Решение № 353 от 27.2.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 649/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК. Постъпила е касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите – Шумен, Е. С. Г., срещу Решение №138/27.09.2024г., постановено по АНД №373/2024г. по описа на РС - Търговище, с което е отменено Наказателно постановление № 2411600093 от 16.04.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен, с което на И. А. С. от [населено място], общ. Велики Преслав, обл. Шумен, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 и на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложена „глоба” в размер на 500лв. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът определя като неправилен извода на РСТ, че за превозване на процесната дървесина не е необходим превозен билет. Изтъква, че при съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти законовият произход на същите се удостоверява с превозен билет, и е без значение мястото, откъдето са били добити дърветата. Позовава се на нормата на чл. 211, ал. 4 от Закона за горите, съгласно която дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината, както и на нормата на чл. 15б, ал. 1 и ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Касаторът счита, че въпреки представения договор за извършване на услуги със строителна механизация и автотранспорт на обект, не са представяни документи от съответната община - служебна бележка и заповед, които могат да установят законност на отсичането на дървета в района на площадката в имота, или превозен билет. Тази липса представлявала нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представлявала фактическа пречка да се установи идентичността между законно разрешеното отсичане на дървета и транспортираната от С. дървесина. Според него чл. 213 ЗГ и кореспондиращата му санкционна разпоредба на чл. 266 от ЗГ се прилагат, както за дървесина, която е добита в горски територии, така и за дървесина, която е добита извън горски територии. Излага доводи за това, че процесният случай не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Ето защо касаторът моли да бъде отменено изцяло оспореното решение на РСП като незаконосъобразно и съответно да бъде потвърдено обжалваното НП. В с.з. касаторът, редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения процесуален пълномощник гл.юрисконсулт П. Д., която поддържа касационната жалба и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозира и писмено становище. Ответникът по касационната жалба - И. А. С., действащ заедно с процесуалния си пълномощник адв. Е. Г. от АК– Шумен, е подал писмен отговор по касационната жалба, в който оспорва същата и моли за отхвърлянето ѝ. Визира като безспорно доказан с писмени и гласни доказателства факта, че превозваните дърва са дървесина, добита от частен терен в урбанизирана територия на гр. Разград като на строителната площадка на обекта имало съборени сгради и строителни отпадъци, под които имало и затисната дървесина, която жалбоподателят със знанието и разрешението на своя пряк ръководител натоварил в автомобила си. Според него правилно било прието от РСТ, че транспортираната дървесина не е добита от горска територия по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗГ, а е добита от частен обект, представляващ площадка, находяща се в град Разград, т.е. процесният дървен материал е добит от урбанизиран парцел - собственост на „Биосвет“- гр. Разград, поради което с оглед разпоредбата на чл.2, ал.3, т.1 от Закона за горите правилно било прието в съдебното решение, че НП се явява необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие и с изложените от касатора доводи относно неприложимост на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание се явяват ответникът И. С. и пълномощника му адв. Г., които поддържат писмения си отговор и молят за отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата, респ.за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, тъй като процесната дървесина била добита от урбанизирана територия, която не е предмет на защита от Закона за горите. Поради това намира, че описаното деяние не подлежи на санкциониране. Алтернативно счита, че при наличие на нарушение е приложим чл. 28 ЗАНН. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С Решение №138/27.09.2024г., постановено по АНД № 20243530200373 по описа за 2024 година на РС - Търговище, е отменено Наказателно постановление № 2411600093 от 16.04.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен, с което на И. А. С., [ЕГН] от [населено място], общ.Велики Преслав, обл.Шумен, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 и на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложена „глоба” в размер на 500лв. В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 14.02.2024 г. на кръстовището на [улица]в с.Макариополско, полицейски служители от РУ - Търговище спрели за проверка товарен автомобил „Ивеко 35.11 Дейли“ с рег. № [рег. номер], рама №ZCFC3572005267023, който бил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка, полицейските служители забелязали, че автомобилът е натоварен с дървесина, която не била маркирана и за която водачът не разполагал с документи относно произхода ѝ, поради което сигнализирали органите на ТП ДГС „Търговище“. На място пристигнали горски стражари от посоченото ТП ДГС, които установили, че жалбоподателят транспортирал с товарния автомобил 1, 5 пр.куб.м. дървесина - дърва за огрев от дървесен вид „полски бряст“, непридружена от превозен билет. Констатациите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол серия СИДП, № 148683/14.02.2024 г., с който били задържани автомобилът, ведно с контактния ключ, Свидетелство за регистрация част II № 012851243, както и транспортираната дървесина. Във връзка с установеното при проверката, свид.