Решение № 121 от 30.11.2021 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 547/2021 г.
Апелативен съд30.11.2021 г.докладчик Веселин Ганчев Ганев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.А.Б.. за възобновяване на ВНОХД № 13/2021г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Производство по Глава 33 НПК. С присъда № 260023/29.10.2020г., постановена по НОХД № 835/2020г. по описа на Районен съд- Пазарджик подс.Б.А.Б.. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б.а вр.чл.343 ал.1 б.б предл.1вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.58 т.2 предл.2 и т.3 от ЗДП вр.чл.119 т.2 предл.2 и т.3 от ППЗДП и на основание чл.54 от НК е бил осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК подс.Б.А.Б.. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Присъдата е била потвърдена с решение № 260057/08.04.2021г. по ВНОХД № 13/2021г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик. На 07.10.2021г. в Районен съд - Пазарджик е постъпило искане от осъдения Б.А.Б.. чрез защитника му адв. Р.П. за възобновяване на делото, в което са развити подробни съображения за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, поради което се иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената присъда и на въззивното решение и оправдаване на осъдения Б.А.Б.. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по транспорта, а алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Апелативна – прокуратура Пловдив счита искането за неоснователно, поради което предлага да се остави без уважение. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на делото по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, приема за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е подадено от активно легитимирана страна- от осъдения / а не подсъдимия / Б.А.Б.. и в законния срок, т.е. е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно. Преобладаващата част от съображенията, изложени в искането за възобновяване касаят необосноваността на присъдата и на въззивното решение и като цяло с оспорване правилността на установените от съдилищата факти, които оплаквания обаче не са предмет на обсъждане в извънредната проверка на влезлия в сила съдебен акт. Доколкото обаче защитата ги свързва с необсъждане на свързаните с тях възражения на подсъдимия и на неговия защитник следва да се има предвид, че настоящата инстанция не констатира такива недостатъци при аналитично-оценъчната дейност на съдилищата, които да покриват критериите за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Внимателният прочит на мотивите към присъдата и на въззивното решение убеждава, че и двете съдебни инстанции са съобразили доказателствената си дейност с процесуалните изисквания на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 от НПК като по ясен, разбираем, логичен и непротиворечив начин може да се разбере начинът, по който са формирали вътрешното убеждение по фактите и по приложимото право и е ясна волята да се вземе решение именно в посочения смисъл – за осъждане на подс.Б.Б. по повдигнатото обвинение. По аналитичен и процесуално издържан начин съдилищата са обсъдили и преценили, както поотделно така и в логическата им съвкупност, всички правнозначими обстоятелства от посочените в кръга по чл.102 от НПК като приетите фактически положения са съответни на действителното съдържание, смисъл и логическо звучене на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Правилността на установените факти е била обезпечена не само въз основа на пълната им, обективна и всестранна преценка съобразно доказателствените източници по делото, но и в резултат на аргументираните, обосновани и законосъобразни отговори, които са получили всички доводи и възражения на защитата и на подсъдимия при тяхното обсъждане. Включително за механизма на произшествието, местоположението на пострадалата на платното за движение, мястото на удара и всички останали обстоятелства от значение за обективното изясняване на конкретиката на процесното ПТП. И първият и второстепенният съд еднозначно и непротиворечиво са приели, че ударът е настъпил в лентата за принудително спиране на АМ“Т.“, когато пешеходката Х.Б. е била неподвижна на платното за движение и обърната с гръб към движещия се на заден ход по същата лента автобус, управляван от подс. Б.Б.. Именно за правилното и обективно изясняване на делото от фактическа страна и за начина, по който е настъпило произшествието, включително относно местоположението и взаимното разположение между участниците в него, районният съд е назначил повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение е било надлежно анализирано, както и показанията на пострадалата, като са били изложени обосновани и законосъобразни изводи относно доказателствената им стойност. В този смисъл не се констатира игнориране, тенденциозност или превратно тълкуване на доказателствата и на доказателствените средства, както и вътрешна противоречивост между приетите за установени факти по делото / напр. дали пострадалата е била неподвижна или се е движела по платното за движение, както се твърди в искането /, а коментираното от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна на св. Х.Б. е обяснено с нарушаване на разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДП – на автомагистралата е забранено “движението на пешеходци“, т.е. тя изобщо не е трябвало да бъде там. Другото, основно възражение на подс. Б.Б. и на неговия защитник- какъв е характерът на лентата от платното за движение, на което се акцентира и в искането за възобновяване - също е получило обоснован и законосъобразен отговор и от двете съдебни инстанции, които еднозначно са приели, че инцидентът е станал в аварийната лента на автомагистралата. Идеята на защитата за подобно твърдение – че ударът е настъпил на платното за движение, което не е част от път, обозначен като автомагистрала, а именно в „ускорителната лента“ има логичен резон, тъй като води до несъставомерност на нарушенията на специалния закон- по чл.58 т.2 предл.2 и т.3 от ЗДП вр.чл.119 т.2 предл.2 и т.3 от ППЗДП като причина за настъпване на произшествието. Подобно твърдение обаче съдилищата аргументирано са отхвърлили като неоснователно не само защото е доказателствено необезпечено, но и защото противоречи на законовите дефиниции за автомагистрала / коректно цитирани в искането за възобновяване / по чл.3 ал.7 т.1 от Закона за пътищата “…като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране.“ и по т.52 от § 6 от ДР на ЗДП, а чл.58 т.3 от ЗДП използва термина “ лента за принудително спиране“. Както районният съд, така и въззивната инстанция са пояснили / като са взели предвид и понятията, използвани в заключението на посочената КСМАТЕ – ускорителна/аварийна лента /, че съобразно предписанието на чл.117 ал.2 от ППЗДП, когато се навлиза в най-крайната, дясна лента за движение на автомагистралата, където безспорно е настъпил ударът, от намиращ се странично от нея обект / в случая бензиностанцията на • / тя се използва „ за ускоряване“, а в обратния случай- при излизане от автомагистралата “ за забавяне на движението“, което в никакъв случай не променя нейното предназначение на лента за принудително спиране, където е забранено движението и спирането, освен при повреда на пътното превозно средство и при здравословни проблеми на водача, както и да се движи назад. При това положение е неоснователно оплакването и за нарушение на закона, включително за случайност на деянието по смисъла на чл.15 от НК, което съдилищата също са отхвърлили със законосъобразни мотиви и с относима към случая съдебна практика на ВКС „ Опасната зона за спиране на МПС не може да бъде оневиняващо обстоятелство при движение на заден ход. Понятието "опасна зона" е неотносимо към движението на заден ход.“ като е бил приложен законът, който е трябвало да бъде приложен – бланкета на чл.343 ал.1 б.б предл.1 от НК е бил запълнен с относимите, съставомерни и намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици нарушения на чл.58 т.2 предл.2 и т.3 от ЗДП и чл.119 т.2 предл.2 и т.3 от ППЗДП. С оглед на горното апелативният съд намира искането за възобновяване на делото за неоснователно, поради което следва да се остави без уважение и
Цитирани разпоредби
21- чл. 343, ал. 1
- чл. 55, ал. 1 ЗДП
- чл. 58, т. 3 ЗДП
- чл. 15 НК
- чл. 342, ал. 1 НК
- чл. 343 НК
- чл. 54 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 102 НПК
- чл. 339, ал. 2 НПК
- чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК
- чл. 117, ал. 2 ППЗДП
- чл. 107, ал. 5
- чл. 119, т. 2
- чл. 13
- чл. 14
- чл. 3, ал. 7, т. 1
- чл. 305, ал. 3
- чл. 348, ал. 1, т. 1
- чл. 58, т. 2
- чл. 6