Решение № 393 от 20.11.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 497/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №436 от 30.06.2023г., постановено по гр.д.№368/2022г по описа на Районен съд-П. е отхвърлен предявения от Г. Д. Г. с ЕГН •••••••••• и Е. Р. Г. с ЕГН •••••••••• двамата от град П., ул.“Х.П.Т.“№22 против И. Д. Г. с ЕГН •••••••••• и Н. Г. Г. с ЕГН ••••••••••, двамата от село Г., област П., ул.“П.“№48 за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на сграда с идентификатор 02837.501.1585.5, находяща се в град Б., разположена в имот с идентификатор 02837.501.1585 със застроена площ на сградата от 8.00 кв.м., брой етажи 1 и с предназначение селскостопанска сграда. Със същото решение е отхвърлен и предявения иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №86, том III в частта относно същия имот. Осъдени са Г. Д. Г. и Е. Р. Г. да заплатят на И. Д. Г. Н. Г. Г. разноски по делото в размер на 1578лв. Против така постановеното решение в срок е подадена въззивна жалба от ЕГН •••••••••• и Е. Р. Г. с ЕГН •••••••••• двамата от град П., ул.“Х.П.Т.“№22, чрез пълномощника им адвокат А. Ч., в която са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.98 от ЗС. Според жалбоподателите изводите на районния съд, че процесната сграда не е самостоятелен обект на правото на собственост и поради това не може да се прехвърля от главната вещ, нито да се придобива по давност, са напълно погрешни. При това положение първостепенния съд не бил коментирал как тогава като процесната сграда не е самостоятелен обект, ответникът И. Г. се е снабдил през 2021гс констативен нотариален акт за собственост по отношение на тази сграда. Навеждат се доводи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът решаващият състав на първоинстанционния съд не се е съобразил с константната практика на ВКС, съгласно която стопанска постройка може да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място. В тази връзка във въззивната жалба се цитира съдебна практика.Безспорно било по делото, че ищците не са собственици на дворното място, в което е построена процесната сграда, нито на жилищната сграда в това дворно място, тъй като с нотариален акт за дарение на недвижим имот №65, том3, рег.№4619, дело№384/2021г на нотариус Г.К. ищците били дарили на сина си Д. Г. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 02837.501.1585 и жилищната сграда, находящи се в град Б., като са си запазили пожизнено ползването на тези недвижими имоти като тези обстоятелства не били обсъдени от районния съд. Изводите на районния съд били необосновани, тъй като не почивали на събрания доказателствен материал и по-конкретно със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, според което сградата е масивна, изградена от тухли върху основа от тротоарни бетонови плочки, има самостоятелен вход, отговаря на строителните правила и норми, не е свързана функционално със сгради, собственост на ищците и на ответниците и представлява самостоятелен обект на второстепенна сграда от допълващо застрояване/ лека постройка за отоплителни материали и инвентар/. Според жалбоподателите липсата на функционална свързаност се потвърждава дори и от свидетеля на ответната страна М.Д., която е заявила, че от тяхната къща с една крачка се влиза в тази постройка. Процесната сграда е обособена като самостоятелен обект съгласно приетата и неоспорена от страните експертиза, а щом е самостоятелен обект, може да бъде обект на вещни права. Поддържа се в жалбата, че районният съд не е съобразил и обстоятелството, че процесната сграда е нанесена със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта, което обосновава извода, че същата е самостоятелен обект. Идентичен извод се извличало и от цитираните от вещото лице Заповед№46/08.02.1990г на кмета на Община Б. за одобрение на сега действащия регулационен план на град Б., както и заповед №РД-18-10/12.04.2011г., на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени КККР, в които актове процесната сграда е посочена като самостоятелен обект на собственост и тези актове също е следвало да бъдат съобразени. Неправилно районният съд бил приел, че процесната постройка представлява „мазе“, тъй като от експертизата се установило, че тя е „склад“. От свидетелските показания, събрани пред районния съд, било установено, че постройката се полза за съхранение на селскостопански инвентар, което обосновавало извод за принадлежност на сградата към дворното място. Когато складовите обекти са самостоятелни или са принадлежност към дворното място могат да се придобиват от трети лица, включително и от съсобствениците на дворното място. Поддържа се също така, че синът на ищците притежава т.нар“гола собственост“ върху имотите в резултат на учреденото ограничено вещно право на ползване, което е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки в т.ч. и на собственика на имота, който е лишен от възможността да го ползва, съответно да предоставя възможност на трети лица да извършват действия спрямо вещта.Поддържа се, че придобивната давност в полза на ищците Г.и е започнала да тече от построяване на сградата през 1990г. и е била изтекла към момента, когато ищците са дарили на сина си Д. жилището и поземления имот през 2012г, тоест към този момент ищците- собственици на жилището и поземления имот вече са били придобили въз основа на института на придобивната давност процесната постройка и вече са били собственици.Безспорно било установено от писмените и гласни доказателства / показанията на св.Г., св.Д. и св.А. Г./, че ищецът е построил процесната постройка като с декларация рег.№11367/02.11.1993г. ответникът И. Г. е заявил, че няма никакви претенции за собственост по отношение на тази постройка, изградена и долепена до собствената му жилищна сграда. Декларирал е, че процесната постройка е изградена изцяло със средства на Г. Г. и строителството е осъществено преди покупко- продажбата на неговата част от имота, направена с нотариален акт №161 от 1990г от родителите му. Според жалбоподателите визираната декларация има характер на нарочен документ, който съдържа едностранна правна сделка, с която ответникът изразява липса на воля да държи за себе си процесната сграда, с което губи субективния елемент на владението и с това и цялото владение.