Решение № 76 от 16.2.2025 г. на Районен съд - Видин по дело № 954/2022 г.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 против Н. И. Н. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••, ж.к. •••••• установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 27.05.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Н. И. Н. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно Договора за кредит от 27.05.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД отпуснала на ответника кредит в размер на 30 000.00 лева за текущо потребление със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоява и се погасява чрез посочената в исковата молба разплащателна сметка. Предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е 8.45 % или 0.02 % на ден при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора за кредит. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 9.41 % като същият може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условя. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора. Посочва се, че съгласно чл. 19.1 от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 /десет/ процентни пункта. Посочва се, че съгласно чл. 19.2 от Общите условия към Договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Излага се, че поради преустановяване на погасяването на задължението по Договора за кредит /считано от месечна вноска с падеж – 01.05.2016 г./ кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е приложил санкциите, предвидени в т. 19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит и кредитът е станал предсрочно изискуем. Поддържа се, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е обявил на кредитополучателя изискуемостта на вземането с нотариална покана, връчена на длъжника на 29.11.2016 г. по реда на чл. 47 от ГПК. Твърди се, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД подал заявление по чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № 2948/2016 г. по описа на ВРС и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. На 28.12.2016 г. от кредитора срещу длъжника било образувано изпълнително дело № 1183/2016 г. по описа на ДСИ при РС – Видин. Сочи се, че на 15.03.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Договор за покупко- продажба на вземания /Договор за цесия/ прехвърлила на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Н. И. Н. Договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2013 г. Цедентът упълномощил цесионера, който изпратил уведомително писмо до ответника за прехвърлянето на вземането. ИСКА СЕ ОТ СЪДА да се произнесе с решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане спрямо него за следните суми: 23 463.30 лева – главница, ведно със законна лихва за забава, считано от 08.12.2016 г. до изплащане на вземането; 120.00 лева – такса изискуемост; 1742.23 лева – договорна лихва от 01.05.2016 г. до 07.12.2016 г и 89.16 лева – наказателна лихва от 01.12.2016 г. до 07.12.2016 г. При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че производството по предявения установителен иск бъде прекратено като недопустимо е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 23 463.30 лева, непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2013 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за сумата от 7143.24 лева – непогасена наказателна лихва за забава върху главницата по чл. 19.2 от ОУ към договора за кредит за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че производството по предявените осъдителни искове бъде прекратено като недопустимо или същите бъдат отхвърлени като неоснователни е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 23 463.30 лева, непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2013 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за сумата от 4466.38 лева – непогасена възнаградителна лихва за вноските с падежи до подаване на исковата молба от 01.01.2017 г. до 01.12.2019 г. и за сумата от 1804.76 лева – непогасена наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от ОУ към договора за кредит върху просрочените главници по вноски с падежи от 01.05.2016 г. до 01.12.2019 г. за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство. От ответника, чрез назначения му особен представител е постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените искове. Наведено е възражение за липса на предсрочна изискуемост на вземанията. Възразява се срещу уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост. Оспорват се като неравноправни клаузите на договора относно уговорения годишен лихвен процент. Направено е искане за обявяване нищожността на посочената клауза относно уговорения годишен лихвен процент поради нарушение на добрите нрави, както и на целия договор. Сочи се, че Договорът за кредит за текущо потребление е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10 – 12, т. 20 на ЗПК. Възразява се, че в договора никъде не са посочени разходи по кредита. Наведено е възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за лихви. Оспорва се относимостта на представения в исковата молба погасителен план /падежни дати на погасителните вноски/ на стр. 1 от договора, тъй като е посочено, че този погасителен план не отговаря на изискванията на закона, в него не е включен размер на надбавката за разноски, нито на добавката за печалба по чл. 4 от договора, както и че посочените суми в колона „Оставаща главница“ не съответстват на размер на платимата част от главницата във вноската. Иска се съдът да отхвърли исковете като неоснователни. След направена Справка в Търговския регистър на основание чл. 23 от ЗТРЮЛНЦ, Съдът е констатирал, че считано от 25.05.2023 г. дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД се е преобразувало чрез вливане в „Банка ДСК“ АД, поради което е налице приемственост в процеса на страната на ищеца. В тази връзка с протоколно определение от 22.07.2024 г. съдът е конституирал по реда на чл. 227 от ГПК като ищец в производството по делото „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 и е прекратил производството по делото по отношение на дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД. По делото са събрани писмени доказателства, приложени са ч.гр.д. № 2948/2016 г. по описа на Районен съд – Видин, гр.д. № 8071/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, в.гр.д. № 101/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в.ч.гр.д. № 450/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в.гр.д. № 551/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и гр.д. № 911/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза. С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна: На 27.05.2013 г., между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Н. И. Н., като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно процесния договор за кредит ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 30 000.00 лева за текущо потребление със срок за издължаване от 120 /сто и двадесет/ месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка, подробно посочена в договора за кредит и се погасява чрез същата разплащателна сметка, посочена в договора с месечни вноски, дължими на всяко 01-во число от месеца съгласно погасителния план към договора за кредит от 27.05.2013 г. Предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е 8, 45 % или 0, 02 % на ден при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора. ГПР по кредита е 9, 41 %, като същият може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Неразделна част от Договора за Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора. Съгласно чл.19.1. от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл.19.2. от Общите условия към Договора за кредит, „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2013 г. (считано от месечната вноска с падеж 01.05.2016 г.) кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е приложил санкциите, предвидени в чл. 19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта“ и е осчетоводил кредита като предсрочно изискуем. Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД чрез Л. Ц. - Нотариус с район на действие - Районен съд - Видин, вписан под № 029 в регистъра на Нотариалната камара е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането с нотариална покана до Н. И. Н. с изходящ номер на Банка ДСК: 08-20- 01186/09.09.2016 г. и peг. № 5088/12.09.2016 г., том II, акт № 86, връчена на адресата на 29.11.2016 г. по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомлението. На 08.12.2016 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. № 2948/2016 г. по описа на Районен съд Видин, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК“ ЕАД Заповед за изпълнение № 2423 – РЗ от 14.12.2016 г. и Изпълнителен лист от 16.12.2016 г. за сумите, описани по- горе. На основание издадените Заповед за изпълнение № 2423 – РЗ от 14.12.2016 г. и Изпълнителен лист от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 2948/2016 г. по описа на Районен съд Видин по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника-кредитополучател Н. И. Н. е образувано изпълнително дело № 1183/2016 г. по описа на ДСИ при РС - Видин. На 15.03.2017 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (Договор за цесия), „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Н. И. Н., като кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2013 г. На базата на изрично пълномощно, предоставено на ищеца от „Банка ДСК“ ЕАД, ищецът е изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Н. И. Н.. Изпратено е уведомление за цесията до ответника на адреса, деклариран от него в Договора за кредит от 27.05.2013 г., видно от приложените към исковата молба копие от Уведомително писмо с баркод •PSFABG0092U35•, ведно с Известие за доставяне с идентичен баркод •PSFABG0092U35•, изпратено на адреса, посочен от кредитополучателя в Договора за кредит от 27.05.2013 г. На 17.12.2019 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подало искова молба в Районен съд – Плевен и е образувано гр.д. № 8071/2019 г., като решението по делото е прогласено за нищожно с Решение № 360/12.11.2021 г. по в.гр.д. № 551/2021 г. по описа на ОС – Плевен и делото е върнато на РС – Плевен за разглеждане от друг състав. В РС – Плевен е образувано под нов номер гр.д. № 911/2022 г., като същото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Видин, където е образувано настоящото производство. След направена Справка в Търговския регистър на основание чл. 23 от ЗТРЮЛНЦ, РС - Видин е констатирал, че считано от 25.05.2023 г. дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД се е преобразувало чрез вливане в „Банка ДСК“ АД, поради което е налице приемственост в процеса на страната на ищеца. В тази връзка с протоколно определение от 22.07.2024 г. съдът е конституирал по реда на чл. 227 от ГПК като ищец в производството по делото „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 и е прекратил производството по делото по отношение на дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че сумата от 30000.00 лева по процесния договор за кредит за текущо потребление е постъпила по разплащателната сметка на ответника на 27.05.2013 г. Посочило е, че ответникът Н. И. Н. е внесъл за погасяване на кредита 13085.79 лева, с които са погасени: главница – 6536.70 лева; на 06.01.2014 г. такса за изтеглени в брой 14.00 лева; договорни лихви – 6540.60 лева и наказателни лихви – 8.49 лева. От заключението се установява, че последната платена от ответника сума е от 27.05.2016 г. в размер на 335.00 лева. Вещото лице е установило, че размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК /08.12.2016 г./ е в следните размери: 23463.30 лева – неиздължена главница към 08.12.2016 г., 1742.23 лева – неиздължена редовна лихва към 08.12.2016 г., 89.16 лева – неиздължена санкционираща лихва към 08.12.2016 г. и 120.00 лева – неиздължени такси към 08.12.2016 г. От експертизата се установява, че плащането на суми по кредита е преустановено на 27.05.2016 г. и след 08.12.2016 г. не са установени извършвани плащания за погасяване на кредита. Актуалният размер на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението на вещото лице – 03.08.2024 г., като е взето предвид липсата на извършените от ответника плащания след 08.12.2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е както следва: 23463.30 лева – неиздължена главница към 03.08.2024 г., 1742.23 лева – неиздължена редовна лихва към 03.08.2024 г., 89.16 лева – неиздължена санкционираща лихва към 03.08.2024 г., 120.00 лева – неиздължени такси към 03.08.2024 г. и 18480.17 лева – неиздължена законна лихва към 03.08.2024 г. Вещото лице е посочило, че броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към 29.11.2016 г. са шест броя пълни анюитетни вноски и една частично непогасена на обща стойност 2511.42 лева, от които седем вноски по главницата и остатък от 17.51 лева от осмата вноска на обща стойност 1490.77 лева и шест пълни вноски по договорната лихва и остатък от 60.89 лева от седмата вноска на обща стойност 1020.65 лева. Броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към 17.12.2016 г. са седем броя пълни анюитетни вноски и една частично непогасена на обща стойност 2882.58 лева, от които осем вноски по главницата и остатък от 17.51 лева от деветата вноска на обща стойност 1707.21 лева и седем пълни вноски по договорната лихва и остатък от 60.89 лева от осмата вноска на обща стойност 1175.37 лева. Броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към 30.12.2022 г. са седемдесет и два броя пълни анюитетни вноски и една частично непогасена на обща стойност 29606.10 лева, от които седемдесет и три вноски по главницата и остатък от 17.51 лева от седемдесет и четвъртата вноска на обща стойност 22054.35 лева и седемдесет и две вноски по договорната лихва и остатък от 60.89 лева от седемдесет и третата вноска на обща стойност 7551.75 лева. Броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита към 01.08.2024 г. са седемдесет и седем броя пълни анюитетни вноски и една частично непогасена на обща стойност 31038.72 лева, от които седемдесет и осем вноски по главницата и остатък от 17.51 лева от седемдесет и деветата вноска на обща стойност 23463.30 лева и седемдесет и седем вноски по договорната лихва и остатък от 60.89 лева от седемдесет и осмата вноска на обща стойност 7575.42 лева. От заключението се установява, че броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с не настъпил падеж за погасяване на кредита към 29.11.2016 г. са седемдесет и осем броя пълни анюитетни вноски на обща стойност 28527.30 лева, от които по главницата на обща стойност 21972.53 лева и по договорната лихва на обща стойност 6554.77 лева. Броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с не настъпил падеж за погасяване на кредита към 17.12.2016 г. са седемдесет и седем броя пълни анюитетни вноски на обща стойност 28156.14 лева, от които по главницата на обща стойност 21756.09 лева и по договорната лихва на обща стойност 6400.05 лева. Броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с ненастъпил падеж за погасяване на кредита към 30.12.2022 г. са пет броя пълни анюитетни вноски на обща стойност 1432.62 лева, от които по главницата на обща стойност 1408.95 лева и по договорната лихва на обща стойност 23.67 лева. Броя и размера на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с не настъпил падеж за погасяване на кредита към 01.08.2024 г. са нула броя пълни анюитетни вноски на обща стойност 0.00 лева, от които по главницата на обща стойност 0.00 лева и по договорната лихва на обща стойност 0.00 лева. Падежа на заема по договора е 27.05.2023 г. Вещото лице е посочило, че размерът на неиздължената наказателна лихва по чл. 19.2 от Общите условия, начислена върху главницата в размер на 23463.30 лева от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. вкл. е изчислен от експертизата в размер на 10532.51 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на възнаградителната /редовна/ лихва, включена в падежиралите към датата на исковата молба вноски с падеж от 01.01.2017 г. вкл. до 01.12.2019 г. възлиза на 4466.40 лева. Вещото лице е установило, че размерът на неиздължената наказателна лихва по чл. 19.1 от Общите условия, начислена поотделно върху всяка една от главниците, включени в анюитетните вноски с падежи от 01.05.2016 г. вкл. до 01.12.2019 г. за периода от деня, следващ съответния падеж /но не по-рано от 17.12.2016 г./ до датата на подаване на исковата молба – 17.12.2019 г. е изчислен от експертизата в размер на 1800.08 лева. Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2013 г., по силата на който банката е отпуснала кредит на последния в размер на 30000.00 лева. Съгласно договора ответникът е поел задължение да върне кредита в уговорените срокове, ведно с дължимите такси, разноски и лихви. Към договора са приложени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които представляват неразделна част от него. В чл. 19.2 от последните е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни. Договорът е валиден и е породил правните си последици. Кредитът е усвоен, респективно - банката е изпълнила задължението си по договора, а кредитополучателят е останал задължен по него. Поради преустановяване погасяване на задължението по Договора за кредит за текущо потребление, сключен на 27.05.2013 г., ищецът приложил санкциите, предвидени в т.19.2. на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит, а именно „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие...“. Кредиторът „Банка ДСК“ АД е обявил на кредитополучателя изискуемостта на вземането с нотариална покана, връчена на длъжника на 28.11.2016 г. по реда на чл. 47 от ГПК. Наведеното от особения представител на ответника възражение за липса на предсрочна изискуемост на вземанията, Съдът намира за неоснователно, по следните съображения: По силата на чл. 62, ал. 2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва с волеизявление на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Видно от заключението на вещото лице последната вноска е направена на 27.05.2016 г., след тази дата до датата на обявената изискуемост по кредита има неплатени 8 броя вноски, т.е. обективният факт на неплащането е налице /чл. 19.2 от ОУ/. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Начинът на удостоверяване на връчването на документа за обявяване на изискуемост е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като при връчване от нотариус се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК (арг. Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В настоящият случай с покана-уведомление изх. № 08-20-01186/09.09.2016 г. връчена чрез нотариус Л. Ц., вписана в регистъра на НК под № 029 с район на действие PC – Видин, кредиторът е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 50 ЗННД препраща по отношение на връчването на съобщения и книжа от нотариуса към нормите на чл. 37-58 ГПК. Така посочени обаче същите съставляват Глава шеста на ГПК, включваща раздели I "Съобщениия" и II "Призоваване" като видно от самото й съдържание са налице норми, относими само към дейността на съда. Последното сочи, че макар и препратката да е обща и с формулировката "при условията и реда", приложението й от нотариуса, при осъществяване на неговата удостоверителна функция, следва да е съответно и на възложените му от ЗННД правомощия. Чл. 19, ал. 2 от ЗННД предвижда, че нотариусът има право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи". С допълнение на ГПК обн. ДВ бр.86/27.10.2017 г. е въведено задължение за проверка на месторабота, местослужене и/или място на осъществяване на стопанска дейност. Разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК изрично визира като задължено лице съда, поради което не следва да се прави разширително тълкуване на процесуалната норма като същата бъде прилагана във връзка с разпоредбата на чл. 50 ЗННД За пълнота следва да се отбележи и следното: Нотариусът не е сред лицата, които могат да изискат информация за местоработата. Достъпът до осигурителна информация, каквато безспорно представляват и данните за източниците на осигурителния доход на лицата - месторабота, местослужене или място на стопанска дейност (Определение № 5986/12.06.2007 г., адм. д. № 2188/2007 г. на ВАС, VI о.), е уреден в ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 ДОПК, уреждаща разкриването на данъчна и осигурителна информация, данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, се предоставят само по писмено искане на съдебни изпълнители- във връзка с образувано пред тях изпълнително дело. При изменението на разпоредбата на чл. 47 от ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г., и въвеждането на изискване за връчване по месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, не са въведени изменения на съответните разпоредби на чл. 19 от ЗННД, както и на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп до данни представляващи данъчна и осигурителна информация. С ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., изм., бр. 36 от 2024 г., в сила от 3.05.2024 г.) е създадена нова т.9 в чл.74, ал.1 ДОПК, но в случая тя е неотносима. В настоящият случай уведомлението е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. т. нар. "фингирано връчване" по чл. 47 от ГПК, имащо за цел да обезпечи развитието и приключването на производството и представлява една фикция за призоваване. Фикцията е предвидена с цел да не се възпрепятства протичането на процеса. Законът приравнява фингираното връчване на действително достигане на изявление за обявяване на предсрочна изискуемост до адресата му. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено след като ответникът е получил волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, с което е изпълнено изискването на т.18 от ТР № 4/201 Зг на ОСГТК на ВКС. С оглед гореказаното, изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е валидно, произвело е действие и считано от 01.12.2016 г. всички вземания по договора за кредит сключен на 27.05.2013 г. са обявени за изискуеми. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като от последната е видно, че размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК /08.12.2016 г./ е в следните размери: 23463.30 лева – неиздължена главница към 08.12.2016 г., 1742.23 лева – неиздължена редовна лихва към 08.12.2016 г., 89.16 лева – неиздължена санкционираща лихва към 08.12.2016 г. и 120.00 лева – неиздължени такси към 08.12.2016 г. Съдът намира за неоснователно въведеното от особения представител на ответника възражение за неравноправност на клаузите на договора относно уговорения годишен лихвен процент /чл. 8 от процесния Договор за кредит за текущо потребление/, както искането да се обяви съответната клауза за нищожна поради нарушение на добрите нрави, също така и искането за обявяване нищожност на целия договор. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона (чл. 240, ал. 1 ЗЗД), а при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора (арг. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗПК). Според чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13 и практиката на СЕС (Решение на Съда на ЕС по дело С-125/18 от 3 март 2020 година) не следва да се прави преценка за това дали дадена клауза е неравноправна, ако тя се отнася до основния предмет на договора и е написана по ясен и разбираем начин. По тази причина, когато клаузата за възнаградителната лихва е разписана по ясен и разбираем начин, съдилищата следва да направят преценка за това дали тя противоречи на добрите нрави и съответно е нищожна, а не дали е неравноправна (Решение № 9 от 27.02.2020 г. по т. д. № 62/2019 г., I ТО на ВКС, Решение № 92/09.09.19 г. по т. д. № 2481/17 г. на ВКС, II ТО и цитираните в тях решения на касационната инстанция). Изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено след като цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, от съдържанието може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора. В случая съдържанието на процесния договор за кредит недвусмислено и ясно посочва като цифрова величина размерът на лихвения процент. Погасителният план, който е неразделна част от договора, съдържа информация за размера на кредита, срока, лихвения процент. В него има разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. За нищожност на клаузата за възнаградителна лихва може да се говори при прекомерност на същата. Прекомерността може да се прояви както в изрично уговорен голям висок процентен размер на лихвата, така и в уговарянето на такъв начин на заплащане на дълга (напр. главницата се погасява на няколко вноски преди падежа), съобразно който платената лихва се явява прекомерна с оглед размера на целия дълг, срока на издължаване и предоставените обезпечения. По действащото българско право максималният размер на възнаградителната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., ГК добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Следователно при това законодателно положение остава съдът да преценява дали размерът на възнаградителната лихва съответства на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор – 27.05.2013 г., не е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК , съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, поради което при анализа на клаузата на чл. 8 от процесния договор следва да се вземе предвид практиката на ВКС. В своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК). Видно от процесния договор предоставеният кредит е необезпечен и договорения лихвен процент в размер на 8, 45 % не надвишава трикратния размер на законната лихва. С договора за банков кредит банката се задължава да предостави на кредитополучателя определена парична сума (чл. 430 ТЗ). Договорът за кредит е консенсуален, счита се за сключен в момента, в който страните са постигнали съгласие по неговото съдържание, а не с предаване на паричната сума. Съгласието е условие за валидността му. В настоящият случай договорът, както и всички приложения към него са предоставени на кредитополучателя, същият се е запознал с тях и не е направил никакви бележки, възражения или искане да бъдат предоговорени определени клаузи, т.е. изцяло се е съгласил с всяка една от конкретните клаузи на така предложения му вариант, били са му известни всички права и задължения преди неговото подписване. Подписването на договора и всички приложения към него от двете страни на дата 27.05.2013 г. по ясен и категоричен начин показва, че по всички клаузи е постигнато съгласие. Постигната е договореност и за размера на възнаградителната лихва. Страните са се съгласили, че по кредита се дължи лихва в размер на 8, 45 %. Ответникът е заплащал редовно погасителните вноски до 27.05.2016 г. С това той еднозначно дава да се разбере, че не оспорва изявленията си по повод обвързаността си с договора и сега не може тепърва да се позовава на нищожност на целия договор. Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - арг. чл. 293, ал. 3 ТЗ. Чл. 293, ал. 3 от ТЗ не говори за мълчание, приравнено на съгласие, а за „поведение”. Забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане действието на изявленията по сделката. Такова поведение, от което може да се направи извод, че липсва оспорване е напр. когато кредита е отпуснат и е започнало изпълнението по договора за кредит, какъвто е настоящия случай. Недобросъвестно е страна, която с поведението си демонстрира зачитане действието на изявленията по договора да се позовава на нищожност години след сключването му. Прави се голословно възражение за неравноправност поради „значително неравновесие между правата и задълженията, изразяващо се в прекомерно високата стойност на лихвения процент, което противоречи на добрите нрави и представлява неправомерно облагодетелстване на дружеството.“, „Освен това в условията за предоставяне на кредита, който се изплаща на погасителни вноски не е включено задължение за изплащане на лихва.“. Към датата на сключване на договора за кредит видно от приложените и приети към делото писмени доказателства лихвения процент е бил в размер на 8, 45 % годишно и е преференциален. Лихвата е включена в погасителната вноска, видно от погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит. Твърди се, че договора за кредит е недействителен поради липса на яснота за вида кредит, за размера на главницата, за размера на годишния процент на разходите (ГПР). Твърди се нищожност на погасителния план заради липса на разбивка на всяка погасителна вноска. Чл. 1 от договора за кредит по ясен начин определя вида кредит предоставен на ответника- кредит текущо потребление (потребителски кредит), както и размера на главницата - 30 000 лв. Чл. 8 от Договора посочва какъв е размера на възнаградителната лихва. В погасителният план, който е неразделна част от договора за кредит е посочена месечната вноска и какво се погасява с нея. Практически е невъзможно погасителният план да съдържа „...последователността на разпределение на вноските между всички неизплатени суми...“ каквото възражение се прави с отговора на исковата молба. Направено е възражение за неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10-12, т.20 от ЗПК. Твърдението е несъстоятелно. Всички тези разпоредби са залегнали в договора за кредит и приложенията към него - Общи условия и погасителен план, които се неразделна част от договора (условията за издължаване на кредита- чл. 2, 5, 7, 8 от договора за кредит, погасителния план към него и глава III Олихвяване, Разходи по кредита, IV Погасяване на ОУ); (право на отказ от договора за кредит- глава IX Право на отказ от договора за потребителски кредит). Погасителния план към договора за кредит, съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. В него има разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Не са посочени разходи по кредита тъй като такива няма. В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера, месечната погасителна вноска и срока. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК са изпълнени. Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията, като договорените клаузи не противоречат на посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи. В договора и погасителния план са посочени размера и погасителната вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването на договора и предоставената сума. По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по силата на процесния договор за кредит за текущо потребление и ответникът се е задължил да върне посочената в него сума. Безспорно е също така, че в случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на кредитополучателя, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя, включително и от заключението на вещото лице. При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него. С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за кредит, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на кредита на ответника, който обаче от своя страна не е изпълнил поетото насрещно задължение да погаси при съответните условия по договора всички дължими се месечни вноски по кредита. Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор не се ангажираха, поради което и с установеното съдът приема, че същият е неизправна страна. Съдът счита за неоснователно възражението на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност по следните съображения. Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. Върховните съдии са посочили изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за изключение, поради което не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата трябва да се прилага „само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.“ При договора за потребителски кредит не е налице периодичност на плащанията, тъй като нито задължението на кредитодателя за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на кредитополучателя за връщането й е повтарящо се. Уговореното между страните връщане на предоставената сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (чл. 66 ЗЗД). Т.е. кредиторът се е отказал от своето право да получи плащане точно и на падежа, като се съгласява да приеме изпълнение на части. В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС се дава задължително тълкуване по въпроса „от кога тече 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза за предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор, върховните съдии отново в мотивите към решението са коментирали характера на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение мотиви могат да бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и разсрочено е едно – единствено. То не е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Напротив – изпълнението на части е допуснато по силата на даденото от кредитора съгласие и е в интерес на длъжника. От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да тече давностния срок по отношение на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит. Давностният срок започва да тече от падежа на договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението трябва да се извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със съгласие на кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е предоставил на длъжника възможност да издължава престацията си на части и така се е отказал от едно свое предимство, гарантирано от закона (изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника. В горното ТР се обобщава: „Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в която термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число. От друга страна систематическото тълкуване на чл. 66 от ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за извода, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за да запази правата си срещу поръчителя /кредитополучателя/. От горното е видно, че падежът на вземането на ищеца за главница е настъпил на 28.11.2016 г. - датата на връчване на уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост, от която дата вземането е станало изискуемо. Ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземането си, като е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, което е входено под. № 12568 на 08.12.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2948/2016 г. по описа на Районен съд – Видин. Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок спира докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 08.12.2016 г. до настоящия момент давностен срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен срок от 28.11.2016 г., когато е настъпила изискуемостта до 08.12.2016 г. – датата на депозиране на заявлението в съда е видно, че не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за периода три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Същото е депозирано на 08.12.2016 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо“. Вземанията за лихви са станали изискуеми на 28.11.2016 г. Прилагайки тригодишния давностен срок с начална дата 28.11.2016 г., то като крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява датата 28.11.2019 г. Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено от ищеца на 08.12.2016 г., т.е. погасителната давност за предявяване на исковете за лихви не е изтекла, поради което исковете следва да се уважат. За пълнота следва да се посочи, че видно от молбата за образуване на изпълнително дело от 28.12.2016 г., въз основа на която е образувано дело № 1183/2016 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова вписана в РКЧСИ под № 724 с район на действие ОС Видин /лист 41 от гр.д. № 8071/2019 г. по описа на РС-Плевен/ е описано насрочване на опис на движими вещи. Това изпълнително действие също прекъсва давността. /Според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“/. Дори да се приеме, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК не прекъсва давността, а същата е прекъсната с подаване на исковата молба на 17.12.2019 г. по гр.д. № 8071/2019 г. по описа на РС-Плевен, то отново не е изтекла нито пет годишната давност по отношение на главницата, нито три годишната давност по отношение на лихвите. Прилагайки пет годишния давностен срок с начална дата 28.12.2016 г. /датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело с искане да бъде приложен определен изпълнителен способ/, то като крайна такава за предявяване на иска за главницата се явява датата 28.12.2021 г., а исковата молба е предявена на 17.12.2019 г., от което е видно, че не е изтекла пет годишната погасителната давност. Прилагайки три годишния давностен срок с начална дата 28.12.2016 г., то като крайна такава за предявяване на исковете за лихви се явява датата 28.12.2019 г., а исковата молба е предявена на 17.12.2019 г., от което е видно, че не е изтекла и три годишната погасителна давност. С оглед изложеното, възражението на ответника за погасяване по давност на исковите суми се явява неоснователно. Във връзка с изложеното предявените искове по чл. 422 от ГПК следва да бъдат уважени, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 23 463.30 лева – главница, ведно със законна лихва за забава, считано от 08.12.2016 г. до изплащане на вземането; 120.00 лева – такса изискуемост; 1742.23 лева – договорна лихва от 01.05.2016 г. до 07.12.2016 г и 89.16 лева – наказателна лихва от 01.12.2016 г. до 07.12.2016 г. С оглед уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски. Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, също така и разноските, направени в производството по гр.д. № 8071/2019 г. по описа на РС – Плевен и в.гр.д. № 551/2021 г. по описа на ОС – Плевен. В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, както следва: 508.29 лева – заплатена държавна такса /гр.д. № 8071/2019 г. по описа на РС – Плевен/, 1292.00 лева – разноски за особен представител по гр.д. № 8071/2019 г. по описа на РС - Плевен, 220.00 лева – разноски за вещо лице по гр.д. № 8071/2019 г. по описа на РС – Плевен, 509.20 лева – държавна такса по въззивната жалба по в.гр.д. № 551/2021 г. по описа на ОС – Плевен, 1292.00 лева – разноски за особен представител по в.гр.д. № 551/2021 г., 1292.44 лева – разноски за особен представител по настоящото дело и 250.00 лева – разноски за вещо лице по настоящото дело. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 540.00 лева. Ответникът следва да заплати и направените в заповедното производство разноски в общ размер от 1419.51 лева /508.29 лева - за държавна такса и 911.22 лева - юрисконсултско възнаграждение/. Водим от горното, Съдът