Решение № 3994 от 9.12.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 565/2025 г.

Производството е по реда на чл.73 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/. Делото е образувано по жалба на Л. И. П. от [населено място], чрез адвокат И. М. – Г. от ВТАК против заповед №РД-1289 от 25.06.2025 година на Министъра на образованието и науката, с която на жалбоподателката е прекратено служебното правоотношение на основание чл106, ал.1, т.5 от ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оплакването, както се установява то съдържанието на жалбата и уточнението, направено от процесуалния представител на жалбоподателката в проведеното съдебно заседание на 6.10.2025 година уточнение, е за нарушение по чл.21 от ЗЗД поради проявата на пряка дискриминация, основана на здравословното състояние /увреждането/ на жалбоподателката. Счита, че при издаването на процесната заповед ответникът я е третирал по-неблагоприятно от други лица в сходно положение единствено поради обстоятелството, че същата има издадено решение на ТЕЛК, за ралика от други лица, които заемат идентични длъжности, но не са адресати на решения на ТЕЛК, които определят процент на неработоспособност. В пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателката, както и в представената писмена защита са развити допълнителни съображения, които са в смисъл, че от събраните доказателства се установява несъмнено, че прекратяването на служебното правоотношение на П. е функция на проявена пряка дискриминация по признака възраст и по признака увреждане предвид решението на ТЕЛК, което няма как да не е било известно на органа по назначаването. Аргументира се и противоречие с практика на СЕС, отразена в решение по дело С – 511/19. Поддържа се и противоречие с административно производствените правила при издаването на заповедта. Претендират се разноските по делото. Ответникът по делото, Министърът на образованието и науката, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. В депозираната по делото писмена защита се поддържа, че на първо място, е съобразено наличието на условията по чл.68, ал.1 от КСО, като в случая тези изисквания са били налице за жалбоподателката, като осигурителният и стаж е 38 години и осем месеца, като това се установява от материалите по делото. Счита, че е необоснован и извода за наличие на пряка дискриминация чрез издаването на оспорената заповед. Сочи в тази връзка, че наличието на пряка дискриминация изисква разлика в третирането на сходните групи да е на основата на защитен признак, както и наличие на причинно – следствена връзка между този защитен признак и по – неблагоприятното третиране, което се изразява в случая в прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, като в случая липсват установените предпоставки в ЗЗД. Всъщност неправомерният диференциран подход към дадено лице следва да е обвързан с със съответен дискриминационен признак по чл.4 от ЗЗД, като не е достатъчно да се установи единствено различното третиране на лицето, а е необходимо да се установи че това третиране е извършено съзнателно по някой от дискриминационните признаци, чертани в хипотезата на чл.4, ал.1 от ЗЗД и следва да е налице пряка причинно – следствена връзка между различното третиране и причината, която представлява признак по чл.4, ал.1 от ЗЗД. В това отношение сочи, че оспорената заповед е връчена на лицето на 26.06.2025 година, докато решението на ТЕЛК, с което се установява частична неработоспособност, е връчено на РУО – Велико Търново на 26.06.2025 година. Въпросното решение на ТЕЛК не е приложено в служебното досие на П. и нее съобразявано от органа по назначаването. Освен това изричното изискване на чл.6 от Наредбата за трудоустрояването изисква за всички освидетелствани и преосвителествани лица, които работят и по отношение на които ТЕЛК установява трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, да се изпраща ескпертното решение до работодателя, дол самите лица, до ТД на НОИ и до националният център за здравна информация. В случая липсва неравно третиране на Прокоповапо признак "възраст“, доколкото всички останали сравнявани служители са носители на този признак. За да е налице пряка дискриминация по този признак според ответника, то следва да е налице сравнение между лица, които са носители на този признак и такива, които не са носители на този признак, като се заключи, че именно той е причината за дискриминацията. Обстоятелството, че и други лица са продъбжили да работят след навършването на пенсионна възраст е ирелевантно, тъй като то не задължава работодателя да продължи служебното правоотношение със служител, придобил правото на пенсия. Всъщност в хипотезата на пенсиониране при навършена възраст и стаж, възрастта не може да се разглежда като защитен признак по смисъла на чл.21 от ЗЗД, която задължава работодателя да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор, вкл.и при навършване на пенсионна възраст. Работодателят /в случая органът по назначаването/ следва да съобрази естеството, организацията, обемът на работата и натовареността, а от друга страна кадровата обезпеченост и работните ресурси. В тази връзка изтъква, че жалбоподателката е заемала длъжността „старши експерт по организация на редното образование“, като същата длъжност са заемали още двама служители, които не са придобили право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Другите трима служители, които според жалбоподателката се намирали в сходно положение /Р. Л., К. В. и Б. Д./ имат други длъжности в администрацията на РУО – Велико Търново. Всъщност тези трима служители са придобили правото на пенсия в различни периоди и по различно време и са продължили да работят след това отново в различни периоди от време, които са обусловени от техният стаж и възраст и те не могат да формират група от лица, спрямо които да се извърши сравнение на отношението към тях и това, което е демонстрирано спрямо жалбоподателката. Позовава се на решение по съединени дела С-159/2010 и С-160/2010 на СЕС, и на решение по дело С-511/19 на СЕС. Излага допълнителни подборни съображения в представената след приключване на съдебните прения допълнителна писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима. Заповедта, която според жалбоподателката е издадена в нарушение на изискването, поставено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗЗД, е връчена на П. на 25.06.2025 година, видно от съдържанието и. Жалбата срещу нея е подадена на 3.07.2025 година, т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.124, ал.1 от ЗДСл вр. с чл.73 от ЗЗД. Тъй като заповедта е неблагоприятна по последиците си за П., същата е легитимирана да я оспори. По същество жалбата е неоснователна. Съдът е длъжен да осъществи контрол за законосъобразността на оспорения пред него административен акт в обхвата, посочен в разпоредбата на на чл.73 от Закона за защита от дискриминация. По делото е спорно, че жалбоподателката, към момента на постановяване на заповедта, е пенсионирана, като началната дата на пенсиониране на пенсията и е 01.04.2024 година, към датата на издаването на заповедта е имала осигурителен стаж от 46 години, седем месеца и 24 дни /безспорен между страните факт/, възрастта и е била на възраст 67 години, единадесет месеца и 16 дни /според неоспорената справка на РУО – Велико Търново/. Не е спорно и, че със заповед №РД 10 -1137 от 21.03.2014 година с нея е учредено служебно правоотношение при непълно работно време за длъжността „старши експерт по организация на средното образование, интегрирано обучение и специални училища“ в отдел „Инспектиране и организационно – методическа дейност“ в РИО /Сега РУО“ – Велико Търново, като орган по назначаването и е Началника на РИО – Велико Търново. Съответно, със заповед №–РД 10 -1286 от 25.04.2016 година на Министъра на образованието и науката П. е преназначена на същата длъжност но на пълно работно време. С експертно решение №92951 от 223 заседание, проведено на 16.12.2024 година ТЕЛК към МБАЛ „Професор П.Стоянов“ – Ловеч в резултат на освидетелстване по документи е определил 44% ТНР със срок до 01.12.2027 година и водеща диагноза „Други видове стенокардия“. Според представено писмо на Заместник министъра на образованието и науката, към дата 25.06.2025 година /на която дата е издадена и връчена процесната заповед/ четирима служители на РУО – Велико Търново, а именно жалбоподателката П., Р. Л., К. В. и Б. Д. са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е освен това, че към момента на издаването на заповедта в служебните досиета на Р. Л., К. В. и Б. Д. няма налични данни за издадени експертни решения на ТЕЛК, и към дата 27.06.2025 година /датата, от която оспорената заповед поражда последиците си/ въпросните лица са били служители на РУО – Велико Търново. Обстоятелството, че тези служителки не са освидетелствани пред ТЕЛК се установява и от писмото на РЗИ – Велико Търново. От писмото на Заместник министъра на образованието и науката се установява извън посоченото, че към датата на издаването на заповедта в служебното досие на П. не са налични данни за издадено експертно решение на ТЕЛК за същата. Според представеното длъжностно разписание на РУО – Велико Търново, за длъжността старши експерт по организация на средното образование са предвидени три бройки, за длъжността, заемана от лицето Б. Д., която е експерт по обществени науки, гражданско образование и религия е предвидена една бройка, за длъжността, заемана от лицето К. Х. В., което е началник отдел „Организационно методическа дейност и контрол“ е предвидена една бройка. Всъщност за всички други длъжности, с изключение на заеманата от жалбоподателката до прекратяване на правоотношението и, са предвидени по една бройка за заемането им. Следва да се маркира и, че въпросното решение на ТЕЛК, описано по-горе е изпратено на РУО – Велико Търново, видно от писмо №94-201-1 от 14.10.2025 година на РЗИ – Велико Търново. Какви изводи се налагат при така описаните факти? Една от основните цели на ЗЗД е прилагането на принципа на равенството в третирането на лицата – чл.2, т.2 от ЗЗД. Посоченото се постига, най – общо казано, като се преустанови или предотврати различното им третиране в сходни/идентични ситуации. Според философията на закона такова различно третиране не е оправдано и е неправомерно при проявата на различни обстоятелство, които са определени като дискриминационни критерии и са описани в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗД „Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.“. Изключващите дискриминацията хипотези са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл.7 от ЗЗД. За да е налице пряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия състав: 1). по - неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т. нар. "сравнител"; 3). по - неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно - следствена връзка между по - неблагоприятното третиране и защитения признак, като по - неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране /така например решение № 11254 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2025 г./. По защитеният признак „увреждане“: Следва да се посочи, че този признак не е налице, доколкото с решение №92951 от 223 заседание на МБАЛ „Професор д-р Параскев Стоянов“ - Ловеч е определен процент на трайна неработоспособност от 44 процента. Законодателят в Закона за защита от дискриминация не е дал легална дефиниция на понятието "увреждане". Признаците на понятието обаче могат да се извлекат от §1, т.1 от ДР на ЗХУ, като това представляват физически или психически или интелектуални и сетивни недъзи на физическото лице, които са от такова естество, че обективно препятстват пълноценното социално функциониране на това лице в обществото. Съответно, разпоредбата на §1, т.2 от ДР на този закон определя, че "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.“. Конвенцията за правата на хората с уврежданията, ратифицирана и обнародвана, ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред норми на вътрешното право, които й противоречат, не съдържа разпоредба, от която да се извлече различно разбиране за понятието. Член 1, параграф 2 от тази Конвенция дава параметрите на понятието хора с увреждания, като дефиницията е напълно идентична с дадената от националния ЗХУ такава и не налага различно тълкуване и правоприлагане. Посочените легални дефиниции - на вътрешния и на международния акт, не установяват идентичност между понятията увреждане и заболяване и в случая са неприложими към жалбоподателката с оглед този сочен защитим признак. В случая, както се отбеляза, по отношение на П. липсва такъв защитим дискриминационен признак, при което няма как да се поддържа наличието на фактическият състав, разписан в разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗД. По отношение на защитимият признак „възраст“: В този случай оплакването е, че жалбоподателката е третирана по – различно от други лица, с които може да се направи сравнение, и които се намират в сравнима или сходната ситуация, но които са третирани по-благоприятно. Посочени са три лица за сравнение, които са съответно Р. Л., К. В. и Б. Д.. Както се констатира по-горе, и трите лица към момента на издаването на заповедта, са придобили право на пенсия и работят в РУО – Велико Търново по служебно правоотношение. При това положение не е налице твърдяната пряка дискриминация. Всички лица - и П., и лицата, които са посочени като сравнители, са навършили пенсионна възраст и имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /безспорно между страните/. Следва да се констатира, че този защитим според П. признак е общ за нея и посочените за сравнение лица и това не е основанието за различното им третиране /вж. например Решение № 4992 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 225/2025 г., V отд, респ. Решение № 4577 от 2.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2024 г., V отд./. Или по друг начин казано, възрастта не е „сравнимо или сходно обстоятелство“ по смисъла на чл.4, ал.2 от закона, а е общ за всички посочени лица и за жалбоподателката защитим дискриминационен признак по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗД. Следователно липсва установяване на фактическият състав на чл.4, ал.2 от ЗЗД, който изисква по-неблагоприятно третиране на оспорващата в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, наличие на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД и причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и установения признак. Налага се извода, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на П. не е издадена в противоречие на изискването, посочено в разпоредбата на чл.21 от ЗЗД. Що се касае до твърденията за неспазване на формата на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и до неспазването на административно - производствените правила, то следва да се отбележи, че тези пороци на акта са релевантни единствено към основанията, посочени в разпоредбите на чл.106, ал.1 от ЗДСл, а не към релевираното основание за незаконосъобразност на заповедта при проявление на хипотезата на чл.21от ЗЗД. Накрая следва да се маркира, че съдът не може да се позове на посоченото и от двете страни решение на СЕС по дело С-511/19. Същото, с оглед преформулираният от Съда на ЕС въпрос /съображение 20 от решението/, се отнася до тълкуване на разпоредбите на чл.2 и чл.6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите в контекста на спора в главното производство, предметът на при който е свързан със съмнение за проявление на непряка дискриминация заради твърдяна като дискриминационна привидно неутрална правна уредба, съдържаща се в гръцкият Закон 4024/2011 за създаване на схема за пенсионно осигуряване /вж. и параграфи 15 и 19 от съображенията, изложени в решението/. Идентично е положението и с цитираното решение по съединени дела С-159/10 и С-160/10 на СЕС по тълкуване на въпросната Директива. В случая не се твърди наличие на непряка дискриминация въз основа на привидно неутрална разпоредба в ЗДСл или в друг закон или друг нормативен акт, или на такава практика, която да е основана на съответен защитен признак. Следва жалбата да се отхвърли като неоснователна, като в полза на Министерството на образованието и науката се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.143, ал.3 от АПК. Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав