Решение № 117 от 2.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1204/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 277 от 10.02.2023 г., постановено по гр.д. № 12589/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на М. Г. М., ЕГН ••••••••••:

• на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 357, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по в.н.о.х.д. № С- 033/2018 г. от Апелативен съд София, влязла в сила на 16.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /20 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000 лв.;

• на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 357, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по в.н.о.х.д. № С- 033/2018 г. от Апелативен съд София, влязла в сила на 16.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /2 500 лв./ до пълния предявен размер от 3 065 лева, както и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г.;

Първоинстанцинният съд с посоченото решение е осъдил ответника - Прокуратурата на Република България да заплати на М. Г. М., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, общо в размер на сумата от 1 045.28 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. Г. М., ЕГН ••••••••••:

• в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /20 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000 лева;

• в частта, в която акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лхива върху обезщетението за имуществени вреди е отхвърлен, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г.;

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд в атакуваните части е неправилно, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Излага доводи, че определеното обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от воденото наказателно преследване, осъществило се в двете фази на наказателния процес и завършило с оправдателна присъда. Претендира присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди и за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния размер на предявения иск от 200 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 16.01.2020 г., както и да присъди законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г. Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивото производство.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура в осъдителната част с доводи за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че ищецът не е претърпял вреди /неимуществени и имуществетни/ от воденото наказателно преследване, поради което предявените искове са изцяло неоснователни. Моли да се отмени решението в тези части и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за неимуществени вреди, в размер по - нисък от присъдените с атакуваното решение и разноските да се съобразят с уважената част на исковете.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – М. Г. М., ЕГН •••••••••• е предявил против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е работил по служебно правоотношение на длъжност „Началник отдел Е-2“ към Специализирана дирекция „Е“ при ДАНС с ранг „специален агент II степен“, за изпълнението на която имал достъп до класифицирана информация по ЗЗКИ.

Ищецът твърди още, че:

• срещу него е било образувано досъдебно производство № 7-С/2015 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“, пр.пр.№ 9-188/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура;

• на 02.10.2015 г. със заповед по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа, като на същата дата са извършени претърсвания и изземвания по чл. 161 от НПК от кабинета му в сградата на ДАНС, от помещения на собствените му недвижими имоти и от лек автомобил;

• с постановление от 03.10.2015 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 357, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 31.07.2014 г. до 15.09.2015 г. с две деяния е разгласил поверена му по служба класифицирана информация по чл. 25 ЗЗКИ, представляваща държавна тайна;

• с постановление от 16.03.2016 г. обвинението за продължавано престъпление е разширено с още девет деяния при същата квалификация на престъплението, включаващо и периода от 27.09.2013 г. до 01.10.2015 г.;

• с определение от 05.10.2015 г., постановено по н.ч.д. № С - 86/2015 г. от Софийски градски съд му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която с определение от 14.04.2016 г., постановено по н.ч.д. № С - 6/2016 г. от СГС е изменена в „домашен арест“, а с определение от 29.07.2016 г., постановено по н.о.х.д. С-15/2016г. от СГС, последната мярка е изменена в „парична гаранция“ от 5 000 лв., който размер е увеличен на 15 000 лв. с определение от 18.08.2016 г., постаонвено по в.ч.н.д. № 48/2016 г. от Апелативен съд София;

• по внесения на 26.04.2016 г. обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № С -15/2016 г. по описа на СГС и след проведени деветнадесет съдебни заседания в периода от 29.09.2016 г. до 09.03.2018 г. е постановена присъда № 3 от 09.03.2018 г., с която е бил признат за виновен в извършването на десет от деянията, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл. 66 от НК изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години;

• осъдителната присъда е атакувана и по образуваното в.н.о.х.д. № С - 033/2018 г. по описа на Апелативен съд София, след проведени пет съдебни заседания, въззивният съд е постановил присъда № 33 от 02.07.2019 г., с която е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната част и вместо това го е признал за невиновен и оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение;

• с решение № 273 от 16.01.2020 г., постановено по к.н.д. № 1062/2019 г. от ВКС, I н.о. е потвърдил присъдата, постановена от въззивния съд;

• воденото наказателно производство е било основание със Заповед № З -3545/13.11.2015г. на председателя на ДАНС да бъде временно отстранен от длъжност, на 08.10.2015 г. да му се отнеме разрешения достъп до класифицирана информация, а впоследствие със Заповед рег. № ЧР-З-24/ 2018 г. да се прекрати служебното му правоотношение;

• имал е множество заболявавия, които в периода на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, а и до приключването на наказателното преследване са се обострили, като на 14.08.2015 г. е поставена диагноза „еритематозен гастрит и карцином на пикочния мехур“;

• наказателното производство е придължило в досъдебната и съдебната фаза повече от 4 години, било е предмет на многобройни медийни публикации, уронило е неговото добро име в обществото, останал е без работа с влошено здравословно състояние;

• на 02.10.2015 г. при извършения обиск и претърсвания са били иззети, съобразно съставените протоколи множество движими вещи /рутер за безжичен интернет, с бял корпус и размери 17.2 см. х 11.5 см., марка ТР - Линк; 3 бр. мобилни телефон „Нокиа“; 2 бр. мобилни телефони „IPhone“; навигация марка „Prestigio“; мобилен телефон „ZTE“ и wi-fi устройство „Huawei“, които с приемо-предавателен протокол от 07.07.2020 г. са върнати негодни за употреба поради тяхното лошо съхранение;

Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане на присъдата в сила, както и обезщетение за претърпани имуществени вреди, в размер на сумата от 3 065 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на тяхното изземване – 02.10.2015 г. Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 343/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени и имуществени вреди от воденото наказателно преследване.

Направил възражение за присъждане назаконна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от даня на тяхното изземване до деня, в който оправдателната присъда е влязла в сила.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказатетва се установява, че ищецът е работил по служебно правоотношение на длъжност „Началник отдел Е-2“ към Специализирана дирекция „Е“ при ДАНС с ранг „специален агент II степен“, за изпълнението на която имал достъп до класифицирана информация по ЗЗКИ.

Срещу него е било образувано досъдебно производство № 7-С/2015 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“, пр.пр. № 9-188/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

На 02.10.2015 г. със заповед по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа, като на същата дата са извършени претърсвания и изземвания по чл. 161 от НПК от кабинета му в сградата на ДАНС, от помещения в собствените му недвижими имоти и от лек автомобил.

С постановление от 03.10.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 357, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 31.07.2014 г. до 15.09.2015 г. с две деяния е разгласил поверена му по служба класифицирана информация по чл. 25 ЗЗКИ, представляваща държавна тайна.

С постановление от 16.03.2016 г. обвинението за продължавано престъпление е разширено с още девет деяния при същата квалификация на престъплението, като е разширен и периода на тяхното извършване - от 27.09.2013 г. до 01.10.2015 г. С определение от 05.10.2015 г., постановено по н.ч.д. № С - 86/2015 г. от Софийски градски съд по отоншение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която с определение от 14.04.2016 г., постановено по н.ч.д. № С - 6/2016 г. от СГС е изменена в „домашен арест“.

На 26.04.2016 г. наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № С -15/2016 г. по описа на СГС.

С определение от 29.07.2016 г., постановено по н.о.х.д. С-15/2016 г. от СГС мярката за неотклонение „домашен арест“ е била изменена в „парична гаранция“, в размер на сумата от 5 000 лв., което определение е протестирано от прокурора и с определение от 18.08.2016 г. по в.ч.н.д. № 48/2016 г. от Апелативен съд София, размерът на гаранцията е увеличен на 15 000 лева.

След проведени деветнадесет съдебни заседания, в периода от 29.09.2016 г. до 09.03.2018 г. е постановена присъда № 3 от 09.03.2018 г. по н.о.х.д. № С -15/2016 г. от Софийски градски съд, с която е бил признат за виновен в извършването на десет от деянията, осъществяващи продължванато престъпление, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и на основание чл. 66 от НК изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години.

Оправдан е само за едно от деянията, включени в продължаваното престъпление и за квалификацията по ал. 2.

Осъдителната присъда е обжалвана от ищеца и протестирана от прокурора, като по образуваното в.н.о.х.д. № С -033/2018 г. по описа на Апелативен съд София, след проведени пет съдебни заседания, въззивният съд е постановил присъда № 33 от 02.07.2019 г., с която е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната част и вместо това го е признал за невиновен и оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение.

Оправдателната присъда е протестирана от прокурора и с решение № 273 от 16.01.2020 г., постановено по к.н.д. № 1062/2019 г. от ВКС, I н.о. е потвърдена.

Воденото наказателно производство е било основание със Заповеди на председателя на ДАНС на 13.11.2015 г. да бъде временно отстранен от длъжност, на 08.10.2015 г. да му се отнеме разрешения достъп до класифицирана информация, а впоследствие със Заповед рег. № ЧР-З-24/ 2018 г. да се прекрати служебното му правоотношение.

Ищецът е имал е заболявания, които в периода на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, а и до приключването на наказателното преследване са се обострили, като на 14.08.2015 г. е поставена диагтноза „еритематозен гастрит и карцином на пикочния мехур“.

Наказателното производство е продължило в досъдебната и съдебната фаза от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г., т.е. повече от 4 години, било е предмет на многобройни медийни публикации /л. 284 – л. 330/; уронило е добро име на ищеца в обществото; ищецът е останал без работа, влошило е здравословно му състояние.

В първата инстнация е прието писменото заключение на вещото лице, извършило психологическа експертиза /л. 403/, съгласно което воденото наказателно производство е причинило на ищеца субективен дискомфорт като чувства и усещания за опетняване на името му, изразяващо се в емоционална потиснатост, повишена ситуативна и личностова тревожност; повлияло е негативно на психичното му равновесие със себе си и затруднявало ежедневната адаптация по критериите за самооценка, но не е довело до патологично състояние.

В първата инстанция е прието писменото заключение на вещите лица, извършили комплексна медицинска експертиза /л. 396/, установила заболяванията на ищеца, предхождащи датата 02.10.2015 г. и за тяхното развитие по време на наказателното преследване.

В първата инстанция е прието писменото заключение на вещо лице, извършило оценителна експертиза /л. 361/.

Вещото лице е дало оценка на движимите вещи, описани в исковата молба, които не са включени в приемо-предавателния протокол от 07.07.2020 г., приложен на л. 126 от първоинст. п-во.

В посочения протокол под описанието за телефон „Нокиа“ има индивидуализиращи данни, които не кореспондират с данните за оценения телефон „Нокиа“.

Под данните за телефона има ръкописен запис „наводнен, ръждясъл – неработи“.

В протокола не е посочено кой е направил това отбелязване и под този запис няма подписите на приелия и предалия движимите вещи.

В протокола след подписите за „приел“ и „предал“ има ръкописна забележка и само един подпис на лице, чиито пълни имена и длъжност не е посочена със следното съдържание „Забележка: Отбелязаните ВД са във вид негодни за употреба, но не са счупени и наводнени“.

Всички други вещи, описани в този протокол не са посочени в исковата молба и не са били предмет на оценяване от вещото лице по прриетата оценителна експертиза.

В заключението на оценителна експертиза са посочени вещи, които не фигурират в протокола от 07.07.2020 г. и за които няма данни да са били тотално повредени, а са оценени съобразно посочената в задачата – към дата 02.10.2015 г. От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и от ответника въззивни жалби и спорът се концентрира до основателността на исковете и размера на обезщетенията за претърпените неимуществени и имуществени вреди.

По главните искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 357, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 27.09.2013 г. до 01.10.2015 г. с единадесет деяния е разгласил поверена му по служба класифицирана информация по чл. 25 ЗЗКИ, представляваща държавна тайна.

Посоченото престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, защото за него е било предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Наказателното производство по отношение на ищеца от привличането в процесуалното качество на обвиням до влизането в сила на оправдателната присъда е продължило от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г., т.е. повече от 4 години.

Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило, както в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която прокурорът е осъществял функцията по обвинение и надзор за законност.

Съдебната фаза се е осъществила в трите възможни инстанции.

Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те са:

• възрастта на ищеца към датата на неговото приличане като обвиняем и при влизане в сила на оправдателната присъда;

• общественото положение на ищеца, чисто съдебно минало и викше образование;

• на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно извършено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;

• продължителността на наказателното преследване, в който срок по отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално - следствени действия;

• по отношение на ищеца последователно са били взети най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „домашен арест“, изменена в парична гаранция, в размер на сумата от 15 000 лева;

• по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“ без разрешение на прокурора или на съда;

• наказателното преследване е било предмет на многобройни и различни във времето медийни публикации със заглавия, привличащи вниманието на широката публика и уронващи доброто име на ищеца в обществото;

• претърпените неимуществени вреди от ищеца надхвърлят обичайните, които съпътстват незаконно преследване за тежко престъпление, но преследването не е довело до трайни и необратими последици за неговото физическо и психическо здраве;

Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни, справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот.

Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от наказателното преследване е основателен до размер на сумата от 20 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 200 000 лв.

По иска имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди:

Този иск е квалифициран от първоинстанциония съд с правно основание чл. 49 от ЗЗД, при положение, ищецът в исковата молба е изложил твърдения, че тези вреди са пряка и непосредствена последици от процесуалните действия на разследаващия орган, съобразени с указанията на наблюдаващия прокурор, а тези процесуални действия са способи за събиране и проверка на доказателства по образуванато досъдебно производство.

При обиска и претъсванията са съставени задължителните протоколи.

След влизането в сила на оправдателната присъда с приемо - предавателния протокол от 07.07.2020 г., приложен на л. 126 от първоинст. п- во на ищеца са върнати иззети веществени доказателства.

Описаните в този протокол вещи не са идентични с посочените от ищеца в исковата молба и оценявани от вещото лице – л. 361.

Съдържанието на Приемо-предавателния протокол е обсъдено по – горе, както и писменото заключение на вещото лице, извършило оценителната експертиза, които обосновават извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претърпени имуществени вреди, съобразно неговите твърдения, поради което този иск не е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Тези вреди са описани в исковата молба с твърдения, че са произлезли от незаконното наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 357, ал. 2 от НК и ответникът е оспорил основателността на този иск, който има своето основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните искове и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. п о тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от наказателния съд оправдателна присъда.

В случая, наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 16.01.2020 г., а исковата молба е подадена в канцеларията на съда на 12.11.2020 г. Ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 16.01.2020 г. Неоснователността на главния иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди влече неоснователност и на акцесорния иск за присъждане на законната лихва.

Отделно от това, основателно е направеното от ответника възражение за отхвърлянето на акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г. С оглед на изложеното от двете въззивни жалби частично основателна е жалбата, подадена от ответника, поради което следва:

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лхива, считано от 16.01.2020 г. до размер на сумата от 20 000 лева;

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева;

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г., до размер на сумата от 2 500 лева и вместо това да се отхвърли изцяло този иск, като се преквалифицира като иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ;

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2020 г.;

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за разноските;

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил главния иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, за разликата над сумата от 2 500 лева до пълния предявен размер от 3 065 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото страните следва да понесат направените разноски.

По тези съображения, Софийски апелативен съд