв текст нито в АУАН, нито в процесното НП. Не е ограничено правото на жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение е ангажирана отговорността му, като АУАН е връчен в присъствието на защитник и преводач. По отношение на сроковете за съставяне на АУАН и НП съдът намира, че същите са съобразени с разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, а именно когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Действително се установява, че липсват приложени към АУАН писмени обяснения или възражения, макар и да е било вписано, че има такива. Нормата на чл.44, ал.4 от ЗАНН въвежда правило за незабавно предоставяне на наказващия орган на съставения АУАН срещу нарушител без постоянен адрес в Република България, какъвто видно от справката от сектор „Миграция“ при ОД на МВР Пловдив се явява жалбоподателя, като към АУАН се прилагат писмени обяснения и възражения на нарушителя. Касае се обаче за уредено в закона право на дееца, а не негово задължение. Деецът не се е възползвал от това право. Освен това, в жалбата срещу НП и в рамките на съдебното производство пред районния съд чрез пълномощника, нарушителят е релевирал всичките си възражения срещу НП. Следователно, липсва съществено нарушение на процедурата (така изрично Решение № 267 от 08.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 283 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 287 от 20.03.2023 г. по к. адм. н. д. № 164 / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и Решение № 202 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 88 / 2021 г. на IV състав на Административен съд – Враца). АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. По направеното възражение за липса на дадена правна квалификация на нарушението в АУАН съдът намира, че това не е така. Видно от АУАН в него недвусмислено е посочено че виновно е нарушен чл. 638, ал. 3 от КЗ, която представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му и АНО правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя. Съдът счита това възражение също за неотносимо към настоящия АУАН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 и чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Не се доказаха твърденията на защитата, че соченият за издател на наказателното постановление не е го е подписал. Не се доказа нито едно от възраженията на защитата, а именно, че не И. Ч., а друго лице е подписало наказателното постановление и че същото не е подписано с мастилена паста, а подписът представлява отпечатък на мастилен печат. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице К. С., което както беше изискано от защитата е външно на системата на МВР. Същият е сравнил и изследвал абсолютно свободни образци от подпис (а именно такива положени от И. Ч. без връзка с настоящото производство) и подписът положен в процесното наказателно постановление. Съдът не намери основание да се съмнява в изводите на вещото лице, неговата компетентност или в достоверността на изнесеното при защитата на заключението в съдебно заседание, че е изследвал оригиналните подписи положени, както в наказателното постановление, така и в писмото до председателя на РС Пловдив и в заявленията за издаване на документи за самоличност, където същите се полагат пред служител на МВР. Съдът не намира основателност в доводите на защитата, че вещото лице посочило че е изследвало снимков материал, а не подписи – видно от проведения на 30.11.2023 г. разпит на ВЛ К. С. още в първоначалния си разпит, същият посочи че на място е изследвал подписите в документите от БДС и снимки е правил за илюстрация (л. 55 гръб от съдебното производство). Въпреки неколкократните прекъсвания на вещото лице от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, вещото лице беше категорично, че е изследвало оригиналите и това беше изтъкнато няколко пъти именно в отговор на въпросите на процесуалния представител, като надлежно беше протоколирано. В повторния си разпит поискан отново от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, вещото лице потвърди методите си на изследване. Именно тази устойчивост на твърденията дава основание на съда да кредитира заключението на назначената експертиза. Въпреки протестите на защитата липсват аргументи за необоснованост или недостоверност на изводите на вещото лице, само защото изводите не удовлетворяват защитната позиция на жалбоподателя. Поради което единствената възможност за съда, който не притежава специални знания в областта на графологията, е да се довери на компетентно изготвената и обоснована съдебно-графическа експертиза. Съдът намира възражението че И. Ч. сочен като издател на постановлението не се е намирал в сградата на 05РУ по времето, по което и процесуалния представител на жалбоподателя за ирелевантно, тъй като в закона няма императивно изискване по този въпрос. В чл. 57 от ЗАНН лимитативно са изброени реквизитите на наказателното постановление, които в процесното са налице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на автомобил, който няма валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От правна страна съдът намира следното: След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на К. Б. (C. B.) на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай от справката за собственост се доказва, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил, а същият е собственост на М. П. Т.. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. За тях застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПСто, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което го ползва на законно основание. Управлението е доказано от показанията на свид. М. и Д., а и е доказано че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, какъвто като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. Съдът намира, че е безспорно доказана липсата на действащ договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите съгласно КЗ, а именно – този факт е доказан от справката в гаранционен фонд, каквато удостоверителна функция същият изпълнява, като защитата не се домогва да докаже, че към момента на извършване на проверката всъщност такъв действащ договор е имало. Видно от справката в Гаранционен фонд, действително е съществувала застрахователна полица ••••, която е била сключена на 20.01.2023 г. и е следвало да бъде валидна до 20.01.2024г., но застрахователят - „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е подало информация към гаранционен фонд, че договорът е прекратен поради невнасяне на поредна вноска. Въведоха се твърдения, че собственикът не бил уведомяван за прекратяването на договора, което препятства прекратяването му, които съдът не споделя. Видно от общите условия на компанията, действащи към 06.08.2023 г., т. 30.1 Писменото уведомление, което защитата изисква се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят изрично е посочил в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Видно от шаблона на полицата от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, между реквизита, в който се определя разсрочването на вноската и