Решение № 1393 от 30.11.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 2521/2025 г.

Производството е образувано по жалба от „Ф.К.В.“ООД чрез адв. Д. В. при ВАК против НП № 03-2400607/03.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 от КТ. В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се навеждат доводи в този смисъл. Адресира се искане НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на наложената санкция. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. В., която поддържа жалбата единствено в частта, с която жалбоподателят претендира да бъде намален размерът на наложената му санкция. Прави искане производството да премине по реда на съкратеното съдебно следствие, като се приемат за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и да не се събират други доказателства за същите, а да се ползват събраните в хода на административнонаказателното производство. В хода на съдебните прения адв. В. пледира да се постанови решение, с което да бъде изменено НП като съда определи имуществена санкция за визираното в същото нарушение в размер на 70% от минималната такава, а именно – ва размер на сумата от 1050 лева, която е предвидена в постигнато с въззиваемата страна споразумение представено пред съда. Във връзка с обосноваване на искането за налагане на санкция под минимално предвидената такава се сочи доводът, че законодателят е дал възможност на самия административен орган да редуцира размера на наказанието под минималната имуществена санкция от 1500 лв, с оглед на което, според процесуалния представител на въззивника, няма пречка съдът да определи наказание в размера на санкцията, предмет на постигнатото съгласие между страните в представеното споразумение. Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Х., която в съдебно заседание оспорва жалбата. Същата не възразява срещу провеждане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. В заседание по същество пледира съдът да измени НП като намали размера на наложената санкция до предвидения такъв в постигнатата спогодба с въззивника. Производството по делото е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие по чл.63б, ал.1 т.1 от ЗАНН, като съдът с определение е обявил, че при постановяване на решението ще ползва признанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Предвид провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 63б ал. 1 т. 1 от ЗАНН, съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в обжалваното наказателно постановление, а именно: На 25.11.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна извършили проверка в строителен обект „Форест клуб къщи", находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак", м-ст „Баба Алино" 464 по повод постъпила информация от Спешен телефон 112 за трудов инцидент, настъпил на обекта. Установено е, че обектът представлява комплекс от къщи, които са на различен етап на строителство, ограден с плътна ограда с надписи „Форест клуб къщи" и с врати, които се заключват. След направена справка в кадастралната карта на гр. Варна, чрез КАИС портал, е установено, че обектът на контрол включва в себе си поземлени имоти с идентификатор №10135.2464.88, №10135.2464.94 и №10135.2464.95. Констатирано е, че посочените поземлени имоти на място не са оградени или обозначени помежду си. След служебна справка в регистър „Справка по персонална партида на юридическо лице" към „Агенция по вписванията" чрез Среда за междурегистров обмен на данни (RegiX) е установено, че цитираните поземлени имоти са собственост на „Ф.К.В." ООД, , ЕИК 201555081. На 20.12.2024г. е извършена последваща проверка в цитирания обект, в хода на която е установено, че в същия полага труд /зидане на тухли/ лицето К.Т.К. с ЕГН ••••••••••, изпълнявайки трудови функции на „зидар" с определено работно място - „Форест клуб къщи", находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак", м-ст „Баба Алино", с определено работно време за деня - от 08: 00 до 16: 30 ч., с определена почивка в работния ден от 1 час, с определени почивни дни - събота и неделя и с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер 70 лева. За целите на проверката, на основание 45, ал. 1 АПК, с призовка № 24100011, връчена на 27.11.2024г. на нотариално упълномощено лице с Пълномощно № 82/09.01.2024 г., от дружеството-жалбоподател са изискани пълните трудови досиета на работниците, полагащи труд в обекта на контрол. Впоследствие не са представени изисканите документи. От направена справка в регистъра на уведомления за трудови договори на НАП е установено, че за К.Т.К. с ЕГН ••••••••••, работодателя „Ф.К.В." ООД, ЕИК 201555081 не е подал уведомление за сключен трудов договор в писмена форма. При така установените факти, С. Б. И. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2400607/27.12.2024 г. за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ за това, че на 20.12.2024 г., в 09: 50 часа, лицето К.Т.К., с ЕГН •••••••••• полага труд като зидар в проверявания обект - „Форест клуб къщи", находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак", м-ст „Баба Алино" без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „Ф.К.В." ООД, ЕИК 201555081. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в АУАН нарушение като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, а именно: протокол от извършена проверка ПР 2446679/27.12.2024г.; писмо с изх. № 24105684/27.12.2024 г.; призовка №24100011/27.11.2024г.; пълномощно № 82/09.01.2024 г.; протокол от 29.11.2024 г.; декларация по чл. 402 КТ от К.Т.К. от 20.12.24 г.; договор от 01.01.2024 г. ведно с документи, свързани с доставката на бетон на 25.11.2024г. в обекта на контрол; 18 бр. снимки от 25.11.2024 г.; декларация от Антон Желязков от 25.11.2024 г., призовка № 24099525/25.11.2024 г., писмо наш изх. № 24104209/17.12.2024 г.; писмо наш изх. № 24105686/27.12.2024 г., ведно с обратна разписка; споразумение от 18.07.2024 г. между „Ф.К.В." ООД с ЕИК 201555081 и „Куб-Кънстракшън" ЕООД; възражение с вх. № 25011273/28.01.2025 г.; писмо с изх. № 25003533/17.01.2025 г.; Писмо с изх.№ 25010031/13.02.2025 г.; писмо наш вх. № 25021668/21.02.2025 г.; оклад от инж. С. И.; извлечение от служебна справка в регистър „справка по персонална партида на юридическо лице" към „Агенция по вписванията" и 13 бр. декларации по чл. 402 от КТ. Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства като констатира, че същите са логични, последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се и установяват безспорно описаната по-горе фактическа обстановка. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление НП № 03-2400607/03.04.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, съгласно заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП. Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното: От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че лицето К.Т.К. с ЕГН •••••••••• е престирало работна сила в полза на „Ф.К.В.“ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са описани в НП. Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение. Това означава, че предмет на трудовия договор е самото предоставяне на работната сила от страна на работника или служителя, който се поставя на разположение на работодателя в рамките на определено работно време, за да изпълнява трудовите функции и задачи, които произтичат от длъжността, на която е назначен, съобразно длъжностната си характеристика. Работникът или служителят дължи едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между него и работодателя задължения, а работното му място, начинът на изпълнение и работното време се определят съобразно естеството на възложената дейност. Рискът се носи от работодателя, а работникът изпълнява задълженията си под негов контрол. За разлика от трудовия договор, гражданският договор за изработка има за предмет предоставяне на определен краен продукт от лице, наречено „изпълнител”, по поръчка от насрещната страна по съглашението, наречена „възложител”, срещу възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата, предмет на договора, като с предоставянето на дължимото се прекратява действието на договора между двете страни. Изпълнителят и възложителят са равнопоставени помежду си, изпълнителят няма установено работно време, работно място, не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно пред него. В сключения договор следва да е уговорено какъв конкретен краен продукт изпълнителят дължи на възложителя по договора и в какъв срок същият се задължава да престира този резултат. Видно от приобщената по делото доказателства, лицето К.К. е било ангажирано да престира в полза на дружеството-жалбоподотел работна сила, а не конкретен трудов резултат, подлежащ на приемане, обуславящ като насрещна престация заплащането на цената за същия, с конкретно работно място и работно време. Безспорно е установена в настоящия случай и липсата на трудов договор в писмена форма, инкорпориращ елементите на установеното правоотношение, изискуем съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Поради изложеното, съдът намира, че безспорно се установи, че с описаното в АУАН и НП деяние дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на цитираните разпоредби. Съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не разкрива характеристиките на маловажен такъв по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗАНН, а именно – за липсата или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства, предвид които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Същевременно с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на сключване и регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира, нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ. Друг е въпросът, че нормата на чл. 415 ал. 2 от КТ изрично изключва възможността за квалифициране на нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ като маловажно такова, обуславящо приложението на чл. 415в ал. 1 от КТ С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение чл. 62 ал. 1 вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ, въз основа на санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ, която предвижда същото в хипотезата си. Налице са обаче предпоставки