РЕШЕНИЕ

№ 693

гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев Членове: Стефан Милев Силвия Б. Русева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601299 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от частния тъжител В. К. Т., чрез представляващия го адв. М. П. от САК срещу Определение № 3953/23.12.23г. на СРС, НО, 115-ти състав, по НДЧХ № 11893/22г., по описа на СРС, с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като тъжбата с вх. № 198360/23.09.2022г., подадена от В. К. Т., чрез адв. М. П. от САК, против В.Н.Д. с оплакване срещу последния за извършено престъпление от него по чл. 147, ал.1 и следващите от НК, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1, изр. 2 от НПК.

В жалбата се навеждат доводи, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено наказателното производство, е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на закона. Изтъква се, че независимо, че В.Н.Д. е бил избран за част от комисия с още четирима членове, е взел самостоятелно решение, „без то да е обвързано с мнението на другите участници в комисията и да бъде издадено колективно решение чрез съвещание“. Жалбоподателят счита, че в заключението на доклада на Комисията по академична етика по процедура за присъждане на научна степен „доктор“ на тъжителя В. Т. и при несъгласуване на волята си с останалите членове на комисията, В.Д. е извършил престъплението „клевета“ самостоятелно, а не при форма на вината „съучастие“. На следващо място, в жалбата е посочено, че чрез изготвения и подписан от В.Д. доклад, същият е обвинил В. Т. в престъпление „плагиатство“ по смисъла на чл. 173, ал. 1 от НК. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебното заседание от 13.06.2023г., частния тъжител и неговият повереник не се явяват.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното от фактическа страна:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, който е бил регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от НПК. С измененията на посочената разпоредба с ДВ, бр.48 от 02.06.2023г. е постановено разпорежданията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, да се обжалва по реда на глава 22 от НПК, но тъй като първоинстанционният съдебен акт е постановен преди влизане в сила на посочените изменения, а и по същество е озаглавен „определение“, то настоящето произнасяне следва да бъде именно по реда на глава 21 от НПК. Постановеният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на чл.250, ал.4 от НПК. В този смисъл и частната жалба е подадена от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд не откри основания за отмяна на атакуваното определение. С него нормата на чл. 24, ал.5, т.2 НПК е била правилно приложена.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на

наказателно дело от частен характер, въз основа на твърденията, изложени в тъжбата. В настоящия случай тъжителят не е описал обстоятелствата на твърдяното престъпление, защото изнесените от него факти нямат криминален характер.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че по действащия Наказателен кодекс на Р България наказателната отговорност е лична и юридически лица или колективни органи не могат да носят такава. Видно от приложените по делото материали, както и от описаното в самата тъжба, се касае за изложено становище в доклад на Комисията по академична етика. Посочено е, че за изготвянето на доклада и въпросното заключение, в което според тъжителя, В.Д. е извършил твърдените престъпления „клевета“ и „плагиатство“, от Министерство на образованието и науката е била определена комисия в състав от още четирима членове /И.Д.-Ц., В.Г., Р.Р. и Ц.С./. Обстоятелството, че въпросният доклад е бил подписан от В.Д., в качеството му на председател на определената комисия, не е достатъчно същият да бъде подведен към наказателна отговорност по чл. 147, ал.1 от НК и по чл. 173, ал. 1 от НК. Актът на подписване на доклада от В.Д. не сочи категорично на извода, че изложените твърдения за клевета и плагиатство представляват единствено негово лично становище. Напротив – от самото фактическо описание в тъжбата става ясно, че се касае за становище на колективен орган, формулирано на базата на съгласуване мненията на отделните членове на комисията.Това от своя страна води до извод, че в тъжбата липса описание на каквото и да е обективно възможно престъпление, а самата тя се явява негодно средство, което да сезира съда и, по повод което да може да се развие законосъобразно наказателно производство, каквито са и изводите на първоинстанционния съд, споделени от настоящата инстанция.

Следва да се посочи, че в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че тъжбата не отговаря на условията посочени в чл. 81, ал.1, изр. второ от НПК, което гласи, че към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. След задълбочен анализ на изложените от първата инстанция мотиви, настоящият съд намира, че това е техническа грешка на цифровата квалификация и първоинстанционният съд е имал предвид чл. 81, ал.1, изр. 1, предложение 2 НПК, тъй като от изложените мотиви може да се направи категоричен извод, че става въпрос за липса на обстоятелства на престъплението, с който извод настоящата инстанция се солидализира.

В обобщение на гореизложеното, въззивният съд намира, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер, доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се иска ангажирането на наказателна отговорност по реда на частното обвинение спрямо конкретно физическо лице.

Настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед гореизложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, ІІ въззивен състав,