Решение № 1452 от 22.10.2010 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3482/2010 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.233, ал.3 от Закон за защита на потребителите. Образувано е по повод постъпила жалба от ••••, ЕГН – ••••••••••, в качеството й на управител на „МУН” ЕООД, против наказателно постановление № 19260/04.06.2010 г. на директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” в Комисия за защита на потребителите. С атакувания акт на дружеството са наложени две имуществени санкции: за нарушение на чл.66, ал.1 от ЗЗП в размер на 500 лева и за нарушение на чл.230, вр. чл.192, т.2 от ЗЗП в размер на 200 лева. В жалбата се твърди, че просрочието на обявата за продажба на стоки с намаление за периода 01.01.-31.01.2010 г. е станало без какъвто и да е умисъл – поради недоглеждане и поради лични ангажименти. Изтъква, че се е явила на поканата в КЗП и там са и дали предписания, които тя е изпълнила. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството жалбоподател поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. В съдебно заседание представител на ответната страна, РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” в Комисия за защита на потребителите, моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 19.02.2010 г. свидетелката С.Я., младши инспектор в КЗП-РД гр. Бургас, извършва проверка в магазин „Мун”, находящ се в гр. Бургас, ул. „Лермонтов” № 26, стопанисван от дружеството жалбоподател, по повод месечна кампания на комисията за установяване спазват ли се разпоредбите на закона, свързани с обявяване на намаление на стоките. При проверка в магазина се установява, че има обявено намаление чрез табели със срок на намаление от 01 до 31.01.2010 г. Изложени са в обекта за продажба дамски и мъжки облекла, подробно описани в констативен протокол, с обявени цени, като старата цена е зачертана и под нея има изписана нова цена. Срокът за намалението е повече от един месец, което е нарушение на закона, тъй като към 19.02.2010 г. намалението продължава. С констативния протокол е изискано от търговеца да се яви в комисията на 22.02.2010 г. и да представи документ за съдебна регистрация и документ за регистрация в ЕИК, както и са дадени задължителни предписания да се поставят етикети с информация на български език за производител, вносител, артикул и състав в % съотношение на два броя дамски бюстиета и 5 броя мъжки пуловери. На посочената дата представител на дружеството не се явява, поради което на адреса на управление е изпратена с писмо с обратна разписка покана за явяване на 01.03.2010 г. и представяне на същите документи. Писмото се връща като не потърсено, поради което на 18.03.2010 г. свидетелката съставя АУАН за нарушения по чл.66, ал.1 и по чл.230, вр. чл.192, т.2 от ЗЗП. Препис от акта е връчен на управителя на дружеството чрез органите на МВР. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел С.Я. и от писмените доказателства по делото, които я възпроизвеждат безпротиворечиво. От правна страна съдът приема следното: Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице – аргумент от заповед № 612 ЛС/19.06.2006 г. на председател на Комисия за защита на потребителите – л.11 от делото. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – аргумент от заповед № 588/18.08.2006 г. на председател на Комисия за защита на потребителите – л.10 от делото. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗЗП съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден. Очевидно е, че периодът на намалението в случая е по-дълъг от един месец ( просрочието е с повече от полови месец ). По делото са налице само твърдения, но не и доказателства, за наличие на една или няколко от хипотезите, визирани в чл.66, ал.2 от ЗЗП, при които съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец. Представеният по делото договор за наем не може да служи за доказателство, тъй като е със страна управителят на дружеството, но в качеството му на физическо лице, при това с предмет друг магазин, находящ се на ул. „Богориди” № 12 в гр. Бургас. Предвид горното следва да се приеме, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗЗП, като в случая, се касае за безвиновна отговорност, и правилно му е ангажирана отговорността. По отношение на нарушението на чл.230 от ЗЗП: Според цитираната разпоредба, за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция. Установи се, че процесната хипотеза не попада в случаите по чл.215 от ЗЗП. Нарушение обаче не е налице поради следните мотиви: Свидетелката Я. е дала задължително предписание за отстраняване на нарушения на закона ( видно от констативния протокол ), но не поради неговото неизпълнение е ангажирана отговорността на дружество, а заради това, че в определен от актосъставителя срок не са представени документи. За това неизпълнение обаче дружеството не може да се санкционира на основание чл.230 от ЗЗП, защото съставът на нарушението, визиран в тази разпоредба, е различен. Фактът, че длъжностните лица на контролните органи имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, по никакъв начин не променя горния извод. Представянето на определен документ в конкретния случай не е свързано с „отстраняване на несъответствия или нарушения на закона”. Ето защо в тази си част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Бургас, ХІІІ наказателен състав