Решение № 257 от 15.7.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 2222/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 69 от Закона за наследството в първата фаза на делбеното производство.

Ищецът А. Н. М. с ЕГН •••••••••• от град К., община К., област П., ул. „Х.Б.“ № •••••• твърди, че сключил граждански брак с М.А.М на ••••••••• година. През време на брака им се родили две деца, ответниците С. М. и Н. М.. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от ••••••••., сключен с нотариален акт № •••••••••••• г. на Нотариус Т.Р., вписан под № •••••••• на НК, с район на действие РС К. ищецът придобил по време на брака си поземлен имот – овощна градина с площ от 6.435 дка, в шеста категория на земята, находящ се в землището на село М. ••••••••••••, община К. в местността „М.Ч.“, съставляващ имот № ••••••••, при граници и съседи: № ••••••••• – овощна градина на наследници на Х.Н.Х. № ••••••• – полски път на Община К., № •••• – овощна градина на наследници на М.Д.Ч.; № ••••••••• – полски път на Община К.. Имотът бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност. М.А.М починала на ••••••••• г. в гр. К., като оставила наследници по закон – ищецът неин съпруг и двамата ответници, -синове. Така страните станали съсобственици на имота с права в съсобствеността: за А. М. 4/6 ид. ч., за С. М. и Н. М. - по 1/6 идеална част от имота за всеки един от тях. Съсобствениците не можели да постигнат споразумение за доброволна делба на имота.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на следния съсобствен на страните недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••••••••, находящ се в село М., община К., област П., по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед •••••••••••••••• г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: село М., местност М.Ч., с площ 6424 (шест хиляди четиристотин двадесет и четири) кв.м; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина; категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ••••••••; съседи: •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, ПРИ КВОТИ – 4/6 идеални части за А. Н. М., 1/6 идеална част за С. А. М. и 1/6 идеална част за Н. А. М.. Ответниците С. А. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град Б., ж.к. „М.Р.“ •••••, ет. •••••••4 и Н. А. М. с ЕГН ••••••••••, от село З., община С., област Б., улица „Х.А.“ •••••• оспорват иска за делба. Признават факта, че страните по делото са наследници на М.А.М, починала на ••••••••• г. в гр. К. и че след смъртта си, същата им оставила в наследство притежаваните от нея идеални части от делбения имот. Твърди се, че с определение № ••••••••••• г. по ЧГД № •••••••••• г. по описа на КрлРС е допуснат отказът на С. А. М. от наследството, оставено от М.А.М с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. К., починала на ••••••••• г., който отказ е заведен под № •••••• г., в особената книга по чл. 49 ал.1 от ЗН. Твърди се, че с определение № •••••••••• г. по ЧГД № ••••••••• г. по описа на КрлРС, е допуснат отказът на Н. А. М. от наследството, оставено от М.А.М с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. К., починала на ••••••••• г., който отказ е заведен под № •••••••••• г., в особената книга по чл. 49 ал.1 от ЗН. Поради направения от всеки от ответниците отказ от наследство, считат, че същите не са съсобственици на делбения имот.

МОЛЯТ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

В първото по делото заседание са приети инцидентни установителни искове, предявени от ищеца А. Н. М. срещу всеки от ответниците. Ищецът сочи, че в действителност ответниците по делото са направили откази от наследство на М.А.М с ЕГН ••••••••••, бивш жител на град К., починала на ••••••••• г. Отказите, въпреки вписването им в особената книга по чл. 49 ал.1 от ЗН на 12.09.2023 г. били нищожни, тъй като в предхождащ ги момент, а именно на 06.04.2023 г. всеки един от ответниците подписал нотариално заверена декларация, с която заявил, че в качеството си на наследник на починалата М.А.М, едноличен собственик и управител на ••••••••••••••, ЕИК ••••••••••••••, със седалище и адрес на управление: град К., община К., област П., ул. „Х.Б.“ ••••••••, не желае да поеме фирмата и предприятието на ••••••••••••••, ЕИК •••••••••••••• и е съгласен фирмата и предприятието да се поеме от А. Н. М. с ЕГН ••••••••••- също наследник на починалата. Ответникът Н. М. подписал декларация рег. № ••••••••••• г. за удостоверяване на подпис върху документ, нотариално заверена от Р.К. - Нотариус в район РС К. с рег. № ••••• на НК. Ответникът С. М. е подписал декларация рег. № ••••••••••• г. за удостоверяване на подпис върху документ, нотариално заверена от Р.К. - Нотариус в район РС К. с рег. № ••••• на НК. Отделно от горното, след смъртта на М.А.М, но преди да се откажат от оставеното от наследодателката им наследство, и двамата ответници, в качеството си на нейни наследници получили, като наследство от починалата сумата от по 1 000 лева на всеки един от тях. С посочените действия ответниците направили мълчаливо приемане на наследството, оставено от майка им М.А.М. Фактът на подписване на посочените декларации от страна на ответниците и получаването от всеки един от тях на сума по 1 000 лева като наследство от майка им представлявали действия, които несъмнено предполагали намерението им да приемат наследството. Тези действия, фактически и правни, ответниците не биха имали правото да извършат, освен в качеството си на наследници на своята майка. Вследствие на подписаните от същите декларации било извършено поемане на търговското предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ и било направено вписване за това в Търговския регистър.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, - направеният от С. А. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град Б., ж.к. „М.Р.“ •••••, ет. •••••••4 отказ от наследството, оставено от М.А.М с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. К., починала на ••••••••• г., който отказ е заведен под № •••••• г., в особената книга по чл. 49 ал.1 от ЗН и е допуснат с определение № ••••••••••• г. по ЧГД № •••••••••• г. по описа на КрлРС, е нищожен поради невъзможен предмет;

• направеният от Н. А. М. с ЕГН ••••••••••, от село З., община С., област Б., улица „Х.А.“ •••••• отказ от наследството, оставено от М.А.М с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. К., починала на ••••••••• г., който отказ е заведен под № •••••••••• г., в особената книга по чл. 49 ал.1 от ЗН и е допуснат с определение № •••••••••• г. по ЧГД № ••••••••• г. по описа на КрлРС, е нищожен поради невъзможен предмет.

Ответникът С. А. М. признава иска за нищожност да вписания отказ от наследство.

Ответникът Н. А. М. не взема становище по предявения инцидентен установителен иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-о от ГПК, съдът следва да установи наследниците по закон на общия наследодател, респективно – съсобствениците на имотите, които попадат в делбената маса и частта на всеки съсобственик от нея. В конкретния случай, преди да се произнесе по въпросите за делбата, съдът следва инцидентно да се произнесе по предявения иск за нищожност на вписаните откази от наследство, доколкото решението по този иск е обуславящо за правото на собственост, страните и правата им в съсобствеността.

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че А. Н. М. и М.А.Н. са сключили брак на ••••••••• г. в град П., за което бил съставен акт за граждански брак № 789 от същата дата, като съпругата е приела фамилното име М.а. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.02.2009 г., сключен с нотариален акт № •••••••••••••••••• г. по описа на Нотариус Т.Р. с рег. № •••••••• на Нотариалната камара, А. Н. М. купил поземлен имот – овощна градина с площ от 6.425 дка, шеста категория в землището на село М., •••••••••••• в местността „М.Ч.“, съставляващ имот № ••••••••. Представена и скица № ••••••••••••• г., от която се установява, че имот № •••••••• понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор •••••••••••. Не се спори, че имотът е придобит по възмезден начин по време на брака на А. Н. М. и М.А.М и същият е станал тяхна съпружеска имуществена общност (СИО). М.А.М, бивш жител на град К. е починала на ••••••••• г., като е оставила наследници по закон – съпруга си А. Н. М. и двамата си синове С. А. М. и Н. А. М., които по силата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН са я наследили с равни права. По отношение на процесния имот, безспорно установена СИО, със смъртта на съпругата, бездяловата собственост се е трансформирала в дялова, като ищецът е станал собственик на ½ ид. част от имота по силата на прекратената имуществена общност, а останалата ½ ид. част е формирала част от наследствената маса и представлява наследство, останало от М. М.а. С декларации с нотариална заверка на подписа рег. № 1985 и рег. № •••••••••••• г., заверени от нотариус Р.К. с рег. № ••••• на Нотариалната камара, всеки от ответниците е направил изявление, че в качеството си на наследник на починалата М.А.М, едноличен собственик и управител на ••••••••••••••, ЕИК ••••••••••••••, със седалище и адрес на управление: град К., община К., област П., ул. „Х.Б.“ ••••••••, не желае да поеме фирмата и предприятието на •••••••••••••••••“, ЕИК •••••••••••••• и е съгласен фирмата и предприятието да се поеме от А. Н. М. с ЕГН •••••••••• - също наследник на починалата М.А.М. Представено е извлечение от Търговския регистър, от което се установява, че ••••••••••••••••“, ЕИК •••••••••••••• е правоприемник на •••••••••••••••••“, като правоприемството е настъпило поради поемане на търговското предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60 ал.2 от Търговския закон. В показанията си св. Панева сочи, че познава страните, семействата им били близки, ответниците били съученици на дъщерята на свидетелката и тя била при семейството, когато М. починала. М. колекционирала монети, които ищецът дал на синовете си от своята майка, между тях имало и сребърни. От средствата, с които М. разполагала, ищецът дал на синовете си по 1000 лева след като бил направен помен за 40 дни от смъртта й. Свидетелката знаела, че и фирмата на М. прехвърлили. С определение № ••••••••••• г. по ЧГД № •••••••••• г. по описа на КрлРС е допуснат отказа на С. А. М. от наследството, оставено от М.А.М с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. К., починала на ••••••••• г., който отказ е заведен под № •••••• г., в особената книга по чл. 49 ал.1 от ЗН. С определение № •••••••••• г. по ЧГД № ••••••••• г. по описа на КрлРС е допуснат отказа на Н. А. М. от наследството, оставено от М.А.М с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр. К., починала на ••••••••• г., който отказ е заведен под № ••••••••••••••• г., в особената книга по чл. 49 ал.1 от ЗН.

При така установените факти, съдът намира инцидентния установителен иск за недействителност на отказите от наследство, направени от двамата синове на наследодателя за основателен.

С откриването на наследството, което настъпва в момента на смъртта на едно лице, съществуващото в патримониума му имущество като съвкупност от права и задължения, преминава към наследниците му, които са призовани да наследят съгласно действащия към датата на смъртта закон. Между тях, върху имуществото, останало в наследство възниква съсобственост по смисъла на чл. 30 ал.1 от ЗС, като правата в тази съсобственост са определени от ЗН. Наследството се придобива чрез приемането му по реда, установен в чл. 49 ал.1 от ЗН – изрично или чрез конклудентни действия, а самото приемане произвежда действие от откриване на наследството – чл. 48 от ЗН. Отказът от наследство представлява е едностранно изявление, направено по императивните правила, уредени в чл. 52 вр. с чл. 49 ал.1 от ЗН за форма, съдържание и последици, като отказът също произвежда действие от момента на откриване на наследството, аналогично на приемането. Доколкото и приемането, и отказът от наследство произвеждат действие от откриването му, същите са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН. Ето защо, отказ от наследство, направен след като същото е било прието от наследника, изрично, или чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това се явява недействителен.

В конкретния случай с даденото съгласие на 06.04.2023 г. ищецът по делото да поеме търговското предприятие на починалия едноличен търговец, двамата ответници са приели наследството чрез конклудентни действия. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че дейността на едноличния търговец може да продължи до смъртта му, като настъпването й има последиците на правопрекратяващ юридически факт по отношение правосубектността на едноличния търговец. Смъртта на едноличния търговец не води до автоматичното му заличаване от Търговския регистър. В Търговския закон е уредена процедура, която предвижда изявление на наследниците за заличаването му – чл. 60а ал.2 от ТЗ, като съдебната практика приема, че за защита на правата на наследниците подобно заявление следва да бъде направено от всички призовани да наследят. Това задължение възниква само в случай, че наследниците не изпълнят условието по чл. 60 ал. 2 от ТЗ, а именно да – вземат решение дали ще продължат дейността на търговското предприятие на наследодателя си, или да предприемат действия по заличаването му от търговския регистър. Решенията по тези две алтернативни възможности могат да бъдат взети само с единодушие и според настоящия състав, което и да е от тях, представлява приемане на наследството чрез конклудентни действия, доколкото търговското предприятие представлява част от наследствената маса, формирана със смъртта на наследодателя. Изричните изявления на всеки от ответниците от 06.04.2023 г., че не желаят да поемат предприятието на едноличния търговец и дават съгласие то да бъде поето от ищеца, представляват акт на разпореждане с част от наследственото имущество, поради което направените откази от наследство през месец септември се явяват недействителни. Приемането е неоттегляем акт, извършен преди отказа, поради което вписаните откази от наследство се явяват нищожни, а предявените инцидентните установителни искове следа да бъдат уважени. Доколкото е налице съсобственост, възникнала от прекратяване на СИО и наследяване върху делбения имот, съдът следва да допусне делбата. Както съдът посочи по-горе, ½ от делбения имот представлява наследството, оставено от М. М.а. Ищецът и ответниците, като преживял съпруг и деца на наследодателя, наследяват с равни права, поради което всеки от тях е придобил по 1/3 ид. част от останалото наследство. При това положение, ищецът е собственик на 4/6 ид. части от делбения имот, от които 3/6 придобити след прекратяване на СИО, и 1/6 по наследство, а ответниците са собственици на по 1/6 ид. част от имота.

Мотивиран от изложеното съдът