М. - горски стражар при ТП ДГС „Търговище“ съставил на жалбоподателя АУАН, Серия СИДП, № 005598/14.02.2024 г. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/. С разписка Серия СИДП, № 063284/14.02.2024 г. дървесината била предадена на отговорно пазене на ръководител разсадник при ТП „ДГС Търговище“, като била транспортирана до Горски разсадник в с.Баячево, общ.Търговище с превозен билет №10556/00074. Във връзка със случая била сезирана РП - Търговище. С постановление от 13.03.2024 г. на прокурор от РП - Търговище било прието, че са налице данни за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, но поради малозначителност на деянието било отказано започването на наказателно производство. Въз основа на АУАН, Серия СИДП, № 005598/14.02.2024 г. Директорът на РДГ - гр.Шумен издал обжалваното Наказателно постановление № 2411600093 от 16.04.2024 г., с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 ЗГ и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лв. Въззивният съд е основал приетата фактическа обстановка на събрания по делото доказателствен материал - приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите М.М., Кр.П., В.П., Кр.С., Б.Р. и М.С.. След преценка на материалите по АНПреписка РСТ е приел, че в хода на АНПроизводство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ, респ. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и приложената Заповед № РД - 49- 199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните, същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити и е налице яснота относно административното нарушение, вменено на жалбоподателя. Отчетено е, че при съставянето на АУАН не са допуснати нередовности, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Според РСТ събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че на 14.02.2024г. жалбоподателят управлявал собствения си т.а. „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] по посочения пътен участък в общ.Търговище, където бил спрян за проверка от полицейски служители, които от своя страна сигнализирали органите на ТП ДГС „Търговище“, като в момента на спирането му за проверка това МПС било натоварено с дърва за огрев - 1, 5 пр.куб.м. от дървесен вид „полски бряст“. Съдът е посочил, че видът и количеството на дървесината се потвърждават и от съдържанието на превозен билет № 10556/00074, с който дървесината е била превозена за съхранение до Горски разсадник в с.Баячево, общ.Търговище. При тези данни е приел за обоснован извода, че жалбоподателят е транспортирал въпросната дървесина, която не е била придружена с превозен билет. Въззивният съд е обсъдил и представения по делото договор №012 от 01.08.2023 г., сключен между „Строймонтажи“ ЕООД /възложител/ и „Ари Сервиз Комерсиал“ ЕООД /изпълнител/, по силата на който първото дружество е възложило на второто да извърши услуги със строителна механизация и автотранспорт на обект „Вертикална планировка Фотоволтаична централа на „Биовет“ АД клон Разград, площадка ДК, гр.Разград“. След съвкупната преценка на този договор и кредитираните показания на свидетеля К. П. съдът е приел за установено, че транспортираната от жалбоподателя дървесина не е добита от горска територия по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗГ, а е добита от частен обект, представляващ площадка, находяща се в град Разград, т.е. от урбанизиран парцел - собственост на „Биосвет“ гр.Разград. Въз основа на приетата фактическа съвкупност и съобразявайки нормата на чл.2, ал.3, т.1 от Закона за горите, съгласно която разпоредбите на закона не се прилагат за паркове и градини в урбанизирани територии, РСТ е обобщил, че за дървесината, придобита извън горските територии /какъвто е настоящият случай/ не е необходим превозен билет. При това положение е стигнал до извода, че обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено изцяло. С оглед направения извод за отмяна е посочил изрично, че обсъждането на възражението във връзка с маловажност на деянието се явява безпредметно. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. РС е разгледал допустима жалба, подадена в законоустановения срок за оспорване на издаденото НП. Относно касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационният състав не констатира такива при разглеждане на делото в РС – Търговище. Въззивният съд е конституирал надлежните страни в производството, събрал е относимите писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на посочените от двете страни свидетели, обсъдил е тези доказателства поотделно и в съвкупност в насока доказване на релевантни за спора обстоятелства. Макар и накратко, въззивният съд е изложил ясно мотива си, че разпоредбите на ЗГ, сред които е и посочената като нарушена такава, са неприложими спрямо дървесина от паркове, градини и урбанизирани територии/каквато по произход е процесната/. От този мотив става ясно, че съдът е възприел като несъставомерно по чл. 213 ал.1 т.2 ЗГ описаното в обжалваното НП деяние. По касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК - нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, съдът прецени следното: Правилен е извода на РСТ за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ, респ. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и приложената Заповед № РД – 49 - 199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити и при издаването им са спазени давностните срокове по чл. 34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. Във връзка с правилното прилагане на материалния закон от страна на АНОрган въззивният съд е изложил мотив, че е налице неправилно приложение на този закон, тъй като за транспортиране на придобита извън горските територии дървесина не бил необходим превозен билет, като се е позовал на нормата на чл. 2 ал.3 т.1 ЗГ. Настоящият състав не споделя този решаващ извод на РС – Търговище. Действително съгласно чл. 2 ал.3 ЗГ разпоредбите на този закон не се прилагат за: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. Но от тази разпоредба не следва, че за изброените в нея обекти няма предвиден контролен режим на придобиване на дървесина. Такъв е налице, но в други закони като напр. ЗУТ относно паркове и градини в урбанизирани територии, ЗОСИ досежно земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора, и др. Освен това в обжалваното решение е прието, че дървесината е изсечена в имот, представляващ терен на търговски обект, в който са разположени фотоволтаични системи. Ето защо същият не попада сред изброените в изключенията по чл. 2 ал.3 ЗГ обекти, и по – конкретно по т.1 - паркове и градини в урбанизирани територии, поради което за транспортиране на добитата от същия дървесина важи общото правило на чл.213, ал.1, т.2 ЗГ за забрана транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет. Именно тази норма е посочена правилно като нарушена в АУАН и в НП. Неправилен е изложения в решението на РСТ мотив, че за транспортиране на придобита извън горските територии дървесина не е необходим превозен билет. Нормата на чл. 211 ал.4 ЗГ изрично предвижда, че дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Начинът на издаване на превозен билет в тези случаи на добита извън горските територии дървесина е посочен в чл. 15б ал.2 т.3 във вр.с ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи. Нещо повече, в чл. 15в на същата наредба са изброени случаите, в които може да не се издава превозен билет за транспортиране на дървесина, но настоящият такъв не попада сред тези случаи. Дори приетата като доказателство от районния съд износна бележка, която не се и отнася за процесната дървесина, има предвид изнасянето от дружеството на дървени отпадъци, които не представляват дървесина, каквато е намерена при проверката на управляваното от жалбоподателя МПС. Макар че процедурите за издаване на разрешения за отсичане на дървета в зависимост от статута на мястото, в което се намират, да са регламентирани от различни нормативни документи/ЗОСИ, ЗУТ, Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството/, то изискването за съпровождане при транспортиране на отсечената дървесина с превозен билет се регламентира от ЗГ. Изискването за наличие на превозен билет е с цел гарантиране законния произход на превозваната дървесина. Ето защо установените по настоящото дело факти осъществяват състава на нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ, което води до извода за правилно приложение на материалния закон от страна на АНОрган. В този смисъл в противоречие с материалния закон е изложения в мотивите на обжалваното решение извод за липса на извършено административно нарушение. Съгласно ТР №1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За АНОрган съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и за наличие на маловажност като част от цялостната проверка за законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само на това основание. Според дадената в §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН дефиниция на понятието „маловажен случай“, това е случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В обжалваното НП изключително формално и без отчитане на конкретни обстоятелства е направена преценката за липса на условия за приложение на чл. 28 ЗАНН, т.е., че случаят не се явява маловажен. В рамките на проверката за законосъобразност на тази преценка настоящият състав намира, че особеностите на фактическият случай водят до извода за неговата маловажност. Установеното при проверката количество транспортирана дървесина – 1.5 простр. куб.м., е много малко в сравнение с други подобни нарушения, а неговата стойност в размер на 66 лева/л.36 от АНД/е прекалено ниска. Освен това, от кредитираните от РСТ показания на свидетеля П. следва, че тази дървесина не е била подходяща за преработка и е подлежала на изхвърляне. От кредитираните показания на свидетелите П. и П. става ясно, че тези дървета са били изсечени от служители на търговско дружество, извършващо почистване на площадката, и след устно разрешение на двамата свидетели жалбоподателят натоварил процесната дървесина на автомобила си. Последният факт се явява сериозно смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, тъй като до голяма степен е създало у него увереност, че има позволение да вземе и е редно да закара до дома си дървесината. Следва да се съобразят и данните, че дървесината е задържана от контролните органи, при което липсват настъпили вреди, а жалбоподателят е с добри характеристични данни, тъй като не е осъждан и няма данни да е извършил други административни нарушения по ЗГ. При съобразяване на изложените обстоятелства, обосноваващи маловажност на нарушението, настоящият състав намира, че въпреки установяването на извършеното от жалбоподателя нарушение, на същия не следва да се налага административно наказание, а следва да бъде предупреден съгласно чл. 28 ЗАНН. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав не споделя изложените в решението на РСТ мотиви за несъставомерност на описаното в НП деяние, но предвид установената понастоящем маловажност на това нарушение, като краен правен резултат това съдебно решение е правилно, тъй като при направена преценка за маловажност на случая издаденото НП се отменя. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като с настоящото решение следва нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид (чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По отговорността за разноски – При този изход на спора и съгласно чл. 63д от ЗАНН, на претендиращия разноски касатор не следва да се присъждат такива. Ответната страна не е направила претенция за разноски, поради което и на същата не се следва присъждане на такива. Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд