Решение № 12750 от 19.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2024/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба от М. И. И., [ЕГН], и Ц. И. И., [ЕГН], двамата от гр. Варна, против РА № Р-03000324005714-091-001/20.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 154/11.08.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на М. И. И., в качеството й на правоприемник/наследник на задълженията на В. Ц. И., в качеството й на ЕТ „Е.-В. И.“, ЕИК 103725065, са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.10.2023 г. в размер на 9 930, 91 лв. (главница) и 2 054, 42 лв. (лихва). В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на РА, поради издаването му в нарушение на материалноправните разпоредби. На първо място се счита, че издаденият акт е незаконосъобразен, тъй като негов адресат е Ц. И., който е отказал наследството на наследодателя В. И. по отношение на предприятието на едноличния й търговец. Оспорва се като незаконосъобразно и реализирането на отговорност на М. И., предвид наличието на универсален правоприемник на ЕТ “Е.-В. И.“, в лицето на регистрирания за целите на ЗДДС ЕТ “Е.-М. И.”. Сочи се, че установяването на публични задължения на лица, които по закон не могат да бъдат легитимни титуляри, прави ревизионното производство изначално незаконосъобразно и този порок се пренася и върху издадения административен акт. На следващо място жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл. 132, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 10. ал. 1 от с.з., като твърдят, че по отношение предприятието на ЕТ „Е.-В. И.“ е налице настъпване на универсално правоприемство, което относно включените в предприятието активи законът определя като липса на доставка. Считат, че в хипотезата на наличие на универсален правоприемник на нерегистрираното лице, в резултат на специфичния юридически факт, какъвто е смъртта на физическото лице, са неприложими нормите на ЗДДС, определящи дължим данък върху наличните активи към датата на дерегистрация. С тези аргументи се настоява за цялостна отмяна на РА, като се претендират и сторените разноски за оспорването му. Ответникът – директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител гл.юриск. Х. М.-С.. Счита същата за неоснователна и недоказана, а ревизионния акт за правилен и законосъобразен, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Обстойни доводи за законосъобразност на обжалвания РА се излагат в депозирано по делото писмено становище с.д. № 17467/28.10.2025 г. След преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000324005714-020-001/05.11.2024 г. (л.3-2 от адм. преписка), издадена от М. Г. А.-Д. – началник сектор при ТД на НАП-Варна. С нея са определени органи по приходите – Й. Р. Н., на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и В. М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите, които да извършат ревизия за определяне на задълженията на Ц. И. И. и М. И. И., в качеството им на наследници на В. Ц. И. с ЕТ „Е.-В. И.“, както и обхвата на ревизията: за данък добавена стойност – за периода от 01.01.2023 г. до 01.11.2023 г. Със ЗВР е определено ревизията да завърши в срок от 3 месеца от връчване на ЗВР (13.11.2024 г.). С Решение № Р-03000324005714-106-001/20.12.2024 г. (л.25 от дам. преписка) е продължен срокът за извършване на ревизията до 13.01.2025 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000324005714-020-002/10.02.2025 г. (л.28-27 от адм. преписка) е определено ревизията да бъде извършена в срок до 11.04.2025 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000324005714-092-001/25.04.2025 г. (л.70-65 от адм. преписка), в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. Срещу РД е подадено възражение № 54-03-3730/08.05.2025 г. (л. 72-71 от адм. преписка). Производството е финализирано с РА № Р-03000324005714-091-001/20.05.2025 г. (л.82-79 от адм. преписка), издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който на М. И. И. са установени данъчни задължения за данък добавена стойност по ЗДДС, за д.п. м.10.2023 г., в общ размер на 11 896, 03 лв., в това число 9 930, 91 лв. (главница) и 2 054, 42 лв. (лихва). С РА е определено и че задължението за Ц. И. И. възлиза на 0, 00 лв. Ревизионен акт № Р-03000324005714-091-001/20.05.2025 г. е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 154/11.08.2025 г. го е потвърдил изцяло. В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации: Установено е, че В. И., в качеството й на местно физическо лице, е извършвала дейност като ЕТ „Е.-В. И.“. Търговското предприятие на лицето е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 21.06.2002 г. В ревизирания период търговецът е извършвал продажба на пилешки разфасовки, съгласно сключен договор с ОД на МВР-Варна и е ползвал за дейността нает цех в гр. Варна. Органите по приходите са установили, че В. И. е починала на 31.10.2023 г., като наследници са М. И. и Ц. И., представляван в производството от М. И.. Съобразно чл. 107, т. 2 от ЗДДС, регистрацията по закона на ЕТ „Е.-В. И.” е прекратена на 01.11.2023 г. поради смъртта на физическото лице - едноличен търговец. Предвид изложеното, органите по приходи са приели, че в случая приложение намира хипотезата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на ЗСч (т. 1) или активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по т. 1 (т. 2). Анализирани са представените обяснения, документи и счетоводни регистри, съобразявайки нормата на чл. 27, ат. 5 от ЗДДС при определяне на данъчната основа. Органите по приходи са констатирали, че към 31.10.2023 г. - датата, на която е починала В. И., търговецът притежава активи по смисъла на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, на обща стойност 49 654, 57 лв., в т.ч. материали на стойност 29 098, 03 лв. и стоки на стойност 20 556, 55 лв. Установено е, че за посочените активи не е начислен дължимият ДДС към 31.10.2023 г., т.е. не е отразен в дневника за продажби за д.п. м.10/2023 г. протокол - опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС, съгласно чл.77, ал.4 от ППЗДДС. Отделно от изложеното са анализирани и регламентираните обстоятелства в ал. 2 на чл. 111 от ЗДДС, при които ал. 1 не се прилага. Констатирано е, че след смъртта на В. И. на 31.10.2023 г. предприятието на ЕТ „Е.-В. И.“ е поето едва на 27.02.2025 г. от наследника М. И. по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, действаща като ЕТ „Е.-М. И." с ЕИК 208194801. На процесната дата е налице вписване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията. Установено е, че ЕТ „Е.-М. И.“ е регистриран по реда на ЗДДС, считано от 07.03.2025 г. Предвид горното е установено, че тъй като общата сума на данъчните основи на наличните активи на ЕТ „Е.-В. И.” към 31.10.2023 г. надвишава 25 000 лв., и предприятието е поето от наследника М. И. едва на 27.02.2025 г., т.е. една година и четири месеца след смъртта на В. И., не са налице изключенията на ал.2 на чл.111 от ЗДДС и е приложим общият ред на ал. 1 на същия член. На основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС с обжалвания акт е начислен дължим данък за д.п. м.10/2023 г. в размер на 9 930, 91 лв. при данъчна основа в общ размер на 49 654, 57 лв. на ЕТ ”Е.-В. И.“. Начислени са лихви за невнесени в срок задължения. В хода на административния контрол горестоящият административен орган – директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателите и изцяло е потвърдил установеното с РА. По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорения РА в нейната цялост. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, в законоустановения срок, от легитимирани субекти – адресати на оспорения акт и пред надлежния съд. По отношение жалбоподателя Ц. И. не е налице правен интерес от оспорване на РА, тъй като, видно от съдържанието му, със същия не са определени задължения на И.. Съдебната практика трайно приема, че когато с ревизионния акт за ревизираното лице не са установени задължения и установителното волеизявление на органа по приходите е изцяло благоприятно за адресата на акта, неговите права и законни интереси не са засегнати, поради което липсва правен интерес от оспорването. (В тази насока са напр. Определение №10554/02.11.2023г. на ВАС по адм. д. №8346/2023г., I о., Определение №2605/24.02.2014г. на ВАС по адм. д. №818/2014г., I о. и др.). Предвид изложеното съдът следва да остави без разглеждане жалбата на Ц. И., като недопустима и да прекрати образуваното по нея производство. По отношение на жалбоподателката М. И. е налице правен интерес от оспорване на РА, тъй като с него за нея се създават задължения. Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна, поради следните съображения: При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт. Всички, развити от жалбоподателката, доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното: На първо място, по отношение на въведеното с жалбата възражение, че Ц. И. И. се е отказал от частта на наследството, включваща предприятието на ЕТ “Е.-В. И.”, поради което ревизионното производство е следвало да бъде образувано само срещу онзи наследник, изразил изрично съгласие да поеме предприятието, а именно М. И. И., съдът споделя становището на ответника, изразено в решението му. Видно от представения по преписката препис-извлечение от акт за смърт, лицето В. Ц. И. е починала на 31.10.2023 г., а видно от представеното удостоверение за наследници, след смъртта си последната е оставила за наследници по закон М. И. И. (дъщеря) и Ц. И. И. (син). Правната рамка на наследниците по закон е регламентирана в Закона за наследството (ЗН), като съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството. В чл. 52 от с.з. е посочено, че отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред, т.е. наследникът може да се откаже от наследството чрез писмено заявление до районния съд по мястото на откриване на наследството. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗН приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни. На следващо място, Търговският закон урежда две хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ и чрез наследяване - при смърт. Във втората хипотеза, на основание чл. 60, ал. 2 от ТЗ, е възможно наследниците да постигнат съгласие и предприятието да бъде поето от един от тях заедно с неговата фирма. Фирмата, съгласно чл. 60, ал. 1 от ТЗ, може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието на едноличния търговец, като съгласието за това трябва да бъде дадено по реда, предвиден в чл. 15, ал. 1 от ТЗ, т.е. формата е същата, както за прехвърляне на предприятието - писмена с нотариална заверка на подписите. От забраната на закона да се извърши разпореждане с фирмата без предприятието се налага изводът, че даването на съгласие от наследниците за запазване на фирмата означава, че е постигнато и съгласие за поемане на търговското предприятие. В този случай поемането на фирмата, наред с предприятието, следователно е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик. Законът регламентира само формата на съгласието като изискване за извършване на вписването по чл. 60, ал. 4 от ТЗ, а наследниците имат пълна свобода да уредят имуществените си отношения във връзка с прекратяването на съсобствеността помежду им с поемането на предприятието от един от тях. При тази правна регламентация Декларацията (л.29 от адм. преписка), в която М. И. и Ц. И. заявяват, че в хода на ревизията ЕТ на починалата В. И. ще се представлява от М. И., няма качеството на документ за отказ от наследство по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗН. Такъв документ не е и депозираната пред Агенцията по вписванията декларация по повод вписването на правоприемник на търговското предприятие на починалата В. И., в която Ц. И. е декларирал, че не желае да поеме предприятието на починалата. Следователно към дата на издаване на ЗВР от 05.11.2024 г. не е налице отказ от наследство от Ц. И., още повече, че към тази дата, в Търговския регистър все още не е било вписано (регистрирано) правоприемство на ЕТ “Е.-В. И.”. Поради това не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че ревизионното производство е следвало да бъде образувано само и единствено срещу нея. Относно възражението за ангажираната отговорност на М. И. И., в качеството й на наследник по закон на ЕТ „Е.-В. И.“, като отговорно лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ДОПК, задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2. Със смъртта на едноличния търговец се открива наследството на физическото лице и неговите наследници наследяват цялото му имущество, включено в наследствената маса -както това, което е придобил като физическо лице, така и това, което е на търговското му предприятие. С оглед на това се налага извода, че публичните задължения не се погасяват със смъртта на физическото лице и са дължими в лицето на неговите наследници. По делото не съществува спор относно обстоятелството, че жалбоподателката, в качеството си на наследник на починалата В. И., е поела предприятието на едноличния търговец по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ и го е придобила от другия наследник– Ц. И.. По аргумент от нормата на чл. 15, ал. 1 от ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и в този смисъл, продължавайки дейността на едноличния търговец, жалбоподателката се явява задължено лице съгласно чл. 14, т. 3 от ДОПК. Предвид изложеното правилно с РА определените задължения на ЕТ „Е.-В. И.“ за ДДС по ЗДДС са вменени само на наследника М. И. И., която към дата на издаване на РА - 20.05.2025 г. е правоприемник по наследство на ЕТ на починалото лице, вписано в ТР на 27.02.2025 г. Спорът между страните е правен и е концентриран основно около въпроса следва ли се дължи ДДС по ЗДДС от наследниците на ЕТ “Е.-В. И.“ с ЕИК 103725065 към дата, на която ЕТ е служебно дерегистрирано по ЗДДС, поради смърт на В. И., както и в случая намират ли приложимост разпоредбите на чл. 132 и чл. 132а от ЗДДС, респективно чл. 111, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗДДС, не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на: 1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон; 2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон. В ал. 2 от тази разпоредба е посочено, че в случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. В ал. 3 е регламентирано, че алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице. В настоящия случай посочената разпоредба не е приложима за ЕТ “Е.-В. И.“, тъй като търговецът е дерегистриран по ЗДДС, която дерегистрация е настъпила с кончината на лицето. Действително, М. И., в качеството си на ЕТ „Е.-М. И.“ е придобила стоките на ЕТ “Е.-В.И.“ след дерегистрацията на последния търговец, но стоките са придобити от наследника едва година и четири месеца след смъртта на В. И.. При това положение същата не отговаря на изискванията на чл. 111, ал. 2, т. 2, буква „б“ от ЗДДС, според която алинея 1 („към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или 2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1“) не се прилага, когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 12 782 евро при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което е едноличен търговец, ако предприятието му е поето по наследство или по завет и независимата му икономическа дейност бъде продължена от лице, което е регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за стоките и услугите, налични към датата на регистрация. Следователно лицето не е спазило преклузивния задължителен срок, регламентиран в посочената разпоредба. Налице е вписване в Търговския регистър на поемане на търговското предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ с праводател ЕТ “Е. - В. И.“ и правоприемник ЕТ „Е. - М. И.“. Същото е под номер: 20250227100233, т.е. извършено е на 27.02.2025 г. Вписването в ТР е един от основните правопораждащи факти, за да се приеме, че поемането на предприятието има действие за трети лица, включително и за данъчната администрация. Вписването в Търговския регистър е юридически необходим елемент за настъпване на правоприемство. В конкретния случай е налице такова, но извън шест месечния срок, посочен в разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 2, буква „б“ от ЗДДС, тъй като безспорно по делото е че В. И. е починала на 31.10.2023 г., а срокът, регламентиран в разпоредбите на чл. 111, ал. 2, т. 2, буква „б“ и чл. 132а от ЗДДС, е започнал да тече от 01.11.2023 г. и е изтекъл на 14.05.2024 г., в който срок лицето е следвало да се регистрира като правоприемник на ЕТ на починалото лице. Безспорно това не е сторено, поради което не може да се приеме, че е налице липса на доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 10 от ЗДДС. За да се приеме, че процесната разпоредба може да се приложи, то лицето е следвало да осъществи правоприемството си в посочения в чл. 111, ал. 2, т. 2, буква „б“ от ЗДДС срок. Разпоредбата на чл. 10 от ЗДДС е неприложима, защото не става въпрос за преобразуване на търговско дружество, а за прекратяване на дейността на физическо лице и наследяване на имущество, като се прилагат специалните правила за дерегистрация. Законодателят е предвидил специален ред, по който лице, което е било дерегистрирано, може да си възстанови част от този данък, ако се регистрира отново и това е уредено в чл. 111, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС. Посочената норма е специална и изключва прилагането на общите правила за правоприемство. В конкретния случай за М. И., в качеството й на ЕТ „Е. - М. И.“, не възникват и основанията, посочени в разпоредбата на чл. 132 от ЗДДС, а именно че задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Това е така, тъй като процесната норма се отнася до специални случаи на регистрация, свързани с преобразуване на търговски дружества, които са регистрирани по ЗДДС, а не в случай на наследяване на имущество от едноличен търговец. В казуса с починал едноличен търговец се прилагат други, изрично предвидени в закона разпоредби. Смъртта на лице, регистрирано като търговец, респективно поемането на активите от друг търговец, чиито собственик е наследник, не представлява преобразуване на дружество. Едноличният търговец е физическо лице, а не търговско дружество. Неговата смърт не представлява преобразуване по смисъла на Търговския закон и чл. 10 от ЗДДС. Затова и последващите разпоредби, свързани с преобразуването (включително чл. 132 от ЗДДС), не могат да се прилагат. Единственият законово възможен път за приспадане на данъчен кредит (в случай като настоящия), е чрез чл. 111 от ЗДДС. Видно от доказателствата по делото обаче, а и между страните не е спорно обстоятелството, че срокът, посочен в процесната разпоредба, е пропуснат и не може да бъде възстановен. Предвид това правилно, на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС с РА е начислен дължим данък за д.п. м.10/2023 г. в размер на 9 930, 91 лв. при данъчна основа в общ размер на 49 654, 57 лв. на ЕТ “Е.-В.И.“, както и са начислени лихви за невнесените в срок задължения. В обобщение съдът намира, че в случая правилно са установени задълженията по ЗДДС на М. И. И., в качеството й на наследник на В. Ц. И. с регистрация като ЕТ „Е.-В. И.“, ЕИК 103725065, починала на 31.10.2023 г., с прекратена регистрация по реда на чл. 107, т. 2 от ЗДДС на 01.11.2023 г., ведно с дължимите лихви за просрочие, поради което обжалваният РА се явява правилен и законосъобразен. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Изходът на спора обуславя основателност на заявената от процесуалния представител на ответника претенция за разноски, дължими на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК – за юрисконсултско възнаграждение в размер, изчислен според материалния интерес по делото, който се формира от размера на установените задължения за ДДС като главница и лихва и възлиза общо на 11 985, 33 лева, в приложимата редакция на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа след изменението от 18.02.2025 г. В случая юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди съобразно правилото „при интерес от 10 000 до 25 000 лева – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лева“, като стойността му възлиза на 1 478, 67 лева, какъвто е и претендираният от процесуалния представител на ответната страна размер. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът