РЕШЕНИЕ

№ 749

гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100900857 по описа за 2023 година Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответното сдружение е лицензирана спортна федерация по К.- К., статутът и дейността на която са уредени от ЗЮЛНЦ и неговия устав, така и от Закона за физическото възпитание и спорт. За пълноценното развитие на дейността на ищеца „Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“, включително с дейностите по чл.17, ал.1, т.4-9 ЗФВС, се твърди да е необходимо, съгласно чл.17, ал. 2 от ЗФВС, да членува в лицензирана спортна федерация и да бъде вписано в публичния регистър по чл.9, ал.1, т.1 от ЗФВС, предпоставка за което е приемането му за член. Твърди, че отговаря на всички законови изисквания на чл.14 и 15 от ЗФВС, както и на допълнителните такива, съгласно чл.10 от устава на ответното сдружение, за да бъде приет за член на същото. На 20.07.2022 г. до Управителния съвет на ответното дружество е подадена молба, с всички необходими по закон документи, за приемане като член на лицензираната федерация. С допълнителна молба, получена от ответника на 17.08.2022 г., са предоставени и допълнителни документи, изискани от ответника, въпреки това и изтичане на предвидения в чл.11 от устава срок Управителният съвет не е взел решение по молбата за членство, поради което е бил налице мълчалив отказ, който съгласно чл.12 от Устава е обжа лван пред Общото събрание на сдружението. С решение по т.7 от протокол от Общо събрание на сдружението, проведено на 29.03.2023 г., Сдружение „Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“ не е прието за член на федерацията. Това решение се твърди да е незаконосъобразно, тъй като сдружението отговаря на всички нормативни изисквания за членство, които са установени с представени към молбата документи, а отделно от това част от представителите на членове на федерацията не са разполагали с необходимата представителна власт, с което е нарушен чл.28 и 29 от ЗЮЛНЦ и чл.25-28 от Устава и не са формирали валидна воля, тъй като не са им предоставени материалите, които са от значение за решението ( така уточнение в първо съдебно заседание ). При тези твърдения искат съдът да отмени като незаконосъобразно решение по т. 7 от протокол от Общо събрание на ответника, проведено на 29.03.2023 г., с което сдружение Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“ не е прието за член на федерацията.

С отговора на исковата молба ответникът признава факта, че на 29.03.2023 г. е проведено Общо събрание, на което е прието решение по т.7 от протокола, с което сдружение Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“ не е прието за член на федерацията. Оспорва иска с твърдения, че решението е законосъобразно, тъй като ищецът не е представил доказателства за право на собственост или право на ползване на минимум 8 лодки за обучение, като в тази връзка оспорва факта да е представен с молбата за прием или допълнителна такава договора за дарение на 19 тренировъчни и състезателни лодки. Оспорва иска и с твърдения, че след извършена проверка на място и преценка на представените документи, е установено, че предоставената на ищеца Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“ база не може обективно да се използва от него, тъй като е предоставена на СККК „Локомотив“, както и че включените в списъка лица, които извършват обучението, тренировъчната и състезателна дейност, са в обективна невъзможност да ги изпълняват, тъй като осъществяват тази дейност за друг клуб СККК „Локомотив“. Извършвайки тази преценка федерацията действала при условията на оперативна самостоятелност, която не можела да бъде предмет на съдебна преценка. Относно твърденията за незаконосъобразност поради това, че част от членовете са представлявани от лица без представителна власт твърди, че всички членове са представлявани или от законни представители или от лица с изрични пълномощни. Решението е взето след гласуване, проведено при присъстващи 16 делегата, от които 9 са гласували „против“, 6 са гласували „за“ и един е гласувал „въздържал се“. При тези твърдения иска съдът да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на сдружението подлежат на съдебен контрол, относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава. Легитимиран да предяви иска е всеки член на сдружението или на негов орган и прокурорът ( чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ ). Потестативното правото следва да се упражни в 1-месечен срок от узнаването, но не по – късно от 1 година от датата на вземане на решението.

Решението, отмяната на което се иска, е взето на 29.03.2023 г., а исковата молба е подадена на 28.04.2023 г. ( видно от пощенското клеймо ), поради което искът е предявен в законоустановения преклузивен срок. Установен по делото като безспорен е фактът, че ищецът Сдружение „Клуб по водни и гребни спортове – Б.„ е член на сдружението.

По отношение на интереса от предявения иск от този ищец, както и по отношение на активната процесуална легитимация на ищеца „Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“, следва да се посочи следното:

Съгласно чл.11 от Устава на ответното сдружение компетентен да се произнесе по приемането на нови членове е Управителният съвет на федерацията, а съгласно чл.12 от устава изричният или мълчалив отказ за приемане подлежи на обжалване пред Общото събрание. Решенията на ОС на основание общото правило на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ подлежат на обжалване за законосъобразност и съответствие с устава, предвид липсата на изключение от него предвидено в специален закон ( в този смисъл решение № 174 от 02.12.2013 г. по т. д. № 1001/2012 г., 1 т. о. ВКС ). За упражняване на това потестативно право, независимо, че искът е конститутивен, всякога е необходимо да е налице правен интерес. Такъв е налице винаги, когато с позитивното решение ще бъде постигната защита на това право. Принципно, правният интерес е всякога изводим при иск за отмяна на позитивно решение, тъй като същото внася правна промяна в правна сфера и отмяната му, с оглед преобразуващото действие на конститутивното решение, би възстановила някакво предходно правно положение или би създала ново такова. Предмет на съдебно упражненото в настоящото производство право е искане за отмяна на отказ за приемане на ищеца, „Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“, като член на ответната федерация. Принципно постановяването на решение, с което искът се уважава, не предизвиква правна промяна и въпросът, относно правния интерес следва да се разреши от гледна точка на това дали позитивно съдебно решение би могло да създаде ново правно състояние, от което, с оглед конкретиката на казуса, да се изведе правният интерес. В тази връзка от значение е характерът на преценката, която има право да извърши компетентният орган на федерацията, когато е сезиран с искане за приемане на нов член. Съгласно чл.15 от ЗФВС спортен клуб може да е член на федерацията ако отговаря на изискванията на чл.14 и чл.15, решението се взема от федерацията по реда, предвиден в устава и се мотивира. От друга страна, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗФВС спортен лиценз се издава само на една федерация по един или сходни видове спорт. От тълкуването на тази уредба следва, че с оглед специфичната дейност, за която е предоставен спортният лиценз на федерацията и с цел да се гарантира правото на сдружаване за упражняване на дейността на спортен клуб в пълен обем ( чл.19, ал.2, вр. ал.1, т.4-9 ЗФВС ) при подадено заявление за членство на спортен клуб, в случай, че същият отговаря на изискванията на чл.14 и чл.15 ЗФВС, федерацията е длъжна да го приеме за член. В случай, че незаконосъобразният отказ за това бъде отменен с решение на съда неговото действие няма да има за последица приемане на ищеца за член на федерацията, но ще установи факта на закононарушението и указанията на съда по тълкуване на закона ще са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос. Този факт би имал значение и с оглед упражняване на бъдещи права за вреди на първия ищец, в случай, че при последващо разглеждане на въпроса компетентният орган не съобрази констатациите, предвид това, че не може да бъде разрешен преюдициално в друго производство. Отделно, това поведение би поставило въпроса за системно нарушаване на закона като основание за отнемане на спортния лиценз, с оглед и обществената полза, за осъществяване на която е предоставен.

Предвид изложеното и това, че ищецът твърди да е обжалвал пред Общото събрание отказа на УС за приемането му като член и с оглед становището на ответника за взето решението, с което този отказ е потвърден, за ищците е налице правен интерес от иска, а активната процесуална легитимация на член на сдружението, следва пряко от закона.

Предвид изложеното следва да се приеме, че исковете са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни по следните съображения.

По делото са установени като безспорни фактът, че на 20.07.2022 г. сдружение „Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“ е подал о молба за членство в „Българска федерация по К.-К.“, че УС на федерацията не се е произнесъл в срока по чл.11 от Устава на федерацията, поради което е налице мълчалив отказ, както и факта, че н а 29.03.2023 г. е проведено Общо събрание на „Българска федерация по К.-К.“, на което по т. 7 от протокола е взето решение, с което е потвърден мълчаливият отказ на УС на федерацията, сдружение „Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“ да бъде прието за член на федерацията.

Ищците извеждат незаконосъобразността на решенията при две групи доводи. Едната касае нарушения на процедурата по приемане на решението, процесуалната незаконосъобразност. В тази насока твърденията са, че част от представителите на членове на федерацията не са разполагали с необходимата представителна власт, с което е нарушен чл.28 и 29 от ЗЮЛНЦ и чл.25-28 от Устава, както и че членовете на федерацията не са имали възможност да се запознаят с всички документи, които са относими към решението за приемане на нов член, тъй като не са им предоставени на разположение, поради което не са гласували информирано. Другите твърдения, касаят материалната незаконосъобразност на решението и са обосновани с това, че кандидатът е отговарял на всички изисквания за членство, но въпреки това не е приет.

Относно първия довод за незаконосъобразност съдът намира следното:

Съгласно чл.17 от Устава на ответната федерация Общото събрание на федерацията се състои от всички клубове членове на БФКК, а съгласно чл.21 от Устава в общото събрание участват представители на членуващите във федерацията клубове, избрани от управителните органи. От горното следва, че качеството делегат възниква по силата на решение на управителния орган на съответното сдружение и се обективира в протокол от събранието.

С исковата молба ищците са обосновали незаконосъобразност с общо позоваване на липса на представителна власт, което с последващо изявление в съдебно заседание на 20.02.2024 г., е уточнено с твърдения, че към момента на самото събрание документи за представителната власт не са събрани. С това уточнение ищците са ограничили относимите за преценката на посочения в преклузивния срок порок, относно представителната власт, до това, че макар и същата да е надлежно учредена към момента на събранието не са представени доказателства за това.

По делото е представен списък на членовете на БФКК, от който е видно, че в общото събрание на 29.03.2023 г. са участвали 17 клуба членове на федерацията, представлявани от физически лица делегати, с посочени в смисъла три имена и ЕГН. За всички, посочени в присъствения списък делегати, по делото са представени протоколи, обективиращи решения на Управителните съвети на членовете – сдружения за избора им за представители на процесното общо събрание. В ЗЮЛНЦ и устава на федерацията не е уреден специален ред за удостоверяване на качеството делегат, към момента на провеждане на събранието, поради което приложение следва да намери общото правило, че обстоятелствата по провеждането на събранието, сред които и лицата които присъстват, се удостоверяват в изготвен в писмена форма протокол за събранието. Следователно, само по себе си обстоятелството дали към момента на провеждане на събранието, са представени доказателствата за избор на делегати, не се отразява на законосъобразността на провеждането му. От значение е дали към този момент лицата, които са участвали, са били избрани в това качество, по предвидения в устава ред, съответно дали удостоверения за това факт в протокола се е осъществил или не. От представените и обсъдени по – горе доказателства се установява, че всички лица, посочени в списъка на присъстващите са избрани от управителните органи на сдруженията членове на федерацията, поради което от ищците в процеса не е проведено оспорване истинността на протокола от общото събрание на сдружението от 29.03.2023 г., в частта относно качеството делегати на присъстващите представители на членовете, респективно не се установява твърдяната незаконосъобразност.

По отношение на втория довод, обоснован с това, че членовете на федерацията не са имали възможност да се запознаят с всички документи, които са относими към решението за приемане на нов член, следва да се посочи следното: Този довод, доколкото касае възражение за неинформирано решение, съдът намира, че представлява лично възражение и е допустимо да бъде релевиран само от член на сдружението, но не и от трето лице с признат от закона интерес. Следователно, това възражение е допустимо да бъде разгледано единствено като такова релевирано от ищеца „Клуб по водни и гребни спортове – Б.“, имащ качеството на член на сдружението, но не и на другия ответник. Отделно, това възражение би било основателно само ако лицето, което го релевира, твърди и докаже, че е поискал предоставяне на материалите, необходими за да вземе информирано решение по съответната точка, но такива не са му предоставени. В случай, че не е заявил такова желание е без значение дали същите са били или не на разположение. По делото ищецът, който както беше посочено може да релевира допустимо възражение, не твърди да е поискал материали, относими към решението за приемане на другия ищец за член на федерацията, поради което е и безпредметно обсъждането на събраните гласни доказателства, относно това дали тези материали са били на разположение.

Относно твърденията, касаещи материалната незаконосъобразност на решението, обосновани с това, че кандидатът е отговарял на всички изисквания за членство, съдът намира следното:

Критериите, на които един спортен клуб следва да отговаря, за да бъде приет за член на лицензирана спортна федерация, са посочени в чл.14 и чл.15 от Закон за физическото възпитание и спорта. Съгласно чл.14 спортният клуб трябва да отговаря на следните изисквания: наименованието му да включва думата "клуб" и думи, които указват извършването на спортна дейност; предметът му на дейност да включва физическа активност, спорт или съответен обединяващ принцип по чл.13, ал. 1; да има сключен договор с треньорски кадри по съответния вид спорт, а ако е многоспортов клуб - най- малко по един вид спорт, в който са регламентирани правата и задълженията им; да членуват само физически лица, когато е сдружение с нестопанска цел, с изключение на спортните клубове по чл.43, ал. 1, т. 2, на които може да е учредител висше училище, както и да не е член на друга спортна федерация, съответно многоспортова федерация, освен в случаите, в които законът изрично допуска да членува в повече от една спортна федерация; членовете на управителния му орган д а не са свързани лица, и членовете на управителния му орган и свързани с тях лица да не са членове на управителен орган на друг спортен клуб, който е член на същата спортна федерация, както и да притежава право на собственост, право на ползване или наем или да е сключил предварителни договори за сключване на окончателен договор за спортните обекти на клуба.

Съответствието на клуба с изискванията на чл.15, ал.1 от ЗФВС се удостоверява с декларация по образеца по чл.21, ал.1, т.8 ЗФВС. За установяване на обстоятелствата, относно правото на ползване на спортните обекти се представят документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор и списък по образеца по чл.21, ал.1, т.14 от ЗФВС на спортните обекти на клуба. За установяване на изискванията на чл.14, т.3 от ЗФВС се представят договорите с треньорските кадри и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в клуба.

Съдът намира, че извън тези законовоустановени изисквания федерациите не мога законосъобразно да установяват допълнителни, които да водят до завишаване на изискванията за членство и аргументите за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.14, ал.1 ЗФВС спортните федерации са вид спортни организации и представляват доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално нИ. на територията на страната и ги представляват пред държавата и международните спортни организации. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗФВС спортен лиценз се издава само на една федерация по един или сходни видове спорт. От друга страна членството в съответната федерация е предпоставка за упражняване на дейността на спортен клуб в пълен обем ( арг. от чл.19, ал.2, вр. ал.1, т.4-9 ЗФВС ). Предвид изложеното от тълкуването на тази уредба следва, че с оглед специфичната дейност, за която е предоставен спортният лиценз на федерацията и с цел да се гарантира правото на сдружаване на спортните клубове, респективно пълноценното упражняване на дейността, за която са създадени, критериите за членство са предвидени с императивни разпоредби на чл.14 и чл.15 от ЗФВС. Тези разпоредби въвеждат изискуемите по закон условия, на които клубовете следва да отговарят, за да упражнят правото си на членство във федерация, поради което е недопустимо в устав на федерацията тези критерии да се допълват и да се въвеждат нови такива, което на практика би довело до ограничаване на правото на членство и сдружаване. Различен извод не следва от разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЮЛНЦ, съгласно която решението на федерацията за приемане на клуб за член се взема съгласно нейния устав и се мотивира. Тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че уставът на федерацията може да уреди реда и компетентния орган, пред който се правят исканията за членство и документите, които следва да се представят, за установяване на обстоятелствата по чл.14, т.2 и 4 от ЗФВС, както и процедурата, по която молбата се разглежда, но не и да се предвиждат допълнителни критерии за членство, Различно тълкуване по същество би допуснало възможност, чрез поставяне на допълнителни критерии, федерацията да ограничи членството до определен кръг клубове, което е недопустимо, с оглед обществената полза, за която е създадена, а и необосновано с оглед постигане на целта, за която федерацията е лицензирана.

В съответствие със закона в чл.10 от Устава на ответната федерация е предвиден именно редът за членство като е посочено, че за това се подава писмена молба до Управителния съвет, съдържаща индивидуализиращи белези на клуба, към която се прилага декларация за спазване на устава и съдебно решение за регистрация на клуба.

Ответникът се позовава на приети от УС на БФКК с решение по т.5 от протокол от заседание на 13.12.2021 г. изисквания за членство на нови клубове в БФКК като сочи, че първият ответник не отговаря на въведено с тези правила изискване да притежава право на собственост или ползване на минимум 8 лодки за обучение и моторна лодка за спасителна дейност, обучение и провеждане на тренировъчни занимания. Такива изисквания за членство законът не въвежда, поради което по аргументите, изложени по – горе, липсата им, не може да обоснове законосъобразен отказ от членство. Независимо от горното, единствено за пълнота на изложението, в случай, че не се сподели изложената по – горе теза за императивния характер на нормите, които уреждат изискванията, следва да се посочи и следното: С цел да се гарантира публичност на критериите и съответно обезпечаване на възможността за упражняване правото на членство на всеки кандидат, законът изисква предвиждането им в устава на федерацията.

Видно от справка по партидата на ответника, водена от Агенция по вписванията, актуалният устав на федерацията не съдържа изменения, съобразно решението, с което се приемат посочените по – горе допълнителни изисквания, поради което и на това допълнително основание, липсата на тези изисквания не може да обоснове отказ да се приеме член.

От представените по делото доказателства, а и ответникът признава тези факти, се установява, че ищецът „Спортен клуб по К.-К. Д.Р.“ на 20.07.2022 г. е подал, чрез електронна поща на ответника, до Управителния му съвет, молба за членство във федерацията. Към тази молба и с допълнителни молби от 22.07.2022 г. и 25.08.2022 г. са приложени декларация по чл.10 от Устава на федерацията, справка от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на сдружението, Протокол от заседание на Общото събрание на сдружението, по т.2 от който е взето решение, с което се приема устава на федерацията; декларация Образец № 4 към чл.21, ал.1, т.8 от ЗФВС, с която е удостоверено спазването на изискванията на чл.14 и чл.15, ал.1 от ЗФВС, списък по Образец № 5 към чл.21, ал.1, т.9 от ЗФВС, относно треньорските кадри с приложени договори за учебно – тренировъчна дейност, сключени с посочените кадри, удостоверения за вписване на тези лица в Регистъра на треньорските кадри, воден от Министерство на младежта и спорта, дипломи за завършено образование и свидетелство за професионална квалификация; както и Образец № 6 към чл.21, ал.1, т.14 от ЗФВС с посочен спортен обект – Спортна база на езерото на Лесопарк Липник, с приложено Споразумение от 21.07.2022 г., сключено с ОП „Спортни имоти“, по силата на което на ищеца е предоставено право на ползване на спортна база на езерото в Лесопарка Липник за извършване на тренировъчен процес по график, предложен от спортния клуб и утвърден от ръководството на ОП „Спортни имоти“. Към молбата е представено и Споразумение от 12.08.2022 г., сключено с Сдружение „Туристическо дружество – С.П.“, с което на ищеца са предоставени за безвъзмездно ползване три броя двуместни лодки тип каяк и два броя едноместни лодки тип каяк, както и писмо от чуждестранно дружество, с което е удостоверено, че в полза на ищеца са дарени 20 каяка.

С писмо от 05.09.2022 г. на ответника е посочено, че споразумението за ползване на спортната база е сключено до края на календарната 2022 г., поради което не обезпечава ползването за състезателната 2022/2023 г., изискано е да се опише помещението, за да се извърши преценка за съхранение на материалната част, изискани са доказателства за правото на ОП да стопанисва имота и посочване на точен адрес, срок и цена за предоставяне. В изпълнение на тези изисквания ищецът е представил Акт № 6962 за публична общинска собственост.

От изложеното и направения по – горе анализ на въведените от закона изисквания за членство може да се направи обоснован извод, че с подаване на молбата от 20.07.2022 г. и приложените към нея и допълнителните молби от 22.07.2022 г. и 25.08.2022 г. документи, ищецът е изпълнил изискванията на чл.14 и чл.15 от ЗФВС и чл.10 от устава на федерацията за членство. След като кандидатът за член отговаря на посочените условия за членство федерацията е длъжна да го приеме за член и няма право на преценка за целесъобразност при изпълнение на изискванията.

Посочените от федерацията съображения, с които обосновава липсата на изисквания, касаят възможността за реално ползване на спортната база, в частност от отделните клубове, и представлява именно такава преценка, която излиза извън обхвата на преценката на законовите изисквания за членство. Тази преценка има отношение към извода за възможността за пълноценно ползване на базата и към разрешаване на евентуален спор между отделните клубове, каквото изискване законът не поставя. Същото се отнася и относно извода за обективна невъзможност на треньорските кадри да изпълнят задълженията по договорите, поради конфликт на интереси, произтичащ от договор, сключен и с друг спортен клуб. Законът не поставя изисквания към треньорския състав да не осъществява дейност в повече от един спортен клуб, нито поставя изисквания спортната база да бъде предоставена за изключително ползване на съответния спортен клуб или изисквания за срока на учредено право на ползване. Единствено от значение е дали такова право е учредено към момента на подаване на молбата за членство. Срокът, за който това право е учредено, и всички останали доводи за реално осигурен достъп, са относими към изпълнението на споразумението, от което законът не се интересува при преценка на изискванията за членство.

Изискванията, кандидатът за член да притежава право на собственост или право на ползване върху 8 лодки за обучение и моторна лодка за спасителна дейност, са такива, които законът не предвижда, поради което и не могат да обосноват законосъобразен отказ сдружението да бъде прието за член на федерацията. Независимо от това по делото са представени доказателства, че ищецът отговаря и на тези изисквания. Споразумения за ползване на 5 лодки и доказателства за дарение на още 20 каяка са представени още с молбата за кандидатстване. Писмото, в което е удостоверено дарението на 20 каяка е представено на английски език, но в случай, че федерацията не е имала възможност да разбере съдържанието му е следвало да укаже нуждата от представяне на превод на български език, но е и да откаже членство на това основание. Споразумението за ползване на моторна спасителна лодка е сключено и представено в хода на процеса, но с оглед осигуряване на точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, какват о е тази, регламентираща членството в лицензирана федерация, е допустимо събирането и съобразяване на доказателства и в производството по иск срещу законосъобразност на решението.

Предвид изложеното решението на общото събрание на ответника, с което е потвърден мълчалив отказ на Управителния съвет да приеме ищеца за член на федерацията е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При последващо разглеждане на молбата за членство ответникът следва да съобрази указанията на съда, относно законовите изисквания за членство и императивния характер на нормите, които ги установяват, съответно обхвата на преценката, която федерацията дължи при вземане на решение за спазване на тези изисквания.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски имат ищците, но от тях не е направено искане за присъждане на такива.

При тези мотиви, съдът