Решение № 86 от 25.5.2022 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 60/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано във връзка с жалба на адвокат Т. К. – защитник на подсъдимия Б. К. Б. срещу присъда № 51 от 30.11.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение, постановена по НОХД № 1826/2021 г. С посочения съдебен акт подс. Б. К. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК – шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, от което е било приспаднато времето на предварителното задържане на Б. по делото.

Със съдебния си акт първата инстанция се е произнесла и по гражанско-правните претенции на наследниците на жертвата, като е осъдила подсъдимия да заплати на всеки един от тях сума от по 80 000 лева, като до пълния претендиран размер респективно от 100 000 и 200 000 е отхвърлила гражданските искове като неоснователни и недоказани.

Произнесла се е и за разноските и веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалбата се релевират доводи за неправилна оценка на доказатествените източници и нарушения на материалния закон. От апелативния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да постанови нова, с която да признае подсъдимият за виновен по състав на по-леко наказуемо престъпление в рамките на приетите фактически положения. При условията на алтернативност се иска наказанието, наложено от първия съд, да бъде намалено, като се определи при пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които защитата изтъква.

В хода на съдебните прения, представителят на Апелативна прокуратура поддържа, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт, която сочи на извършено престъпление именно по правната квалификация, по която е бил осъден въззивният жалбоподател. Релевира, че в случая няма увреждане, което да може да бъде определено като средна телесна повреда, за да се коментира наведената от защитата правна квалификация. По време на побоя пострадалата е получила тежка телесна повреда и единствено тя има принос за настъпването на смъртта, поради което окръжният съд правилно е възприел квалификацията на деянието, дадена с обвинителния акт. Във връзка с останалите възражения на защитата сочи, че по делото липсват каквито и да е доказателства подсъдимият да се намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с някое от действията по чл. 124, ал. 2 НК, поради което правилно първият съд не е възприел тези аргументи на защитата. Пледира, че изброените в мотивите към присъдата отегчаващи отговорността обстоятелства действително са налице и мотивират пълен превес над смекчаващите такива. В допълнение към това сочи, че извършеното от подсъдимия надхвърля обичайните случаи на тези престъпления, тъй като се касае за тежък и продължителен побой над жена в почти беззащитно състояние при проявена от подсъдимия безсмислена жестокост. Поведението му след деянието също е показало липсата на каквито и да е морални задръжки и безчовечие, което го определя като личност с висока степен на обществена опасност. Във връзка с изложеното представителят на държавното обвинение пледира да бъде потвърдена присъдата на първия съд.

Частните обвинители и граждански ищци Д. М. и З. П., чрез повереника си адв. П., също молят да бъде потвърдена присъдата на първия съд. Изразяват солидарност с доводите на обвинението, че процесният случай надхвърля типичните проявления в подобна насока. По отношение на доводите на защитата да се вземе под внимание обстоятелството, че подсъдимият е потърсил медицинска помощ за пострадалата, защитата акцентира върху обстоятелството, че това не е било сторено по собствена инициатива, а подадената информация е била подвеждаща и погрешна. Застъпва и мнение, че възраженията на подсъдимия по отношение на възприетото от първия съд, че пострадалата е била обект и на домашно насилие, че тези оплаквания не намират опора в материалите по делото и в частност в показанията на свид. Д. М.. Що се касае за размера на уважените граждански искове повереникът адв. С. П. сочи, че те са били справедливо определени. Тъй като счита, че присъдата е постановена при спазване на всички процесуални правила и при правилно приложение на материалния закон, моли да се остави депозираната жалба без уважение.

Частният обвинител и граждански ищец Д. П., чрез повереника си и особен представител адв. Т. С., моли въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдена присъдата на окръжния съд. Релевира доводи за неоснователност на претенциите на защитата за отмяна или изменение на посочения акт. По отношение на присъдените размери на гражданските искове застъпва становище, че те съответстват на принципа на справедливост, като са определени в размер, който да обезщети загубата на близък човек, какъвто се явява връзката на майка и дете. Тъй като счита, че присъдата е постановена при спазване на всички процесуални правила и при правилното приложение на материалния закон, моли да се потвърди изцяло.

Защитата на подсъдимия, в лицето на назначения му служебен защитник адв. Т. К., оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира, че същата не се подкрепя в достатъчна степен от събраните по делото доказателства, като са налице основания за приложението на закон за по-леко наказуемо деяние с правна квалификация по чл. 124, ал. 2 НК, тъй като престъплението е извършено в състояние на силно раздразнение. Излага съображения, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като от една страна първата инстанция не е съобразила исканията на държавното обвинение и защитата в тази насока, а от друга - не е отчела всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като необосновано е определила изключително високо наказание при превес на отегчаващите. Поддържа и оплакването за прекомерност на уважените гражданско-правни претенции. Във връзка с изложеното защитата моли въззивният съд да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по обвинението. При условията на алтернативност, заявява искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а ако искането не бъде възприето - наложеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено.

Подсъдимият поддържа заявеното от служебния си защитник.

Заявява, че е направил всичко възможно да окаже помощ на пострадалата, като не й е нанасял побой.

В последната си дума Б. предоставя на съда да реши, като моли да вземе под внимание това, че „не е направил абсолютно нищо“.

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, проведено по диференцираната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, както и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд възприема в принципен план фактическата обстановка, приета и от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяването му, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, както следва:

Подсъдимият Б. К. Б. и А. З. П. се запознали през 2018 г. в •, където работели. Постепенно отношенията им прераснали в интимни, а тяхната връзка не останала скрита от синовете на подсъдимия Б. Б. К. и А. Б. К., както и от съпругата му Д. Г. Б., които живеели в •. Подсъдимият Б. споделял по телефона със съпругата си, че А. употребява много алкохол. През февруари 2020 г. подсъдимият се прибрал в • в с. •, обл. •. А. П. го търсила по телефона и му изпращала съобщения, а не след дълго също се прибрала в страната ни. Тогава Б. решил я приюти в дома си в с. •, обл.•, докато си намери работа. По време на престоя си там А. П. често консумирала алкохол и Д. Б. – съпруга на подсъдимия, поставила условие П. да бъде откарана в дома на родителите си. След като подсъдимият изпълнил условието, Б. разбрала, че П. продължила да търси мъжа й по телефона и да му изпраща съобщения.

През лятото на 2020 г. Б. заявил на съпругата си, че отива в • да бере рози заедно с А.. Първоначално той и П. заживели под наем в апартамент на свидетеля В.Г.А. в с. •, обл.• в комплекс „•“ бл. •ет. 4 вх. Б ап. 23. Тъй като не плащали редовно, били поканени да напуснат жилището. На 01.09.2020 г. се установили в нова квартира в с.•, обл. • в дома на Т.К.Е. в комплекс „•“ бл. • вх. А ет. 5 ап. 36. Техни съседи били свидетелите Н.Т.Й., Т.П.Ф., Р.И.Д., Н.Х.Д., С.С.С., Е.Д.К., от които подсъдимият и П. поддържали по-близки отношения със С.С. и Е.К.. Последните две нееднократно виждали А. със синини по лицето и по тялото, но пострадалата не им обяснявала произхода им. По време на съвместното им съжителство в апартамента в комплекс „•“ бл. • вх. А ет. 5 ап. 36 подсъдимият и П. често консумирали алкохол, понякога в големи количества. Пострадалата приемала и медикаменти, сред които и „•“.

На 24.12.2020 г. подсъдимият и пострадалата се намирали в наетото от тях жилище. Между 21, 00 – 22, 00 ч. И.Т.П. (част от коледарска група) посетил дома им. Видял, че пострадалата лежи, завита на легло в стаята. На масата имало храна. П. се усмихнала и видимо се зарадвала на коледарите. Обърнала се към тях с думите: „Добре сте ни дошли!“ и се разплакала от вълнение. Коледарите изпълнили две песни, след което си тръгнали. П. не забелязал в стаята да е разхвърляно, да има паднали предмети и вещи, както и да има петна по килима и по дивана, който нямал покривка и на който лежала П.. Останал с впечатлението, че жената е болна и затова не е в състояние да стане и да ги посрещне. Свидетелят ясно виждал лицето й, като по него нямало синини.

На 25.12.2020 г., в ранния следобед, подсъдимият Б. излязъл от жилището. Когато се върнал А. П. била само по бикини. Тъй като се била изпуснала по голяма и малка нужда, той се ядосал и започнал да я удря с юмруци и шамари в областта на главата, в частност по лицето, както и по цялото тяло. В същото време крещял на висок глас по неин адрес. След като видял, че пострадалата е в безпомощно състояние я сложил да легне на разтегателния диван в хола и я завил с одеяло без да я облича. Лицето на П. подпухнало, а дясното й око силно посиняло. Към 15, 20 часа Ц.Г.А., с която подсъдимият и П. се познавали от •, изпратила поздравителна картичка на всички свои познати, сред които били и А. и Б. Б.. За нейно учудване П. не й отговорила. Междувременно подсъдимият взел мобилния си телефон марка „•“ с ИМЕИ № • и ИМЕИ № •, вдигнал одеялото и снимал А.. Изпратил чрез мобилното приложение „Месинджър“ снимки на сина си Б.К.. Обадил се на съпругата си, като се оплакал, че А. пак била пияна и навсякъде имало екскременти. Преди това бил писал на Д.Б., че този път бил „прекалил с побоя“. След това включил камерата и показал на Б. приготвената за празника храна. Подсъдимият направил и клип, който изпратил на сина си Б.К.. Последният видял снимки на А., на които ясно се виждало надутото й лице и отеклото и посиняло дясно око, а на видеоклипа - голото й тяло. Времето минавало, а П. лежала на дивана и не мърдала. Подсъдимият опитал да я събуди, след което започнал да чака тя сама да се събуди.

На 26.12.2020 г. А.П. не дошла в съзнание. Тогава Б. позвънил на телефон 112 и споделил, че П. се била напила и не се събуждала. При така подадената информация операторът отговорил, че когато изтрезнее, жената ще се събуди. Това, обаче, не се случило.

Същият ден в следобедните часове свидетелката Ц.А. потърсила телефонен контакт с подсъдимия по повод изпратената й от Б. снимка на лице на жена по „Месинджър“-а. Първоначално А. не успяла да разпознае коя е жената с посинени и подути очи, видимо в безсъзнание като пребита. Когато успяла да се свърже с Б. след известно време на следващия ден, той потвърдил, че това е А. А. го попитала как може да я пребие по този начин. Първоначално подсъдимият отрекъл да е посягал на пострадалата и обяснил, че тя отишла до магазина в селото да си купи алкохол и се прибрала така. След това променил версията си и обяснил, че А. паднала върху преобърнат стол и се ударила в краката му. След това разговорът между двамата бил прекратен. А. и нейният приятел намерили телефона на кмета на с. • и му съобщили за случилото се. Той обяснил, че пътува за • и ги посъветвал да позвънят на Спешна помощ.

На 27.12.2020 г., след като А..П. продължавала да бъде в безсъзнание, около 17, 00 часа подсъдимият Б. отново се обадил на телефон 112, като пояснил, че П. продължава да не се събужда. Около 17.45 часа на същата дата екип на Бърза помощ, в чийто състав била свид. д-р П. Д. Д., пристигнал в центъра на с. •, обл. •, където ги чакал подсъдимият. Той се качил в линейката и завел екипа в обитавания от него и П. апартамент. Докато се качвали по стълбите до петия етаж Б. повтарял, че не може да я събуди, че това не й било за първи път и че тя постоянно пиела. Д. забелязала, че подсъдимият е употребил алкохол, а той и сам споделил, че е пил ракия. В стаята д-р Д. видяла върху разтегателния диван чисто голата А.П.. Дясната й ръка била напречно на тялото и покривала гърдите й, а лявата стояла отпусната до тялото. Левият крак бил отпуснат към земята, а десният качен върху дивана. Свидетелката веднага забелязала, че цялото лице на жената било подпухнало, синкаво и лилаво на цвят. Без успех се опитала да осъществи контакт с нея. П. не реагирала и на дразнене (пощипване, потупване). Когато д-р Д. решила да провери дали има сърдечна дейност, установила, че диша дълбоко, учестено и равномерно. По нейна преценка жената била в безсъзнание. Докато извършвала прегледа, лекарката установила по ръба на горната и долната устна на пациентката засъхнала малка ивица кръв. По лицето й имало травма „хематомни очила“ - типичен признак за счупване на черепа. Д-р Д. забелязала и синкаво-лилави равномерни ивици с широчина 1-1, 5 см на двете ръце непосредствено над лактите на пострадалата. И двете ивици обхващали целите ръце в кръг. По двете колене на двата й крака също се виждали еднакви по форма и размери симетрични синкаво-лилави петна. Освен това по пациентката имало синкаво-лилава дъговидна линия със същата широчина от ляво подребрие до лявата поясна област. Показалецът на лявата ръка бил зачервен, оточен и с външна повърхностна рана. Д-р Д. установила, че и двете ръце на П. били зацапани с фекалии. По пода в стаята също имало петна от засъхнали фекалии. Тя попитала подсъдимия откъде са тези синини и каква е причината за тях. Б. отговорил, че когато А. била пияна падала сама, удряла се и си блъскала главата в стената.

Междувременно д-р Д. подала сигнал до диспечера, че на място трябва да изпратят полиция. Докато Д. била в апартамента на Б., Ц. А. го набрала по телефона. Той вдигнал, но не осъществил контакт с А. и оставил телефона без да прекъсне разговора. По този начин А. успяла да чуе женски глас да се кара на Б. как може да остави П. гола. Женският глас продължил да се чува и А. доловила думите, че не е трябвало да я оставя гола, защото била в кома. Изразил възмущение как може да я пребие така. Подсъдимият отрекъл той да го е сторил. След това Ц. А. чула и мъжки глас, който също изразявал възмущението си от това, че П. била оставена гола. След това разговорът прекъснал. Междувременно в жилището пристигнали полицейски служители от РУ на МВР гр. • - свидетелите Д.С.Н. и В.И.Р.. Двамата се качили в апартамента, ползван от Б. и П.. Завивката, с която лежащата по гръб пострадала била покрита, била отметната настрани и полицейските служители също видели, че тя е само по бикини. Дишала трудно и прохърквала. По цялото й тяло имало множество кръвонасядания – по двете колена, по ръцете и най-вече по лицето, където имало засъхнала кръв по устните от вътрешна страна. Полицейските служители попитали подсъдимия Б. откога А. П. е в това състояние и той им отговорил, че е така от два дни. Обяснил, че двамата консумирали алкохол (той ракия, а А. бира). В един момент отишъл до кухнята и когато се върнал в хола видял П. да лежи върху дивана в безпомощно състояние. Б. казал, че е звънял на тел. 112 и предният ден, като съобщил на приемащия повикването оператор, че А. се била напила, заспала и не се събуждала. Категорично заявил, че не бил нанесъл побой върху жената и обяснил, че когато се напие буйствала и се удря в ръбове на врати и стени. Подсъдимият включил телефонния си апарат да се зарежда, тъй като батерията му била паднала. Посочил, че другият мобилен телефон, който бил на масата бил на А.. Н. забелязал, че на нея имало лекарства и направил няколко снимки с личния си телефон. Без да иска заснел и лежащата на дивана А. П., като на снимката ясно се виждало силно насиненото й лице. На мястото пристигнал и Г. Н. Г. (също полицейски служител в РУП •). Междувременно Д. взела от медикаментите, които приемала П., за да бъдат показани на колегите й в болницата, а именно Клонарекс, Бетаблокер и още едно успокоително. Подсъдимият потвърдил, че тези лекарства се приемат от П.. Последната била поставена на шалтето, с което се изнасят пациенти и с общи усилия била свалена до линейката. Тъй като пациентката първо трябвало да бъде подготвена за транспорт била откарана във ФСМП гр. •, където й били направени кардиограма, банка, катетър, абокат и други стандартни процедури. След това колега на Д. д-р К. тръгнала с линейката и транспортирала П. до УМБАЛ „•“ гр. •. На мястото на произшествието в обитавания от Б. и П. дом, бил извършен оглед на местопроизшествие. Самият Б. бил отведен в РУП •.

На 27.12.2020 г. в хода на извършения оглед на местопроизшествие били иззети: - светло синя на цвят калъфка от възглавница, по която се наблюдават засъхнали тъмно черевеникаво кафяви петна, като едно от петната е с размер 10см х 11 см. - олекотена завивка светло синя на цвят с жълти на цвят изобразени листа по която се наблюдават множество малки по размер засъхнали тъмно червени петна; - одеяло синьо бежово на цвят, като по него се наблюдават множество тъмни на цвят петна; - светло синя хавлия, по която се наблюдават от едната й страна засъхнали бледи, тъмни на цвят петна; - от тапицерията на дивана от неговата разтегната част, чрез отделяне, срязване се иззело парче плат, по което се наблюдава засъхнало тъмно червено петно; - калъфка от възглавница жълта на цвят по която се наблюдават от едната й страна тъмно червени петна; - стъклена чаша по чийто горен ръб се наблюдават засъхнали тъмно червени петна; - мобилен телефонен апарат марка „•“ с имей №• и имей № •; - мобилен телефонен апарат марка „•“ с имей № • и имей № •; - блистер с надпис „Клонарекс“ с липсваща една таблетка; - две празни бутилки с надпис „SAVOY“ уиски с вместимост от един литър; - две обтривки, иззети чрез марлен тампон с физиологичен разтвор от два броя тъмно кафеви петна на стената; - дамски бикини червени на цвят, зацапани с изпражнения. Изготвил се и албум.

На 27.12.2020 г. бил извършен и оглед на лице – на подсъдимия Б. Б.. Изготвил се и албум с необходимия брой фотоснимки. Подсъдимият Б. К. Б. предал доброволно кожено, кафяво на цвят мъжко яке; сива на цвят тениска с къси ръкави; долнище на анцуг, черно на цвят; кафяви на цвят чорапи; черни на цвят маратонки, за което се съставил надлежен протокол.

На 27.12.2020 г., след като А. П. била откарана в УМБАЛ „•“ - •, тя постъпила за лечение в КАИЛ в състояние на кома с диагноза: травматичен субдурален кръвоизлив без вътречерепна травма. Тежка черепномозъчна травма. Контузия на глава и мозък. Фрактура на черепа окципитално в дясно фрактура на носни кости. Кефалхематом. Субдурален хематом в дясна хемисфера. Компресия и дислокация на мозъка. Кома. Левостранна централна хемиплегия. Тежко изразен общомозъчен хипертензионен синдром. Травма на костите и меките тъкани на лявата китка. Исхемичен мозъчен инсулт в зона на дясна задна церебрална артерия. Хигром в дясно фронтално. Вклиняване на мозъчни структури. Дясностранна превмония. Проведено било оперативно лечение за евакуиране на кръвоизлива под твърдата мозъчна покривка, но на 16.01.2021 г. П. починала.

На 18.01.2021 г. бил извършен оглед на трупа на А. З. П. в секционна зала на отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „•“ ЕАД гр. •. Бил изготвен албум с необходимия брой снимки.

В хода на разследването била изискана подробна информация от Национална система за спешни повиквания тел. 112, РЦ - гр. •. Бил получен писмен отговор ведно с компактдиск.

Видно от заключението на назначената в досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 153/2021 г. на А. З. П. са били причинени следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, представена от вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор с налична бразда на вклиняване, тежък мозъчен оток, дифузно аксонално увреждане на главния мозък, дифузен кръвоизлив под твърдата мозъчна покривка на дясна мозъчна хемисфера, линейно счупване на тилната кост дясно, множество кръвонасядания по меките черепни покривки; лицева травма - счупване на носните кости, кръвонасядане на меките тъкани на лява и дясна лицева половина, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане на долния клепач на лявото око; травматични увреждания по крайниците, изразяващи се в кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане на лява предмишница, охлузване на левия лакът, охлузване на десния лакът, кръвонасядане на дясна предмишница, охлузване на дясно коляно, три кръвонасядания на дясната подбедрица, две кръвонасядания на ляво бедро, кръвонасядане на лява подбедрица, дълбоко кръвонасядане в средна трета на дясна подбедрица. За травматичните увреждания по тялото на А. П. експертите са посочили, че следва да се изясни механизма и начина на тяхното причиняване. Механизмът на причиняване на уврежданията е процесът на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупности обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват медицински данни и такива от досъдебните и съдебните материали. Установените тежка дифузна черепно-мозъчна травма, лицева травма и мекотъканни травматични увреждания на крайниците по пострадалата са причинени от най-общото действие на твърди, тъпи предмети. В комплекса от травматични увреждания, причинени на пострадалата се обособява съвкупност от травми, които са причинени по два различни и отделни един от друг механизми на възникване - една част от тях са в резултат на директно въздействие с твърди, тъпи предмети, посредством удари или тангенциално въздействие с такива предмети, а също и травматични увреждания, имащи инерционен характер (в резултат на рязка ацелеризация - децелерация на главата).

1. Относно травматичните увреждания в областта на носните кости и кръвонасяданията по клепачите на двете очи /травматични очила/. Въз основа на сведенията, посочени от подсъдимия, вещите лица са направили извод, че описаните увреждания са причинени от директен удар или удари с предмет с ограничена удряща повърхност, каквато е човешката ръка, свита в юмрук.

1. Относно мекотъканните увреждания в областта на меката черепна покривка върхово. Експертите сочат, че в това отношение се представя класическа схема от съдебномедицинските учебници за различаване на това дали уврежданията в областта на главата са причинени след падане от ръста или от удар /удари/ с твърд тъп предмет /по В. Madea, R. Dettmeyer. Basiswissen Rechtsmedizin, 2007/. Ако уврежданията са разположени над „ръба на шапката“, те са причинени от удар от друго лице и не могат да бъдат причинени след падане, както е в конкретния случай. Ако уврежданията са разположени около и под „ръба на шапката“, те могат да бъдат причинени и след падане на пострадалата на земята. Ударите могат да бъдат нанесени по главата на пострадалата, както при изправено положение между нея и извършителя или при легнало положение на пострадалата.

1. Относно кръвонасядането в дясната тилна област на главата, подлежащо линейно счупване на дясна тилна кост, охлузвания в областта на двата лакътя по задната повърхност и кръвонасядане в областта на дясна предмишница по задната повърхност. Кръвонасядането в дясна тилна област и подлежащо линеарно счупване на тилната кост вдясно е причинено в резултат на директен удар или твърд тъп предмет. Подсъдимият посочва, че пострадалата е падала от собствен ръст и многократно от дивана. От съдебномедицинска гледна точка при падане напред се установяват травматични увреждания, разположени по предно- изпъкналите анатомични части на тялото - върха на носа, скули, брадичка, чело. При падане назад се установяват увреждания по задно-изпъкналите анатомични части на тялото - тила, задните повърхности на раменете, седалищната област, по задната повърхност на лактите. Въз основа на горепосочените сведения и данните от съдебномедицинската експертиза на труп, вещите лица са посочили, че могат да направят извод, че пострадалата е падала назад.

1. Относно травматичните увреждания по крайниците по вън и предните повърхности. Въз основа на латерализацията и медико- биологичната характеристика на уврежданията (с изкл. на охлузването по предна повърхност на дясно коляно) експертите са посочили, че може да се направи извода, че те са причинени от действие на твърд тъп предмет с ограничена повърхност, напр. юмрук, ходило или интериорни предмети. Кръвонасяданията по левия горен крайник могат да се тълкуват като защитни наранявания на пострадалата при опити да се защити главата чрез повдигане на лявата ръка. Охлузването по предната повърхност на дясното коляно добре отговаря да бъде получено при падане на коляно върху широка повърхност.

1. Относно тежката мозъчна травма, включваща субдурален хематом в дясна голямомозъчна полусфера и дифузионно аксонално увреждане на мозъка, която представлява пряка причина за смъртта на пострадалата. За да се коментират мозъчната травма от съдебномедицински аспект вещите лица са посочили някои важни научни сведения, свързани с етиологията й. От съдебномедицинската биомеханика са известни следните данни (.А.В.Капустин, 1999; A.M.Nahum, J.W.Melvin, 2002): кръвонасядане на кожата се причинява от действието на сила с големина 150 N -160N (15-16 кгс); размачкване на подкожната тъкан при действие на сила от 196 N (19, 6 кгс); счупване на кости се причинява от сила в диапазона около 3 kN -5 kN (около 300 кгс -500 кгс); при сила над 200 кгс се причинява линейно счупване на костите на черепа. С юмрук от нормално физически развит мъж може да се нанесе удар със сила 5 kN - 6 kN (500 кгс - 600 кгс); от крак обут в обувка може да се нанесе удар със сила до 9 kN (900 кгс). За да бъде разбрана напълно генезата на възникване на установената дифузна черепно-мозъчна травма вещите лица са представили следните фини механизми на нейното възникване. Това са: 1. ЧМТ в резултат на линейно ускорение; 2. ЧМТ в резултат на ангуларно действие спрямо главата. При линейния механизъм (линеарна ацелерация) поради преминаване на силата през центъра на тежестта на главата и на мозъка се получава линейно предаване на енергията в мозъка, при което се наблюдават увреждания в областта на самия удар, както понякога и такива, разположени на срещуположната му страна. При ангуларната акцелерация посоката на удара и енергията не преминават през центъра на гравитацията на главата и мозъка, а под или над него, в резултат на което черепът получава ъглово ускорение, изразяващо се в ротационна компонента. Мозъкът при това състояние няма възможност да следва бързата и внезапна ротация на главата и черепа, поради което вътрешната повърхност на черепа се приплъзва спрямо повърхността на мозъка и мостовите вени се преразтягат, а в някои от по-тежките случаи се разкъсват. Продълговатият мозък е по-здраво и стабилно фиксиран в областта под мозъчната палатка заедно с прилежащото бяло мозъчно вещество и се получава своеобразното му прегъване в мястото на най-голямо натоварване. Вещите лица са представили подробни данни за дифузното аксонално увреждане на мозъка (Adams JH, Graham DI, Murray LS, Scott G, 1982; Adams JH, Doyle D, Graham DI, Lawrence AE, McLellan DR, 1984; Imajo T, Challener RC, Roessmann U, 1987; Graham DI, Clark JC, Adams JH, Gennarelli TA, 1992; Imajo T, Kazee AM, 1992; Parker JR, Parker JC Jr, Overman JC, 1990; Graham DI, Clark JC, Adams JH, Genarelli TA, 1992; Oehmichen M, Meitner C, Schmidt V, Pedal I, Konig HG, .Satemus K-S, 1998; Povlishock JT, Christman CW, 1995; Povlishock JT, 1992; Povlishock JT, 1993; Maxwell WL, Povlishock JT, Graham DL, 1997; Smith DH, Meaney DF, Shull WH, 2003; Meythaler JM, Peduzzi JD, Eleftheriou E, N TA, 2001; Singh A, Lu Y, Chen C, Kallakuri S, 10 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Ivan Bonev Bonev на 07.02.2022 г. в 11: 34: 33 ч. Cavanaugh JM, P.Reilly, R.Bullock, 1997; M. Oehmichen, R.N.Auer, H.G. Konig, 2006; JJ Leestma, 2009; H.H. Itabashi, J.M. Andrews, U Tomiyasu, S.S. Erlich Sathyavagiswara, 2007; D. Dolinak, E. Matshes, 2002; M.Oehmichen, Konig, 1997; P.A. Abrahamsohn, M.F. dos Santos, T.M.T. Zorn, 2005; B.Your Lowe, A.Stevens, J.W. Heath, 2006). Централната нервна система при човека се състои от главов мозък гръбначен мозък. Те са съставени (изградени) от нервни клетки, поддържащи клетки (глия) и кръвоносни съдове. Мозъчните клетки се наричат неврони, съставени от клетка, аксон и разклонения. Мозъчните клетки образуват сложна мрежа, като се свързват една с друга или с другите органи и тъкани от човешкото тяло. Всеки неврон има около 1000 връзки с други неврони. Дифузно аксонално увреждане на мозъка се нарича увреждане на аксона на нервната клетка в главовия мозък с предимно засягане в бялото мозъчно вещество, мазолестото тяло, ствола на мозъка и малкия мозък. В зависимост от степента и тежестта на увреждане на аксона дифузното аксонално увреждане може да протече по леко до тежко със смъртен изход. Дифузното аксонално увреждане се среща в 30% от смъртните случаи с травматично увреждане на главата. Повече от 50% от пострадалите дифузно аксонално увреждане умират в първите две седмици след травмата. След смърт от дифузно аксонално увреждане при изследване на мозъка макроскопски се установяват малки кръвоизливи в бялото мозъчно вещество на голямомозъчните хемисфери, в мазолестото тяло, ствола и малкия мозък. От клиникопатологични изследвания при хора и от експериментални изследвания при примати (маймуни) е установено, че дифузното аксонално увреждане на мозъка се предизвиква от линейно или ъглово ротационно ускорение на главата и/или от транслационално ускорение, с посока на силата в сагитална плоскост (странично) на главата и с по-продължителното й действие по време. В резултат на удар по повърхността на главата със създаване на съответното ускорение, въздействието се предава върху мозъка. Най-общо се получава отклонение на двете голямо-мозъчни хемисфери по посока на действие на удара (силата) с тяхното преместване и деформация. След прекратяване на удара и действието на външната сила настъпва връщане на мозъка в първоначалното му положение. При това движение настъпва увреждане на аксоните на мозъчните клетки, със или без развитие на други вътречерепни увреждания (вътречерепни кръвоизливи, контузия на мозъка). Bradshaw и кол. (2001) установяват, че при направена от тях симулация на остър субдурален хематом и дифузно аксонално увреждане при странично- латерален удар, скорост до 110 м/с предизвиква субдурален хематом, който е разположен срещуположно на мястото на удара, а при скорост над 110 м/с разположението му съвпада с мястото на удара. При научни изследвания на случаи при падане от ръста е установено, че кинетичната енергия с която главата се удря върху предмета (например земята) може да се изчисли формулата Е = m.V 2 /2, където: m - масата на главата (5кг), която се определя по формулата на Д. Д. Донски и В. М. Зациорски, а именно- m= 1, 296+ 0, 017М + 0, 0143L (М - маса на пострадалата, която приемаме приблизително за 70 кг, L - ръста на пострадалата, който приемаме за 160 см). Скоростта V на главата се определя по формулата V=V 2gL, които стойности са известни (g - 9, 8; L – 160 см). След извършване на изчисления се установява, че кинетичната енергия с която ще се удари главата след свободно падане на тялото от ръста е от порядъка на около 7840 N (Нютона), а скоростта на главата съответно 56 м/с. Въз основа на направените изчисления вещите лица са посочили, че могат да направят извода, че мястото на удара за получаване на субдуралния хематом е разположено срещуположно спрямо наличния субдурален хематом. От съдебномедицинската експертиза на труп е видно, че са налице множество кръвонасядания на меката черепна покривка в лявата половина на главата. Същото дава основание да се приеме, че причината за тежката мозъчна травма е действието на твърд тъп предмет в лявата половина на главата, причиняващо странично-латерална ацелерация/децелерация на главата. От друга страна изчисленията показват, че тежката мозъчна травма не би могла да се получи при падане назад. От експериментални изследвания и от експертната практика е известно, че при кинетична енергия над 2000 N обикновено се причиняват линейно счупвания на черепните кости. Кръвонасядания и разкъсно- контузии paни на кожата и на лигавиците на устната кухина се причиняват от действие на кинетична енергия от порядъка до 200 N, което обикновено се получава след удар с ръка в областта на лицето, което потвърждава, че падането назад от собствен ръст би могло да причини линеарно счупване на черепа. Вещите лица са отчели, че в гласните данни по досъдебното производство се намират две хипотези за възникване на уврежданията от инцидента, станал на 25.12.2020 г. - Хипотеза № 1- посредством травматично въздействие с твърди, тъпи предмети (нанесени удари с ръце по пострадалата) и Хипотеза № 2 - в резултат на удряне в твърда тъпа повърхност (падане на пострадалата в жилището, респ. удрянето й в стена).

Относно травматичните увреждания в областта на носните кости и кръвонасяданията по клепачите на двете очи /травматични очила/. Въз основа на сведенията, посочени от подсъдимия, вещите лица са отбелязали, че могат да направят извода, че описаните увреждания са причинени от директен удар или удари с предмет с ограничена удряща повърхност, каквато е човешката ръка, вкл. свита в юмрук.

Относно мекотъканните увреждания в областта на меката черепна покривка върхово. В това отношение е била представена класическа схема от съдебномедицинските учебници за различаване на това дали уврежданията в областта на главата са причинени след падане от ръста или от удар /удари/ с твърд тъп предмет /по В. Madea, R. Dettmeyer. Basiswissen Rechtsmedizin, 2007/. Приложим тук е описаният по-горе „метод на шапката“. Ако уврежданията са разположени над „ръба на шапката“, те са причинени от удар от друго лице и не могат да бъдат причинени след падане, както е в конкретния случай. Ако уврежданията са разположени около и под „ръба на шапката“ те могат да бъдат причинени и след падане на пострадалата на земята. Ударите могат да бъдат нанесени по главата на пострадалата, както при изправено положение между нея и извършителя или при легнало положение на пострадалата.

Относно кръвонасядането в дясната тилна област на главата, подлежащо линейно счупване на дясна тилна кост, охлузвания в областта на двата лакътя по задната повърхност и кръвонасядане в областта на дясна предмишница по задната повърхност. Кръвонасядането в дясна тилна област и подлежащо линеарно счупване на тилната кост вдясно е причинено в резултат на директен удар с или върху твърд тъп предмет. Подсъдимият посочва, че пострадалата е падала от собствен тъст и многократно от дивана. От съдебномедицинска гледна точка при падане напред се установяват травматични увреждания, разположени по предноизпъкналите анатомични части на тялото - върха на носа, скули, брадичка, чело. При падане назад се установяват увреждания по задноизпъкналите анатомични части на тялото, тила, задните повърхности на раменете, седалищната област, по задната повърхност на лактите. Въз основа на горепосочените сведения и данните от съдебномедицинската експертиза на труп, вещите лица сочат, че могат да направят извода, че пострадалата е паднала назад.

Относно травматичните увреждания по крайниците по външните предните повърхности. Въз основа на латерализацията и медико- биологичната характеристика на уврежданията (с изключение на охлузването по предна повърхност на дясно коляно) може да се направи извода, че те са причинени от действие на твърд тъп предмет с ограничена повърхност, напр. юмрук, ходило или интериорни предмети.

Кръвонасяданията по левия горен крайник могат да се тълкуват като защитни наранявания - пострадалата е правила опити да се защити главата чрез повдигане на лявата ръка. Охлузването по предната повърхност на дясното коляно добре отговаря бъде получено при падане на коляно върху широка повърхност.

Относно дифузната мозъчна травма, на база на направения литературен обзор и извършените изчисления същата отговаря да бъде получена в резултат на директен удар или удари в лявата половина на главата с твърд тъп предмет, какъвто по своята характеристика може да б ъ д е човешката ръка, свита в юмрук. Както са дали отговор в предходния въпрос, дифузната мозъчна травма, която е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадала, на база на направения литературен обзор и извършените изчисления отговаря да бъде получена в резултат на директен удар или удари в лявата половина на главата с твърд тъп предмет, какъвто по своята характеристика може да бъде човешката ръка, свита в юмрук. Съдебномедицинските изводи относно начина и механизма на причиняване на останалите травматични увреждания са били подробно изложени в отговорите на горепоставените въпроси.

Тежката черепно-мозъчна травма, представена от вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор е налична бразда на вклиняване, тежък мозъчен оток, дифузно аксонално увреждане на главния мозък, дифузен кръвоизлив под твърдата мозъчна покривка на дясна мозъчна хемисфера, линейно счупване на тилната кост вдясно и множество кръвонасядания по меките черепни покривки, реализира медико- биологичния признак ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Посоченото телесно увреждане представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК. Касае се за тежка дифузна травма на главния мозък, която травма неминуемо е довела до настъпването на смъртта, без тенденция за регрес на тежестта на увреждането и без подобряване на състоянието на пострадалата до момента на настъпването на смъртта. Тя е настъпила неминуемо и не е могла да бъде предотвратена, въпреки оказаните своевременни и в пълен обем медицински, диагностични и терапевтични дейности.

Счупването на носните кости реализира медико-биологичния признак: разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Мекотъканните увреждания, изразяващи се с кожни и подкожни кръвонасядания и охлузвания, са довели до болка или страдание, без разстройство на здравето. Установената дифузна мозъчна травма е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия инцидент - нанесен побой на дата 25.12.2020 г., а също и в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта, като същата е довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност вследствие на вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор, за което сочи браздата на вклиняване около малкомозъчните тонзили, точковидните кръвоизливи по перикардната торбичка, острия венозен застой във вътрешните органи и големите кръвоносни съдове. Малкомозъчното вклиняване е усложнение на претърпяната тежка черепно-мозъчна травма и е в пряка причинно-следствена връзка с нея. В танатогенезата на смъртта отношение има и развилата се гнойно- некротична конфлуираща пневмония, свързана с продължително залежаване и подтискане на имунитета на организма, които са обичайно наблюдавани при залежали пациенти с наличие тежка черепно-мозъчна травма, както е в конкретния случай.

Назначената тройна съдебно-медицинска експертиза на труп № 12/2021 е дала следното заключение: При огледа, аутопсията и допълнителните изследвания върху трупа на А. З. П. вещите лица установили: - Тежка черепно-мозъчна травма, представена от: вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор с налична бразда на вклиняване, тежък мозъчен оток, дифузно аксонално увреждане на главния мозък, дифузен кръвоизлив под твърдата мозъчна покривка на дясна мозъчна хемисфера, линейно счупване на тилната кост вдясно, множество кръвонасядания по меките черепни покривки; - Лицева травма - счупване на носните кости, кръвонасядане на меките тъкани на лява и дясна лицева половина, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане на долния клепач на лявото око; - Травматични увреждания по крайниците, изразяващи се в: кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане на лява предмишница, охлузване на левия лакът, охлузване на десния лакът, кръвонасядане на дясна предмишница, охлузване на дясно коляно, три кръвонасядания на дясната подбедрица, две кръвонасядания на ляво бедро, кръвонасядане на лява подбедрица, дълбоко кръвонасядане в средна трета на дясна подбедрица; Данни за исхемична увреда на мозъка с различна давност от прясна до такава с давност 10-12 дни; Некротични увреждания на крайниците, изразяващи се в трофична язва на десен лакът, некроза на кожата на първи, втори и четвърти пръсти на лявата ръка, некротични изменения на кожата на дясната пета; Състояние след неврохирургична операция по повод тежката черепномозъчна травма с оперативен белег в окосмената част на главата, трепанационен дефект на черепния покрив и срязване на твърдата мозъчна обвивка в дясно теменно; гнойно- некротична, конфлуираща пневмония на десния бял дроб; атеросклероза на коронарни съдове и на аортата; хроничен индуративен панкреатит; Непосредствената причината за смъртта на А. З. П. е остра сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност вследствие на вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор, за което сочи браздата на вклиняване около малкомозъчните тонзили, точковидните кръвоизливи по перикардната торбичка, острия венозен застой във вътрешните органи и големите кръвоносни съдове. Малкомозъчното вклиняване е усложнение на претърпяната тежка черепно-мозъчна травма и е в пряка причинно- следствена връзка с нея. В танатогенезата на смъртта отношение има и развилата се гнойно-некротична конфлуираща пневмония, свързана с продължително залежаване и подтискане на имунитета на организма, които са обичайно наблюдавани при залежали пациенти с наличие на тежка черепномозъчна травма, както е в конкретния случай. Установените тежка черепно-мозъчна травма, лицевата травма и травматични увреждания на крайниците са причинени от най-общото действие на твърди, тъпи предмети - посредством удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или тангенциалното му действие. Установената черепно-мозъчна травма е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта.

Назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 80/2021 г. е посочила следното:

1. Според предоставената по досъдебното производство медицинска документация, кръвната група по еритроцитната система АВО на пострадалата А. З. П. с ЕГН •••••••••• е: „кръвна група „А“, Rh (D) /+/ положителен“, или А/( β /;

1. В хода на извършения подробен макроскопски оглед и микроскопски оглед с различни увеличения и на преминаваща светлина на предоставените за изследване обекти №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 не се установиха и не се иззеха влакна, представляващи косми;

1. По обекти №№ 1, 2, 5, 6, 7, 9, 10, 11 и 16 - фиг. №№ 1, 2, 5, 6, 7, 9, 10, 11 и 16 има кръв;

1. По обекти №№ 3, 4, 8, 12, 13, 14 и 15 - фиг. №№ 3, 4, 8, 12, 13, 14 и 15 няма кръв;

1. По обекти №№ 1, 2, 5, 6, 7, 9, 10, 11 и 16 се доказва наличието на човешка кръв - фиг. 17;

1. Доказаната човешка кръв, иззета с марлен тампон „... от лявото ходило, неговата странична горна част“, при освидетелстване на лицето Б. К. Б. - обект № 16, фиг. 16 не е изследвана за кръвна група; Кръвта е с минимално и недостатъчно количество и съществува реален риск от напълното и изразходване в хода на работа със серологичните методи на изследване, използвани в лабораторията.

1. Човешката кръв от марления тампон - обект № 16, може да бъде предмет на изследване, при необходимост в друга съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, по метода на ДНКпрофилиране на ядрена ДНК;

1. В човешката кръв от обекти №№ 1, 2, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 - фиг. №№ 1, 2, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 се доказват „А“ аглутиногени и бета /β/ аглутинини;

1. Кръвната група по еритроцитната система АВО на човешката кръв от обекти №№ 1, 2, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 е А /β/ и може да произхожда от А. З. П. с ЕГН ••••••••••, която е с кръвна група А/ β /, както и от всяко друго лице с тази кръвна група;

1. По обект № 7, фиг. 7 - прозрачна стъклена чаша, по ръба за отливане, се доказва наличието на човешка слюнка;

1. След приключване на изследването в съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, със стерилен дунапренов тампон е обтрит ръба за отпиване и горната част на прозрачната стъклена чаша - обект № 7 с цел, да бъде съхранен материал от доказаната човешка слюнка и кръв, при необходимост от последващо изследване, тъй като стъклената чаша - обект № 7 и двата броя празни, прозрачни стъклени бутилки - обект № 8 са били предадени по компетентност, във връзка с назначената от възложителя дактилоскопна експертиза.

Назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза по протокол № 133/01.03.2021 г. е дала заключение, че по представеното ВД: 1 бр. стъклена чаша експертът е проявил и иззел 1 бр. годна дактилоскопна следа. Дактилоскопната следа не е оставена от Б. К. Б., както и от дактилоскопните отпечатъци (десен палец, десен показалец, десен среден, десен безимен, десен малък, ляв среден и ляв малък) на лицето А. З. П.. Проверена в системата AFIS без съвпадение.

Назначената на досъдебното производство техническа експертиза за изследване на електронни устройства е имала за обект мобилен телефонен апарат, марка „•“ с ИМЕИ №• и ИМЕИ № •/ползван от подсъдим Б./ и мобилен телефонен апарат марка „•“ с ИМЕИ № • и ИМЕИ № 2 - • /ползван от пострадалата А. П./. Дала е следното заключение на поставените въпроси:

1. След проверка на информацията, съхранявана в предоставените за изследване мобилни телефонни апарати, да се установят файлове, които представляват обект на разследването - нанасяне на телесни повреди на пострадалото лице А. З. П. и/или състоянието на пострадалата А. З. П. в периода до 19: 30ч на 27.12.2020 г.? Открити били снимки и видеофайлове, които може да имат отношение към предмета на досъдебното производство. Техните съдържания били дадени в Приложения и се записали на външен оптичен носител (CD).

1. При установени такива, а именно текстови съобщения, чатове, видеофайлове, снимки и други в предоставените за изследване мобилни телефонни апарати, чието съдържание касаят и допринасят за изясняване на отношенията между Б. К. Б. и пострадалата А. З. П., както и действията на Б. Б. спрямо А. З. П., както и кореспонденцията под формата на съобщения, чатове, снимки и видеофайлове и други на Б. К. Б. и А. З. П. към трети лица, касаещи обект на разследването - нанасянето на телесни повреди на пострадалото лице А. З. П. и/или състоянието на пострадалата А. З. П. в периода до 19: 30ч. на 27.12.2020 г., същите да бъдат свалени на хартиен и електронен (СД диск) носител, по хронологичен ред. Открити били снимки и видеофайлове, които може да имат отношение към предмета на досъдебното производство. Техните съдържания били дадени в приложения и били записани на външен оптичен носител (CD). Открити били множество провеждани разговори през мобилно приложение за комуникация „Messenger”, които могат да имат отношение към предмета на досъдебното производство. Техните съдържания били дадени в приложения.

1. Да се отразят хронологически всички входящи и изходящи повиквания, времетраене, адресат в предоставените за изследване мобилни телефонни апарати за периода от 00: 00 часа на 24.12.2020 г. до 19: 30 часа на 27.12.2020 г. – изведените списъци са дадени в приложения. Към експертизата са били приложени приложения и снимков материал, както и компактдиск към същата. Бил извършен оглед на веществени доказателства, чийто обект бил мобилен телефонен апарат, марка „•“ с ИМЕИ № • и ИМЕИ № • /ползван от подсъдим Б./. Изготвен бил и албум с необходимия брой снимки.

Бил извършен и оглед на веществени доказателства, чийто обект бил 1 бр. CD, компактдиск, предоставен от Национална система за спешни повиквания тел. 112, РЦ за спешни повиквания гр. • с ръкописен текст върху него „РУ на МВР – •, ДП № 588/2020г.“ Изготвил се албум с необходимия брой снимки.

Горната фактическа обстановка е била възприета въз основа на самопризнанието на подсъдимия, направено при условията на т. 2 на чл. 371 от НПК в подкрепа на което коректно са били посочени и показанията на свидетелите Н. Т. Й., Т. П. Ф., Т. К. Е., Р. И. Д., Н. Х. Д., С. С. С., Е. Д. К. и В. Г. А. – всички съседи на пострадалата, от тези на полицейските служители посетили местопроизшествието Д. С. Н., В. И. Р. и Г. Н. Г., от показанията на П. Д. Д. – лекар от спешна помощ, И. Т. П. – участник в коледарска група, Ц. Г. А. – приятелка на пострадалата и подсъдимия, която поддържала връзка с тях в социалните мрежи, Д. Г. Б. – съпруга на подсъдимия, Б. Б. К. – сина на подсъдимия, З. Д. П. – баща на пострадалата, Д. Т. М. – дъщеря на пострадалата, П. З. Д. – сестра на пострадалата, от заключенията на назначените по делото експертизи в посочения по-горе смисъл, а именно на назначените в рамките на досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 12/2021г., тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 153/2021 г., съдебномедицинска експертиза № 80/2021 г. на веществени доказателства, дактилоскопна експертиза по протокол № 133/01.03.2021 г., техническата експертиза за изследване на два броя мобилни телефони, както и от приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, справка от Дирекция „Национална система 112“, справка от ЦСМП, ведно с приложения към нея, медицински документи, удостоверение за наследници, справка за съдимост и др., а също така от приложените по делото веществени доказателства.

По отношение на показанията на полицейските служители Г.В.Г., В.П.Б. и Г.Н.Г., които са беседвали с подсъдимия, първият съд е допуснал непрецизност, като ги е изброил механично сред доказателствата, които подкрепят самопризнанието. Настоящият съд изрично изключва показанията на първите двама от материалите, които се явяват в подкрепа с направеното самопризнание, а на последния единствено в частта им, в която възпроизвежда разузнавателни беседи с подсъдимия, докато в останалата си част за личните му възприятия от обстановката на местопроизшествието и за външния вид на пострадалата намира, че подкрепят самопризнанието. За подхода си въззивният съд отчита, че от една страна показанията на свидетели, които възпроизвеждат беседи с подсъдимия в случая не могат да заместят първичните доказателствени източници - каквито са показанията на свидетелите и обясненията на самия подсъдим на досъдебното производство /като последните ще бъдат коментирани допълнително от въззивния съд/. Същите не следва да се ценят и като контролни факти за проверка на достоверността на първични доказателства, още повече че първичните доказателства са налични и няма как да бъдат подменени с производни. Това се отнася, както за показанията на Б. в цялост, така и на Г., в частта им, в която преразказва разузнавателните беседи със заподозрения, а също така и в цялост за показанията на Г., който освен беседите си с подс. Б., възпроизвежда и разговора си със свид. Ц.А., която е била разпитана като свидетел на обвинението за всички факти и обстоятелства от значение за делото, които лично е възприела. Следва да се посочи още и това, че обвинението излишно е преразказало показанията на част от свидетелите при изграждането на фактическата обстановка в обвинителния акт, като настоящият съд се дистанцира от този подход, използван в обвинителния инструмент, защото не е съвсем прецизен. Анализът на доказателствената маса, извършен при излагането на самата фактическа обстановка, не следва да бъде насърчаван като техника при изложение с подобен характер, още по-малко във връзка с разбирането на въззивната инстанция, че показанията на служителите на РУ на МВР Г., Б. и Г. /на последния само частично/ не се вземат под внимание, защото касаят извършени от тях разузнавателни беседи с лишения от свободно право на придвижване Б. и то в отсъствието на адвокат. На същите е било придадено значение, което не могат да имат в процеса на доказване в конкретния случай, защото характерът им не позволява да служат и за преценка на доказателствената стойност, надежността и убедителността на други преки доказателства по делото. Процесуалната им природа е обусловена от обстоятелството, че се изнася информация за възприети от Г., Б. и Г. факти от подсъдимия по време на събеседването му с тях преди той да е придобил каквото и да било процесуално качество. Подобна информация не би могла да мотивира последващи изводи на съда за съпричастност на подсъдимия към процесното събитие. Отделно от това, показанията на цитираните трима полицейски служители /при посоченото изключение с тези на Г./ не носят никаква информация за евентуално възприета от тях обстановка на местопроизшествието и извършените действия там, като беседите са се провели в полицейското управление след задържането на Б.. От друга страна, самият подсъдим не е отказал да даде обяснения в хода на досъдебното производство, като показания е депозирала и Ц. А., като първичните доказателства са напълно достъпни и в принципен план е недопустимо да бъдат подменяни с такива с производен характер. Заявеното от подсъдимия Б. пред Г., Б. и Г. очевидно е станало в рамките на започнал наказателен процес, поради което няма как да се ползва от настоящия съд. „Признанието”, за което споделят горните свидетели, е било направено в рамките на проведени от тях в качеството им на служители на МВР беседа, ориентирана към получаване на уличаваща подсъдимия информация в рамките на наказателното производство. Получените сведения са били получени в среда, която не е била избрана по собствено желание от Б.. С това възпроизвеждането чрез свидетелски показания на резултатите от беседи между полицейски служители и задържано лице във връзка с конкретно престъпление, в хода на които това лице бива предразполагано към разпит на разследваните събития, се приема за техника, ориентирана към заобикаляне на процесуалните правила за снемане на обяснения от обвиняемо лице. При все в случая да не са налице ограниченията по чл. 118 от НПК по отношение на показанията на тези свидетели и по принцип те да могат да бъдат годно доказателствено средство в процеса, но само за някои факти и обстоятелства, които лично са възприели като например видяното при посещение на местопроизшествието и обстановката там, без да е възможно да свидетелстват за фактите и обстоятелствата, които са им станали известни в резултат на проведена беседа с лице, което е било задържано дори и да е получило качеството обвиняем по-късно. При проведената беседа подсъдимият не е имал правата, предвидени в чл. 55 от НПК, като няма данни да е присъствал негов защитник, поради което не е ползвал правото си да се консултира с такъв и да направи информиран избор дали да даде обяснения, които могат да са се ползват в негова вреда в рамките на наказателния процес. Ето защо, дадените при такива условия сведения е непрецизно да бъдат сочени като част от доказателствената съвкупност. Във връзка с горното и за прецизност изрично се обявява, че показанията на изброените свидетели не се ползват изцяло или по посочения си пункт за Г. като подкрепящи направеното в диференцираната процедура самопризнание на Б., поради което изрично се изключват от доказателствената съвкупност от въззивната инстанция. В този смисъл е и трайната съдебна практика (например решение № 216 от 01.02.2017 г. по н. д. № 924/2016 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 33 от 03.04.2019 г. по н. д. № 947/2018 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 147 от 09.10.2018 г. по н. д. № 737/2018 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 129 от 23.05.2017 г. по н. д. № 264/2017 г. на ВКС, ІІ н. о.). Съгласно изброените решения самопризнания, въведени по посочения ред, могат да послужат единствено за установяване на възможности да събиране на доказателствени източници чрез способите и средствата на процеса, но не и за осъждането на подсъдимия.

Въпреки изложеното, не може да бъде споделена претенцията на защитата, че в подкрепа на самопризнанието на Б. липсват надлежно събрани доказателства, които го подкрепят. За база на безсъмнително направените от ПОС изводи за механизма на деянието и неговият извършител в подкрепа на направеното самопризнание правилно са послужили най-вече обективните находки на местопроизшествието, по тялото на пострадалата, както и заключенията на експертизите.

Коректен е и възприетият от първия съд подход, че извънпроцесуалните изявления на привлеченото към наказателна отговорност лице, когато са в неконтролирана среда, могат да се възприемат във връзка с преценката на съпричастността му към престъплението при изричното ограничение на тяхното доказателствено значение, изводимо от разпоредбата на чл. 116 от НПК. Същевременно приетата за установена релевантна фактология, при посоченото по-горе прецизиране и изключване на показанията на Г., Б. и Г. /само частично/ за проведените от беседи, се извлича единствено от надлежно приобщени доказателствени материали в посочения от първия съд смисъл.

Така например правилно са били отбелязани изявления на подсъдимия Б., ангажирани от него пред конкретно посочените по-горе в изложението свидетели, тъй като подсъдимият ги е ангажирал по своя собствена инициатива при проведени с посочените лица житейски и/или приятелски непринудени разговори и комуникация чрез съответните приложения на социалните мрежи. Тези разговори не са били насочвани и ориентирани към уличаваща подсъдимия информация, а самият Б. спонтанно е давал и изпращал информация от значение за обвинението. Сведения от подсъдимия за нанесен от него побой над пострадалата А. са били дадени и изпратени от Б. в среда и по начин, избран по негово собствено усмотрение, като не са налице данни конкретната комуникация между Д. Б., Б. К. и Ц. А. чрез социалните мрежи с подсъдимия да е била от такова естество, което да повлияе нагласите на Б. или да му наложи определено поведение. Контактът чрез съответното приложение и телефонните разговори в роднински и приятелски кръг, при които е била споделена информация от значение за разследваните събития, може да бъде възпроизведена чрез показанията им, тъй като информацията не е съобщавана в условия, в които подсъдимият Б. е бил преднамерено предразполаган към разказ на събитията от страна на свидетелите. Показанията на тези свидетели с основание са били отбелязани в подкрепа на направеното за целите на диференцираната процедура по т. 2 на чл. 371 НПК самопризнание като корелират и с останалите материали по делото. Показанията на свидетелите В. А., С. С., Е. К., Р. Д., Н. Д., Н. Й., Т. Ф. и Т. Е. се явяват от значение най-вече за възприетите в обстоятелствената част данни за взаимоотношенията на пострадалата и подсъдимия, като свидетелите имат обективни възприятия за крясъци, викове, псувни и шум от падащи предмети от жилището на подсъдимия и пострадалата, че взаимоотношенията в двойката П. – Б. не са хармонични, а конфликтни с ежедневни кавги и шум, като са налице данни за зловредната употреба на алкохол от страна на подсъдимия и пострадалата, при което последната е била забелязвана със синини около очите, породили съмнения за нанасянето на побои от страна на партньора у свидетелките С. С. и Е. К., с които П. била по-близка. Прави впечатления заявеното от свид. Е. К. във връзка с възприятията й за често насиняване на пострадалата в областта на очите, че изрично е потърсила обяснение от Б. дали бие А. и защо я бие. Не получила опровержение на своите подозрения, а напротив самият подсъдим я информирал, че в подобни случаи „избягва да удря сериозно“ пострадалата, защото тя е „на един шамар живот“ и за това й „удрял шамари“, защото ако си „позволял да я удари така, че да посинее, щял да я убие“. Заявеното от Е. К. на досъдебното производство хармонизира и с посоченото от свид. Т. Е. за нейни лични възприятия за насинено око на пострадалата пред септември 2020 г., а също така и тези на дъщерята на пострадалата, която посочила, че в края на месец ноември 2020 г. пострадалата лично й споделила, че партньорът й я е насинил и в следствие на това изпитва силна болка, като дори не знае дали ще се събуди жива. Все в същата насока, че пострадалата е била обект на домашно насилие, следва да се цитират и показанията на свид. П. Д. – сестра на А. П., която разбрала от пострадалата в телефонен разговор, че по време на пътуване до • имали дрязги с Б., като той й посегнал и „имала две седмици синини под очите“. Показанията на свидетелите Й. и Ф., също съседи на пострадалата и подсъдимия, са от значение за техните възприятия, че в малките часове на 27.12.2020 г., за разлика от обичайните викове и крясъци при караници между двамата им съседи – подс. Б. и П., въпросната вечер продължително се чувал единствено мъжкият глас, който изразявал недоволство от пострадалата с обидни епитети и закани, че ще бъзе изгонена. Тези възприятия на Й. и Ф. добре съответстват на констатациите на медицинските лица, че същият ден пострадалата вече се е намирала в тежко коматозно състояние. Показанията на свидетелите Р., Н., Г. и Д. са от значение най-вече за техните възприятия от местопроизшествието и състоянието на пострадалата, както и за личните им възприятие от поведението на подсъдимия във връзка с посещението на екипа на спешна помощ. Лични възприятия от състоянието на пострадалата, по която е нямало видими следи от нараняване в деня преди инцидента е заявил и свид. Петров, като те също така подкрепят признатата фактическа обстановка за конкретните обстоятелства, станали достояние на този свидетел.

Така събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната, съвкупност, са еднопосочни и безпротиворечиви, установяващи времето, мястото и авторството на деянието, като същите кореспондират и с направеното от самия подсъдим самопризнание. В посочения вече по-горе смисъл първият съд е имал основание да кредитира изцяло заключенията на описаните по-горе експертизи като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени, поради което въз основа на същите са били изведени факти и обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина.

Първият съд е обсъдил и всички въпроси от значение за правната квалификация на процесното престъпление, като анализът на окръжния съд в принципен план се споделя от настоящата инстанция и не е необходимо да бъде преповтарян, като следва да бъдат отбелязани и доразвити определени позиции, както за прецизност, така и за да се даде отговор на доводите на страните пред настоящия съд.

Първият съдът е имал основание да кредитира показанията на изброените свидетели като обективни, непротиворечиви, описващи с подробности обстоятелствата, които са възприели. Правилно е преценил, че показанията им се потвърждават и от писмените доказателства, тройните съдебно-медицинската експертизи, съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства и останалите обсъдени по делото материали. Първият съд е имал основание да посочи, че заключенията по назначените експертизи са изготвени компетентно, обосновано, пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в съответната научна област, поради което ги е кредитирал изцяло.

За прецизност на изложението следва да се посочи от въззивния съд, че само по себе си обстоятелството, че на досъдебното производство подсъдимият е депозирал обяснения, в които частично е оспорил обвинението по отношение на нанасянето на удари на пострадалата, като е обявил, че й бил нанесъл „само 1-2 шамара по бузите, леки“ /л. 56-57, том 1 от досъд. пр./, както е твърдял при първоначалните си обяснения. В последващите си такива /л. 59 и л. 59 гръб том 1 от досъд. пр./ е посочил, че на инкриминираната дата 25.12.2020 г.в действително се скарал с пострадалата, провокиран от употребата на алкохол от нейна страна, за което „я ударил няколко пъти в главата с ръце“, като същевременно тя падала и се самонаранявала из апартамента в пияно състояние. Посочените обяснения не са били обсъждани от първата инстанция, но това не представлява пропуск в контекста на развилата се процесуална ситуация, както и съобразно съдебната практиката. На първо място обясненията на подсъдимия на досъдебното производство не представляват пречка за това той да признае фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и да се съгласи да не се събират доказателства за тях, което е необходимо за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. В случая признанието на подсъдимия Б. е надлежно направено като негово информирано волеизявление.

По повод наведените в жалбата и в съдебните прения пред втората инстанция доводи, които могат да бъдат квалифицирани като оттегляне на самопризнанието, защото се оспорва направеното самопризнание с претенция, че подсъдимият не е удрял пострадалата, а нейните травми са „от падане“ въззивният съд счита, че при възникналата процесуална ситуация следва да намери приложение ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, в което е прието, че волеизявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК може да бъде оттеглено само до постановяване на протоколното определение на първия съд по чл. 372, ал. 4 НПК, т. е. до момента, когато първата инстанция е обявила, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и ще бъде използвано при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Във връзка с коментираните по-горе обяснения на подсъдимия на досъдебното производство, които само частично признават обвинението, следва да се каже, че това не е представлявало пречка за първия съд да проведе съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, тъй като самопризнанието на Б. за целите на диференцираната процедура се подкрепя от събрани на досъдебното производство убедителни доказателства. С цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС е разрешил и въпросите, произтичащи от наличието на противоречиви доказателства, част от които подкрепят обвинителната теза, а други я опровергават. Изискванията на законодателя по чл. 372, ал. 4 НПК са изпълнени и при несъответствия в определена категория доказателствени средства, когато са налице други доказателствени източници, които са в подкрепа на направеното самопризнание. Във връзка с посочената по-горе процесуална ситуация при която на досъдебното производство подсъдимият е застъпвал оневиняваща теза, а след това в съдебното заседание пред първия съд е поискал провеждането на съкратено съдебно следствие, следва да се приеме, че не е имало пречка за това да се проведе диференцираната процедура, по която е разгледано делото, а от страна на първия съд не е бил дължим подробен анализ на отречените обяснения на подсъдимия Б. от подготвителната фаза /в този смисъл например решение № 638 от 12.11.2007 г. по н. д. № 368/2007 г. на 2 н. о. на ВКС/. С направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК и информираното съгласие на Б. да не се събират доказателства за признатите факти, подсъдимият фактически е отрекъл обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство., както се сочи в цитираното решение. Подобно обстоятелство не поставя под съмнение самопризнанието му от диференцирата процедура, тъй като същото се подкрепя от другите доказателства.

Ето защо, направеното при въззивното разглеждане на делото оттегляне на изявлението по чл. 371, т. 2 НПК на подсъдимия, въз основа на което е било обявено и определението на първата инстанция по чл. 372, ал. 4 НПК е недопустимо.

За пълнота на изложението следва да бъде направено още едно уточнение във връзка с посоченото от прокурора в изложението, че във връзка с предприетия оглед на подсъдимия се съставил надлежен протокол, в който било отразено изявлението му, че „с тези дрехи бил облечен, когато се скарал с А. и я набил в апартамента във •, където живеели под наем“. Настоящият съд намира, че правилно подобно изявление на подсъдимия не е било възприето от първия съд във връзка с отбелязаните доказателства в подкрепа на самопризнанието на подсъдимия, тъй като се касае за едно по-подробно описание на съдържанието на визирания протокол, представено ненужно от обвинението. В тази връзка въззивният съд намира, че правилно в мотивите към присъдата на първата инстанция не са били възприемани факти въз основа на изявления на подсъдимия, вписани в протокол за оглед. Тези изявления не следва да се вземат предвид от съда и не подлежат на обсъждане в мотивите към присъдата. Те не се приравняват на обясненията на подсъдим, като гласно доказателствено средство, поради което нямат привидно придадения им от обвинението доказателствен характер.

С основание първият съд се е позовавал на показания на разпитани от досъдебното производство свидетели в горния смисъл, тъй като от тях се установяват конкретни факти и обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприети във фактическата обстановка. Правилно окръжният съд е възприел, че показанията на отбелязаните по-горе от настоящата инстанция свидетели, които те са депозирали на досъдебното производство, са обективни, непротиворечиви, детайлни, като всеки един от тях възпроизвежда добросъвестно собствените си възприятия във връзка с инцидента. В крайна сметка, в своите обяснения на досъдебното производство и Б. сочи, че действително е удрял с ръце пострадалата в главата, но в пияното състояние, в което се намирала тя, и сама падала из апартамента и така допълнително се самонаранила. Настоящият съд намира, че обясненията на подсъдимия в насока самонараняване на пострадалата противоречат на събраните по делото материали и не намират опора в заключенията на съдебно- медицинските експертизи, които са изяснели подробно механизма на причиняване на констатираните при пострадалата травми. Твърденията на подсъдимия и неговата защита, че бил загрижен за здравето на пострадалата, поради което потърсил и медицинска помощ още на 26.12.2020 г. също не се подкрепят от събраните материали, а и при внимателен прочит на обвинителния акт, се установява, че подобни твърдения в него изобщо не са били изложени. Възраженията на защитата и подсъдимия, че по вина на съответните служители, приемащи обажданията на тел. 112, поисканата от подсъдимия медицинска помощ не била оказана, не се съзират нито в признатите факти, нито намират опора в данните по делото, поради което също така не могат да бъдат споделени. От страна на Б. е била подадена подвеждаща информация, че състоянието на пострадалата се дължи единствено на прекомерната употреба на алкохол, като са били спестени важни подробности за нанесения й побой. По отношение на възражението, че е била прекъсната причинно- следствената връзка, тъй като упражненото от подсъдимия въздействие върху пострадалата не може да се свърже с установените при аутопсията тежки травми на пострадалата, настоящият съд го счита за неоснователно, доколкото вещите лица – съдебни лекари са били категорични, че смъртта на пострадалата се дължи на установената тежка телесна повреда, причинена не от падане, а от директен удар или директни удари в лявата половина на главата с твърд тъп предмет, какъвто по своята характеристика може да бъде човешката ръка, свита в юмрук. В крайна сметка доводът за липса на адекватна медицинска помощ следва да се приеме за неоснователен и поради обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, което не е подало необходимата информация по отношение на реалното състояние на пострадалата, като премълчало за нанесения й побой, като поддържало тезата, че състоянието на А. П. се дължи на алкохолното опиянение, в което била изпаднала. В последствие във връзка с прегледа й от екипа на спешна медицинска помощ, оглавяван от д-р Д., след прегледа дори ревизирало версията си, като включило в нея и самонараняване.

В заключение на всичко изложено следва да се каже, че със свидетелски показания могат да бъдат установен всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални изявление на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети. В посочения вече по-горе смисъл, извършеното от въззивния съд прецизиране на подкрепящите самопризнанието показания на свидетели, не налага промяна във вече застъпеното от първата инстанция становище, че направеното самопризнание се подкрепя от убедителни доказателства, събрани в подготвителната фаза на процеса.

В заключение следва да се посочи, че първият съд е имал пълно основание да възприеме описаната фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия, направено за целите на съкратеното съдебно следствие, проведено в алтернативата на т. 2 на чл. 371 от НПК, тъй като кореспондира с доказателствата, събрани в рамките на досъдебното производство, изведени от изрично посочени от първия съд надеждни доказателствени източници, възприети и от настоящата инстанция с уговорка, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по отношение на фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието. Преценката на гласните доказателствени средства и експертната позиция на вещите лица, изготвили съдебно– медицинските експертизи, както и доказателствената стойност на приложените по делото писмени и веществени доказателства въз основа на които са изградени констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на подсъдимия е подкрепено от доказателствените средства, така както е приел и първият съд.

При установената фактическа обстановка правилно първият съд е приел, че подсъдимият Б. К. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128 ал. 1 от НК за това, че на 25.12.2020 г. в с. •, обл. • е причинил смъртта на А. З. П., ЕГН •••••••••• /починала на 16.01.2021 г. в гр. •/ - по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, представена от: вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор с налична бразда на вклиняване, тежък мозъчен оток, дифузно аксонално увреждане на главния мозък, дифузен кръвоизлив под твърдата мозъчна покривка на дясна мозъчна хемисфера, линейно счупване на тилната кост вдясно и множество кръвонасядания по меките черепни покривки, които сами по себе си и поотделно са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

От обективна страна подсъдимият е осъществил деянието чрез нанасянето на множество удари на пострадалата с юмруци и шамари в областта на цялото тяло и главата.

От субективна страна деянието е извършено при смесена форма на вината. По отношение на телесните увреждания, представляващи тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал. 1 от НК, подсъдимият Б. е действал с пряк умисъл, т. е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, целял е и настъпването на общественоопасните последици. По отношение на причинената смърт на пострадалата А. П., подсъдимият е действал по непредпазлизост, не е целял настъпването на общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди вследствие на нанесените на пострадалата физически увреждания. В настоящия случай е налице и причинно-следствена връзка между нанесените удари от подсъдимия, причинили уврежданията по смисъла на чл. 128, ал. 1 от НК и впоследствие на тях настъпилата смърт на пострадалата.

Възраженията, изложени от подсъдимия, чрез служебния му защитник адв. К., за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и квалификация на деянието като причиняване на смърт по непредпазливост, сочещи, че телесната повреда е по чл. 129 от НК или по чл. 130 от НК се релевират и пред настоящия съд, но правилно са били приети за неоснователни от първата инстанция. С основание окръжният съд се е позовал на заключението на съдебномедицинските експертизи, които са били категорични за медико-биологичните характеристики на причинената на пострадалата А. П. телесна повреда, като са приели, че тя е тежка телесна повреда по чл. 128, ал.1 от НК и се изразява в черепно- мозъчна травма, представена от: вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор с налична бразда на вклиняване, тежък мозъчен оток, дифузно аксонално увреждане на главния мозък, дифузен кръвоизлив под твърдата мозъчна покривка на дясна мозъчна хемисфера, линейно счупване на тилната кост вдясно и множество кръвонасядания по меките черепни покривки. Всички тези увреждания поотделно и в тяхната съвкупност са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота съобразно дефиницията на ал. 2 на чл. 129 НК, което именно е и тежка телесна повреда по чл. 128, ал. 1 от НК.

Настоящият съд напълно споделя доводите на първата инстанция за неоснователност и на възражението на защитата с искане за приложението на чл. 124, ал. 2 от НК – извършване на деянието в състояние на силно раздразнение. Пред въззивния съд не се сочат нови допълнителни аргументи, поради което няма какво повече да се добави към казаното в тази връзка. Правилно първият съд е отбелязал, че по делото липсват каквито и да е данни подсъдимият да е бил в състояние на „афект“, а пострадалата П. да е предизвикала у него това състояние на силно раздразнение, вследствие на насилие, тежка обида или клевета, или някакво друго противозаконно действие, още по-малко пък от тях да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за Б., поради което този привилегирован състав е неприложим в случая. В допълнение настоящата инстанция ще насочи вниманието още и съм това, че в обвинителния акт липсват описани каквито и да било неправомерни действия в поведението на пострадалата спрямо Б., от които да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици или спрямо подсъдимия да е било предприето непосредствено противоправно нападение, което е налагало Б. да отблъсне, при което са били причинени съставомерните последици. Средствата, с които се предизвиква състоянието на силно раздразнение са изчерпателно изброени в закона и затова, ако същото е предизвикано с други средства, приемането на елементите на физиологичния афект не отговаря на посочените от закона състави /в този смисъл решение № 191 от 08.05.2007 г. по н. д. № 817/2006 г. на ВКС, III н. о./. Както се сочи в цитираното решение насилието, с което се предизвиква състоянието на силно раздразнение може да бъде и психическо, като тежката обида и клеветата трябва да са налице обективно. Не всяка обида може да послужи за основание за прилагане на чл. 118 НК, защо трябва да бъде тежка, т. е. от гледище на морала дълбоко да засяга и унижава достойнството и честта на дееца. Такива данни по делото не са налице. Изпускането по физиологична нужда на лице, с което деецът съжителства, не представя действие, което да е свързано с тежки последици за подсъдимия. От друга страна самата пострадала няма как да е имала съзнанието, че с неволната си проява, цели да обиди и огорчи подсъдимия. Подобно неволно поведение на пострадалата не сочи ясно и непосредствено, че е налице предприето от пострадалата противоправна деятелност спрямо подсъдимия, която е от естеството си тежка да го увреди или го застрашава от такова увреждане, независимо дали се изразява в обида, клевета или друго противозаконно действие /в този смисъл решение № 975 от 15.05.2005 г. по н. д. № 473/2005 г. на ВКС, III н. о./. Колкото и да е спорна ценностната система на дееца и установения от него начин на живот с пострадалата със зловредна употреба на алкохол, скандали, караници, ругатни и упражняване на домашно насилие спрямо П., не се касае фактически до хипотеза, при която може да възникне внезапно силно раздразнено състояние чрез посегателство спрямо личността. В случая не е налице законово основание за пораждането на физиологичен афект за дееца. Във връзка с горното не е налице основание и за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо от първоначалното обвинение.

Изрично следва да бъде посочено от въззивния съд, че съгласно ТР № 20 от 17.05.1985 г. по н. д. № 14/85 г. на ОСНК, когато между деянието и настъпилите обществено опасни последици е изтекъл период от време, престъплението се счита за извършено към момента на осъществяване на деянието и се прилага законът, който е действал по това време. Видно от съобразителната част на посоченото ТП, последиците, макар и да са причинно свързани с деянието, могат да настъпят по-късно от извършването му. За това в случая ще се приложи законът който е бил в сила по време на извършване на деянието. Видно и от Постановление № 2 от 1957 г. на Пленум на ВС “......обект на престъплението е човешкият живот. Това престъпление е завършено, когато настъпи смъртта на пострадалия. Тя може да настъпи както непосредствено след извършване на деянието, така и по късно. И в двата случая престъплението е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна връзка.” Наред с горепосоченото следва да се отчете, че действително особеност на настоящия случай се явява обстоятелството, че между деянието и настъпването на обществено-опасните последици е имало известен времеви период. Убийството, обаче, е резултатно престъпление, довършено с настъпването на биологичната смърт на жертвата – когато главният мозък престане да функционира, поради което и за неговата съставомерност не е необходимо смъртта на пострадалия да настъпи веднага след упражняване на конкретните прояви на въздействие върху организма на жертвата. Ето защо, от значение се явява наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат. В случая независимо, че смъртта е настъпила в един по-късен момент след деянието, установено по експертен път, съществуването на такава причинна връзка в контекста на изслушаните и коментирани по-горе съдебно-медицински експертизи.

Отделно от това, видно от цитираното вече ППВС № 2/57 г. при невземането навреме на мерки за спасяване на живота на пострадалия или пък при неуспешна медицинска помощ, причинната връзка не се изключва, като за отговорността на дееца е без значение дали смъртта е настъпила като резултат от нанесената травма или като усложнения от нея, тъй като се касае за единен и непрекъснат процес. В този смисъл и Решение № 691 от 2003 г. на ВКС, І н. о.

От значение за настоящия случай се явява и обстоятелството, че изводите за субективната страна на престъплението следва да се изведат върху доказаните реални действия на подсъдимия, които обективират и материализират формираните в съзнанието на дееца представи. При извършената по-горе обща преценка на всички обстоятелства от значение в тази насока, включително и след преценка на действията на пострадалата и подсъдимия преди деянието и техните взаимоотношения, формата на вината коректно е била определена се определи в посочения вече по-горе смисъл.

Случаят правилно е бил оценен от окръжния съд като убийство при смесена форма на вината по чл. 124 от НК – т. е. умишлена телесна повдреда, от която е последвала смъртта. Съгласно постановление № 2 от 1957 г. на Пленума на ВС основният критерий за това е съдържанието на умисъла. Когото деецът иска или допуска настъпването на смъртта на жертвата се касае за престъпление по чл. 115 от НК, а когато иска или допуска само причиняването на повреда на здравето – отговаря за деяние по чл. 128 и следв. Отново, според практиката на съдилищата, при отличаване на убийството по чл. 115 от състава на чл. 124 от НК следва да се установи различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат – в първия случай той проявява умисъл /пряк или евентуален/, а във втория непредпазливост, като за разграничението следва да се изхожда от обективната страна на поведението му – характера, насоката и силата на извършеното действие, способа на извършването му, средствата използвани за засягане на пострадалия, органите на човешкото тяло, които са засегнати, причинените наранявания и пр. Именно тези особености се явяват от значение за обективиране на умисъла на дееца да причини смърт или само да нанесе телесна повреда, като по отношение на смъртта е действал непредпазливо. В този смисъл са Решение № 687/27.11.1992 г. на ІІ н. о. на ВС, решение № 621/23.08. 08.1991 г. на І н. о на ВС., решение № 70 от 23.02.1990 г. на ІІ н. о. на ВС решение № 2 от 18.02.1988 г. на І н. о. на ВС, решение № 380 от 11.08.1981 г. на ВК на ВС, решение № 336 от 23.06.1977 г. на ІІ н. о. на ВС, решение № 186 от 17.04.1978 г. на І н. о. на ВС решение № 73 от 28.04.1994 г. на І н. о. на ВС, решение № 40 от 07.03.1996 г. на І н. о. на ВС. Всичко това е било взето предвид от първата инстанция, като настоящата споделя изложените от нея аргументи по отношение на правната квалификация на извършеното от подсъдимия, поради което не ги преповтори.

При приетата фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация, в съответствие със закона, след като е съобразил целите на генералната и специалната превенции, с обстоятелството, че производството по делото е по реда на глава 27, чл.371, т.2 от НПК и с императивната норма на чл. 372, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, правилно първият съд е приел, че на подсъдимия Б. Б. следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на 10 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, или наказанието, което Б. следва да изтърпи е било определено в окончателен размер на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства коректно са били отчетени чистото съдебно минало и трудовата заетост на подсъдимия. От друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства с основание са били преценени системната злоупотреба с алкохол от страна на подсъдимия, системното домашно насилие спрямо пострадалата /съобразно показанията на свидетелите С. С., Е. К., които нееднократно виждали пострадалата А. П. със синини по лицето и тялото/, проявената жестокост от подсъдимия при нанесения пореден побой на пострадалата на 25.12.2020 г., неглижирането от негова страна на тежкото й състояние след нанесения побой и обстоятелството, че не е потърсил своевременно медицинска помощ, а е сторил това едва на 27.12.2020 г., обстоятелството, че с помощта на мобилния си телефон е разпространил употребеното от него насилие и престъпен резултат на други лица, разпращайки снимки на пребитата П.. Изброените в мотивите към присъдата отегчаващи отговорността обстоятелства действително са налице и мотивират пълен превес над смекчаващите такива. В допълнение към това следва да се посочи от настоящата инстанция, че извършеното от подсъдимия надхвърля обичайните случаи на тези престъпления, тъй като се касае за тежък и продължителен побой над жена в почти беззащитно състояние при проявена от подсъдимия безсмислена жестокост. Поведението му след деянието също е показало липсата на каквито и да е морални задръжки и безчовечие, което го определя като личност с висока степен на обществена опасност. Това е така и преценено през призмата на зачестилите напоследък в страната случаи на домашно насилие с фатален резултат за пострадалата, като процесното деяния разкрива обществена опасност над средната за страната. Без значение се явява обстоятелството какво наказание е поискал след редукцията държавният обвинител в пренията пред първия съд, тъй като задължение на съда е след като прецени степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, да наложи подходящо на дееца наказание. В случая не се откриват недооценени в тази насока от първия съд обстоятелства, поради, което искането на подсъдимия и неговия защитник за налагане на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е неоснователно. Правилно първият съд е посочил, че така наложеното и намалено с 1/3 наказание на подсъдимия Б. от шест години и осем месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание правилно е било приспаднато времето, през което подсъдимият Б. К. Б. е бил задържан по реда на ЗМВР на 27.12.2020 г. и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК от 28.12.2020 г., както и под стража с протоколно определение № 260072/30.12.2020 г. по ЧНД № 798/2020 г. по описа на РС гр. Карлово, потвърдена с протоколно определение № 260007/05.01.2021 г. по ВЧНД № 8/2021 г. по описа на ПОС до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден „лишаване от свобода“.

Във връзка с приетите за съвместно разглеждане граждански искове окръжният съд по справедливост е счел, че подсъдимият Б. К. Б. следва да заплати на частния обвинител и граждански ищец З. Д. П., ЕГН •••••••••• сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като гражданският иск е бил отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв. На частния обвинител и граждански ищец Д. А. П., ЕГН •••••••••• е била присъдена сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като искът е бил отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен. На частния обвинител и граждански ищец Д. Т. М., ЕГН •••••••••• е била възложена сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като искът е бил отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен.

При определянето на горните размери на обезщетенията, първият съд е приел, че непреодолимата скръб и болка на пострадалите, загубили завинаги близък и съответно липса на евентуална подкрепа и помощ в старините за пострадалите Д. П. и З. П., а също и подкрепата като родител за дъщерята на пострадалата Д. М., се установяват от събраните по делото на досъдебното производство доказателства за наличие на отношения между пострадалата и наследниците й, колкото и откъслечни да са били същите. Все пак наследниците на пострадалата са разчитали на нея в ежедневието си. Присъдените по-горе обезщетения са в пряка причинно- следствена връзка с извършеното от подсъдимия Б. Б. престъпление.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред въззивния съд за липсата на основание за възмездяване на конкретните наследници на пострадалата. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г.– низходящите и възходящите имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че гражданските ищци и частни обвинители са майка, баща и дъщеря, т. е. законни наследници на починалата и в това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед на така събраните данни правилно първият съд е приел, че в причинна връзка с престъплението по чл. 124, ал. 1 НК те са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на тяхната близка, поради което е налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

В резултатна процесното престъпление е починала дъщеря и майка на ищците. Следва да се приеме, въз основа на показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на свой близък човек, които вреди са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на подсъдимия. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването невъзвратими и най- големи, от морална гледна точка за подобно житейско събитие следва да се определи справедлив размер на обезщетение. Внезапната загуба на дете и майка ще съпътства ищците пред живота им, като в следствие на загубата близките са лишени от емоционален контакт и подкрепа. Не се установяват посочените от страна на защитата обстоятелства, че наследниците на пострадалата – нейните родители З. Д. П. и Д. А. П. не поддържали взаимоотношения с дъщеря си. От разпитите на последния в досъдебното производство изобщо не се установяват подобни обстоятелства. Напротив видно е, че родители и дъщеря, която е самостоятелна, са поддържали нормални взаимоотношения, както и са си гостували, като П. е проявил интерес към състоянието на дъщеря си след като разбрал, че е в болница /л. 89-90, л. 91 от досъд. пр.1 том 1, разпити на свидетеля от 04.01.2021 г. и 28.05.2021 г./. Заявеното от свидетеля се подкрепя и от показанията на свид. Б., която също така сочи, че пострадалата е пребивала при родителите си във село в област •, като данните по делото са, че живеят именно там в с. •. От друга страна видно от разпита на дъщерята на пострадалата Д. М. /л. 92, том 1 от досъд. пр./ същата е в течение с цялата хронология на личния живот на майка си, включително и житейските й планове, като двете са поддържали необходимата връзка между родител и пълнолетна дъщеря. Прави впечатление разговорът на пострадалата с нейната дъщеря проведен в края на месец ноември преди инкриминираните събития, при който пострадалата плачейки споделила, че много я боли, защото много я е посинил от едната страна на лицето, като последната изразила и опасения, че „не знае дали до утре ще бъде жива“, което не би могло да бъде сторено без топла роднинска връзка, доверие и очакване за емоционална подкрепа.

Неизмерими в паричен еквивалент са емоциите и последващите страдания на деца и родители, загубили по неочакван и насилствена начин свой близък, като определеният от първия съд размер би могъл по справедлив начин за компенсира загубата. При липсата на данни в претендираната от защитата насока да е била прекъсвана физическата и морална връзка на пострадалата с ищците, размерът на уважените гражданско-правни претенции също следва да бъде потвърден, като искането на защитата за неговото намаляване, се остави без уважение.

Със съдебния си акт първият съд е взел отношение и за веществените доказателства по делото, като е постановил вещественото доказателства 1 брой компактдиск от Дирекция „Национална система 112“ РЦ 112 гр. •, да остане приложен по делото до изтичане на срока за унищожаването му. Вещественото доказателство един брой мобилен телефонен апарат марка „•“ с имей № • и имей № • съобразно данните за неговата собственост правилно е постановил ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на пострадалата А. З. П., след влизане на присъдата в сила. Вещественото доказателство един брой мобилен телефонен апарат марка „•“ с имей № • и имей № • е постановил ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Б. К. Б., след влизане на присъдата в сила, като е съобразил, че именно последният се явява негов притежател.

По отношение на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, подробно изброени от първия съд, които са били иззети при извършено процесуалноследствено действие „оглед на местопроизшествие“ от 27.12.2020г. в апартамента, обитаван от Б. и П.; както и тези, предадени с протокол за доброволно предаване от 27.12.2020г. от Б. К. Б., коректно е приел, че следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на присъдата в сила като вещи без стойност.

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК правилно подсъдимият Б. К. Б. е бил осъден да ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – • направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 3346, 20 /три хиляди триста четиридесет и шест лева и двадесет стотинки/ лева, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от 9600 лв./ девет хиляди и шестстотин лева/, представляваща държавна такса, съобразно размера на уважените граждански искове.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативният съд,