Решение № 1744 от 9.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 452/2024 г.

Производството е по реда на чл.280 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - [населено място], с адрес: [населено място], [община], [улица] против Решение № 33 от 04.06.2024 година, постановено по АНД № 24 по описа за 2024 година на Районен съд - [община]. С обжалваното решение е прогласена нищожността на Наказателно постановление № ГБО-0081 от 28.02.2024 година, издадено от М. М. П., заместник - председател на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), [населено място], с което на основание чл. 43а, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ и чл.83, ал.1 от ЗАНН на „••••“ ЕООД, ЕИК •••• със седалище и адрес на управление [населено място], район „••••“, [улица], •••, представлявано от управителя И. М. С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десети хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ. Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд изцяло. По същество излага доводи, че по безспорен начин е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Твърди, че при постановяване на решението районният съд не е тълкувал правилно материалния закон и не е ценил събраните доказателства. В касационната жалба е отбелязано също така, че от събраните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че наказаният е осъществявал дейността „разпространение на твърди горива“, чрез продажба по смисъла на §1 от ДР, т.44 от ЗЧАВ без да е вписан в регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива, което е нарушение на чл.8а, ал.6, във вр. с чл.8б от ЗЧАВ. Посочва се, че установеното нарушение е за минал период от време и не съвпада с датата на извършване на проверка, а именно 17.11.2023 година, но доказателство за извършване на разпространението чрез продажба на твърди горива за битово отопление са именно фактурите за извършени продажби от месец август. Също така се твърди, че процесното ЮЛ своевременно е взело мерки за издаване на удостоверение за регистрация и вписване в регистъра към ДАМТН, но това не го освобождава от административнонаказателна отговорност. Счита, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, в това число твърди, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен за това административен орган, а районния съд своевременно не е поискал представяне на доказателства във връзка с компетентността. Към подадената касационна жалба е приложена като писмено доказателство и Заповед № А-757 от 02.11.2022 година. С оглед на тези мотиви иска от съда да постанови съдебно решение, с което решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като необосновано, неправилно и в противоречие с материалния закон, респективно наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е връчена на ответника „••••“ ЕООД, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор. В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - „••••“ ЕООД, редовно призован не се явява за представител изпраща адвокат К. С., който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Прави искане да не бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като на всички проведени до момента съдебни заседания не е присъствал представител на административно наказващия орган. В проведеното на 25.09.2024 година съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Перник, прокурор Г. А. дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че първоистанционното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, но същото е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. С Акт за установяване на административно нарушение № -Р-ЗБ-001 от 20.12.2023 година, издаден от Л. И. Г. на длъжност: инспектор в Регионален отдел „Контрол и качество на горивата за битово отопление – Западна [държава]“ (РОККГБО-ЗБ) и в присъствието на свидетели е ангажирана административнонаказателната отговорност на „••••“ ЕООД с ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „••••“, [улица], ••• представлявано от И. М. С. за това, че след извършена проверка на 17.11.2023 година на обект „••••“, находящ се в [населено място], [улица] установено, че в качеството си на разпространител по смисъла на §1, т.45 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на 01.08.2023, 24.08.2023 и 30.08.223 година дружеството е разпространявало чрез продажба твърдо гориво за битово отопление, а именно въглища без да е вписано в Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива. Актосъставителят е приел, че с това си деяние лицето е нарушило разпоредбата на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ. АУАН е връчен на нарушителя на 17.01.2024 година, който го е подписал с възражение /лист 17 от АНД № 24/2024/. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на наказаното лице е депозирано Възражение с вх. № 89-02-3-10 от 24.01.2024 година, в което по същество е оспорило констатациите, обективирани в АУАН /лист 38 от АНД № 24/2024/. Възприемайки фактическата обстановка, описана в издадения акт за установяване на административно нарушение наказващият орган заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е издал Наказателно постановление (НП) № •••• година, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ е наложил на „••••“ ЕООД с ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: [област], община [област], [населено място], район „••••“, [улица], •••, представлявано от И. М. С. „имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десети хиляди/ лева на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ за извършено административно нарушение по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ /лист 13 от АНД № 24/2024/. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - [община], който с Решение № 33 от 04.06.2024 година, постановено по АНД № 24 по описа за 2024 година е прогласил неговата нищожност. За да постанови този резултат, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел, че липсват надлежни доказателства относно компетентността на административния орган, издал обжалваното наказателно постановление, тъй като е издадено от заместник- председателя на ДАМТН - [населено място], а в чл.47, ал.1 от ЗАНН изрично били изброени лицата, които могат да издават наказателни постановления. В случая е било необходимо да се представи доказателство за това, че заместник - председателя на ДАМТН е бил упълномощен от страна на председателя на ДАМТН да издава наказателни постановления и да налага административни наказания. Приел е също така, че дори и да е била представена цитираната в наказателното постановление Заповед № А-757 от 02.11.2022 година на П. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, то наказателното постановление е подлежало на отмяна, тъй като на първо място изпълнителното деяние на нарушението, описано в АУАН и НП като разпространение чрез продажба, създавало неяснота в административно-наказателното обвинение, което водело до нарушаване правото на защита на нарушителя. Районният съд е счел, че е нарушена и разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, защото наказващият орган не се е произнесъл на така направените възражения на наказаното лице. Освен това, първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед на тези мотиви съдът е прогласил нищожност на оспореното наказателно постановление. Пред настоящата съдебна инстанция са представени нови писмени доказателства от страна на касатора, а именно Заповед № А-757 от 02.11.2022 година, издадена на основание чл.4, ал.3 от Устройствения правилник на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чл.30в, ал.2, чл.54, ал.2, чл.58, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ и чл.58г от ЗАНН, издадена от председателя на ДАМТН. Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд - Брезник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Настоящият касационен състав счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно заключението му за това, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен за това административен орган, а именно заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Съдът е изложил мотиви, че в разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗАНН е очертан кръгът на лицата, които могат да налагат административни наказания, а така също се е позовал и на специалната разпоредба на чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ, в която се посочва, че наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощено от него длъжностно лице. Приел е, че липсват доказателства за изрично упълномощаване от страна на председателя на друго лице, което да може да издава наказателни постановления, респективно да налага административни наказания. От мотивите се установява също, че първоинстанционният съд е констатирал все пак наличие на Заповед № А-757 от 02.11.2022 година, издадена от председателя на ДАМТН, с която последният е упълномощил заместник-председателя именно с такива правомощия. Пред касационната инстанция, ведно с касационната жалба в подкрепа на релевираните основания в нея за оспорване на постановеното от районния съд съдебно решение, касаторът е представил Заповед № А-757 от 02.11.2022 година, издадена на основание чл.4, ал.3 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чл.30в, ал.2, чл.54, ал.2, чл.58, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, чл.43а, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и чл.58г от Закона за административните нарушения и наказания от страна на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. При извършена проверка за правилността на постановения съдебен акт от страна на настоящата касационна инстанция се установи порок при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, постановил обжалвания съдебен акт. Допуснато е нарушение на принципа за обективност, тъй като в нарушение на процесуалното правило за събиране и проверка на доказателствата, разписано в чл.13, ал.1 от НПК и чл.107, ал.3 от НПК и принципа за изграждане на вътрешното убеждение, въззивният съд не е събрал като част от доказателствения материал описан в НП Заповед № А-757 от 02.11.2022 година, въз основа на която именно заместник-председателя черпи компетентността си да издава наказателни постановление и да налага административни наказания. Районният съд въобще не е изискал въпросната заповед в съответствие със служебното си задължение за изясняване на обективната истина, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както го задължава чл.14 от НПК, за да прецени валидността на издаденото наказателно постановление. Приел е за достатъчно, без да събере доказателства в тази посока, единствено да посочи, че липсват доказателства, удостоверяващи материалната компетентност на този орган да издава наказателни постановления. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде върнато на Районен съд - [община], като при новото разглеждане следва да бъде изискана и приобщена към доказателствената съвкупност Заповед № А-757 от 02.11.2022 година, с която да бъде преценена компетентността на административнонаказващия орган при издаване на наказателното постановление, както и преценка за законосъобразност. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - [община]. Относно разноските: При този изход, районния съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд - [област]