подписите на договарящите е въведен бланков текст, който изпълнява горепосоченото условие, а именно „При неплащане на разсрочена вноска от застрахователна премия, застрахователният договор се прекратява автоматично с изтичане на 15 дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с чл. 368, ал. 4 вр. с ал. 2 и ал. 3 от КЗ“. Поради което съдът намира, че за да е прекратен договора, е достатъчно неплащането на разсрочена вноска по застрахователната премия в 15 дневен срок от падежа й и уведомление не се дължи. Отрицателният факт на неплащането на вноска по премията в петнадесет дневен срок от падежа й, следва да се докаже със съответните положителни факти, а именно плащането й, като дори не се въведоха такива твърдения, а напротив беше поискано събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел – стажантка на процесуалния представител на жалбоподателя, с които да се доказва, че при еднократен опит за плащане в брокерска фирма било отказано, което по никой начин не освобождава задълженото лице да изпълни задълженията си по застрахователния договор. Тъй като не се твърди плащане на вноската нито на падежа, нито в петнадесет дневния срок след него, а се доказва от уведомлението подадено към гаранционен фонд, че вноска не е платена, което не е оспорено, се установява по делото, че сключеният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег. № •••• не е имал действие към 06.08.2023 г. Допълнителен аргумент за това, съдът черпи от сключената на 07.08.2024 г., застраховка ГО със същия застраховател, при действие на забраната на чл. 484 от КЗ, а именно застраховател няма право да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също моторно превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат, т.е. предходният договор за задължителна застраховка ГО по полица •••• от 20.01.2023 г. е била прекратен, за да се сключи нов по полица № •••• от 07.08.2023 г. С оглед изложеното, съдът намира, че К. Б. (C. B.) е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. Безспорно се установява, че К. Б. (C. B.) на 06.08.2023 г. около 09: 15 часа, управлявал лек автомобил Нисан Примера с рег. № ••••, чужда собственост, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на движение с автомобила си не е имал сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. По правилото на ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 638 ал. 3 от КЗ не изключва наказуемостта при непредпазливост. Изричното знание от страна на водача, че управлява автомобил без сключена застраховка би обусловило извод за извършване на нарушението при умисъл, но за да е налице нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, законът не изисква деянието да е било извършено само при тази форма на вината, а допуска то да бъде осъществено и при непредпазливост, защото в противен случай, при приложението на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, законодателят изрично би предвидил, че непредпазливите деяния по този текст от КЗ не се наказват. В конкретния случай К. Б. (C. B.) е имал възможност и е следвало да се убеди, преди да пристъпи към управлението на МПС, че то е в изправност и за него са налице съответните документи, удостоверяващи техническата му годност и сключването на застраховка "Гражданска отговорност". Водачът е длъжен да провери и да се увери, включително чрез справка в Гаранционния фонд, който е публичен, дали за управляваното от него МПС, има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", независимо, че не е негов собственик. Като не е извършил необходимата проверка (поради небрежност или самонадеяност), той е осъществил състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ при форма на вината непредпазливост. (така Решение № 2081 от 17.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 1989 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив) По наказанието: Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната част на разпоредбата по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото за поведение по същия член, нарушителят да се наказва с глоба в размер на 400 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. В тази дръзка е справедливо да се отбележи, че нарушителят е лице, което може да се характеризира с по- висока степен на обществена опасност, доколкото от приложените документи е видно че са установени и други нарушения по време на извършване на проверката. От друга страна не може да бъде взето предвид последващото поведение на нарушителя по сключване на ЗГО като добра характеристика на личността му или по ниска степен на обществена опасност на нарушението. Независимо колко скоро след установяване на нарушението е сключен застрахователен договор, то това поведение се явява именно вследствие на констатираното нарушение и по никакъв начин не се отразява на неговата обществената опасност. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи. С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено. По разноските: В чл. 63д ЗАНН е уредено правото на страните на разноски за процесуално представителство в процеса. Съгласно изхода на спора ттакова възниква за въззиваемата страна, но тъй като няма направено такова искане, то такива не следва да се присъждат. В ЗАНН, обаче не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи. В Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС на НРБ въпросът с разноските е разрешен, като е прието, че за призоваването и разноските в производството по обжалване на наказателни постановления важат правилата по делата от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения, още повече, че както при наказателните от общ характер дела, така и при административнонаказателните дела преследването и доказването се осъществяват от държавните органи. Прието е, че по делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски. Съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото, като това възлагане зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено. В настоящото производство процесното наказателно постановление е потвърдено, поради което съгласно т. 2 а) на цитираното тълкувателно решение, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. (така Определение № 615 от 23.12.2021 г. по к. ч. адм. д. № 649 / 2021 г. на IV състав на Административен съд - Враца, Определение от 07.03.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 91 / 2019 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора, Определение от 16.09.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10213 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново, Определение № 1661 от 30.10.2020 г. по адм. д. № 36 / 2020 г. на Административен съд – Благоевград, Определение № 868 от 23.05.2014 г. по н. д. № 464/2014 г. на Административен съд – Благоевград и др.) В настоящия случай по делото бяха сторени разноски в размер на 272 лв., за възнаграждение на вещото лице за изготвяне на съдебно-графическа експертиза, заплатени от бюджета на съда, които поради горното следва да бъдат възложени на жалбоподателя По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът