Решение № 8385 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1005/2024 г.

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл.226 от АПК. Образувано е по жалба на Х. С. Н. с [ЕГН], в качеството й на настойник на Г. В. Д. с [ЕГН], против Експертно решение № 91470 от зас. 85/19.06.2023 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични, вътрешни и сърдечно – съдови заболявания, с което изцяло е потвърдено (по всички поводи) ЕР № 90649 от 22.03.2023 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ – Бургас“ АД – [населено място]. Делото е поставено за втори път за разглеждане пред първоинстанционния съд, след като със свое решение № 7409/14.06.2024г., постановено по адм. дело № 1186/2024 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, Шесто отделение е обезсилен постановения от първоинстанционния съд акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд –Бургас с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на ЕР, като жалбоподателят чрез неговия законен представител изразява несъгласие с определения от НЕЛК % ТНР, непредоставянето на чужда помощ и определения [възраст] срок за ТНР на освидетелстваното лице, които съображения могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Излагат се доводи за несъответствие на определената с обжалваното експертно решение степен на неработоспособност на Д. със степента и характера на увреждането, като се сочи, че същата страда от епилепсия от [възраст] възраст и се нуждае от грижи и лечение, не може да се обслужва сама и не може да се интегрира в обществото. Твърди се, че по отношение на хранене, лична хигиена и всички ежедневни дейности, грижата е поета изцяло от майка й, както и, че с решение на Окръжен съд – Бургас, Г.Д. е поставена под пълно запрещение и това обстоятелство не е съобразено при издаване на обжалваното експертно решение. Изразено е недоволство и от определения с решението [възраст] срок на трайно намалената работоспособност. По същество се иска отмяна на решението и издаване на друго с определена 100% ТНР пожизнено, като бъде определена чужда помощ. В съдебното заседание настойника на лицето Х. Н. се явява лично и поддържа жалбата. Счита, че пълнолетната й дъщеря Г. Д. е ощетена съзнателно, тъй като при определяне процента на ТНР не е съобразено обстоятелството, че е поставена под пълно запрещение, както и че състоянието й е необратимо. Твърди, че същата изостава в развитието си, заради лекарствата, които имат много странични ефекти. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно експертното решение. Ответникът – НЕЛК, [населено място], не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - ТП на НОИ - [населено място], „Агенция за хора с увреждания“ [населено място], РД „Социално подпомагане“ [населено място], ТЕЛК при „УМБАЛ – Бургас“ АД - [населено място] не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представители. Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Х. С. Н., в качеството й на настойник на Г. В. Д. срещу ЕР № 90649 от 22.03.2023 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ – Бургас“ АД – [населено място], с което е извършено преосвидетелстване на лицето и е определена Трайно намалена работоспособност (ТНР) 89, 20 %, без чужда помощ, за срок от три години, с оглед проследяване на състоянието. Посочени са противопоказни условия на труд – „значително психично напрежение, както и работи в близост до вода, огън, височина и др. - опасни места“. С това решение от ТЕЛК, при преосвидетелстването на Д. и след преглед, извършен на 22.03.2023 г., е определена посочената по-горе оценка 89, 20 % ТНР, без чужда помощ, за срок от 3 години с оглед проследяване на състоянието. Посочено е състояние до експертизата 89 % ТНР с водеща диагноза и заболяване „Лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“, както и дата на инвалидизация – 22.09.1999 г. Инвалидността е обоснована от общо заболяване с диагноза „лека умствена изостаналост“, с код МКБ F70.1, ИК 69 с влошена социална адаптация и намален контрол на влечение и подтици, по част ІІ, раздел ІІ, т. 1.3 от Наредбата за медецинската експертиза (НМЕ) в приложимата редакция (изм. - ДВ бр. 10 от 2023г., в сила от 31.01.2023 г.), обуславяща 75% ТНР и допълнителна диагноза „Епилепсия пти мал (гранд мал)“, с код МКБ G40, с интервали от седмици, на двукомпонентна терапия по част VІІ, т. 4. 3 от НМЕ, обуславяща 71 % ТНР. Съгласно снетата анамнеза: Г.Д. е проходила на 1г. и 3м., проговорила след [възраст] възраст. От 2000 г. получава епилептични припадъци. Фамилно обременена – баща с Дг – епилепсия. Лекувана с Диазепам и Депакин (видно от амб.лист № 77/06.06.2017г.) Представена е етапна епикриза от невролог – за период 27.02.2018г. до 27.02.2019г. с данни за двукратни пристъпи седмично и ЕЕГ от 27.02.2019 г. с данни за леки дифузни иритативни прояви; от невролог с дата 24.01.2018 г. с дг гранд мал припадъци и умерена умствена изостаналост. От лицето е представена епикриза от НО на УМБАЛ Бургас от 19.07.2019г. за епилепсия гранд – мал, в която е отразено, че по време на престоя в болницата не са наблюдавани епи припадъци и ЕЕГ запис – с иритативни прояви в лява хемисфера. Освидетелстваното лице е поставено под запрещение на 05.10.2016 г. Към момента на преосвидетелстването е представено ЕЕГ от 21.02.2022 г. – дифузни иритативни прояви. Представена е и етапна епикриза от 21.02.2022 г. - лека умствена изостаналост с поведенчески отклонения епи и пти мал със седмични интервали, на двукомпонентно лечение. При последното преосвидетелстване на 01.03.2022 г. са определени 89% ТНР. В съобразителната част на решението е отбелязано, че майката съобщава, че дъщеря й е често раздразнителна, с негативизъм и стенично поведение с агресивни и възбудни прояви и настоява за чужда помощ пожизнено, но представя стари документи - решение за поставяне под запрещение от 05.10.2016г., ЕЕГ от 21.02.2022г., стар амб.лист от 21.01.2022 г. и стара етапна епикриза от 21.02.2021 г. до 21.02.2022 г. Липсва документация за влошено състояние. Направено е психологично изследване от 22.03.2023 г. – установена интелектуално – мнестично ниво на функциониране на ниво дебилитас левис ИК 69. П. К. хроно и Левебон. Относно психичния статус на същата е посочено - задоволително ориентирана; мисловно подредена, леко забавена, информативна, обстоятелствена, беден словесен запас, повърхностно разграничава външно сходни обекти, не тълкува смисъла на поговорки, тълкува метафори; затруднена при обобщение и категоризиране на еднородни обекти; данни за биполярност над афекта, повишена раздразнителност, намален контрол на влечения и подтици; лабилна с чести възбудни кризи и слаб контрол над афекта, без данни за агресивни и автоагресивни прояви; памет и интелект на ниво дебилитас левис ИК 69 с влошена социална адаптация, при намален контрол на влечение и подтици. С оспореното ЕР № 91470 от зас. 85/19.06.2023 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ е потвърдено експертното решение на ТЕЛК по всички поводи и е определена 89.20 % трайно намалена работоспособност в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. На основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи от 2010 г. (ПУОРОМЕРКМЕ) решението е постановено по документи. Констатирано е от комисията - НЕЛК по психични, вътрешни и СС болести, че се касае за [възраст] жена с установена лека умствена изостаналост. Отразени са данните от последното психологично изследване, проведено на 22.03.2023 г. от клин. психолог М. П., както следва: „Аутопсихично ориентирана, алопсихично задоволително ориентирана, памет - умерено изразена фиксационна хипомнезия; внимание - умерено изразена хипопросексия; затруднена при поддържане на устойчиви социални контакти с връстници; данни за нисък фрустрационен толеранс; слаб контрол над афекта и конфликтна зареденост. Интелектуално-мнестичното функциониране се представя на ниво лека дебилност, ИК 69. Обсъдени са данните от прегледа, проведен от ТЕЛК на 22.03.2023 г., и е формиран извод, че се касае за лека умствена изостаналост - лека дебилност с нарушения на поведението - състояние, което се обхваща от т. 1. 3, раздел ІІ, част ІІ на Наредбата за медицинската експертиза /2023 г. и обуславя 75% ТНР. С оглед установеното заболяване „Епилепсия“, в ЕР е дадено заключение и на НЕЛК по нервни, очни и СС болести. Обсъдени са данните от епикризата, издадена на 22.07.2019 г. от Отделение по нервни болести - гранд мал припадъци, приета с оплакване за зачестяване на припадъците и двукратни нощни пристъпи седмично, но в отделението не са наблюдавани припадъци, ЕЕГ - иритативни прояви в лява хемиосфера. Отбелязано е, че в последната етапна епикриза от невролог, издадена за периода 21.02.2021 - 21.02.2022 г., е описана честота на Епи гранд и пти мал със седмични интервали. Формиран е извод, че се касае за епилепсия - гранд и пти мал - средно чести пристъпи, на двукомпонентна терапия, класифицирани в рубриката G40.6 „Епилепсия пти мал (гранд мал)“ съгласно МКБ с интервали от седмици, на двукомпонентна терапия по т. 4. 3, част VІІ - 71 % ТНР. С решението е определена обща оценка на ТНР 89. 20%, съгласно Методиката за прилагане на отправните точки на НМЕ от 2023 г. Посочено е, че не се определя чужда помощ по смисъла на чл. 68, ал.3 от НМЕ. В тази част, по отношение на доводите изложени в жалбата относно чуждата помощ и срока липсват мотиви, изложени от комисията. Решението на НЕЛК е обжалвано пред настоящата инстанция и по този повод е образувано настоящото съдебно производство. В хода на съдебното производство към делото е приобщено медицинското експертно досие (МЕД) на Г. В. Д.. По делото от жалбоподателя е представено Решение № 417/05.10.2016 г., постановено по гр. дело № 894/2016 г. на ОС - Бургас, с което Г. В. Д. е поставена под пълно запрещение. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. По допустимостта на жалбата: Видно от представеното известие за доставяне на л. 11 от делото Решението е връчено на законния представител на жалбоподателя на 27.06.2023 година. Жалбата сезираща съда е подадена по електронната поща на НЕЛК на същия ден - 27.06.2023 г., в законоустановения преклузивен срок съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорения акт имаща правото и интереса да го оспорва, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което в обхвата на съдебната проверка са включени всички изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК – дали актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ заболявания, определен съобразно водещата диагноза съобразно изискването на т. ІІІ по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Обжалваното експертно решение обаче е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съображенията за това са следните: Редът и условията за извършване на експертиза на трайно намалената работоспособност са установени в чл.101 – чл.113 от ЗЗ, ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно приложимата норма на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по доводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Спорни между страните по делото са обстоятелствата за степента на увреждане на Д., следваща се от нейното множествено увреждане – лека умствена изостаналост и епилепсия, както и необходимостта от чужда помощ и срок на ТНР. По отношение на първия спорен въпрос - определената степен на увреждане. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира обжалваното решение на НЕЛК за постановено при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл. 35 от АПК), така и на специалното изискване по чл. 62 от НМЕ. В случая се оспорва описаното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява занижен. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Съдът приема, че обжалваното решението в частта, с която е определена ТНР се явява в противоречие и в нарушение на нормата на чл. 62 от НМЕ и нормата на чл. 39, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ в приложимата им редакция, като съгл. първата разпоредба - степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на подробна клинико - експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло, а съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, в която се съдържат процесуални правила относно провеждането на експертизата на работоспособността - лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК, когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар и когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието. Цитираните норми определят рамката на задължението на колективния административен орган, т. е. ТЕЛК, който преди постановяване на своя акт, следва да извърши посочените действия, с оглед получаване на информация за функционалното състояние, както на заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с цел определяне степента на ТНР. За състоянието на Г.Дросева в периода между предходното освидетелстване – 01.03.2022 г. и датата на обжалваното пред НЕЛК експертно решение – 03.04.2023 г. е налично единствено актуално психологическо изследване от 22.03.2023 г., а останалите приложени медицински документи - ЕЕГ от 21.02.2022г., амб.лист от 21.01.2022 г. и етапна епикриза от 21.02.2021 г. до 21.02.2022 г. са издадени при предходно преосвидетелстване на лицето. Не са извършени актуални медицински изследвания на здравословното състояние на освидетелстваната, от които да се направят изводи относно ТНР и другите въпроси в компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. ТЕЛК в своето решение единствено е констатирал, че представената от преосвидетелстваното лице медицинска документация е стара. От своя страна НЕЛК, при ревизиране на ЕР на ТЕЛК и предвид констатациите на ТЕЛК за представяне на стари мед. документи, е следвало да констатира допуснатите от по-долустоящия орган пропуски, при което и на основание чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е следвало да отмени и върне решението на ТЕЛК за ново произнасяне или конкретно да бъде посочено дали е налице необходимост от допълнителното изследване на интелектуалния и неврологичен дефицит на лицето, с което е и нарушено изискването на чл. 35 АПК за изясняване на всички относими факти и обстоятелства от значение за случая. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, обуславя незаконосъобразност на оспореното решение в тази част. По отношение на втория спорен въпрос - потребността от чужда помощ по реда на чл. 68 от НМЕ. Не представлява спорно обстоятелство, а това се установява и от доказателствата по делото, че Дросева страда от множествени увреждания – лека умствена изостаналост и епилепсия. В това отношение за леката умствена изостаналост – лека дебилност с нарушение на поведението е оценена с 75 % ТНР по част Втора „Психически болести“, раздел II „Умствена изостаналост“, т. 1.3 от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, а по отношение на епилепсията – гранд мал пти мал – средно чести пристъпи, на двукомпонентна терапия - 71 % по част Седма „Нервни болести“, т. 4. 