за изменение на издаденото НП, доколкото административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер, предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни аргументи. Предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, както и отсъствието на информация за имущественото състояние на въззивника, съдът намира, че имуществената санкция да бъде определена в минималния размер, предвиден в закона, а именно – в размер на 1500 лева. За пълнота на изложението, съдът намери, че следва да изложи доводи относно неоснователността на искането след изменението на санкцията същата да бъде определена под минималния размер, в предвидения такъв в споразумението, постигнато между страните и представено пред съда. Посоченото споразумение не е разгледано от съда, като е прието, че е недопустимо произнасяне по същото. За да формира посочения извод, съдът е съобразил, че разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предвижда във въззивното производство по обжалване на НП да се прилагат нормите на НПК, доколкото в ЗАНН няма особени правила за производство по делото пред съда. Посочил е, че ЗАНН урежда института на споразумението единствено в първата фаза на административнонаказателното производство, доколкото нормата на чл. 58г от ЗАНН предвижда възможност за сключването на такова в периода от съставяне на АУАН до издаване на НП. Според съда, посочените правила са особени такива и са несъвместими с приложението на нормите на чл. 384 от НПК на основание чл. 84 от ЗАНН. Формирал е извод, че процедурата по обжалване на издаденото НП е уредена в чл. 59 и сл. от ЗАНН, като относно въззивното производство разпоредбите на посочения нормативен акт не препращат към АПК. Според настоящия състав, в случая е неприложима по аналогия нормата на чл. 178 ал. 1 от АПК, доколкото липсва празнота в закона по отношение възможността за сключване на споразумение, тъй като законодателят е предвидил такова да е допустимо в първата фаза на административнонаказателното производство. За формиране на посочените извод е взето предвид и че процедурата по чл. 178 от АПК е неприложима към настоящия казус, доколкото се отнася до обжалване на различен по своето естество акт, като са различни и страните и участниците в производството, съотв. процесуалните им права и правомощията на съда във връзка с това производство. Същевременно налагане на санкция под минималния размер при провеждане на съкратено съдебно следствие е предвидено в разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от Наказателно- процесуалния кодекс НПК. В административнонаказателното производство обаче цитираните норми на НК и НПК са неприложими, съотв. по отношение размера на наложеното наказание, включително при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 63б ал. 1 т.1 от ЗАНН, приложение намират специалните норми на чл.27, ал.1 във вр. с ал. 5 ЗАНН. Съгласно чл.27, ал.1 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН предвижда, че не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи. Специалните норми, съдържащи се в чл.63б ЗАНН, не предвиждат възможност при провеждане на съкратеното съдебно производство да бъде прилаган текстът на чл.58а НК, така както това е изрично предвидено от разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК. След като такава процесуална възможност липсва, а и с оглед ограничението на приложението на НК и НПК в административно – наказателното производство само до изрично посочените случаи (по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита), сред които обаче не е редът за определяне на наложеното административно наказание, то редуцирането на наказанието съгласно чл.58а, ал.1 НК не може да бъде приложено. От друга страна, в КТ също не е предвидена възможност за редуциране на предвидените наказания при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.63в ЗАНН, т.е да е налице законова делегация по смисъла на чл.27, ал.5 ЗАНН. Съгласно чл.63б, ал.5 ЗАНН в случаите по ал.1, т.1 (какъвто е процесният) районният съд може да: 1. измени наказателното постановление, като: а) намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; б) замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2; в) намали размера на наложената имуществена санкция; г) отмени или измени наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; д) намали или увеличи размера на обезщетението; 2. потвърди наказателното постановление; 3. отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.63б, ал.5, т.1, б. „а“ и „в“ от ЗАНН и чл.27, ал.5 от ЗАНН показва, че съдът може да намали размера на наложеното наказание само в случаите предвидени изрично в закона. /В този см. е и съдебната практика в Решение № 9457 от 22.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1630/2024 г., Решение № 66 от 29.11.2023 г. на АдмС - Разград по к. а. н. д. № 82/2023 г. и др./ Поради изложените съображения, съдът намира, че наложената на въззивника санкция следва да бъде намалена до минималния размер, предвиден в нормата на чл. 414 ал. 3 от КТ, а именно – до сумата от 1500 лева. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът