Решение № 9139 от 24.10.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1042/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Г. И. С., с [ЕГН], чрез нейния настойник и законен представител Д. И. С. от [населено място], община Бургас, [улица], [ЕГН], против Решение с изх.№1012-02-98#1/12.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане изх.№2116-02-106#3 от 27.03.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас. Счита, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Прави искане оспореното решение да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.И., поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Пледира жалбата да бъде уважена по мотиви, подробно изложени в нея. Ответникът – директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Моли настоящата съдебна инстанция да отхвърли жабата, като неоснователна и недоказана. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че Г. И. С., чрез нейния настойник и законен представител Д. И. С. е подала заявление с вх.№ 2116-02-106/16.01.2025 г. (л.67-69 от делото) за отпускане на наследствена пенсия. Към заявлението са приложени удостоверение за наследници (копие), Експертно решение на ТЕЛК от 15.02.1990 г. (копие), Решение на Окръжен съд – Бургас за попечителство и пълно запрещение (копие), Удостоверение за настойнически съвет (копие) и копие на лична карта (л.70-75). С разпореждане изх.№ 2116-02-106#3 от 27.03.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас на жалбоподателката е отказано отпускането на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО. За да постанови отказа органът е посочил, че към датата на подаване на заявлението Г. С. е получавала своя лична социална пенсия за инвалидност по чл. 45а от отменения Закон за пенсиите (ЗП), сега чл. 90а от КСО, отпусната от 01.03.1978 г., както и че тя няма статут на учащ, съобразно изискването на чл. 82 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с Решение с изх.№ 1012-02-98#1/12.05.2025 г. директорът на ТП на НОИ Бургас е оставил в сила Разпореждане №2116-02-106#3 от 27.03.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас (л.22-23). Мотивите за това са, че правилно е било отказано отпускането на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО, тъй като с изменението на разпоредбата в ДВ бр. 107/2014 г., за да бъде отпусната наследствената пенсия след навършване на 26 годишна възраст се изисква лицето да е учащо. Посочва, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на наследствената пенсия, жалбоподателката е на възраст 66 години 09 месеца и 19 дни, но не са представени доказателства нито към датата на подаване на заявлението - 16.01.2025 г., нито в хода на административното оспорване, че г-жа С. има статут на учащ. В решението е посочено, че в разпоредбите на чл. 34, ал. 1, т. 1-3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е определен кръга на лицата, които се считат за учащи по българското законодателство. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от издаването му, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, взето по реда и при условията на чл. 117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е постановено при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването и е надлежно мотивирано, като тези въпроси не са спорни между страните. Административният орган е спазил изискването на чл.35 от АПК и е издал обжалвания административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на лице за отпускане на наследствена пенсия. Издаден е акт – разпореждане, на компетентния орган по чл. 98, ал. 1 от КСО. Проведена е процедурата по задължително оспорване на това разпореждане по административен ред - пред директора на ТП на НОИ Бургас, съгласно чл. 117 от КСО. По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното: Правото на наследствена пенсия, създадено с чл. 82, ал. 1 от КСО, е в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-годишна възраст, съответно до 26-годишна възраст. С допълнението на тази разпоредбата в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изрично е уточнено, че лицата, инвалидизирали до 18-годишна възраст, съответно до 26-годишна възраст, имат право на наследствена пенсия след навършване на съответната възраст, ако учат - за срока на обучението. Със същото изменение е въведено правилото на § 22с от ПЗР на КСО, че отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 от КСО на лица, които са се инвалидизирали до 18 г., съответно до 26 г. възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. Приложението на § 22с от ПЗР на КСО е само еднократно по отношение на заварените отпуснати преди това изменение пенсии, какъвто не е настоящия случай. Личните пенсии за инвалидност и наследствените пенсии се подчиняват на различни правни режими. Наследствената пенсия се отпуска, за да замести липсваща издръжка от починал родител. При тълкуване на чл. 82, ал.1 от КСО в редакция преди и след изменението, следва, че правото на наследствена пенсия на децата не е предвидено като пожизнено, без оглед на възрастта им и срока на инвалидизиране. В тази връзка материалните предпоставки, които следва да са налице за получаване на този вид пенсия са: 1. родителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, 2. децата да са на възраст до посочените прагове и да учат, 3. или да са на възраст над посочения праг, ако са се инвалидизирали до 18-годишна възраст, съответно до 26-годишна възраст и да учат. По делото не е спорно, че бащата на Г. С. е починал на 17.11.2024 г. (л.75), като приживе е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно също, че жалбоподателката е с влошено от ранна детска възраст здравословно състояние, което е обусловило признаването й за инвалид втора група и отпускането на социална пенсия по чл. 45а от ЗП/отм/. От представените по делото доказателства се установява, че с експертно решение на ТЕЛК Бургас № 30 от 22.05.1974 г. на жалбоподателката е била определена втора група инвалидност, счита от 27.03.1974 г. Към този момент С. е била на 16 години. Въз основа на експертното заключение, с решение от 01.06.1974 г. на Окръжен народен съвет – Бургас, отдел „Пенсии и социални грижи“, на същата е била отпусната лична социална пенсия, считано от 27.03.1974 г. за срок до 01.03.1976 г. (л.26). Така отпуснатата лична социална пенсия е била прекъсвана и продължавана през годините. С експертно решение на ТЕЛК от 15.02.1990 г. ( приблизително 16 години по-късно) Г. С. е била преосвидетелствена с оценка на трудоспособността – инвалид първа група с чужда помощ, за срок на инвалидността – пожизнено, с дата на инвалидизирането – 20.03.1974 г. (л.48). Към датата на подаване на заявлението за отпускане на наследствена пенсия (16.01.2025 г.) Г. С. е била на 66 години 09 месеца и 19 дни, т.е над предвидената от законодателя възраст от 18, съответно 26 години. Тя е инвалидизирана, но не отговаря на изискването, предвидено наред с другите предпоставки за отпускане на заявената наследствена пенсия, а именно да е учаща. Доказателства за обратното не са представените нито пред административния орган, нито пред съда, поради което правилно е прието от административния орган, че към датата на подаване на заявлението, а и към настоящия момент, С. няма качеството на учащ и за нея не са налице предпоставките за отпускане на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО. С оглед изложеното и по аргумент от чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът счита, че не са налице основанията за отмяна на Решение с изх.№1012-02-98#1/12.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане изх.№2116-02-106#3 от 27.03.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас. С оглед изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав