Решение № 18320 от 7.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 46121/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на М. Б. П. срещу „С. К.“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „домакин салони за гости/служител пътническа агенция, сектор „Салони за гости“ - Преслав“, отдел „ВИП – Б и салони за гости“, в Главна дирекция „Търговска“. Със Заповед № 27/31.05.2022 г., връчена на ищцата и на останалите служители от сектор „Салони за гости“ - Преслав“, на същите е постановено да не се явяват на работа за периода от 01.06.2022 г. до 27.06.2022 г. вкл. поради невъзможност от страна на работодателя да осигури ефективно изпълнение на трудовите задължения. Сочи, че със Заповед № 212/27.06.2022 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, както и поради неполагане на труд от страна на служителя за период от 15 последователни работни дни, поради невъзможност на работодателя да осигури на служителя работа за целия период“. Поддържа, че уволнението е незаконно на следните основания: със Заповед № 27/31.05.2022 г. служителите не са уведомени за „спиране на работа“, а за „преустановяване на дейността“ по см. на § 1, т. 14 КТ, като в същата не са посочени мотивите, поради които се спира работа, както и срокът за спиране. Поддържа още, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 12, ал. 5, т. 2 от Колективния трудов договор, страна по който е ищцата, както и че по отношение на нея следва да намери приложение предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата и да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност. Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е законосъобразно, като действително е налице спиране на работа за срок повече от 15 дни преди уволнението. Сочи, че не е налице нарушение по чл. 130а КТ, както и че по отношение на ищцата спрямо конкретното уволнително основание не намира приложение предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ. Въз основа на гореизложеното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, поради което на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК в доклада по делото като безспорни са отделени следните обстоятелства: страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжност „домакин салони за гости/служител пътническа агенция, сектор „Салони за гости“ - Преслав“, отдел „ВИП – Б и салони за гости“, в Главна дирекция „Търговска“, както и че същото е прекратено със Заповед № 212/27.06.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, връчена на 28.06.2022 г.; че ищцата е била страна по Колективен трудов договор 2022-2023, действащ в „С. К.“ АД и че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е член на ФТР „Подкрепа“ при „С. К.“ АД; че на 31.05.2022 г. на всички служители от Сектор „Салони за гости – Преслав“ е връчена Заповед № 27/31.05.2022 г., с която на същите е постановено да не се явяват на работа за периода от 01.06.2022 г. до 27.06.2022 г.; че в месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата служителите на ответното дружество са били на 300. Според съдържанието на Заповед № 27/31.05.2022 г. на служителите от сектор Салони за гости Плиска, сектор Салони за гости С., сектор Салони за гости Преслав, отдел ВИП Б и салони за гости в Дирекция Търговска е указано да не се явяват на работа на територията на „С. К.“ АД поради невъзможност на работодателя да осигури ефективно изпълнение на трудовите задължения. В Заповед № 212/27.06.2022 г., връчена на ищцата на 28.06.2022 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, е посочена длъжността като „домакин салони за гости/служител пътническа агенция, сектор „Салони за гости – Преслав“, отдел „ВИП – Б и салони за гости“, Главна /Дирекция Търговска. По делото е представена длъжностна характеристика, подписана от ищцата (л. 12 – 14), за длъжността: Домакин, салони за гсти – Преслав/Домакин, клуб по НКПД. По делото са приложени фишове за заплати на ищцата, в които е посочена длъжността – домакин, салони за гости/служител пътническа агенция, а като звено, в което работи – Главна дирекция търговска – дирекция търговска – отдел ВИП Б и салони за гости – сектор Салони за гости Преслав (л. 51, 67). По делото е представена организационна структура на „С. К.“ АД (л. 98 и сл.), от която се установява, че в Дирекция Търговска са обособени 5 отдела - 1. Отдел реклами; 2. Отдел ВИП – Б и салони за гости; 3. Отдел наеми; 4. Отдел Търговски обекти и 5. Отдел Паркинги. Отдел ВИП – Б и салони за гости се състои от следните обособени звена – Сектор ВИП Б – ПА; сектор ВИП Б – Бюфет; Сектор ВИП Б – транспорт; Сектор Салони за гости Плиска; Сектор Салони за гости С.; Сектор Салони за гости Преслав; Сектор Авиационни услуги и продажба и Сектор Салони за гости. Посочено е, че в Сектор Салони за гости Преслав има 7 броя служители, като от приложено поименно щатно разписание (л. 100 – 106) се установява, че ищцата М. Б. П. е една от служителите в този сектор. В молба от 02.11.2022 г. (л. 117) ищцата навежда твърдение, че е изпълнявала трудовите си задължения освен в Салон за гости Преслав, още и в салони за гости Плиска и С., което се случвало според месечни индивидуални графици. Приложен е по делото протокол за предаване на фактическата власт върху недвижим имот от 01.06.2022 г., сключен между „С. К.“ АД, като наемодател, и „С. Б.“ АД, като наемател, съгласно който на същата дата е извършено предаване на фактическата власт върху „Бизнес салон за обслужване на пътници“ с обща площ от 530 кв.м.у намиращ се на ниво 0, в зона с ограничен достъп на Терминал 2 на Л. С.. Представен е и Протокол за приемане на фактическата власт върху недвижим имот от 17.06.2022 г. е извършено обратно предаване от „С. Б.“ АД на „С. К.“ АД върху обект – бизнес салон № 1В2 с площ от 128, 76кв.м. Според декларация от „С. Б.“ АД, от 17.06.2022 г. е стартирала дейността в обект „Бизнес салон“, намиращ се на ниво 0 в Трминал 2. Останалите приложени по делото писмени доказателства, вкл. договор между „Л. С.“ ЕАД, „С. Б.“ АД и „С. К.“ АД, договор за наем на имот, сключен между „Л. С.“ ЕАД, „С. Б.“ АД, допълнително споразумение към същия, имат отношение към икономическите отношения, обусловили спирането на работа, които обаче не подлежат на изследване в настоящото производство. Представена е по делото служебна бележка, в уверение на това, че през юни 2022 г. М. Б. П. е член на синдикалната секция на ФТР Подкрепа при „С. К.“ АД, която е страна по колективен трудов договор 2022 – 2023 г., действащ в „С. К.“ АД. От изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 28.05.2022 г. до 28.06.2022 г. „С. К.“ АД е прекратило трудовите правоотношения с тридесет и седем човека, а в периода 28.06.2022 – 28.07.2022 г. – на 45 човека, шестима от които, включително ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. По делото е допусната съдебно-компютърна и техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали и на кои дати в периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. и за колко часа от съответните дни ищцата се е чекирала в салоните Плиска, Преслав и С., както и на въпроса за кои часове и за колко дни в периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. служителите от отдел ВИП – Б, сектор за гости Преслав, са се чекирали в салоните Преслав, Плиска, С. и салон ВИП Б. Заключението е представено в табличен вид. Според същото пункт за чекиране, обосначен като VIP B Time представлява пункт, на който служителите се чекират за целите на отчитане на работното време в салона за гости ВИП Б, а KPP VIP T1 – пункт, който представлява врата от Салон за гости ВИП Б към перона. Според таблицата в заключението ищцата няма нито едно чекиране през VIP B Time ili KPP VIP T 1 – не само по длъжностна характеристика не е работила във ВИП Б салона, нито пък това се твърди в исковата молба, а и от заключението не се установява да е полагала труд във ВИП Б салона. При изслушване на заключението в съдебното заседание от 27.06.2023 г. вещото лице обяснява, че други служители са влизали на 01.06.2022 г. и на 02.06.2022 г. не по стандартна работа. В допълнителното заключение служителят А. П. се е чекирала на 01.062022 г. в 9: 26 с изход 19: 05 с олщ престой от 9 часа и 39 минути, както и на 2.06.2022 г. с вход в 8: 56 и изход 16: 39 с общ престой 7 часа и 44 минути, а на 01.06.2022 г. Силвия Блажева е влязла в 13: 37 и е напуснала в 17: 01 ч. с общ престой от 3 часа и 24 минути. По делото са събрани и гласни доказателства. Според показанията на доведения от ищцата свидетел Мартина Георгиева – СТ.а, която е била служител на ответното дружество, като трудовото правоотношение е било прекратено на същото основание като това на ищцата, поради което към настоящия момент има заведено и неприключило идентично дело с ответника, по трудов договор тя и ищцата изпълнявали дейността си в трите салона за гости. Всеки месец получавали график, като в повечето случаи през един месец работели и в трите салона. Обяснява, че според графиците „трета смяна“ означава салон Преслав, дневна смяна – Преслав и Плиска. В графиците жълт цвят се отнася за салон Преслав, син – салон С., оранжево или лилаво – за салон Плиска. Твърди, че Бизнес салоните включват ВИП салони и 3-те салона Плиска, Преслав и С., в които твърди тя и ищцата да са работели. Сочи още, че някои колеги са работели и във ВИП салоните. Преустановяването на работа се отнасяло за трите салона – Плиска, Преслав и С.. Твърди, че през това време работата във ВИП салоните продължила, дори няколко човека били преназначени във ВИП салоните. Сочи още, че към настоящия момент салон Преслав работи под името „Аспаер“, като е бил отворен около 26.06.2022 г., според сведенията на свидетелката. Тя обяснява още, че по трудов договор тя самата работи във ВИП Б и салони за гости, като ВИП Б са тези, в които може да премине всеки срещу заплащане, а ВИП А е правителственият. Конкретно тя не е била във ВИП салоните. Твърди, че не може да каже дали в периода от 01.06.2022 г. до 28.06.2022 г. салоните са работели. В показанията си св. С. Ц., служител на ответното дружество на длъжност ръководител отдел „Наеми“, твърди, че салон за гости Преслав е отдаден под наем на „С. Б.“ АД, като е предадена и фактическата власт, като до преди 01.06.2022 г. „С. Б.“ АД наемало помещение на Терминал 2, а към момента това дружество управлява бившия салон Преслав, фактическата власт върху който била предадена на 01.06.2022 г. На същия ден е извършено освобождаване на помещението от всички мебели и оборудване, на което присъствали представители на „С. К.“ АД - Е. Ж., А. П. и свидетелката С. Ц. лично, както и складови работници. „С. Б.“ АД започнало работа на 17.06.2022 г. с клиенти (в наетото помещение), като оперират със свой персонал. Свидетелката твърди, че при спиране на работа на салон „Преслав“ на 01.06.2022 г. е преустановена дейността и в другите два салона – Плиска, намиращ се на терминал 2, и салон С., намиращ се на терминал 1. Твърди, че към момента на разпита (08.11.2022 г. салоните Плиска и С.) не извършват дейност, а салон Преслав функционира под името Аспаер. При оценка на достоверността на показанията на свидетелите съдът цени същите като такива на заинтересовано от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК лица. Това в случая не разколебава доказателствената им стойност, доколкото същите са логични и непротиворечиви вътрешно и помежду си, в частност и по отношение на изследвания в настоящото производство въпрос относно спирането на работа. Двете еднозначно сочат, че трите салона за гости – Преслав, Плиска и С. са преустановили работа на 01.06.2022 г., както и че към момента салон Преслав функционира под името салон Аспаер. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване. С оглед наведеното конкретно основание в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на пълно и обективно преустановяване на работата – дейността на цялото предприятие или на отделно негово звено за срок от повече от 15 дни преди датата на уволнението. По приложението на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е налице константна практика на касационната инстанция, според която, за да се приеме хипотезата за осъществена, е необходимо да е налице обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни - временно преустановяване дейността на предприятието или на отделно негово звено, продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците или служителите, т.е. състоянието на престой да е следствие от спиране на работата в предприятието. На следващо място, за да е налице спиране на работа, необходимо е да е налице преустановяване на цялата дейност на съответното звено на предприятието. Обратното, когато в отделно звено на предприятието продължава да се извършва част от дейността, а друга част не се извършва, не е налице спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, т.е. не е налице т.нар. „престой“, дори и такъв да е обявен от работодателя за същото звено или за цялото предприятие. Това е така, защото фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ изисква временно - за повече от 15 работни дни, но пълно и обективно преустановяване на работата - касаеща дейността на цялото предприятие или на отделно негово звено. Когато част от дейността в предприятието на работодателя или в съответното звено е продължила да се извършва и тази дейност е иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция и с изпълнението на трудовите задължения на даден работник или служител, не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с него от страна на работодателя, респ. такова уволнение е незаконосъобразно. Обстоятелството, че по време на обявения от работодателя „престой“ тази дейност е била извършвана от други работници или служители - от същото или от друго обособено звено в предприятието, а уволненият впоследствие работник или служител не е изпълнявал трудовите си задължения дори и за повече от 15 работни дни, не може да обуслови законосъобразност на уволнението му, след като дейността е продължила да се извършва и тя е иманентно свързана с осъществяваната от него трудова функция съгласно длъжностната му характеристика. Освен това, за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ са ирелевантни са обстоятелствата относно обема на спирането – дали същият може да се определи като значителен или не, както и дали работата е била напълно и окончателно преустановена едва впоследствие - след изтичането на периода на обявения, тъй като тези обстоятелства са релевантни за наличието на други основания за уволнение - по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 от КТ (закриване на предприятието или на част от него и намаляване на обема на работа), но не са елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Нещо повече, възможно е дори впоследствие, след прекратяване на обявения престой, работата да е била възстановена в пълен или ограничен обем. Следователно при предстоящо пълно преустановяване на дейността на обособено звено от предприятието работодателят разполага с възможността за избор на кое основание да прекрати трудовите правоотношение – дали поради спиране на работа на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ или на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 КТ, но при прекратяване на правоотношенията на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не е предвидено задължение за работодателя за осъществяване на подбор, нито е приложима предварителната закрила по чл. 333 КТ (в този смисъл например Решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г. на IV г. о. ВКС, Решение № 92 от 14.04.2016 г. по гр.д. № 4515/2015 г., IV г.о., ГК на ВКС). Ето защо, неоснователни са доводите на ищцата, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 12, ал. 5, т. 2 от Колективния трудов договор, страна по който е тя, както и че по отношение на нея следва да намери приложение предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ, поради което не подлежат на изследване тези отношения, респективно и представените доказателства в тази връзка са ирелевантни за изясняване предмета на спора. На следващо място, пълното преустановяване на дейността на предприятието за съответния период може да се дължи на вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини, като характера и естеството на същите отново са без значение за законността на уволнението. Следователно, за законността на уволнението на соченото основание в случая е необходимо да се изследва дали отделните салони за гости представляват самостоятелни звена в предприятието на ответното дружество, дали ищцата изпълнява трудовата си функция в един конкретен или във всички салони за гости, установимо на база длъжностната характеристика и изслушаните свидетелски показания, както и дали дейността в съответния салон е продължила да се осъществява през времето на обявения престой от други служители. Самостоятелно звено на предприятието по см. на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ може да представлява цех, поделение или друг вид обособено звено, в зависимост от осъществяваната конкретна дейност на предприятието на работодателя – Решение № 92 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4515/2015 г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева. Представените по делото писмени доказателства и в частност организационна структура и поименно щатно разписание, обуславят извода, че сектор Салони за гости Преслав, представлява обособено звено в предприятието на ответното дружество. Обстоятелството, че ищцата е изпълнявала длъжността си като служител в това структурно обособено звено се установява както от представената по делото длъжностна характеристика, подписана от ищцата, така и от приложените фишове за заплати, където отново се назовава салон за гости Преслав. Дори ищцата да е работила в трите салона за гости, в каквато насока са показанията на доведения от нея свидетел – Преслав, Плиска и С., то не е спорно по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, че работата и в трите салона за гости е преустановена на 01.06.2022 г. Възстановена е само работата в салон Преслав, като помещението е отдадено под наем на друго дружество, което оперира със собствен персонал, а салоните Плиска и С. и към момента на проведения разпит не функционират. При извод, че салон Преслав представлява отделно самостоятелно обособено звено в предприятието, обуславя се заключението, че такъв характер има и ВИП Б салонът. Макар „ВИП – Б салон и салони за гости“ да представлява общ отдел в структурата на ответното дружество, съгласно приложена по делото организационна структура на „С. К.“ АД (л. 98 и сл.), самият отдел „ВИП – Б и салони за гости“ се състои от по-малки самостоятелно обособени звена – 1/ Сектор ВИП Б – ПА; 2/ сектор ВИП Б – Бюфет; 3/ Сектор ВИП Б – транспорт; 4/ Сектор Салони за гости Плиска; 5/ Сектор Салони за гости С.; 6/ Сектор Салони за гости Преслав; 7/ Сектор Авиационни услуги и продажба и 8/ Сектор Салони за гости. Обособяването им като отделни самостоятелни структурни единици следва не само от наименованието им, но и от естеството на извършваната в съответния сектор дейност, дори от обстоятелството, че във всеки е обособено отделно ръководство. По убеждение на настоящата инстанция няма основание да се приеме, че отделът „ВИП – Б и салони за гости“ е най-малкото структурно обособено звено, при което работата следва да е спряла не само в салоните за гости, но и във ВИП – Б салона. Не на последно място, ползването на същите е подчинено на различен режим, предвид обстоятелството, че ВИП – Б салон се ползва не от всички гости, а срещу допълнително заплащане. Отделно от това, както вече бе посочено ищцата не е осъществявала дейността си във ВИП – Б салона. Следователно, дейността в последния, която е продължила да се осъществява, не е иманентно свързана с осъществяваната от ищцата трудова функция, съгласно цитираната практика на касационната инстанция, преценена въз основа на длъжностната характеристика на ищцата, в която изрично е посочено и място на работа в салон Преслав. По отношение на ВИП Б салоните, нито се твърди от ищцата да е работила там, нито това се установява от представените писмени доказателства, свидетелски показания и експертизата. Следователно ирелевантно за изясняване на предмета на спора и за законността на уволнението е дали е работил салон ВИП Б, доколкото ищцата не е осъществявала там трудовите си задължения. В случая част от дейността в отдел „ВИП Б и салони за гости“, е продължила да се осъществява, но тази дейност не е иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция и с изпълнението на трудовите задължения на ищцата като служител на дружеството, щом тя не е полагала труда си там. Неоснователен е доводът на ищцата за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 12, ал. 5, т. 2 от колективния трудов договор, изискващ работодателят да предоставя на синдикатите писмена информация по чл. 130а КТ в срок не по-късно от 2 месеца преди планираната дата на уволненията, заедно с мотивирано решение. Предвидените в КТ разпоредби относно основанията и процедурата за прекратяване на трудовите правоотношения, в т.ч. едностранно от работодателя в хипотезите по чл. 328 КТ, имат повелителен характер, а това означава, че е недопустимо нито с КТД, нито при съгласие на страните по трудовите договори, отклоняване от съдържащите се в тези норми точно и изчерпателно определени техни права и задължения. Не обуславя незаконност на уволнението, а административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство неспазването на разпоредбите на чл. 130 и чл. 130а от КТ, изискващи работодателят да предостави информация и да проведе предварителни консултации за случаи на масово уволнение по см. на § 1, т. 9 от ДР на КТ – в случая уволненията да са над 30, доколкото като безспорен факт е установено обстоятелството, че в месеца, предхождащ уволнението, работниците на ответното дружество са над 300 на брой (в този смисъл Решение № 127 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева). Въз основа на горните съображения съдът намира, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е законосъобразно, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно. Предвид обусловения характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, конститутивният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност при ответника, следва да се отхвърли също като основателен. По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Ответникът е претендирал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2347 лв. с ДДС и 1150 лв. за депозити за експертизи. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното възнаграждение се явява неоснователно. Дължимото минимално адвокатско възнаграждение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 710 лв. без ДДС с оглед момента на сключване на договора. По делото са проведени общо 7 съдебни заседание. На основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Следователно в случая минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 1960 лв. На основание §2а от Наредбата възнаграждението следва да се присъди с включен ДДС или 2352 лв. Следователно претендираният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, поради което същото не следва да бъде редуцирано. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3497 лв. По изложените съображения Софийски районен съд