3 от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ. Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност /вид и степен на увреждане/, съгласно изричната разпоредба на чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от НМЕ. Съгласно чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Систематичното тълкуване на чл. 68 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) налага извода, че органите на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК имат компетентността да се произнасят относно необходимостта на лицето от чужда помощ и в случай, че при същото лице е установена ТНР над 80 %. В чл. 68, ал. 2 НМЕ, е посочено, че чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности, а в ал. 1 и ал. 3-6 са предвидени и други предпоставки, обуславящи правомощието на ТЕЛК, съответно НЕЛК, да се произнесе относно необходимостта от чужда помощ. Съгласно ал. 1 на чл. 68 НМЕ, при степен на ТНР (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, като следва да се приеме, че тази хипотеза се отнася до случаите на пълнолетни лица, каквато е жалбоподателката. В ал. 6 е предвидено изключение за случаите на 80 % ТНР, когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане). Жалбоподателката попада именно в това изключение. Определеният ТНР е 89, 20 %, както и наличието или липсата на обективна необходимост от придружител и непрекъсната чужда помощ в ежедневието са измежду обстоятелствата, обуславящи правомощието на НЕЛК да се произнесе относно тази необходимост в постановения акт. При установените 89, 20 % ТНР издателят на оспорения акт е имал компетентността да се произнесе относно чуждата помощ, както беше посочено по-горе, съобразно чл. 68, ал. 6 НМЕ - ТЕЛК/ НЕЛК се произнасят относно същата при 80 на сто ТНР. В разглеждания случай с ЕР на ТЕЛК и на НЕЛК е определен 89, 20 % ТНР без чужда помощ. Конкретни мотиви обаче, обосноваващи отказа да бъде определена чужда помощ съставът на НЕЛК не е изложил в оспореното ЕР. Това обстоятелство до голяма степен е обусловило обжалването на ЕР на НЕЛК, като настойника на жалбоподателката е изложил своите аргументи относно необходимостта от чужда помощ, предвид невъзможността дъщеря й сама да се обслужва. В процесното ЕР на НЕЛК единствено е посочено, че на лицето не се следва чужда помощ, като не се съдържат никакви аргументи, че заболяванията, посочени в ЕР, не обуславят нужда от чужда помощ. Липсват мотиви, от които да става ясно, дали е направена преценка за това, в състояние ли е освидетелстваното лице да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. Под ежедневни потребности в никакъв случай не трябва да се разбира само „битови“ потребности, т. е. свързани единствено с хранене, хигиенни навици и т. н., а означава всякакви потребности на лицето, водещи до повишаване качеството му на живот и социална интеграция, в т. ч. придвижване извън дома с или без обществен транспорт, пазаруване, посещаване на учреждения и др., които обаче жалбоподателката, предвид здравословното си състояние, не е в състояние сама да задоволи. Позовавайки се формално на възможността на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за издаване на решение въз основа на документи, административният орган нарушава един от най-съществените принципи на административното производство, а именно този на чл. 9, ал. 2 от АПК да установи обективната истина, чрез правилата на служебното начало, като събира всички необходими доказателства, дори и когато липсва искане за това. Този формализъм нарушава съществено правата на засегнатите лица, които следва да бъдат подпомагани поради страданията, причинени им от болестите, от които страдат, и влияе косвено върху правилното реализиране на социалната политика на държавата. От гореизложеното се налага изводът, че обжалваното ЕР на НЕЛК в тази част е издадено без да се съобразят всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са използвани всички административнопроизводствени възможности, дадени от приложимите нормативни актове – ЗЗ, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, за прецизиране и правилно на решаване на въпроса – дали при определената 89, 20 % ТНР, жалбоподателката се нуждае от чужда помощ или не. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на експертното решение в тази част, с оглед на това съдът приема, че ЕР на НЕЛК в тази част е незаконосъобразно. По отношение на срока: В тази част също липсват мотиви, изложени от НЕЛК. Мотиви по въпроса за определения срок на ТНР липсват както в решението на ТЕЛК, така и в потвърждаващото го в тази част решение на НЕЛК. От тяхното съдържание не става ясно как е определен срокът на ТНР. По този начин се явява нарушен и чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който изисква НЕЛК да се произнася с мотивирано експертно решение. Следва да се посочи, че това изискване не отпада и в случаите, когато НЕЛК, на основание чл. 51, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, потвърждава по всички поводи решението на ТЕЛК. Дори и в тези случаи, особено при липсата на изложени от ТЕЛК мотиви, НЕЛК следва да изложи пълни мотиви по въпроса за срока на ТНР, за да може по този начин да се гарантира правото на защита на заинтересованите лица, в случая на освидетелстваното лице, а и за да се санира по този начин посочения процесуален пропуск на долната административна инстанция съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК. Във връзка с изложеното и предвид възражението на законния представител на жалбоподателя за необратимост на състоянието на преосвидетелстваното лице, НЕЛК е следвало да съобрази и да се произнесе по отношение на приложимостта на разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ, според която при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. По смисъла на §1, т.5 от ДР на НМЕ „дефинитивни състояния“ са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, т.е това са необратими състояния, такива, при които не е възможна каквато и да е било промяна, или разпоредбата на ал.5 според която при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидност се определя, съгласно ал.1 на чл.69 НМЕ, а именно: от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Тези две разпоредби регламентират две различни хипотези на намалена работоспособност и са синхронизирани с разпоредбата на чл.101а от Закона за здравето, съгласно която срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя в наредбата на чл.101, ал.7 в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Съгласно чл.101а, ал.2 от ЗЗ при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал.1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено, а съгласно ал.3 на чл.101а от ЗЗ при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни състояния, срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя по реда на ал.1 или по реда на наредбата по чл.101, ал.7 ЗЗ. В разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ попадат лица с „дефинитивни състояния“, а в чл.69, ал. 5 лицата които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Безспорно е, че в случая разграничението се основава на определени медицински критерии, на които отговарят всички лица от една група по ал. 4 - които имат само едно състояние, което е дефинитивно и другата група по ал. 5 - лицата, които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Въведените от законадателя разграничения са единствено въз основа на медицински критерии. Съгласно приетата разпоредба на чл.69а ( Нов - ДВ, бр. 59 от 2021г., в сила от 16.07.2021г.) от НМЕ, в ал.1 е предвидено допускането на изключение от случаите по чл.69, ал.5 при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, лицето да поиска да бъде освидетелствано/ преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния. Като в посочената разпоредба изрично е предвидено, че в тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност. В ал.2 на цитираната разпоредба изрично е предвидено, преосвидетелстване на лицата по ал.1 да може да се извърши освен по искане на самите лица или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. С посочената разпоредба целта на законодателя е да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи еволюция във времето. В експертното решение № 91470 от зас. 85/19.06.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, предмет на съдебната проверка липсват мотиви, от които да следва изводът, че от НЕЛК е извършена преценка дали с оглед приетата диагноза са налице едно или повече дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване. Липсват указания в тази насока. Извършените нарушения на процесуалните правила от срана на НЕЛК, препятства възможността на съда да извърши преценка за материалната законосъобразност на постановеното от същия ЕР. Като е потвърдил обжалваното пред него издадено при неспазване на процесуалните норми решение, Специализираният състав на НЕЛК е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Доколкото в настоящото производство предмет на обжалване в съответствие с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и чл. 63, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ е решението на НЕЛК, постановено в хода на административен контрол, и съдът няма правомощие да реши по същество спора относно законосъобразността на експертното решение на ТЕЛК, преписката по жалбата срещу това решение с приложеното МЕД на Г. Д. следва да бъдат върнати на специализиран състав на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на Дросева срещу експертното решение на ТЕЛК при съобразяване на дадените в мотивите на това решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът