Решение № 1140 от 27.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1145/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. Образувано е по жалба от „И.К.“ЕООД с ЕИК •••••••, чрез адв. А. срещу отказ № 20230607142918/2023 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията - Търговски регистър по заявление с вх. № 20230607142918/07.06.2023 г. за вписване на прехвърляне на търговско предприятие на П. М. В., починал на 25.04.2023 г., действащ като ЕТ „П. В.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Агенция по вписванията изразява становище, че жалбата е неоснователна. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното: Със заявление по образец В1 с вх. № 20230607142918/07.06.2023 г. е постъпило искане за вписване на прехвърляне на търговско предприятие на П. М. В., починал на 25.04.2023 г., действащ като ЕТ „П. В.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Към същото е приложен договор за прехвърляне на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите и съдържанието под рег. №№12688 и 12689 от 02.06.2023 г. на Нотариус с рег. № 785 на НК, препис – извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, 2 бр. декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от наследниците, декларация по чл.16, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 15, ал.4 от ТЗ, декларация по чл.15, ал.1 от ТЗ, удостоверение по чл. 77, ал.1 от ЗОПК, решение на едноличния собственик на ЕТ „П. В.“ и пълномощно. Отказът е мотивиран с това, че предприятието на едноличния търговец не е поето от наследниците му и не е заявено заличаването му в търговския регистър. Фирмата, както и предприятието на ЕТ могат да бъдат предмет на разпореждане по чл.15, ал.1 от ТЗ само приживе. След смъртта му законът дава възможност на наследниците единствено да поемат предприятието (чл.60, ал.2 ТЗ) и едва след това поелият предприятието наследник да бъде регистриран като ЕТ и тогава би могъл да го прехвърли на трето лице по реда на чл.15 от ТЗ. За сключването на сделката още е необходимо както правоприемника, така и праводателя да са правосубектни. ДЛР е посочило в отказа си, че не е внесена и държавна такса, но същата е внесена е представен вносен документ със заявление обр. Ж1. При тези данни, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Търговският закон урежда две различни хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ, и чрез наследяване при смърт- чл. 60, ал. 2 от ТЗ. Особеността във втората хипотеза е, че правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не за правоприемство въз основа на правна сделка. Починалият вече не съществува като правен субект, а носител на правата и задълженията е неговият наследник. Прехвърлянето на предприятието и фирмата на едноличния търговец и наследяването им имат една и съща последица като резултат, а именно продължаване дейността на търговеца от друго лице. Разпоредбите на чл. 15, 16 и 16а от ТЗ се отнасят за първата хипотеза-прехвърляне на предприятие посредством правна сделка, при която продължават да съществуват като правни субекти праводателят и правоприемникът. Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, наследниците, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма. Не съществува пречка с оглед запазване вида и дейността му, сънаследниците да могат да прехвърлят помежду си своите сънаследствени права върху него. С оглед тясната връзка между личността на едноличния търговец и предприятието му, законодателят допуска възможността за запазване на неговата фирма (чл. 60, ал. 2 ТЗ ) от наследниците, които поемат предприятието. Тази предоставена от закона възможност за запазване единството на фирмата и предприятието предоставя допустимостта на сделка между наследниците, която е насочена именно към запазване вида и дейността на търговеца. Законът е регламентирал в чл.15, ал.1 от ТЗ само формата на съгласието като изискване на вписването, а наследниците имат свобода уредят имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях. Починалият едноличен търговец обаче вече не съществува като правен субект, а носител на правата и задълженията е неговият наследник. Така наследниците, или този от тях, който е поел предприятието му, вече ще могат да го прехвърлят по общия ред на чл.15 от ТЗ чрез сделка с трето лице. Тя обаче следва да се предхожда от поемане на предприятието на починалия едноличен търговец. Арг. в тази насока се съдържа и в разпоредбата на чл.15, ал.3 от ТЗ, която урежда и отговорността за задълженията и на прехвърлителя. Безспорно когато се касае за единствен наследник и собственик на търговското предприятие, не съществува пречка за отчуждаването му, но това също следва да стане едновременно със заличаване на починалия ЕТ. С оглед характера на производството и съгласно разпоредбата на чл.541 ГПК всички разноските са за сметка на страната, която ги е направила. Водим от изложеното, съдът