Решение № 4188 от 10.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3078/2023 г.

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

2. Образувано е по искова молба, предявена от И. П. И., [ЕГН], от село •••• община Първомай, [улица], чрез пълномощник адв. М., срещу ОД на МВР Пловдив, с която се иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер 3 872 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт на ОД на МВР Пловдив - ЗПАМ № 23-0325-0000-17/09.02.2023г. и ЗПАМ № 23-0325-0000-18/09.02.2023г., издадени от старши полицай при ОД на МВР Пловдив, РУ- Първомай; сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.02.2023г. до предявяване на исковата молба, изразяващи се в причинените му стрес, страх и дискомфорт от незаконосъобразен административен акт на ОД на МВР Пловдив – ЗПАМ № 23-0325-0000-17/09.02.2023г., издаден от старши полицай при ОД на МВР Пловдив, РУ - Първомай, както и сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.02.2023г. до предявяване на исковата молба, изразяващи се в причинените му стрес, страх и дискомфорт, от незаконосъобразен административен акт на ОД на МВР Пловдив – ЗПАМ № 23-0325-0000-18/09.02.2023г., издадени от старши полицай при ОД на МВР Пловдив, РУ- Първомай, ведно със законната лихва върху сумата от 17.05.2023г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените разноски.

В исковата молба са развити подробни съображения по отношение допустимостта и основателността на предявените искове, в т. ч. и аргументирани твърдения по отношение наличието на посочените от И. имуществени и неимуществени вреди, за които се търси обезщетение за периода, през който на И. е било отнето свидетелството за управление на МПС /СУМПС/, а именно: от 09.02.2023г. до м.05.2023г.

2.1. Ищецът, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като се представлява и от упълномощения му адвокат М.. В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли същата да бъде уважена, като на ищеца се присъдят и разноските по делото. В приложена писмена защита се излагат съображения за доказаност на исковата претенция по основание и по размер.

3. Ответникът – ОД на МВР Пловдив в съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. и в депозирана писмена защита по исковата молба излага становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. В депозиран писмен отговор по исковата молба се прави възражение за наличие на основанията по чл.5 ал.1, алтернативно чл.5 ал.2 от ЗОДОВ по отношение на претенцията за вреди. Прави се искане, при уважаване на исковата претенция, за намаляване на претендираното обезщетение до справедлив размер. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

ІІ. За фактите:

5. На 09.02.2023 г., около 11: 50 часа, на [улица]в град Първомай, област Пловдив, служители на РУ на МВР - Първомай спрели за проверка описания по-горе лек автомобил, управляван от И. П. И., [ЕГН]. Последният бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство тест за установяване употребата на упойващи и наркотични вещества Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARPH-0027, което отчело позитивна стойност на наркотични вещества - бензодиазепини.

6. На И. бил съставен бил съставен АУАН и му били наложени две принудителни административни мерки (ПАМ) - отнемане свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца, както и прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Със заповед № 32533- 5/09.02.2023 г. на младши инспектор С. М. на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР И. И. бил задържан за срок до 24 часа. Извършен бил обиск на И., при който не било установено да притежава нищо нередно. Издаден му бил и талон за изпращане на медицинско изследване, който той изпълнил.

7. С. И. И. било образувано бързо полицейско производство БП № 22/2023 г. по описа на РУ на МВР Първомай при ОД на МВР-Пловдив и прокурорска преписка № 1727/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Първомай за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК.

8. От заключението на извършената в хода на разследването съдебно-химическа експертиза е установено, че в предоставените от И. И. кръвни проби не се установява наличието на наркотични вещества и с постановление от 09.05.2023 г. на Районна прокуратура - Първомай наказателното производство срещу него било прекратено. Отменени били и предприетите срещу И. И. принудителни административни мерки, като му било върнато свидетелството за управление на МПС и била възстановена регистрацията на управляваното от него ППС Ауди А4 с рег. № [рег. номер].

9. С исковата молба са приложени и приети по делото медицински документи – рецептурна бланка и медицинско направление. Приет и приложен е и трудов договор № 3117/10.11.2022г.

10. По делото, в качеството му на свидетел е разпитан Г. С. Н.. Свидетелят, твърди, че познава И. И., комшии са в село •••• от 15-20 години. Свидетелството за управление му го отнели, спрели са го за рутинна проверка за алкохол и след като са установили, че няма алкохол са го поканили да му направят проверка за наркотици и се е установило, че имало наличие на наркотици. Това е било началото на февруари месец минала година. Свидетелят го видял на другия ден, обадил му се същата вечер, но И. не му вдигнал телефона и на другия ден му се обадил и му казал как са го спрели, взели са му книжката на колата, свалили са му номерата. И. бил много уплашен, бил разстроен, досега не му се били случвали такива работи. Той бил много наплашен, страхувал се, защото той никога през живота си не е виждал наркотици, пък сега го изкарали, че е употребявал тези вещества. В селото, където живее се разбрало за този случай, той искал да не се разчува, но бързо се разчуло. След тази случка, И. се затворил в себе си, не излизал, не се обаждал на никой, изпаднал в едно особено състояние, почти месец и нещо не излизал от вкъщи. И. страдал от някакво психично заболяване и вземал хапчета за това негово заболяване. Обикновено, когато бил на село И. постоянно се виждал със свидетеля, постоянно се чували по телефона. И. работел в една фирма за доставка на храни с личния си автомобил. След като му отнели книжката, бил се принудил да напусне работа, защото нямал автомобил и нямало как да работи към тази фирма и се върнал на село.Близките му били много притеснени, майка му постоянно му се обаждала, търсела контакти, да се свърже по някакъв начин с полицията, за да види какво става, но нищо не се получило. В момента И. се върнал на работа, след като му върнали книжката, върнал се на същото работно място и си продължил същата работа. Не ходел никъде на друга работа през този период, когато му взели книжката, бил си вкъщи без работа. И. бил задържан, като му взели книжката. Във връзка с задържането му, И. изпаднал в едно особено състояние, не искал да говори с никой, само мислел по какъв начин може да си възстанови тези документи и да се върне на работа. Всяка седмица, откакто работел в гр. Пловдив ищеца се обаждал на свидетеля, като се прибере, задължително му се обаждал, виждали се, говорили си. След отнемането на СУМПС, И. не го търсел, не си вдигал телефона. За психично заболяване на ищеца, знаел от майка му, че е от ученическите години тогава се е получило нещо, и е взимал някакви лекарства за това, но И. лично не му е споделял. Преди отнемането на СУМПС свидетелят не знае дали И. е имал някакви признаци на заболяването, и да е взимал някакви лекарства.

ІІІ. За правото:

11. Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност.

12. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Наложените ПАМ са отменени с мотивирана резолюция № 23-0325-[рег. номер] на РУ на МВР Първомай при ОД на МВР-Пловдив, поради което са налице законоустановената предпоставка за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочените ПАМ, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е РУ на МВР Първомай при Областна дирекция на МВР - Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и доколкото издателят на отменената заповед за задържане е част от административната структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9 ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.

13. По същество исковата претенция се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът, за да постанови решението си взе предвид приетите по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитания по делото свидетел Г. С. Н.. Последните съдът кредитира, макар и само отчасти и доколкото са съответни на останалия доказателствен материал, като ги разглежда и критично, предвид близките приятелски отношения на свидетеля с ищеца.

14. По отношение предявения иск за присъждане на парично обезщетение за имуществени вреди за 3 872 лв.:

Съдът приема за безспорно установено по делото, че през периода 09.02.2023г. /датата, на която Заповед № 23-0325-000017/09.02.2023г. е била връчена на ищеца и е било отнето СУМПС/ до 09.05.2023г., ищецът е бил с отнето свидетелство за управление на МПС. Действително, както бе казано, в случая е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред. От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че вследствие от незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди в размер на 3 872 лв., съответно не се доказа наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен ефект. По правило имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягане на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Те биват два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпяната загуба е налице, когато в резултат на неблагоприятното въздействие се намалява имуществото на засегнатото лице. Причинната връзка от своя страна е обективен признак, защото съществува в обективната действителност, независимо от волята на отделните лица, включително на извършителя на правонарушението /издателя на незаконосъобразния административен акт/, като прекият и непосредствен характер е присъща черта на причинната връзка. Противоправното поведение изпълнява ролята на необходимо условие, без което вредата не би се проявила. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата, като факт от действителността, трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай и то както се посочи вече – от страна на ищеца при условията на пълно главно доказване.

В конкретния случай И. твърди, че за периода, през който е бил лишен от правото да управлява МПС е бил в невъзможност да изпълнява служебните си. Поддържа, че това е пряка и непосредствена последица от отнетото му СУМПС, с което реално е намалил имущественото си състояние, тъй като не е получил трудови възнаграждения в общ размер 3 872 лв. На първо място съдът счита, че по никакъв начин не се доказва, наличието на претърпена имуществена вреда, а именно не е установено по безспорен начен какви суми и за какви периоди са изплатени на ищеца по трудовия му договор № 3117/10.11.2022г. с „XX Деливъри БГ“ ЕООД. От представените от ищеца платежни документи, не може да се направи и извод за точната сума, която ищецът е получавал всеки месец и по какъв начин е формирана, доколкото всеки месец сумите са различни и нямат общо със заявената от ищеца претенция в размер на 968 лв. месечно.

Показанията на свидетеля по делото не са допустими доказателствени средства за установяване възникването, развитието или погасяването на твърдяното договорно правоотношение между И. И. и „XX Деливъри БГ“ ЕООД, доколкото подобна забрана е изрично предвидена в чл. 164 и чл. 165 от ГПК. Съдът не счита, че издаденият незаконосъобразен административен акт е в пряка причинна връзка с твърдяната вреда, доколкото от една страна се установява, че от представената от ищеца заповед № 02317/24.02.2023г. става ясно, че трудовия му договор № 3117/10.11.2022г. с „XX Деливъри БГ“ ЕООД е прекратен от 27.02.2023г. по негова молба. От друга страна, дружеството работодател приема като възможност осъществяването на разносната дейност чрез лично превозно средство, което не е необходимо да е лек автомобил, а може да бъде велосипед или електрическо колело /чл.11 от договора/.

Гореизложеното обуславя извод, че по отношение на ответника – Областна дирекция на МВР – Пловдив, не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно че предявеният срещу ОД на МВР – Пловдив иск за сумата от 3 872 лв. - обезщетение за претърпени от И. И. имуществени вреди, се явява неоснователен.

15. По отношение на предявените на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ субективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив, с искане за осъждане на ответника за сумата в общ размер на от 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И. И. неимуществени вреди от наложените му две принудителни административни мерки (ПАМ) - отнемане свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца, както и прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца е необпходимо да се посочи следното:

Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдения за претърпени от ищеца в причинна връзка със ЗППАМ на РУ на МВР Първомай при ОД на МВР-Пловдив негативни психични и емоционални изживявания, в т. ч. изключително голям стрес, страх, изолация и безпокойство.

Действително, както бе казано в случая са налице отменени като незаконосъобразно административни актове- ЗППАМ. От събраните по делото гласни доказателствени средства не се установява обаче, настъпването на реални вреди с неимуществен характер, в причинна връзка с отменените незаконосъобразни административни актове. Макар съдът да отчита, че свидетеля в по-малка или в по-голяма степен е имал някакви непосредствени впечатления относно емоционалното и душевно състояние на И., не може да се приеме, че по делото са установени и безспорно доказани преживени сериозни притеснения, стрес и душевен дискомфорт от ищеца като следствие на лишаването му от СУМПС и прекратяване на регистрацията на МПС.

Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди за ищеца. Същите не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Изложеното изключва определянето на негативните изживявания, твърдени от ищеца, като претърпени „неимуществени вреди“ подлежащи на справедливо обезщетяване, каквото той претендира.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, рефлектираща в правната сфера на едно лице.Вредоносният резултат също не се презюмира. В конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с незаконосъобразните ЗППАМ на РУ на МВР Първомай при ОД на МВР-Пловдив.

В случая по делото остана недоказано, с изискуемата от закона категоричност и несъмненост, твърдението, че ищецът е претърпял подобни на описаните в исковата молба душевни тревоги и страдания, вследствие на незаконосъобразните и отменени заповеди за прилагане на ПАМ, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху неговите морални устои. В тази връзка на доказване подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства и емоции. Освен това не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност и то тогава, когато това увреждане се проявява в по-голяма степен от нормално възприетото. Описанието на проявленията следва да даде на съда достатъчна опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания. Т. пълно, главно доказване по делото не бе проведено. Изцяло неоснователно се явява твърдението за накърнени нематериални блага на ищеца, тъй като безспорно се установи, че ищецът страда от психическо разстройство от 1999г. Ето защо, съдът намира, че не е доказано влошаване на състоянието на ищеца, нито необходимостта от някаква по-различна терапия от обичайната му.Не се доказа също и причинната връзка между психическото състояние на ищеца и отменените ЗППАМ. Сочените в исковата молба негативни изживявания и промени в психо-емоционалното състояние на Иванов не могат по категоричен начин да се обвържат такъ, че да се приеме, че същите са в причинно-следствена връзка от незаконосъобразната административна дейност. Достатъчно е в тази насока да се посочи, е че причинените негативни преживявания на ищеца е възможно да са настъпили, както от заповедта за задържане на лицето/която не е отменена/, а също е възможно да са резултат и изява на датиращото от 1999г. психическо заболяване на ищеца.

16. Предвид гореизложеното Съдът приема, че предявената от И. И. искова претенция за присъждане на сумата от 3 872.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди и сумата от 4500.00 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян тежък психически стрес, страх и безпокойство се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена IV. За разноските.

17. При този изход на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са заявени своевременно. С оглед на това и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника по иска - Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,