От този момент само за ищците съществува възможност да придобият собствеността по давност и те са я придобили. Този въпрос не бил обсъждан в мотивите на първоинстанционното решение. Според жалбоподателите и тримата разпитани свидетели установили трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ищците по отношение на процесната постройка повече от 33 години и до настоящия момент.Намерението за своене е декларирано пред ответниците явно- сградата се отключва и заключва само от ищците, ответниците нямат ключ. В жалбата се цитират свидетелски показания в подкрепа на изложения довод. На следващо място районният съд не бил съобразил, че от построяването на селскостопанската сграда до настоящия момент ответниците не били ходиил в сградата, не предявявали никакви претенции за ползването и или за заплащане на обезщетение по чл.31 от ЗС. Не били извършили никакви действия, за да прекъснат придобивната давност, текла за ищците, не се посещавали сградата, не са реализирали никакви права като собственици, декларирали са я чак през 2021г след снабдяването им с констативен нотариален акт. Според жалбоподателите решението, с което е отхвърлен иска по чл.537, ал.2 от ГПК в частта му за отмяна на нотариалния акт е неправилно и на поради това, че свидетели в производството по чл.587, ал.2 от ГПК трябва да бъдат по възможност съседи на имота. Такива са ползвателите на съседни сгради и ищци в първоинстанционното производство, които в момента участват с ответниците в едно и също производство, макар и не охранително, а исково. Такава възможност за участие на съседите в производството по чл.587, ал.2 от ГПК е съществувала, на като не е била реализирана, охранителното производство е опорочено, което води до отмяна на нотариалния акт. Прави се искане обжалваното решение да бъде изцяло отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна, чрез пълномощника им, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.Поддържа се, че при постановяване на обжалваното решение районния е изпълнил задължението си по чл.236, ал.2 от ГПК. В мотивите към решението е посочил исканията и възраженията на страните, обсъдил е подробно и обективно събрания по делото доказателствен материал като фактическите му изводи кореспондират изцяло с данните по делото, а правните му изводи съответстват на приложимия материален закон. Въз основа на обсъдените доказателства районният съд достигнал до правилния извод, че процесната сграда е складово помещение, поради което не е самостоятелен обект на правото на собственост, не може да се прехвърля отделно от собствеността на главната вещ, нито пък може да се придобива по давност отделно от главната вещ. Поддържа се в отговора, че сочената във въззивната жалба съдебна практика и по-конкретно решение №45 от 01.04.2021г по гр.д.№2151/2020г на първо г.о. на ВКС е неотносима.При установеното от районния съд, че процесната сграда представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 ал.1 от ЗУТ, че няма самостоятелно предназначение и не представлява отделен обект на право на собственост е в съответствие с данните по делото, а изводът за неоснователност на предявените искове е законосъобразен. Процесната сграда не може да се придобива отделно от поземления имот и от основната сграда в имота, която обслужва. Като второстепенна, помощна сграда тя следва собствеността на жилищната сграда. Прави се искане обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите, чрез пълномощника си, поддържан въззивната жалба. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания. В съдебно заседание пред въззивната инстанция ответниците по жалбата, чрез пълномощника им, поддържат писмения отговор. Подробни съображения по същество на спора са развити в хода на устните състезания. Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против И. Д. Г. и Н. Г. Г. ищците Г. Д. Г. и Е. Р. Г. твърдят, че са съпрузи и а ищецът Г. Г. и ответника И. Г. са братя. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №23, том II, нот.д.№398/1989г по описа на РС-П., родителите на двамата братя М.П. Г. и Д. И.ов Г. са прехвърлили на Г. Г. 1/2 идеална част от парцел III, имот пл.№1585, в кв. 11 по плана на град Б., без постройките в този парцел и са му учредили и право на строеж – да построи и придобие в собственост сграда в дъното на парцела, съгласно одобрения архитектурен план на 65 кв.м., при съседи: ГС“П.Н.“, н-ци на А. Н. Х., К.П.Т., П.Щ.Л. и улица, с площ от 434 кв.м. срещу задължение за гледане и издръжка при нужда, докато са живи, като прехвърлителите са си запазили право на пожизнено ползване на две стаи от жилищната сграда. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №161, том II, нот.дело №768/1990г. по описа на РС-П. родителите на двамата братя са прехвърлили на ответника И. Г. ½ идеална част от терена на дворищен парцел III-1585 в кв.11 по плана на град Б., целият с площ от 639 кв.м. при граници: улица, административни сгради на Горско стопанство –Б., н-ци на А. Х., К.Т., П.Л., както и цялата жилищна сграда в средната част на парцела като са си запазили правото на пожизнено ползване върху две стаи по техен избол и срещу задължение за пожизнено гледане и издръжка. Впоследствие с нотариален акт за собственост върху недвижим имот ответникът И. Г. е признат за собственик на масивна жилищна сграда, построена в североизточната част на парцел III- 1585 в кв.11 по плана на град Б.. Твърди се в исковата молба, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт 065, том 3, рег.№4619, дело №384/2012г по описа на нотариус Г.К. ищците са дарили на сина си ½ идеална част от поземления имот, ведно с жилищната сграда в град Б. като са си запазили правото на ползване върху тях.Не били прехвърлили собствеността на процесната селскостопанска сграда като към момента на разпоредителната сделка десетгодишната придобивна давност по отношение на тази сграда била изтекла в тяхна полза. Твърдят, че на 21.09.2021г ответникът И. Г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №86, том III, рег. №4130, дело №480/2021г на нотариус Г.В. за сграда с идентификатор 02837.501.1585.5 със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи на сградата: 1, предназначение, селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 02837.501.1585, находящ се в град Б., община Б., обл.П. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-10/12.04.2011г на изп.директор на АГКК с административен адрес на сградата: град Б., ул.“П.“№4. За това обстоятелство ищците разбрали от кандидат- купувачи, тъй като ответникът И. Г. е искал да продава къщата си в поземления имот. Твърди се, че процесната сграда била построена от ищеца Г. Г. по време на брака му с ищцата Е. Г. в периода от 1988-1989г.и само двамата са я ползвали, а за построяването на същата ответникът му бил подписал декларация през 1993г, нотариално заверена и бил дал съгласие.Имало и заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, подписано от родителите им. Постройката се използвала като склад, в който ищците държали селскостопански инвентар и зимнина и само те имали ключ от нея. В продължение на 33 години упражнявали трайно, явно, непрекъснато и спокойно фактическа власт върху постройката.Първоначално сградата била селскостопански навес като ищецът Г. Г. я е изградил с тухли и бетон, направил и зидария. Твърди се, че от края на 1989г до настоящия момент ответникът И. Г. нито веднъж не е дошъл в сградата и не е предявявал претенции за ползването или за заплащане на обезщетение по чл.31 от ЗС. Допълва, че в горепосочената декларация ответникът заявил, че няма никакви претенции за собственост по отношение на построената пристройка, изградена и долепена до собствената му жилищна сграда. Декларирал бил, че сградата е изградена изцяло със средства на ищеца Г. Г. и строителството е осъществено преди да му бъде прехвърлена от родителите им неговата част от имота. Прави се искане да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесната сграда, описана по- горе и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен в тази част, а именно – т.2 констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка от 21.09.2021г. с №86, том III, рег.№4130, дело №480/2021г на нотариус Г.В. с рег. №545, с район на действие РС-П.. В срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е постъпил писмен отговор, в който оспорват предявения иск като се твърди, че процесната сграда е построена от Д. И.ов Г. много преди 1988-1989 година като ответникът помагал на баща си при построяването й.В действителност периода на строежа на същата бил 1979-1980 година, като впоследствие е бил подменен само покрива й.Оспорва се твърдението на ищците, че наслододателите М.П. Г. и Д. И.ов Г. са давали съгласие ищецът да строи процесната сграда в описания имот. Също така ответникът не бил подписвал декларация от 02.11.1993 година, а наследодателите на страните са вледели процесната сграда, в която Д. Г. е извършвал шивашки услуги.Сочи се още, че двамата наследодатели са живели в дома на ответниците в с.Г. и единствено те са полагали грижи за тях като наследодателят Д. Г. починал през 2001 година, а М. Г. починала през 2008 година.Наследодателите били изрично заявили, че тази сграда след смъртта им ще остане в собственост на сина им И. Г..Външната стена на жилищната сграда на ответника е и стена на тази процесна сграда, която затваряла и прозорец на първи етаж от жилищната сграда на ответниците, а покрива й затварял част от прозореца на втория етаж от жилищната сграда на ответника.Сочи се още, че между страните не е имало конфликти, тъй като живеели в различни населени места и само посещавали имота, в който всеки притежавал самостоятелни жилищни сгради.Молят да се отхвърли иска. Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, след като съобрази становищата на страните, при спазване разпоредбата на чл.12 от ГПК, прие за установено следното: По делото не е било спорно, че двамата ищци са съпрузи, респективно двамата ответниците също са съпрузи. От събраните пред П.та инстанция писмени доказателства се установява, че ищецът Г. Д. Г. и ответникът И. Д. Г. са братя. Приживе през 1989г. техните родители Д. И.ов Г. и М.П. Г. с договор за покупко- продажба срещу задължение за издръжка и гледане и суперфиция, обективиран в нотариален акт №23, том II, нот.дело №398/1989г. са продали на сина си Г. Г. ½ идеална част от парцел III, имот пл.№1585 в кв.11 по плана на град Б., без постройките в този парцел и са му учредили право на строеж на сграда с площ от 65 кв., която да се построи в дъното на парцела, съгласно одобрения архитектурен план, при съседи: ТС“П.Н.“, нас-ци на А. Н. П., К.П.Т., П.Щ.Л. и улица срещу задължение на купувача да гледа двамата продавачи при нужда, докато са живи и да им предостави две стаи от жилищната сграда, която ще изгради по техен избор, които продавачите на ползват докато са живи. Приживе през 1990г. техните родители Д. И.ов Г. и М.П. Г. са прехвърлили на другия си син- ответника И. Д. Г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №161, том II, нот.дело №768/1990г. ½ идеална част от терена на дворищен парцел III-1585 в кв.11 по регулационния план на град Бата, целия с площ от 639 кв.м., при граници: улица, административни сгради на Горско стопанство- Б., н-ци на А. Х.а, К.Т., П.Л., ведно с построената жилищна сграда в средната част на парцела като продавачите са си запазили правото на пожизнено ползване на две стаи по техен избор срещу задължение за гледане и издръжка. С констативен нотариален акт №87, том III, н.д.№1293/1993г по описа на РС-П. ищецът Г. Г. е признат за собственик на масивна жилищна сграда, построена в североизточната част на парцел III-1585 в кв.11 по плана на град Б., с площ на парцела 639 кв.м., при съседи: К.П.Т., П.Щ.Л., н-ци на А. Н. Х., Горско стопанство –Б. и улица, която сграда е построена въз основа на отстъпено право на строеж с нотариален акт №25, том II, н.д.№398/1989г., одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение. С договор за дарение от 19.11.2012г, обективиран в нотариален акт №65, том 3, рег.№4619, дело №384/2021г. по описа на нотариус Г.К. с рег.№387 с район на действие РС-П. ищците са дарили на сина си Д. Г.ов Г. собствения си недвижим имот: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 02837.501.1585 по КККР на град Б. с административен адрес град Б., ул.“П.“№4 с площ от 456 кв.м. с предназначение ниско застрояване до 10 метра, с номер по предходен план 1585, кв.11 парцел III, при съседи: 02837.501.1586, 02837.501.9502, 02837.501.1584, 02837.501.1588 и 02837.501.1587, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 02837.501.1585.1 със застроена площ от 62 кв.м., с брой етажи 2 с предназначение жилищна сграда като дарителите са си запазили заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху този имот. С нотариален акт № 86, том III, рег.№ 4130, дело №480/2021г. по описа на нотариус Г.В. с рег.№545 с район на действие РС-П., издаден по обстоятелствена проверка И. Д. Г. е признат за собственик на сграда с идентификатор 02837.501.1585.3 по КККР на гр.Б., разположена в имот с идентификатор 02837.501.1585 със застроена площ от 22 кв.м. с брой етажи 1 и с предназначение хангар-гараж и на сграда с идентификатор 02837.501.1585.5 по КККР на гр.Б. разположена в имот с идентификатор 02837.501.1585 със застроена площ от 8 кв.м. с брой етажи -1 и с предназначение: селскостопанска сграда. С декларация с нотариална заверка на подписа ответникът И. Д. Г. е декларирал, че няма претенции за собственост по отношение на построената пристройка с площ от 15 кв.м.-изградена и долепена към собствената на декларатора жилищна сграда находяща се в парцел III-1585 в кв.11 по плана на гр.Б., която пристройка е изградена от Г. Г. с негови лични средства, като същият е собственик на другата половина от описания парцел, която пристройка е строена преди осъществяване на сделката по нотариален акт № 161/90 година. От приложеното копие от нотариално дело се установява, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка –86, том III, рег.4130, дело №480/2021г по описа на нотариус Г.В. с рег.№545 с район на действие РС-П. И. Д. Г. е признат за собственик на 1./ сграда с идентификатор 02837.501.1585.3 по ККР на гр.Б. разположена в имот с идентификатор 02837.501.1585 със застроена площ от 22 кв.м. с брой етажи 1 и с предназначение хангар-гараж и на 2./ сграда с идентификатор 02837.501.1585.5 по КККР на гр.Б. разположена в имот с идентификатор 02837.501.1585 със застроена площ от 8 кв.м. с брой етажи -1 и с предназначение Селскостопанска сграда. За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е изслушана съдебно- почеркова експертиза като вещото лице Н.Н. в заключението си сочи, че подписът за декларатор в Декларация с нотариална заверка на подписа с рег.№ 11367 от 02.11.1993 година е положен от И. Д. Г., като подписите в заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ с дата 20.09.1989 година не са полагани от лице-Д. И.ов Г. и М.П. Г. За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е изготвило основно и допълнително заключения. В основното заключени са описани сградите на основно и допълващо застрояване, ситуирани в поземлен имот с идентификатор 02837.501.1585 по КККР на град Б., одобрени със Заповед №РД-18-10/12.04.2011 на изп.директор на АГКК, с площ на поземления имот 456 кв.м. както следва: 1/ сграда с идентификатор 02837.501.1585.1 с функционално предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 62 кв.м., 2/ сграда с идентификатор 02837.501.1585.2 с функционално предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 81 кв.м., 3/ сграда с идентификатор 02837.501.1585.3 с функционално предназначение: гараж брой етажи 1, със застроена площ от 22 кв.м., 4/ сграда с идентификатор 02837.501.1585.4 с функционално предназначение: гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 23 кв.м и 5/ сграда с идентификатор 02837.501.15.85.5, с функционално предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 8 кв.м. Констатирано е от вещото лице, че процесната сграда с идентификатор 02837.501.1585.5 е разположена на границата към съседен поземлен имот №1586 и е долепена от северозапад към сграда с идентификатор 02837.501.1585.2. Вещото лице установило при огледа си на място, че процесната сграда е изградена с три ограждащи стени от ½ тухла върху основа от тротоарни бетонови плочки, като четвъртата ограждаща стена е външната ограждаща стена на сграда с идентификатор 02837.501.1585.2 и едноскатен покрив от дървена конструкция, покрит с битумни керемиди с размери 4.00/ 2.00 м.л. и светла височина от 2.00 м.л. Въпросната сграда е с площ от 8 кв.м., брой етажи 1 и с функционално предназначение: селскостопанска сграда, състояща се от едно складово помещение, достъпът до което се осъществява от североизток от дървена врата със заключваща се метална решетъчна врата. Вещото лице заключава, че по обезсиления кадастрален и сега действащ регулационен план, одобрен със Заповед№46/08.02.1990г на място процесната сграда е отразена като едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 25.80 кв.м. Към настоящия момент същата е премахната и на нейно място е изградена процесната сграда като по данни от кадастралната основа на плана същата е построена след 08.02.1990г. Вещото лице прави извод, че процесната сграда не е функционално свързана със сгради на ищеца и на ответника и че е самостоятелен обект на второстепенна сграда от допълващо застрояване/ лека постройка за отоплителни материали и инвентар/. Според вещото лице сградата отговаря на строителните правила и норми по начина, по който е изградена по следните показатели и фактори: постройки от допълващо застрояване могат да се разполагат допрени до основно застрояване в УПИ, съгласно нормите в чл.42, ал.1 от ЗУТ; постройките от допълващо застрояване могат да се разполагат до вътрешните граници към съседен УПИ като калканната стена покрива плътна ограда, съгласно нормата на чл.42, ал.2 от ЗУТ.В допълнителното си заключение вещото лице уточнява, че процесната сграда е строена след 08.02.1990г., отразена е в действащата КККР на град Б., съгласно Заповед за одобрение №РД-18-10/12.04.2011г. и съгласно строителните правила и норми представлява навес до три ограждащи стени, пристроен до сграда от основно застрояване.В допълнителното заключение вещото лице обобщава, че процесната постройка е „навес до три ограждащи стени“, пристроен до сграда от основно застрояване. За изясняване на спора от фактическа страна пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетелката В. Г. се установи, че същата е роднина на страните, знае постройката, за която спорят. Преди нея е имало паянтова дървена пристройка, в която бащата на двамата братя си държал там колата до 1988-1989г.След това ищецът Г. Г. бутнал тази дъсчена постройка със съгласието на брат си и изградил стабилна постройка с тухли, а вътре с мазилка.Сложил прозорец и 2 врати - една вътрешна дървена и отвън една желязна. Желязната врата била монтирана на постройката. Това било през 1992 г. като свидетелката си спомня периода тъй като тогава се родил внука й.Впоследствие ищецът прехвърлил къщата на сина си Д. като тази сграда била строена от самия ищец, а къщата на ответника била останала от родителите на страните. Пристройката се използвала, за да слагат инструменти- количка, метли, лопати, тесла, брадва, машина за подстригване на трева.Вратите на тази пристройка се заключват като Г. и жена му ги заключва ли. Даже и свидетелката имала ключ и ходила да почиства, да види да не се е спукала тръба. Като братовчеди се уважавали и свидетелката ходила да наглежда имота.Не е виждала ответника да влиза в пристройката, но го е виждала в къщата си, по двора като тя не го е виждала да заключва и отключва тази пристройка. Според свидетелката в тази пристройка никога не са се извършвали шивашки услуги от бащата на двамата братя, защото е била паянтова и никога не е имало ток.Никога не е имало врата между къщата на И. и въпросната пристройка. Свидетелят Ц. Д. в показанията си сочи, че познава страните по делото. Знае и имота им, който се намира в град Б.. За него знае, че е на Г. и К. - двор с къща и една малка пристройка, селскостопанска постройка, като мазе, за багаж. Има дървен покрив, направена е с тухли, бетон, вдълбана е дълбоко в земята - 60-70 см., с 3-4 стъпала е. Има малък прозорец, има врата, даже свидетелят монтирал прозореца - като това било след 1983 г., а може и по- късно. Заяви още, че не е строено наведнъж, а на етапи. Свидетелят участвал в строежа. Спомня си, , че се наложило Г. да прави друг прозорец, тъй като предишния бил откраднат.Пристройката си имала и врата. Отдолу било влага и правили под, а преди 10-12 г. правили нов под отдолу, с базалтови плочки, като повдигнали нивото, защото избивала влага и старият цимент се бил скапал. В тази пристройка се съхранявал селскостопански инвентар – косачка, лопати.Пристройката е с две врати- вътрешна врата - мукавена и външна - желязна врата. Пристройката се заключва като ключ за нея имат само Г. и К.. Когато свидетеля е посещавал имота, не е виждал там И..Знае, че И. живее в село Г.. В имота в Б. идвала само дъщерята на И. Г..Според свидетеля в тази постройка е много тъмно, няма ток, прозорецът е много малък и не е възможно да се извършват шивашки услуги там.По спомени на свидетеля в нея не е имало ток. Постройката е на 3 стени, като е до къщата.Няма самостоятелна стена, и ползва стената на къщата. Свидетелката М.Д./ дъщеря на ответниците/ установи, че дворното място е било на чичо й / ищецът/ и баща й, като в него са построени две къщи. Едната е на чичо й, а едната е на баща й. Свидетелката е родена през 1974 година и от дете си спомня тази постройка. Тя е така залепна, че първият етаж на къщата има прозорец, който е в постройката. Покривът на постройката заема около 30 см. от прозореца на втория етаж на къщата на баща й. Има вход откъм сградата - на баща й. Дядо й ползвал една стая в къщата на баща й като шиел в нея, защото бил шивач, а ползвал тази постройка, в която си слагал материали. Свидетелката знаела, че тази пристройка била дадена да я ползва баща й, тъй като е залепена за къщата му и му създавала неудобства - покривът заемал 30 см. от прозореца на втория етаж. Тази постройка е облицована с дърво, с ламперия. Вратата е дървена врата с прозорец и има решетка като е поставена доста отдавна. Като починал дядо й, тогава чичо й и баща й били в добри отношения и решили да сложат решетки на къщите, за да е безопасно и даже и в момента си стоели тези решетки на къщата на баща й.В този имот никой не живеел постоянно като се ползвал по-често през лятото и по време на отпуски, ваканции.Свидетелката също не живеела там, но поддържала имота - правили ремонт, косили тревата в двора. В пристройката в момента имало кофи, столове, почистващи препарати, вили, гребла, казани, такива неща. Свидетелката си имала ключ от пристройката, който всъщност е ключ на баща й, но той много рядко посещавал имота. Дядо й винаги казвал, че тази постройка трябва да се ползва от И., защото му е залепена за къщата, което казвала и баба й. В имота нямало ново строителство.Прозорецът бил директно в пристройката, но после го зазидали да не влизат мишки, прахоляк, което е видно на място. От тяхната къща където била работилницата на дядо й, с една крачка се влизало в тази постройка и така си го бил направил, за да си го ползва. В къщата на баща й били машините за шивашката дейност на дядо й, но той ползвал тази постройка, за да слага материали там. Свидетелката е уточнила, че до самата пристройка се слиза по стълби. Подът на пристройката е от тротоарни плочки, като не може да каже от колко години е тази подова настилка.Не си спомня дали е бил жив дядо й, когато са слагани плочките. Отгоре на покрива на пристройката е поставен ондулин, но не знае кога е правен, преди повече от 10-15 г. По спомени на свидетелката в тази пристройка няма ток.За това мазе имат ключ от баба си, която имала право да ползва стая от къщата на баща й, както и стая от къщата на чичо й и ползвали мазето, когато им е било необходимо.Семейството им притежавали в годините назад ключ от процесната сграда, но от средата на месец март 2023 г. се сложила една ламаринка, която да ограничава достъпа до втората врата. Има две врати - една метална с решетки, която има ключ и дървена с прозорец, която също има ключ. На П.та врата е тази ламаринка, на металната, за да не може да се отваря вратата. Според свидетелката е ламаринка - някакъв материал и сега вече нямат ключ за металната врата, не мога да я отворят. Ключът влиза и не можел да се завърти. Дали е сменена бравата, какво е станало, свидетелката не можела да каже. Две врати са били винаги. Откакто е построена тази постройка, влизали и са я ползвали. Баща й не е имал против Г. да я ползва тази сграда. Не е имало никакви неприятности между тях, били в добри отношения. Свидетелката не е виждала чичо й в имота, защото не идвал в Б.. Синът му със снахата и внуците посещавали този имот. По делото като свидетел е разпитан А. Г.ов Г./ син на ищците/. Според свидетеля родителите му притежавали имот в град Б.- парцел и къща, като в момента е останало само едно мазе- селскостопанска постройка, защото родителите му продали къщата и двора на брат му, а постройката останала непрехвърлена, защото не разполагали с документ за собственост.Според свидетеля зимата на 1990г. баща му построил тази постройка с няколко наети от него строители.Строежът бил завършен през лятото на 1990г. като свидетелят не може да каже с точност кой месец. По това време чичо му И. живеел в имота, но не е имал претенции във връзка с този строеж.Свидетелят не го е чувал да дава съгласие. Идвал, наблюдавал строежа, като отношенията им били добри. Никога постройката не се е ползвала от чичо му и жена му. Същата има две врати.В началото след построяването и постройката била с една врада. Доста години по-късно сложили и метална решетка под формата на врата и така станали две врати една обикновена и другата метална. За двете врати имат ключ само баща му, майка му и чистачката - която си държала материалите. Не е виждал никога чичо му да отключва и да влиза в пристройката. Той нямал негови вещи вътре, а всички вещи били на свидетеля, на баща му, майка му и брат му, и това било селскостопански инвентар. В началото, веднага след построяването, съхранявали основно хранителни продукти - от зимата на 1990 г. имали сланина и картофи. Последните години държат инструменти, и само плодове и зеленчуци през летните месеци.Спомня си, че имало един навес - гараж, който се премахнал и на това място построили тази постройка. Представлявал четири кола от домати, покрити с брезент. Премахнал се и се построило това мазето.Докато бил жив дядо му и той ползвал мазето като свидетелят не знаел, за какво го е ползвал, но когато е искал да влезе, винаги му разрешавали. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Предявен е главен иск – установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК и акцесорен иск по чл.537, ал.2 от ГПК – за частична отмяна на нотариален акт. На основание чл.269, изр.първо от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени в т.1 на ТР№1 от 09.12.2013г. при произнасяне по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материално правните норми, както и до проверка за правилното прилагане на императивните материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено кат основание за обжалване. За успешното провеждане на предявения положителен установителен иск за собственост е необходимо ищците при условията на пълно и главно доказване да установят, че са придобили процесната постройка на основание придобивна давност. Безспорно се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че през 1989г. ищецът Г. Г. е придобил чрез покупко-продажба от своите родители на ½ идеална част от парцел III, имот с пл.№1585 в кв.11 по плана на град Б. / понастоящем с идентификатор 02837.501.1585 / без постройките в него/ като му е било учредено и право на строеж на сграда в дъното на парцела съгласно одобрен архитектурен проект. Правото на суперфиция е било реализирано. Установи се, че ответникът И. Г. е придобил през 1990г от своите родители чрез покупко- продажба ½ идеална част от парцел III, имот с пл.№1585 в кв.11 по плана на град Б. / понастоящем с идентификатор 02837.501.1585/ целият с площ от 639 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда в средната част на парцела. Установява се, че през 2012г. двамата ищци са се разпоредили с правото си на собственост в полза на техния син Д. Г.ов Г.. Във възивното производство се съдържат данни/ справка от Служба по вписвания – П. към Агенция по вписвания/, че през 2023г в хода на настоящото производство ответниците са се разпоредили с правото си на собственост чрез дарствен акт в полза на дъщеря им М. И.ова Д.. Но тези действия са без правно значение предвид фокуса на настоящия правен спор, а и съгласно чл.226, ал.1 от ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Предмет на настоящия правен спор, според твърденията в исковата молба е правото на собственост по отношение пристройка с площ от 8 кв.м., изградена през 1988-1989г от ищеца Г. Г./ като няма спор, че това е станало по време на брака му с ищцата Е. К./, към съществуващата жилищна сграда в средната част на парцел III-1585, която сграда е собственост на ответниците/ няма спор, че е придобита по време на брака им/. Твърденията са, че от момента на изграждането до настоящия момент/ повече от 33 години/ тази сграда се ползва необезпокоявано единствено и само от ищците като склад за съхранение на селскостопански инвентар. За да отхвърли предявения главен, респективно и акцесорен иск районният съд е приел, че процесната постройка не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което същата и не би могла да бъде придобита на заявеното основание – придобивна давност, тъй като предмет на придобИ.е на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Спорен по делото е въпроса дали процесната постройка е самостоятелен обект на правото на собственост или не. В тази връзка основното оплакване във въззивната жалба се свежда до необоснованост на фактическите и оттам и на правните изводи на решаващия състав на районния съд при несъобразяването му с изводите на вещото лице по изслушаната съдебно –техническа експертиза, които са в смисъл, че процесната постройка е самостоятелен обект. Тук е мястото да се посочи, че съдът не е обвързан от този извод на вещото лице, тъй като се касае за правен въпрос, а в изключителна дискреция на съда е да дава отговор по правни въпроси. Вещите лица нямат такива права и компетентности. Съдът може да ползва експертното мнение само относно констатациите на вещото лице, касаещи техническите, конструктивни характеристики на процесния обект. Вещото лице, опитвайки се да даде заключение за характера на обекта на обследване, е изпаднал в противоречие, тъй като в основното заключение обобщава, че сградата не е свързана функционално със сгради, собственост на ищеца и ответника и представлява самостоятелен обект на второстепенна сграда от допълващо застрояване. В допълнителното си заключение при същите констатации, залегнали в основното заключение, а именно - сградата е изградена с три ограждащи стени от ½ тухла върху основа от тротоарни бетонови плочки като четвъртата ограждаща стена е външната стена на сграда с идентификатор 02837.501.1585.2 обобщава, че се касае за „навес до три ограждащи стени“, пристроен до сграда от основно застрояване. Очевидно е за съда, че така изложеното допълнително мнение на вещото лице, насочва именно към извод за несамостоятелност на този обект. Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда- индивидуално собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за склад и конструктивно свързана с основната жилищна сграда / с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, без ел. захранване/ съгласно свидетелските показания/ е спорния релевантен за изхода на делото въпрос, на който следва да се даде отговор в настоящия казус. Както бе посочено по –горе настоящият правен спор е за собствеността на сграда заснета по КККР на град Б. със самостоятелен идентификатор 02837.501.1585.5 с площ от 8 кв.м., построена в съсобствен поземлен имот, без наличие на отстъпено право на строеж. В практиката на ВКС/ решение №80 от 27.07.2018г по гр.д.№3114/2017г по опис на ВКС/ се застъпва становище, че правото на собственост, както и всички вещни права имат за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право с произтичащите от него правомощия.Вещни права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на собственост / недвижими имоти- в съответните устройствени и строителни правила и норми/.Съгласно параграф 5, т.39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния и характер се отнася и за вече построените сгради. От гледна точка обектите на правото на собственост параграф 1, т.1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с чл.39 от ЗС се извеждат част от основните характеристики на „ самостоятелния обект“ на правото на собственост – обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се ползва самостоятелно, а не като принадлежност към друг, съседен обект, който обслужва.Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни, предварително зададени белези и характеристики като изводът за статута му зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта. Функционалното предназначение на обекта във връзка с преценката му за самостоятелния характер не се определя от посоченото в кадастралната карта, а подлежи на установяване. Заснемането със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, е само индиция, че последният притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.Това е така, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят създава в чл.2, ал.5 от ЗКИР една оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на това право. Доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти като такива съгласно разпоредбата на чл.98 от ЗС следват главната вещ/ решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на ВКС/, освен ако не е постановено или уговорено друго. Според съдебната практика обаче/ решение №30 от 07.02.2012г по гр.д.№401/2011г на ВКС, първо г.о / когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от ней, която по силата на архитектурен/ инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот/ жилище, ателие и др.подобни/. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобИ.е по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта/ жилища, ателиета и др.подобни/ с одобрен архитектурен / инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми/. Предмет на самостоятелно придобИ.е от трети лица, включително и от съсобственици на дворното място може да бъде само такава част от жилищната сграда, съответно от складовото помещение, която е обособена като самостоятелен обект или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон като такъв обект и не е функционално свързана и обслужваща, находяща се в съответното дворно място друга сграда, индивидуална собственост. Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост в зависимост от обектите и тяхното деление по видове по различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен, тоест да е отграничен от другите такива.Без вещта да съществува като самостоятелен обект на право на собственост не може да съществува и вещно право на собственост върху нея. В контекста на така изложените разсъждения, почерпени изцяло от практиката на ВКС, настоящият въззивен състав формира извод, че процесната постройка е несамостоятелен обект на правото на собственост и съгласно чл.98 от СК същата е принадлежност към сградата на ответниците. При липса на архитектурен проект за определяне на първоначалното и предназначение, наличието на три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда с идентификатор 02837.501.1585.2, индивидуална собственост на ответниците/ прехвърлена на трето лице в хода на делото/, без ел.захранване със самостоятелен вход, спорната постройка не представлява самостоятелен обект по смисъла на пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ и параграф 1, т.1 от ДР на ЗКИР и не може да бъде обект на вещно право на собственост, доколкото няма самостоятелно предназначение, а е функционално и конструктивно свързана с посочената основна жилищна сграда. Правилото на чл.92 от ЗС, че собственикът на земята е собственик и на построеното в нея, освен ако е установено друго, в случая е неприложимо именно, защото процесната постройка не е самостоятелен обект на право на собственост. Ако беше самостоятелен обект на право на собственост, то същата би станала собственост на собственика на земята. От данните по делото се установи, че дворното място е било съсобствено при равни права по 1/2 идеална част между двамата братя Г.и и техните съпруги / преди да се разпоредят с правата си в полза на трети лица/. В съсобствен имот всеки съсобственик притежава идеална част върху построеното в него. Обсъдената по-горе декларацията от 02.11.1993г., с нотариална заверка на подписа, изходяща от ответника И. Г. би могла да се обсъжда в контекста на така наречената друга уговорка и да е индиция за начало на давностно владение в полза ищеца Г. Г. и съпругата му по отношение на процесната вещ, но ако същата бе самостоятелен обект. В случая както се посочи по-горе липсата на самостоятелен обект на собственост изключва приращението с оглед прилежащото положение на пристройката като принадлежност към главната вещ, която обслужва. Следва да се отговори на жалбоподателите, че е без значение в случая, че в мотивите на съдебния си акт районният съд е наименовал процесната вещ „ мазе“, а не „склад“, което е правилната характеристика според жалбоподателите. Това, че свидетелите, включително и тези на ответната страна описват процесния обект като постройка, в която се е съхранявал селскостопански инвентар, не променя характеристиките и. Ето защо развитите в тази насока доводи от жалбоподателите са неоснователни. Без значение за какво е била използвана фактически тази постройка. Функционалното и предназначение е обслужващо сградата, до която е пристроена. Този извод не се опровергава и от обстоятелството, че в обслужваната сграда има изба, тъй като не е налице нормативна забрана за броя на складовите помещения към жилището, определяща е нуждата от такива. Не може да се приеме като аргумент за обособеност на спорната сграда и съществуването на врата като самостоятелен вход/ в каквато насока също са наведени доводи в жалбата/, тъй като то представлява техническо изпълнение. Както се посочи по-горе не може да се приеме като аргумент за обособеност на спорната сграда и нанасянето и в кадастъра с отделен идентификатор. При конкретните данни по делото за наличие на отделни обекти на правото на собственост между съсобствениците на дворното място и въз основа на събраните доказателства извод за самостоятелно функционално предназначение на процесната постройка не може да се направи. С оглед правилото на чл.98 от ЗС, че принадлежността следва главната вещ следва да се приеме, че правото на собственост върху процесната постройка е възникнало и съществува в правната сфера на ответниците, поради притежаваните от последните изключителна собственост върху основната жилищна сграда. Този извод не би могъл да се разколебае и от декларацията от 02.11.1993г., с нотариална заверка на подписа, изходяща от ответника И. Г.. Тя би имала стойност ако основната сграда беше в режим на етажна собственост, по отношение на която е въведено императивно законово изискване, че към всеки самостоятелен обект следва да има поне едно складово помещение.В една такава хипотеза/ каквато обаче не е настоящата/ ако се установи, че в сградата складовите помещения са повече от обособените самостоятелни обекти, тогава при евентуално съгласие между собствениците на отделни самостоятелни обекти или чрез деклариране от единия собственик, че предоставя ползването на друг собственик би могло да се разсъждава отново върху възможността за придобИ.е по давност на складово помещение. Настоящият случай очевидно не е такъв. Предвид изложеното е безпредметно съдът да се произнася досежно твърдения от жалбоподателите и ищци в първоинстанционното производство оригинерен придобивен способ на правото им на собственост – изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесната постройка, респективно да развива съображение дали и как е упражнявана фактическата власт върху този обект. Така мотивиран настоящият въззивен състав намира, че предявения положителен установителен иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като следващ съдбата на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за отмяна на нотариален №86, том III, рег.№4130, дело №480/2021г по описа на нотариус Г.В. с рег.№545 с район на действие РС-П., в частта досежно сграда с идентификатор 02837.501.1585.5. При положение, че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на делото следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на ответниците по жалбата сумата от 2 000лв., сторени по делото разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран Пазарджишкият окръжен съд