Мотиви към Решение № 4067 от 31.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 3028/2022 г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 31.10.2022Г. ПО НАХД № 3028/2022г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 94 СЪСТАВ Софийска районна прокуратура е внесла предложение по реда на чл. 375 и сл. НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по ДП № 227 ЗМК – 1165/2021г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 15032/2021г. по описа на СРП по отношение на И. Г. Г. затова, че в периода от 24.06.2020г. до 20.12.2021г. в къща, находяща се в гр.София, кв.“хххххххх“, ул.“ххххххххххх“ №42, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол - Д. А. И. (родена на 21.12.2005г.), ненавършила 16-годишна възраст – престъпление по чл. 191 ал.1 от НК. В съдебно заседание, Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител. Упълномощеният защитник на обвиняемия - адв. Н. Д. от САК, редовно призован, се явява и пледира подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, която предвид чистото му съдебно минало да бъде в минимален размер. Обвиняемият И. Г. Г., редовно призован, се явява лично. Не дава обяснения, не упражнява правото си на лична защита. В последната си дума заявява, че съжалява. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият И. Г. Г. е роден на хххххххххххххг. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, работи, живущ в гр. София, кв. „хххххххх“, ул. „ххххххххххх“ № 42, ЕГН ••••••••••. Обвиняемият И. Г. Г. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК. Свидетелката Д. А. И. е родена на 21.12.2005г. Свидетелката Д. И. и обвиняемият И. Г. Г. се познавали от деца, тъй като били израснали в един квартал. Впоследствие двамата се сближили и установили, че изпитват по- силни чувства един към друг и започнали поддържат интимни отношения. Свидетелката Д. И. живеела при родителите си на адрес гр. София, кв. „ ул. „“ № 1, в многодетно семейство с общо 6 деца, от които свидетелката Д. И. била пето дете.Тъй като отношенията между свидетелката Д. И. и обвиняемия И. Г. се задълбочили, двамата решили да заживеят заедно в условията на фактическо съпружеско съжителство. На 24.06.2020г. свидетелката Д. И. и обвиняемият заживели на семейни начала в дома на обвиняемия Г., на адрес в гр.София, кв.“хххххххх“, ул.“ххххххххххх“ №42 заедно с родителите на обвиняемия при добри битови условия. Макар и да съжителствали с родителите на обвиняемия, свидетелката Д. И. и обвиняемият Г. се установили в отделно помещение в дома им, като имали свое самостоятелно домакинство. Преди да заживее с обвиняемия, свидетелката И. посещавала 113 СУ „Сава Филаретов“, като била завършила осми клас. Свидетелката И. забременяла и на 09.05.2021г. в ПСАГБАЛ „Света София“ Д. И. родила дете Г.Д И., чийто баща е обвиняемият И. Г.. След като забременяла, свидетелката Д. И. преустановила посещението на учебни занятия, като със заповед № 562/10.05.2021г. на основание чл. 173 ал. 2 т. 2 ЗПУО същата била отписана от училище. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл. 378 ал. 2 НПК, а именно: гласни – показанията на свидетелите Д. А. И. /л. 36 ДП/, А. Б. И. /л. 38 ДП/, Г. И. Г. /л. 39 ДП/, Е. А. Г. /л. 40 ДП/, писмени – удостоверение за раждане на Г.Д.И. /л. 18 ДП/, социален доклад /л. 20 ДП/, материали от ДСП – Възраждане /л. 50 и сл. ДП/, способите за събиране и проверка на доказателства – заключение на КСППЕ /л. 42 ДП/, както и писмените доказателства, събрани в съдебното следствие – справка за съдимост за обвиняемия, справка по реда на Наредба № 14/2009г. за семейно положение и роднински връзки на обвиняемия, отговор от 113 СУ „Сава Филаретов“ изх. № 465/01.04.2022г. От съвкупния анализ на изброените доказателства и доказателствени източници по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. Приобщените в хода на производството доказателствени източници не разкриват какви да е противоречия, същите са логични, последователни и кореспондират помежду си. Съдът се довери на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите И., И., Г. и Г., които са логични, последователни и кореспондират помежду си, както и на писмените доказателства. Заключението на КСППЕ съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, от вещи лица със специални знания в областта на психиатрията и психологията и също му се довери. Доколкото доказателствената съвкупност е непротиворечива и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК съдът намира, че по- детайлен анализ не дължи да излага. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установеното от фактическа страна съдът намира, че от обективна и субективна страна обвиняемият И. Г. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 191 ал. 1 НК, като в периода от 24.06.2020г. до 20.12.2021г. в къща, находяща се в гр.София, кв.“хххххххх“, ул.“ххххххххххх“ №42, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол - Д. А. И. (родена на ххххххххг.), ненавършила 16-годишна възраст. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразява в установяването на съжителство, наподобяващо семейните отношения, а именно общо домакинство, издръжка, полагане на грижи в бита и полови контакти. За съставомерността на визираното престъпление трябва да има съжителство с непълнолетно лице, което не е навършило 16 годишна възраст. В случая свидетелката Д. И. е била на 14 години и шест месеца, когато обвиняемият е заживял заедно с нея, т.е. във възраст, в която трудно би могло да се приеме, че решенията за създаване на семейство, раждане на дете и избор на партньор, са осъзнати и обмислени. Престъплението обвиняемият е извършил в периода от заживяването си със свидетелката И. /24.06.2020г./ до момента, в който същата е навършила 16 години /т.е. до 20.12.2021г./, тъй като до тази дата е продължило създаденото противоправно състояние с лице, ненавършило 16 –годишна възраст. Деянието е извършено от обвиняемия в условията на пряк умисъл. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че той е знаел възрастта на пострадалата /събрани са доказателства, че двамата са се познавали от деца/ и въпреки това е взел решението да заживее с нея на семейни начела, като е целял именно това. ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО: За престъплението по чл. 191 ал. 1 НК се предвижда налагане на наказание до две години „лишаване от свобода“ или пробация, като кумулативно се предвижда и налагане на наказание „обществено порицание“. Съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - за престъплението се предвижда налагане на наказание "лишаване от свобода" за срок по-малък от три години; с деянието не са причинени имуществени вреди; обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност; не са налице ограничителните хипотези, предвидени в чл. 78а ал. 7 НК. Смекчаващи отговорността обстоятелства са младата възраст на обвиняемия и изразеното в съдебно заседание съжаление, взаимното желание на обвиняемия и свидетелката И. да заживеят като семейство и чувствата на обич и привързаност между тях. Смекчаващо отговорността обстоятелство са и положителните данни, които се събраха за личността на обвиняемия – установи се, че същият полага труд, както и че се грижи за своето семейство. Чистото съдебно минало на обвиняемия съдът не цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като то е предпоставка за приложението на института по чл. 78а НК. Отговорността на обвиняемия се утежнява от ниската възраст на свидетелката Д. И. към момента, когато двамата са заживели във фактическо съпружеско съжителство (свидетелката И. е била на 14 години и шест месеца), както и от обстоятелството, че след като са заживели заедно свидетелката И. е прекъснала образованието си и впоследствие след раждането на общото им дете е била и отписана от училище. Така към момента, когато е станала фактическа съпруга на обвиняемия, свидетелката И. сама е била дете по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето, току-що преминала границата на малолетието, когато едно лице не разполага с достатъчна житейска зрялост и опит, за да вземе осъзнато и обмислено решение за създаване на семейство и то в толкова ниска възраст. Същевременно прекъсвайки обучението си, И. се е лишила от възможността да получи по-добро образование, което да й даде възможност за по-добра социална реализация в бъдеще. Като съобрази коментираните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да наложи на обвиняемия Г. глоба в размер над минималния, но под средния, индивидуализирана при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – 1500, 00 лева. Така индивидуализирана глобата е съответна на обществената опасност на деянието и на дееца и същевременно е съобразена с имущественото състояние на обвиняемия, който съобщава, че работи, което обстоятелство се установява и от показанията на свидетелите Д. И. и А. И.. Ето защо съдът намира, че така индивидуализираната глоба не представлява прекомерно строго третиране на обвиняемия и същевременно същата ще засегне имуществената му сфера в достатъчна степен, че да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие. ПО РАЗНОСКИТЕ: На основание чл. 189 ал. 3 НПК обвиняемият И. Г. Г. следва да бъде осъден да заплати разноските в производството. В досъдебното производство са направени разноски в размер на 312, 00 /триста и дванадесет/ лева – възнаграждения за вещи лица, които обвиняемият следва да заплати в полза на СДВР. Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: